№………./…...07.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и четвърти юни две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНА МАРКОВА
ЧЛЕНОВE: ТОНИ КРЪСТЕВ
ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА
при
секретар Елена Петрова
като разгледа докладваното от съдия Д. Жекова
въззивно търговско дело № 658 по
описа за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 259 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 22731/19.03.2020г., подадена от Д.И.И., ЕГН ********** с адрес ***, чрез
назначения му особен представител – адв. , срещу решение
№1008/27.02.2020г., постановено по гр.д. № 7200/2019г. на ВРС, 20 съдебен
състав, с което е
прието за установено в отношенията между страните, че Д.И.И., ЕГН **********, дължи на „Водоснабдяване и
канализация – Варна” ООД,
ЕИК 103002253, със седалище и адрес на управление: ******, сумата от 320,32лв.,
представляваща дължима главница за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с
абонатен № 1198669 за периода 14.12.2016 г. до 13.12.2018 г. за обект, находящ
се в ******, гараж, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 18.01.2019г., до
окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 39,33лв., представляваща
обезщетение за забава за плащане на главницата за периода от 20.02.2017 г. до
10.01.2019 г., които суми са предмет на Заповед за изпълнение №
339/21.01.2019г., издадена по ч.гр.д. №797/2019г. по описа на ВРС, на основание
чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, необосновано и в
противоречие със събраните доказателства. Навежда се оплакване, че
първоинстанционният съд не е обсъдил всички направени възражения и
доказателствата в цялост. Сочи се, че дори да се приеме изводът на съда, че
ответникът е признал изправността на новото СТИ, то не може да се заключи че е
признал изправността на предходното СТИ и количествата вода, начислени преди
подмяната му с ново до дата 12.02.2018г. Излага се, че в карнетите липсва
подпис на потребителя за почти всички отчетни периоди, липсват доказателства за
потребление на вода, както и основания за служебно начисляване. Дори да се
приеме, че са налице такива, те не са извършени съобразно Наредба
4/14.09.2004г. В процесния период, преди подмяната на СТИ, са отчитани средно
по 10 куб.м. вода, а данните са, че обектът се е ползвал само от ползвателя ЕТ
„АЛ-КА-ПО-46“. Обръща се внимание, че съобразно карнетите, в имота живеят
наематели на Д.И., който е собственик на ½ ид.ч. от процесния обект и
партидата е на името на потребителите – наематели. Талонът за пломбиране на
водомери е единственият частен документ, представен от дружеството, в който е
положен подписът на ответника. Сочи се, че в карнетните листи присъстват
подписите на лица, различни от ответника и ищцовото дружество не е твърдяло, че
подписът при отчетите е на ответника. Поддържа се, че доколкото в представените
карнетни листи като потребител е посочен ЕТ „АЛ-КА-ПО-46“, то не може да се
установи по несъмнен начин, че именно ответникът е страна по договора за
доставка на ВиК услуги. При липса на подписи в карнетните листи, нормата на
чл.32, ал.4 от Наредба 4/14.09.2004г. е неприложима. Излага се, че
неосигуряването на достъп би имало значение само в случай на служебно
начисляване на количества вода, но такова твърдение от ищеца не е въвеждано.
Сочи се, че ответникът не е ползвал количествата вода за процесния период. До
подмяната на СТИ е била опорочена процедурата по отчитане. Счита се, че всички
представени доказателства са частни свидетелстващи документи, които не се
ползват с материална доказателствена сила, а и ССчЕ е основана само на тях.
Няма данни за провеждано текущо отчитане и съставен протокол за това съгласно
чл.23 от Общите условия. Не е съставен протокол за отказ от допускане в имота
от потребителя по чл.24, ал.4 ОУ. Поради изложеното, се поддържа, че решението
е неправилно и се моли да бъде изцяло отменено, а предявените искове –
отхвърлени. В евентуалност се моли за отмяна на решението по отношение на
дължимите суми за периода 14.12.2016г. до 12.02.2018г. В открито съдебно
заседание особеният представител поддържа въззивната жалба.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от„Водоснабдяване и
канализация – Варна” ООД, ЕИК 103002253, в който се изразява становище за
неоснователност на жалбата. Поддържа се, че първоинстанционното решение е
правилно, като съдът е съобразил всички доказателства по делото и е обсъдил
всестранно твърденията и възраженията на страните. Сочи се, че лицата, имащи
качеството на потребители на ВиК услуги, са определени нормативно в чл.3 на Наредба 4/14.09.2004г. и като собственик на имота, ответникът се явява
потребител на ВиК услуги. С влизане в сила на Общите условия на дружеството, за
ответника е възникнало задължение да заплаща потребената вода като потребител.
Сочи се, че съобразно представения карнет, са налице положени подписи, като
последно е положен подпис при отчитане на 18.03.2019г. и резултатите от
отчитането са сведени до знанието на потребителя. Излага се и че неоспорената
ССчЕ установява задълженията по фактури. Моли се по тези съображения за
потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на сторените пред
въззивната инстанция разноски. В открито съдебно заседание въззиваемата страна
с писмена молба поддържа отговора на въззивната жалба.
Въззивната жалба е редовна
по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ
на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния
съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по
валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение,
а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на
пороците, водещи до неправилност на решението.
Първоинстанционното
решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му
правораздавателна компетентност, поради което е валидно.
Наличието на всички
положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със
съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното
решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи
произнасяне по съществото на спора.
Производството пред РС – Варна е
образувано по предявени от „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК
103002253, срещу Д.И.И., ЕГН **********, с адрес: *** обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 320,32 лв., представляваща дължима главница
за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с абонатен №1198669 за периода
14.12.2016г. до 13.12.2018г. за обект, находящ се в ******, гараж, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 18.01.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, както и сумата от
39,33 лв., представляваща обезщетение за забава за плащане на главницата за
периода от 20.02.2017г. до 10.01.2019 г., които суми са предмет на Заповед за
изпълнение № 339/21.01.2019 г., издадена по ч. гр. д. № 797/2019 г. по описа на
ВРС.
В исковата и уточняващата молба ищецът
„Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД излага, че в качеството си на ВиК
оператор, съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗРВКУ, предоставя ВиК услуги на ответника Д.И.И.
за имот, находящ се в ******, гараж. Твърди, че съгласно общите условия на
дружеството потребителите на ВиК услуги следва да ги заплащат в тридесетдневен
срок след датата на фактуриране, след което изпадат в забава. Сочи се, че
ответникът не е изпълнил задължението да заплаща потребените ВиК услуги, които
се отчитат по партида с абонатен № 1198669
и изпаднал в забава. Посочва, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 797/2019 г. по описа на
ВРС, за дължимите от ответника суми за ползваните, но неплатени ВиК услуги в
обекта, която била връчена при условията на чл. 47 от ГПК. Моли предявените
искове да бъдат уважени.
В срока по чл.131, ал.1
ГПК ответникът Д.И.И., чрез назначения от съда особен представител адв. , е
депозирал писмен отговор на исковата молба, с който исковете са оспорени по
основание и размер. Оспорва се ответникът да е потребител на ВиК услуги на
посочения адрес, като сочи, че количествата вода във фактурите са начислени
служебно. Оспорва по съдържание представените от ответника частни документи.
Сочи, че ищецът не е ангажирал доказателства за извършвани отчети, нито за това
че реално е доставил ВиК услуги и то именно в посочения размер. В евентуалност
оспорва дължимостта на сумите поради неизпълнение на задължението на ответника
за отчитане на показанията на СТИ, издаване на фактура и свеждането ѝ до
знанието на потребителя съобразно изискванията на чл. 7, т. 6 и чл. 33, ал. 1
от приложимите Общи условия на оператора. Оспорва СТИ да е надлежно отчитано
съобразно ОУ. Ответникът оспорва и метрологичната годност на процесния водомер
№ 36906133, както и точността на измерването му. Моли за отхвърляне на
исковете.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От приобщеното ч.гр.д. №797/2019г. по описа на ВРС, е видно, че в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника за
сумите, предмет на установителния иск, като срещу заповедта за изпълнение е
връчена по реда на чл.47 ГПК и искът е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Приети
са като доказателства по делото „Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор“ на „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД и
решения на ДКЕВР от 28.01.2013 г., 30.06.2016 г. и 28.04.2017г. за
ценообразуване на ВиК услугите, предоставяни от „Водоснабдяване и канализация-
Варна“ АД. Приложени са и доказателства за публикуването на ОУ в един централен
и един местен вестник, поради което същите са влезли в сила и без писмено
приемане от потребителите.
От
предоставената Справка за недобора се установява, че абонат на партида с №
1198669 и обект на потребление ******,
гараж, е ответникът Д.И.И., ЕГН **********, а като платец е посочен ЕТ „АЛ-КА-ПО-46“,
ЕИК 103272832.
Към
доказателствата по делото е приложена справка от Службата по вписванията – гр.
Варна, видно от която ответникът притежава ½ ид.ч. от самостоятелни
обекти на собственост с идентификатор 10135.1501.1243.1.14 и
10135.1501.1243.1.13 разположени на приземния етаж на сграда с административен
адрес ******, както и на апартамент, разположен на първия етаж на сградата.
Ищецът
е представил подписан от ответника Д.И.И. Талон за пломбиране на водомер № 0044660,
съставен на 12.02.2018г. от „Хидроинстал“ ДЗЗД, видно от който представител на
дружеството е поставил на клиентски № 1198669 нов водомер, марка Акварис, с
годност до 2028 г. и фабричен № 3690133 в баня, находяща се на адрес ******,
офис № 2. СТИ е пломбирано с пломба № 95306. Показанието на стария водомер е вписано в размер от 9148.
Като
доказателство по делото са представени карнетни листи за отчитане на
потреблението на ВиК услуги за периода 20.04.2015 г. – 18.03.2019 г., от които
се установява, че партидата с № 1198669 на адрес ******-16, гараж, за водомер с
фабричен № 3690133 и № на пломбата № 95306 се води на наемател ЕТ „АЛ-КА-ПО-46“,
а собственик на обекта е ответникът Д.И.И.. За част от отделните месечни
отчетни посещения в периода от 12.11.2015г. до 18.03.2019г. карнетите са
подписани в графа „потребител“.
Документите сочат, че в периода 20.04.2015 г. – 16.01.2018 г. са начислявани
служебни количества вода, а през февруари не са засичани заради подмяна на
водомера. Към началото на отчетния период – 14.12.2016г. в графа „забележка“ е
посочено показание от 9182. Впоследствие до месец март 2019г. е натрупано
показание на новия водомер от 36 куб.м., като месечните отчети са подписани за
потребител.
От приетото по делото и неоспорено от
страните заключение на ССчЕ на вещото лице Янка Лозанова, което съдът кредитира
като обективно и компетентно дадено, както и от обясненията на експерта дадени
в о.с.з., се установява, че процесният обект на потребление представлява
жилище, обособено от два офиса намиращи се вдясно от входа на сградата на ул.
„Хан Маламир“ № 12, като при позвъняванията на вещото лице категорично е
отказан достъп до жилището за да засече водомера. ССчЕ сочи, че за процесния
период не са постъпвали плащания от ответника, а по документи на ищеца
задълженията на абоната са изчислени на 320,32 лв. и 39,33 лв. Вещото лице е
посочило, че към 10.12.2019г. в базата данни на ищеца, процесната партида се
води на Д.И., а потребител е ЕТ „АЛ-КА-ПО-46“. В открито съдебно заседание
вещото лице е пояснило, че по данни от карнетите, процесните суми са служебно
отчетени.
При така
установените факти по въведените с жалбата оплаквания, съдът намира следното от правна страна:
За успешното провеждане на предявените
искове, ищецът следва да установи, че ответникът е потребител на ВиК услуги,
изправността си по възникналото правоотношение по доставка на водоснабдителни
и канализационни услуги по партида с посочения абонатен номер и размера на
претендираните суми. Ищецът
следва да докаже и претенцията си за заплащане на обезщетение за забава по
основание и размер.
В тежест на ответника е
да докаже точно изпълнение на задължението си за заплащане на доставените
услуги, или направените правоизключващи възражения.
В отговора на исковата
молба и във въззивната жалба особеният представител на ответника е оспорил
качеството потребител на Д.И..
Съобразно чл.5, т.6 от Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на „Водоснабдяване и канализация – Варна”
ООД, задължено лице за заплащане на ползваните ВиК услуги е потребителят.
Понятието потребител на
водоснабдителни и канализационни услуги се извежда от дефинициите на пар.1, т.2
от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и
чл.3 от Наредба № 4 от
14 септември
Видно е от гореизложената фактическа
обстановка, че по делото е установено по категоричен начин вписването по партида
с абонатен № 1198669 за периода 14.12.2016 г. до 13.12.2018 г. за обект,
находящ се в ******, гараж, на ответника Д.И.И. в качеството му на собственик,
и на ЕТ „АЛ-КА-ПО-46“, ЕИК 103272832 в качеството му наемател и също така –
потребител към ВиК дружеството. Това вписване е отразено в представените
карнети за целия процесен период. До този извод е достигнало и вещото лице при
отговора си на въпрос номер 6 от експертизата, посочвайки че като потребител в
базата данни в системата на ВиК – Варна е вписан ЕТ „АЛ-КА-ПО-46“, ЕИК
103272832. Видно е от представената справка за недобора, че като абонат е
вписан Д.И., а като платец по партидата е вписан изрично едноличният търговец.
При тези данни, настоящият съдебен състав намира, че в процесния случай е
осъществена именно хипотезата на чл.2, ал.3 от Общите условия на дружеството,
което е приело като потребител, респективно задължено лице за заплащане на
стойността на потреблението, наемателят на имота ЕТ „АЛ-КА-ПО-46“, ЕИК
103272832 и собственикът на имота в случая не е потребител, независимо че в
качеството си на титуляр на вещно право върху имота е участвал при подмяната на
водомера.
За пълнота следва да се посочи и че от
ангажираната като писмено доказателство по делото справка от Служба по
вписванията се установява, че ответникът притежава право на собственост само
върху ½ ид.ч. от водоснабдения обект – гараж, поради което не би могъл
да отговаря за целия размер на задълженията и на това основание.
Поради липса на изискуема положителна
предпоставка, а именно качеството потребител на ВиК услуги на ответника,
предявените искове за установяване на задължения за главница – стойност на
потребени ВиК услуги и акцесорна претенция за обезщетение за забава, са
неоснователни.
Поради несъвпадане изводите на двете
инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде отменено изцяло, като вместо
него бъде постановено друго, с което предявените от „Водоснабдяване и
канализация – Варна” ООД, ЕИК 103002253 срещу Д.И.И., ЕГН ********** искове
бъдат отхвърлени изцяло.
С оглед изхода на спора, разноски в полза на
ищеца не се следват. Ответникът по делото се представлява от особен
представител, поради което разноски не се присъждат и в негова полза.
Водим от горното, съдебният
състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решение
№1008/27.02.2020г., постановено по гр.д. № 7200/2019г. на Районен съд - Варна,
20 съдебен състав, И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и
канализация – Варна” ООД, ЕИК 103002253, със седалище и адрес на управление: ******
срещу Д.И.И., ЕГН ********** с адрес *** искове с правно основание чл. 422,
ал.1 ГПК вр. чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 320,32лв. /триста и двадесет лева и
тридесет и две стотинки/, представляваща дължима главница за ползвани и
неплатени ВиК услуги по партида с абонатен № 1198669 за периода 14.12.2016г. до
13.12.2018г. за обект, находящ се в ******, гараж, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
18.01.2019г., до окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 39,33лв. /тридесет и девет лева и
тридесет и три стотинки/, представляваща обезщетение за забава за плащане на
главницата за периода от 20.02.2017г. до 10.01.2019г., които суми са предмет на
Заповед за изпълнение № 339/21.01.2019г., издадена по ч.гр.д. №797/2019г. по
описа на ВРС.
Решението
не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал.3, т.1 ГПК).
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.