О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Номер934/12.11.2019г.Град Варна

Варненският окръжен съд Наказателно отделение

На дванадесети ноември Две хиляди и деветнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДАСКАЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТАНЧО САВОВ

РУМЯНА ПЕТРОВА

като разгледа докладваното от съдия Ст.Савов

ВЧНД № 1219 по описа на съда за 2019г.,

за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 342 и сл. от НПК и е образувано във връзка с частна жалба от адв.Г.С. от АК-Варна – защитник на подс.И.М.М., подадена срещу Определение №1965 от 24.10.2019 г. на Районен съд-Варна по НОХД №1891/2018 г., с което същият е осъден да заплати на Я.Г.Д., сумата от 2 200 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена правна защита и съдействие по НОХД №1891/2018 г. по описа на ВРС и по ВНОХД № 742/2019 г. по описа на ВОС.

С жалбата сe иска отмяна на така постановеното от Районен съд-Варна Определение, поради неправилност и незаконосъобразност на същото. Като аргумент за това се изтъква, че разноски се присъждат при поискване от страната, която ги е направила - до края на последното открито съдебно заседание, каквото изявление в тази връзка от страна на Д. или негов представител не е направено, като не е представен и задължителния списък на разноските по чл.80 от ГПК. Искане в тази насока не е предявено и на насрещната страна, което е лишило от възможност да направи възражение за прекомерност. Сочи се, че по този начин е нарушена равнопоставеността на страните в процеса. Въз основа на посочените основания се иска отмяна на обжалваното Определение на ВРС, а в условията на евентуалност- присъждане на минималния размер разноски, съобразно уважената част на гражданския иск.

Постъпил е и отговор на въззивната жалба от Я. Д., чрез процесуалния му представител адв. З.И.от АК-Варна, в която се моли съдът да потвърди Определението на ВРС като правилно и законосъобразно, предвид както наличето на своевременно направено искане за присъждане на направените от Я. Д. разноски по делото за адвокатски хонорар, определен на основание Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, така и липсата на необходимост от представянето на сочения в жалбата срещу Определението на ВРС списък с разноски по чл.80 от ГПК.

След като се запозна с материалите по делото, въззивната инстанция намери за установено следното:

С Присъда № 87 по НОХД № 1891/2018 год. по описа на Районен съд – Варна, III -ти наказателен състав, постановена на 04.04.2019 год, подсъдимият И.М.М. е признат за виновен за извършени престъпления по чл.131 ал.1 т.12,вр.чл.130,ал.1, по чл.144 ал.3 вр.ал.1, вр.чл.26 ал.1 и по чл.343б ал.3 от НК. С Решение №191/18.09.2019 г. по ВНОХД №742/2019 г. по описа на ВОС, въззивният съд е изменил така постановената първоинстанционна присъда в гражданската й част и я е потвърдил изцяло в останалата й част.

В проведеното на 17.05.2018 г.разпоредително заседание по първоинстанционното дело, с протоколно Определение на ВРС, Я.Г.Д. е бил конституиран като частен обвинител и граждански ищец .

Видно от приложено по първоинстанционното дело пълномощно /лист 20/, адв.А.Д. е упълномощена от Я.Г.Д. да го представлява пред ВРС по НОХД №1891/218 г., за което е договорено възнаграждение в размер на 1 000.00 лева, платено в брой на 17.05.2018 г., като с Молба от 20.06.2019 г., пълномощията са оттеглени и за процесуален представител на Д. е упълномощена адв.Зл.И.. Видно от приложен по въззивното дело Договор за правна защита и съдействие от 01.07.2019 г., /лист 30/, адв.Зл.И. упълномощена да представлява Я.Г.Д. пред ВОС по ВНОХД №742/19 г. е получила договорено възнаграждение в размер на 1 200.00 лева.

Съгласно чл.189 ал.3 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за виновен той дължи и разноските, направени от частния обвинител и граждански ищец, ако са направили такова искане. В случая, пострадалият Я.Г.Д. е конституиран като частен обвинител и граждански ищец, а упълномощените от него процесуални представители – адв.А.Д. и адв.Зл.И. са реализирали правна защита и съдействие пред първостепенния съд и въззивната инстанция, пред които и противно на посоченото в жалбата възражение, в проведени съдебни заседания е направено искане за присъждане на сторените по делото от страна на Д. разноски.

Визираната разпоредба от НПК, съдържа ясен регламент по въпроса на кого следва да се възложат разноските в случай като настоящия, като изложените в жалбата доводи свързани и с липсата на представен списък на направените от частния обвинител и граждански ищец разноски за адвокатска защита, както и прекомерност на същите, обективирано в искане за присъждането им в минималния възможен размер, са ирелевантни за наказателния процес. Възможността, предвидена в разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, за присъждане в по-нисък размер от претендираните и доказани от страната разноски , както и посоченото в чл.80 от ГПК не намират приложение в наказателното производство. Това е така, тъй като въпросът за разноските, сторени от страните в наказателния процес, е уреден изрично в чл. 189 -190 от НПК и тези текстове на закона не предвиждат вероятност осъществено плащане за адвокатско възнаграждение бъде намалено при направено възражение от насрещната страна и поставено в зависимост от наличието/липсата на списък с направени разноски. Предвид и посоченото, в конкретния случай за заплащане на така направените от частния обвинител и граждански ищец в наказателното производство разноски, правилно първоинстанционния съд е осъдил подс.М., дотолкова доколкото по отношение на същите са налице от една страна доказателства за действителното им изплащане, а от друга - има направено искане за присъждането им.

С оглед гореизложеното, настоящия въззивен състав намира, че съдебният акт на Районен съд - Варна е правилен и законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден, поради което, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Определение №1965 от 24.10.2019 г. на Районен съд-Варна по НОХД №1891/2018 г., с което същият е осъден да заплати на Я.Г.Д., сумата от 2 200 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, за осъществена правна защита и съдействие по НОХД №1891/2018 г. по описа на ВРС и по ВНОХД № 742/2019 г. по описа на ВОС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.