Р Е Ш Е Н И Е

№ ……….…./…………………..2019 г.

гр. Варна

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА

МЛ. С. ИВАН СТОЙНОВ

като разгледа докладваното от съдия Петкова

въззивно гражданско дело № 2225 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 798/02.03.2018 г., подадена от „Виктория“ ЕООД, чрез адв. В.В., отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство, обективиран в съобщение изх. № 0640/12.02.2018 г.

В жалбата се излага становище за настъпило по силата на закона прекратяване на изпълнителното производство, на основание чл. 433,ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй като в периода от 06.03.2012 г. до 16.12.2014 г. не били извършвани изпълнителни действия. Отправено е искане до съда да отмени отказа на ЧСИ и да прогласи настъпилото прекратяване на изпълнителното производство.

Насрещната страна (взискателят) В.Р.Г., чрез адв. А.Г., изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на разноски в настоящото производство.

Съобразно разпоредбата на чл. 436, ал. 3 от ГПК са приложени мотиви на ЧСИ във връзка с депозираната жалба.

Съдът, като съобрази данните по изпълнителното дело и направените оплаквания, приема следното:

Правото на жалбоподателя да обжалва действията на съдебния изпълнител следва пряко от разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК, като срокът за подаване на жалбата е посочения в разпоредбата на 436, ал. 1 от ГПК.

В настоящия случай, жалбоподателят се легитимира като длъжник по изпълнителното дело. Уведомен е на 21.02.2018 г. за постановения отказ със съобщение изх. № 0640/12.02.2018 г. Жалбата е подадена в пощенска служба на 19.02.2018 г. – в рамките на законоустановения едноседмичен срок.

Гореизложеното обуславя допустимост на жалбата и съгласно указанията, дадени с тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.07.20115 г. на ВКС подлежи на разглеждане от настоящия състав на Варненския окръжен съд.

За да се произнесе, съставът на ВОС съобрази:

Изпълнителното производство е образувано на 11.01.2012 г. по молба на В.Р.Г., въз основа на изпълнителен лист от 21.10.2011 г., издаден по ч. гр. дело № 1910/2011 г. по описа на РС – Силистра, с който „Виктория“ ЕООД е осъдено да заплати на В.Р.Г. сумата от 3000 лева, дължима поради развалянето на предварителен договор от 24.04.2009 г. за доставка на колове от акация, заедно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда 01.10.2010 г. до окончателното й плащане и направените по делото разноски в размер на 60 лева за държавна такса и 300 лева за адвокатски хонорар, както и изпълнителен лист от 19.09.2011 г., издаден по гр. дело № 154/2010 г. по описа на РС – Харманли, с който е осъдено „Виктория“ ЕООД да заплати на В.Р.Г. разноски по делото в размер на 910 лева, включващи 60 лева държавна такса и 850 лева адвокатско възнаграждение.

С молбата за образуване на изпълнително дело е поискано извършването на следните изпълнителни действия: изпращане на покана за доброволно изпълнение; насочване на принудителното изпълнение срещу собствен на длъжника недвижим имот с идентификатор 07598.846.16; налагане на възбрана върху същия имот; налагане на запор на банкови сметки на длъжника.

Съобразно искания на взискателя, ЧСИ е наложил възбрана върху недвижимия имот с писмо изх. № 00062/18.01.2012 г. и е запорирал банкови сметки със запорни съобщения изх. № 00134/01.02.2012 г. и изх. № 00630/16.03.2012 г.

На 21.02.2012 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение с изх. № 00133/01.02.2012 г., с която същият е уведомен за размера на дълга, възможността да изпълни доброволно задължението, както и за наложения запор върху недвижим имот.

На 16.12.2014 г. е депозирана молба от взискателя, с която е поискано ЧСИ да пристъпи към принудително изпълнение срещу възбранения поземлен имот, като изготви опис и оценка, след което пристъпи към публична продан.

За извършеният опис на недвижим имот е съставен протокол от 23.03.2016 г.

Изготвен е оценителен доклад на 28.03.2016 г., съобразно който пазарната стойност на имота е в размер на 36 000 лева.

С протокол от 18.07.2016 г. е насрочена публична продан на имота за периода от 29.07.2016 г. до 29.08.2016 г. при първоначална цена в размер на 27 000 лева.

Съгласно протокол от 30.08.2016 г. за купувач на недвижимия имот е обявена Драгомира Петрова Станишева – Цонева, като на 02.09.2016 г. е изготвено постановление за възлагане, влязло в сила на 03.10.2016 г.

На 23.11.2016 г. е изготвен протокол за извършено разпределение на събрана в хода на изпълнителното производство сума между взискателите по делото.

Постъпила е молба вх. № 521/05.02.2018 г. от длъжника „Виктория“ ЕООД, в която е направено искане за прекратяване на изпълнителното производство, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Със съобщение изх. № 0640/12.02.2018 г. ЧСИ е уведомил длъжника, че искането му е оставено без уважение, като е посочил, че преклузивния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК започва да тече от последното предприето изпълнително действие и същият не тече, след като е налице неизпълнение на изрично поискано от взискателя изпълнително действие, за което няма постановен изричен отказ за извършване от съдебния изпълнител.

След преценка на събраните по делото писмени доказателства, настоящият състав, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От молбата за образуване на изпълнително дело е видно, че взискателят е поискал изпълнението да бъде насочено към собствен на длъжника поземлен имот с идентификатор 07598.846.16, представляващ лозе с площ от 1843 кв.м. в местност „Курортен отдих Чайка“ в землището на гр. Бяла, общ. Бяла, обл. Варна. Едновременно с това е поискал налагане на възбрана върху същия имот и налагане на запор върху банкови сметки на длъжника.

ЧСИ е предприел действия по висването на възбрана върху имота, като е изпратил за това искане с изх. № 00062/18.01.2019 г. до Служба по вписванията Варна (вх. № 1076/21.01.2012 г. на СВ).

Изпратеното запорно съобщение изх. № 00134/01.02.2012 г. до „Интернешънъл Асет Банк“ АД е върнато от същия с отбелязване, че към 09.02.2012 г. „лицата не са клиенти на банката“.

Изпратено е запорно съобщение изх. № 00630/16.03.2012 г. до „Юробанк И Еф Джи България“ АД, за което е върнато писмо от банката, че запорът е наложен в деня на получаването на съобщението 23.03.2012 г.

Действително, в молбата за образуване на изпълнително дело се съдържа искане на взискателя изпълнението да бъде насочено срещу собствен на длъжника недвижим имот, но искането е общо формулирано, като не е посочен конкретен изпълнителен способ или действие, което се иска да бъде предприето. Именно поради тази причина ЧСИ не е предприел извършването на други изпълнителни действия, освен конкретно формулираните в молбата.

Разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК предвижда прекратяване на изпълнителното производство, когато в продължение на две години взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия. Перемпцията може да бъде препятствана единствено чрез искане от страна на взискателя за извършване на конкретни изпълнителни действия. Съгласно разясненията, дадени в т. 10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителнто производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или предприето последното валидно изпълнително действие. Аргументите на тълкувателното решение ясно сочат като процесуална предпоставка за прекратяване на изпълнителното производство липсата на процесуална инициатива у взискателя за извършването на изпълнителни действия. Правно релевантно за настъпването на перемпцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е единствено искането от страна взискателя за извършване на конкретно изпълнително действие. При липса на такова искане, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява п о силата на законовата норма, без значение дали има изрично постановен акт в тази насока от ЧСИ.

В настоящия случай искане за извършване на конкретни изпълнителни действия е направено от взискателя с молбата за образуване на изпълнителното дело на 11.01.2012 г., а следващото такова датира от 16.12.2014 г. На основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, прекратяването на изпълнително производство по право е настъпило на 11.01.2014 г.

Настоящият състав приема, че отказът на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство е незаконосъобразен, подадената жалба е основателна и отказът следва да се отмени, като се прогласи настъпилото прекратяване на изпълнителното производство, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

С изложените мотиви, съставът на ВОС

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба вх. № 798/02.03.2018 г., подадена от „Виктория“ ЕООД, чрез адв. В.В., в качеството на длъжник по изпълнително дело № 201271304000004 по описа на ЧСИ Люба Тодорова, отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство, обективиран в съобщение изх. № 0640/12.02.2018 г.

ПРОГЛАСЯВА настъпило на 11.01.2014 г. прекратяване на изпълнително дело № 201271304000004 по описа на ЧСИ Люба Тодорова, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл. 437, ал. 4 от ГПК.

Препис от решението да се изпрати на ЧСИ Люба Тодорова за сведение и изпълнение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.