О П Р E Д Е Л Е Н И Е

№…………/…..10.2019г.

гр. Варна

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, първи въззивен състав, в закрито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА СТОЯНОВА

ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА

като разгледа докладваното от съдията Стоянова

ч.търг. дело № 1609 по описа за 2019г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба вх. №69220/25.09.2019г. от О.Д.Г., ЕГН **********, с адрес *** срещу определение №11980/16.09.2019г., постановено по гр. дело №12378/2019г. по описа на Районен съд – Варна, с което е оставена без уважение молбата на ищеца за освобождаване от държавна такса и разноски на основание чл.83, ал.2 от ГПК.

В жалбата се излага, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че ищецът е депозирал декларация по чл.83, ал.2 от ГПК, в която декларирал нужните обстоятелства под страх от наказателна отговорност. В случай, че на съда са му били необходими допълнителни доказателства е следвало да даде указания и срок за изпълнение. В жалбата се посочва, че не е било необходимо да се представят доказателства за наличността на банковите сметки, тъй като те са запорирани. Ако по тях имаше наличност то взискателите биха се удовлетворили.

По изложените съображения моли съдът да постанови определение, с което да отмени обжалвания акт и постанови уважаване на молбата за освобождаване от държавна такса.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба вх. №69220/25.09.2019г. е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, което я прави процесуално допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.

Производството по гр. дело №12378/2019г. по описа на ВРС е образувано по искова молба от О.Д.Г. срещу „Макроадванс“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл.439 от ГПК да бъде прието за установено, че не съществува изпълняемо право по отношение на вземания както следва: 10694.16лв., главница по договор за потребителски кредит от 19.06.2008г., 1602.50лв. просрочена лихва за периода 23.11.2008г. до 14.03.2010г., 25.96лв. лихва в върху просрочена главница за периода 23.12.2008г. до 14.03.2010г., ведно с разноските, всичките суми предмет на изпълнително дело №20108070400210 по описа на ЧСИ Надежда Денчева, образувано въз основа на издадени по ч.гр. дело №6394/2010г. по описа на ВРС заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

Към исковата молба е приложена молба с правно основание чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаване от дължимата държавна такса, ведно с декларация, съгласно, която молителят е разведен, безработен, не получава трудови възнаграждения и други доходи, не притежава недвижими имоти, притежава: бракувано МПС, сметки в четири банки, регистриран е като търговец ЕТ „Ори – О.Г.“.

С разпореждане №34709/07.08.2019г. са дадени указания на ищеца да представи по искането за освобождаване доказателства за доходи и трудова заетост, в това число и регистрация в бюрото по труда и НОИ, доказателства за здравословно състояние, доказателства за наличност по сметки и наложени запори, удостоверение за застрахователната стойност на автомобила.

От извършените от съда служебно справки в НБД, в Агенцията по вписванията и в НАП се установява, че ищецът е разведен, няма вписвания по партидата му за притежание на недвижими имоти, последният трудов договор е прекратен на 06.12.2013г.

След анализ на събраните доказателства досежно обстоятелствата по чл.83, ал.2 от ГПК, въззивният съд намира, че така формулираното искане е неоснователно.

Предвидената в чл. 83, ал. 2 от ГПК възможност за освобождаване от такси и разноски по производството се отнася за лица, за които с оглед материално им състояние се установи, че не притежават достатъчно средства за заплащане на таксите и разноските.

В случая от доказателствата, че се установява, че ищецът не притежава движимо и недвижимо имущество, от което може да реализира доходи. Въпреки това обаче, същият е в трудоспособна възраст /на 51г./, в добро здравословно състояние, като липсват доказателства за противното. Не е регистриран и като безработен или „продължително безработен“, което според дефинициите дадени в §1 и §2 на Закона за насърчаване на заетостта, това е лице, което при регистрация в дирекция "Бюро по труда" не работи, търси работа, има готовност да започне работа в 14-дневен срок от уведомяването му от дирекцията "Бюро по труда", респективно е с непрекъснато поддържана регистрация в поделение на Агенцията по заетостта не по-малко от 12 месеца.

Следователно може да се заключи, че ищецът има възможност и реализира доходи, които му позволяват да се самоиздържа през 6 годишния период, считано от датата на прекратяване на последния трудов договор до настоящия момент, в който твърди, че е „безработен“. Следва да се отбележи, че нито от декларацията, нито от доказателствата се установява, че молителят е подпомаган от свои близки във връзка с посрещане на основните си нужди за толкова дълъг период.

На следващо място ищецът не е представил справки за наличностите по притежаваните от него сметки, макар и изискани с указания, което е важно за пълната преценка за липсата на парични средства за покриване на държавната такса, чийто размер е 510.92лв.

Изложеното обуславя крайният извод за липсата на предпоставки за уважаване на молбата с правно основание чл.83, ал.2 от ГПК, тъй като ищецът не е материално затруднено лице, като първоинстанционния акт постановил същия резултат следва да бъде потвърден.

По изложените правни съображения съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение №11980/16.09.2019г., постановено по гр. дело №12378/2019г. по описа на Районен съд – Варна, с което е оставена без уважение молбата на ищеца О.Д.Г. за освобождаване от държавна такса и разноски на основание чл.83, ал.2 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.