Р Е Ш Е Н И
Е
№ ……../……….03.2020 год., гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският окръжен съд, гражданско
отделение, четвърти състав, в открито съдебно заседание на десети февруари две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ НЕДКОВА
ЧЛЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
ИВАН СТОЙНОВ – Мл. съдия
при участието на секретаря ПЕТЯ
ПЕТРОВА, разгледа докладваното от съдията К. Иванов в. гр. дело № 31 описа на съда за 2020 година и за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
е по Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба на „Електроразпределение Север“ АД, с ЕИК 104518621, със седалище
и адрес на управление: гр. Варна, бул. Вл. Варненчик № 258, подадена чрез
процесуален представител, срещу Решение № 4594/29.10.2019 год., постановено по
гр. дело № 19006/2018 год. по описа на РС-Варна, В ЧАСТТА МУ, с която с което
дружеството – въззивник е осъдено да заплати на „НБИ
Консорциум“ ООД, ЕИК: 107526979 със седалище и адрес на управление: гр. Г., ул. “Батак“ № 31 сумата от 2 334, 28 лева, представляваща платена без основание сума за такса за
пренос на ел. енергия средно напрежение за
периода месец януари 2017 год. до месец август 2018 год. включително по фактури № № 1700103253/31.12.2016г.;1700108340/31.01.2017г.;1700113716/28.02.2017г.;
1700119482/31.03.2017г.;1700125645/30.04.2017г.;1700132375/31.05.2017г.;
1700146965/31.07.2017г.;1700154728/31.08.2017г.;
1700161820/30.09.2017г.; 1700167812/23.10.2017г.;1700173008/30.11.2017г.;1700177356/31.12.2017г.;
17001180806/31.01.2018г.;1700184334/28.02.2018г.;1700187694/31.03.2018г.;
1700190968/30.04.2018г.;1700193995/31.05.2018г.; 1700197194/30.06.2018г. и 1700199561/31.07.2018г.,
на основание чл. 55, ал. 1,
предложение първо ЗЗД, ведно със
законната лихва върху горната сума, считано от датата на предявяване на
иска – 18.12.2018г. до окончателното и́
изплащане.
В жалбата са наведени оплаквания
за неправилност на обжалваното решение в атакуваната от въззивника
част поради нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неправилна
преценка и анализ на събраните доказателства, в резултат на което решението в
обжалваната част е и необосновано.
Отправено е искане за отмяна на
решението в обжалваната част и за постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен, ведно с присъждане на сторените в двете инстанции
съдебни разноски.
В писмен отговор, подаден в срока по
чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна „НБИ Консорциум“ ООД, ЕИК:
107526979 със седалище гр. Г., чрез процесуален
представител, оспорва жалбата, счита решението в обжалваната от ответника част
за правилно и настоява да бъде потвърдено в тази част. Претендира присъждане на
разноски.
В съдебно заседание въззивникът чрез
процесуален представител подържа жалбата си, а въззиваемото дружество –
писмения си отговор на жалбата.
Първоинстанционното
решение, в частта му, с която искът на „НБИ
Консорциум“ ООД, с ЕИК 107526979 със седалище
гр. Г., срещу „Електроразпределение Север” АД, с ЕИК 104518621, със
седалище гр. Варна по чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 293, 45 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата
от 2 334, 28 лева за периода 27.01.2017г. до 10.12.2018г. не е обжалвано, в
тази част е влязло в сила и не е предмет на въззивната проверка.
Съдът съобрази следното:
От „НБИ Консорциум“ ООД, с ЕИК
107526979 със седалище гр. Г.,
срещу „Електроразпределение Север” АД, с ЕИК 104518621, със
седалище гр. Варна е предявен иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2 334, 28 лева, съставляваща платена без основание
сума, представляваща такса за пренос
на ел. енергия средно напрежение за периода месец януари 2017 г. до месец
август 2018г. по фактури с по фактури № № 1700103253/31.12.2016г.;1700108340/31.01.2017г.;1700113716/28.02.2017г.;
1700119482/31.03.2017г.;1700125645/30.04.2017г.;1700132375/31.05.2017г.;
1700146965/31.07.2017г.;1700154728/31.08.2017г.;
1700161820/30.09.2017г.; 1700167812/23.10.2017г.;1700173008/30.11.2017г.;1700177356/31.12.2017г.;
17001180806/31.01.2018г.;1700184334/28.02.2018г.;1700187694/31.03.2018г.;
1700190968/30.04.2018г.;1700193995/31.05.2018г.;1700197194/30.06.2018г. и 1700199561/31.07.2018г., ведно
с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
горната сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 18.12.2018 г. до окончателното и́ плащане.
В исковата молба са наведени
следните твърдения:
Ищецът и ответникът са в
договорни правоотношения с предмет доставка на ел. енергия
по силата договор за пренос на ел. енергия
№СвП13-830/18.11.2013 год.,
с който договор ответното дружество е поело задължение
да предоставя на ищеца услугата
пренос през разпределителната си мрежа на количествата
ел. енергия, постъпили в разпределителната мрежа
до мястото на доставката, а ищцовото дружество поело задължение да заплаща цена за пренос.
С договор за продажба
на ел.енергия от 11.11.2016 г.,
сключен между ищцовото дружество и „ЕВН Трейдинг Саут
Ийст юръп“ ЕАД, със седалище гр. София, страните са договорили
условия за покупка на ел. енергия, а
по отношение на сумите за мрежови услуги,
в това число и за пренос на ел. енергия, същите
само се префактурирали към мрежовия оператор „Електроразпределение Север” АД- Варна, съгласно
чл. 5.6 от договора за пренос
на ел. енергия от 18.11.2013 год., сключен между ищеца и ответника.
До обект с аб. № 1322083, находящ се в гр. Г., ул. „И.“ ищцовото
дружество получавало електрозахранване от подстанция Г. със собствени
електропреносни съоръжения. Начинът на захранване се осъществявал със собствен на ишщеца кабел,
присъединен към мрежа средно напрежение 20 кV в подстанцията. Електропреносните съоражения, включващи силов трансформатор
1000 kVA сух с дата на придобиване 01.09.2010г.; силов трансформатор 630 kVA
сух с дата на придобиване 01.09.2010г. ; силово кабелно захранване от подстанция
„Г.“ до НРБ „Лъв“, сграда „Трафопост“ със ЗП 76 кв. м.
и сграда „Нов трафопост“ със ЗП 165 кв. м. са собственост на ищцовото дружество, придобити въз основа на Постановление
за възлагане от 29.01.2008 год.
на ЧСИ Ивайло Илиев с рег. № 735. Средствата за търговско измерване на доставяната до обекта на потребление на ищеца с аб. № 1322083, се намират в подстанция „Г.“, като
при измерване на количеството потребена
ел. енергия на страна
средно напрежение загубите от преобразуване на ел. енергията
ниско- средно напрежение били за сметка на потребителя. Нямало други
потребители, присъединени към захранването на обекта от подстанция „Г.“. Т. е., ищецът не използва електроразпределителната мрежа на ответното
дружество, съгласно определението в § 1, т. 22 от ДР на ЗЕ, за
получаване на ел. енергия средно и ниско напрежение, а използва собствени
такива. Поради това и ищецът не дължи на ответника посочената в чл. 29, ал. 3
ПТЕЕ цена за пренос на ел. енергия по електроразпределителната мрежа тъй като
не я използва.
Описаните факти вече били
предмет на съдебна преценка съгласно Определение № 135/06.03.2017 год.
по т. дело № 1147/2016г.
на ВКС, II т. о.;
Решение от 12.07.2017г. по възз. гр. дело № 527/2016 г.
на ВОС и Решение № 5/06.01.2016 год.
по възз. гр. дело № 690/2015г.
на ВАпС.
В периода от месец януари 2017 г. до месец август 2018 г. ищецът
платил, а ответното дружество е получило за услугата пренос на ел. енергия
сумата в общ размер на 2 334, 28 лева, начислена в
описаните по–горе деветнадесет броя фактури, която услуга не е предоставяна на
ищеца.
Въз основа на изложеното счита, че
процесната сума е получена от ответника без основание (при начална липса на
основание) и същият дължи вращането и́ на ищеца.
Настоява за уважаване на иска и за
присъждане на сторените разноски.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез
процесуален представител оспорва иска. Твърди, че е недопустим, тъй като ответникът няма
пасивна процесуална легитимация, защото не е бил
реципиент на процесните суми. Фактурите са издавани от
доставчика на ел. енергия „ЕВН Трейдинг Саут
Ийст юръп“ ЕАД – София и сумите били заплащани на това дружество,
включително и цената за пренос средно напрежение.
В евентуалност излага, че искът е
неоснователен. Навежда, че съгласно постановените съдебни актове било
установено, че обектът на „НБИ Консорциум“ ООД в гр. Г.,
ул. И. № 11 е
присъединен към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение
Север”АД от подстанция „Г.“ посредством кабелна линия средно напрежение до
трафопост ТП “Лъв1“ и трафопост ТП “Лъв2“,
както и че присъединителните съоръжения са собственост на „НБИ КОНСОРЦИУМ“ ООД
и че СТИ е монтирано в съответствие със законовите изисквания на границата на
собствеността между електрическите съоръжения.
Не оспорва, че ищецът е клиент, с който „ЕВН Трейдинг Саут Ийст юръп“
ЕАД е договорил плащане на дължимите суми на съответния мрежови оператор за
използване на мрежови и други услуги, както и дължимите нормативно определени
добавки върху тези цени. Сочи, че основанието за плащане на цена за пренос
средно напрежение от страна на ищеца е сключения договор от 11.11.2016г. за
продажба на ел.енергия с „ЕВН Трейдинг Саут Ийст юръп“ ЕАД, който от своя
страна е сключил на 05.04.2016г. Рамков договор за заплащане на мрежови услуги
за клиенти от търговец на ел. енергия.
Всички отношения между Мрежовия оператор и „НБИ Консорциум“ ООД в качеството му
на ползвател на електроразпределителната мрежа се уреждали от ОУ на договорите
за пренос на ел. енергия през
електроразпределителните мрежи, одобрено с Решение № ОУ-060/07.11.2007г.
на КЕВР, изменени и допълнени с Решение №ОУ -004/06.04.2009г. на КЕВР.
Сочи се, че ПТЕЕ
изрично регламентират кои лица заплащат цени за пренос съгласно законовата
делегация на чл.104 ЗЕ, като чл. 29, ал. 4
ПТЕЕ уреждал, че само производители, които захранват собствени обекти по мрежи,
които не са собственост на преносното и разпределителното предприятие не дължат
цена за пренос през съответната мрежа. Излага се, че ищецът не е производител
на ел. енергия, поради което не са налице нормативно
предвидените предпоставки съгласно, които „НБИ Консорциум“ ООД да не дължи цена
за пренос на „Електроразпределение Север”АД.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител, поддържа
иска си, а ответникът поддържа писмения си отговор.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за
установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, че
ищцовото дружество е потребител на електроенергия за обект, находящ се в гр. Г., ул. „И.“,
с аб. № 1322083.
С Постановление от
29.01.2008г. на ЧСИ №735-Ивайло Илиев, издадено по ИД № 20077350400247,
вписано в СлВп под № 249/08.02.2008г.,
том I-52 са възложени в собственост на ищеца Земя от 31 514 кв.м. в гр. Г.,
Северна И. зона, сгради, както и
Трафопост със ЗП 76 кв. м. и
Сграда-нов трафопост/ със ЗП 165 кв. м.
Съгласно извлечение от инвентарната книга на ищцовото дружество, към активите му са заприходени силов трансформатор 1000 кВт
СУХ0 И. 11; силов трансформатор 630 кВт сух-
Индиустриална 11; силово кабелно захранване от подстанция Г. до ПРБ Лъв;
производствена база трафопост 14218.502.436.7 – 156 кв.м. – трансформатор;
производствена база 14218.502.436.8 – 82
кв. м. трансформатор.
На 18.11.2013г. е
сключен Договор за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната
мрежа собственост на „Енерго Про Мрежи“ АД
– Варна (понастоящем с наименование „Електроразпределение Север“ АД) с № СВП13-830,
съгласно който „Електроразпределение Север“ АД предоставя
на ищцовото дружество пренос през разпределителната си мрежа на количества ел. енергия,
постъпили в разпределителната мрежа до мястото на доставка срещу задължението
за заплащане на цена за пренос.
С Договор за продажба на електрическа енергия от 11.11.2016г. „ЕВН
Трейдинг саут иийст юръп“ЕАД е поело задължението да продава на „НБИ
Консорциум“ ООД активна нетна електрическа енергия срещу съответна продажна
цена.
С Решение
от 12.07.2017г. по възз. т. дело
№ 527/2016г. по описа на ВОС
е отменено Решение № 4475/11.11.2015г.
по гр. дело № 3029/2015г. по описа на ВРС и
„Енерго Про Мрежи“АД е осъдено да заплати на „НБИ Консорциум“ ООД сумата от
2453, 73 лева, представляваща
платена без основание такса за пренос за периода 16.01.2014г. – 09.08.2014г.,
на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Според приетото в цитираното въззивно решение сумата е
била заплатена от „НБИ Консорциум“ на „Енерго Про Мрежи“ АД (сега „Електроразпределение
Север“ АД).
Представени са
фактури за начислена стойност на доставена ел. енергия,
вкл. и мрежови компоненти с получател „НБИ Консорциум“ ООД и издател „ЕВН
Трейдинг Саут Ийст юръп“ ЕАД, със седалище гр. София, за обект
на потребление с аб. № 1322083, находящ се в гр. Г.,
ул. „И.“, както
следва: Фактури с № № 1700103253/31.12.2016г.; 1700108340/31.01.2017г.;1700113716/28.02.2017г.;1700119482/31.03.2017г.;1700125645/30.04.2017г.;1700132375/31.05.2017г.;1700146965/31.07.2017г.;1700154728/31.08.2017г.;1700161820/30.09.2017г.;1700167812/23.10.2017г.;1700173008/30.11.2017г.;1700177356/31.12.2017г.;.17001180806/31.1.2018г.;1700184334/28.2.2018г.; 1700187694/31.03.2018г.;1700190968/30.04.2018г.; 1700193995/31.5.2018г.; 1700197194/30.06.2018г. и фактура с № 1700199561/31.07.2018г.
С Рамков договор № РД-16/05.04.2016г.
са уредени отношенията между „Енерго Про Мрежи“ АД и „ЕВН
Трейдинг саут ийст юръп“ ЕАД във връзка със заплащането на мрежови услуги от „ЕВН Трейдинг саут ийст юръп“ЕАД
на „Енерго
Про Мрежи“ АД за клиенти, с които е договорено предоставяне на комбинирани
услуги съгласно чл. 20 ПТЕЕ за техни
обекти.
От заключението на ССчЕ от
26.09.2019 год., неоспорено от страните, кредитирано от съда като обективно и
безпристрастно, и от изявленията на вещото лице в съдебно заседание, се
установява, че ищецът е извършил плащане по процесните 19 бр. фактури по сметка
на дружеството – доставчик „ЕВН Трейдинг Саут Ийст юръп“ ЕАД, със седалище гр. София. Според вещото лице при отчитането на мрежовите
услуги между „НБИ Консорциум“ ООД, „ЕВН
Трейдинг Саут Ийст юръп“ ЕАД и „Електроразпределение Север“ АД е
ползван комплексния подход, при който плащането на мрежови услуги/компоненти
между страните става чрез първоначално фактуриране на ел. енегия и мрежови
компоненти на доставчика на ел. енергия, а впоследствие мрежови
услуги/компоненти се фактурират от „Електроразпределение Север“ АД към „ЕВН
Трейдинг Саут Ийст юръп“ ЕАД. Поради това и в издадените от „ЕВН
Трейдинг Саут Ийст юръп“ ЕАД към ищцовото дружество в периода януари
2017 г. – август 2018г. вкл. фактури за доставка на ел. енергия и мрежови компоненти, компонента „Пренос
на ел. разпред. мрежа до обект на Средно напрежение“ е фактуриран с доставката
на ел. енергия и няма последващо фактуриране/префактуриране на този компонент.
Установява се още, че процесната сума е платена от „ЕВН
Трейдинг саут иийст юръп“ЕАД на „Електроразпределение Север“АД.
С оглед така установеното от
фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 55, ал. 1 ЗЗД, който е
получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание
е длъжен да го върне. Искът по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е кондикционен, урежда три
самостоятелни фактически състава („кондикции“) като общото между тях е даването
на нещо (в смисъл имуществена облага) от един правен субект на друг,
получаването от последния на тази имуществена облага и отсъствието на основание
за това получаване.
От наведените в исковата молба
твърдения следва, че предявеният иск е по чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД.
Характерно за този фактически състав
е първичната (начална) липса на основание, като тази хипотеза е налице не само
когато основанието е липсвало по време на получаване на съответната имуществена
облага, но и когато първоначално основанието е било налице, но е отпаднало
преди да се извърши даването, респ. получаването на облагата.
Не е спорно между страните обстоятелството,
че ищцовото дружество е потребител на електрическа енергия за процесния обект,
както и че за процесния период от доставчика на ел. енергия – „ЕВН Трейдинг
Саут Ийст юръп“ ЕАД, със седалище гр. София, с когото ищецът има сключен
договор за продажба на електрическа енергия, са му начислени и суми мрежови
услуги за пренос средно напрежение, като един от елементите от които се формира
цената на ел. енергията.
Установено е също, че ищецът е
извършил плащане по процесните 19 бр. фактури по сметка на дружеството –
доставчик „ЕВН Трейдинг Саут Ийст юръп“ ЕАД, със седалище гр. София.
В случая действащи в процесния период са Правилата за
търговия с електрическа енергия, обн. ДВ. бр. 66/2013 год., а по отношение на отделните компоненти от които се формира от
цената на доставяната от ответника ел. енергия и начинът на формирането на тази
цена в
рамките на исковия период – приложение намират Правилата за
измерване на количеството елелектрическа енергия, обн. ДВ бр. 98/12.11.2013 г.,
в сила от 16.11.2013 год., понастоящем отменени.
Съгласно чл. 28, ал. 1 от ПТЕЕ, в
приложимата редакция на нормата ДВ, бр. 39/2014 год. битовите и небитовите
крайни клиенти на крайните снабдители заплащат всички мрежови услуги за
съответния ценови период на крайния снабдител. Според ал. 2 крайният
снабдител/доставчикът от последна инстанция събира и заплаща на оператора на
електроразпределителна мрежа суми за пренос, достъп, други мрежови услуги за
съответния ценови период за цялото фактурирано от крайния снабдител/доставчика
от последна инстанция количество електрическа енергия.
Съгласно
чл. 29, ал. 1 от ПТЕЕ в приложимата редакция на нормата, мрежовите услуги се заплащат върху използваната ел. енергия, съгласно
показанията на средствата за търговско измерване в местата на измерване,
определени в съответствие с Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 (за достъп до електропреносната мрежа и предоставяне на системни услуги, за
пренос на електрическа енергия през електропреносната мрежа, за достъп и пренос
на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа) по утвърдените от КЕВР цени. А според
ал. 3 клиенти и производители, присъединени към
електроразпределителната мрежа, дължат само утвърдени от КЕВР цени за достъп до
електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и
пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния
ценови период, които заплащат на оператора на електроразпределителната мрежа
и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция.
От анализа на цитираната нормативна
уредба следва, че по силата на закона на доставчика на електрическа енергия е възложено
да събира сумите, съставляващи цената за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа, поради което и в отношенията между краен клиент
(потребител) и доставчик на ел. енергия именно доставчикът е лицето, което е
получило имуществената облага. Т. е., материалноправно
легитимиран да отговаря по иска за недължимо платено е крайният снабдител
(доставчика на ел. енергия) който е получил плащането на цената за услугата «пренос
на ел. енергия средно напрежение», която цена, както се посочи, е един от
компонентите, които участват във формирането на цената на ел. енергията. Без правно значение в случая е обстоятелството, че отношенията между
доставчика на ел. енергия, който е получил цената за доставената от него на
потребителя (клиента) ел. енергия и електроразпределителното дружество по повод
стойността на услугата „пренос през електроразпределителната мрежа“, се уреждат
с нарочен договор помежду им, тъй като тези отношения са извън обхвата на
настоящото производство. Именно в този смисъл е и представеното от ищеца
Решение № 5/06.01.2016 год. по в. т. дело № 690/2015 год. на Варненския
апелативен съд, в което е прието, че материално правно легитимиран да отговаря
по предявения иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД за недължимо платени
суми за мрежови услуги „пренос на ел. енергия средно напрежение“ е доставчикът
(крайният снабдител) на елекрическа енергия.
При това положение
настоящият състав намира, че ответникът „Електроразпределение
Север“ АД, със седалище гр. Варна не е материално правно легитимиран да
отговаря по предявения иск. Материалноправно легитимиран
да отговаря по иска за недължимо платено е крайният снабдител, който е получил
плащането на цената за услугата «пренос средно напрежение», която цена, както
се посочи, е един от компонентите, които участват във формирането на цената на
ел. енергията.
В обобщение първоинстанционното
решение в обжалваната част е неправилно, същото следва да се отмени и да се
постанови друго, с което предяненият от „НБИ
Консорциум“ ООД, ЕИК: 107526979 със седалище и адрес на управление: гр. Г., ул. “Батак“ № 31 срещу
„Електроразпределение Север“ АД, със седалище гр. Варна
за заплащане на сумата от 2 334, 28 лева, представляваща платена без основание сума за такса за
пренос на ел. енергия средно напрежение за
периода януари 2017 г. август 2018г. вкл. по цитираните по – горе деветнадесет
броя фактури, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
претендираната сума, считано от подаването на исковата молба до окончателното
и́ изплащане, да се отхвърли.
При този изход на делото разноски на
въззивника не се присъждат.
Съобразно изхода от делото,
отправеното искане и представените доказателства, в полза на въззиваемия (ответник
по иска) следва да се присъдят разноски за двете инстанции в общ размер на 546,
68 лева, от които 46, 68 лева – внесена държавна такса за въззивното
производство и 500 лева – юрисконсултско възнаграждение за първата и въззивната
инстанции.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 4594/29.10.2019 год., постановено по гр. дело № 19006/2018 год. по описа на
РС-Варна, В ЧАСТТА МУ, с която „Електроразпределение Север“ АД, с ЕИК
104518621, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. Вл. Варненчик №
258 е осъдено да заплати на „НБИ Консорциум“ ООД, ЕИК:
107526979 със седалище и адрес на управление:
гр. Г., ул. “Батак“ № 31 сумата от 2 334, 28 лева, представляваща платена без основание сума за такса за
пренос на ел. енергия средно напрежение за
периода януари 2017 г. - август 2018г., включително, по фактури № № 1700103253/31.12.2016г.; 1700108340/31.01.2017г.;1700113716/28.02.2017г.;1700119482/31.03.2017г.;
1700125645/30.04.2017г.;1700132375/31.05.2017г.;1700146965/31.07.2017г.;
1700154728/31.08.2017г.;1700161820/30.09.2017г.;1700167812/23.10.2017г.;
1700173008/30.11.2017г.;1700177356/31.12.2017г.;17001180806/31.01.2018г.;
1700184334/28.02.2018г.;1700187694/31.03.2018г.;1700190968/30.04.2018г.;
1700193995/31.05.2018г.;1700197194/30.06.2018г. и 1700199561/31.07.2018г., на
основание чл. 55, ал. 1,
предложение първо ЗЗД, ведно със
законната лихва върху горната сума, считано от датата на предявяване на
иска – 18.12.2018г. до окончателното и́
изплащане, както и в частта му за разноските и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „НБИ
Консорциум“ ООД, ЕИК 107526979,
със седалище и адрес на управление:
гр. Г., ул. “Батак“ № 31
срещу „Електроразпределение Север“ АД, с ЕИК 104518621, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. Вл. Варненчик № 258, иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2 334, 28 лева (две хиляди
триста тридесет и четири лева и 28 ст.), съставляваща платена
без основание сума, представляваща такса за пренос на ел. енергия средно напрежение за периода месец януари
2017 год. до месец август 2018 год. включително, по фактури № № 1700103253/31.12.2016г.; 1700108340/31.01.2017г.; 1700113716/28.02.2017г.;
1700119482/31.03.2017г.; 1700125645/30.04.2017г.; 1700132375/31.05.2017г.;
1700146965/31.07.2017г.; 1700154728/31.08.2017г.; 1700161820/30.09.2017г.;
1700167812/23.10.2017г.; 1700173008/30.11.2017г.; 1700177356/31.12.2017г.;
17001180806/31.01.2018г.;1700184334/28.02.2018г.;1700187694/31.03.2018г.;1700190968/30.04.2018г.; 1700193995/31.05.2018г.; 1700197194/30.06.2018г. и 1700199561/31.07.2018 год., ведно
с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 18.12.2018
г. до окончателното и́ плащане;
ОСЪЖДА „НБИ
Консорциум“ ООД, ЕИК 107526979,
със седалище и адрес на управление:
гр. Г., ул. “Батак“ № 31 да
заплати на „Електроразпределение Север“ АД, с ЕИК 104518621, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, бул. Вл. Варненчик № 258, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, сумата от 546, 68 лева (петстотин четиридесет и шест лева и 68 ст.)
– разноски за двете инстанции, от които: 46, 68 лева – внесена държавна такса
за въззивното производство и 500 лева – юрисконсултско възнаграждение общо за
двете инстанции.
Решението не подлежи на
обжалване.
Председател: Членове:1. 2.