Р Е Ш Е Н И Е

№…………/……….03.2020 година,

гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ

ИВАН СТОЙНОВ –МЛ.С.

и участието на секретаря Петя Петрова

разгледа докладваното от съдия Мая Недкова

въззивно гражданско дело №2477 по описа на ВОС за 2019 год.

за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 91810/10.12.2019г. на „Енерго - Про Продажби“ АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик”, № 258, Варна Таурс – Г, чрез пълномощник срещу Решение № 5052 от 21.11.2019г., постановено по гр.дело № 7137/2019г. на Варненския районен съд, 50 състав, с което е прието за установено в отношенията между страните, че Ж.Я.Ж. с ЕГН ********** ***, НЕ ДЪЛЖИ на въззивникът сумата от 626.23 лв. /шестстотин двадесет и шест лева и двадесет и три стотинки/, претендирана от ответното дружество като цена на консумирана ел. енергия за периода от 27.12.2018г. до 26.03.2019г. в обект на потребление находящ се в с.Г., общ.Д.ч., обл.В., отчитан по абонатен номер 0204404187 и клиентски номер 1100200053, за която сума ответното дружество е издало фактура № 0278591931/28.03.2019г. с получател Ж.Я.Ж., на основание чл.124,ал.1 ГПК.

В жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Въззивникът намира извършената корекционната процедура за законосъобразна на основание чл.38 от ОУ на ДПЕЕМ, а предявения иск за неоснователен.Твърди се,че се касае за реално потребена ел. енергия, доказана с констативния протокол и СТхЕ, заплащането на която е дължимо от абоната поради потребяването й на основание чл.200 ал.1 от ЗДД. Отправеното искане е да се отмени първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли исковата претенция, както и присъждане на направените в производството съдебно – деловодни разноски.

В съдебно заседание въззивникът чрез процесуален представител поддържа жалбата, моли да се отмени първоинстанционното решение и да му се присъдят направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на сторените в съдебното производство разноски.

В съдебно заседание по същество, чрез процесуалния си представител, моли жалбата да бъде отхвърлена, както и да му се присъдят направените по делото разноски.

За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по иск на Ж.Я.Ж., с ЕГН ********** *** срещу „Енерго-Про продажби” АД, ЕИК 103533691 със седалище и адрес на управление гр.Варна, Варна Тауърс – Г“, бул.“Вл.Варненчик“ №258, за приемане за установено спрямо ответника, че ищецът не дължи сумата в общ размер 626.23 лв. /шестстотин двадесет и шест лева и двадесет и три стотинки/, претендирана от ответното дружество като цена на консумирана ел. енергия за периода от 27.12.2018г. до 26.03.2019г. в обект на потребление находящ се в с.Г., общ.Д.ч., обл.В., отчитан по абонатен номер 0204404187 и клиентски номер 1100200053, за която сума ответното дружество е издало фактура № 0278591931/28.03.2019г. с получател Ж.Я.Ж., на основание чл.124,ал.1 ГПК.

Ищецът твърди, че е извършена проверка на средството за търговско измерване и е констатирано неточно измерване на консумирана ел. енергия, поради което е коригирана сметката за използвана ел.енергия, като е начислена посочената сума. Твърди, че не е присъствал при извършване на проверката. Излага се в исковата молба, че не са били налице предпоставките за извършване на корекцията, не е изпълнено задължението на ответното дружество и свързаното с него „Енерго-Про мрежи” АД за извършване на периодични проверки, не са представени доказателства за реалното доставяне на количеството електроенергия посочено в корекционната справка, периода на извършената корекция е определен произволно, както и поради незаконосъобразността на предвидените в ПИКЕЕ корекционни процедури. КП не е изготвен в съответствие с чл.47 и 48 от ПИКЕЕ.

В писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, поддържан в съдебно заседание ответникът „Енерго-Про Продажби” АД – Варна оспорва иска като неоснователен. Твърди се, че при извършената на 26.03.2019г. проверка, е констатирано наличието на извършено неправомерно въздействие върху използваната схема на свързване на СТИ,като е прекъснат оперативен нулев проводник между нулевата шина и СТИ. По този начин консумираната ел.енергия не се отчита и не се заплаща от абоната. Твърди се законосъобразно извършена проверка, както и извършено изчисляване на неизмерена или неправилно/неточно измерена енергия в съответствие с чл. 38, ал.2 от действащите ОУ на ДПЕЕЕМ на „Електроразпределение Север“ АД,одобрени с Решение ДУ-060на КЕВР на 07.11.2007г., изменени и допълнени с Решение ДУ-004/06.04.2009г. на КЕВР. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

В съдебно заседание страните поддържат тезите си.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

От събраните по делото доказателства съдът, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не се спори, а и се установява от представените по делото писмени доказателства, че ищецът е потребител на ел. енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 ЗЕ, както и че имотът, в който е монтиран процесния електромер, е присъединен към електропреносната мрежа за обект, находящ се в с.Г., общ.Д.ч., обл.В., отчитан по абонатен номер 0204404187 и клиентски номер 1100200053.

Видно от Констативен протокол № 1401001/26.03.2019г., на същата дата длъжностни лица на „Електроразпределение Север” АД са извършили техническа проверка на електромер, монтиран на посочения по-горе адрес, като при проверка на СТИ е констатирано неправомерно въздействие върху измервателната схема на свързване на СТИ – прекъснат е оперативен нулев проводник между нулевата шина и СТИ и по този начин консумираната ел. енергия не се отчита от СТИ и съответно не се заплаща от абоната. В протокола е посочено, че проверката е извършена в присъствието на двама свидетели – В.С.Я.и А.Д.С.,без присъствие на абоната.

Въз основа на констатациите от проверката, „Електроразпределение Север” АД е съставило справка за корекция от 27.03.2019г. за обекта период от 27.12.2018г. до 26.03.2019г. и на основание извършена проверка на СТИ и издаден КП от 26.03.2019г. за корекция при неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на ел. енергия,като е начислило на абоната 3168 кВтч ел.енергия.

Въз основа на корекцията „Енерго-Про Продажби”АД е издало фактура № 0278591931/28.03.2019г. на обща стойност 626.23 лева.

Електромерът е монтиран на обекта на потребление на ищеца на 15.10.2018г., видно от съставения за това протокол № 1318696 /л.38/ с нулемви показания на дневна и нощна тарифи.

От заключението по приетата в първа инстанция съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, която съда кредитира, се установява, че в случая е налице неправомерно вмешателство в схемата на свързване, изразяващо се в неправомерно прекъсване на нулевият проводник от нулевата шина в таблото. Така електромера остава без захранване и цялата преминала и потребена ел. енергия в обекта не се отчита от средството за търговско измерване. Нарушена е схемата на свързване на електромера. Изчисленията по корекционната процедура са математически верни и в съответствие с утвърдената методология на общите условия. Начисленото количество ел. енергия по корекционната справка може реално да бъде доставено до абоната, с оглед пропускателната способност на комутационните проводници в таблото.

Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни изводи:

По предявения отрицателен установителен иск по реда на чл.124, ал.1 от ГПК в тежест на ответника е да докаже факта, от който произтича вземането му, а именно, че в качеството му доставчик на електроенергия е доставил посоченото в справката за корекция количество електроенергия, което не е отчетено поради неизправност на средството за търговско измерване, че е извършена проверка изправността на електромера и е използвана правилната съобразно одобрените и приети Общи условия методика за корекция на сметката, съответстваща на доставената и потребена ел. енергия.

По делото не се спори, че ищецът е потребител на ел. енергия, както и че имотът, където е монтиран процесният електромер, е бил присъединен към ел. мрежа, поради което ищецът има задължението да заплаща използваната ел. енергия.

Спорно е налице ли са предпоставките за възникване на договорното право на ответника служебно да коригира сметка за ел. енергия за минал период, като основание за платената му от ищеца сума.

Към дата на проверката 26.03.2019г. чл.1 – 47 и чл. 52 – 56 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /обнародвани в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 год. в сила от 16.11.2013 год., изм. ДВ, бр. 15/14.05.2017 год. са отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 год., а с Решение № 2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3879/2017г., обн. ДВ, бр. 97/23.11.2018 год.,са отменени и чл. 48 -51 от ПИКЕЕ. Ответното дружество се позовава на Общите условия на ДПЕЕ на дружеството „Е.ОН България Продажби”, с променено понастоящем наименование “Енерго–Про Продажби” АД – Варна,одобрени с Решение ДУ-061 на ДКЕВР от 07.11.2007г.,както и на ОУ на ДПЕЕЕМ на „Електроразпределение Север“ АД ,одобрени с Решение ДУ-060на КЕВР на 07.11.2007г., изменени и допълнени с Решение ДУ-004/06.04.2009г. на КЕВР, които следва да намерят приложение в отношенията между страните тъй като съобразно чл. 98а ЗЕ крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия.

По въпроса относно наличие на основание за извършване на корекцията по реда на ОУ е налице константната съдебна практика на ВКС, последователно следвана, вкл. след приетите изменения с ДВ бр.54/17.07.2012г. в ЗЕ, приемаща клаузата от ОУ, регламентираща тази възможност за нищожна /в този смисъл са напр. напр. Решение № 79/11.05.2011г. на ВКС, постановено по т. д. № 582/2010 г., Решение № 189/11.04.2011г. на ВКС по т. д. № 39/2010г., Решение № 165/2009г. по г. д. № 103/2009г. на ВКС, Решение № 104/2010г. по т. д. № 885/2009г., Решение № 29/15.07.11г. по т. д. № 225/10 г. на ВКС, ІІ т.о. и др. В същия смисъл е и Решение № 12/11.02.2013 год. по т. д. № 1080/2011 год. на ВКС на РБ, Второ т. о. и много други/. Тези решения на касационната инстанция са постановени след допускане до касационно обжалване именно по въпроса дали едностранната корекция на сметки е допустима и дали клаузите от ОУ, регламентиращи тази възможност са нищожни.

С оглед нищожността на клаузите на чл. 38 от ОУ на ДПЕЕЕМ, въз основа на която е извършена корекцията на сметката за потребена ел. енергия за минал период на ищеца, съответно и нищожността на клаузите на чл. 24 и чл. 25 от ОУ на ДПЕЕ, настоящия съдебен състав счита , че сумата от 626.23 лева по фактура № 0278591931/28.03.2019г. е недължима от ищеца на ответното дружество.

По делото не е проведено пълно и главно доказване на друго основание, породило твърдяното право в полза на ответника.Ответника не е представил доказателства, които да обосноват извода,че именно ищеца е извършил неправомерното присъединяване, кога е сторено това, както и точното количество неотчетена ел. енергия. По делото, съгласно разпределената доказателствена тежест, ответникът не е представил убедителни доказателства, че начисленото количество ел. енергия е доставено на абоната и той го е потребил. Следва да се отбележи още, че съгласно чл. 120, ал.1 ЗЕ, СТИ е собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа.

С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че представеният по делото констативен протокол и извършената въз основа на него корекция на сметка са съставени в нарушение на нормативната уредба, уреждаща отношенията между страните, поради което не биха могли валидно да установят наличието на задължение на ищеца спрямо ответното дружество. Въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на ВРС, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства в полза на въззиваемия следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 300.00 лева – заплатено възнаграждение за един адвокат, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК и доказателства за заплащането му.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5052 от 21.11.2019г., постановено по гр.дело № 7137/2019г. на Варненския районен съд, 50 състав.

ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” № 258, „Варна Тауърс Г“ ДА ЗАПЛАТИ на Ж.Я.Ж. с ЕГН ********** с адрес *** сумата от 300.00 /триста/ лева – разноски за настоящата инстанция, съставляващи адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: