Р Е Ш Е Н И Е

№………./……...2020 г.

гр. Варна

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на трети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ

МАЯ НЕДКОВА

при секретар Петя Петрова ,

като разгледа докладваното от съдия Мая Недкова

въззивно гражданско дело № 2214 по описа на ВОС за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 77552/23.10.2019г. от Т.Д.Л., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу Решение № 4153 /10.10.2019г. по гр.д. № 16346/2018г. на ВРС,35 св.,с което съдът е ОСЪДИЛ ВЪЗЗИВНИКА да заплати на Й.П.М., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 20 000 (двадесет хиляди) лева, представляваща част от претенция, цялата в размер от 86 971.50 лв. (осемдесет и шест хиляди деветстотин седемдесет и един лева и петдесет стотинки), сбор от изтеглени от ответницата, от банкова сметка ***, в периода 17.03.2016 год. – 25.01.2019 год. парични средства, в изпълнение на сключен между страните договор за поръчка от 17.03.2016 год., на основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД.

Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, моли за отмяната му и постановяване на друго, с което иска да бъде отхвърлен. Излагат се съображения, че ищецът е предявил исковете си в условията на алтернативност, а не в условията на евентуалност, както е прие и се е произнесъл районният съд. Твърди се , че в разрез със събраните по делото доказателства е приел, че са останали недоказани твърденията на ответника от отговора на исковата молба, при положение, че всички представени от нея в производството доказателства не са оспорени от ищеца. Оспорва се извода на съда , че през процесния период страните не са имали съвместно съжителство на съпружески начала,а от там общ дом, бюджет и домакинство. Излагат се твърдения, че решението на ищеца да упълномощи ответницата с толкова широк кръг правомощия , не е плод на моментно хрумване и силна емоционална връзка , а на години съвместно съжителство, при което страните са живели на семейни начала с всички характерни белези на това съжителство. Нещо повече били са сгодени и са правили планове за сключване на брак.В тази връзка се твърди , че съда не е обсъдил представеното и прието по дело електронно писмо , което ищеца изплаща на Л. на 15.03.2017г. Излагат се твърдения ,че ответника е доказала отчет за сумата от 12 000 лева, изтеглени от сметка на ищеца и с които е заплатила на Д.П.извършена от него дейност по договор за строителство възложен му от ищеца. Твърди се, че ищецът много добре е знаел за тегленето на сумите от сметката му от ответника и не се противопоставял на това, т.к. същия е разполагал с електронно банкиране и е могъл да проследява транзакциите от сметките му и когато не е в страна. Въззивникът излага , че всички представени от нея пред първа инстанция доказателства не са били оспорени от ищеца и същите водят до категоричен извод , че отношенията между страните не са били мандатни , а много лични , с обща кауза и за обща блага на двамата. Отправено е искане и решението да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени, както и за присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание по същество, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата. Претендира присъждане на сторените по делото разноски. Представя писмени бележки.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно.Изрично е посочено , че видно и от исковата молба ищеца е заявил претенциите си в условията на евентуалност. Поддържат се аргументите изложени в исковата молба относно наличието на мандатно правоотношение между страните по силата на представеното пълномощно и липсата на отчетна сделка от страна на ответника.Оспорва се приложението на института на СИО към настоящата хипотеза , като се излага , че в случая се касае за влог на страна средствата по който и при СК и при отменения такъв се считат за лична собственост на съпруга. Оспорват се твърденията на въззивника , че с теглените средства е погасила дълг на ищеца, доколкото от приетите писмени доказателства е видно , че ипотечния кредит на ищеца в СЖ“Експресбанк“ АД е погасен с теглен от него друг потребителски такъв. Излагат се твърдения, че заплатените от ищеца на строителя за къщата на ответницата по дейна молба средства в изпълнение на договор за поръчка са негови лични средства и не се част от изтеглените от ищеца пари от влоговете му.Излагат се твърдения, че в цитиранато от въззивника електронно писмо от 15.03.2017г. не се съдържат никакви данни,касаещи задължението на ответника по изпълнението на договора за поръчка. Твърди се, че доколкото ответника не е доказал отчет за предявената частично сума от 20 000 лева, като не оспорва че ги е изтеглила от влога на ищеца, твърденията за отчетност на сумата от 12 000 лева не променя факта на основателност и доказаност на заявената искова претенция. Моли за потвърждаването му и присъждане на сторените поделото разноски.

В съдебно заседание по същество,чрез процесуалния си представител поддръжа отговора на въззивната жалба. Счита предявения от него иск за доказан. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявени от Й.П.М., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу Т.Д.Л., ЕГН: **********, с адрес: ***, в условията на евентуалност искове както следва:

1. С правно основание чл.284 ал.2 от ЗЗД, с искане ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 20 000 лева, представляваща част от претенция цялата в размер от 86 971.50 лв.сбор от изтеглени от ответницата, от банкова сметка ***, в периода 17.03.2016 год. – 25.01.2019 год. парични средства, в изпълнение на договор за поръчка от 17.03.2016 год.

2.С правно основание чл. 55 ал.1 пр.3 от ЗЗД - за присъждане на сумата като получена на отпаднало основание, а именно – развален договор за поръчка от 17.03.2016 год.

3.С правно основание чл. 45 от ЗЗД за присъждане на сумата от 20000.00 лв. като обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на неправомерни действия на ответника, в качеството му на упълномощено лице, съгласно пълномощно рег. № 9632/ 12.07.2016 год., изразяващи се в отказ от предаване на изтеглената, в периода 17.03.2016 год. – 07.11.2016 год., от банкова сметка ***, сума.

4.С правно основание чл.59 от ЗЗД за присъждане на сумата от 20000.00 лв. като изтеглени от банкова сметка ***, в периода 17.03.2016 год. – 07.11.2016 год. парични средства, с които ответницата неоснователно се е обогатила.

В исковата молба се излага, че ищеца познава ответницата , като с нея са имали емоционална връзка. Той упражнява професията моряк , поради което на 12.07.2016 год. упълномощил ответницата с правата до го представлява пред всички банки и клоновете им на територията на страната, като оперира неограничено с паричните средства по сметките му, поради което считано от 17.03.2016 год., между тях са възникнали мандатни отношения, за които пълномощникът заявява воля с конклудентни действия, именно теглене на суми от сметките на ищеца. По силата на неформалния договор за поръчка, от страна на ответницата са поети задължения за извършване на фактически действия, в пределите на учредената по силата на пълномощното от 12.07.2016 год., представителна власт, за пазене на полученото имущество с грижата на добър стопанин, да уведоми ищеца за изпълнението, да му даде сметка и за предаване на всичко, което е получил. В исковия период от 17.03.2016 год. – 07.11.2016 год., въз основа на съставеното пълномощно, ответницата е изтеглила от банкова сметка *** „Уникредит Булбанк“ АД сума в общ размер от 20 000 лв., която независимо от отправената покана не е предадена на ответника. Поради неизпълнение на задължението за предаване на полученото, считано от 29.10.2018 год./депозиране на исковата молба/, договорът е развален от довереника.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът – Т.Д.Л. е депозира писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че с ищеца са били във фактическо съпружеско съжителство, представляващо интимна, духовна и материална връзка между мъж и жена. Не оспорва упълномощаването и тегленето на средствата посочени в исковата молба, но твърди, че упълномощаването е извършено поради здравословното състояние на ищеца, влошено поради злополука от средата на 2016 год., обусловило трудности в предвижването. Възразява, че сумите са теглени въз основа на изрично искане от ищеца и са му предавани. Използвани са за ежедневни разходи на ищеца, а също и за лечението и рехабилитация му, включително и в чужбина, за издръжката на дъщеря му. С част от средствата ищецът е уреждал взаимоотношенията си с корабни агенти. По изричното желание на ищеца, около 15 – 20 хил. лева, са вложени в строителството на къща в с. К., като той лично се е разплащал със строителите. Излага твърдения , че ищеца е бил наясно за теглените суми , още повече, че същия е разполагал с интернет банкиране и би могъл във всеки един момента да следи движенията на средствата по неговите сметки. Оспорва твърдението за отправена покана за възстановяване на изтеглените суми. Отправя искане за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбите, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбите оплаквания.

От събраните по делото доказателства съдът, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От обстоятелствената част на исковата и уточняващите молби , както и от заявения в тях петитум, безспорно се установява , че ищеца е заявил претенциите си в условията на евентуалност. Първоинстанционния съд правилно е възпроизвел волята му в изготвения по делото доклад по чл. 140 от ГПК , приет в първото по делото открито съдебно заседание без възражения от страните.

Първата заявена в условията на евентуалност претенция на ищеца е обоснована с твърдения за неизпълнение на задължение на довереника да предаде на доверителя получените в изпълнение на договор за поръчка парични суми.

В настоящото производството не е налице спор между страните, а и се установява от представения на л.9 от дело, копие от документ , че с пълномощно рег. № 9632/12.07.2016 год. на нотариус Р.К., ищецът е упълномощил ответника с правата да оперира неограничено с банковите му сметки, включително и извършване на тегления от същите/ Да го представлява пред всички банки и банкови клонове на територията на Р.България…, като оперира неограничено с всички негови сметки в лева и валута, да извършва всякакви операции с тези сметки без никакви ограничения, като внася и тегли суми в брой …. /В практиката на ВКС, /Решение № 225/ 28.01.2013г. по т.д. № 903/ 2011г. на II ТО на ВКС , Решение № 103/ 30.11.2010г. по гр.д. № 2362/ 2008г. на II ГО на ВКС , Решение № 11 / 03.02.2015г. по гр.д. № 3889/ 2014г. на IV ГО на ВКС, Решение № 136/03.08.2017г. по т.д. № 901/2016г. на I т.о. / която настоящия състав изцяло споделя е прието, че когато въз основа на дадено пълномощно се изтегли сума от банковата сметка на упълномощителя, последиците от това правно действие се считат възникнали направо за него, но за пълномощника, доколкото друго не се установява относно вътрешните им отношения, с получаването на сумата възниква задължение да отчете /предаде/ на упълномощителя полученото от негово име и за негова сметка – чл.284, ал.2 ЗЗД. Отношенията на страните във връзка с упълномощителната сделка се уреждат от правилата, регламентиращи договора за поръчка. Ако пълномощникът в кръга на учредената му представителна власт извърши правното действие, за което е упълномощен, в частност изтегли определена сума от банкова сметка ***, доколкото не се установя друго за вътрешните отношения между страните, може да се приеме, че е налице договор за поръчка между тях, като довереникът дължи отчет по нея.
Упълномощаването е най-често използвания способ за учредяване на представителна власт и едностранният му характер, като правна сделка не е основание да бъде изключен нейния каузален характер. Доколкото с упълномощаването се създава само представителната власт на пълномощника и неговото бездействие не може да увреди упълномощителя,то задължението на представителя да извършва правни действия от името и за сметка на упълномощителя възниква не от самото упълномощаване, а от сключения между тях договор, като най-често това е договор за поръчка. Пълномощникът се обвързва с договора за поръчка със съдържане според извършените в рамките на упълномощаването действия, с упражняването на представителната си власт, доколкото с конклудентните си действия изразява воля, която съвпада с тази на упълномощителя. Когато с упражняването на представителната власт, пълномощникът действа в качеството на довереник, е длъжен да изпълни поръчката с грижата на добър стопанин, да пази имуществото, което е получил, да уведомява доверителя за изпълнението, да му даде сметка, да му предаде всичко което е получил в изпълнение на поръчката. Ако не направи това, а се разпореди с полученото в изпълнение на поръчката в свой или в чужд интерес, пълномощникът носи отговорност за това неизпълнение.

По делото няма спор между страните, а и е установено от заключението на вещото лице по приетата пред ВРС ССЕ, която съда кредитира,че с така учредената й представителна власт в периода 17.03.2016г. – 25.01.2018г., ответника е изтеглила от банковите сметки на ищеца сума в общ размер на 86 971.50 лв., т.е. ответникът с действията си е приел договора за поръчка, поради което и за него възниква задължението да даде на доверителя сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката.Задължението на довереника да даде отчет включва задължение да уведоми доверителя за изпълнението, да му даде сметка и да предаде полученото, а тежестта да докаже отчета по мандата е на довереника - чл. 284, ал.2 ЗЗД.

Спорно по делото в конкретната хипотеза е имат ли значение личните отношения на страните в процесния период за облигационните им такива,по повод възникналия между тях неформален договор за поръчка, както и предала ли е ответницата всички или част от парите на ищеца , т.е. изправна страна ли е тя по отчетническата сделка.

Възраженията на въззивика в тази насока настоящия съдебен състав счита за неоснователни по следните съображения.

Както бе посочено по- горе каузалният характер на упълномощаването , като едностранна сделка изисква да се установят действителните правоотношения между страните по нея и въз основа на каква договорна връзка са възникнали тези отношения между тях. Твърденията на въззивника, че е теглил сумите за да се грижи за общ дом, общ бюджет, общи отговорности, взаимна грижа и т.н., доколкото страните са били в съжителство имащо характеристиките на съпружеско, не се подкрепят от събраните по делото доказателства, поради което съдът ги намира за неоснователни.

От една страна отношенията между страните в процесния период не могат да се приравнят на съпружеско съжителство, респективно СИО по смисъла на СК. В пълномощното липсват данни, които да навеждат за извършено от ищеца дарение или предоставяне безвъзмездно на ответника на суми от банковите му сметки, в полза на общото им домакинство. Грижите за делата му / „да извършва всички необходими правни и фактически действия за защита на интересите му ..“/,дори и при близки лични отношения, не могат да освободят ответника от отговорността на отчета на разходваните от нея лични средства на ищеца. Опрощаване и даряване на средства не са съдържа и в цитираното от въззивника електронно писмо от 15.03.2017г.,изпратено й от ищеца. За такъв отчет не могат да бъдат приети представените по дело на л. 83 и л. 84 касови бележки, за заплатени задължения към „Енерго – Про“ и „В и К“, доколкото същите касаят периода м. декември 2015 год., а не процесният.

С приетото на л. 73 по дело удостоверение от „Експресбанк“ АД-Варна , се установява , че ищецът Й.М. на 28.07.2014г. е усвоил потребителски кредит на стойност 46 000 лева, с който на 29.07.2014г. е погасен нецелеви ипотечен кредит от 28.05.2012г. с остатък 40 631.38 лева, т.е. част от средствата изтеглени от Л. не са били предназначени и за погасяване на изтегления от ищеца ипотечен кредит, каквито са нейните твърдения. Коментираното писмено доказателство компрометира и събраните по дело гласни такива чрез разпит на св. Татяна М.дъщеря на ответницата, чиито показания съда кредитира в условията на чл. 172 от ГПК и доколкото се касаят за конкретни факти,възприети лично от свидетеля. Показанията на свидетеля не могат да обосноват категоричен положителен извод, че средствата изтеглени от Л. са били предназначени за погасяване на задължения на ищеца към негови роднини, както и за полагани грижи за ищеца,с оглед претърпяна от него здравословен инцидент. Съгласно приобщената на л. 64 епикриза, травматичното увреждане на М. датира от м. август 2015 год. /период предхождащ процесния/. Изнесените от свидетелката М.данни са общи, лишени от конкретика, включително и относно периода, за който се отнасят описаните действия. Следва да се има предвид, че от приетото по дело заключение по ССЕ,респективно приетите по дело извлечения от банковите сметки на ищеца, се установява, че процесната сума от 86 971.50лева е теглена от ответника в периоди, когато ищеца е бил на работа извън страната. Факта,че Й.М. е разполагал с онлайн банкиране, не освобождават Т.Л. в качеството й на негов пълномощник да го уведомява за изпълнението, да му даде сметка и да му предаде всичко което е получила в изпълнение на поръчката, съгласно нормата на чл.284 ал.2 от ЗЗД.

Относно сумата от 12 000 лева.

Видно от приобщения на л. 75 от делото копие договор от 02.11.2016 год., Й.П.М., действащ чрез пълномощника си Т.Д.Л. е възложил на Д.И.П., а последният е приел да извърши строителство на къща в имот с пл. № ІV – 611, находящ се в с. К., обл. В. Уговорено е възнаграждение от 40 000 лв., платимо както следва: 12 000 лв. – аванс, 10 000 лв. – при завършване на основи и започване на първи етаж, 8 000 лв. - при завършване на първи и започване на втори етаж, 8 000 лв. - при завършване на втори етаж и започване на покрив, 2 000 лв. – при завършване на покрив. Срещу сумата от 12 000 лв. е налице отбелязване с ръкописен почерк „получил сумата 02.11.2016 г.“ и подпис. Върху документа между редовете и празните полета е налице дописване за получени суми.

Д.П.е разпитан в първоинстанционното производство в качеството му на свидетел, като сочи, че познава страните, във връзка със строителството на къща в с. К.. Договорът му е сключен с ответницата, но и е получавал плащания и от двамата. Излага, че ищецът лично му е казал, че при негово отсъствие, ответницата разполага със средства и няма проблем строителството да продължи. Съда кредитира показанията на свидетеля, които са в синхрон с показанията на св. М., че между страните е имало намерение за строеж на къща в имот на ответницата и такъв е започнат.

Настоящия съдебен състав възприема мотивите на първоинстанционния съд, че доколкото договорът е подписан от ответницата, предвид момента на сключването му и датите на банковите операции, следва да се приеме, че за сумата от 12 000 лв., пълномощника, Л. е действала с оглед изпълнение на поетото от ищеца задължение. Или сумата от 12000 е изтеглена от пълномощника, а след това е предадена на изпълнителя от името на възложителя М., поради което и за същата може да се приеме , че по нея е налице отчитане на разходваните средства и за посочената сума ответника е изправен по мандата предмет на настоящото произнасяне. Правилно, в унисон с представените по делото доказателства, съда е приел и, че за останалите отбелязвания в документа за получени по договора суми, не може да се формира извод, че те са предадени на изпълнителя, именно от ответницата, в качеството и на пълномощник на възложителя, доколкото не се установя самоличността на лицето, което е извършвало плащанията.

Ответникът не е изпълнил вмененото му от разпоредбата на чл.284, ал.2 ЗЗД основно задължение на този двустранен договор да предаде на ищеца процесната сума,поради което в тежест на въззивника остава задължението да я възстанови в съответствие с чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. чл.284, ал.2 ЗЗД, което прави предявеният от ищеца иск основателен и доказан.

Предвид изложеното и доколкото при предявяването на частичен иск ,съда следва да обследва дължимостта на цялата заявена претенция, правилно ВРС е приел, че ответницата при условията на пълно и главно доказване не е установила изправността си касателно предаване на получените по силата на мандатното правоотношение суми с изключение на сумата от 12 000 лева и доколкото иска е предявен частичен, същия е основателен и следва да бъде уважен за целия предявен размер от 20 000 лева.

С оглед изложеното, въззивният съд намира, че жалбата е неоснователна и следа да бъде отхвърлена, а обжалваното решение потвърдено.

Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на ВРС, липсва основание за коригиране на първоинстанционния съдебен акт в частта на присъдените разноски.

По отношение на разноските пред настоящата инстанция, съобразно изхода на делото на въззиваемия следва да се присъдят разноски в размер на 1200.00 лева,представляващи заплатено възнаграждение за един адвокат,съгласно представения списък по чл.80 от ГПК и доказателства за извършването им.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4153 /10.10.2019г. по гр.д. № 16346/2018г. на ВРС,35 св.

ОСЪЖДА Т.Д.Л., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на Й.П.М., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 1200.00/хиляда и двеста/лева, представляваща разноски за въззивното производство на основание чл.78 ал.1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от съобщението му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.