Р Е Ш Е Н И Е

№……/…….…….2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на седемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

При участието на секретаря Албена Янакиева, като разгледа докладваното от съдията т.дело №1532/2018г. по описа на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по глава XXXII ГПК /Търговски спорове/.

Предявени са обективно субективно съединени искове от П.К.М., ЕГН **********, К.Д.М., ЕГН ********** и С.Д.М., ЕГН **********, тримата чрез адв.А.А. *** АД, София, ЕИК 831830482, чрез филиал гр.В, за осъждане на ответника да заплати на ищците в качеството им на наследници на Д С М., починал на 20.10.2016г., съответно съпруга и синове, обезщетение за неимуществени и имуществени вреди от смъртта на наследодателя, настъпила при ПТП на 24.07.2016г., причинено от Н.М. при управление на л.а.БМВ 525 с ДК №***, в гр.В, на кръстовището на ул.Пирин и бул.Цар Освободител, както следва:

на П.К.М. – сумата от 10 650.09 лева, представляващи направени разходи за медицински изделия, такси престой и разходи за погребение ведно с мораторни лихви от 24.07.2016г. до 01.10.2018г. в размер на 2 371.42 лева както и законни лихви от датата на завеждане на иска на 03.10.2018г. до окончателното изплащане на задължението както и сумата от 200 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от същото застрахователно събитие ведно с мораторна лихва върху тази главница от 24.07.2016г. до 01.10.2018г. в размер на 44 533.33 лева както и законните лихви от завеждане на иска до изплащане на задължението;

на К.М. и С.М. – сумата от по 200 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния баща Д С М., ведно с мораторни лихви от датата на ПТП до 01.10.2018г. в размер на по 44 533.33 лева на всеки от двамата ведно със законна лихва върху главницата от завеждане на иска до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и сторените по делото разноски.

В срока за отговор по чл.365 ГПК е постъпило писмено становище на застрахователя БУЛ ИНС АД, чрез адв.В.А. от САК, за недопустимост и неоснователност на исковете. Като основание за недопустимост на исковете, застрахователят сочи, че към датата на подаване на исковата молба през м.10.2018г. не е изтекъл предвиденият в КЗ срок за определяне на застрахователно обезщетение, тъй като застрахователят не е надлежно сезиран от ищците и не е поставен началния момент на тримесечния срок, в който тече срокът за произнасяне по застр.претенция съгласно чл.496, чл.498, ал.3 КЗ. По отношение на предявения от първата ищца иск за обезщетение за понесени имуществени вреди, застрахователят възразява, че такава претенция изобщо няма в депозираните от ищците застрахователни преписки и образувани щети, което е също основание за недопустимост на иска съгласно чл.498, ал.3 КЗ. Счита, че този момент е от значение не само за допустимостта на исковете, но и за определяне началният момент на претендираните мораторни лихви. Исковете се оспорват и по основание, и по размер.

В срока по чл.372 ГПК е постъпила допълнителна искова молба на ищците, с която се поддържат исковете изцяло като се оспорва отговора на исковата молба. Оспорва се липсата на предпоставки за разглеждане на исковете поради неизтичане на срока по чл.498 КЗ. Твърди се наличие на влязла в сила присъда, с която са определени съществените по деликта факти и обстоятелства, от значение за спора. Оспорва се наличието на съпричиняване на вредоносните последици от починалото лице.

В срок е постъпил и допълнителен отговор от страна на застрахователя, в който същия оспорва всички направени с отговора възражения. Оспорва началния момент на претендираните мораторни лихви като счита, че най-ранният момент на тази претенция е предявяване на исковата молба. Излагат се аргументи от КЗ, вкл. неизпълнение на задължението на пострадалото лице по чл.380, ал.3 КЗ за представяне на банкова сметка – ***, поради което и неоснователност на претенцията за обезщетение за забава. Поддържа се твърдението за съпричиняване поради пресичане от починалото лице на червена светлина на светофарната уредба.

В съдебно заседание ищците не се явяват лично, представляват се от адв.А., който поддържа исковете.

Насрещната страна, чрез пълномощника си адв.А., поддържа отговора като оспорва исковете по основание и размер.

Съдът, въз основа на твърденията, доводите и възраженията на страните, събраните доказателства, ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение, намира за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят относно наличието на застрахователно правоотношение за процесния автомобил БМВ 525 с ДК №***, управляван от Н.М., и ответното дружество ЗК Бул Инс АД по риска „Гражданска отговорност”, по полица №BG/02/116000499983 както и че към датата на настъпване на ПТП на 24.07.2016г. същата е била валидна.

По делото е представено уведомление от ищците до застрахователя по ГО на виновното лице, за изплащане на застрахователно обезщетение /на л.44/ ведно с разписка за доставянето и на ЗД Бул Инс на 05.04.2018г. Исковата молба е депозирана в деловодството на съда на 03.10.2018г. Видно от представените с исковата молба писмени доказателства, установяващи рекламационното производство пред застрахователя, ищците са представили допълнително и влязла в законна сила на 20.04.2018г., присъда – получена от застрахователя на 22.05.2018г. /л.51/ Самият застраховател сам представя постъпилата застрахователна претенция от ищците на 10.04.2018г. С допълнителен отговор, последния представя и изпратени до двамата ищци С. и К.М. отговор по застрахователната им претенция – изх.№НЩ – 3887/11.06.2018г. за изплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в размер на 20 000 лева. /на л.184/

Видно от приложеното НОХД №334/2018г. на ОС –В, с присъда №34/04.04.2018г. подсъдимия Н.П.М. е бил признат за виновен, че на 24.07.2016г. в гр.В при управление на л.а.БМВ 525 с ДК №***, нарушил правилата за движение чл.21, ал.1 от ЗДвП като се движил със 70 км/ч и чл.119 от същия закон, и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходеца Д С М., като деянието е извършено на пешеходна пътека като на виновното лице е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата. Подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата като се отчита и времето на лишаване от това право по адм.ред. Видно от приложеното наказателно дело, присъдата е влязла в законна сила на 20.04.2018г. Съгласно чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

От приложеното удостоверение за наследници на Д С М. както и от приложен препис-извлечение от Акт за смърт на същото лице, се установява, че същия е починал на 20.10.2016г. като ищците са негови законни наследници – съответно съпруга П.М. и синове К.М. и С.М.. /л.141/

Видно от приложените протокол за ПТП и протокол за оглед на местропроизшествие, същото е настъпило на 24.07.2016г. на кръстовището на ул.Пирин и бул.Цар Освободител в гр.В, където пострадалото лице като пешеходец е било блъснато от л.а.БМВ 525. Към този момент пострадалия е получил единствено физически наранявания.

От изслушаната по делото Съдебно-медицинска експертиза /на л.255/, която съдът изцяло кредитира и не се оспорва от страните, се установява следното: ПТП е настъпило на 24.07.2016г., когато Д С М. като пешеходец получил физически травми, а в резултат от последните починал по-късно – на 20.10.2016г. Искането за изслушване на експертизата е направено от ищците във връзка с възражението на насрещната страна по причинно-следствената връзка между смъртта на наследодателя и получените от ПТП травматични увреди. В заключението си вещото лице сочи, че в резултат на ПТП на 24.07.2016г. Д Мариво е получил счупване на ляв ацетабулум /тазобедрена ямка/, счупване на лява бедрена кост в долна трета, счупване на горния край на големия пищял на дясна подбедрица, счупване на лъчева и лакътна кост на лява предмишница, разкъсно-контузни рани по главата, десния лакът, контузия на главата и мозъчно състресение. В т.2 от заключението си вещото лице посочва, че никоя от тези травми не обуславя леталния изход, но сама по себе си всяка от тях обуславя затруднение в движението на крайниците за период от минимум 5-6 месеца до 10 месеца. Разкъсно –контузните рани на главата и десния лакът, контузията на главата и мозъчното сътресение определят временно разтройство на здравето неопасно за живота. Безспорно, всички травми са в причинна връзка с настъпилото ПТП. След постъпване в здравното заведение спрямо пострадалото лице са проведени всички необходими мед.дейности – физикално изследване на жизненоважни органи и системи, сърце, бял дроб, параклинични изследвания, рентгенографии, ехографско изследване на коремни органи и таз, параклинични изследвания на гл.мозък, КТ. На 29.07.2016г. е проведена оперативна интервенция във връзка със счупването на долния край на лява бедрена кост. Провеждани са микробиологични изследвания от раневи секрет, урокултура, хемокултура, изследване на храчка за бактериална инфекция, прилагани са всички терапевтични схеми при лечение на основното заболяване и придружаващите, вкл. антибиотично лечение, вливания, хемотрансфузии, хемодиализа, провеждани са консултации с различни специалисти. Според т.4 от заключението, в хода на оздравителния процес, са се развили усложнения в областта на оперативните цикатрикси, след което са се генерализирали във възпалителни процеси с ангажиране на бъбреците/пиелонефрит, бактериален перитонит, гноен плеврит, двустранна гнойна бронхопнемвония/. Благоприятстващо значение за тези усложнения според вещото лице са имали получените пространни декубитални рани /от пролежаването на пациента/ в областта на кръстеца и двете пети, с некроза на кожата, подкожие, мускулатура и в дълбочина – до подежащите кости. Именно развилата се в резултат от това пневмония обуславя развитието на септично състояние. Причина за смъртта на Д М., спорез заключението на вещото лице, е установена при аутопсията на тялото на 20.10.2016г. – двустранна абсцедираща гнойнохеморагична бронхопневмония. Същата се е развила в резултат от дългото залежаване в резултат от травмите в долните крайници и е непосредствена причина за смъртта на пострадалото лице.

В съдебно заседание вещото лице С.М. поддържа изцяло даденото заключение. /л.276/ Сочи, че в периода от юли до октомври в организма на пострадалото лице са настъпили усложнения от установени при боилогичните изследвания патогени, които в своята съвкупност са увредили вътрешните органи и са довели до септичното състояние, обусловило леталния изход. Проведено е лечение по стандарт според прегледаната от вещото лице мед.документация. Вещото лице заявява, че сами по себе си травматичните увреди не водят до смърт, но получените в пряка връзка със същите пространни декубитални рани, са довели и до развитието на септично състояние, респ. до смърт. Няма правило според вещото лице, което да сочи в кои случаи декубиталните рани биха могли да доведат до такова необратимо състояние. Вещото лице не се ангажира със становище дали е бил предотвратим леталния изход. Предходно диагностицирани хронични състояния на пострадалото лице не са обусловили, макар да способстват, този изход от лечението. През целия период от настъпване на ПТП до смъртта си, пострадалият е бил в лечебно заведание като спрямо същия са провеждани всички мед.изследвания и оздравителни схеми по стандарт.

От изслушаната САТЕ, която също се кредитира от съда и от страните като обективна и професионално дадена, се установява механизмът на настъпване на ПТП на 24.07.2016г. Същото настъпва в 22.15 часа, в тъмната част на денонощието, на осветено и регулирано от светофарна уредба кръстовище – на ул.Пирин и бул.Цар Освободител в гр.В. Водачът на МПС се движил по ул.Пирин в посока направо към ул.Битоля като за него светофарната уредба била зелена. В ляво от него имало изчакващи зелена светлина автомобили за завиване на ляво към булеварда, които според вещото лице са огранивали видимостта на водача на л.а. БМВ 525 Н.М.. Няма спор и вещото лице сочи, че Д М. *** на забранителен за него червен сигнал. Според заключението, водачът е бил в средна лента за движение, когато пред него изскача пешеходеца Д М.. Водачът е имал техническата възможност да възприеме преминаващото лице, но не е имал техническата възможност да спре автомобила. В резултат на ПТП, при удара на пешеходеца в предната част на автомобила и последващото му падане на пътната настилка, са причинени и травматичните увреди. От удара пада лявото панорамно стъкло на автомобила както и левия халоген. От заключението се установява, че пешеходецът е пресичал на пешеходна пътека /в т.1 от заключението/. В мястото на ПТП има светофарна уредба както за автомобили, така и за пешеходци. Посочен е от вището лице начина на регулиране движението по трилентовия път – първа лента за завой на ляво към кварталите, втора за движение направо по ул.Битоля и трета – за десен завой по булеварда към центъра. На ул.Пирин посока бул.Цар Освободител са налице поставени знаци Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство” и на двата стълба на светофара. И от двете страни на пътя е налице тротоар, вкл. със скосове за велосипеди и инвалидни колички. Разрешаната скорост в участъка е 50 км./ч. Пешеходецът е пресичал ул.Пирин, в посока от кварталите към център, а л.а. се е движил по ул.Пирин в посока Битоля. Амтомобилът се е движил по свидетелски показания със скорост от 65 км./ч. След съответни изчисления вещото лице сочи, че скоростта на автомобила е била около 70 км./ч. Пешеходецът е преминавал на червен забранителен сигнал. Според заключението, поради височината на пешеходеца, същия е могъл да забележи намиращото се в средата пътно превозно средство, а освен това ако не е пресичал на забранителен сигнал /за пешеходци/, е щял да избегне удара. Възможно е било също така да контролира скоростта си като забави и да пропусне МПС.

След анализ на свидетелските показания в досъдебното производство, вещото лице сочи, че пешеходецът е пресичал от ляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила като водачът на МПС е имал ограничена възможност да го възприеме. /поради спрелите в ляво от него МПС, мотор, които са изчаквали за завой на ляво поради забранителен червен сигнал/ На стр.236 от делото, САТЕ, вещото лице посочва хипотетично възможно ли е било предотвратяване на удара и при какви обстоятелства, извън техническите, които са посочени по-горе в заключението. Според него, ако автомобилът се е движил с разрешената скорост от 50 км/ч, то водачът е могъл да възприеме пресичащия и да спре, но при надвишаваща опасната зона на спиране, скорост от 70 км/ч, това е било технически невъзможно. Ако и двамата участници в движението – пешеходеца и л.а. са спазвали ограниченията, съответно за скорост и за преминаване при забранителен сигнал, е можело да се предотврати удара, но в конкретната ситуация това не е било така. Причина за настъпване на ПТП е нарушение от двете страни –пешеходецът е пресичал при забранителен за него сигнал, а водачът е управлявал МПС със скорост над максимално разрешената за този пътен участък.

В устните си обяснения вещото лице посочва, че ударът е могъл да бъде предотвратен и при внимателно и спокойно поведение на пешеходеца, който е имал време от 0.5 сек. да възприеме приближаващото МПС и да съобрази походката си – за забави или да забърза преминаването си. Вещото лице не може да заяви дали пешеходецът е имал и дали е упражнил зрителен контакт с движещите се по пътя леки автомобили. Дадените в заседание разсъждения и обяснения са напълно хипотетични и лабораторни.

От разпита на водача на л.а.БМВ Н.М., поискан от застрахователя, се установява, че към момента на настъпване на ПТП от двете му страни на ул.Пирин е имало МПС, съответно за ляво и за дясно. Не си спомня самия удар защото всичко станало внезапно. Мислел, че там няма пешеходна пътека. Според него пешеходецът е дошъл от ляво. Било тъмно, вечер. Св.М. сочи, че не знаел до последно какво е ударил, върнал се и тогава установил, че е ударил пешеходец. Последния бил с тъмни дрехи. От лявата му страна имало кола, която била малко по-напред и водачът допуска, че пешеходеца е минавал пред нея. Излага, че спрял малко след това, след 50 до 100м. и веднага оказал първа помощ, обадил се на Бърза помощ и спрял намираща се наблизо патрулна кола.

Във връзка с установяване на понесените от ищците неимуществени вреди – болки и страдания от загубата на техния най-близък родственик, съдът е допуснал и изслушал свидетели, водени от ищците. И двете свидетелки О.Х.и М. П., няма родствена връзка със семейството. Познават членовете на това семейство от дълги години като са приятели. И двете свидетелки знаят за ПТП като св.Х.непосредствено след инцидента. Сочат, че Д е бил с много и тежки наранявания когато постъпил в болницата. Било голямо притеснение за съпругата му П. защото непрекъснато трябвало нещо да се прави, не можело да се установи точно състоянието му. Лечението на Д продължило повече от три месеца, изцяло в болнично заведение като в по-голямата част от времето бил в реанимация. За всички лекари, консулти и помощни материали се грижила съпругата му П.. Приятелите давали само кураж. След инцидента до майка си били и синовете на Д, които си дошли от чужбина. Св.Х.сочи, че П.имала сърдечни проблеми /хронични заболявания/. Била в пълна сибмиоза със съпруга си Д. Същия поради тези и проблеми, гледал да я разтоварва, да и помага, за да има време на почива. Бил прекрасен съпруг и приятел на П.особено след като децата им заминали. П.спестила катастрофата на синовете си докато минала първата операция – седмица след инцидента. Понеже бил в тежко състояние, лекарите отказвали да оперират Д докато не се сталбилизира. След като информирала синовете си, те незабавно се върнали и стояли около месец – целия август. П.имала две сърдечни операции и оставени стендове, поради което Д много се грижил да нея. Единият син живее в Мюнхен, а другия в Хелзинки. И двамата пребивават в чужбина повече от 5 години. Св.П. сочи, че са много близки приятели и непосредствено преди ПТП били заедно на плаж. Поради това, новината за ПТП ги шокирала извънредно. П.била ежедневно при Д в болницата. Грижила се нищо да не му липсва. Свидетелката сочи, че доколкото познава П., тя не може да преживее това нещо. Като се прибрали и двамата му синове били разбити, много притеснени. Д бил изключително грижовен към семейството и съпругата си тъй като тя имала хронични здравословни проблеми. Изцяло бил до нея и помагал, дори след като децата заминали в чужбина. Според свидетелката и двамата синове на Д се връщали поне един – два пъти годишно, обикновено по празниците.

Въз основа на фактическата установеност по делото съдът достига до следните правни изводи:

Предявените искове намират основание в разпоредбите на чл.432 КЗ вр.чл.45 и чл.86 ЗЗД.

Предявени са субективно и обективно съединени искове на П.К.М., ЕГН **********, К.Д.М., ЕГН ********** и С.Д.М., ЕГН **********, тримата чрез адв.А.А. *** АД, София, ЕИК 831830482, чрез филиал гр.В, за осъждане на ответника да заплати на ищците в качеството им на наследници на Д С М., починал на 20.10.2016г., съответно съпруга и синове, обезщетение за неимуществени и имуществени вреди от смъртта на наследодателя, настъпила при ПТП на 24.07.2016г., причинено от Н.М. при управление на л.а.БМВ 525 с ДК №***, в гр.В, на кръстовището на ул.Пирин и бул.Цар Освободител, както следва: на П.К.М. – сумата от 10 650.09 лева, представляващи направени разходи за медицински изделия, такси престой и разходи за погребение ведно с мораторни лихви от 24.07.2016г. до 01.10.2018г. в размер на 2 371.42 лева както и законни лихви от датата на завеждане на иска на 03.10.2018г. до окончателното изплащане на задължението както и сумата от 200 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от същото застрахователно събитие ведно с мораторна лихва върху тази главница от 24.07.2016г. до 01.10.2018г. в размер на 44 533.33 лева както и законните лихви от завеждане на иска до изплащане на задължението; на К.М. и С.М. – сумата от по 200 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния баща Д С М., ведно с мораторни лихви от датата на ПТП до 01.10.2018г. в размер на по 44 533.33 лева на всеки от двамата ведно със законна лихва върху главницата. Претендират се и сторените по делото разноски.

Исковете съдът намира за допустими с оглед разпоредбите на чл.380 вр.чл.498, ал.3 и чл.493 КЗ. Реализирано е рекламационно производство преди подаване на исковата молба на 01.10.2018г., а впоследствие предложеното от застрахователя обезщетение не е удовлетворило ищците, което в съвкупност обуславя допустимостта на исковете.

За да възникне отговорността на застрахователя, следва да са налице следните кумулативни предпоставки: 1) наличие на деликт при съответното авторство, 2) противоправност, 3) вина, 4) наличие на валидно застрахователно правоотношение между причинителя Н.П.М. ***” АД по застраховка „Гражданска отговорност“, 5) настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя. В тежест на ищците е да установят настъпилото ПТП на 24.07.2016г. и вредите от него за наследниците на Д С М. /починал по-късно/, заявената пред ответното застрахователно дружество претенция от увредените лица ведно с изпълнение изискванията на чл.498 КЗ; сезирането на застрахователя с претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, респ. изпълнение на изискването на чл.380, ал.3 КЗ; причинно-следствената връзка на ПТП с настъпилите последици за живота на наследодателя; извършените разноски по иска за имуществени вреди по основание и размер; претендираните размери на обезщетение по основание и размер.

В тежест на ответника е да установи евентуално неизпълнение /нередовност/ на искането по чл.380 КЗ и основание за липса на изплатено обезщетение в рамките на срока по чл.496 КЗ и/или изплатено такова; възраженията за съпричиняване от страна на починалото лице –пешеходец както и пряката причинно-следствена връзка на извършените от пешеходеца действия със настъпилия резултат; възраженията си срещу размера на претенциите както и всички възражения и доводи, от които черпи изгодни последици.

Не се спори и се установява легитимацията на ищците в качеството им на законни наследници на починалото лице Д М., съответно негова преживяла съпруга и двама синове.

Съгласно чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Поради това, съдът намира, че въз основа на влязла в сила присъда по НОХД №334/2018г. се установява, че на 24.07.2016г. на кръстовището на ул.Пирин и бул.Цар Освободител, след 22 часа, е настъпило ПТП, при което Д М. като пешеходец е бил блъснат от л.а.БМВ 525, управляван от Н.М.. В резултат на ПТП пострадалото лице е получило множество наранявания: фрактури на крайниците, фрактура на черепа с опасност за живота. /счупване на лява ТБ ямка, счупване в ляво бедро, счупване на костите на дясна подбедрица, счупване на лява предмишница, които са наложили оперативно лечение и дълъг период на пролежаване в болнично заведение/

Установява се от събраните пред настоящия състав експертизи, конкретно СМЕ, че смъртта на Д М. на 20.10.2016г. е настъпила именно в резултат от получените при ПТП травматични увреди - в периода от юли до октомври 2016г., в организма на пострадалото лице са настъпили усложнения от установени при биологичните изследвания патогени, които в своята съвкупност са увредили вътрешните органи и са довели до септично състояние, обусловило леталния изход. Проведено е лечение по стандарт според прегледаната от вещото лице мед.документация. Вещото лице заявява, че сами по себе си травматичните увреди /всяка една поотделно/ не водят до летален изход, но получените в пряка връзка със същите пространни декубитални рани, са довели и до развитие на септично състояние, респ. до смъртта на пострадалия.

Във връзка с оспорване механизма на настъпване на ПТП във връзка с възражението за съпричиняване на вредоносните последици от самия пострадал, съдът е изслушал и САТЕ. Заключението съдът кредитира като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните. От съществено значение са направените в заключението изводи относно възможността за предотвратяване на ПТП и съответно при какви конкретни обстоятелства се е стигнало до катастрофата.

Според заключението на автотехническата експертиза, ако автомобилът се е движил с разрешената скорост от 50 км/ч, то водачът е могъл да възприеме пресичащия и да спре, но при надвишаваща опасната зона на спиране, скорост от 70 км/ч, това е било технически невъзможно за водача. Ако и двамата участници в движението – пешеходеца и водача на л.а. са спазвали ограниченията, съответно за скорост и за преминаване при забранителен сигнал, е можело да се предотврати удара, но в конкретната ситуация това не е било така. Причина за настъпване на ПТП е нарушение от двете страни –пешеходецът е пресичал при забранителен за него червен сигнал, а водачът е управлявал МПС със скорост над максимално разрешената за този пътен участък. В устните си обяснения вещото лице посочва, че ударът е могъл да бъде предотвратен и при внимателно и спокойно поведение на пешеходеца, който е имал време от 0.5 сек. да възприеме приближаващо МПС /при ясно съзнание, че пресича на червен сигнал/ и да съобрази походката си – да забави или да забърза преминаването си. Вещото лице не може да заяви дали пешеходецът е имал и дали е упражнил зрителен контакт с намирашите се на пътя леки автомобили. Дадените в заседание разсъждения и обяснения са напълно хипотетични и лабораторни. От друга страна, показанията на водача на л.а. Н.М., изслушан като свидетел, не водят до различни от възприетите вече изводи относно механизма на настъпване на ПТП – от САТЕ и присъдата по приложеното наказателно производство. Вината на водача на МПС се обхваща от силата на пресъдено нещо на влязлата в сила на 20.04.2018г. присъда, съгл.чл.300 ГПК.

Съгласно нормата на чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Поначало, причинените неимуществени вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени или поправени, а само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за доставяне на други блага, което придава на обезщетението характер не на компенсаторно, а на заместващо такова. Тази заместваща облага във всеки конкретен случай е различна, зависеща от характера и степента на конкретното субективно увреждане, поради което причинените вреди следва да бъдат определени по тяхната афектационна стойност. По отношение на претенцията за неимуществени вреди, съдът счита, че понятието „справедливост“, съгласно даденото с ППВС № 4/64г. задължително за съдилищата разяснение, не е абстрактно, поради което не предпоставя хипотетичен размер на дължимото в хипотезата на неимуществени вреди, причинени от деликт обезщетение, а всякога е свързано с преценка на определени, конкретно съществуващи обстоятелства, както и с общественото разбиране за същото, на даден етап на развитие на самото общество. Следователно, за да удовлетвори така въведения с чл. 52 от ЗЗД критерий за справедливост, обезщетението за възмездяване претърпените от деликт морални вреди трябва да е съразмерно с техния действителен размер, който е обусловен, както от тежестта, характера, продължителността и интензитета на конкретното неблагоприятно въздействие върху личността на пострадалия, така и от икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и установената относима съдебна практика /Решение № 25 от 17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г., II т. о. на ВКС, Решение № 93 от 23.06.2011 г. по т. д. № 566/2010 г., II т. о., ТК на ВКС, Решение № 189 от 04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г., II т. о., ТК на ВКС и Решение № 111 от 01.07.2011 г. по т. д. № 676/2010 г., II т. о., ТК на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК/.

В настоящия случай, размерът на обезщетението в случай на смърт на родител и съпруг неминуемо следва да е обусловен от съществуването на връзка между родител и дете както и между съпрузите, нейният характер, степен на близост в отношенията, мястото, което починалият е заемал в живота на увредените и др. Съобразявайки от една страна, възрастта на починалия и обстоятелствата, че синовете му са живеели самостоятелно /отношенията между родител и деца са били в рамките на нормалните/ и от друга страна възрастта на пострадалите, настоящият състав намира, че размерът на справедливо обезщетение за претърпените от всеки от ищците неимуществени вреди е различен. За да се приложи или не намаляване размера с оглед направеното от ответника възражение по чл.51, ал.2 ЗЗД, съдът следва да определи първоначален размер съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.

Безспорно, с оглед качеството на починалото лице на съпруг и родител на ищците, същите попадат в кръга материално легитимирани лица, които имат право на обезщетение съгласно принципа на справедливост, предвиден в ППВС 4/1961г. и ППВС 5/1969г., естествено и при доказаност на понесените от тях морални вреди съгл. ТР №1/2016г. на ОСНГТК ва ВКС. От събраните в тази връзка доказателства съдът намира, че се установява дълбоката привързаност между двамата съпрузи. Освен житейски предполагаемата травма от загубата на брачния партньор, ищцата М. е понесла допълнително шока и страданието от оставането и сама тъй като децата на семейството живеят отдавна в чужбина. Загубила е освен съпруг и приятел, така и лице, което е полагало за нея непосредствени грижи. Ищцата страда от хронично сърдечно заболяване, претърпяла е сърдечни операции, поради което в голяма част от битовите задължения е била отменяна от съпруга си. Последните години Д не е работил за да прекарва повече време със съпругата си. Имали са изградено топло и хармонично семейно огнище, в което всеки е помагал на другия, а в голяма степен починалото лице е обгрижвало ищцата. Прекарвали са много време заедно, което също предполага по-дълбока, осъзната и емоционална привързаност, съответно неизличима болка от загубата на най-близкия човек. Драстичната промяна в начина на живот е настъпила внезапно и шокиращо за ищцата. Моралното страдание на ищцата е особено интензивно и в периода, в който същата е пряко ангажирана с грижите по пострадалия си съпруг - в продължение на повече от три месеца тя е ежедневно в болничното заведение. Леталният изход е нанесъл непоправима травма, която по интензитет и сила няма да отслабва, а ще се засилва в годините. Въз основа на изложеното съдът намира за адекватен размер на обезщетението за неимуществени вреди за съпругата от 180 000 лева.

От друга страна, събраните доказателства сочат на основателност на направеното правозащитно възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат и от пострадалия. В константната и задължителната практика на ВКС последователно е поддържано становището, че за да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51 от ЗЗД като основание за намаляване на дължимото от делинквента или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" обезщетение, е необходимо пострадалият обективно да е допринесъл с поведението си за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на разпоредбата е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на делинквента, до увреждането като неблагоприятен резултат. Съпричиняването е обективен факт, който се определя единствено от наличието на такава причинно-следствена връзка, а не и от наличието на вина в действието или бездействието на пострадалия. За да е налице съпричиняване обективно е необходимо за настъпването на вредите да са допринесли най-малко две лица - деликвентът и увреденият, като тяхното поведение е част от общия верижен процес на увреждането. В този смисъл, съдът намира възражението за основателно. Установява се, че при предприемане пресичане от ляво на дясно спрямо движещия се автомобил БМВ 525, пешеходецът е пресичал на червено, пред други спрели МПС като при възможност /а и задължение/ за съобразяване на преминаването с тези обстоятелства и при обективна възможност да възприеме приближаващия се автомобил /в средната лента/, не е сторил това. Неоснователно е възражението на пълномощника на ищците, че пешеходецът не е длъжен да съобразява забранителния сигнал на светофарната уредба. Предприемането на преминаване при забранителен червен сигнал е в пряко нарушение с чл.5, чл.6 вр.чл.12, ал.4 и чл.32, ал.2 от ЗДвП. Пряка последица от поведението на пострадалия, както и от поведението на водача, движещ се с превишена скорост за съответния пътен участък, е настъпването на ПТП. Съдът намира за установен деликтът и начина на настъпване на уврежданията на ищеца както и наличието на причинно-следствена връзка с последвалата смърт на Д М. и получените при ПТП на 24.07.2016г. травматични увреди, които макар да не са били несъвместими с живота, в резултат на усложнения са довели до летален изход. От събраните доказателства, конкретно САТЕ се установява, че наследодателят на ищците е допринесъл в значителна степен за настъпване на вредите като е предприел преминаване на пътното платно в тъмната част на денонощието, при забранителен за него червен сигнал на светофарната уредба и без да положи необходимото внимание. Причините за това съдът е разгледал по-горе във връзка с обсъждане на възражението на застрахователя – пешеходецът е пресичал на червен забранителен сигнал, не се е огледал и не е взел, при хипотетична възможност за това, мерки да не се стигне до катастрофа. Не се установяват останалите две възражения за съпричиняване, а именно, че пешеходецът не е пресичал на пешеходна пътека /напротив, налице са данни за обратното/ както че ненужно е удължил времето за преминаването на пътното платно, което не е доказано. Независимо от това, поради установеното съпричиняване на вредоносните последици съгласно чл.52 от ЗЗД, съдът намира, че определеното обезщетение следва да бъде намалено с 30% /за съпричиняването/, в резултат на което на ищцата П.М. се следва обезщетение в размер на 126 000 лева, след намаляване на първоначално определения размер по чл.52 ЗЗД.

В полза на двамата ищци С.М. и К.М. съдът намира, че следва да се присъди обезщетение в размер на по 100 000 лева съобразно събраните доказателства за установяване на реално претърпените от двамата вреди от смъртта на Д М.. За да определи този размер съдът съобразява както събраните доказателства, които са пестеливи досежно ищците, така и обстоятелството, че двамата от дълги години живеят в чужбина, а не със семейството си. Връщането им за празници не установява в пълна степен дълбока и силна привързаност към починалото лице. Не се установяват и други обстоятелства, които да сочат прояви на тази синовна обич и топлина въпреки предполагаемата житейски привързаност. Доколкото съдът е длъжен да определи размер в широки граници /съобразно понатието „справедливост”/, но въз основа на събраните доказателства, а не на предположения, намира, че на двамата ищци се следва обезщетение в по-малък размер от този на преживялата съпруга. След прилагане на идентичен процент за съпричиняване от 30%, окончателното обезщетение възлиза за всеки от двамата ищци, синове на починалия на по 70 000 лева.

Съдът намира за основателен и иска за имуществени вреди, предявен от П.М., за сторените по лечението на Д М. и за погребението му разходи до размера от 10 637.32 лева, установен с писмени доказателства – разходни документи /фактури, касови бележки и др./ Въпреки липсата на поставени на СМЕ въпроси, няма съмнение от описаното във фактурите основание, че тези плащания са извършвани във връзка с лечението и престоя на Д М. в болница както и във връзка с погребението му. В останалата част, до предявения размер от 10 650 лева, искът се явява недоказан и неоснователен.

Поради основателност на исковите претенции в посочените по-горе размери, върху главниците се следват лихви за забавено плащане, които съобразно приложимия КЗ не се присъждат от датата на ПТП, а от по-късен момент съобразно правилото на чл.493 вр.чл.429 КЗ. В хипотезата на предявен от пострадалото лице пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите разпоредбата на чл.497 КЗ ограничава отговорността на застрахователя за законна лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок за периода от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106, ал. 3 и изтичането на срока по чл.496, ал.1, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.106, ал.3 от КЗ. Съгласно чл.429, ал.2 КЗ, застрахователното обезщетение по ал.1 включва пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане както и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал.3, а съгласно цит. ал.3, лихвите за забава на застрахования по ал.2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Или, доколкото датата на подаване на застрахователна претенция от ищците пред застрахователя е по-ранна /и не се установява подаване на уведомление от застрахования/, то законните лихви върху обезщетението за неимуществени и имуществени вреди, следва да бъдат присъдени от този момент – 05.04.2018г. /вж.л.46 и сл. по делото/ до предявяване до окончателното изплащане на задължението. Поради това, акцесорните искове за законните лихви върху претендираните главници от датата на ПТП на 24.07.2016г. до предявяване на иска и до изплащане на задължението, са неоснователни за периода от деликта до 05.04.2018г. Същите са основателни за периода 05.04.2018г. до изплащане на задължението по арг. от чл.493, ал.1, т.5 вр.чл.429, ал.2 и ал.3 КЗ. Тези изводи касаят както обезщетението за неимуществени вреди, така и обезщетението за имуществени вреди, с оглед попадане на последното в обема на застрахователната отговорност и по арг.от чл.429 вр.чл.432 КЗ. Същите действително са извършени /разходите/ преди началото на срока по чл.429, ал.2 КЗ, но именно това е общата разпоредба, която определя най-ранната възможна дата, от която застрахователят е поставен в забава.

Уведомяване, съотв. подаването на застрахователна претенция като част от задължително рекламационно производство /съгл.чл.380 и чл.432 КЗ/, поставя началото на изискуемостта на обезщетенията, в случая на 05.04.2018г. съобразно приложените доказателства – подаване на застрахователната претенция. От същите се установява, че впоследствие е представен на застрахователя и препис от присъдата по НОХД №334/2018г., влязла в законна сила на 20.04.2018г. /вж.л.51/ Изисканата от застрахователя присъда и представянето и на 22.05.2018г. не се отразява на началния срок, от който застрахователя дължи законна лихва за забава по арг.от чл.107 КЗ и чл.496, ал.3 КЗ. Съгласно чл.493, ал.1, т.5 вр.чл.429, ал.2, т.2 КЗ, лихвите се дължат от датата на завеждане на претенцията на 05.04.2018г., доколкото съдът намира, че със същата са изпълнени изискванията за произнасяне по претенцията, вкл. представяне на доказателства измежду посочените в чл.496, ал.3 КЗ. В тази връзка, както бе посочено по-горе съдът съобразява и правомощията на самия застраховател по чл.107 КЗ.

Разноски по делото следва да бъдат присъдени на ищеца с оглед чл.78, ал.1 ГПК съобразно уважената част от исковете. Поради освобождаване на ищците от заплащане на държавна такса по исковете, дължимата за производството такса следва да бъде събрана от ответника върху размера на уважената част, или същия дължи сумата от 10 640 лева по исковете за неимуществени вреди както и 425.48 лева по иска за имуществени вреди, по сметка на ВОС, съгл.чл.78, ал.6 вр.чл.83, ал.1 ГПК. В приложения списък по чл.80 ГПК са претендирани от ищците разноски в размер на 300 лева, представляващи заплатения депозит за СМЕ. Същевременно, пълномощникът на ищците е направил искане за присъждане нему на адв.възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв. по оказана безплатна правна помощ. Поради горното и при прилагане на Наредбата за МРАВ, чл.7, ал.2 от същата, на пълномощника на ищците се следва възнаграждение в размер на минимума по Наредбата по чл.36, ал.2 ЗА – съгласно чл.38, ал.2 от ЗА. На адв.Ал.А. се следва възнаграждение в размер на 7 062.74 лева, изчислени съгл.чл.7, ал.2, т.5 от цит.подзаконов нормативен акт.

Същевременно, сторените от застрахователя разноски възлизат съобразно представения списък на сумата от 16 858.80 лева. При прилагане разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК, съобразно отхвърлената част от исковете, на ответника се следва съответно сумата от 8 834.73 лева. Представените от ответника доказателства установяват извършването на разноските както за адв.възнаграждение, така и за депозит за експертиза.

Въз основа на горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА ЗД БУЛ ИНС АД, София, ЕИК 831830482, да заплати на ищците П.К.М., ЕГН **********, К.Д.М., ЕГН ********** И С.Д.М., ЕГН **********, дължимо застрахователно обезщетение за претърпени вреди от смъртта на техния наследодател Д С М., починал на 20.10.2016г., в резултат на ПТП от 24.07.2016г., причинено от Н.М. при управление на л.а.БМВ 525 с ДК №***, в гр.В, на кръстовището на ул.Пирин и бул.Цар Освободител, както следва: на П.К.М. – сумата от 10 637.32 лева, представляващи имуществени вреди - разходи за медицински изделия, такси престой и разходи за погребение ведно със законна лихва върху тази главница, считано от 05.04.2018г. до окончателното изплащане на задължението като ОТХВЪРЛЯ иска за имуществени вреди за разликата над уважената част до претендираните 10 650 лева; на П.К.М. - сумата от 126 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от същото застрахователно събитие поради смъртта на пострадалия Д М., съпруг на ищцата, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 05.04.2018г. до окончателното изплащане на задължението; на К.Д.М. и С.Д.М. – сумата от по 56 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния баща Д С М., ведно със законните лихви от 05.04.2018г. до окончателното изплащане на задължението като ОТХВЪРЛЯ исковете на П.К.М., ЕГН **********, К.Д.М., ЕГН ********** И С.Д.М., ЕГН ********** *** АД, София, ЕИК 831830482, за заплащане на законна лихва върху претендираните главници, считано от датата на деликта на 24.07.2016г. по подаване на застрахователната претенция на 05.04.2018г.

ОСЪЖДА ЗД БУЛ ИНС АД, София, ЕИК 831830482, да заплати на ищците П.К.М., ЕГН **********, К.Д.М., ЕГН ********** И С.Д.М., ЕГН **********, сторените по делото разноски в размер на 135.90 лева, представляващи редуциран депозит за вещо лице съобразно уважената част от исковете, на осн.чл.78, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА П.К.М., ЕГН **********, К.Д.М., ЕГН ********** И С.Д.М., ЕГН ********** *** АД, София, ЕИК 831830482 сумата от 8 834.73 лева, представляващи съразмерна на отхвърлените искове част от разноските за производството по делото, на осн.чл.78, ал.3 ГПК.

ОСЪЖДА ЗД БУЛ ИНС АД, София, ЕИК 831830482, да заплати по сметка на ВОС дължимите за производството държавни такси в размер на общо 11 065.48 лева, вносими по сметка на ВОС, съгл.чл.78, ал.6 вр.чл.83, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА ЗД БУЛ ИНС АД, София, ЕИК 831830482, да заплати на пълномощника на ищците адв.А.А.А. от ВАК, дължимото му адв.възнаграждение в размер на 7 062.74 лева, изчислени съгл.чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/2004г. и чл.38, ал.2 от ЗА.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 2 седмичен срок от връчването му на страните с ВЖ пред Апелативен съд –В.

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: