Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………./………….02.2020
година, гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският окръжен съд, гражданско
отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН
ИВАНОВ
МАЯ
НЕДКОВА
при
участието на секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА, разгледа докладваното от съдията К. Иванов
в. гр. дело № 2304 по описа за 2019 год. и за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е
по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на Енерго-Про Продажби“ АД – Варна, подадена чрез
процесуален представител, срещу Решение № 4575/28.10.2019 год., постановено по
гр. дело № 8384/2019 год. по описа на РС-Варна, с което е прието за установено в отношенията между страните, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищцата М.Е.К.
– С. ЕГН ********** *** не дължи на ответника „Енерго– про Продажби” АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, Варна Тауърс- Г, бул. “Вл. Варненчик” № 258 сумата от
1692, 65 лева, представляваща стойност на служебно начислено (след корекция)
количество ел. енергия за минал период – 16.12.2016г.- 15.12.2017г. – за обект
на потребление, находящ се в гр. Варна, м- ст Планова, с абонатен № 0110205044,
за която сума е издадена фактура № 0278593474/05.04.2019 г.
В жалбата са наведени оплаквания за
неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон,
необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Оспорени са изводите на първоинстанционния съд, че не са налице
предвидените в ПИКЕЕ условия за допълнително начисляване на количество ел.
енергия по партидата на абоната за процесния период. Твърди се, че сумата от
1 692, 65
лева съставлява стойност на реално потребено
количество ел. енергия, което не е отчетено при редовните месечни отчети поради
извършена намеса в софтуера на електромера. При извършена на 15.12.2017 год. от
служители на „Електроразпределение Север“ АД-Варна проверка на електромера,
отчитащ доставяната до обекта на ищцата ел. енергия и след „прочитане“ на
неактивиран за търговски отчет регистър (1.8.3) са установени 10180 кВтч ел.
енергия, които са потребени от обекта на ищцата (настояща въззиваема), но не са
отчетени при редовните месечни отчети и съответно не са заплатени. Сочи, че в
случая не е използвана предвидената в Глава Девета от ПИКЕЕ (2013 год.)
методика, тъй като е установено точното количество реално потребена, преминала
през електромера и съответно доставена до обекта на ищцата ел. енергия от 10180
кВтч, чиято стойност последната дължи на дружеството – доставчик.
Настоява за отмяна на решението и за постановяване на
друго, с което искът да бъде отхвърлен, ведно с присъждане на разноските за
двете инстанции.
В
писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна М.С., чрез
процесуален представител, оспорва жалбата, счита обжалваното решение за
правилно и настоява да бъде потвърдено, ведно с присъждане на разноски.
В с. з., чрез процесуален
представител, въззивникът поддържа жалбата си, а въззивмаемата, чрез
пълномощник, поддържа отговора си на въззивната жалба.
При извършената служебна проверка на
валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл.
269 ГПК, съдът не установи пороци, водещи до неговата нищожност или
недопустимост.
Предявен е иск с правно основание
чл. 124 ГПК.
В исковата си
молба ищцата М.Е.К. – С. *** навежда следните твърдения: Потребител е на ел. енергия за обект, находящ се в гр. Варна, местност
„Планова“, с аб. №
0110205044, доставяна и́ от ответника „Енерго-Про Продажби” АД – Варна, въз основа на сключен при общи условия
договор за продажба на електроенергия. През месец април 2019 год. установила,
че дължи на ответното дружество сумата от 1692, 65 лева по фактура № 0278593474/05.04.2019 год.,
съставляваща стойност на начислено количество ел.
енергия за периода 16.12.2016 год. – 15.1.2017 год. Ищцата счита, че не дължи процесната
сума, тъй като не е потребявала начисленото и́ количество ел. енергия за
посочения период, както и поради това, че липсва законно основание да и́ бъдат
начислявани допълнителни количества ел. енергия.
В съответствие с наведените
твърдения е и отправеното искане – да се приеме за установено в отношенията
между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 1692, 65
лева, начислена по фактура с № 0278593474/05.04.2019 год. за обект на потребление с аб. № 0110205044.
В
писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК ответникът „Енерго-Про Продажби”
АД – Варна, чрез процесуален представител оспорва иска. Твърди, че с ищцата са в договорни отношения по
повод доставката и продажбата на ел.енергия, по който дружеството изпълнява
добросъвестно и точно поетите задължения, осигурявайки непрекъснато
необходимото количество ел. енергия в обект с аб. номер № 0110205044, находящ се в гр. Варна,
местност „Планова“.
На 15.12.2017 год. е
извършена техническа проверка на електромера, отчитащ доставяната до обекта на
ищцата ел. енергия, при която са снети показанията му и е констатирано натрупано
количество ел. енергия от 10180 кВтч в отчетен регистър 1.8.3., който не е
активиран за търговски отчет. Количеството ел. енергия от 10180 кВтч е било
потребено от абоната, но не е фактурирано и заплатено. Електромерът е
демонтиран и изпратен за метрологична експертиза в БИМ, която след софтуерно
«прочитане» на паметта на електромера е установила осъществена нерегламентирана
външна намеса в тарифната схема на електромера – наличие на преминала ел.
енергия от 10180 кВтч по тарифа 1.8.3, която не е визуализирана на дисплея и
електромерът не отговаря на техническите изисквания. Посоченото количество ел.
енергия от 10180 кВтч е остойностено с фактура № 0278593474/05.04.2019 год.
По изложените съображения счита, че
начислената по партидата на ищцата сума съставлява стойността на реално
доставена и потребена от обекта на ищцата ел. енергия, заплащането на която ел.
енергия тя дължи на ответното дружество. Настоява за отхвърляне на иска и за
присъждане на сторените разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за
установено следното от фактическа страна:
Според представен на л. 23-24 от делото на ВнРС констативен протокол № 1104239/151.2.2017
год., на посочената дата служители на „Електроразпределение Север“ АД-Варна са
извършили техническа проверка на електромер (СТИ) с фабр. № 1114 0216 6612
8727, монтиран на обекта на ищцата в гр. Варна, местност Планова, с аб. № 0110205044, при която са отчетени
показанията на СТИ по следните тарифи: 1.8.1 – 2236 кВтч; 1.8.2 – 4408 кВтч; 1.8.3
– 10180 кВтч; 1.8.4 – 0000 кВтч и 1.8.0 – 16825 кВтч. Електромерът е
демонтиран и подменен с нов. Демонтираният електромер е поставен в индивидуална
опаковка, запечатана с пломба с № 508529 и изпратен за експертиза в БИМ.
Проверката е извършена в отсъствието на ищцата, в присъствието на двама
свидетели, с посочени три имена, без точни адреси – посочено е че живеят в
местност Планова.
Извършената от БИМ, РО Варна метрологична
експертиза, материализирана в протокол №
879/01.04.2019 год., след софтуерно „прочитане“ на паметта на електромера е
констатирала намеса в тарифната схема на електромера, която за типа електромер
трябва да се състои от две тарифи – Т1 и
Т2. Установено е наличие на преминала ел. енергия на тарифа Т3 (1.8.3) – 10180 кВтч, която не е визуализирана на
дисплея. Действително потребената ел. енергия се разпределя и върху
невизуализирана тарифа Т3. Според метрологичната експертиза не е осъществяван
достъп до вътрешността на електромера; електромерът съответства на
метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при
измерването на ел. енергията.
Съгласно
представеното по делото становище за начисляване на ел. енергия, издадено въз
основа на горния протокол от метрологичната експертиза на БИМ, е одобрено
начисляването на допълнително количество ел. енергия от 10180 кВтч за периода 16.12.2016
год. – 15.12.2017 год. За стойността на горното количество ел. енергия е
издадена фактура с №
0278593474/05.04.2019 год. за сумата от 1692, 65 лева.
От
констативен протокол № 11176329/17.06.2016 год. (л. 40 от делото на РС-Варна) е
видно, че на посочената дата на обекта на ищцата е монтиран електромера с
фабричен номер 1114 0216 6612 8727. В протокола
не е отразено какви са били показанията на електромера при неговия монтаж по
отчетни регистри 1.8.3 и 1.8.4. Отразени са само показанията по регистри 1.8.1
и 1.8.2 (съответно за нощна тарифа и за дневна тарифа), които са били нулеви.
От заключението на СТЕ, изслушано в
първата инстанция се установява, че електромерът с фабр. № 1114 0216 6612 8727,
монтиран на обекта на ищцата, е от
одобрен тип; преминал е метрологична проверка преди монтажа и към датата на
проверката на 15.12.2017 год. е в срок на метрологична годност. Отчитането на
консумираната от обекта на ищцата ел. енергия е по две тарифи – нощна (1.8.1) и
дневна (1.8.2). Натрупаното количество ел. енергия в регистър 1.8.3 от 10180
кВтч не е визуализирано на дисплея. Процесният електромер има и т. нар.
„нулева“ или „сумарна“ тарифа, която сумира всички отчети – и „видими“ и
„невидими“. В случая (съобразанно данните от конставитния протокол от
15.12.2017 год.) тарифа Т0 (1.8.0), която е сумарна, съдържа и отчета от тарифа
Т3 (1.8.3) и регистрираната в тарифа Т3 ел. енергия от 10180 кВтч е
действително преминала през измервателната схема на електромера и е отчетена от
него. Наличието на данни, записани в регистър 1.8.3 се дължи на намеса в
програмата за параметризация на електромера, чрез софтуерно препрограмиране,
осъществявано чрез специализирана техника и парола за достъп до второ ниво.
С оглед така установеното от
фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Служебното начисляване на
допълнителни количества ел. енергия по партидата на ищцата е извършено по реда и
условията на обнародваните в ДВ бр. 98/12.11.2013 г. Правила за измерване на
количеството електрическа енергия, в сила от 16.11.2013 год., изм. ДВ, бр.
15/14.05.2017 год. Същите са издадени от Председателя на КЕВР (приети с Решение
на КЕВР по т. 3 от Протокол №147/14.10.2013 год.) в съответствие с предвиденото
в чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ,
а именно – че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се
осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от КЕВР и
регламентиращи принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно
измерена и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на КЕВР,
установени в чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2, ал. 1 от ЗНА. Цитираните
правила имат правната характеристика на подзаконов нормативен акт, който е
задължителен за страните. Нормите на чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ са
отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г.,
5-членен с-в, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 год. и към момента на извършване на
проверката на електромера на обекта на ищцата на дата 15.12.2017 год. не са
част от действащото право. Нормите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ са отменени с Решение
№ 2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. дело № 3879/2017 г. IV о., обн. ДВ, бр. 97 от 23.11.2018 г. Т. е., към момента на извършване
на проверката на електромера, измерващ доставяната до обекта на ищцата ел.
енергия, чл. 48-51 ПИКЕЕ (2013 г.) са били част от действащото право, тъй като
отменените текстове на цитираните Правила не се прилагат от датата на
обнародването в Държавен вестник на Решението на Върховния административен съд
на РБългария, с което те са отменени.
Предвидените в ПИКЕЕ хипотези („условия“
според текста на отменения чл. 1, ал. 1, т. 6 от ПИКЕЕ), при които доставчикът
на ел. енергия може да начисли допълнителни количества ел. енергия по партидата
на потребителя, респ. да извърши корекция в сметката на потребителя, са
изчерпателно изброени в този подзаконов нормативен акт и в частност в разпоредбите
на чл. 48-50 ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР по силата на законовата делегация, изведена
от нормата на чл. 83, ал. 2 ЗЕ. А те са – установено от независим орган неточно
измерване/неизмерване на СТИ; липса на СТИ или промяна в схемата на свързване
(хипотезите на чл. 48 ПИКЕЕ); повреда или неточна работа на тарифния
превключвател (хипотезите на чл. 49 ПИКЕЕ); установена разлика между отчетеното
количество ел. енергия и действително преминалите количества ел. енергия
(хипотезата на чл. 50 ПИКЕЕ), надлежно констатирани при извършената по реда на
чл. 47 ПИКЕЕ проверка.
Анализът на
доказателствата по делото не дава основание за извод, че начисленото количество
ел. енергия от 10180 кВтч е действително доставено от ответника и потребено от
обекта на ищцата по следните съображения:
По делото не е
установено, че при монтажа на електромера с фабр. № 1114 0216 6612 8727 на обекта на ищцата на дата 17.06.2016 год. отчетни
регистри 1.8.3 и 1.8.0 са били с нулеви
показания, поради което и не
може да бъде обоснован категоричен извод, че констатираното при метрологичната
проверка количество ел. енергия в неактивиран за търговски отчет регистър
(отчетен регистър 1.8.3) е действително доставена от доставчика и потребена от
абоната, но неотчетена при регулярните месечни отчети ел. енергия. Т.
е., по делото липсват безспорни доказателства,
от които да се установи при условията на пълно доказване, какви са били
показанията на отчетни регистри 1.8.3 и 1.8.4 при монтажа на електромера (което
очевидно е възможно да бъде сторено при монтажа на електромера, с оглед
възможността в последващ момент показанията на тези т. нар. „скрити“ или
неактивирани за търговски отчет отчетни регистри да бъдат „прочетени“ и от
служителите на „Електроразпределение Север“ АД-Варна), поради което и не може
да бъде обоснован безспорен и категоричен извод, че констатираното при
метрологичната проверка количество ел. енергия в неактивирания за търговски
отчет регистър (1.8.3) от 10180 кВтч е действително доставена от доставчика и
потребена от абоната, но неотчетена при регулярните месечни отчети ел. енергия.
По тези
съображения сумата от 1692,
65 лева, съставляваща стойност на служебно начислено количество ел. енергия за
периода 16.12.2016г.- 15.12.2017г., за обект на потребление, находящ се в гр.
Варна, м- ст Планова, с абонатен № 0110205044, за която сума е издадена фактура
№ 0278593474/05.04.2019 г., е недължима.
Искът е основателен и подлежи на уважаване.
В
обобщение обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода
от делото разноски на въззивника не се присъждат.
С оглед изхода от делото,
отправеното искане и представените доказателства, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени направените пред
настоящата инстанция разноски в размер на 350 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
Водим от горното
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 4575/28.10.2019 год., постановено по гр. дело № 8384/2019 год. по описа на
РС-Варна;
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби”АД, ЕИК
103533691, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. ”Владислав
Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г, да заплати на М.Е.К. – С. ЕГН ********** ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 350 лева (триста е петдесет лева) – разноски за настоящата инстанция,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.