Р Е Ш Е Н И Е
№……../……….02.2020г.
гр. Варна
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание,
проведено на петнадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА
ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
при секретаря Нели
Катрикова
като разгледа
докладваното от съдия Кирякова
въззивно
търговско дело № 1740 по описа за 2019г.,
за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на
чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 50446
от 09.07.2019г. на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ-ВАРНА“ ООД ЕИК 103002253 със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп” № 33, срещу Решение № 2777
от 20.06.2019г., постановено по гр.д.№ 507/2019г., 41-ви с-в на Варненски
районен съд, с което „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ – ВАРНА“ ООД ЕИК 103002253
седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. „Прилеп“ №33 Е ОСЪДЕНО ДА
ЗАПЛАТИ на Д.С.Д. ЕГН ********** и
адрес *** сумата от 150 лева получена с банков превод от 19.03.2018г. без
правно основание, за която сума ответното дружество издало фактура №
138694973/06.03.2018г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на
иска – 17.01.2019г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.55,
ал.1, пр.1 ЗЗД.
В жалбата
въззивното дружество, чрез пълномощник юрк Пл.В., счита, че първоинстанционното
решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост,
както и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Изразява се несъгласие с извода на исковия съд, че сумата от 186.60лв.,
представляваща платени от Д. разноски, които са сторнирани в резултат на
постановените съдебни решения, следва да бъде отнесена за частично погасяване
на главницата от 2073.34лв., но такова частично погасяване не е извършено с
компенсационното изявление и няма данни недължимо получената сума в размер на
186.60лв., за която няма правно основание да бъде задържана, да е върната на
ищеца. Сочи се, че протокола за сторниране на вземания е създаден на
13.12.2018г. и счетоводно изпълнен на 18.12.2018г., на която дата остатъчната
сума от 186.60лв. е отнесена за частично погасяване на сумата от 2073.34лв.,
дължима от Д.. Тя не била предмет на компенсационното изявление изх.№ ИП-1889
от 13.12.2019г., тъй като то се отнася
само и единствено до сумите, които не са платени нито от Д., нито
от Дружеството, докато протоколът за сторниране има за предмет привеждане на
счетоводните записвания по партидата на Д. с абонатен номер 1556123, извършени
в хронологичен порядък през време на висящността на процеса по гр.дело №
17965/2017г. по описа на ВРС, в съответствие с влязлото в сила решение на съда
на 25.11.2018г. Ето защо, съдът неправилно е приел, че остатъчната сума от
186.60лв. няма правно основание да бъде задържана, без да съобрази, че след
изпълнението на протокола за сторниране и след извършване на прихващането,
обективирано в писмо с изх.№ ИП-1889 от 13.12.2019г., с нея е намален размера
на дължимата от Д. сума от 2073.34лв. В
тази връзка въззивникът счита, че съдът
не е дал указания за доказване на счетоводните операции, осъществени от
ответника по изпълнение на протокола за сторниране и компенсационното
изявление, което е довело до погрешният извод, че сумата
от 186.60лв. не е отнесена за частично погасяване на главницата от
2073.34лв. в резултат от несъобразяване
с извършената счетоводна операция по изпълнение на протокола за сторниране.
Счита се, че, съдът е бил длъжен, но не е дал указания на ответника да
представи доказателства за изпълнението на протокола за сторниране и
компенсационното изявление, поради което е постановил решение при нарушение на
съдопроизводствените правила. Сочи се ,че от своя страна ответното дружество е
представило всички необходими доказателства във връзка с дадените указания на
съда по разпределението на доказателствената тежест в процеса, но при липсата
на указания по отношение на отделните счетоводни действия по сторниране на
фактури, създаване на нови и тяхното закриване (разплащане) с платени в хода на
предходното съдебно производство суми, според въззивника съдът е постановил
решението си при неизяснена фактическа обстановка и при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Настоява се във въззивната жалба с оглед дадените
непълни указания при разпределяне на доказателствената тежест пред първата
инстанция, въззивният съд да допусне съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице
по която след запознаване с представените по делото писмени доказателства и
извършване на необходимите справки и проучване в счетоводството на ответника,
да даде отговор на въпроса - Какви счетоводни операции са извършени по
изпълнение на протокола за сторниране от 13.12.2018г. и на компенсационното
изявление изх.№ ИП-1889 от 13.12.2018г.? По какъв начин са изпълнени те? Настоява
се въззивният съд да отмени изцяло първоинстанционното решение по делото, като
вместо това постанови друго такова, с което да отхвърли изцяло предявения иск,
както и да присъди съдебно-деловодни
разноски в полза на дружеството и за двете инстанции.
В
срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна Д.С.Д. чрез пълномощник адв.И.З.,
депозира писмен отговор, като развива доводи за неоснователност на въззивната
жалба и липсата на пороци в първоинстанционното решение. Настоява, че решението
е правилно и законосъобразно доколкото не се доказва наличие на годно основание
за получаване и задържане от ответника на сумата в размер на 150 лева, платен
депозит за вещо лице по гр.д. № 17965/2017г., който размер не е бил присъден с
окончателното решение по спора. Според въззиваемия протокола за сторниране на
вземания от 13.12.2018г. има вътрешнофирмено действие, което не обвързва ищеца.
Противопоставя се на искането за провеждане на ССчЕ, като счита, че съдът
правилно е разпределил доказателствената тежест в процеса като не е длъжен да
дава указания за доказване на счетоводни операции. Моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение и присъждане на разноските в производството.
По отношение на заявеното от въззивника
доказателствено искане съдът се е произнесъл с определение № 3949 от
31.10.2019г., като се е мотивирал, че в съгласие с постановката на т.2 от ТР
№1/09.12.2013г. на ВКС по тълк.д.№ 1/2013г., ОСГТК, когато във въззивната жалба
или отговора страната се позове на допуснати от първата инстанция нарушения във
връзка с доклада и въззивният съд счете тези оплаквания за основателни, то той
дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези
процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които да
пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или
неточност на доклада и дадените указания, което по смисъла на чл.266, ал.3 от
ГПК е извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във
въззивното производство. В конкретния случай с оглед вида и характера на иска,
поставен на разглеждане, настоящата
инстанция преценява, че исковият съд правилно е разпределил между
страните доказателствената тежест относно релевантните за спора факти. Затова не би могло да се изисква от съда да
дава указания какви доказателства допълнително следва да представи ищеца, за да
обоснове твърденията в отговора на исковата молба, освен това, което изрично е
посочил в доклада си, че следва да докаже. Обстоятелството, че представените
доказателства не доказват тези твърдения и съдът е мотивирал това свое
заключение, не би могло да се вменява като негов пропуск, изразяващ се липсата
на указания за представяне на допълнителни доказателства, във връзка с
обосноваването на възраженията на ответника срещу основателността на предявения
иск. В първоинстанционнното производство
страната не е била лишена от ангажиране на експертно заключение за установяване
на правопогасяващото си възражение, но не е проявила активност. Въззивната
инстанция е приела, че доколкото съдът не е допуснал процесуално нарушение, в
сочения от въззиваемият смисъл, то и искането му по доказателствата е
неоснователно.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД разгледа
съдържащите се в жалбата оплаквания, становището на противната страна и с оглед
на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по
чл.269 от ГПК проверява обжалваното решение и основателността на иска, като
приема за установено следното :
Въззивната жалба
е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 от ГПК, подадена е в срок от надлежна
страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на
въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК са - да се произнесе
служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост
първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от
посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на
решението. По отношение на
заявеното от въззивника доказателствено искане съдът се е произнесъл с
определение № 3949 от 31.10.2019г., като се е мотивирал, че в съгласие с
постановката на т.2 от ТР №1/09.12.2013г. на ВКС по тълк.д.№ 1/2013г., ОСГТК,
когато във въззивната жалба или отговора страната се позове на допуснати от
първата инстанция нарушения във връзка с доклада и въззивният съд счете тези
оплаквания за основателни, то той дължи даване на указания до страните относно
възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими
за делото доказателства, които да пропуснали да извършат в първата инстанция
поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, което
по смисъла на чл.266, ал.3 от ГПК е извинителна причина за допускането на тези
доказателства за първи път във въззивното производство. В конкретния случай с
оглед вида и характера на иска, поставен на разглеждане, настоящата инстанция преценява, че исковият съд правилно
е разпределил между страните доказателствената тежест относно релевантните за
спора факти. Затова не би могло да се
изисква от съда, да дава указания какви доказателства допълнително следва да
представи ищеца, за да обоснове твърденията в отговора на исковата молба, освен
това, което изрично е посочил в доклада си, че следва да докаже. Обстоятелството,
че представените доказателства не доказват тези твърдения и съдът е мотивирал
това свое заключение, не би могло да се вменява като негов пропуск, изразяващ
се липсата на указания за представяне на допълнителни доказателства, във връзка
с обосноваването на възраженията на ответника срещу основателността на
предявения иск. В първоинстанционнното
производство страната не е била лишена от ангажиране на експертно заключение за
установяване на правопогасяващото си възражение, но не е проявила активност. Въззивната
инстанция е приела, че доколкото съдът не е допуснал процесуално нарушение, в
сочения от въззиваемият смисъл, то и искането му по доказателствата е
неоснователно.
Постановеното
решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му
правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. Наличието на
всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във
връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване
на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.
Гражданско дело № 507/2019г.
по описа на ВРС е образувано по искова
молба от Д.С.Д. с ЕГН ********** срещу „Водоснабдяване и канализация – Варна“
ООД с ЕИК 103002253, с която е предявен иск с правно основание чл.55, ал.1,
пр.1 ЗЗД за осъждане ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 150
лева, получена с банков превод от 19.03.2018г. без правно основание, за която
сума ответното дружество издало фактура № 138694973/06.03.2018г., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска – 17.01.2019г. до
окончателното плащане на вземането.
В исковата молба
ищецът твърди, че е ползвател на вик услуги, за което има открита партида за
абонатен номер 1556123, по която се отчита разхода на вода в жилището му, находящо се на адрес гр.Варна, ул. „Юлиус
Фучик“ №3. Сочи, че е клиент на „Банка
ДСК“ ЕАД, в която има разкрита разплащателна сметка, по която се превежда
пенсията му и е предоставил на ответното дружество възможността безкасово да
инкасира разплащането на услугите за ползваните в и к услуги. При снабдяване с
извлечение от разплащателната си сметка, ищецът установява, че на 19.03.2018г.
е извършен банков превод за сумата от 150 лева, за която ответното дружество
издало фактура № 138694973 от 06.03.2018г. Ищецът твърди, че не е получавал ВиК
услуги на посочената стойност, а най-вероятно се касае за неоснователно събрани
такси по съдебно дело и в тежест на ответника е да докаже основание за
получаване на сумата.
В отговора на
исковата молба ответникът оспорва исковата претенция като недопустима, а в
условията на евентуалност и неоснователна и се моли за прекратяване на
производството по делото, а в евентуалност отхвърляне на предявения иск и
присъждане на направените по делото разноски. Признава се, че процесната сума
от 150 лева представлява платен депозит за вещо лице по проведена
съдебно-техническа експертиза по гр.д.№ 17965/2017г. по описа на ВРС.
Производството по делото приключва с влязло в сила през м. ноември 2018г.
съдебно решение по в.т.д.№ 1525/2018г. по описа на ВОС, с което окончателно е
разпределена отговорността между страните по отношение на разноските. Сочи се,
че на 13.12.2018г. в изпълнение на влязлото в сила решение на ВОС е издаден
Протокол за сторниране на вземания съобразно съдебното решение и поради
прихващане и извършена корекция на начислените по партида с абонатен номер
1556123 фактури, съгласно произнасянето на съда за главници, лихви и разноски.
Твърди се, че ответникът извършва прихващане, обективирано в компесаторно
изявление изх.№ ИП -1889 от 13.12.2018г., получено лично от ищеца на
14.12.2018г., с което са погасени следните насрещни, парични, ликвидни и
изискуеми задължения: вземанията на дружеството от Д. за сумите в размер на 198
лв. – лихва за забава върху главницата
от 2073.34 лева, дължима за периода от 26.09.2016г. до 03.09.2017г., сумата от
266.65 лева - законна лихва върху същата
главница, дължима за периода от 07.09.2017г. до 13.12.2018г. и сумата от
2073.34 лева главница – от една страна и от друга страна вземането на Д. за
сумата от 562.22 лева разноски, до размер на по-малкото от задълженията. Сочи
се, че на 18.12.2018г. ищецът заплатил доброволно всички суми съгласно влязлото
в сила съдебно решение. Изтъква се липсва на правен интерес от предявения иск,
а получената сума в размер на 150 лева била част от общата сума в размер на
200.81 лева – присъдени разноски с влязло в сила съдебно решение.
Липсва
спор, че ищецът е клиент на „Водоснабдяване и
канализация - Варна“ ООД – Варна по договор за предоставяне на В и К услуги по
партида с аб. № 1556123 за обект в гр. Варна, ул. Юлиус Фучик № 3, и че е предоствил възможност за безкасово плащане на
предоставените му от „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД – Варна
услуги. Не се спори, че с банков превод от 19.03.2018г. от банкова сметка *** „Банка
ДСК“ ЕАД по сметка на ответното дружество е постъпила сума в размер на 150 лева,
в резултат на директен дебит.
Пред Районен съд Варна е образувано ч. гр. дело № 13466/2017 г., по което е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 7344/08.09.2017 год. срещу ищеца Д.Д. за
следните суми: 5 564.45 лева, от които: сумата от 5 080.37 лева
представляваща главница за ползвани и неплатени В и К услуги по партида с
абонатен номер 1556123 за периода от 17.08.2015г. до 18.08.2016г. за обект –
имот, находящ се в гр. Варна, ул. „Юлиус Фучик" № 3; сумата от 484.08 лева
– лихва за забава за периода от 26.09.2016г. до 03.09.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда - 07.09.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, както и за
направените съдебно-деловодни разноски,
от които 111.29 лева – заплатена държавна такса за заповедното
производство и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78,
ал. 1 и ал. 8 от ГПК. След подадено от длъжника по заповедта за изпълнение
възражение по реда на чл. 414 ГПК, заявителят е предявил иск за установяване на
вземанията си по заповедта за изпълнение и е образувано гр. дело № 17965/2017
год. на ВРС. С Решение № 2329/23.05.2018г. по гр. дело № 17965/2017 г. по описа
на ВРС е прието за установено в отношенията между страните, че Д.С.Д. ЕГН **********
дължи на „Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД – Варна сумата 2073.34
лева, представляваща дължима главница за незаплатени ВиК услуги, определена на
основание чл. 37, ал.1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. на МРРБ за периода
17.08.2015 г. до 18.08.2016 г. за адрес на потребление: град Варна, ул. „Юлиус
Фучик" № 3 по фактура № 1135981366/26.08.2016 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
07.09.2017 г. до окончателното й плащане, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 7344/08.09.2017 г. по ч. гр.
дело № 13466/2017г. по описа на ВнРС, като за разликата над 2073.34 лева до
пълния претендиран размер от 5080.33 лева искът е отхвърлен; прието е за
установено, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, в отношенията между
страните, че Д.С.Д. дължи на „Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД,
сумата 198 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 2073.34
лева за периода 26.09.2016г. до 03.09.2017г., за която сума е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 7344/08.09.2017 г. по ч.
гр. дело № 13466/2017г. по описа на ВнРС, като за разликата над 198 лева до
пълния претендиран размер от 484.08 лева искът е отхвърлен. Присъдени са в
полза на „Водоснабдяване и канализация –
Варна" ООД – гр. Варна, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски от
200.81 лева – разноски за исковото производство, съразмерно на уважената част
от исковете, както и сумата от 65.84 лева – разноски за заповедното
производство, съразмерно на уважената част от исковете. На осн.чл.78, ал.3 от
ГПК „Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД – Варна е осъдено да заплати на Д.С.Д. сумата от 562.
22 лева, представляващи сторени в исковото производство разноски, съразмерно на
отхвърлената част от исковете. С решение № 900/22.11.2018 год. по в. т. дело №
1525/2018 год. на ОС-Варна първоинстанционното решение е потвърдено.
С компенсационно
изявление изх. № ИП-1889/13.12.2018г. към Д.Д., „Водоснабдяване и канализация -
Варна" ООД – Варна заявява, че извършва прихващане на дължимата от
дружеството към Д.Д. сума от 562.22 лева по влязлото в сила решение №
2329/23.05.2018 г. по гр. дело № 17965/2017 г. по описа на ВРС, със своите
вземания към Д. Д. за сумите по цитираното влязло в сила решение, а именно: 198
лева - обезщетение за забава върху главницата от 2073.34 лева за периода 26.09.2016
год. – 03.09.2017 год.; сумата от 266.65
лева - законна лихва върху главницата от 2073.34 лева за периода от 07.09.2017
г. (подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда) до 13.12.2018 г. (датата
на конпенсационното изявление) и 2073.34 лева главница, до размер на по-малкото
от тях. Представени са доказателства, че изявлението за прихващане е получено
от ищеца на 14.12.2018 год., а на 18.12.2018г. той е платил на ответника сумата
от 1975.77 лева с посочено основание за плащане – съдебно решение на ВОС по в.
т. д. № 1525/2018г.
На 13.12.2018г. ответното
дружеството съставя протокол за сторниране на вземания за предоставени в и к
услуги, съобразно съдебно решение и поради прихващане. Съгласно изявлението,
обективирано в документа, представители на ответното дружество заявяват, че
следва да се сторнира издадената фактура №1135981366/26.08.2016г. за сумата
5080.33 лева за ползвани ВиК услуги, отчетени по партида с аб. № 1556123, като
вместо нея да се издаде нова за сумата по съдебното решение в размер на 2073.34
лева, представляваща главница за ползвани ВиК услуги.
На следващо място е
отразено, че в счетоводството са начислени разноски на клиента /които са
изтеглени от сметката му- б.м./, както следва : 111.29 лева – дт за заповедно
производство, 50 лева – юрк възнаграждение за заповедното производство, 141.96
лева – дт за исковото производство, 150 лева – депозит за СТЕ /процесната сума-
б.м./, както и 85.14 лева – дт за въззивното производство, която не е платена.
По отношение на така установените
разноски е прието да бъдат сторнирани - платената на 30.01.2018г. сума от
141.96 лева – държавна такса за исковото производство; платената на
29.03.2018г. сума от 150 лева – депозит за СТЕ и неплатена сума от 85.14 лева –
държавна такса за въззивното производство като вместо тях да бъде начислена
разликата между сумата от 266.65 лева, представляваща общо присъдени разноски с
решението и сумата от 161.29 лева, представляваща сбор от начислените и платени
разноски по заповедното производство, съответно – 111.29 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение, а именно: сумата 105.36 лева. Получената сума от 105.36 лева да
бъде закрита със средствата по сторнираната фактура от 141.96 лева държавна
такса за исковото производство. Така в резултат от сторнирането на фактури за
сумите 141.96 лева, 150 лева и закриването на новосъздадената фактура за
разноски на стойност от 105.36 лева е прието, че остават средства в размер на
186.60 лева /150+36.60/, които Д. е платил под формата на разноски, която сума
следва да се отнесе за частично погасяване на главницата от 2073.34 лева.
Посочено е още в
протокола, че с компенсационното изявление изх. № ИП-1889/13.12.2018 год. е
извършено прихващане между присъдените суми, дължими от Д. Д. към дружеството –
198 лева мораторна лихва върху главницата от 2073.34 лева; 266.65 лева –
законна лихва върху главницата от 2073, 34 лева, дължима от 07.09.2017 год. (датата на подаване в съда
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до 13.12.2018 год. (датата
на изявлението за прихващане) и 2073.34 лева – присъдена главница, от една
страна, и сумата от 562.22 лева – присъдени разноски в полза на Д. Д., до
размера на по-малката от тях.
Очевидно, както от
изявлението за прихващане, така и от протокола за сторниране, е, че с
изявлението за прихващане ответното дружество е прихванало своето задължение
към Д. в размер на 562.22 лева по влязлото в сила решение с вземанията си към Д.
за мораторни лихви и главница в общ размер на 2537.99 лева (198 лв. мораторна
лихва; 266.65 лв. мораторна лихва и 2037.34 лв. главница), като вземанията на
търговеца за 200.81 лева – разноски в исковото производство и 65.84 лева – в
заповедното производство /или общо 266.65 лева/ не са предмет на извършеното
компенсационно изявление и не са погасени с плащането от ищеца.
С оглед така установеното от
фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 55, ал. 1 ЗЗД, който е
получи нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание,
е длъжен да го върне.
На първо място, установява се по делото, че преди влизане в
сила на заповедта за изпълнение, ищецът е заплатил на ответника претендираната
в настоящото производство сума, която сума представлява депозит за СТЕ в
исковото производство по гр.д. № 17965/2017г. по описа на ВРС, която е била
дължима и е платена от „Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД – Варна
в хода на иска по чл.422 от ГПК.
На следващо място,
след влизане в сила на решението ответното дружество е отправило
компенсационно изявление до ищеца, с което е прихванало своето ликвидно и
изискуемо, установено с влязло в сила решение, парично задължение към клиента в
размер на сумата от 562.22 лева за съдебни разноски със своите ликвидни и
изискуеми, установени със същото влязло в сила решение, парични вземания към Д.
в обща размер от 2537.99 лева. Дължимата от Д. към ответното дружество сума за
главница и мораторна лихва в общ размер от 1975.77 лева е платена на 18.12.2018
год.
Действително вземанията на ответника
за разноски в исковото и заповедното производство в общ размер от 266.65 лева
не са предмет на компенсаторното изявление, поради което и няма пречка
търговецът да предприеме действия в посока да намали задълженията на клиента,
включително в частта относно дължимите разноски, при наличие на данни за
извършени от последния плащания преди момента на влизане на заповедта за
изпълнение в сила. Както се установи в
резултат на изявленията на ответното дружество, обективирани в протокола за
сторниране, дружеството е приело, че от платените от Д. суми остават средства в
размер на 186.60 лева /150+36.60/, които той е платил под формата на разноски,
и която сума следва да се отнесе за частично погасяване на главницата от
2073.34 лева.
По делото няма ангажирани
никакви доказателства в подкрепа на заявеното в протокола. Нещо повече, от доказателствата
по делото е установено, че на 18.12.2018 год. Д. е заплатил на ответника сумата
от 1975.77 лева, съставляваща цялата дължима към ответното дружество сума за
главница и мораторна лихва след извършеното от дружеството прихващане по
компенсационното изявление от дата 13.12.2018 год., получено от ищеца на
14.12.2018 год.
Следователно,
от една страна, сумата от 150 лева е получена от ответника при начална липса на
основание, тъй като е инкасирана преди постановяване на съдебния акт, с който
се установява дължимостта на вземането по заповедта за изпълнение, съответно се
присъждат разноски, а от друга страна, сумата не е погасена чрез прихващане,
съгласно компенсаторното изявление, съгласно което задълженията за разноски на
клиента, формирани в заповедното и исковото производство не са включени. И от
трета страна, видно от самото компенсаторно изявление, дружеството не е
изпълнило намерението си в протокола за сторниране да извърши прихващане на
вземането си за главницата със задължението си към клиента в размер на 186.60
лева, доколкото в компенсационното изявление от 13.12.2018г. е посочен размер
на главницата, приет за установен в съответствие с влязлото в сила решение по
гр.д. № 17965/2017г. по описа на ВРС.
Ответникът не доказва
наличието на правно основание да задържи получената от ищеца чрез директен
дебит от банковата му сметка сума от 150 лева, поради което следва да бъде
осъден да му я възстанови. Като
основателен и доказан искът следва да бъде уважен изцяло.
Въззивният съд потвърждава изцяло обжалваното решение. Въззиваемият не е
представил доказателства за сторени разноски и такива не се присъждат.
По изложените
съображения, ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 2777
от 20.06.2019г., постановено по гр.д.№ 507/2019г., 41-ви с-в на Варненски
районен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на осн.чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.