О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
/ .11.2019г., гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ
състав в закрито заседание, проведено на 11.11.2019 г. в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
ИВАН
СТОЙНОВ – мл.с.
като разгледа
докладваното от съдия Н. Неделчева
ч. гр. дело №1956
по описа за 2019 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248,
ал.3 ГПК.
Образувано е по
частна жалба на Г.Й.И.,
ЕГН: ********** срещу Определение
от 30.07.2019г. постановено по гр. д. № 1587/2018г. по описа на ВРС, с което
първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата му за изменение на
определение №4300 от 01.04.2014г., с което съдът се е произнесъл по въпроса за
разноските, като е бил осъден да заплати на ответника С.Г. сумата в размер на
2000 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по посоченото дело, както и на ответника „Варна Вип
Пропърти" ООД сумата в размер на 4000 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство. На първо място счита, че неправилно
съдът е присъдил разноски на ответниците, тъй като възможността да заявят
своята претенция се преклудира в откритото съдебно заседание. След като с
протоколно определение от 19.02.2019 г. съдът е прекратил производството по
делото, то до този момент страните е следвало да заявят всички свои искания,
включително и да представят доказателства във връзка с тях. Счита, че след този
момент, съдът прекратява съдебното производство, и заявяването на нови искания,
твърдения и събирането на доказателства вече е приключило, като в тази връзка
са приложими и разясненията в т.11 от ТР №6/06.11.2013 г. по т.дело №6/2012 г.
на ОСГТК на ВКС. На следващо място жалбоподателят счита, че разноски не се
дължат, тъй като той не е знаел за наличните документи за собственост, които му
били предоставени едва с отговора на исковата молба. Отделно от изложеното,
твърди, че уговореното адвокатско възнаграждение и на двете страни се явява
прекомерно. Счита, че неправилно първостепенният съд е приел, че интересът на
наследниците е един и е в размер на 7736.77 лева. Касае се за наследници, като
всеки един от тях се твърди в исковата молба да притежава идеални части в
съсобствеността. Счита, че съобразно нормата на чл. 7 ал.4 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на
посоченото лице следва да бъде заплатено сумата в размер на 600 лева, като
минимално посочена такава. Това следва и от фактическата и правна сложност на
делото, като в настоящия случай представителство по делото се е съсредоточило
единствено в отговор на исковата молба, без дори да се стигне до процесуално
представителство. Предвид изложеното намира, че изплатеното адвокатско
възнаграждение от С.П.Г. се явява прекомерно и следва да бъде редуцирано до
минималния размер от 600 лева. Същото се отнася и до уговореното възнаграждение
за дружеството –ответник „Варна Вип Пропърти“ ООД, като от негова страна е било
извършено едно-единствено процесуално действие, а именно: подаване на отговор
на искова молба, предвид което жалбоподателят счита и уговореното адвокатско
възнаграждение на дружеството - ответник за прекомерно. Моли съдът да има
предвид, че с отговора на искова молба, подаден от Варна Вип Пропърти ООД, той за
първи път се е запознал с множество документи и твърдения от страна на
дружеството –ответник, и за придобиване на собствеността върху целия имот,
предвид на което и веднага оттеглил иска си за делба. Предвид което моли да бъде изменено така
постановеното определение в частта на разноските като се приеме, че изобщо той не
следва да бъде осъждан да заплаща на ответниците съдебно-деловодни разноски. В
евентуалност, и ако съдът счете, че жалбоподателят дължи разноски, то моли да
бъде изменено обжалваното определение като бъдат намалени размерите на претендираните
адвокатски възнаграждения до законоустановения минимум съобразно Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът
по частната жалба –„Варна Вип Пропърти“ ООД е депозирал писмен отговор в
предоставения му от съда срок, в който моли същата да бъде оставена без
уважение. На първо място счита, че е просрочена, но ако съдът приеме, че е
допустима, счита, че е неоснователна. Излага, че без значение за дължимостта на
разноските е фактът дали на ищеца е било известно с какви документи /свързани с
основателността на иска/ разполага ответника. Твърди, че размерът на адв.
възнаграждение се определя съобразно материалния интерес, както и фактическата
и правна сложност на делото, който в случая е с висока такава. По изложените
съображения моли обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Останалите ответници по
частната жалба, чрез депозирания писмен отговор също излагат становище за
неоснователност на същата. Считат, че адв. възнаграждение в размер на 2000лв. е
правилно определено, съобразено е с Наредбата, и с фактическата и правна
сложност на делото. Предвид което молят обжалваното определение да бъде
потвърдено.
Съдът
намира частната жалба за допустима – депозирана в срок, от лице, имащо правен
интерес от обжалване, а за да произнесе по съществото на спора, съобрази следното:
Производството
по гр. дело №1587/2018г. по описа на ВРС е образувано по иск на Г.Й.И. за делба
на съсобствен недвижим имот, находящ се в гр.Варна, кв. Виница, к.к „Чайка“,
представляващ ПИ с идентификатор 10135.2571.1291 с данъчна оценка на
целия имот 253 293.40 лв.
Чрез депозираните писмени отговори
ответниците оспорват иска, като считат, че същият е недопустим, тъй като не следва
да се допуска делба на поземлен имот върху който има реализирани строителни
мероприятия, а именно изграден хотелски комплекс, собственост на „Варна Вип
Пропърти“ ООД, които са били извършени още към 1990 г., когато е издаден акт за
държавна собственост № 615/04.05.1990 г. на ОНС Варна.
С молба вх. № 12288/18.02.2019г.,
ищецът е заявил, че на осн. чл. 232 ГПК оттегля предявения иск за делба. Моли
на ответните страни да не бъдат присъждани разноски, но ако съдът реши, че
такива трябва да бъдат присъдени, то на осн. чл. 78, ал.5 ГПК прави възражение
за прекомерност на претендираните адв. възнаграждения на всички страни.
Предвид така депозираната молба, в
о.с.з., проведено на 19.02.2019г., съдът е прекратил производството за делба,
на осн.чл. 232 ГПК, като е предоставил възможност на ответниците да изразят
становище и представят доказателства във връзка с разноските.
Адв. С. в качеството на пълномощник на
ответниците – 8 физически лица още в о.с.з. е претендирал адв. възнаграждение в
размер на 2000лв. за всички ответници, като пълномощно и доказателства за заплащането
на сумата от С.П.Г. са представени още с отговора на исковата молба.
Адв.Тодорова и адв. В. в качеството им
на пълномощници на „Варна Вип Пропърти“
ООД молят да им бъде дадена възможност да представят списък на разноски, като
уточняват в о.с.з., че претендират адв. възнаграждение в размер на 4000лв.
С допълнителна молба вх. №14867/26.02.2019г.,
„Варна Вип Пропърти“ ООД представя списък за направени разноски и доказателства
за заплащане на такива в размер на 4000лв.
С определение №4300/01.04.2019г. съдът
е осъдил ищецът да заплати на ответника С.П.Г. сумата от 2000лв.,
представляваща заплатено възнаграждение на адв. С.С. от ВАК по договор за правна помощ и съдействие от
04.5.2018г., на осн.чл.78, ал.4, вр.ал.5 ГПК, както и сумата от 4000лв. на
„Варна Вип Пропърти" ООД, представляваща заплатено възнаграждение на адв.
Г. В. от ВАК по договор за правна помощ и съдействие от
18.2.2019 г., на осн.чл.78, ал.4, вр.ал.5 ГПК.
Ищецът е подал молба по чл.248 ГПК,
уточнена с молба от 27.6.2019г. в срока за обжалване на постановеното
определение за разноски.
С обжалваното определение съдът е
оставил без уважение молбата на Г.И. за изменение на определението за
разноските. За да се произнесе в този
смисъл, първоинстанционният съд е изложил съображения, че подробни мотиви са
изложени в постановеното определение от 01.04.2019 г., където е посочено,
че заплатеното възнаграждение от
ответниците на процесуалните им представители е съобразено с цената на иска и
не е прекомерно, както и че при
определяне на възнаграждението съдът следва да съобрази извършените от
процесуалните представители правни действия
за защита интересите на страните по делото, цената на защитаваното право, както
и фактическата и правна сложност на делото.
За да се произнесе, настоящият състав
съобрази следното:
В разпоредбите на чл. 78, ал. 3
и ал. 4 ГПК
законодателят е уредил правото на разноски на ответника по иска като
своеобразна санкция в тежест на ищеца поради неоправдано заведеното дело срещу
него, станало причина последният да извърши разноски за организиране и
провеждане на правната си защита по спора. Правната норма на чл. 78, ал. 4 ГПК
предвижда правото на ответника на разноски и при прекратяване на делото без да
установява краен срок, до изтичането на който искането за присъждане на
разноски следва да бъде предявено пред съда. Доколкото в разпоредбите на ГПК
не е установен краен срок за предявяване на искането за присъждане на разноски
/нито чл. 78, ал. 4 ГПК, нито чл. 81 ГПК
или други правни норми/, приложение следва да намери общото правило, съгласно
което страните са длъжни да изчерпят всички свои процесуални искания до
приключване на устните състезания пред съответната инстанция, като в същия срок
следва да бъдат представени и доказателствата за извършените разноски.
Ответникът не е длъжен да включи подобно искане в отговора на исковата молба.
Допустимо е разноските да бъдат направени в хода на първоинстанционното, след
подаване на отговорите, поради което доказателствата за разноските могат да
бъдат представени в същия срок - до приключване на устните състезания пред
съответната инстанция.
При отказ от иска, заявен от
ищеца след подаване на отговора на исковата
молба, след определението в подготвителното заседание по чл.140, ал.1 ГПК, и
насрочване на делото за открито заседание, но преди провеждане на откритото
заседание, е налице прекратяване на производството по причина, която не е пряко
свързана с процесуалното поведение на ответника. При отказ от иска препис от
молбата не се връчва на ответника, тъй като не се изисква съгласието му за
обезсилване на решението и прекратяване на производството. В тази хипотеза
производството ще бъде прекратено в закрито заседание, и ответникът не разполага с възможност да изрази
становище по искането и да заяви претенция за присъждане на направените
разноски, нито разполага с възможност да представи доказателства за
извършването им, като за приключване на производството ответникът узнава с
получаването на препис от определението за прекратяване. Поради което в този
случай ответникът има право да реализира правото си на разноски по чл. 78, ал. 4 ГПК
и да представи съответните доказателства с молба, подадена по реда и в срока по
чл. 248 ГПК.
По
настоящия казус, производството по делото е прекратено по писмена молба на ищеца
обективираща изявление за отказ от иска, депозирана до съда след подаване на
писмен отговор от ответника, и изготвяне на проекта за доклада, и преди датата
на насроченото открито съдебно заседание, като същото е прекратено в отрито
съдебно заседание, в присъствието на процесуалните представители на ответниците.
Съдът намира, че доколкото молбата е
депозирана в съда 1 ден преди датата на откритото съдебно заседание и
ответниците не са били уведомени за нея, като тя е била докладвана в първото и
единствено проведено по делото о.с.з., то за последните е съществувала възможност
да претендират заплащането на разноските, направени в хода на
първоинстанционното производство посредством молба и доказателства, представени
в съда след определението за прекратяване на делото съобразно мотивите,
изложени по горе.
Предвид което намира за неоснователно
възражението на жалбоподателя, че разноски на ответника „Варна Вип Пропърти“
ООД изобщо не следва да се присъждат.
Във
връзка с техния размер, съдът съобрази следното:
Съдът
счита, че след като производството е прекратено по молба за оттегляне,
депозирана от ищеца преди първото по делото открито с.з., то ответниците имат
право да им бъдат присъдени разноски, но в намален размер, съответстващ на
извършените от техните процесуални представители действия. Доколкото пълномощниците
на двете групи ответници са изготвили само писмени отговори на исковата молба, а
производството по делото е прекратено в първото по делото о.с.з., то съдът
намира е тяхното възнаграждение следва да бъде определено в минималния, посочен
в чл.7, ал.4 от Наредба №1 размер, а именно 600лв.
Присъждането
на целия претендиран адв. хонорар в размер на 2000 лв.за първата група
ответници, и 4000лв. – за „Варна Вип Пропърти“ООД, ако и да е съобразен с
разпоредбата на чл. 7, ал.2, т.3 и 4 от Наредбата, при условия, че молбата за
прекратяване е депозирана преди първо о.с.з. и участието на пълномощните в единственото
открито о.с.з. се е осъществило само в изразяване на становище по
прекратяването и претендиране на разноски, е несправедливо, и в противоречие с
морала и добите нрави.
По
изложените съображения, съдът намира, че адвокатският хонорар следва да бъде
намален, като съобразно чл. 7, ал.5 от Наредба №1, по иска за делба, независимо
от материалния интерес, минималният размер на адвокатското възнаграждение е
600лв.
С
оглед изложеното, съдът намира частната жалба за /частично/основателна, като
обжалваното определение №9739/30.07.2019г. следва да се отмени и се постанови
друго такова, с което да се измени определение № 4300/01.04.2019г., като се
постанови ищецът да заплати в полза на всяка група ответници сумата от по
600лв.
Страните не са претендирали разноски
за производство пред настоящата инстанция, нито са представили доказателства за
техния размер, предвид което съдът не им присъжда такива с настоящия акт.
Водим от горното, и на осн. чл. 248,
ал.3 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ
определение
№9739/30.07.2019г., постановено по гр.дело №1587/2018г., по описа на ВРС, 14-ти
състав, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ
определение №4300/01.04.2019г., постановено по гр. дело №1587/2018г., както
следва:
ОСЪЖДА Г.Й.И., ЕГН **********, адрес: ***
да ЗАПЛАТИ на С.П.Г., ЕГН: **********,
адрес: ***, сумата от 600.00
/шестстотин/ лв., представляваща
адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК вр. чл. 7, ал.4 от Наредба
№1/09.07.2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА
Г.Й.И., ЕГН **********, адрес: *** да ЗАПЛАТИ на „Варна Вип Пропърти“ ООД, ЕИК 175157689, адрес на управление:
гр. София, ул. „Славянска” №11 В, офис 11, сумата
от 600.00 /шестстотин/ лв., представляваща
адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК вр. чл. 7, ал.4 от Наредба
№1/09.07.2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Не
присъжда разноски.
Определението
подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на
страните, на осн. чл. 274, ал.1, т. 2 вр. чл. 248 , ал. 3 ГПК.
.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: