Р Е Ш Е Н И Е

№………………./…………02.2020 година, гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският окръжен съд, гражданско отделение, втори състав, в открито съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ

МАЯ НЕДКОВА

при участието на секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА, сложи за разглеждане в. гр. дело № 2042 по описа на съда за 2019 год., докладвано от съдията К. Иванов и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава ХХ-та ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Енерго - Про Продажби” АД с ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. ”Вл. Варненчик” № 258, „Варна тауърс” – Г срещу Решение № 3921/26.09.2019 год., постановено по гр. дело № 6901/2019 год. по описа на РС-Варна, с което е прието за установено в отношенията между страните, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищцата М.Ж.Е. ЕГН ********** *** не дължи на ответника „Енерго–Про Продажби” АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. “Вл. Варненчик“ № 258, Варна Тауърс – Г“, сумата от 1945, 20 лева, представляваща стойността на служебно начислено (след корекция) количество ел. енергия за периода от 12.11.2017 г. до 24.01.2018 г., за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, бул. Вл. Варненчик, бл. 12, вх. Д, ап. 22, с аб. № 0104902047, за която сума е издадена фактура № 0278592230/29.03.2019 год.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и в разрез със събраните в хода на процеса доказателства. Неправилно е прието, че процедурата по Раздел Девети от ПИКЕЕ /2013 год./ не е спазена. Според въззивника редът относно констатирането на неточното отчитане на доставяната до обекта на ищцата (настояща възвиваема) ел. енергия е спазен.

В случая доказателствата обосновават извод, че изискванията на Раздел Девети от ПИКЕЕ – 2013 год. (отм.) са спазени, поради което и начислената по реда и при условията на цитираните ПИКЕЕ сума в резултат на преизчисление на доставените количества ел. енергия за процесния период е дължима от ищцата.

Настоява за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.

В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуален представител, поддържа жалбата си.

В писмен отговор, въззиваемата страна М.Ж.Е., чрез пълномощник, оспорва жалбата по изложени в отговора съображения. Счита решението за правилно и настоява да бъде потвърдено, ведно с присъждане на сторените разноски.

Съдът съобрази следното:

Производството пред ВнРС е образувано по предявен от М.Ж.Е. *** срещу „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ 258, Варна тауърс – Г, отрицателен установителен иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата 1945, 20 лева, представляваща стойността на служебно начислено (след корекция) количество ел. енергия за периода 12.11.2017 год. – 24.01.2018 год. за обект, находящ се в гр. Варна, бул. Вл. Варненчик, бл. 12, вх. Д, ап. 22, с аб. № 0104902047, за която сума е издадена фактура № 0278592230/29.03.2019г.

В исковата си молба ищцата твърди, че е потребител на доставяна и́ от ответното дружество ел. енергия в обект, находящ се в гр. Варна, ж. к. Вл. Варненчик, бл. 12, вх. Д, ап. 22, с аб. № 0104902047. От служители на „Електроразпределение Север“ АД – Варна е извършена проверка на електромера, отчитащ потребяваната от обекта и́ ел. енергия, като е констатирано неизмерване на електрическа енергия. За проверката бил съставен констативен протокол и въз основа на него е извършена корекция на потребеното количество електроенергия, като и́ е начислено допълнително количество ел. енергия на стойност от 1945, 20 лева за периода 12.11.2017 год. – 24.01.2018 год. Твърди, че не е консумирала начислената допълнителна ел. енергия, поради което и не дължи процесната сума, с която е извършена корекцията. Твърди също, че не е налице основание да и́ бъде служебно начислявано допълнително количество ел. енергия, поради което и претендираната от доставчика сума, съставляваща цената на служебно начисленото допълнително количество ел. енергия, е недължима. Поддържа, че СТИ се намира в обособено помещение, достъп до което имат само служителите на „Електроразпределение Север“ АД – Варна и е тяхно задължение да поддържат електромера в изправност.

Настоява за уважаване на иска и за присъждане на разноски.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, поддържан в съдебно заседание, ответникът оспорва иска. Твърди, че е недопустим, тъй като фактурата е издадена на името на предишния собственик – З.К.П., която е титуляр на процесната партида за обект с аб. № 0104902047, поради което и ищцата няма правен интерес от иска.

В евентуалност навежда, че искът е неоснователен. Твърди, че служебното начисляване на допълнително количество ел. енергия е извършено съгласно чл. 48, ал. 1 от ПИКЕЕ - 2013 год. (отм.) и процесната сума се дължи на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД. На 24.01.2018 год. от служители на „Електроразпределение Север“ АД – Варна е извършена проверка на електромера, отчитащ потребяваната от обекта на ищцата ел. енергия, в присъствието на свидетели, които не са служители на „Електроразпределение Север“ АД – Варна, при която е констатирано, че електромерът измерва с грешка от „минус 92 %“. Електромерът е демонтиран и изпратен за експертиза в БИМ, която е установила, че клеморедът е разпробит и през отвора е прекаран мост от меден проводник, в резултат на което електромерът измерва количествата доставяна до обекта на ищцата ел. енергия с грешка от „минус 90 %“, която е по-голяма от нормативно допустимата от +/- 2% и не съответства на метрологичните изисквания. В съответствие с ПИКЕЕ (отм.) е съставена справка за корекция № 51852_858С/28.03.2019 год. на доставеното до обекта на ищцата количество ел. енергия за периода 12.11.2017 год. – 24.01.2018 год. и е издадена фактура № 278592230/29.03.2019 год. за сумата от 1945, 20 лева.

Настоява за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от представения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № 52/19.06.2007 год.,том ІІ, рег. № 9073, дело № 153/2007 год. на нотариус с № 116 и решение № 1882/08.04.2014 год. по гр. дело № 2682/2014 год. на РС-Варна, влязло в сила на 08.04.2014 год., ищцата се легитимира като съсобственик на процесния апартамент, находящ се в гр. Варна, ж. к. Вл. Варненчик, бл. 12, вх. Д, ап. 22. В регистрите на ответното дружество процесният апартамент е регистриран като обект на потребление с аб. № 0104902047.

Между страните не е спорно, че са в договорни отношения за доставка на ел. енергия за гореописания обект на потребление. находящ се в гр. Варна, ж. к. Вл. Варненчик, бл. 12, вх. Д, ап. 22, с аб. № 0104902047.

От представения по делото констативен протокол № 1900834/24.01.2018 год. се установява, че на посочената дата служители на „Електроразпределение Север” АД-Варна са извършили техническа проверка на електромер с фабр. № 1127021703955477, монтиран на обекта на ищцата, находящ се в гр. Варна, ж. к. Вл. Варненчик, бл. 12, вх. Д, ап. 22, с аб. № 0104902047, при която е констатирано, че електромерът измерва с грешка от минус 92 процента. Електромерът е демонтиран и изпратен за експертиза на БИМ. В протокола е посочено, че проверката е извършена в отсъствието на клиента, в присъствието на двама свидетели, с посочени три имена и адреси, които са подписали протокола без забележки.

Извършената от БИМ РО–Варна метрологична експертиза, материализирана в протокол № 813/25.03.2019 год. е установила, че клеморедът на електромера е разпробит и през отвора е прекаран мост от меден проводник, в резултат на което електромерът измерва с грешка от минус 90 % и не съответства на метрологичните характеристики, не отговаря на изискванията за точност при измерване на ел. енергия и не отговаря на техническите изисквания.

Въз основа на данните от метрологичната проверка на БИМ и съобразно чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, е изготвена справка № 51852_858С/28.03.2019 год. за корекция при неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на ел. енергия при наличие на точен измерител на отклонението в точността на измерване на електромера и е начислено допълнително количество ел. енергия за периода от 12.11.2017 год. до 24.01.2018 год.

Въз основа на цитираната справка е издадена фактура № 0278592230/29.03.2019 год. за сумата от 1945, 20 лева.

От заключението на СТЕ, изслушано в първата инстанция, неоспорено от страните, се установява, че средството за търговско измерване /електромерът/ е от одобрен тип, преминал през метрологична проверка през 2017 год. В случая, съобразно констатираното от проверката, извършена в БИМ, се касае за т. нар. «външен мост», който шунтира (заобикаля) измервателния мост на електромера и променя метрологичните му характеристики. Съгласно изчисленията в справката за корекция с № 51852_858С/28.03.2019 год. допълнително начисленото количество ел. енергия за процесния обект за период от 73 дни е 10456, 27 кВтч, отчетените от електромера количества ел. енергия са 1167 кВтч, или общо за периода се получава количество ел. енергия от 11523, 27 кВтч. Установява се още, че е технически възможно фактурираното количество ел. енергия да бъде доставено и потребено от обекта на ищцата, но за по – малко от три месеца подобно потребление в апартамент е твърде голямо, при 8 часово потребление инсталацията не би издържажала. Иизвършените изчисления по справката № 51852_858С/28.03.2019 год. и фактурата № 0278592230/29.03.2019 год. са математически точни.

В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че в случая е налице промяна в схемата на свързване на самия електромер, тъй като въпросният мост шунтира (заобикаля) измервателния мост на електромера и по този начин електромерът не отчита, не измерва, цялата доставяна от дружеството – доставчик и потребявана от обекта ел. енергия.

С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Предявеният иск е процесуално допустим, а доводите на ответника, настоящ въззиваем, за недопустимост на иска поради липса на правен интерес, а оттам и за недопустимост на първоинстанционното решение, са неоснователни по следните съображения:

Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, в приложимата редакция на нормата ДВ, бр. 54/2012 год. „битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. А според т. 41б, б. “а“ на § 1 от ДР на ЗЕ, в редакцията на нормата ДВ, бр. 35/2015 год. "Потребител на енергийни услуги" е краен клиент, който купува енергия или природен газ.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от ОУ на ДПЕЕ – 2007 г. (приложими в случая, предвид отмяната на ОУ на ДПЕЕ и на ОУ на ДПЕЕЕМ от 2014 год. с влязло в сила на 17.01.2017 год. Решение № 269/13.01.2016 год. по адм. дело № 2896/2015 год. по описа на АдмС – София-град) потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „Е.ОН България Мрежи" АД, с променено понастоящем наименование „Електроразпределение Север“ АД, което ползва електрическа енергия за домакинството си, и е снабдявано и закупува същата от „Е.ОН България Продажби" АД, понастоящем „Енерго-Про Продажби“ АД. Според ал. 2 потребител на електрическа енергия за стопански нужди е физическо или юридическо лице, присъединено към електроразпределителната мрежа на „Е.ОН България Мрежи" АД и което купува електрическа енергия за стопански нужди, включително и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет.

Съгласно чл. 6, ал. 2 от ОУ на ДПЕЕ (2007 год.) потребител на електрическа енергия за битови нужди може да бъде и друго лице при условие, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота, е дал пред "Е.ОН България Продажби" АД (сега „Енерго-Про Продажби“ АД) съгласие в нотариално заверена форма лицето да бъде потребител за определен срок. В този случай за задълженията към "Е.ОН България Продажби" АД собственикът или титулярът на вещното право е солидарно отговорен заедно с лицето, за което е дал съгласието си. Според ал. 3 потребител на електрическа енергия за стопански нужди може да бъде и друго лице при условие, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота е дал пред "Е.ОН България Продажби" АД съгласие в нотариално заверена форма, лицето да бъде потребител за определен срок. В ал. 4 е предвидено, че страна в отношенията с "Е.ОН България Продажби" АД („Енерго-Про Продажби“ АД) е лицето, явяващо се потребител по смисъла на ал. 2 или ал. 3 и всички фактури се издават на негово име.

От анализа на цитираните норми на ЗЕ и на ОУ на ДПЕЕ – 2007 год. е видно, че потребител на ел. енергия, а съответно и страна (купувач) по сключения при Общи условия договор за продажба на електрическа енергия, е собственикът или носителят на ограничено вещно право на ползване на обекта, снабдяван с ел. енергия. В случая „потребител” на доставяната от ищцовото дружество, в качеството му на краен снабдител, ел. енергия по смисъла на ЗЕ и на ОУ на ДПЕЕ е ищцата, която от 2007 год. е собственик на процесния апартамент, съставляващ обект на потребление на ел. енергия с аб. № 0104902047. Поради това и същата има правен интерес от иска.

По основателността на иска съдът намира следното:

Служебното начисляване на допълнителни количества ел. енергия за обекта на ищцата е извършено по реда и условията на обнародваните в ДВ бр. 98/12.11.2013 г. Правила за измерване на количеството електрическа енергия, в сила от 16.11.2013 год., изм. ДВ, бр. 15/14.05.2017 год. Същите са издадени от Председателя на КЕВР /приети с Решение на КЕВР по т. 3 от Протокол №147/14.10.2013 год./ в съответствие с предвиденото в чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ, а именно – че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от КЕВР и регламентиращи принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на КЕВР, установени в чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2, ал. 1 от ЗНА. Цитираните правила имат правната характеристика на подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните. Чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ са отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 год. и към момента на извършване на проверката на електромера на обекта на ищцата на дата 24.01.2018 год. не са част от действащото право. Нормите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ са отменени с Решение № 2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. дело № 3879/2017 г. IV о., обн. ДВ, бр. 97 от 23.11.2018 г. Т. е., към момента на извършване на проверката на електромера, измерващ доставяната до обекта на ищцата ел. енергия, чл. 48-51 ПИКЕЕ (2013 г.) са били част от действащото право, тъй като отменените текстове на цитираните Правила не се прилагат от датата на обнародването в Държавен вестник на Решението на Върховния административен съд на РБългария, с което те са отменени.

Предвидените в ПИКЕЕ хипотези („условия“ според текста на отменения чл. 1, ал. 1, т. 6 от ПИКЕЕ), при които доставчикът на ел. енергия може да начисли допълнителни количества ел. енергия по партидата на потребителя, респ. да извърши корекция в сметката на потребителя, са изчерпателно изброени в този подзаконов нормативен акт и в частност в разпоредбите на чл. 48-50 ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР по силата на законовата делегация, изведена от нормата на чл. 83, ал. 2 ЗЕ. А те са – установено от независим орган неточно измерване/неизмерване на СТИ; липса на СТИ или промяна в схемата на свързване (хипотезите на чл. 48 ПИКЕЕ); повреда или неточна работа на тарифния превключвател (хипотезите на чл. 49 ПИКЕЕ); установена разлика между отчетеното количество ел. енергия и действително преминалите количества ел. енергия (хипотезата на чл. 50 ПИКЕЕ), надлежно констатирани при извършената по реда на чл. 47 ПИКЕЕ проверка.

В конкретния случай установяването на факта на неизмерването на цялото количество ел. енергия, доставено до обекта на ищцата в периода 12.11.2017 год. до демонтирането на електромера на 24.01.2018 год., на което се позовава ответникът, е извършено чрез техническа проверка на място на измервателната система (средството за търговско измерване), по силата на чл. 44, ал. 1 от ПИКЕЕ (отм.), при която проверка електромерът е демонтиран, и чрез метрологична проверка на електромера от БИМ, която е установила, че електромерът не съответства на метрологичните характеристики, не отговаря на изискванията за точност при измерване на ел. енергия и не отговаря на техническите изисквания поради прекаран мост от меден проводник в измервателната му схема.

Съгласно чл. 47 ал. 1 ПИКЕЕ (отм.) при извършване на проверки по реда на чл. 43 и чл. 44 операторът на съответната мрежа съставя констативен протокол, който трябва да съдържа определени реквизити. Предвид отмяната, считано от 14.02.2017 год., на разпоредбите на чл. 47 ПИКЕЕ, регламентиращи реда (срв. и чл. 1, ал. 1, т. 6 от ПИКЕЕ – отм.) за установяване неизмерването или неточното измерване на доставяната до обектите на абонатите ел. енергия и начинът на обективиране на проверката, при която е констатирано неизмерването или неточното измерване на доставяната до обектите на абонатите ел. енергия, вкл. и състоянието, в което електромерът е демонтиран и изпратен за метрологична проверка в БИМ (процедурата по чл. 47, ал. 5 ПИКЕЕ – отм.), а именно – чрез съставянето на констативен протокол, съдържащ точно определени реквизити, който установява наличието на предпоставките (условията) за служебно начисляване на допълнителни количества ел. енергия по партидата на абонатите в хипотезите на чл. 48, ал. 1, чл. 49 и чл. 50 ПИКЕЕ, то и служебното начисляване на процесните количества ел. енергия по партидата на ищцата е незаконосъобразно. С други думи при липсата на процедурни правила в ПИКЕЕ, към които препраща чл. 83, ал. 1 т. 6 от Закон за енергетиката, доказването на предпоставките (условията) за служебно начисляване на допълнителни количества ел. енергия по партидите на абонатите, предвидени в чл. 48-50 ПИКЕЕ не би могло да бъде осъществено.

В случая констативният протокол от 24.01.2018 год., доколкото не е съставен в присъствието на ищцата и не е подписан от нея, няма процесуална стойност, поради което и отразените в него обстоятелства, вкл. и състоянието, в което електромерът е демонтиран не обвързват ищцата и са и́ непротивопоставими.

Само при положение, че констативният протокол от 24.01.2018 год. за извършената на посочената дата проверка и демонтаж на електромера е съставен в присъствието на ищцата и е подписан от нея, той би могъл да бъде ценен като частен свидетелстващ документ, който удостоверява неизгодни за ищцата факти, вкл. и факта относно състоянието, в което електромерът е демонтиран и изпратен за метрологична проверка в БИМ.

Т. е., по делото доказателства, които да установяват по безспорен начин, че при демонтажа му на дата 24.01.2018 год. електромерът с фабр. № 1127021703955477 е бил именно в състоянието, в което е представен за метрологична проверка в БИМ, РО Варна, няма ангажирани, поради което и протоколът от метрологичната проверка на БИМ не може да служи като основание за начисляване на допълнителни количества ел. енергия по някоя от установените в чл. 48, ал. 1, т. 1 и т. 2 методики.

По тези съображения сумата от 1945, 20 лева, представляваща стойността на служебно начислено (след корекция) количество ел. енергия за периода от 12.11.2017 г. до 24.01.2018 г., за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, бул. Вл. Варненчик, бл. 12, вх. Д, ап. 22, с аб. № 0104902047 по фактура № 0278592230/29.03.2019 год. е недължима.

На следващо място доколкото според ЗЕ източник на задължението на крайния потребител за заплащане на цената на доставената електрическа енергия е договорът и предвид обстоятелството, че в ЗЕ липсват норми, които да изключват приложението на общите правила на ЗЗД относно задължението на купувача да плати цената на доставената стока (чл. 183 ЗЗД) следва извода, че когато е било доставено определено количество енергия, но поради различни причини е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума. Това следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока. В тази хипотеза обаче е необходимо доставчикът да докаже при условията на пълно доказване реалното количество на доставената ел. енергия и разликата между заплатеното и действително дължимото.

В случая подобно доказване не е осъществено. Установено е от заключението на вещото лице, че допълнително начисленото за периода количество ел. енергия е предполагаемо, а не реално потребено. В този смисъл са и изявленията на ответника, съдържащи се в отговора му на исковата молба, според които допълнително начисленото количество ел. енергия за обекта на ищцата е изчислено въз основа на методика, която установява фикция за предполагаемо (а не за реално) доставено количество ел. енергия, което не е отчетено при регулярните ежемесечни отчети и не е заплатено.

По изложените съображения искът е основателен и подлежи на уважаване.

Обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 500 лева за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.

Възражението на въззивника за прекомерност на заплатеното от въззиваемия адвокатско възнаграждение настоящият състав намира за неоснователно, доколкото заплатеното от самия въззивник адвокатско възнаграждение за един адвокат за настоящата инстанция е в почти двойно по-висок размер (876 лева) от заплатеното от въззиваемата.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3921/26.09.2019 год., постановено по гр. дело № 6901/2019 год. по описа на РС-Варна;

ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби”АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. ”Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г, да заплати на М.Ж.Е. ЕГН ********** ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 500 лева (петстотин лева) – разноски за настоящата инстанция, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове:1.

2.