Р Е Ш Е Н И Е

 

№……../……………02.2020г.

гр. Варна

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:                                                       

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ДАНИЕЛА ПИСАРОВА  

                                                           ЧЛЕНОВЕ :  СВЕТЛАНА КИРЯКОВА

                                                                            ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА 

при секретаря Нели Катрикова

като разгледа докладваното от съдия Кирякова

въззивно търговско дело № 1647 по описа за 2019г.,

за да се произнесе взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по

1.    въззивна жалба с вх. №54868 от 25.07.2019г. на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ ЕИК 103533691 със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. Владислав Варненчик № 258, Варна Тауърс, кула Г  срещу Решение № 3050/04.07.2019 год., постановено по гр.д.№ 4627/2019г. на ВРС, 34-ти състав, В ЧАСТТА, в която е ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ ЕИК 103533691 Е ОСЪДЕНО да заплати на да заплати на „ТАНДЕМ-В“ ООД ЕИК 831456696, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Илиянци“, № 34, сума в размер на 4240.18 лева, представляваща получена от ответника без основание стойност на разликата между събраната такса пренос по електроразпределителната мрежа по цена ниско напрежение и изчислената такса по цена средно напрежение по фактури, издадени за периода от 26.07.2013г. до м. 02.2014г., включително, за обект на клиент № 56000000 в гр. Габрово, захранван като небитов обект чрез собствено преобразуващо съоръжение – мачтов трафопост А.Б., ведно със законната лихва за забава считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 27.07.2018г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД и

2.    въззивна жалба с вх. №55025 от 26.07.2019г. на „ТАНДЕМ-В“ ООД ЕИК 831456696 със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Илиянци 34 срещу Решение № 3050/04.07.2019 год., постановено по гр.д.№ 4627/2019г. на ВРС, 34-ти състав, В ЧАСТТА, в която е ОТХВЪРЛЕН изцяло предявения от  „Тандем-В“ ООД ЕИК 831456696,  срещу „Енерго-про продажби“ АД ЕИК 103533691, иск за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сума в размер на 5847.20 лева, представляваща получена от ответника без основание цена за услуга по пренос на енергия към ниско напрежение за обект на клиент № 56000000 в гр. Габрово, захранван като небитов обект чрез собствено преобразуващо съоръжение – мачтов трафопост А.Б., по фактури от 26.07.2013г. до м. 02.2014г., включително, на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

В жалбата на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ ЕИК 103533691 се излага, че решението на ВРС е неправилно и необосновано, несъобразено със събраните по делото доказателства и постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон.

Конкретно развитите доводи са за неправилност на извода досежно въпроса дали СТИ е поставено на мястото на измерване съобразно изискванията на нормативната уредба. Счита се, че неправилно и необосновано, както и при липса на доказателства, съдът е приел, че процесния трафопост, който е бил изграден от инвеститора, собственик на имота, за задоволяване на нуждите единствено на „Малко предприятие за колбаси", не е бил вещ, извадена от гражданския оборот чрез нормативна забрана за нейното придобиване и разпореждане, респ. „А." ООД се е легитимирало като собственик на същия, както и че измерването е извършено не на границата на собственост на ел. съоръженията. Оспорва се извода на съда, че процесният МТП „А.-
Б." е бил изграден за обезпечаване енергийните нужди на „Малко
предприятие за колбаси", без да изяснява на какво се базира това
заключение. Оспорва се извода, че ищцовото дружество е придобило правото на собственост върху процесния трафопост, евентуално върху електрическите съоръжения и/или уредби /оборудване/. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че измерването е извършено не на границата на собственост между електрическите съоръжения на разпределителното предприятие и тези на потребителя, доколкото съобразно приложимата към процесния период нормативна уредба не поставя изискване за монтиране средствата за търговско измерване на границата на собственост. Сочи се, че мястото на монтиране на СТИ предопределя и обуславя границата на собственост, а не обратното. Настоява се, че през процесния период енергийното дружество е доставяло посоченото в издадените фактури количество електроенергия на ищеца, който е консуматор на ел. енергия с ниско напрежение като правилата и нормативите ясно и безпротиворечиво определят задължението на потребителя да заплаща на крайния снабдител - ответника цена за пренос по електроразпределителната мрежа, без да предпоставят никакви условия пред това задължение, освен снабдяването на потребителя с електроенергия, което в процесния случай е безспорно между страните по делото. В обобщение се твърди, че процесната сума е била дължима от ищеца и е заплатена на ответника на годно правно основание - нормативно и договорно задължение за това, което се явява самостоятелно и достатъчно основание за отхвърляне на исковете. Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение в осъдителната част и отхвърляне на предявения иск, ведно с присъждане на разноски.

В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна  „Тандем-В“ ООД депозира писмен отговор, като развива доводи за неоснователност на въззивната жалба с искане за потвърждаване на решението в обжалваната част.

Сочи се, че съгласно Договор №100684 не само МТП Айви- Блажеви е собственост на ищеца, но и токовите и напреженовите трансформатори, които не са част от измервателната система, а тяхната функция е да получават, трансформират и разпределят ел. енергията от средно на ниско напрежение, при което след като токовите трансформатори са собствени на ищеца, то СТИ следва да бъде монтирано преди тях - а именно на страна СрН. Сочи се, че съгласно приетите по делото доказателства СТИ е монтирано преди токовите и напреженовите трансформатори, т.е в противоречие с императивно заложените в закона положения. Сочи се, че доколкото СТИ не е било поставено в съответствие с изискването на чл.16 от ПИКЕЕ от страната с по-високото напрежение на понижаващия трансформатор, т.е. преди трафопоста, където е подавано СрН, а след този трафопост, при което неправилно е отчитало подадено НН. Направени са доказателствени искания за допускане на свидетелски показания за установяване на обстоятелства относно изграждането и ползването на трафопоста само за нуждите на „Малко предприятие за колбаси“;  издаване на съдебно удостоверение за снабдяване от Държавна служба „Архив“ с данни относно издадените от Асоциация „Енергетика“ разрешения, касаещи процесния трафопост; допускане на допълнителен въпрос към СТЕ като вещото лице като се запознае с данните при ответника да отговори дали от построяването на процесния трафопост до наши дни същият е ползван само за задоволяване нуждите на един потребител- т.е дали същият е имал статут на вътрешна уредба.

Във въззивната жалбата на „ТАНДЕМ-В“ ООД се излага, че решението на ВРС е неправилно и необосновано, несъобразено със събраните по делото доказателства и постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че същото е постановено при несъобразяване с постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение № 227/11.02.2013 год. по т.д. № 1054/2011 год., ВКС, II т.о., с което е даден отговор на въпроса за значението на точката за присъединяване и мястото на правомерно поставяне на СТИ, а оттук и дължимостта на цената за достъп до електроразпределителната мрежа и пренос по последната. Счита, че следва да се отчете факта, че  трансформаторът, който се намира в трафопоста на ищеца, служи за получаване, трансформиране и разпределение на ел.енергия, поради което след границата на присъединяване ответникът не е извършвал пренос на ел.енергия НН. Оспорва се становището на исковия съд, че по отношение на ищеца не следва да се приема за приложима разпоредбата на чл.18г от ПТЕЕ. Поддържа се, че след като за поддържането на процесните съоръжения отговаря крайният потребител - ищеца, то ответникът недължимо му начислява такса пренос, поначало дължима за компенсиране разходите по експлоатация, реконструкция, разширяване и управление на електроразпределителната мрежа, каквито ответникът не търпи за този участък от електроразпределителната мрежа. Доколкото е доказана началната липса на основание и извършеното изцяло плащане, то искът се счита за основателен и доказан. Настоява се за отмяна първоинстанционното решение в отхвърлителната част и уважаване на иска изцяло, ведно с присъждане на разноски.

В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна  „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ ЕИК 103533691 депозира писмен отговор, като развива доводи за неоснователност на въззивната жалба с искане за потвърждаване на решението в обжалваната част.

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД като взе предвид направените оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 от ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК са - да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост. Обстоятелството дали ответникът е крайният получател на процесните суми, за които се твърди да са платени при липса на основание и  дали същият е страна по твърдяното материално правоотношение е въпрос по същество на спора, а не по материалноправна легитимация, която да е обуславяща за допустимостта на производството. 

В обстоятелствената част на исковата молба ищецът „Тандем В“ ООД твърди, че е в договорни отношения за доставка на електрическа енергия за обект, собственост на ищеца, находящ се в гр. Габрово, ул. ****, за който е открита партида с клиентски № 5600000097. Твърди се, че доставката и преноса на електроенергия за обекта се извършва чрез собствено на ищеца електрическо съоръжение – мачтов трафопост с диспечерско наименование мачтов трафопост А.Б., в който се монтирани трансформатори, намаляващи напрежението от средно в ниско. Сочи се, че чрез това съоръжение имотът на ищеца е присъединен към ел.мрежа преди 2000г., когато трафопостът е строен за задоволяване нуждите само на праводателя на ищеца, „АЙВИ“ ООД. Твърди, че за извършените от ответника доставки на електроенергия и на свързаните с тях услуги за пренос на електрическа енергия, ответното дружество е получавало парични суми по цени за доставка на електроенергия и за пренос на същата по цени на ниско напрежение. Като се позовава на разпоредбата на чл.18г от Правилата за търговия с ел.енергия, и доколкото се явява потребител, който захранва собствен обект по мрежа, която не е собственост на преносното или разпределителното предприятие, счита че не дължи цена за пренос, независимо от нивото на напрежение, а заплаща само цена за достъп. Сочи се, че недължимостта на такса пренос произтича и от факта, че ищецът неправилно е присъединен на страна НН, т.е. не на императивно установеното място на границата на собственост на неговото съоръжение. Доколкото средството за търговско измерване /СТИ/ е монтирано в собствения на ищеца комплексен трансформаторен пост на страната на ниво НН, извършеното от разпределителното дружество  измерване е неправомерно, а ищецът не имал задължение да заплаща начислената му от ответника цена за пренос през разпределителната мрежа на ниво НН. В условие на евентуалност настоява за присъждане на сума, получена без основание като разлика между начислен компонент „пренос на НН“ и дължим за „пренос СН“ за процесния период. Претендира и сторените по делото разноски. 

В писмения си отговор, депозиран в срока по чл.131 ГПК, ответникът „Енерго-про продажби” АД оспорва исковете. На първо място, не спори, че страните са били в договорни отношения с ответното дружество до 01.02.2014г. по снабдяване и покупко-продажба на електрическа енергия по отношение на място на потребление „месарски цех“, находящ се в гр. Габрово, Северна Индустриална зона. Твърди, че такса „пренос“ се дължи за осъществена по смисъла на §1, т.44 от ДРЗЕ услуга пренос, а ответникът не притежава лицензията за осъществяване на тази дейност, нито е последният реципиент на платените за тази услуга суми. Независимо, че се явява издател на съответните фактури и на практика сумите се събират от ответното дружество, а последното ги възстановява на разпределителното предприятие – ЕРП Север, с което твърдение оспорва и процесуално-правната си легитимация. При оспорване основателността на претенцията ответникът изтъква, че нормираната цена за преноса се определя от КЕВР, при съобразяване с разходите за дейностите на лицензианта по поддръжката и експлоатацията на цялата мрежа, а не на конкретно съоръжение, поради което и винаги се дължи от присъединен потребител като ползвател на мрежата. Сочи, че задължението за заплащане на цени за пренос е императивно определено в Правилата за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/, като същата се заплаща в зависимост от това на какво ниво на напрежение са присъединени, като регламентираната задължителна компонента – цена за пренос, включва осъществяването на услугата по пренос до цялата разпределителна мрежа /ниско и средно напрежение/, посредством която електроразпределителното предприятие възстановява технологични разходи. Единствено изключение е предвидено в чл. 29, ал. 4 ПТЕЕ за производителите, които захранват собствени обекти, какъвто ищецът не е. В тази връзка твърди, че ищецът е присъединен на страна „ниско напрежение“ на границата на собствеността, като въпросите относно техническите условия по присъединяването са свързани с лицензионните правомощия на „Електроразпределение Север“ АД и са ирелевантни в отношенията между краен клиент и краен снабдител.

Счита, че въпросът относно собствеността на процесното съоръжение – мачтов трафопост „А.-Б.“ е ирелевантен, тъй като стойността на преноса като ценова компонента на крайната цена, дължима от потребителите, не се формира по отношение отделния потребител според фактическото използване на конкретното съоръжение, а според вида на присъединяването и доставката на енергията. В случай, че последното не бъде прието от съда, оспорва ищецът да е собственик на процесния МПТ „А.-Б.“. Твърди, на първо място, че конкретният мачтов трафопост не е предмет на осъществените разпоредителни сделки, респ. собствеността върху него не е преминала върху ищеца. Вън от горното твърди, че същият не би могъл да бъде придобит и по приращение, тъй като е изграден през 1995г., към която дата е бил приложим ЗЕ от 1975 /отм. с § 2 ПЗР на ЗЕЕЕ – ДВ, бр. 64/1999г./, като съобразно нормата на чл. 2, ал. 1 от цитирания закон е станал държавна собственост. Доколкото процесният трафопост е енергиен обект по смисъла на № 1, т. 17 ДР на ЗЕЕЕ и е бил държавна собственост, то и съгласно чл. 58 и § 67, ал. 6 ПЗР на ЗЕЕЕ е могъл да бъде придобит от енергийно предприятие. Поради това и счита, че процесният трафопост е бил изключен от предмета на прехвърлителните сделки, респ. не би могъл да бъде придобит по приращение.

Моли за отхвърляне на иска, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.

Предявените искове са с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД.

Безспорни между страните и установени от събраните по делото доказателства /писмените такива и заключенията по допуснатите съдебно-технически експертизи/ са следните обстоятелства:

Не се оспорва по делото, че за процесния период от 26.07.2013г. до 06.02.2014г. „ТАНДЕМ-В“ ООД ЕИК 831456696 и „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ ЕИК 103533691 са страни по договор за доставка на ел.енергия за обект, находящ се в гр.Габрово, ****, с клиентски номер 5600000097, при липса на данни за начална дата на договорното правоотношение и регулиран от публично известни Общи условия на договорите за продажба на ел.енергия.

Установява се от представените по делото, издадени от ответното дружество фактури за периода от 26.07.2013г. до 06.02.2014г., че ответникът е фактурирал доставената до имота на ищеца ел.енергия по цени НН, при крайна цена, включваща зелена енергия, комбинирано производство, невъзстановими разходи, принос ВН, достъп ВН, пренос НП, достъп Ср/НН. Съгласно неоспореното заключение по ССчЕ всички суми по съставените фактури за процесния период са заплатени от ищцовото дружество.    

Представен пред исковия съд е констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот под № 50, том ІІ, рег. № 3512, дело № 185/2017г. на нотариус рег. № 369 на НК, с който „ТАНДЕМ-В“ ООД ЕИК 831456696 е признато за собственик на основание чл. 92 ЗС на МАЧТОВ ТРАФОПОСТ с площ от 3.50 кв.м., заедно със съоръженията и проводниците към него, построен в поземлен имот № 14218.58.515 по КККР на гр. Габрово, с адрес : гр. Габрово, ул. ****, м. „Долна стърна“, с площ от 4000 кв.м. и диспечерско наименование „мачтов трафопост А.-Б.“.

Съгласно писмо с изх. № 4396557 от 22.02.2017г. „Енерго про Мрежи“ АД удостоверява, че „мачтов трафопост А.-Б.“ не е собственост на дружеството.

Видно от удостоверение, изд. от Община Габрово с изх. № АУ-02-32-54 #/21.08.2017г.,  мачтов трафопост А.-Б., построен в ПИ 14218.58.515 по КК на гр.Габрово, м.Долна стърна, е със статут на търпимост.

Във въззивното производство въззивникът „ТАНДЕМ-В“ ООД ЕИК 831456696 представя изискани от Държавна агенция „Архиви“, Асоциация „Енергетика“ следните документи : Обяснителна записка за обект Малко предприятие за колбаси – гр.Габрово, подобект Кабел НН, част ЕЛ, с инвеститор ЕТ „А.-Б.“, година на проектиране : 1994. Съгласно техническото описание начинът на външното захранване на обекта следва да съобрази с удостоверение №V-184, изд. от Електроснабдяване гр.Габрово.  Представено е  удостоверение, издадено от НЕК София, клон Електроснабдяване Габрово, адресиран до  ЕТ „А.-Б.“ относно ел.захранване за стопанска дейност Предприятия за производство на колбаси, в което е указано за сметка на търговеца да се монтира мачтов трафопост, който да се захрани от изместеното ел.проводно отклонение 20 Кв.; ел.захранването на обекта с НН да изпълни с подземни кабели, оразмерени за мощността; меренето на ел.енергията да се изпълни в трафопоста. Представена е издадена въз връзка с искането на инвеститора ЕТ „А.-Б.“ заповед без номер и дата от 1995г. на ръководителя на Държавна инспекция за териториалноустройствен и строителен контрол гр.Габрово  за държавно приемане и разрешаване ползването на строежите в РБългария. Представен е протокол от 25.10.1995г. на Държавна приемателна комисия за установяване годността на ползване на строежа, разписан от членовете на назначената по-горе комисия, с който се предлага да се издаде разрешение за ползване на строежа – мачтов трафопост и ел.захранване на малко предприятие за колбаси на ЕТ „А.-Б.“ Габрово. Представени са резултати от изпитване на силов кабел и токови трасформатори на обект ЕТ „А.-Б.“ от 18 и 19.10.1995г.; протокол  за измерване на зазимителна инсталация от 19.10.21995г.; проверовъчен лист за проверен електромер – редовен на притежателя АЙВИ Блажева от 19.10.1995г.

Така представените пред въззивната инстанция писмени доказателства кореспондират със заключението по допуснатата пред исковия съд и приета като неоспорена съдебно-техническа експертиза, съгласно което обект – цех за производство на колбаси, наричан „Малко предприятие за колбаси“ гр. Габрово, е проектиран и строен от 1994г. Възложител на същия, в това число на „ел.част“ е бил управителят на така нареченото „Малко предприятие за колбаси“ гр. Габрово. Процесният трафопост, тип Мачтов, е присъединен към електроразпределителната мрежа през 1995г. чрез въздушна линия 20кV от подстанция Габрово, въздушна линия „Б.“. СТЕ е монтирано на ниво ниско напрежение – 0.4 кV, т.е. след трансформирането от 20кV на 0.4 кВ. Ел.енергията консумирана от абоната се мери на ниво ниско напрежение.

На 11.06.2003 година между „А.“ ООД и „Електроразпределение – Г.Оряховица“ ЕАД е сключен договор № 100684, за продажба на електроенергия, като в чл. 5, ал. 3 от същия е посочено, че токовите и напреженови трансформатори за търговско измерване и техните вторични връзки са собственост на купувача и се монтират и поддържат за негова сметка, съгласно чл. 28, ал. 3 от Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи за производители и потребители.

Представен по делото е нотариален акт № 159, том ІІ, рег. № 6444, дело № 335/2008г. на нотариус рег. № 369 на НК, акт № 128, том ХІ, дело № 228 на Служба по вписванията - Габрово, в който е обективиран договор за покупко-продажба от 11.08.2008г., с който „АЙВИ“ ООД продава на Р.Т.Б. поземлен имот с идентификатор 14218.58.13 по КККР на гр. Габрово, с площ от 6005 кв.м., заедно с построеното в него малко предприятие за производство на колбаси, включващо сграда с идентификатор 14218.58.13.3 със застроена площ от 117 кв.м., с предназначение: административна, деловодна сграда; сграда с идентификатор 14218.58.13.4, със застроена площ от 1151 кв.м., с предназначение промишлена сграда; сграда с идентификатор 14218.58.13.5, със застроена площ от 92 кв.м., с предназначение: сграда със смесено предназначение; сграда с идентификатор 14218.58.13.6, с площ от 32 кв.м., с предназначение: промишлена сграда; сграда с идентификатор 14218.58.13.7, със застроена площ от 12 кв.м., с предназначение: промишлена сграда.

Съгласно Договор за преобразуване чрез вливане на „Тандем-Габрово“ ЕООД в „Тандем-В“ ООД от 29.09.2016г., последното става универсален правоприемник на „Тандем-Габрово“ ЕООД като поема всички негови активи и пасиви, съгласно баланса на дружеството. Изрично е описано, че в имуществото на преобразуващото се дружество, което преминава към приемащото, се включва недвижим имот, находящ се в гр. Габрово, ул. ****, м. „Долна стърна“, представляващ поземлен имот с идентификатор 14218.58.515 по КККР на гр. Габрово, с номер по предходен план – идентификатор 14218.58.13, с площ от 4000 кв.м., ведно с изграденото в същия малко предприятие за производство на колбаси и поземлен имот с идентификатор 14218.58.514, с номер по предходен план – идентификатор 14128.58.13, с площ от 2005 кв.м., ведно със сграда със застроена площ от 12 кв.м., с предназначение: промишлена сграда.

 

Установено и не e оспорено от фактическа страна и обстоятелството, че съгласно одобрената проектна документация за изграждането на това съоръжение и реализацията й СТИ e монтирано в трафопоста и отчита доставената ел.енергия на ниско напрежение. На тази база за процесния период е определена цената на консумираната ел.енергия, включваща и дължимата компонента цената за пренос на ел.енергия. Въззиваемият е заплатил начислените му при това напрежение суми за потребената в процесния период ел.енергия, вкл. и за пренос.

Съгласно заключението по ССчЕ начислената цена на ел.енергия от ответното дружеството е заплатена от ищеца изцяло като за процесния период са издадени 8 броя окончателни фактури за консумирана ел.енергия с отчетена компонента такси пренос НН в размер на 7 011.36 лева, и таксата пренос СрН – 1966.07 лева.

С разпоредбата на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД е уреден фактически състав на неоснователно обогатяване, при който престацията се преценява като дадена при начална липса на основание. По този иск в тежест на ищеца е да докаже плащането на сумите в посочените размери, а в тежест на ответника е да установи, че е налице основание за получаването на плащането, респективно за неговото задържане, в т.ч., че е налице основание за  дължимост на цена за пренос до разпределителната мрежа на ниско напрежение, както и че ищецът е присъединен към електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение. Ищецът оспорва основанието за получаване на процесните суми от ответното дружество като настоява, че в противоречие с нормите, които регламентират изключенията за захранване на потребител посредством трасформаторна система, негова собственост, е присъединен неправилно към разпределителната мрежа на ниво НН.

Това определя и конкретиката на казуса, в който спорни между страните са въпросите дали ищецът е собственик на процесния трафопост, както и на какво напрежение следва да бъде отчитана и заплащана потребената ел.енергия, и в тази връзка правилно ли е определено мястото на мерене към момента на присъединяването, респ. налице ли са последващи промени, които да задължават доставчика да калкулира цената на потребената ел.енергия при средно напрежение, респ. да предприеме действия по промяна мястото на мерене.

За да обоснове тезата си, че не дължи такса пренос ищцовото дружество счита, че спрямо него следва да се прилага разпоредбата на чл.18г от ПТЕЕ, в редакциите към 2008г-2010г., съгласно която потребители, които захранват собствени обекти по мрежи, които не са собственост на преносното или разпределителното предприятие заплащат само услуги за достъп до мрежата, но не и за пренос на получената до собственото им съоръжения енергия.

От приетите по делото писмени доказателства и заключението по СТЕ се установява, че процесния мачтов трафопост служи за преобразуване и разпределение на ел.енергията от близката подстанция през разпределителната мрежа 20 kV. Доставката от началната точка подстанция Габрово се осъществява от подстанция Габрово трансформатор 110/20 kV, електропровод Банковци 20 kV и отклонение от електропровода към мачтов трансформатор 20/0.4 kV, мерене на ел.енергията на НН. Меренето се осъществява в ел.табло /НН/, което е монтирано непосредствено до мачтовия трасформатор, и в което е монтирана комутационната апаратура и СТИ. Мачтовият трафопост захранва само един потребител – ищеца с кл. №560000931 и аб. № 1315308 и няма други присъединени клиенти към него.

По претенцията за недължимост на компонента пренос на ел.енергия по разпределителната мрежа, преобразувана до НН в цялост, евентуално в по-нисък размер от начисления, доколкото преноса не е бил извършен през разпределителна мрежа, която да принадлежи на лицензианта, а през съоръжение, собственост на ищеца : Не се спори по делото, че за процесния период ищецът притежава качеството „краен клиент“ по смисъла на §1, т.27г от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката. Разпоредбата на чл. 29, ал. 3 от ПТЕЕ /в сила от 26.07.2013 г./ изрично установява задължението на потребителите да заплащат утвърдената от държавния регулатор цена за достъп до и цена за пренос по електроразпределителната мрежа на оператора, т.е. всички крайни клиенти са длъжни да заплащат фиксираните цени за всички мрежови услуги, включително и тези за достъп и пренос. Т.е. като краен клиент, ищцовото дружество е длъжно да заплаща всички мрежови услуги, в това число и пренос високо, средно и ниско напрежение. Таксата пренос се заплаща от всички потребители в зависимост от нивото на напрежение, на което са присъединени и съобразно производствените разходи, които подлежат на компенсация. Не е налице изключението по чл. 29, ал. 4 от ПТЕЕ, което означава, че ищецът като краен клиент има задължение да заплаща на оператора цена за пренос по електроразпределителната, съответно на потребеното от него количество ел.енергия и нивото на присъединяване – средно или ниско напрежение.

Мрежовите услуги – цена за достъп и за пренос по електроразпределителната мрежа, са дължими от ищеца, както с оглед поетите с договорите задължения, така и  на основание чл. 104а, ал. 1 от Закона за енергетиката и чл. 14 от ПТЕЕ. Те  следва да се заплащат върху фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени (така чл. 29, ал. 1 от ПТЕЕ).

При съблюдаване на законовите разпоредби следва изводът, че за да бъдат изчислени правилно дължимите суми както за достъп до, така и за пренос през електроразпределителната мрежа, следва средството за търговско измерване да е поставено на място, съобразено със законовите изисквания, тъй като същите се установяват съобразно отчетената от него активна, а при необходимост и използваната и отдадената реактивна електрическа енергия /съобразно договора за достъп/ и консумираната активна електрическа енергия /съобразно договора за пренос/.

От съществено значение в случая е въпросът дали потребеното количество ел.енергия е измерено в местата, определени съобразно Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПЕКЕЕ, в относимите редакции към процесния период, ДВ, бр. 38/11.05.2007г., отм., ДВ, бр. 98/12.11.2013г./ и договора за продажба.

В Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /2007г. и 2013г./, е предвидено, че при отдаване на електрическа енергия от електропреносната /електроразпределителната/ мрежа към потребител, мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя или в мястото на присъединяване на потребителя към мрежата. За да бъде присъединен един потребител към електропреносната мрежа на средно напрежение е необходимо същият да бъде собственик на електрическа уредба /трафопост/ и тя да се намира в границите на собствеността на имота на потребителя. В хипотезата, когато съоръжението /трафопоста/ и кабелите за пренос са на съответното електроразпределително предприятие, доставката и меренето се извършва на ниско напрежение, като СТИ се поставя на страната на ниското напрежение. Следователно, от важно значение е къде е границата на собственост на електрическите съоръжения, тъй като именно на нея се поставят СТИ.

В съответствие с разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ПИКЕЕ /2007г. и 2013г., при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа, към клиент мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на клиента (ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на клиента към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа.

По правилото на чл. 120, ал. 1 от ЗЕ електрическата енергия, доставена на крайни клиенти, се измерва със средства за търговско измерване - собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на клиента. Границата на собственост върху електрическите съоръжения и мястото на средствата за търговско измерване се определят съгласно изискванията на наредбата по чл. 116, ал. 7 и на правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 (така чл. 120, ал. 2 от ЗЕ).

В чл. 28 и чл. 30 от действащата Наредба № 6 от 09.06.2004г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи е прието, че границата на собственост между електрическите съоръжения на преносното или съответното разпределително предприятие и тези на потребителя се определя от начина на присъединяване и вида на съоръженията за присъединяване.

Така за дължимостта на цена за пренос и за достъп за мрежа на съответно ниво на напрежение (високо, средно, ниско) значение има къде е точката на присъединяване на потребителя към електроразпределителната мрежа и на какво ниво на напрежение се измерва потребената ел.енергия.

Предвид така посочената и относима към процесния период нормативна база и с оглед твърдението на ищеца за притежаване на съоръжението за трансформиране на пренесената енергия, поради което разпределителното предприятие е определило като място на измерване не границата на това негово съоръжения, свързано с мрежата на СрН, а мястото след понижаването на енергията до НН, нарушавайки правилата за измерване /чл.14 ПИКЕЕ, 2007г./ и остойностявайки услугата по завишени цени, се налага като спорен въпрос, подлежащ на изследване – дали собствеността на трансформатора на ел.енергия от СрН към НН, по която се захранва обекта на ищеца, е негова собственост или е елемент от електроразпределителната мрежа.

Съобразно чл.2 от Закона за електростопанството /отм./, електрическите централи за производство на електрическа енергия и електрическите уредби и мрежи за пренос и разпределение на електрическа енергия са държавна собственост, а съгласно чл. 8 енергийните обекти се диференцират като общи и вътрешни. Общите захранват няколко потребители, докато вътрешните могат да са ведомствени или на граждани, като същите следва да задоволяват нуждите на един единствен потребител – инвеститор. За да бъде придобито правото на собственост върху трафопоста, е необходимо към момента на преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество съоръжението да е имало статут на вътрешна уредба обслужваща само един потребител. Съгласно ал.2, на чл.2 от с.з. кооперативни и други обществени организации с разрешение на Асоциация "Енергетика" могат да придобиват и притежават отделни електроенергийни обекти по предходната алинея за задоволяване на собствените си нужди от електрическа енергия.

От описаните по-горе писмени доказателства, вкл. и тези, приети в настоящото производство, и заключението на вещото лице по СТЕ, се установява, че трафопостът е изграден, за да обслужва стопанския обект – малко предприятие за колбаси, с инвеститор ЕТ „А.-Б.“, има вътрешно-ведомствено предназначение и от въвеждането му в експлоатация до този момент захранва само един потребител за задоволяване на собствените му нужди от ел.енергия. Следователно трафопоста не е с характера по чл.8, ал.1 вр. с чл.2, ал.1 от Закона за електростопанството - за общо ползване и държавна собственост – и няма пречка да бъде предмет на придобивни и разпоредителни сделки.

Установява се същевременно от ангажираните писмени доказателства, че е налице правоприемство по веригата на прехвърляне на права върху трафопоста. Видно от сключения на 11.06.2003г. договор за продажба на ел.енергия между ЕРП ЕАД клон Г. и А. ООД, е прието, че токовите и напреженовите трансформатори за търговско измерване и техните вторични връзки са собственост на клиента /съгл.чл.28 от Наредбата за присъединяване/, като именно с признатата по този начин от разпределителното дружество за собствена на купувача вещ, той в последствие се е разпоредил в полза на Р.Б., по силата на обективирания договор за покупко-продажба от 11.08.2008г. в  нотариален акт № 159, том ІІ, рег. № 6444, дело № 335/2008г. на нотариус рег. № 369 на НК, акт № 128, том ХІ, дело № 228 на Служба по вписванията - Габрово и на презумпцията по чл.92 от ЗС. От своя страна приобретателят Р.Б. е покрил стойността на дяла си в „Тандем-Габрово“ ООД чрез апорт на придобитото от него имущество, съответно със сключване на договора за преобразуване ищецът е придобил права върху същото, в това число и върху процесния трафопост.

Следователно СТИ не е било поставено в съответствие с изискването на чл.16 от ПИКЕЕ /2004г./ от страната с по-високото напрежение на понижаващия трансформатор, т.е. преди трафопоста, където е подавано СрН, а след този трафопост, при което неправилно се е отчитало подадено НН. За обекта на ищеца, находящ се в гр.Габрово, **** важи нормата на чл. 30 ал.1 т.2 от Наредба №6/09.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната електрическа мрежа, тъй като точката на присъединяване към линията, собственост на ЕРП предприятие, са клемите на присъединяване на проводниците на електропровода към проходните изолатори за преминаване през външните стени на трафопоста 20/04 кV и представлява граница на собственост на електрическите съоръжения. Трансформирането на електрическата енергия до ниво ниско напрежение се извършва от съоръжение, собственост на ищеца. Подаденото напрежение е 20 кV /ниво средно напрежение/, като намаляването на напрежението до ниско и преносът на електроенергия се извършва от съоръжения, собственост на клиента. При това положение и за спазване чл. 14 ал.1 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия мястото на измерването следва да е на страната с по-високо напрежение /20 кV/ на границата на понижаващия трансформатор на клиента. Следователно, СТИ, отчитащо в частта ниско напрежение, е неправилно разположено и количеството консумирана електрическа енергия, измерено в места, различни от нормативно определените, не може да бъде основание за начисляване цената за пренос НН, от което произтича недължимостта на този компонент от цената на електрическата енергия за процесния период. Това обуславя основателност на заявената искова претенция в рамките на формираната разлика между цената на компонента такса пренос НН и такса пренос СрН, при приемане на размера, така както е изчислен от вещото лице по ССчЕ и при съобразяване с размера на заявената претенция. 

Поради съвпадането на изводите на настоящата инстанция с тези на ВРС, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.

С оглед неоснователността и на двете въззивни жалби сторените от всяка една от страните разноски остават за тях, така както са ги направили.

По изложените съображения, ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД

 

Р    Е    Ш    И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 3050/04.07.2019 год., постановено по гр.д.№ 4627/2019г. на ВРС, 34-ти състав.

            РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, на осн.чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                      ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

 

                                                                                                                                                                                                                                                       2.