О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………/……………………2020 г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 09.03.2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТА ПАВЛОВА
Мл.
с. ФИЛИП РАДИНОВ
като разгледа
докладваното от младши съдия Филип Радинов
в. ч. т. д. № 319
по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
двадесет и първа от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. №
711/30.01.2020 г. (рег. Районен съд - Девня) от „ОТП Факторинг
България“ ЕАД, чрез юрк. Т. Х. – Т., срещу
Определение № 40/14.01.2020 г. по гражданско дело № 23/2020 г. на Районен съд –
Девня, с което е прекратено производството
по гражданско дело № 23 по описа за 2020 г. на Районен съд – Девня, в частта
относно исковете по чл. 422 от ГПК да бъде прието за установено в отношенията
между страните, че П.Р.Д. дължи на „ОТП Факторинг
България“ ЕАД парични вземания, произтичащи от договор за кредитна карта с револвиращ ефект от 03.04.2015 г., сключени с „Банка ДСК”
ЕАД, прехвърлени на ищеца „ОТП Факторинг България“
ЕАД с договор за цесия от 15.05.2019 г., за които вземания по ч. гр. д. № 553/2018
г. на ДРС, по реда на чл.417 от ГПК е била издадена Заповед за изпълнение № 314/28.05.2018
г.
Наведени са оплаквания за
незаконосъобразност на обжалваното определение като се твърди, че в
противоречие с т. 10 б. „б“ от Тълкувателно решение 4/2014 г. по тълкувателно
дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС първоинстанционният
съд е приел, че частният жалбоподател не е легитимиран да предяви иска по чл.
422 от ГПК. Поддържа се тезата, че при частно правоприемство,
основано на договор за цесия, настъпило след издаване на заповедта за
изпълнение по чл. 417 т. 2 от ГПК в полза на банка, цесионерът,
който не притежава това качество, е легитимиран да предяви иска по чл. 422 от
ГПК.
Направено е искане за отмяна на
обжалваното определение.
Претендират се съдебно-деловодни
разноски, включително юрисконсултско възнаграждение в
размер от 200 лева, на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК, във връзка с Наредба за
заплащането на правната помощ.
Като
съобрази доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема
следното от фактическа страна:
По заявление от
„Банка ДСК“ ЕАД е издадена Заповед № 314.28.05.2018 г. за незабавно изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 т. 2 от ГПК –
извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК“ ЕАД и изпълнителен лист с
кредитор заявителя и длъжник П.Д.. Въз основа на изпълнителния лист по молба на
„Банка ДСК“ ЕАД е образувано изпълнително дело № 22216/28.11.2018 г. при ЧСИ,
рег. № 807 Надежда Денчева, район на действие - Окръжен съд – Варна. Покана за
доброволно изпълнение, ведно с заповедта за изпълнение и изпълнителния лист са
връчени на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК. С договор за цесия от
15.05.2019 г. вземането по изпълнителния лист е прехвърлено от „Банка ДСК“ ЕАД на
„ОТП Факторинг България“ ЕАД. Съдът е указал на заявителя
да предяви иск по чл. 422 от ГПК. Искът е предявен от цесионера,
при което съдебното производство е прекратено, поради липса на процесуална
легитимация у последния.
От
така установената фактическа обстановка, следват следните правни изводи:
Частната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, от легитимирано лице, при наличие на
правен интерес, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
При
частно правоприемство, в хипотезата на прехвърляне на
вземане чрез договор за цесия, настъпило в периода след издаване на заповедта
за изпълнение до предявяване на иска реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК –
какъвто е и настоящият случай, легитимиран да участва в производството по установителния иск е и цесионерът
- т. 10 б. „б“ от Тълкувателно решение 4/2014 г., по тълкувателно дело № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС. Нито в мотивите, нито в диспозитива
на този акт на тълкуване са посочени изключения от постановките във връзка с
процесуалноправната легитимация на цесионера да
установи съществуването на вземането, предмет на издадена, на основание чл. 417
т. 2 от ГПК, заповед за изпълнение в полза на банката (цедент),
след като прехвърлянето на вземането е осъществено след издаване на заповедта
за изпълнение, но преди завеждане на специалния установителен
иск – в този смисъл са Определение № 665/04.11.2019 г., по ч.т.д. № 2390/2019
на ВКС и Определение № 102/24.02.2020 г., по ч.т.д. № 2643/2019 на ВКС.
По
изложените съображения настоящата инстанция приема, че при частното правоприемство, основано на сключения на 15.05.2019
г. договор за цесия между „Банка
ДСК“ ЕАД и „ОТП Факторинг България“ ЕАД, настъпило след издаване на Заповед №
314.28.05.2018 г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 т. 2 от ГПК в полза на „Банка ДСК“ ЕАД, цесионерът
„ОТП Факторинг България“ ЕАД (който не притежава качеството банка)
е легитимиран да предяви исковете по чл. 422 от ГПК, поради което обжалваното
определение следва да бъде отменено, а
делото върнато на Районен съд – Девня за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Настоящата
инстанция не следва да се произнася по искането за разноски, доколкото по него
следва да се произнесе съдът, който постановява акта, с който се приключва
делото на съответната инстанция – чл. 81 от ГПК.
Воден от
изложеното, съдът
О П Р Е
Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение № 40/14.01.2020 г.,
по гражданско дело № 23/2020 г. на Районен съд – Девня, с което е прекратено
производството по гражданско дело № 23 по описа за 2020г на Районен съд –
Девня, в частта относно исковете по чл. 422 от ГПК да бъде прието за установено
в отношенията между страните, че П.Р.Д., ЕГН **********, адрес *** дължи на
„ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК 202317122, седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 19, ет. 2,
сумите 889,21 лева – главница, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 25.05.2018 г. до окончателното й плащане, 325,42 лева – неплатено
договорна лихва за периода 20.08.2016 г. – 23.05.2018 г., 5,16 лв. лихвена надбавка
за периода 04.04.2018 г – 23.05.2018 г., 120,30 лева
– заемни такси., които вземания произтичат от договор за кредитна карта с револвиращ ефект от 03.04.2015 г., сключени с „Банка ДСК”
ЕАД, ЕИК 121830616, прехвърлени на ищеца „ОТП Факторинг
България” ЕАД с договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 15.05.2019 г., за
които суми по ч. гр. д. № 553/2018 г. на ДРС, по реда на чл.417 от ГПК е била
издадена заповед за изпълнение № 314/28.05.2018 г. и с което тази заповед е
обезсилена;
ВРЪЩА делото на Районен съд – Девня за продължаване
на съдопроизводствените действия;
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.