Определение по Търговско дело 839/2020г.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ ……….../23.07.2020 г.

гр.Варна

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА

мл. с. ФИЛИП РАДИНОВ

като разгледа докладваното от мл. съдия Ф. Радинов

въззивно частно търговско дело № 839 по описа за 2020 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава двадесет и първа от ГПК.

Образувано е по повод частна жалба с вх. рег. № 19593/09.03.2020 г., депозирана от Г.Т. чрез адв. П.В., срещу Определение № 3368/27.02.2020 г. по гражданско дело № 6592/2018 г. РС Варна, с което е оставена без уважение молбата му по чл. 83 ал. 2 от ГПК за освобождаване от държавна такса за въззивно обжалване.

В жалбата е застъпено становище за незаконосъобразност на обжалваното определение. Твърди се, че при произнасянето, съдът не е взел предвид годината на производство на притежаваните от жалбоподателя два броя автомобили, както и местонахождението, вида, състоянието на притежаваните два броя недвижими имоти, обстоятелството, че по отношение на единия от тях е наложена възбрана. Изтъква се, че не са ясни мотивите на съда, дали обстоятелството, че ЕООД (собственост на съпругата му) е източник на средства за молителят е достатъчно за да бъде отказано освобождаване от държавна такса. Сочи се, че съдът не е съобразил, че наетите от молителя два броя поземлени имоти са малки по площ и се намират в село Ведрина.

Направено е искане за отмяна на обжалваното определение и освобождаване от държавна такса за въззивно обжалване.

При образуване на делото към него е съединена и частна жалба с вх. № 33300/02.06.2020 г. от Т.Т. чрез адв. С.Н.АК Варна, срещу Определение № 13435/15.04.2020 г. по гражданско дело № 6592/2018 г. РС Варна, с което е оставена без уважение молбата му по чл. 83 ал. 2 от ГПК за освобождаване от държавна такса за въззивно обжалване.

В жалбата е застъпено становище за незаконосъобразност на обжалваното определение. Твърди се, че при произнасянето, съдът не е взел предвид обстоятелството, че притежаваното от молителката дружество не развива дейност, от която да се реализират доходи. Поддържа се, че съдът неправилно е приел, че молителката притежава три броя леки автомобили. Сочи се, че не е съобразено и обстоятелството, че притежаваните от молителката множество имоти не са нейна изключителна собственост.

Като разгледа доказателствата по делото и съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Всеки от молителите (майка и син) е подал въззивна жалба, срещу Решение № 5771/16.12.2019 г. по гражданско дело № 6592/2018 г. на РС Варна, в частта, с която е прието за установено, че всеки от длъжниците Г.Т., Т.Т. и „Тачер АГ“ ЕООД дължи в условията на солидарност на „Райфайзенбанк (България) ЕАД следните суми произтичащи от Договор за кредит № 400576 от 16.11.2007 год., Анекс №1 от 16.10.2009г., Анекс №2 от 04.02.2010г. и Договор за встъпване в дълг от 04.02.2010г.: 17 934.87 лева – главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 07.02.2018 год. до окончателното изплащане на задължението; 2010.89 лева – договорна лихва за периода от 05.11.2013 год. до 14.11.2015 год.; 5192.56 лева – наказателна лихва за периода от 07.02.2015 год. до 06.02.2018 год., за които суми е издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК №962/09.02.2018г. по ч.гр.д. № 1827/2018г. по описа на ВРС.

С Определение № 3368/27.02.2020 г. по гражданско дело № 6592/2018 г. РС Варна, е оставена без уважение молбата на Г.Т. по чл. 83 ал. 2 от ГПК за освобождаване от държавна такса в размер от 502,77 лева за въззивно обжалване на посоченото по - горе решение.

Определение № 13435/15.04.2020 г. по гражданско дело № 6592/2018 г. РС Варна, е оставена без уважение молбата на Т.Т. по чл. 83 ал. 2 от ГПК за освобождаване от държавна такса в размер от 527,77 лева за въззивно обжалване на посоченото по - горе решение.

В производството по чл. 83 ал. 2 от ГПК е представена декларация за материално и гражданско състояние от Г.Т., в която е декларирано, че последният е в добро здравословно състояние, има едно дете родено 2014 г., притежава един апартамент в гр. Варна и един лек автомобил, а източникът на средства за издръжка е дружеството на съпругата му, което по данъчна декларация е реализирало доходи в размер от 7438,62 лева за 2018 г. От служебно извършената от първоинстанционният съд проверка в МВР, НАП и Служба по вписванията се установява, че Г.Т. притежава два броя леки автомобили, няма сключени трудови договори, притежава два броя недвижими имоти (самостоятелен обект в сграда с площ 97,90 кв.м., находящ се в гр. Варна и 1/2 идеална част от правото на собственост върху поземлен имот с площ 910 кв.м., находящ се в гр. Варна) и е наемател на поземлен имот с площ 1040 кв.м. и поземлен имот с площ 1350 кв.м. и двата находящи се в с. Ведрина.

В производството по чл. 83 ал. 2 от ГПК е представена декларация за материално и гражданско състояние от Т.Т., в която е декларирано, че последната е в добро здравословно състояние, притежава ½ идеална част от правото на собственост върху апартамент в гр. Варна, притежава „Тачер АГ“ ЕООД, което не работи и източникът на средства за издръжка са нейната пенсия и тази на съпруга ѝ в общ размер от 385,52 лева. От служебно извършената от първоинстанционният съд проверка в Търговския регистър, МВР, НАП и Служба по вписванията се установява, че Т.Т. притежава и друго дружество „Савана“ ЕКО, два броя леки автомобили няма трудови договори, 1/36 идеална част от правото на собственост върху поземлен имот с площ 40 дка, находящ се в с. Равна гора, 1/36 идеална част от правото на собственост върху поземлен имот с площ 19279 кв.м., находящ се в с. Приселци, 1/36 идеална част от правото на собственост върху поземлен имот с площ 19123 кв.м., находящ се в с. Приселци, 1/2 идеална част от правото на собственост върху апартамент № 14 с площ 49,600 кв.м. в гр. Варна, 1/2 идеална част от правото на собственост върху апартамент с площ 21,650 кв.м. в гр. Варна, 1/2 идеална част от правото на собственост върху поземлен имот с площ 910 кв.м., находящ се в гр. Варна.

От така установената фактическа обстановка се налагат следните изводи от правна страна:

Частните жалби са депозирани в законоустановения преклузивен срок, от легитимирани лица, срещу актове, подлежащи на обжалване, поради което същите са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

За воденето на съдебен процес се дължат съответни такси и разноски. По изключение, законът предвижда възможност за освобождаване от задължението за такси и разноски, ако страната по делото притежава определено качество или при наличие на изрично предвидените в ГПК предпоставки. Една от тези възможности е регламентирана в разпоредбата на чл. 83 ал. 2 от ГПК, предвиждаща освобождаване от внасянето на държавна такса, по отношение на физическите лица, за които е признато от съда, че не разполагат с достатъчно средства, за да ги заплатят. Преценката дали са налице критериите за освобождаване от такси и разноски визирани в чл. 83 ал. 2 от ГПК се извършва отделно за всеки конкретен случай, въз основа на добросъвестно деклариране на съответните обстоятества.

По отношение на частна жалба депозирана от Г.Т. следва да се посочи, че в представената декларация за освобождаване, за източник на издръжка е посочен печалбата (за 2018 г.), която неговата съпруга реализира от дейността на притежаваното от нея търговско дружество, без обаче да е посочена информация за печалбата реализирана към момента на сезирането с искане по чл. 83 ал. 2 от ГПК. Преценката за наличие на основание за освобождаване предполага да бъде обсъден конкретният доход на молителя. В производството не са представени убедителни доказателства, посредством които конкретният размер на този доход да бъде установен. Отделно от посоченото, молителят е в работоспособна възраст, а в декларацията е посочено, че се намира в добро здраве, което сочи на това, че той реално не е възпрепятстван да полага труд и получава съответно възнаграждение за това. От материалите по делото се установява, че жалбоподателят е представляван в първоинстанционното производство от процесуален представител, на когото е заплатил сумата от 1000 лева – адвокатско възнаграждение. Всичко това води до извода, че по отношение на Г.Т. не са налице предпоставките на чл. 83 ал. 2 от ГПК.

По отношение на частна жалба депозирана от Т.Т. следва да се отбележи, че в представената от нея декларация за освобождаване е посочено, че притежава дружество, което не извършва дейност и източник на издръжка са собствената ѝ пенсия, и тази на нейния съпруг. От служебно извършените справки се установява, че жалбоподателката притежава още едно търговско дружество, което не е декларирала. По делото не са представени каквито и да е доказателства, установяващи причини, които обуславят невъзможност за реализиране на доходи от търговска дейност, въпреки наличието на регистрацията на две търговски дружества, собственост на жалбоподателката. В същото време от материалите по делото е видно, че жалбоподателката е теглила паричен кредит в размер от 53795 лева, именно с цел обезпечаване на оборотни средства за дейността на „Тачер АГ“ ЕООД. От доказателствата по делото е видно и че жалбоподателката е представлявана в първоинстанционното производство от процесуален представител, на когото е заплатила в брой сумата от 1500 лева – адвокатско възнаграждение. От посоченото следва, че не са налице предпоставките за освобождаване от държавна и по отношение на Т.Т..

Предвид изложеното, частните жалби са неоснователни, поради което следва да бъдат оставени без уважение.

С оглед крайния извод на съда, Т.Т. следва да бъде осъдена да заплати сумата от 15 лева, представляваща дължима държавна такса за настоящото производство, на основание чл. 77 от ГПК.

Воден от изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3368/27.02.2020 г. по гражданско дело № 6592/2018 г. РС Варна, с което е оставена без уважение молба на Г.Т. по чл. 83 ал. 2 от ГПК за освобождаване от държавна такса за въззивно обжалване.

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 13435/15.04.2020 г. по гражданско дело № 6592/2018 г. РС Варна, с което е оставена без уважение молба на Т.Т. по чл. 83 ал. 2 от ГПК за освобождаване от държавна такса за въззивно обжалване.

ОСЪЖДА, на основание чл. 77 от ГПК, Т.Г.Т., ЕГН **********,*** да заплати по сметка на Варненски окръжен съд сумата от 15 лева, представляваща държавна такса, дължима за разгледаната частна жалба, определена по реда на чл. 19 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, в едноседмичен срок от съобщаването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛНОВЕ: