Р Е Ш Е Н И Е
№……………/…………….2020г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание на дванадесети февруари две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
При участието на секретаря Нели Катрикова, като разгледа докладваното от
съдия Писарова в.т.д.№2075 по описа на 2019г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл.от ГПК.
Производството е образувано по
въззивна жалба на В.Н.Л., ЕГН **********, чрез адв.Зл.Й. от ВАК, против решение
№4667/01.11.2019г., постановено по гр.дело №15075/2018г. на 19 състав на ВРС, с
което съдът е признал за установено в отношенията между страните, че същата ИМА
ЗАДЪЛЖЕНИЕ към „Водоснабдяване и канализация- Варна”ООД, ЕИК 103002253, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Прилеп”, № 33, в размер на
следните суми: сумата от 730.48
лв., представляваща сбор от неплатени главници за ползваните ВиК услуги за
периода от 02.06.2016г. до 06.06.2018г., отчитани по партида с абонатен № 1152690,
ведно със законната лихва, считано от 14.06.2018г. до окончателното плащане,
както и сумата от 58.14лв., представляваща обезщетение за забава за
плащане на главницата, начислена за периода от 06.08.2016г. до 10.06.2018г.;
сумата от 21,83лв., представляваща сбор от неплатени главници за
ползвани ВиК услуги за периода от 31.10.2015г. до 31.10.2017г., отчитани по
партида с абонатен №1521012, ведно със законната лихва, считано от
14.06.2018г. до окончателното плащане, както и сумата от 1,38лв.,
представляваща обезщетение за забава за плащане на главницата от 21,83лв., за
периода от 31.08.2017г. до 10.06.2018г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ЧГД №9380/2018г. по описа на ВРС.
В жалбата се твърди, че
решението на ВРС е неправилно и
необосновано, постановено в противоречие с материалния закон, поради което
се обжалва от назначения на ответника В.Л. особен представител адв.Й..
Претендира се отмяна на решението и вместо това отхвърляне на иска ведно с
присъждане възнаграждение на особения представител и за въззивна инстанция.
Твърди се, че съдът
неправилно в решението си е изоставил възприетото в проектодоклада възражение
за липса на фактическо основание за дължимостта на сумите – недоставяне на
претендираното количество вода до абоната. Въпреки, че е разпределил
доказателствената тежест съобразно това възражение, въведено от особения
представител, в решението си съдът е приел, че е налице служебно начислено количество вода съобразно методиката на
доставчика без да са навеждани такива твърдения от ищеца. Излага се, че ищецът
не е твърдял в исковата молба, че водомерът на абоната е бил неизправен.
Отделно от това, с жалбата се твърди, че направените от съда изводи относно
основанието за начисляване на служебна консумация от ВиК оператора са
неправилни. Съдът е направил необснован извод за метрологична неизправност на
водомера, а оттам и за невъзможност за отчитане на точното потребено количество
ВиК услуги. Съдът достигнал до неправилен извод за отчитане потреблението като при липса на индивидуален водомер без
каквито и да е доказателства по делото. Въззивникът сочи, че в решението си
съдът е цитирал гласни доказателства, каквито не са събирани по делото. В
приложените карнети липсва подпис на потребителя, липсват дори косвени
доказателства за потребление на вода от абоната. Твърди се в заключение, че
липсват основания за служебно начисляване на вода, а и да са налице такива, то
те не са извършени съобразно Наредба №4/14.09.2004г. тъй като в процесния
период са отчитани между 8 и 12 куб.м.вода при липса на данни, че обектът се
обитава от друг, освен от ответницата. По изложените съображение въззивникът
претендира отмяна на решението и отхвърляне на иска.
В срока за отговор е постъпило становище на ВиК –Варна ООД, чрез
ю.к.Пл.В. за неоснователност на жалбата.
Поддържа, че съдът е
съобразил всички обстоятелства и всички доказателства по делото и изложил
подробни мотиви. Въззиваемата страна сочи, че събраните по делото доказателства
установяват, че водомерите в имота са с изтекъл срок на метрологична годност –
съответно за студената вода с последно отчитане септ. 1999г. /след тази дата е
начислявана служебно количество вода съобр.Наредба №4/2004г. на МРРБ средно по
5 куб.м. на обитател/, а за топлата вода – от 2004г. е отчетено количество от
385 куб.м. Твърди се, че задължение на потребителя е да осигури надеждно и
годно за отчитане СТИ, а като не е изпълнила задължението си по чл.34а от
Наредбата, ответникът е възпрепятствал реалния отчет на водомера, поради което
е налице основание за служебно
начисляване на консумация. Твърди се, че съобразно настанителна заповед и
договор за наем от 2002г., приети по делото, било ясно, че в имота живеят трима
обитатели. Твърди се за неоснователно изложеното в жалбата, че в исковата молба
липсва позоваване от ищеца на неизпълнение задължението на потребителя за
реално системно отчитане на СТИ. Тъй като в исковата молба се твърди
отрицателен факт – именно неизпълнение на задълженията на ответницата да
осигури отчета съгласно чл.11 и чл.34а от Наредбата, то доказването на
обратното лежи върху ответника. Твърди се, че ищецът е доказал основание за
прилагане на Методиката за остойностяване на ползваните ВиК услуги, а именно наличие
на метрологично негоден водомер за студена вода. В тези случаи назначаването на
СТЕ би било безпредметно. Твърди се, че неоправдано в жалбата се излага, че не
е налице подпис в приложените по делото карнети. Тъй като няма реален отчет, то
няма и показания, няма и подпис. В карнетите съобразно твърденията в исковата
молба било отразено СК, което означава „средна консумация”, т.е. по 10 куб.м.,
а след това 12 куб.м. месечно. Въззиваемата страна твърди, че тези служебно
начислени количества са дори по-малко от нормативно изискуемото. Несъстоятелно
е и твърдението за липса на косвени доказателства за реална консумация. Според
пълномощника на ищеца, това не е необходимо тъй като при изтекла метрологична
годност на водомера за студена вода още през 1999г., няма никаква гаранция, че
същият отчита точното количество доставена на потребителя вода. Според
въззиваемия, съгласно представената справка –удостоверение на район Младост при
община Варна, се установявало, че на посочения адрес живеят три лица, поради което
това обстоятелство е надлежно установено. Поради това се претендира
потвърждаване на съдебното решение ведно с присъждане на сторените разноски за
ю.к.възнаграждение в минимален размер.
В съдебно заседание се явява адв.Й., особен представител на въззивницата,
който поддържа жалбата на изложените основания.
Въззиваемата страна, чрез ю.к.Пл.В. оспорва жалбата и поддържа депозирания
отговор.
За да се
произнесе по спора съдът съобрази, че производството е образувано пред ВРС по
искова молба на Водоснабдяване и канализация – Варна ООД, с която са предявени
искове с основание
чл.422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено между
страните, че В.Н.Л., ЕГН **********, дължи на „Водоснабдяване и
канализация–Варна”ООД, гр.Варна, следните суми: 730.48 лв.,
представляваща сбор от незаплатени главници за ползвани В и К услуги за периода
от 02.06.2016г. до 06.06.2018г., отчитани по партида с абонатен номер 1152690,
ведно със законната лихва, считано от 14.06.2018г. до окончателното плащане,
както и сумата от 58.14лв., представляваща обезщетение за забава за
плащане на главницата от 730.48лв. за периода от 06.08.2016г. до 10.06.2018г.;
сумата от 21,83лв., представляваща сбор от незаплатени главници за
ползвани В и К услуги за периода от 31.10.2015г. до 31.10.2017г., отчитани по
партида с абонатен номер 1521012, ведно със законната лихва, считано от
14.06.2018 г. до окончателното плащане, както и сумата от 1,38лв.,
представляваща обезщетение за забава за плащане на главницата от 21,83лв. за
периода от 31.08.2017г. до 10.06.2018г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ЧГД №9380/2018г. по описа на ВРС.
Твърди се, че ответницата В.Л. има качество потребител на
водоснабдителни и канализационни услуги доставяни за имот, находящ се на адрес гр.Варна,
жк.Младост, бл.155, ап.11. Ползваните ВиК
услуги се отчитали по партида с кл.№ 1152690, включващ аб.№1152690 и
аб.№1521012. Съгласно чл.ЗЗ, ал. 2 от Общите условия, ответникът бил длъжен да
заплаща дължимите суми за използваните ВиК услуги в 30-дневен срок след датата
на фактуриране, след изтичане на който срок той изпадал в забава. Тъй като това
не било сторено от ответницата, за ищеца се породил правен интерес да
предяви настоящия иск за установяване дължимостта на сумите. Искането е за
уважаване на претенцията и присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК по
делото постъпил отговор от особения представител на ответницата, с който се
прави възражение за изтекла погасителна давност, че ответницата няма качеството
потребител на В и К услуги, както и че не е ползвала количествата вода за
процесния период. Водомерът, на чиито показания ищецът обосновавал претенцията
си, не бил технически изправен. Твърди се още, че е била опорочена процедурата
по отчитане на количествата потребена вода и нямало как да се приеме, че
претендираните суми представляват цена за реално доставено и потребено
количество вода от ответницата.
В съдебно заседание ищецът
чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба. Във връзка с направеното възражение от
ответника за погасяване на част от претенциите по давност, по искане на ищеца в
о.с.з. от 29.05.2019г. е допуснато изменение на иска, с частично оттегляне на
исковата претенция и прекратяване на производството досежно претенцията по
партида с абонатен номер 1521012, а именно в частта за главницата от
170,79лева, дължима за периода от 03.09.2001г. до 01.06.2004г., както и досежно
изтекли лихви за забава за сумата от 290,64лева за периода 28.04.2002г. до 10.06.2018г.
В съдебно заседание
ответницата чрез назначения особен представител оспорва изцяло исковата
претенция, като счита, че не е проведено успешно доказване на доставените В и К
услуги. По същество моли за нейното отхвърляне.
С
оглед на очертания спор между страните, събраните доказателства и липсата на
поискани нови такива пред въззивния съд, съобразно приложимите разпоредби и
направените с жалбата и отговора оплаквания, твърдения и доводи, съдът намира
за установено следното:
При преценка редовността на жалбата,
съдът констатира, че същата е подадена от надлежно легитимирана страна в
производството, срещу подлежащ на обжалване акт, в преклузивния срок. Съдът
прецени, че е налице редовност и на постъпилия срещу ВЖ отговор на ВиК Варна
ООД.
Съдът намира постъпилата ВЖ за редовна и производството по нея допустимо.
Жалбата е подадена в преклузивния срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от
легитимирано лице - назначения на ответника особен представител. Доколкото
жалбата е подадена от особен представител на ответника, назначен по реда на
чл.47, ал.6 ГПК, по същата не се дължи предварително държавна такса.
Намира
постановеното решение по ГД №15075/2018г. на ВРС за валидно и допустимо
съгласно чл.269 ГПК, а по отношение правилността на постановения първоинстанционен
акт съдът е обвързан от изложеното във въззивната жалба. В така очертаните
предели, поставеният пред въззивния съд предмет е идентичен с този пред
районния съд поради съвпадения на въведените твърдения и възражения. Съдът
следва да извърши самостоятелна преценка на събраните вече пред първата
инстанция доказателства като достигне до свои правни изводи.
С
оглед на изложеното, въззивният състав не обсъжда предпоставките за водене на
специалния установителен иск по чл.422 ГПК доколкото тази служебна преценка е
извършена от първостепенния съд и не се обхваща от оплакванията по жалбата.
Независимо от това, същите са очевидни от приложеното ЧГД №9380/18г. на ВРС.
Повдигнатия
пред съда спор е относно качеството потребител на ответницата и извършената
реална доставка на услуга, за която се дължи заплащане, респ. размерът на
задължението.
В жалбата не са обосновани
оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, вкл.
при разпределяне на доказателствената тежест и събирането на доказателства. В
тежест на ищеца, с оглед характера и целта на производството, е да установи,
пълно и главно, че ответницата е потребител на водоснабдителни и канализационни
услуги като титуляр на партида с
кл.№1152690, включваща аб.№1152690 и №1521012 за имот, находящ се ***. Следва да се установи, че
количеството вода, за което се търси плащане е реално доставено на абоната,
респ. настъпили са предпоставките за служебно начисляване, неговата стойност,
отчетена и измерена по предвидения в Общите условия ред, изискуемостта на
задължението и размера на претендираните мораторни лихви.
От представената по делото Справки за
недобора на частен абонат с № 1152690 и
1521012, с титуляр В.Л. за обект, находящ се в *** е видно, че общото
задължение за консумирана вода по аб.№ 1152690 за периода 06.07.2016г. до 10.06.2018г., възлиза в
размер на 788,62 лева, а за аб. № 1521012, за периода от 31.10.2015г. до
31.10.2017г. в размер на 21,83 лева. Начислената от ищеца лихва върху
съответните главници към 10.06.2018г. е в размер на съответно 58,14лева и
1,38лева./на л.77 и 78/
Ищецът е представил по
делото карнет по партида на ответника с абонатен № 1152690, в който са
отразявани показания за периода 06.04.2016г. до 04.09.2018г. От направените в
него отбелязвания е видно, че е налице служебно начислена консумация на
количество вода, тъй като видно от представените доказателства, водомерът за
студена вода на ответницата не бил преминал метрологична проверка, считано от
м.октомври 1999г., съобразно разпоредбата на чл.34а във вр. с чл.11 ал.5 от
Наредба 4/2004г. на МРРБ.
Видно от настанителна
Заповед №147/23.10.2002г., Договор за отдаване под наем на общински жилищен
имот от 24.10.2002г. и Справка за адресно регистрирани лица по пост.адрес,
ответницата Л., е настанена и обитава жилище общинска собственост с адрес ***,
заедно с още две лица.
Видно от представената
справка на „Веолия Енерджи Варна„ЕАД, съгласно месечни разпределения на обем
топла вода за периода м.01.2017г.- м.06.2019г., за адрес на потребление в ***,
са посочени
От заключението по изслушаната по
делото съдебно - счетоводна експертиза се установява, че ответницата има
открита партида с абонатни номера № 1152690 и 1521012. Плащане на натрупаните
по партидата й задължения не е установено. В таблици вещото лице е отразило
всички фактури издавани от дружеството за процесните периоди. Заключението не е
оспорено от страните и се кредитира от съда като обективно и професионално
дадено.
Въз основа съвкупен анализ на
събраните доказателства, въззивният съд намира следното по същество:
Предявен е положителен
установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД,
за установяване вземане на оператора на ВиК услуги от потребител на същите.
В процеса в тежест на
ищцовото дружество е да установи, пълно и главно, че ответницата е потребител
на водоснабдителни и канализационни услуги като титуляр на партида с кл.№1152690, включваща аб.№ 1152690 и 1521012 за
имот, находящ се ***, че количеството вода, за което се търси заплащане на
цена е реално доставено на абоната, респ. настъпили са предпоставки за служебно
начисляване, неговата стойност, отчетена и измерена по предвидения в Общите
условия ред, изискуемостта на задължението и размер на мораторната лихва върху
главниците.
Въз основа на
поддържаните с жалбата оплаквания, направени своевременно с отговора на
исковата молба, съдът намира за неоснователно оспорване на качеството
„потребител” на ответницата. Напротив, съдът намира, че доколкото са ангажирани
доказателства за настаняване и обитаване на общинското жилище, в което са
доставяни водоснабдителни и канализационни услуги, то по см. на пар. 1, ал. 1,
б. „б” от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги,
ответницата се явява потребител. В това й качество, съгласно Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребители от
оператора „Водоснабдяване и канализация - Варна”ООД, нейно задължение е да
заплаща ползваните услуги, отчетени по предвидения в цитираните Общи условия
ред. Съобразно разпоредбата на чл. 11, ал.7 ЗРВКУ, одобрените от ДКЕВР Общи
условия на договорите за предоставяне на В и К услуги стават част от
договорните отношения между страните в едномесечен срок от публикуването им,
което се установява от представените разпечатки от страници на печатни издания,
а и не се оспорва изрично от ответника. Поради това, приложените по делото
Общите условия на дружеството са влезли в сила и важат за всички потребители,
включително и за ответника.
След първото
заседание по делото, съобразно въведените уточнения от ищеца, се установява, че
претендираните суми произтичат от служебно начислени количества ВиК услуги на
битов потребител, а не се базират на реално отчитане на СТИ.
Приложими в случая са и нормите на Наредба №4/14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. В чл.18, ал.3 от Общите
условия е вменено задължение за всеки потребител, когато се касае за сграда
етажна собственост или такава с повече от един потребител, да постави индивидуален
водомер. Съгласно чл.11, ал. 4 и 5 от Наредбата
в редакцията й от ДВ бр.63/17.08.2012г., поддържането и ремонтът на тези
водомери се осигурява и е задължение на потребителите. Тяхно е и
задължението /чл. 22 ОУ, идентичен на чл.35 от Наредба 4/2014г./ да осигуряват
свободен и безопасен достъп на длъжностните лица на В и К оператора за
извършване отчети на водомерите. Съгласно чл. 32, ал.10 от Наредбата,
операторът на водоснабдителната система монтира, поддържа и контролира само
водомерите, монтирани на водопроводните отклонения или така наречените общи
водомери. За разлика от тях, индивидуалните водомери са собственост на
потребителите, които носят отговорност за тяхното поставяне и изправност.
Спорно
е както основанието за начисляване на процесните количества вода, така и
спазване на алгоритъма за служебен отчет.
Действително, от съвкупния
анализ на писмените доказателства – заповед на район Младост при община Варна
от 23.10.2002г., договор за отдаване под наем на общински жилищен имот от
24.10.2002г. /безсрочен/ и справка за адресно регистрирани лица на район
Младост за посочения адм.адрес – се установява, че на адреса са регистрирани в
продължителен период от време различен брой лица /към момента три лица/.
Установява се също, вкл. от
СТЕ, че за кл.№1152690 на В.Л. за посочения адрес са регистрирани две партиди с
аб.№№ 1152690 и 1521012. В заключението са посочени неизплатените главници за
ползвани ВиК услуги за периода юни 2016г. до юни 2018г. по двете партиди.
Установено е и плащане на фактури за периода 2015г. – частично главница и лихви.
Въпреки това, поради
оспорване от страна на ответника, вкл. и с въззивната жалба на всички останали
предпоставки за основателността на исковете, съдът намира, че ищецът не е
доказал по основание и размер същите. Ищецът твърди, че е приложил правилата на
дружеството за начисляване на служебен отчет поради отказ на потребителя да
предостави достъп до жилището и индивидуалния водомер, аналогично на липса на
инд.водомер както и поради неговата метрологична негодност. В този смисъл са
уточненията в първото заседание по спора от пълномощника на страната.
Преди всичко, операторът
следва да отчете реално доставените и използвани от ответника количества вода
съгл.чл.22 от ОУ, въз основа показанията на индивидуалния водомер, монтиран в
имота. При невъзможност да бъдат отчетени показанията на СТИ в ОУ са предвидени
различни хипотези, в които дружеството –доставчик прилага служебен отчет и
начислява количества вода според съответната клауза от ОУ. По делото не са
събрани данни за нито един реален отчет на СТИ в имота. Ако и да е налице
недопускане на служителите на ВиК оператора за отчитане помесечно консумацията
на ВиК услуги, то това обстоятелство не е надлежно установено от ищеца. Не се
установява убедително, че средството за техническо измерване /СТИ/, монтирано
на имота, е извън класа си на точност. Всички представени от ищеца
доказателства представляват частни свидетелстващи документи, които не се
ползват с материална доказателствена сила при оспорването им от ответника,
доколкото установяват единствено изгодни за издателя си обстоятелства. Именно и
само въз основа на същите е извършена проверката и от вещото лице по допусната
СТЕ. Вещото лице не е имало поставена задача да извърши проверка на
индивидуалния водомер в имота. Не са ангажирани доказателства за отказ и
осуетяване от ответника на извършените проверки, а същевременно в карнета
липсва, за който и да е период, подпис от абоната. Няма данни за провеждано от
оператора текущо отчитане, респ. съставен протокол за това съгл.чл.23 от ОУ
нито данни за дадени предписания съгласно чл.20 и чл.21 от ОУ. Не е съставен по
надлежния ред протокол от ВиК служителя за отказ допускане в имота от
потребителя съгласно чл.24, ал.4 от ОУ чл.35, ал.5 от Наредба №4/2004г. Съгласно
разпоредбата, при отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице
на оператора до водомера длъжностното лице съставя протокол, който се подписва
от него и от поне един свидетел. Длъжностното лице отбелязва в протокола трите
имена, единните граждански номера и адресите на свидетелите, които могат да
бъдат и длъжностни лица на оператора. Не е установено, че на ответника са
дадени предписания по чл.34а, ал.5 от същата Наредба, за да се приложат след
изтичане на тримесечния срок последиците със служебно отчитане на услугата. За
да приложи, в отклонение от въведеното с исковата молба твърдение за реална
консумация, служебно начисляване на вода, ищецът следва да установи
предпоставките за това по см.на цитираните по-горе разпоредби от Наредбата и ОУ.
Допустими са всички доказателствени средства като е въпрос на процесуална
активност на ищеца да установи твърдените от него факти при недобросъвестност
на потребителите на ВиК услуги. Именно в тази връзка са и всички оплаквания във
въззивната жалба, които съставът следва да обсъди.
Твърдението на ищеца, че от
м.септември 1999г. не е извършвана метрологична проверка на СТИ не се
установява убедително, но тъй като и ответникът твърди преминал срок на годност
на СТИ, същото може да се приеме за безспорно. Този факт така или иначе не
ползва ищеца, тъй като съгласно чл.34а от Наредбата, правомощие за извършване
на метрологична проверка е и на оператора. Дори да се приеме, че поради липсата
на метрологична годност, е налице основание за служебно начисляване на
консумация, то съдът намира, че не се установява правилното приложение на
алгоритъма за служебно определяне на ползваните количества ВиК услуги при липса
на индивидуален водомер. /вж.пояснения на проц.представител на ищеца в с.з. на
29.05.2019г., ВРС/ Не се установява главно и пълно броят на лицата, обитаващи
имота за процесния период, тъй като приложената справка се установява
регистрация на живущи на адреса, но към различни моменти. Невъзможността да бъде отчетено с точност количеството
потребени В и К услуги налага при липса на водомер да бъде начислена служебна
консумация, изчислена съобразно предвидените в Общите условия и Наредба № 4 от 14.09.2004г. методики. Хипотезата на липса на индивидуален водомер води
до прилагане методиката по чл. 39, ал.5, т.1 от Наредбата -
по 5 куб.м.- при нетоплофицирано жилище или 6 куб.м. за топлофицирано,
за всеки обитател до поставяне на индивидуалния водомер. Спорът касае
качеството и измервателните способности на монтирания на място водомер с оглед
въведени от ответника/сега въззивник/ възражения за липса на метрологична
годност на СТИ. Съгласно чл. 33 от Наредба № 4/2004г. за условията и реда за
присъединяване и ползване от потребители на ВиК и канализационни услуги, при
установяване на повреда в индивидуалните водомери на потребители представителят
на оператора прави предписание за отстраняване на повредата на водомера и срок
за отстраняване като демонтира пломбата на холендера. /чл.20 от ОУ/ Липсват
каквито и да са съставени от ВиК оператора протоколи/писма и др./, установяващи
негодността на СТИ в процесния период /съотв.кога е настъпила/, а служебното
отчитане на вода е временно средство за заплащане на услугата. От друга страна
и ответникът не е ангажирал доказателства за предприемане на действия съгласно
ОУ за смяна, метрологична проверка или оспорване начисляваното служебно
количество вода. /в този смисъл глава Трета от ОУ, чл. 16, ал. 5; чл. 17, ал.
4/
Доколкото не е спорно, че
ответникът е потребител на ВиК услуги за обект, находящ се в сграда – етажна
собственост, то отчитането на изразходваното количество вода се извършва по
реда на чл.
32, ал. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
т. е. отчитането е по общия водомер на водопроводното отклонение и по
индивидуалния водомер на потребителя, който е монтиран в неговия имот.
Задължение на оператора на водоснабдителната система е само монтажът,
поддръжката и контрола на водомерите на водопроводните отклонения, но не и на
индивидуалните водомери на потребителите. Индивидуалните водомери като средства
за измерване и разпределение на разходваното количество питейна вода в сгради-
етажна собственост, са собственост на потребителите на ВиК услуги, като
задължение на ВиК операторът е само да пломбира холендера на индивидуалните
водомери към водопроводната тръба при това за сметка на потребителя. Всяка от
страните може да повдигне въпроса за метрологичните качества на средството за
техническо измерване /СТИ/ като за целта инициира проверка на средството чрез
метрологична експертиза. По делото липсват данни за провеждане на тази
процедура; липсват данни и за демонтиране пломбата на холендера от страна на
ВиК доставчика съгласно правомощието му по чл. 20 от Общите условия. Съгласно
разпоредбата на чл.34а от Наредба № 4/2004г., на която се позовава и ищеца,
периодичните проверки на индивидуалните водомери като средства за измерване и
разпределение на изразходваното количество вода в сгради- етажна собственост,
се извършват през 10 години, като същите са за сметка на потребителите /чл.
34а, ал. 2/. Нормативно предвидено е, когато длъжностно лице на оператора
установи потребители с непроверени индивидуални водомери съгласно ал. 1 (т. е.
изминали повече от 10 години от монтажа на водомера или последната негова
проверка) срокът за извършване на проверката е три месеца, както и в случай, че
след изтичането на този срок не е извършена периодична проверка на водомерите,
количеството изразходвана вода се начислява по реда на чл.39, ал. 6 от
наредбата /чл. 34а, ал. 5 от Наредбата/. Съгласно чл. 21 от ОУ когато
представителят на ВиК оператора установи потребители с непроверени индивидуални
водомери съгласно чл. 16, ал. 4, същият прави предписание на потребителя за
извършване на периодична проверка, със срок за изпълнение три месеца. В общите
условия е изрично предвидено, че след изтичане на срока, в който потребителят
следва да изпълни предписанието за извършване на периодична проверка, ВиК
операторът начислява служебно изразходвано количество питейна вода – по 6 куб.
м. при топлофицирано жилище и по 5 куб. м – при нетоплофицирано жилище за всеки
обитател, като същото се завишава всяко тримесечие с 1, 0 куб. м. за всеки
обитател. Аналогична е уредбата съгласно чл. 34а, ал. 5, цит. по-горе, която
препраща към възможността след изтичане на тримесечния срок за извършване на
проверка на водомера, при неизвършена такава, да се начислява служебно
количество изразходвана вода. Клаузата на чл.21 от ОУ урежда изрично начина на
начисляване на количеството изразходвана вода по време на срока на предписание,
но доколкото технически е необходим демонтаж на водомерите, то за периода до
ново пломбиране, не би могло да се извърши реален отчет, следва да се приложи
аналогично предвиденият начин за начисляване на количества изразходвана вода в
хипотезата на направено предписание за отстраняване на установена повреда в
индивидуалния водомер на потребител - по реда на чл. 26, ал. 2 (чл. 20, ал. 3
от ОУ) – според средномесечния разход за съответния период от предходната
година. С оглед на цитираните по- горе норми от Наредба № 4/2004г.
както и от Общите условия на ВиК оператора /чл. 16, ал. 4 и чл. 21/, а така
също и предвид това, че от монтажа на водомера са изминали повече от 10 години,
което обстоятелство не е спорно, ищцовото дружество дължи предписание за
извършване на периодична проверка на индивидуалния водомер на ответника поради
изтичане на 10 години от последната такава или от монтажа на водомера както и
да начислява служебно количеството изразходвана вода за срока на предписанието
до неговото изпълнение, респ. до поставяне на нова пломба на водомера, съгласно
чл. 26, ал. 2 ОУ както и след изтичането на срока на предписанието, при
неизпълнение, да начислява служебно по 6 куб. м. при топлофицирано жилище и по
5 куб. м. при нетоплофицирано жилище за всеки обитател – съгласно чл. 25, ал. 8
от Общите условия. В случая няма доказателства за отправено предписание нито за
съставен протокол за отказ на абоната да допусне служителите за редовен отчет.
Липсва изготвен протокол съгласно чл. 24 от Общите условия на доставчика за
неосигурен достъп до имота, а за целия период, видно от карнета е начислявана
служебна консумация. Не са ангажирани и доказателства за точното изчисляване на
служебната консумация съобразно различните хипотези – дали по средномесечен
разход или по чл.25, ал.8 от ОУ.
При констатирана
неизправност на водомера, както чл.33 от Наредба №4/2004г., така и ОУ за
доставка предвиждат задължение на оператора на ВиК мрежата да уведоми
потребителя за констатираната неизправност преди да приложи методика за
компенсиране на обективно неотчетено потребление. Целта на тази уредба е да
балансира интересите на потребителя, който има задължение да поддържа своята
вътрешна водопроводна мрежа с изправен индивидуален водомер за да заплаща само
реално консумираното потребление, без да носи риск от разпределяне на
задълженията според методиката, прилагана за обекти без индивидуални водомери,
съответно и интересът на доставчика да отчита текущо броячите на изправните
уреди и да поддържа и контролира средствата за отчет. Нормативната уредба
допуска потреблението да се остойностява временно (за срока на предписанието)
или по показания на монтиран оборотен водомер(каквито данни по делото няма) или
по средномесечен разход за предходен период на годината( чл.26, ал.2 от ОУ
2014), а едва след пропускане на този срок, потребителят да бъде третиран като
клиент без индивидуален водомер и съответно доставените до него количества да
се определят по методиката на чл. 25, ал. 8 от ОУ 2014г. Въпреки редовно
дадените на страната указания в доклада на спора, същата не е установила
точното прилагане и изчисляване на служебната консумация.
Съгласно чл.23 от ОУ, ал.
4, отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или негов
представител, който с подписа си удостоверява съответствие на данните в отчета.
Не са представени доказателства за спазване начина на отчитане, предвиден в чл.
23, ал. 7 от ОУ в сгради в режим на етажна собственост. Въз основа на горното и
при оспорване от въззивника съдържанието на справката за недобора относно
отразените в нея количества консумирана вода, съдът намира, че въззиваемото
дружество не е установило иска си по основание и размер. Доставчикът не е
ангажирал убедителни доказателства за предприетия от него при тази хипотеза
контрол и отчитане на СТИ. Поради това, въззивният съд достига до различни от
правните изводи на първата инстанция, чието решение поради това следва да бъде
отменено.
Във въззивното производство
поради изхода от спора разноски не се присъждат с изключение на изплатеното на
особения представител възнаграждение. Въззивникът не е сторил и не претендира
разноски. Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №4667/01.11.2019г. ,
постановено по гр.дело №15075/2018г. по описа на ВРС, ГО, 19 състав, като
вместо това ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Водоснабдяване
и канализация - Варна” ООД, ЕИК 103002253, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, ул.„Прилеп”, № 33, иск за признаване за установено в отношенията
между страните, че ответникът В.Н.Л., ЕГН ********** с адрес *** ИМА
ЗАДЪЛЖЕНИЕ към „Водоснабдяване и канализация- Варна” ООД, ЕИК 103002253,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Прилеп”, № 33 в размер на
следните суми: сумата от 730.48 лв., представляваща сбор от незаплатени
главници за ползвани В и К услуги за периода от 02.06.2016г. до 06.06.2018г.,
отчитани по партида с абонатен номер 1152690, ведно със законната лихва,
считано от 14.06.2018г. до окончателното плащане, както и сумата от 58.14лв.,
представляваща обезщетение за забава за плащане на главницата от 730.48лв. за
периода от 06.08.2016г. до 10.06.2018г.; сумата от 21,83лв.,
представляваща сбор от незаплатени главници за ползвани В и К услуги за периода
от 31.10.2015г. до 31.10.2017г., отчитани по партида с абонатен номер 1521012,
ведно със законната лихва, считано от 14.06.2018 г. до окончателното плащане,
както и сумата от 1,38лв., представляваща обезщетение за забава за
плащане на главницата от 21,83лв. за периода от 31.08.2017г. до 10.06.2018г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД
№9380/2018г. по описа на ВРС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: