Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№………………./……………………. година,

 

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на  27.10. 2020 година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

     ЧЛЕНОВЕ:  ДАНИЕЛА ХРИСТОВА                                           

СВЕТЛАНА ЦАНКОВА  

 

при участието на секретаря Елка И.

като разгледа докладваното от съдия Св.Цанкова  

въззивно гр.д. 1909  по описа за 2019 год. и 

за да се произнесе, съобрази следното:

   

Производството е по реда на  чл.258 от ГПК. 

 Производството е образувано по въззивна жалба, депозирана от Е.Т.Е., ЕГН **********  срещу  решение № 3258/15.07.2019 год.постановено по гр.д.  № 4964 описа за 2017г., по описа на ВРС, с което се :

ОТХВЪРЛЯ исковете на Е.Т.Е. ЕГН **********, адрес: *** срещу "АН ГРУП БГ" ООД, ЕИК 201689792, със; седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. Гладстон" № 12, представлявано от управителя си Н. К. К., както и спрямо ответниците: „НЮ БИЛДИНГ 2015" ООД, ЕИК 203363934 със седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н Приморски, ул. „Цимерман" № 27 партер, представлявано заедно и поотделно от: Г.Н.Д., ЕГН ********** и Л.Я.Л., ЕГН **********; Г.Н.Д., ЕГН **********, адрес: ***; П.И.Я., ЕГН **********, адрес: ***; Д.Л.Я., ЕГН **********, адрес: ***; В.Б.Б., ЕГН **********, адрес: ***; Н.М.М., ЕГН **********, адрес: ***; Л.Н.Е., ЕГН **********, адрес: ***; К.Р.Х., ЕГН ********** адрес: ***; П.Д.Е., ЕГН **********, адрес: ***; Д.М.Е. ЕГН **********, адрес: ***; Л.Я.Л., ЕГН **********, адрес: ***; С.Т.Т., ЕГН **********, адрес: ***; В.М.Т., ЕГН **********, адрес: ***; Л.Г.Д., ЕГН **********, адрес: ***; К.Л.Л. ЕГН **********, адрес: ***, Булстат 000093442, представлявана от Кмета на Община Варна И. Портних, с адрес за призоваване гр. Варна, бул. Осми приморски полк № 43

за осъждане на ответниците ДА ПРЕУСТАНОВЯТ ДЕЙСТВИЯТА СИ, с които пречат на ищцата да осъществява в пълен обем своите права на собственост върху имот № 10135.2554.630 по КК на гр.Варна и съобразно неговото предназначение, а именно да премахнат незаконно построения обект, представляващ сграда с идентификатор № 10135.2554.507.1, разположена частично върху имота на ищеца с ид. № 10135.2554.630 по КК на гр.Варна и частично в границата на нормативно установеното отС.ие от 3 м. от граничната линия между имоти № 10135.2554.534, № 10135.2554.507 и № 10135.2554.630, на основание чл. 109 от ЗС.

 

ОСЪЖДА Е.Т.Е. ЕГН **********, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА "АН ГРУП БГ" ООД, ЕИК 201689792, със; седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. Гладстон" № 12, представлявано от управителя си Н. К. К., сумата от 100 /сто/ лева, представляваща разноски по делото, на основание чл.78, ал. 3 от ГПК.

 

ОСЪЖДА Е.Т.Е. ЕГН **********, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Община Варна, Булстат 000093442, представлявана от Кмета на Община Врана И. Портних, с адрес за призоваване гр. Варна, бул. Осми приморски полк № 43, сумата от 400лв. /четиристотин лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал. 3 от ГПК.

 

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Обжалваното решение подлежи на проверка за правилност по наведените в жалбата оплаквания,  поради което и за да се произнесе съдът взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл. 109 от ЗС от Е.Т.Е. ЕГН **********, срещу "АН ГРУП БГ" ООД, ЕИК 201689792,  както и спрямо ответниците: „НЮ БИЛДИНГ 2015" ООД, ЕИК 203363934; Г.Н.Д., ЕГН **********; П.И.Я., ЕГН **********; Д.Л.Я., ЕГН **********; В.Б.Б., ЕГН **********; Н.М.М., ЕГН **********; Л.Н.Е., ЕГН **********; К.Р.Х., ЕГН **********; П.Д.Е., ЕГН **********; Д.М.Е. ЕГН **********; Л.Я.Л., ЕГН **********; С.Т.Т., ЕГН **********, В.М.Т., ЕГН **********,; Л.Г.Д., ЕГН **********, К.Л.Л. ЕГН ********** ***, Булстат 000093442, представлявана от Кмета на Община Варна И. Портних

за осъждане на ответниците ДА ПРЕУСТАНОВЯТ ДЕЙСТВИЯТА СИ, с които пречат на ищцата да осъществява в пълен обем своите права на собственост върху имот № 10135.2554.630 по КК на гр.Варна и съобразно неговото предназначение, а именно да премахнат незаконно построения обект, представляващ сграда с идентификатор № 10135.2554.507.1, разположена частично върху имота на ищеца с ид. № 10135.2554.630 по КК на гр.Варна и частично в границата на нормативно установеното отС.ие от 3 м. от граничната линия между имоти № 10135.2554.534, № 10135.2554.507 и № 10135.2554.630.

В „условията на евентуалност“ е заявено искане от ищеца ако се установи, че не цялата сграда пречи и подлежи на премахване, да бъдат премахнати САМО следните части от сграда с идентификатор № 10135.2554.507.1, а именно:

ДА ПРЕМАХНАТ ЧАСТ с площ общо 3 кв. м. от незаконно построената сграда с идентификатор № 10135.2554.507.1, попадаща в границите на имот с идентификатор № 10135.2554.630 по КК на гр.Варна, оцветена в син цвят на скицата, находяща се на л. 80 от делото,

ДА ПРЕМАХНАТ  ЧАСТ с площ от 7 кв.м, попадаща в имот № 10135.2554.534, в границата на нормативно установеното отС.ие от 3 м. от граничната линия с имот № 10135.2554.630 по КК на гр. Варна, оцветена в зелен цвят на скицата, находяща се на л. 80 от делото, 

както и ДА ПРЕМАХНАТ ЧАСТ с площ от 45 кв.м, попада в имот № 10135.2554.507, в границата на нормативно установеното отС.ие от 3 м. от граничната линия с имот № 10135.2554.630 по КК на гр. Варна, оцветена в червен цвят на скицата, находяща се на л. 80 от делото.

В исковата молба се твърди, че ищцата е съсобственик в поземлен имот с идентификатор 10135.2554.630, находящ се в гр. Варна, община Варна, област Варна, ул.„Подвис", с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - за друг вид застрояване, стар идентификатор 10135.2554.554, номер по предходен план 555, кв.П, парцел VIII, при граници: 10135.2554.507, 10135.2554.539, 10135.254.556, 10135.2554.631, 10135.2554.554, 10135.2554.534.

В границите на имота с идентификатор 10135.2554.630 попада част от незаконно построена сграда, на която ответника „АН ГРУП БГ" ООД, ЕИК 201689792 твърди, че е собственик и същият владее сградата, която към настоящия момент се ползва като магазин.

Сградата по документ за собственост представлява МАГАЗИН - ПАВИЛИОН ТИП № 16, за която ищецът твърди, че не представлява сграда, а преместваем обект.

Отделно сочи, че дори и да се приеме, че е налице сграда, същата е пристроявана без строителни книжа, при изграждането и са нарушени и строителните правила и норми, поради което се явява незаконна и подлежи на премахване.

Твърди, че „АН ГРУП БГ" ООД, ЕИК 201689792 чрез владението на незаконната сграда, пречи на ищеца да осъществява пълния си обем от правото на собственост чрез самия факт на несъответствието с правилата и нормите на строителството.

Като ответници по иска с правно основание чл. 109 от ЗС са конституирани всички лица, съсобственици както на имот № 10135.2554.630 по КК на гр. Варна, на който се пречи /„НЮ БИЛДИНГ 2015" ООД и физическите лица – ответници/, така и съсобствениците в имоти № 10135.2554.534, № 10135.2554.507, на които по приращение се явява собственост и сградата, чието частично премахване се иска /"АН ГРУП БГ" ООД и Община Варна/.

В отговор, "АН ГРУП БГ" ООД в срока по чл. 131 от ГПК, оспорва активната процесуална легитимация на ищцата, а именно, че същата е съсобственик в имот № 10135.2554.630 по КК на гр. Варна. Оспорва  наличието на предпоставките за реституция на имота по реда на чл. 2 от ЗВСВНОИ, като  твърди, че Заповед №1804/15.04.1993г. е нищожна като постановена след мълчалив отказ по смисъла на чл. 4 от ЗВСВНОИ, а съгласно т.4 от ТР 6/2006г. на ВКС, ОСГК, заповедта подлежи на косвен съдебен контрол в производства за собственост.

Сочи, че строителните предвиждания в имот № 10135.2554.630 по КК на гр. Варна са правени след изграждането на процесната сграда, поради което същите е следвало да се съобразят със заварените строежи.

Твърди придобИ.е на собствеността върху сградата по силата на Постановление за възлагане на недвижим имот от 07.10.2013 г. след извършване на публична продан на имота ,въз основа на което „АН ГРУП БГ" ООД придобива собствеността както върху постройката, така и върху земята, която се намира под нея. В условията на евентуалност сочи, че владее сградата повече от 10 години, като присъединява владението на ЕТ „Ивайло 2000-Венцислав Ганев” и Жельо И. Петков и Найле Мустафова Петкова.

Оспорва твърденията на ищеца, че сградата е незаконна, като сочи, че законността се основава на издадено разрешение за строеж № 27/23.02.1999г. на Район Приморски при Община Варна.

В отговор, ОБЩИНА ВАРНА в срока по чл. 131 от ГПК,  сочи, че макар към настоящия момент Община Варна да е съсобственик с "АН ГРУП БГ" ООД с имоти № 10135.2554.534, № 10135.2554.507, са били предприети действия за ликвидиране на собствеността чрез изкупуване на дела на Общината от другия съсобственик "АН ГРУП БГ" ООД. Сочи, че след ликвидиране на съсобствеността няма да е налице правен интерес Община Варна да участва в производството.

По основателността на иска се изразява становище, че следва да бъде предмет на доказване дали сградата представлява преместваем обект или сграда, както и дали сградата е незаконна, като в случай, че същата се окаже незаконна, тя подлежи на премахване по реда на административно производство, а не на настоящото.

В срока по чл. 131 от ГПК са постъпили отговори от „НЮ БИЛДИНГ 2015" ООД, ЕИК 203363934 Г.Н.Д., ЕГН **********, П.И.Я., ЕГН **********, Д.Л.Я., ЕГН **********, В.Б.Б., ЕГН **********, Н.М.М., ЕГН **********, Л.Н.Е., ЕГН **********, К.Р.Х., ЕГН ********** П.Д.Е., ЕГН **********, Д.М.Е. ЕГН **********, Л.Я.Л., ЕГН **********, С.Т.Т., ЕГН **********, В.М.Т., ЕГН **********, Л.Г.Д., ЕГН **********, К.Л.Л. ЕГН **********. В отговорите СЕ ПРИЗНАВАТ ИСКОВЕТЕ като допустими и основателни. Сочи се, че процесния павилион е станал съсобствен по приращение на всички собственици на имотите, върху които е построен, вкл. техен - имоти № 10135.2554.630, № 10135.2554.534 и № 10135.2554.507, по КК на гр. Варна. Твърдят, че сградата е незаконно построена, ако е преместваем обект е незаконно поставена. Молят за уважаване на исковете.

  Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, изцяло възприема установената от ВРС фактическа обстановка, както и правните изводи на съда изложени в мотивите на обжалваното решение, които изцяло възприема и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК .

В отговор на въззивната жалба и за пълнота на изложението, следва да се вземе предвид следното: 

От фактическа страна е установено следното :

Според разрешение за строеж № 99/19.04.1976г. на СД "Търговия" е разрешено построяването на временен павилион за хранителни стоки, по одобрен архитектурен проект на 06.04.1976г., като се даде строителна линия. Посочената квадратура на строежа е 72кв.м./ л.195 т. 1/

С договор за приватизационна продажба на 26.06.1997г./ л. 441 т. 2/ Илияна И. Лазарова е закупила магазин-павилион тип 16 в гр.Варна, ул.“Подвис“ срещу бл. 26, обособена част от имуществото на "Хранителни стоки"ЕООД гр.Варна, със застроена площ от 74.43кв.м., при съседи: изток-дере,  юг-тревна площ, запад -ул. Подвис и север-пътека към дерето, ведно със земя 165кв.м.

С КНА № 42/1998г. Илияна И. Лазарова е призната за собственик на основание приватизационна продажба на магазин-павилионен тип 16, находящ се в Варна срещу бл. 26, със застроена площ от 74.43кв.м., състоящ се от търговска зала от 44кв.м., складово помещение и сервизно помещение, при съседи:  изток-дере, юг-тревна площ, запад -ул. Подвис и  север-пътека към дерето, ведно със 165кв.м. земя, върху която е построен магазина в 25 подрайон на града.

Съгласно разрешение за строеж № 27/23.02.1999г., изд. от Община Варна и подписано от районен архитект на Район "Приморски" , е разрешено преустройство и пристройка към магазин, находящ се в гр.Варна, ул.Подвис, срещу бл. 26 на 25 подрайон, при условие да се спазят одобрените в район "Приморски" архитектурни проекти.

С договор, обективиран в НА № 85/2004г. ЕТ "Ивайло 2000-Венцислав Ганев" е закупил  магазин-павилион тип 16, находящ се в в гр.Варна,ул. Подвис , срещу бл. 26, със застроена площ от 74.43кв.м., състоящ се от търговска зала от 44кв.м., складово помещение и сервизно помещение, при съседи: на изток-дере, на юг-тревна площ, на запад -ул. Подвис и на север-пътека към дерето, ведно със 165кв.м. земя, върху която е построен магазина, с кадастрален № 111, в 25 подрайон на града.

Видно от постановление за възлагане от 07.10.2013г. по изп.д. №20087190400095., изнесеният на публична продан в периода от 04.08.2013г. до 04.09.2013г. недвижим имот, представляващ магазин-павилионен тип 16, находящ се в Варна,ул. Подвис, срещу бл. 26, е със застроена площ от 164.97кв.м., състоящ се от търговска зала с площ от 111.83кв.м., офис, коридор, складова част, транжорна и съблекалня с баня и тоалетна, ведно със 165кв.м. земя, върху която е построен магазина, съставляваща имот № 111 по плана на 25 подрайон на гр. Варна, при съседи: дере, ул. "Подвис", пътека към дерето и тревна площ, а по скица, сградата е разположена в ПИ с идентификатор 10135.2554.507, 10135.2554.534, 10135.2554.555 и принадлежи към ПИ с идентификатор 10135.2554.507, целият с площ от 319кв.м., при граници: ПИ с идентификатори №№ 10135.2554.39, 10135.2554.555, 10135.2554.1 и 10135.2554.534, с протокол от 05.09.2013г. е възложен на "Ан Груп БГ" ООД.В Постановлението изрично е посочено, че сградата е разположена върху няколко поземлени имота. Един от тези имоти е стар поземлен имот с идентификатор 10135.2554.555 по КК на гр. Варна, целият с площ от 3293 кв.м. Този имот е бил разделен на два имота, един от които понастоящем е с идентификатор 10135.2554.630, а другият 10135.2554.631, което се установява от Заповед № Г-4/18.01.2016 г. на кмета на Община Варна за одобряване на ПУП-ПРЗ за УПИ VIII-555 "жил.стр." кв.11, по плана 25-ти м.р., гр.Варна.

С решение на кмета на община Варна № 1804 / 15.04.1993 г. / л.65, т.1/ е възстановена собствеността на наследници на Стойко И. Стойнов  върху част от дворно място - 1500 кв.м., пл.№ 3228 в кв.916 в 25-ти подрайон на гр.Варна, тъй като мероприятието не е започнало.

С решение от 28.09.1994 г. на ВОС / л.66 т.1 / по гр.д. № 706А по описа за 1993 г. е отменен отказа на кмета на община Варна да възстанови  останалата част от 1793 кв.м. от дворното място, представляващо разликата над възстановените с решение № 1804/15.04.1993 г. част от имот пл.№ 3228, кв.916, XXV подрайон в размер на 1500 кв.м. до пълния размер на отчуждения имот от 3293 кв.м. Съдът е отменил отказа и е възстановил изцяло имота.

 Със Заповед № Р-932 от 31.01.1995 г. кметът на община Варна е наредил да се отпише от актовите книги имот пл.№ 3228, кв.916, XXV подрайон с площ от 3293 кв.м./ л.68/

С решение от 20.10.1995 г. на ВОС по гр.д. № 706А по описа за 1993 г. е допусната поправка на ОФГ в решение от 28.09.1994 г. по същото дело, изразяваща се в грешно изписване на имота - вместо пл.№ 3228 да се чете пл.№ 3328./ л.69 /

С Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по силата на закона за възстановяване собствеността върху някой отчуждени имоти по ЗТСУ. ЗПИНМ, ЗБНМ. ЗДС и ЗС. № 141. том X. дело 8706/16.09.1996 г. на нотариус при ВРС. е признато правото на собственост върху ДВОРНО МЯСТО с площ от 3293 кв.м., съставляващо парцел № 3328 в кв.916 по плана на 25-ти м.р. на гр.Варна, при граници на мястото по плана от 1970 г.: дере, път и Станю Аргиров, като са посочени и квотите на собствениците в този имот. Актът е издаден и въз основа на Скица изх.№ 3075 от 13.06.1996 г. на район Приморски, община Варна за парцел № 3328 кв.916 по плана на 25 м.р. - записан на н-ци на Стойко И.  Стойков  с площ на имота 3293 кв.м. Последвали са множество разпоредителни вноски по повод възстановения недвижим имот, извършени от съсобствениците, учредяване на право на строеж на конкретни обекти от съсобствениците и "Ню Билдинг 2015" ООД, / приложени към първоинстанционното дело.

С влязло в сила решение № 1188/25.03.2016г. по гр.д. № 8498/2015г. на 42-ри състав на ВРС е допусната делба между "Ан Груп БГ" ООД и Община Варна на ПИ с идентификатор 10135.2554.507 при квоти 165/319кв.м.ид.ч. за "Ан Груп БГ" ООД и 153/319кв.м.ид.ч. за Община Варна и на ПИ с идентификатор 10135.2554.534 при квоти 20/935кв.м.ид.ч. за "Ан Груп БГ" ООД и 915/935кв.м.ид.ч. за Община Варна.

Съгласно разрешение за строеж № 81/04.07.2016 г., издадено от Гл.архитект на Община Варна по одобрен инвестиционен проект на 25.05.2016 г., съгласно ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед № Г-4/18.01.2016 г. за УПИ 555, кв.11, микрорайон 25 за свободно застрояване, на ответниците е било разрешено да извършат строеж на жилищна сграда в процесния имот. Срещу това разрешение за строеж "Ан Груп БГ" ООД е подало жалба с вх. № АГУП16001702ВН/16.08.2016 до началника на РДНСК, Североизточен район.

Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът приема следните правни изводи:

Предявен по делото е иск с правно основание чл. 109 от ЗС.

Искът по чл. 109 ЗС е иск за защита на правото на собственост, чрез който се цели да бъде прекратено всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на ищеца да упражнява вещното си право /владение, ползване и разпореждане/.

При упражняването на негаторния иск ищецът трябва да докаже правото си на собственост и редом с него обстоятелствата /основанията/, които са предизвикали потърсената съдебна защита и намеса. Ответник по негаторния иск по чл. 109 ЗС е всяко лице, което чрез неоснователни действия пречи на ищеца да упражнява своето право на собственост. Искът може да бъде предявен и срещу съсобственик, когато последният чрез извършване на неправомерни действия засяга собственическата сфера на другите съсобственици.

Двете задължителни условия за уважаването на иска по чл. 109 ЗС са: неоснователност на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем.

Със задължителните разяснения на ТР 4/2015 год. на ОСГК на ВКС по въпросите на иска по чл. 109 ЗС се прие, че негаторният иск е иск за защита на собствеността, но отрицателен по същността си. Предмет на делото не е нито правото на собственост върху (засегнатия) имот на ищеца, нито правото на собственост върху (пречещия) имот на ответника. Правото на собственост върху тези два имота има значение за основателността на негаторния иск, но те остават вън от предмета на делото (по тях съдът се произнася само в мотивите на решението като по преюдициални правоотношения) и по тях не се формира сила на пресъдено нещо. Негаторният иск, като иск за защита на собствеността, предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта (имота) според нейното предназначение, но без да отнема владението на собственика. 

С оглед изложеното,  настоящият въззивен състав приема,че ищцата е  доказала  активната си процесуална легитимация ,че с  представен от нея титул за собственост, същата се легитимира като съсобственик в имота - Съгласно нот.акт № 35/ 10.03.2016г., ищцата Е.Т.Е. се легитимира като собственик на 51,23кв.м. ид. части от ПИ с ид. №10135.2554.555 по КККР. 

Целта на иска по чл.109 е да се възстанови съС.ието, което е съществувало преди нарушението като се премахне неоснователното въздействие.

Правото на собственост се определя в правната доктрина като пълна власт върху вещта, при която титулярят може да иска от всички останали лица да се въздържат от въздействия върху собствената му вещ. Когато трето лице осъществява поведение- действие или бездействие, с което накърнява правото на собственост и пречи на спокойното му упражняване, собственикът разполага с възможността да проведе срещу нарушителя негаторен иск по чл.109 ЗС, с който да поиска нарушителят да бъде осъден да преустанови това си поведение, респ. да отстрани и премахне вече създаденото от него противоправно съС.ие по отношение на имота. / Р № 42/ 10.04.2018 г. по гр. д. № 2189 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение/

             В ТР № 4/06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, е прието, че не е достатъчно ответникът по иск с правно основание чл.109 ЗС да е извършил неоснователно действие /например незаконно строителство/, а във всички случаи ищецът трябва да посочи с какво то му пречи да упражнява правото си на собственост. Правото на собственост е абсолютно и неограничено право, което задължава всички трети лица да се въздържат от каквито и да било въздействия върху собствения на ищеца имот, а собственикът не е длъжен да търпи в имота си каквото и да било действие, което се извършва без негово съгласие. Прякото въздействие върху имота на собственика, без негово съгласие от лице, което няма право да осъществява такова въздействие, представлява пречка за собственика да упражнява правото си.

Установено е в настоящето производство, че със заповед № Г-4/18.01.2016г. на Зам. Кмета на Община Варна е одобрен ПУП - ПРЗ за УПИ VIII- 555 от кв. 11 по плана на 25-ти подрайон на гр. Варна, като от имот 10135.2554.555 се обособяват два нови имота нанесени в кадастралната карта съответно: ПИ 10135.2554.630 с площ от 1470 кв.м. и 10135.2554.631 с площ от 1647 кв.м..

Ищцата е съсобственик в имот ПИ 10135.2554.630, / видно от посочения по горе нот.акт/ за който се претендира, че е обект на неоснователно пречене чрез държане на незаконна сграда - сграда с идентификатор № 10135.2554.507.1,като  с оглед ТР 4/2015г. на ВКС, ОСКГ, не следва да бъдат разглеждани възраженията на ответника "АН ГРУП БГ" ООД в частта, в която се оспорва наличието на предпоставките за реституция на имота /имот ПИ 10135.2554.630/ по реда на чл. 2 от ЗВСВНОИ в полза на прехвърлителите на ищцата.

Съгласно т. 3 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 4/2015г. на ВКС, ОСКГ, за уважаване на иска с правна квалификация чл.109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника МУ ПРЕЧИ ДА УПРАЖНЯВА СВОЕТО ПРАВО.

Съгласно .чл.109 ЗС  ищецът следва да посочи и доказва с какво конкретно и по какъв начин ответникът му пречи да упражнява своето право, когато твърди наличие на строеж на регулационната граница и в нарушение на регулационната граница, изпълнен в отклонение от одобрени строителни книжа и техническите правила и норми,в какъвто смисъл е и  т.3 от Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д.№ 4 от 2015 г. на ОСГК на ВКС,в което  е прието, че ищецът по иск с правна квалификация чл.109 ЗС винаги следва да посочи и докаже с какво действията на ответника пречат за упражняването на правото на собственост на ищеца в пълен обем./ в този смисъл е и  Определение № 39 от 29.01.2018 г. по гр. д. № 5771 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение

Обжалваното решение е постановено в съответствие с тази практика: ищците не са посочили в исковата молба, с какво изграждането на сградата в имота на ответника, на страничната регулационна линия с имота на ищците и в част от него, пречи на упражняването на правото им на собственост, а в решението, за да отхвърли иска, съдът е приел, че  твърдения на ищците, че отклоненията в строежа създава пречки за упражняването на правото на собственост на ищците върху собствеността им  в пълен обем,не е доказано.

Следва да се посочи също така, че за уважаване на иска по чл.109 ЗС, не е достатъчно да се  установи, че строежът посочен в исковата молба е  извършен в отклонение от техническите правила и норми, а е необходимо  да се установи какво е неговото техническо съС.ие и дали естеството на отклоненията /нарушенията/ е такова, че пречи на собственика на съседния имот да упражнява правото си на собственост и в тази част,  обжалваното решение няма противоречие със  задължителната практика на ВКС: В горепосоченото тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. на ОСГК на ВКС е прието, че за уважаването на иска по чл.109 ЗС не е достатъчно да се установи, че строежът в съседен на ищеца имот е осъществен в отклонение от техническите правила и норми, а и че пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост. Същото е прието и в обжалваното въззивно решение: искът е отхвърлен  защото не е доказано, че отклонението с  одобрения проект и даденото разрешение за строеж, пречат на ищците да упражняват правото си на собственост . Този извод на съда се обосновава на приетото пред комплексната съдебно техническа експертиза пред въззивната инстанция,която настоящият състав кредитира,като обективна и компетентно дадена. Съгласно заключението по  тази експертиза – не са нарушени строителните правила и норми-  строежът е осъществен в съответствие с чл.120 ал.4 от ППЗТСУ,на стопанска организация върху държавен терен. С ПУП е предвидено ново строителство в имота,на ново място,без да се запазва съществуващата сграда.

Извършеният в съсобствен или съседен имот,представляващ незаконен строеж  представлява неоснователно действие по смисъла на чл.109 от ЗС,ако незаконността му се изразява в нарушаване на установените с благоустройствените закони строителни правила и норми, обезпечаващи нормалното ползване на имота на ищеца. Въпреки че в случая в тежест на ищеца е да докаже с какво точно реализираното от ответниците му пречи да упражнява правото си на собственост в пълен обем, той с ангажираните по делото доказателства не успял да стори.

Не е установил,че се накърнява правото му на владение, че се ограничава или смущава и пречи на пълноценното ползване на собствената му идеална част по предназначение.

Настоящият въззивен състав споделя изцяло  извода на ВРС, че самото естество на извършеното от ответника нарушение /държане на сградата/ не попада в обхвата на изключенията, за които не се изискват доказване на пречене, съгласно мотивите на т. 3 от ТР /отделно от това диспозитива на ТР не съдържа изключения/. Поради това, само на това основание исковете подлежат на отхвърляне.

В обобщение, поради съвпадащите изводи на настоящия въззивен състав с изводите на ВРС ,решението на ВРС следва да се потвърди .

Предвид изхода на спора, на ответниците се следват сторените от тях в производството разноски, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК в размер на 450 лв,а в поза на Община-Варна –юрисконсултско  възнаграждение в размер на 400 лв

 

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 3258/15.07.2019 год.постановено по гр.д.  № 4964 описа за 2017г., по описа на ВРС

 

ОСЪЖДА Е.Т.Е. ЕГН **********, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА "АН ГРУП БГ" ООД, ЕИК 201689792, със; седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. Гладстон" № 12, представлявано от управителя си Н. К. К., сумата от 450  лева, представляваща разноски по делото, на основание чл.78, ал. 3 от ГПК.

 

ОСЪЖДА Е.Т.Е. ЕГН **********, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Община Варна, Булстат 000093442, представлявана от Кмета на Община Врана И. Портних, с адрес за призоваване гр. Варна, бул. Осми приморски полк № 43, сумата от 400лв. /четиристотин лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал. 3 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен  срок от съобщаването му на страните пред Върховен касационен съд.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ :

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА СЪДИЯ СВЕТЛАНА ЦАНКОВА :

 

 За уважаването на иска по чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че е собственик на имота, че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), че това въздействие създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените.

Ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл. 109 ЗС./ Решение № 139 от 10.01.2020 г. по гр. д. № 4222 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение Хипотезата на чл. 109 ЗС няма да е налице и когато действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика.  

Понякога естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем /. Р. № 50 / 03.07.2020 г. по гр. д. № 2787 / 2019 г. на Върховен касационен съд/.

Основание за уважаване на негаторен иск са тези фактическите действия, които надхвърлят ограниченията на правото на собственост, установени с нормите на чл. 50-54 ЗС и установените правила с благоустройствени и здравни цели или противоречат на установения правен ред, или на уговорения начин на ползване на имота между страните. Въведените критерии в тези текстове са обективни, защото са съобразени с интересите на всеки собственик и се определят от действащите нормативно установени правила и нормативи. Текстът на чл. 50 и чл. 51 ЗС са приложими както за собственици на съседни поземлени имоти, така и за собственици на самостоятелни обекти, построени в рамките на един поземлен имот. Строителните правила и норми доразвиват правилата на чл. 50 и чл. 51 ЗС. Правните норми, които ги уреждат са в обществен интерес, поради което са императивни./ .В този смисъл Решение № 123 от 04.10.2019 г. по гр. д. № 3424 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. Отделение/

Преценката за това дали пречките от ползването на един имот за собственика на съседния са по-големи от обикновеното зависи и от това дали са спазени строително-технически правила и норми при изграждане на сградите и при функциониране на съоръженията.

В Тълкувателно решение № 31/84 г. от 6.II.1985 г. по гр. д. № 10/84 г., ОСГК негаторният иск за отричане и за премахване на всяко неоснователно действие, въздействие и съС.ие, което пречи на собственика, смущава и ограничава по друг начин неговото право и правомощията и/или ги застрашава, е допустим като средство за защита на правото на собственост, включително и при завършване на строеж в съсобствен или съседен имот, и може да бъде предявен пред съда.

Видно от събраните по делото доказателства е обстоятелството /според съдията изразил  особено мнение/  е , че извършената  пристройка към сградата, която надхвърля площта над 74,43 кв.м., на която като собственик се легитимира ответникът  по делото „н Груп БГ“ ООД не е съществувала към месец май 2008 година, като строителството и е извършено без издадено разрешение за строеж или подадено заявление за узаконяване по пар. 183 и па. 184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и предвид периода на строителството не попада в хипотезата на пар.16 от ПР на ЗУТ или пар.127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.

Този извод се налага от приетите по делото писмени доказателства - нотариален акт за покупко продажба № 85/2512.2004 година/ л. 77,т. 1 /, от който се установява, че ЕТ „Ивайло 2000-Венцислав Ганев“ е закупил магазин- павилионен тип № 16 в гр.Варна,общ.Варна,ул.“Подвис“ срещу бл. № 26 със застроена площ от 74,43 кв.м.,като са описани и помещенията и тяхната площ, от  молба до Община-Варна,район Приморски от 19.05.2008 год/ л.192 /,в която  ЕТ „Ивайло 2000-Венцислав Ганев“ е поискал да му се издаде удостоверение, че сградата е законно изградена и завършена през 1978 година,с разрешително за строеж № 99/1976 год. Представил е и декларация и разрешение за строеж, в което е посочено, че се разрешава строеж на павилион с квадратура 72 кв.м.

От това следва извод, че до 2008 година, магазинът- павилион е с площ от  74,43  кв.

С влязло в сила  решение по адм. д № 3555/2018 год./ л.9 от въззивното производство/ се установява, че е признат за неистински документ разрешение № 27.02.1999 по описа на Община Варна,с което е разрешено  да се извърши преустройство и пристройка на магазина., което разрешение за строеж е приложено към първоинстанционното дело като доказателство

Описване на имота с площ от 185 кв.м. е извършено  в постановлението за възлагане от 07.10.2013 год / л.188 т. 1/  .

Въз основа  на събраните по делото писмени доказателства,а така също и от приетите по делото съдебно технически експертизи / пред ВРС и пред въззивната инстанция/, съдията дал особено мнение приема, че разширението на магазина   е извършено без необходимите строителни книжа и то в период след м. май.2008 година.

От приетото от съда заключение  пред въззивната инстанция по тройна съдебно техническа експертиза / л.84 от въззивното производство/ , се установява, че съществуващата процесна сграда е със застроена площ от 187,65 кв.м , като площта над 74,43 кв.м. е изградена без строителни книжа и към настоящия момент не съответства на предвижданията на ЗРП за УПИ – ІІ  и УПИ –ІV  от кв.11 на 25-ти подрайон,одобрен със заповед № Г-92/9.11.2001 год. Посочено е, че югоизточния ъгъл на сградата попада с приблизителна площ от 1,3 кв.м. в имота на ищците, видно от комбинираната скица на л.606 от гр.д4964/17 год по описа на ВРС

От СТЕ на вещото лице Каратерзиян / л.522 от втори том/се установява,че :

-          сградата е нанесена на посоченото място за първи път в кадастралния план на 25 ти микрорайон гр. Варна от 1988 год и същата е отразена с площ от 76 кв.м.

-           сграда с идентификатор 10135.2554.507.1, "вид собств. Частна, функц. предн. Сграда за търговия (Обществена "О"), брой етажи 1, застроена площ 185 кв.м" е отразена в кадастралната карта и кадастралните регистри със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК. Геодезичното заснемане и отразяването на влезлите в сила заповеди за изменение на кадастралните планове е извършено между 30.03.2005 г. и 01.12.2006 г. (приложение 16 - два листа). Горепосочената сграда е разположена в имоти с идентификатори 10135.2554.507, 10135.2554.534 и 10135.2554.630, като навлиза в имот 630 с площ 1,3 кв.м и максимум 0,54 м.

-          от събраните доказателства, може да се направи изводът, че обектът е строеж по смисъла на ЗУТ, а не е преместваем обект. Същият няма статут на допълващо застрояване.

-          95 кв.м. от сградата попадат в границите на отС.ие от 3 м от граничните линии на имоти,вкл и по отношение на имот 630 .

Съгласно изготвената СТЕ на вещото лице Йотова – Кирилова, също се установява, че процесният обект не е преместваем обект, той не може да бъде преместван в пространството, без да изгуби своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място със същото или подобно предназначение. Описаният обект представлява строеж.

 

С влязло в сила решение № 1940/08.05.2018г. по гр.д. № 11209/2016г. на 18-ти състав на ВРС/ влязло в сила на 09.04.2020 год/  са отхвърлени исковете на „Ан Груп БГ“ООД  му срещу ответниците: "НЮ БИЛДИНГ 2015" ООД, ЕИК 203363934 и физически лица между които и ищеца по настоящето дело Е.Т.Е.  за признаване за установено в отношенията между тях, че "АН ГРУП БГ" ООД, ЕИК 201689792, е собственик на 1.34 кв.м. ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 10135.2554.630, находящ се в гр.Варна с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - за друг вид застрояване, стар идентификатор 10135.2554.554, номер по предходен план 555, кв.11, парцел VIII, при граници: 10135.2554.507, 10135.2554.539 10135.2554.631, 10135.2554.554, 10135.2554.534, на основание покупко-продажба чрез публична продан, съгласно Постановление за възлагане на недвижим имот от 07.10.2013 г. на ЧСИ на основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, евентуално за признаване за установено в отношенията между тях, че "АН ГРУП БГ" ООД, ЕИК 201689792, е собственик на 1.34 кв.м. ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 10135.2554.630, находящ се в гр.Варна, с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - за друг вид застрояване, стар идентификатор 10135.2554.554, номер по предходен план 555, кв.11, парцел VIII, при граници: 10135.2554.507, 10135.2554.539 10135.2554.631, 10135.2554.554, 10135.2554.534, на основание давностно владение, осъществявано от ищеца за периода от 07.10.2013 г. до настоящия момент и чрез присъединяване на владението на праводателите на ищеца за периода от 26.06.1997 г. до 07.10.2013 г., на основание чл. 124 ал. 1 от ГПК .

От  установената по горе фактическа обстановка, за съдията дал особено мнение  следва извода, че  обектът, построен в ПИ с идентификатор 10135.2554.507 по КК на гр. Варна, собственост на "Ан Груп БГ" ООД е сграда, трайно прикрепена към земята, като металната конструкция е вложена в бетонови основи и не може да бъде отделена, без да се разруши, според заключението на експертизата / л.585./ . Без значение за спора е дали е с временен или поС.ен характер, дали подлежи на премахване, защото не е проведена процедура по чл. 50а, ал. 3 от ПЗР на ЗТСУ или § 17, ал. 2 от ПР на ЗУТ за промяна на статута на сградата от временен в поС.ен независимо от статута на сградата като  магазина-павилион.

За извършване на  пристройка на магазина, извършена върху частта от имота, чийто съсобственик е ищецът/въззивник в настоящето производство Е.Е. не е давано съгласие от съсобствениците на земята, т.е не е учредявано право на строеж. Ответникът „Ан Груп БГ“ ООД не притежава и право на собственост върху целия или част от поземлен имот  с идентификатор 10135.2554.630

С оглед изложеното, приемам, че със самото осъществяване на строителство върху  част от недвижимия имот, чийто съсобственик е Е.Е. , както и извършване на строителство без да се спази отС.ие на три метра от граничната линия между двата имота, „Ат Груп БГ“ ООД, се нарушава правото на  собственост Е.Е. върху поземлен имот с идентификатор 10135.2554.630

 Навлизане в чужд имот без съгласието на собственика му съставлява неоснователно действие, освен ако той не е дал изрично съгласие за това. Липсват доказателства,че  собствениците на поземлен имот с идентификатор 10135.2554.630 е дал  съгласие за  извършване на строеж в собствения му имот от „Ан Груп БГ“ ООД..

Собственикът на терена е собственик и на пространството над него и навлизането в това пространство само по себе си съставлява достатъчно основание да се приеме, че е налице неоснователно действие по смисъла на  чл. 109  ЗС, пречещо на собственика, което той не е длъжен да търпи, независимо от това дали ще застроява имота си и как/ Определение № 279 от 28.05.2018 г. по гр. д. № 3455 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. Отделение/

 

При нарушаване на правилата за отС.ие на незаконно изградената сграда до съседен имот, собственост на ищец по иск с правно основание   чл. 109   ЗС  ,считам че  безспорно се нарушава правото на собственика на този съседен имот да ползува по предназначение частта от дворното си място, граничеща с тази на ответника по иска / в този смисъл и    Определение № 249/ 11.05.2018 г. по гр. д. № 4363 / 2017 г. на ВКС, 1-во гр. Отделение/.  Осъществяването на незаконно строителство в собствен имот на регулационната линия със съседен урегулиран поземлен имот, нарушава създадените от благоустройствените закони ограничения, осигуряващи пълноценното осъществяване на правото на собственост на всеки имот и съставлява действие, което в нарушение на  чл. 50  ЗС води до създаване на съС.ие, увреждащо съседния имот/  Решение № 430/ 27.10.2010 г. по гр. д. № 312 / 2010 г. на ВКС/

 

Считам, че със самия факт на извършеното действие -  строеж в съседен имот, който навлиза в собствен имот и изграждане при  нарушаване правилата на отС.ие,, това са  неоснователни  действия по смисъла на  чл. 109 от  ЗС, които  безспорно пречат  на собственика да ползва имота си, поради което в тези случаи не е необходимо да бъде доказвано в какво точно се изразяват пречките / В този смисъл е и  Определение № 279 от 28.05.2018 г. по гр. д. № 3455 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. Отделение./ Това са случаите, при които самото естество на нарушението е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правата си в пълен обем.

 В този смисъл считам, че е и   т.3 на ТР № 4/06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, в което е прието, че за уважаване на иска с правна квалификация чл.109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право, като в тълкувателното решение са разгледани и примерни изключения от тази принципна постановка. Това са случаите, при които самото естество на нарушението е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правата си в пълен обем – например когато ответникът осъществява неправомерно въздействие в самия имот на ищеца или в собствения си имот нарушава санитарните и хигиенни правила на нивото на допустимия шум.

 

За основателността на иска по  чл. 109  ЗС  е без значение и обстоятелството, че постройките не са изградени от самия ответник, а е достатъчно да се констатира, че той продължава тяхното ползване и така поддържа противоправно съС.ие./ в този смисъл е Решение № 388 от 28.02.2012 г. по гр. д. № 983 / 2010 г. на Върховен касационен съд/

Сграда, която няма траен градоустройствен статут по действащ подробен устройствен план /ПУП/ съгласно §17, ал.2 ПЗР   ЗУТ,каквато е процесната сграда ,    и която засяга правата на собственика на съседен имот, подлежи на премахване по реда на   чл. 109   ЗС , дори ако към момента на построяването й е отговаряла на всички законови изисквания за строителство и не представлява незаконен строеж. Определен вид постройки могат да бъдат държани върху чужд имот само при определени условия и докато тези условия са налице.  / Решение № 127 от 12.05.2011 г. по гр. д. № 484 / 2010 г. на Върховен касационен съд /. Собственикът на земята не е длъжен да търпи изграждането и поддържането на сграда или съоръжение в имота си, ако не е дал съгласие за това чрез учредяване право на строеж в предвидената нотариална форма за валидност, каквато безспорно не е налице и не може да се обоснове посредством препращане към постановлението за възлагане на недвижимия имот на купувача „Ан Груп БГ“ ООД .

Искът по чл.109 ЗС  защитава засегнатото право на собственост независимо от неговия обем, както и срещу всяко лице, включително и срещу съсобственик, изградил строеж в общия имот без съгласието на останалите участници в общността /Решение № 267/14 г. от 15.05.2015 г. по гр.д.№ 3225/14 г. на І г.о./.

С оглед изложените съображения, считам  че решението на ВРС е неправилно и следва да се отмени, като вместо него се постанови друго,с което се уважи предявения в условията на евентуалност иск за осъждане на ответниците ДА ПРЕУСТАНОВЯТ ДЕЙСТВИЯТА СИ, с които пречат на ищцата да осъществява в пълен обем своите права на собственост върху имот № 10135.2554.630 по КК на гр.Варна и съобразно неговото предназначение, а именно да премахнат

ЧАСТ с площ общо 3 кв. м. от незаконно построената сграда с идентификатор № 10135.2554.507.1, попадаща в границите на имот с идентификатор № 10135.2554.630 по КК на гр.Варна, оцветена в син цвят на скицата, находяща се на л. 80 от делото,

ДА ПРЕМАХНАТ  ЧАСТ с площ от 7 кв.м, попадаща в имот № 10135.2554.534, в границата на нормативно установеното отС.ие от 3 м. от граничната линия с имот № 10135.2554.630 по КК на гр. Варна, оцветена в зелен цвят на скицата, находяща се на л. 80 от делото, 

както и ДА ПРЕМАХНАТ ЧАСТ с площ от 45 кв.м, попада в имот № 10135.2554.507, в границата на нормативно установеното отС.ие от 3 м. от граничната линия с имот № 10135.2554.630 по КК на гр. Варна, оцветена в червен цвят на скицата, находяща се на л. 80 от делото.

 

 

ИЗРАЗИЛ ОСОБЕНОТО МНЕНИЕ :