Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Варна, …………………2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
публично заседание на шести март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
при секретар Галина Славова
като разгледа докладваното от мл.съдия Дойчев
в.гр. дело №
133 по
описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е въззивна жалба
с вх. 85832/31.12.2018г. от В.Х.Х. срещу Решение № 5223/17.12.2018г. по гр.д. №
17237/2017г. на ВРС, с което е прието
за установено в отношенията между страните, че В.Х.Х. пречи на Р.И.К., Е.С.К., Е.М.Д.,
П.Т.Д. и „Гео Проект Инженеринг“ ЕООД, да упражняват своето право на
собственици върху общи части на сградата, като я задължава да преустанови неоснователните си действия,
пречещи на ищците да упражняват своето право на собственост върху общи части от
сградата, находяща се на административен адрес гр.Варна, ул.“Акация„ № 4, както
следва :
1) стълбищна клетка от етаж
шести, стълбищна клетка от етаж седми – към нивото на етаж осми; асансьорна
шахта, тераса на 7 –ми етаж и тераса на 8 –ми етаж, както и достъпа към нивото
на целия осми етаж, описано с площ от 129 кв.м. и състоящ се изцяло от завзети
и присвоени от В.Х.Х. и нейните родители общи части на сградата: стълбищна
клетка от първо ниво, едно помещение и тераса, асансьорна шахта с врата откъм
осми етаж за обслужване на асансьора;
2) да осигури на ищците
достъп до описаните по-горе общи части;
3) да осигури на ищците
достъп до комини; улуци; отдушници и капандури
4) и да премахне
поставената метална врата на 6–ти етаж препятстваща и спираща достъпа на ищците
като собственици на обекти, тяхна собственост до ниво 7 и 8 етаж и общите части
на сградата, намиращи се там, на основание чл. 109 ЗС.
Въззивниците са осъдени
също така да заплатят направените от въззиваемите пред първоинстанционния съд
разноски.
Във въззивната жалба се
посочва, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния
закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и
необоснованост.
Обосновават се допуснати на
районния съд нарушения, свързани с допускането на допълнителна
съдебно-техническа експертиза и повторна (по въпросите на допълнителната)
експертиза. Посочва се, че вещото лице инж. И. К., участвала при изготвянето на
повторната СТЕ, не била с нужната компетентност, свързана с асансьорна техника
и пожарна безопасност. Тази компетентност бил оспорена от процесуалния
представител на въззивницата, която не била уважена от съда, който от своя
страна е формирал изводите си, кредитирайки като най-пълно и достоверно
становището на в.л. Иванка Казакона, като същевременно не е възприел изводите
на вещото лице С. – също участвал в изготвянето на повторната СТЕ. В тази
връзка се твърди, че съдът е формирал крайните си изводи за основателност на
иска, въз основа на частични, отделни доказателства, без да е преценил всички
останали доказателства в тяхната съвкупност, включително без да направи анализ
на останалите СТЕ.
Навеждат се твърдения за
приети от съда погрешни правни изводи относно издаването на нотариалния акт за
поправка от 20.02.2018г., както и за извода, че дарението от 01.09.2009г.
нямало материална обвързваща сила съда и че е нарушено изискването на чл. 73,
ал. 2 и ал. 3 от СК (отм.); че машинното отделение на асансьора е част от ап.
16, както и че жилището се състои от два отделни апартамента.
Посочва се още, че всички
процесни части още по одобрен проект и преди изграждане на сградата и
възникване на етажната собственост, са били включени в ап. 16 по общо съгласие
възложителите, поради което въззивницата не е извършвала действия, чрез които
да възпрепятства достъпа до обща част, а това състояние се дължи на начина на
изграждане на сградата, при който достъпа до обща част (комини, отдушници),
попада в разпореден при възникването на етажната собственост самостоятелен
обект. Липсвали доказателства за промяна на предназначението или последващо
преустройство, при които да са придадени или завзети общи части от страна на
ответницата към жилището й, за да е необходимо съгласие на ЕС. Заявява се, че ползването
на входната врата на ап. 16, било израз на правомощието владение и ограничавало
достъпа на трети лице до него – цитира се решение по гр.д. № 954/2017г. на ВКС.
Посочва се, че липсата на достъп до общите части е поради начина, по който е
била построена сградата, съгласно одобрения архитектурен проект, както и че
липса причинна връзка между поведението на въззивницата и създаденото положение
– цитира се решение по гр.д. № 197/2012г. и по гр.д. № 5239/2014г. на ВКС.
Навеждат се твърдения, че въззиваемите са подписали акт образен 15 без
забележки, при изрично посоченото, че сградата е изпълнена по одобрения през
2008г. проект, с което обстоятелство са се съгласили.
На следващо място се
посочва, че вътрешното стълбище на ап. 16 до нивото на 7-ми етаж и към нивото
на 8-ми етаж, терасите на 7-ми етаж са функционално свързани към помещения –
индивидуална собственост на въззивницата, като са оформени по този начин още
при изграждането на сградата, поради което апартаментът е придобит от нея в
този вид. Изразява се становище, че има разлика между покрив и покривна
конструкция, които се различават съгласно ЗУТ.
По отношение на
асансьорната шахта, се възразява, че не е доказано по делото, че се създават
обективни пречки за ползване на асансьора от останалите етажни собственици до
техните обекти по етажите. Асансьорните техници безпроблемно обслужвали
асансьора, тъй като може ли да се движат вътре в шахтата, а машинното отделение
било в сутерена на сградата. Заявява се, че обслужването на ролковия механизъм
се осъществявало със стълба върху кабината, а не от 8-мо ниво, тъй като нямало
обслужваща врата на това ниво, което било съгласно одобрения арх. проект.
По отношение на уважената искова претенция за
„тераса на 7-ми етаж“, не се установявало коя точно тераса на 7-ми етаж по
одобрения проект е обща част и е предмет на иска, по какъв начин създава пречки
на ищците да упражнят правото си на собственост, още повече, че терасите били
помещения към жилището. Твърди се, че терасите са 4-ри към ап. 16 на 7-ми етаж.
Съгласно НА за дарение, терасите на ет. 7 били прилежащи към ап. 16 и служели
за задоволяване на жилищните нужди на въззивницата,
поради което не представлявали общи части, независимо от обстоятелството, че
можели да се явяват покривна тераса на други апартаменти на ет. 6. Също
така се посочва, че осигуряването на
достъп до тези тераси щяло да даде неограничен достъп до всички стаи в
апартаментите, вкл. спалните, към които са съответните тераси.
По отношение на уважената
искова претенция за достъп до „капандури“, се посочва, че сградата нямала нито
капандури, нито табакери, което се установявало от двете приети по делото СТИ.
По отношение на стълбищните
клетки се доказало, че това са вътрешни стълби, които обслужвали ап. 16 и били
функционално, свързани с него, тъй като нямало как да се ползва жилището без
тях, поради което се счита, че исковата претенция също е неоснователна в тази
част.
По отношение на достъпа до
покривната тераса на 8-мо ниво и помещение за излаз на нея; до комини и
отдушници: излага се подробна правна аргументация за разликата между понятията
„покрив“ и „покривна тераса“. Посочва се, че няма пречка покривна тераса да
бъде функционално и пространствено приобщена за ползване като тераса към
апартамент, вследствие на одобрен архитектурен проект, предвиждащ такова
присъединяване, което може да бъде извършено, както преди възникването на
етажната собственост, така и след това по арг.от чл.38, ал. 2 от ЗС.
По отношение на уважената
претенция за достъп до улуците, се заявява, че достъп може осъществява
единствено от алпиниски, поради което нямало причинна връзка между поведението
на въззивницата и създалото се положение.
Във въззивната жалба се
тълкуват и събраните пред районния съд гласни доказателства. Твърди се, че
ответницата винаги е осигурявала достъп на етажните собственици до общите
части, когато е имало нужда от това. Навеждат се доводи, че няма причинна
връзка между нагнетателната противопожарна инсталация в сутерена и ап. 16.
В заключение се заявява, че
премахването на входната врата на жилището на въззивницата, щяло да доведе до
безпрепятствен достъп до целия апартамент 16, вкл.на външни лица. Посочва се,
че самото разположение на апартамента по одобрен арх.проект е такова, че не
може да се отделят стъбищната клетка и терасите към общите части, тъй като са
функционално свързани към жилището
Иска се отмяна на
първоинстанционното решение, а исковите претенции да бъдат отхвърлени.
Претендират се разноски за двете инстанции.
В законоустановения срок по
чл. 267 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от Р.К.. Изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че районният съд
правилно е възприел фактическата обстановка по предмета на спора, въз основа на
събраните по делото гласни и писмени доказателства. Твърди се, че етаж 8-ми не
съществува, включително жилищен такъв, а е записано „покривни линии“ в
арх.проект. Наведат се доводи, че проектът е променян след въвеждането на
сградата в експлоатация, както и че въззивницата препятства достъпа до
стълбищната клетка от 6-ти към 7-ми етаж и покрива. Изразява се мнение, че
второто ниво на мезонета, ако е жилищна част, трябвало да фигурира в
архитектурния проект, но в него няма нито жилище на две нива, нито мезонет, а
проектът завършвал със 7-ми етаж. Обосновава се компетентността и
квалификацията на вещото лице инж. Казакова. На следващо място се посочва, че
на второ ниво, помещението е записано като „архитектурен елемент“, а терасата е
покривната плоча на сградата. Прави се подробен анализ на приетите по делото
СТЕ, като се посочва, че от тях се установява, че въззивницата е завладяла общи
части на сградата, оформени като архитектурен елемент, служещ освен за украса
на сградата и за обезопасяването й при природни бедствия.
Поддържа се становище, че
горната част на асансьорната кула е недостъпна за обслужване дори от
поддържащата фирма, в случай, че трябва да се прави ремонт на ролковия
механизъм. Посочва се, че поради действията на въззивницата липсвала естествена
вентилация, естествена стветлина от прозорци в стълбищния коридор. В тази
връзка се посочва, че втори евакуационен маршрут нагоре по стълбището бил
задължителен, особено за обитателите на 4-ти, 5-ти и 6-ти етаж, ако възникнел
пожар на долните етажи в стълбищния коридор.
Твърди се също така, че Акт 15 бил подписан от
въззивамия К., но екзекутивната документация не била подписана от него. Заявява
се, че конкретните изменения на проекта са съществени, но не били предписани от
проектанта и не били одобрени от общината. Същите не фигурирали в екзекутивите,
което означавало, че били направени след въвеждане на сградата в експлоатация.
Апартамент 16 не фигурирал в проекта и екзекутивите като жилище или обект на
два етажа, тип мезонет. Посочва се, че било нужно решение на ОС на етажните
собственици за промяна на предназначението на общите части. Моли се за
потвърждаване на решението на първоинстанционния съд.
В открито съдебно заседание, въззивницата се
представлява от своите процесуални представители – адв. Станев и адв. К., които
поддържат подадената въззивна жалба. Представят списък с разноски. Не правят
възражение за прекомерност. Излагат подробни пледоарии. Молят за отмяна на
първоинстанционното решение и отхвърляне на исковите претенции. Адв. К.
представя писмени бележки. Въззиваемият Р.К. се явява лично и се представлява
от адв. Д., който от своя страна е представител и на останалите въззиваеми.
Поддържа подадения от Р.К. писмен отговор. Не прави възражение за прекомерност.
Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. Р.К. представя писмени
бележки.
По предмета на така предявения иск:
Производството по делото е образувано по предявени от въззиваемите
искове против ответницата В.Х.Х.,
последната да бъде задължена да прекрати неоснователните си действия,
пречещи на ищците да упражняват своето право на собственост върху общи части на
сградата, а именно: да им осигури достъп до стълбищна клетка от 6-ти етаж към
нивото на етаж 7-ми, стълбищна глетка от етаж 7-ми към нивото на етаж 8-ми,
асансьорна шахта към етаж 7-ми, тераса на 7-ми етаж и тераса на 8-ми етаж /описани
като площ от първо ниво на апартамент № 16/, както и достъпа до нивото на целия
осми етаж, описано с площ от 129 кв.м. и състоящ се изцяло от завзети и
присвоени от ответницата общи части на сградата: стълбищна клетка от първо
ниво, едно помещение и тераса, асансьорна шахта с врата откъм осми етаж за
обслужване на асансьора; да бъде задължена да осигури достъп на ищците до
комини; улуци; отдушници и капандури и да бъде задължена да премахне
поставената метална врата на 6 –ти етаж препятстваща и спираща достъпа на
ищците като собственици на обекти, и
общите части на сградата, намиращи се там. Обективирано е и искане за
присъждане на сторените от ищците съдебно деловодни разноски.
Излагат се твърдения, че както
въззивницата, така и въззиваемите са собственици на самостоятелни обекти в
сграда, находяща в гр. Варна, ул. „Акация“ № 4, изградена през периода
2008-2010г. Навеждат се доводи, че В.Х.Х. присвоила и завзела незаконно общите
части от сградата на ет. 7-ми и ет. 8-ми, както и че са нарушени правилата за
пожарна безопасност при евакуация от бедствие. Излагат се подробни доводи.
В отговора на исковата
молба, В.Х.Х. излага твърдения, че стълбището от 6-ти етаж към 7-ми етаж,
асансьорната шахта към 7-ми етаж, стълбището към 8-ми етаж и терасите на 7-ми и
8-ми етаж, не са общи части, а индивидуална нейна собственост, като
представляват несамостоятелни прилежащи части към ап. 16. Входната врата на ет.
6 към ап. 16 била съгласно одобрения технически проект. Посочва се още, че тези
несамостоятелни части към ап. 16, са предвидени в одобрения архитектурен
проект, въз основа на който е било издадено разрешението за строеж. Излагат се
съображения по отношение на всяка една несамостоятелна прилежаща част.
В проведеното по делото
последно открито съдебно заседание от дата 16.11.2018 г. ищците представлявани
от адв. Д. желаят съдът да уважи изцяло предявения иск и като основателен и
като доказан ведно с присъждане на разноските по делото.
Ответницата по иска, представлявана
от адв. К. намира претенцията за неоснователна и недоказана, респ. желае
отхвърлянето й с присъждане на разноските по делото .
ВОС като съобрази доводите във въззивната жалба на основание чл. 269 от
ГПК и събраните пред първоинстанционния съд доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
По делото няма спор, че
въззивницата и въззиваемите са собственици на самостоятелни обекти във вход
(секция) 5 на сграда, находяща се в гр. Варна, район „*****“, ул. „*****“ № 4,
което се установява и от представените по делото нотариални актове. Сградата е
жилищна на 8 етажа с по три жилища на етаж, като на 7-ми етаж е само едно
жилище. На 8-ми етаж няма жилищна част, а по арх. проект е записано – покривни линии, в който смисъл е и
приетата СТЕ, изготвена от инж. С. и инж. К.. Сградата е била построена в
периода 2008г. – 2010г. от Дилов инвест“ ЕООД, в чиято полза е било учредено
право на строеж. Същата е изградена въз основа на разрешение за строеж №
448/26.08.2008г., изготвен е технически паспорт от 21.07.2010г., регистриран в
Община Варна на 09.08.2010г., като в същия ден сградата е въведена в
експлоатация, съгласно удостоверение № 127/09.08.2010г. Акт образец 15 за
приемане на конструкцията на сградата е бил подписан от страните без забележки.
„Дилов инвест“ ЕООД е
продал през 2006г. на Х. Т. Х.(баща на въззивницата В.Х.) правото на строеж върху два апартамента № 16 и № 17, находящи се на
7-ми етаж, както следва:
1)
апартамент
№ 16 с площ 54.00 кв.м., състоящ се от входно антре,
кухня-трапезария-дневна, една спалня, баня-тоалет, два балкона и покривна тераса над апартамента, при граници: от
изток – новопроектирана улица, от запад
– вътрешен двор, от север – ап. 17 и стълбище, от юг – калкан;
2)
апартамент
№ 17 с площ 50.00 кв.м., състоящ се от входно антре,
кухня-трапезария-дневна, една спалня, баня-тоалет, два балкона и покривна тераса над апартамента, при граници: от
изток – новопроектирана улица, от запад
– вътрешен двор, от север – калкан, от юг – стълбище;
Впоследствие, на
01.10.2008г. е бил издаден нотариален акт за констатиране право на собственост
върху недвижим имот № 16, том III,
рег. № 8961, дело № 406/2008г. по описа на нотариус Янчо Несторов, въз основа
на който Х. Т. Х.и Д. В.Х. (негова съпруга) са били признати за собственици на
апартамент № 16, находящ
се на 7-ми и 8-ми етажи, при условията на покупка и последващо обединяване, както следва:
1) първо ниво на етаж 7-ми със
застроена площ 172.72 кв.м., състоящо се от: стълбищна клетка от етаж 6, входно
антре, асансьорна шахта,
кухня-трапезария, дневна, два коридора,
две спални, един кабинет, два дрешника, баня-тоалет, тоалет, четири тераси (след поправка на
нотариалния акт от 20.02.2018г.), стълбищна
клетка към второ ниво;
2) второ ниво на етаж 8-ми с площ
129.90 кв.м., състоящо се от стълбищна клетка от първо ниво, едно помещение, тераса;
Няма спор, че Х. и Д. Х.са
дарили на 01.09.2009г. на дъщеря си В.Х. гореописания апартамент № 16 и че към
настоящия момент същата все още е собственик на имота.
По делото е представен
архитектурния проект за 6-ти, 7-ми етаж и покривните линии на сградата. От
приетата по делото първоначална СТЕ, изготвена от инж. В., се установява, че сградата
е била изпълнена именно въз основа на този архитектурен проект. Същият е
подписан от възложителите, проектанта, строителя и строителния надзор и е
одобрен от главния архитект на р-н „Приморски“ към Община Варна на 25.08.2008г.
и въз основа на него е било издадено разрешение за строеж № 448/26.08.2008г. Съгласно
арх.проект, на стълбищната клетка на ет. 6-ти, която води към нивото на ет.
7-ми, е предвидена входна врата, като е отбелязано, че е към апартамент № 16 на
7-ми етаж – този извод на съда се потвърждава и от приетата по делото СТЕ,
изготвена от вещото лице инж. Е. В., която посочва, че съгласно одобрения
проект е предвидена входна врата от етаж 6-ти към апартамент № 16 на 7-мо
ниво, която е разположена до асансьорната шахта на ет. VI – над първо (долно) стълбищно рамо
от ет. 5-ти към ет. 6-ти.
Установява се също така от
арх. проект, че целият седми етаж е със застроена площ от 175.39 кв.м., като първото
ниво на апартамент № 16 се състои от 172.72 кв.м. – толкова колкото е посочено
и в констативния нотариален акт от 01.10.2008г. и в договора за дарение от
01.09.2009г. Асансьорната клетка на 7-ми етаж се намира в самия апартамент, като
достъпът до него се осъществява с отделен чип. От първоначалната СТЕ, изготвена
от инж. Ем. В., както и експертизата, изготвена от инж. Р. С. и инж. И. К., се
установява, че в асансьорната шахта на VIII ниво не е предвиден вход за
асансьор, като последната асансьорна клетка е на 7-мия етаж – първото ниво на
ап. 16. Вещите лица посочват, че обслужването на асансьора е от сутерена –
машинно помещение и от съответните врати по етажите, което може да се извършва
само от лицензирани лица. Посочват, че не е достъпна цялата височина вътре в
асансьорната шахта (кота 22.00 м), като при нужда от подмяна на ролковия механизъм,
следва достъпът да е през асансьорния вход на седмия етаж, попадащ в ап. 16. Посочват
се, че достъпът отвън до асансьорната кула (за ремонт на конструкцията й) също
не е възможен, освен през покривните тераси. По делото е представен договор от
26.05.2015г., сключен между В.Х. *** лифт Сервиз“ ЕООД за абонаметна поддържка
на асансьора на сградата, като В.Х. се е задължила да осигурява достъп до етаж
7 в собствения си имот за обслужване на асансьора (л.144-146).
От приложения по делото от архитектурен
проект на седмия жилищен етаж, е видно, че вместо стълбищна площадка пред входа
на асансьора е предвидено антре – тоест от асансьора се влиза директно в
апартамента – а стълбището, което води от VI към VII ниво е част от самия апартамент и е
включено в общата му площ от 172.72 кв.м. Изготвеният арх. проект за 7-ми етаж,
предвижда четири тераси към
апартамент № 16 – тяхната площ също е включена в общата площ на първото ниво от
172.72 кв.м и съставляват част от апартамента. Преди обединяването на
апартамент № 16 и № 17 – всеки един от тях е имал в състава си по два балкона,
които са били предвидени в правото на строеж, закупено през 2006г. от праводателите
на въззивницата.
На следващо място, съгласно
чертежите на одобрения арх.проект на осмо ниво на сградата – покривни линии (л.70), е предвидена покривна
тераса с площ 116.07 кв.м., както и архитектурна част с площ 22.94 кв.м., която
включва и стълбищната клетка, свързваща VII с VIII ниво. Както вече се установи, преди
обединяването на
апартамент № 16 и № 17 – всеки един от тях е имал в състава си по една покривна
тераса над съответния апартамент, които са били предвидени в правото на
строеж, закупено от Х. Христов през 2006г.
Вещото лице инж. Ем. В.,
изготвила първоначалната СТЕ (л.98) посочва, че стълбищната клетка от ет. 6-ти,
стълбищната клетка от ет. 7-ми към етаж 8-ми, асансьорната шахта на ет. 7-ми,
терасата на 7-ми етаж, терасата и помещението на 8-ми етаж по проект са функционално свързани с апартамент № 16 и
съответстват на нотариалния акт за дарение от 01.09.2009г. От
експертизата се установява, че капандури не са
предвидени, както и че достъпът до комините и отдушниците може да се осъществи,
респ. същите да се обслужват или от апартамент 16, или от покрива на съседните
два входа - № 6 и № 8. По отношение на улуците се посочва, че достъпът може да
бъде осъществен единствено чрез алпинисти. Гореописаните констатации на инж. В. се потвърждават
и от вещите лица инж. Р. С. и инж. И. К., изготвили повторната СТЕ (л.215-224).
От приетата по делото
допълнителна СТЕ, изготвена от инж. Иван Иванов и инж. Пламен Петров
(л.158-164), се установява, че при изграждане на сградата са спазени
изискванията, както съгласно заповед № РД 14-02-1376/27.12.1985г. за избор и
проектиране на асансьори, така и тези за пожарна безопасност, залегнали в Глава
V от
Наредба № 2/02.05.1987г. за противопожарно строително-технически норми (ПСТН). От
заключението се установява, че евакуацията на хората при пожар или авария е
предвижването им от местоположението до безопасна зона – мястото, където хората
не са изложени на опасност от пожар. Терасите и покривите не се считат за
безопасни зони, тъй като същите могат да бъдат обхванати съпътстващите пожара
фактори – дим, топлина и т.н. Уточнено е, че за безопасна зона се счита
околната среда на кота терен, като в процесна сградата безопасната евакуация
следва да бъде осъществена от всеки апартамент към стълбището и изхода към
улицата на безопасно разстояние от сградата. В тази връзка вещите лица приемат,
че невъзможността за достъп на обитателите и гостите на вход 5 към покрив с
керемиди, улуци, комини, отдушници, табакери, както и останалата част от
покрива, не възпрепятства евакуацията от сградата. Експертите посочват, че В
процесната сградата, която е с I
степен на пожароустойчивост е изпълнено вътрешно стълбище, което няма прозорци
и отдушници и естествена вентилация, но е създадена система за незадимимост
посредством вентилационна инсталация за повишено налягане. Посочват, че вентилационната
система е тип нагнетателна, която в случай на пожар взема свеж въздух извън
сградата и го нагнетява в стълбището. В последното е изградено евакуационно
осветление, а асансьорната шахта и машинното помещение са отделени от
стълбището чрез плътни негорими стени. Поради тези причини вещите лица приемат,
че изискванията за пожарна безопасност, залегнали в глава V от Наредба № 2 на ПСТН са спазени.
В о.с.з. 06.07.2018г. уточняват, че инвестиционният проект и фактическото
положение на място съответстват на Наредба № 2 за ПСТН. Инж. Иванов посочва, че
по проект, ако човек се намира на шестия етаж и реши да бяга нагоре в случай на
пожар, не може да стигне до покрива на сградата, тъй като вратата към ап. 16 е
препятствието към покрива. Заявява, че покривната
тераса не е безопасна закона и че не може да се извърши евакуация от терасата,
освен ако няма външна стълбищна клетка, каквато в случая не е изградена. Инж. И. заявява,
че пътищата за евакуация са от съответния апартамент към стълбищната клетка с
директен изход навън през входната врата на жилищната сградата.
Повторната експертиза на в.л.
инж. Р. С. и инж. И. К. (л.215-225), също дава отговор, че евакуационните
пътища са стълбищата, коридорите, фоайетата, кулоарите и др., които са незадими
и осигуряват безопасно придвижване на хора към евакуационните изходи, като
такива са: помещения от първи етаж, водещи непосредствено навън или стълбище
със самостоятелен изход навън и от помещенията на всички етажи (освен първия) в
коридор или проход, водещ към стълбите или непосредствено в стълбище със
самостоятелен изход навън или през вестибюл, отделен от съседните коридори с
преградни врати. Вещите лица посочват, че в Наредба № 2 за ПСТН не се предвиждат евакуационни изходи
към таваните, покривите, терасите, балконите или други общи части нагоре в
сградата. Излагат становище, че ограниченият достъп на обитателите и гостите на
вход 5 към покрива с керемиди, улуци, отдушници, както и останалата част от
покрива, не възпрепятства евакуацията
от сградата. Експертите допълват, че използването на таваните, покривите,
терасите, балконите, като противопожарна зона не е предвидено и не трябва да се предвижда, тъй като това
противоречи на изискванията на Раздел V “Противозащитни
зони“ към Наредба № 2 за ПСТН. Такива противозащитни зони се предвиждали в
сгради от III, IV, V спепен, когато това се налага от
технологичния процес, а
процесната сграда била с
I-степен на пожароустойчивост. Вещите лица изчисляват, че евакуационното
време, евакуационния път от вратите на помещенията до най-близкия изход при
задънени коридори, навън или в стълбище за жилищни сгради при I-степен пожароустойчивост, и
широчината на крайния евакуационния изход-входната врата (1.6 метра) са в съответствие с нормативните изискания. Посочват,
че евакуационната врата на входа на блока се отваря навън, а евакуационното
осветление се включва автоматично при отпадане на ел.напрежение, което
съответства на изискванията на Наредба № 2 за ПСТН.
Вещите лица посочват, че въпреки
липсата на техническа възможност за отваряне на прозорци в стълбището, тъй като
е вътрешно такова, има изградена нагнетателна вентилация за повишаване на
налягането в стълбищната клетка. При извършения оглед са установили, че
въздиховодите, жалюзите и кожуха на вентилатора на инсталацията са налични, но е демонтиран вентилатора, поради което
принудителната вентилация не функционира. Експертите посочват, че изпълнението
на незадимимост на стълбищната клетка дава висока степен на безопасност при
евакуацията, защото повишеното налягане не допуска продуктите на горене от
апартаментите на етажите да проникнат в стълбищната клетка, което осигурява
успешна евакуация.
Въз основа на горното инж.
Р. С. и инж. И. К. приемат, че одобреният проект, въз основа на който е
построена сградата, съответства на нормативите, залегнали в Наредба № 2 за ПСТН,
като са спазени нормативните изисквания
от гледна точка на достъпа до общите части на сградата – покрив с керемиди,
улуци, комини, отдушници, табакери, както и останалата част от покрива, която
не е скосена. В експертизата е заключено, че не са защитна зона терасите,
покривите и балконите, защото те не са отделени от стълбищната клетка с
пожарозащитни стени и врати. Експертите отговарят, че достъпът на службите за
пожарна безопасност и защита на населението до общите част – улуци, керемиди,
отдушници и комини – както и до терасата на последния етаж, е както за всички
останали апартаменти – през вратата на ап. 16, намиращата се на 6-ти етаж или
през последния етаж на съседните входове. На последно място дават заключение,
че достъпът на съкооператорите до общите части: улуци и керемиди и др., е
изключително опасен и е само за лицензирани алпинисти.
В открито съдебно
заседание, проведено на 16.11.2018г. инж. Р. С. и инж. И. К. дават
следните отговори на зададените им уточнителни въпроси във връзка с
експертизата:
Инж. И. К. изразява мнение,
че в одобрения проект и в екзекутивите няма предвиден осми етаж. Проектът
завършвал със седми жилищен етаж – ап. 16, като в него нямало записно жилище на
две нива, нито мезонет. В арх.план било записано „покривни линии“, което вещото
лице определя като покрив и стига до извода, че етажите свършват на седмия
етаж. При извършения оглед на място инж. И. К. установила, че реално осми етаж
има и същият се ползвал като жилище – второто ниво на апартамент 16. Излага
мнение, че последното ниво VIII
на сградата е записано в архитектурния проект като „покривни линии“, тъй
като последната плоча на сградата е част от самия покрив. Вещото лице посочва,
че нито в проекта, нито в екзекутива фигурирал „тавански етаж“, като не е
проверила единствено заповедните книги. От извършения оглед инж. Казакова
описва, че на шестия етаж има метална врата, следвана от стълбище до седмия
етаж, където е апартаментът на въззивницата; след това имало друго стълбище,
чрез което се стигало до остъклена архитектурна част, а от нея чрез
вратопрозорец до покривната плоча на сградата. На въпроса на адв. К. към вещото
лице, по отношение на това, че в архитектурния проект част „покривни линии“ е
записаната покривна тераса с площ 116,07 кв.м., инж. Казакова изразява мнение,
че има разлика между покривната тераса на покривната плоча и терасите на седмия
етаж, които също били покривни тераси, но не са покрив на самата сграда, тъй
като не са последна плоча. Посочва, че последната плоча била записана в проекта
„покривна тераса“, но изпълнявала функцията на последна плоча, която ограждала
зидовете и носещата конструкция, поради което приема, че е покрив на сградата,
а не покривна тераса. Изразява становище, че за да се достигне до комините,
отдушниците, покривът на асансьорната кула и да се ползва покривната тераса, е
нужно да се премине през апартамента на въззивницата, находящ се на седмия
етаж.
В открито съдебно заседание
са зададени и въпроси към инж. Р. С. . Същият отговаря, че според него сградата
има осми етаж – едно празно помещение със стълбище. Поддържа становището си в
експертизата, че покривите не са защитена зона, тъй като не били отделени от
стълбищната клетка с пожарозащитни стени. Единствено покривната плоча е
пожароустойчива, което прави сградата от първо степен на пожароустойчивост.
Посочва, че когато стълбището няма прозорци и сградата е над пет етажа (каквато
е процесната сграда) следва да са изпълнени три условия, за да се приеме, че са
спазени пожаротехническите изисквания – да има евакуационно осветление,
вентилационна система за повишаване на налягането и асансьорната шахта и
машинното помещение да бъдат с плътни, негорими стени - вещото лице посочва, че и трите условия са
изпълнени и ако и трите елемента функционират както трябва, е осигурена
безопасна евакуация. При извършения оглед е инж. С. , че е демонтиран
двигателят на нагнетателната вентилационната система. Описва работата й по
следния начин: с включване на двигателя (вентилатора) на системата, се създава
налягане в стълбищната клетка, същата става като „балон“ – дори и да стане пожар
на някои от етажите, продуктите от горенето не могат да влязат в стълбищната
клетка, нито да продължат на горе по етажите, тъй като налягането ще връща дима.
Ако възникне пожар при неработеща вентилационна система, изразява становище, че
димът и изгорелите газове ще да отидат нагоре и ще се съберат на последния етаж
като се получи т.нар. „димен резервоар“. Инж. Р. С. още отговаря, че
асансьорните шахти се проектират с вентилационна система – принудителна (с
вентилатор) или естествена. При извършения оглед е установил, че на последното
ниво на асансьорната шахта има отвор, през който при възникване на пожар в
шахтата или в асансьорната кабина, димните продукти ще излязат през отвора,
изграден на най-високата точка. В машинното помещение има отвор само към
асансьорната шахта и оттам през отвора на високата точка на шахтата.
По делото се установява, че
е била подадена жалба от част от собствениците на апартаменти в блока до Община
Варна, с твърдения, че собственикът на ап. 16 е пребрадил с метална врата
стълбището, водещо до покрива и мансардната тераса, представляващи обща част,
както и че била нарушена пожарната безопасност (л.147 от делото на ВРС). В
отговор на жалбата Община Варна е отговорила, че след проверка е констатирала,
че терасата със застроена площ от 116.07 кв.м., стълбищна клетка етаж 6,
стълбищна клетка етаж 7 и асансьорна шахта етаж 7 са вписани като индивидуална
собственост Х. Т. Х.. Още е посочено, че преградата на стълбищната клетка към
ап. 16 на ет. 7, водеща до покрива, е съществуваща, съгласно одобрен
инвестиционен проект и сградата е въведена в експлоатация. В заключение е
посочено, че не се налагат действия за премахване на незаконно строителство
(л.33 от делото на ВРС).
По делото са разпитани и
свидетели, от които се установява, че понастоящем жилището е необитеаемо.
Когато се е налагал достъп до покрива, отдушниците и другите общи част, такъв
не е отказван от нито от въззивницата, нито от родителите й, които са
предоставяли ключ за апартамента.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
Въззиваемите са предявили
при условията на субективно съединяване негаторни искове с правно основание чл.
109 от ЗС за осигуряване на достъп до общи части на сградата.
Страните по делото са
собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост.
Практиката приема, че няма законова пречка един етажен собственик на предяви
срещу друг етажен собственик иск по чл. 109 от ЗС и да иска от него да прекрати
неоснователните действия, с които му пречи да упражни правото си на собственост
върху общите части на сградата.
Съдът счита, че стълбищната
клетка от шестия етаж, водеща до апартамента на въззивницата на седмия етаж,
стълбищната площадка на седмия етаж, четирите тераси на седми етаж, са
индивидуална собственост на въззивницата и не представляват обща част на
сградата по смисъла на чл. 38 от ЗС. Видно от самия арх. проект целият седми
етаж със застроена площ от 175.39 кв.м. се състои от един апартамент № 16 –
този на въззивницата с площ 172.72 кв.м., като са предвидени са само 2.69 кв.м.
идеални части. Всички помещения на седмия етаж са функционално свързани с този
апартамент и представляват част от него.
На първо място, четирите
тераси обслужват, съответно две спални, кабинет, дневна и трапезария и са
включени в площта на апартамента. Същите тераси са били включени в учреденото
право на строеж в полза на строителя „Дилов Инвест“ ЕООД, като част от ап. 16 и
ап. 17, което право на строеж в последствие е било прехвърлено на родителите на
въззивницата и впоследствие прехвърлено на нея. Двата апартамента са били
обединени в един общ – процесния ап. 16, съобразно одобрения архитектурен
проект. Поради тази причина не може да се приеме, че терасите на седмия етаж имат
статута на обща част, а представляват индивидуална собственост на въззивницата,
като прилежаща част към ап. 16.
На второ място, в одобрения
арх.план, самата стълбищна клетка от шестия към седмия етаж е включена в площта
на апартамент 16 и обслужва единствено него. От стълбищната клетка се влиза
директно в антрето на апартамента – в този смисъл стълбищната площадка на
седмия етаж не е част от общо стълбище, достъпно от други етажни собственици, а
е записано като антре в арх. проект и има функцията на входно помещение към
апартамента. Ето защо същата не представлява обща част и исковата претенция в
тази част също е неоснователна.
По отношение на входата
врата на ап. 16 на шестия етаж, същата е изградена съобразно одобрения
архитектурен план, поради което не подлежи на премахване – заключването на
врата е своебразен израз на защита на правото на собственост върху ап. 16 – да
се ограничи достъпът на трети лица до този самостоятелен обект.
Предвид горното, входата
врата на ап. 16 на шестия етаж, стълбищната клетка от шестия етаж, водеща до апартамента
на въззивницата на седмия етаж, антрето на седмия етаж, четирите тераси на
седми етаж, са индивидуална собственост на въззивницата. Гореописаните
несамостоятелни части никога не са били общи части, поради което липсва
неоснователно действие на въззивницата, респ. присвояване и завземане на общи
части (каквито са твърденията в исковата молба) – вътрешното разположение на
помещенията и откритите пространства (тераси) на апартамент 16 на седмия етаж,
са изградени по този от начин със самото построяване на кооперацията, съобразно
одобрен архитектурен проект и издаденото разрешение за строеж.
По отношение на
асансьорната клетка на седмия етаж, същата е вътре в апартамента, респективно е
част от него и обслужва единствено този самостоятелен обект – както е видно от
самия проект от асансьора се влиза директно в антрето на апартамента.
Асансьорната шахта на седмия етаж е обща част по естеството си, но липсата на достъп
до нея от други етажни собственици, е поради начина на изграждане на самата
сграда – асансьорната клетка попада в разпореден при възникване на етажната
собственост самостоятелен обект. Ето защо, липсва промяна в сградата, дължаща
се на действията на въззивницата, респективно липса завземане и присвояване на
обща част. На следващо място, от доказателствата се установи, че В.Х. е
сключило договор за поддръжка с „Варна лифт Сервиз“ ЕООД по силата на който се
е задължила да осигурява достъп в собствения си имот за обслужване на асансьорната
клетка, което е в изпълнение на задължението й по чл. 6, ал. 1, т. 12 от ЗУЕС.
По отношение на стълбищната
клетка от етаж седми към нивото на етаж осми, както и достъпа до нивото на
целия осми етаж с площ 129 кв.м., състоящ се от помещение и тераса, асансьорна
шахта с врата откъм осми етаж за обслужване на асансьора, комини, отдушници и
капандури:
На първо място, по делото
се установи, че липсва асансьорна клетка на осмия етаж, а отделно от това
обслужването на асансьора е от сутерена – машинно помещение и от съответните
врати по етажите, което може да се извършва само от лицензирани лица. Доколкото
липсва асансьорен вход на осмото ниво на сградата, исковата претенция в тази
част е неоснователна. Липсват и предвидени и изградени капандури, поради което
уваженият иск в тази част, също следва се отхвърли.
По отношение стълбищната
клетка от етаж седми към нивото на етаж осми, помещението (архитектурен
елемент) и покривната тераса на осмо ниво на сградата, съдът счита, че същите
са обща част. В решение № 63/31.03.2011г. по гр.д. № 1283/2010г. на ВКС, докладчик
Велислав Павков е даден отговора на въпроса „Следва ли да се приеме, че „покривна тераса“ (покривът) на сградата в
режим на етажна собственост е обща част по смисъла на чл. 38 от ЗС?“, като
в решението е отговорено, че независимо от използването на покрива като тераса,
той запазва функциите си на покрив и като такъв е обща част по смисъла на чл.
38 от ЗС. Съдът споделя това становище, но с известни резерви – попринцип няма
пречка една тераса, макар и да осъществява функцията на покрив на сградата, да бъде
индивидуална собственост като прилежаща част към самостоятелен обект (жилище,
ателие, тавански складови помещения и др.), стига това да е предвидено в самия
архитектурен проект. Този извод следва и по аргумент от ТР № 34/15.08.1983г. по
гр.д. № 11/1983 на ВС, ОСГК, в което е посочено, че подпокривното пространство
(таванът) на сгради, притежавани в етажна собственост, когато не е изградено като жилище, ателие, стая
за творческа дейност, е обща част от сградата. В случая, в одобрения
архитектурен проект не е предвиден осми жилищен етаж, нито апартамент №
16-второ ниво, а това ниво на сградата е записано в проекта като архитектурни
линии. Покривната тераса, архитектурният елемент със застроена площ от 22кв.м.,
ведно със стълбищната клетка към VIII
ниво на сградата, и покривната тераса, не са записани като част от ап. 16 на седмия етаж,
поради което не може да се приеме, че са принадлежност към него и че
са индивидуална собственост на въззивницата, независимо, че функционално
обслужват този самостоятелен обект.
Въпреки, че покривната
тераса, архитектурният елемент със застроена площ от 22кв.м., ведно със
стълбищната клетка към VIII
ниво на сградата, представляват общи части, липсата на пряк достъп до тях не е
поради осъществено противоправно въздействие (завземане им) от страна на
въззивницата, а по начина по който е изградена сградата, съобразно одобрения
архитектурен проект. Решение № 243/23.10.2012г. по гр.д. № 197/2012г. на
ВКС, докладчик Красимир Влахов, дава отговор на въпроса за „възможността да се търси по реда на чл. 109
от ЗС защита на правото на собственост срещу състояние, възникнало от
строителство, съобразено с надлежно одобрени строителни книжа, вследствие на
което етажен собственик е лишен от достъп до обща част на сградата“, като е
прието, че искът по чл. 109 от ЗС се явява неоснователен,
когато се цели преустановяване на противоправно състояние, което не е
предизвикано от поведение на ответника, а е причинено от начина на изграждане
на самата сграда, като се прави заключение, че липсва причинна връзка между
това състояние и поведението на
ответника. Идентично становище е застъпено и в решение № 11/23.02.2018г. по
гр.д. № 954/2017г. на ВКС, докладчик К. М., за случаите когато достъпът до обща
част се осъществява през самостоятелен обект, собственост на етажния собственик
- в решението е прието, че релевантно е дали ответникът е извършил действия,
чрез които е преустановен достъпа до обща част или това състояние се дължи на
начина на изграждане на сградата. Ако липсата на достъп е поради естеството на
сградата, е прието, че липсва промяна, дължаща се на действия на ответника. В
случая, съобразно одобрените екзекутивни документи, достъпът до общите части
(покрив, комини и пр.) може да се осъществи единствено като се премине през апартамента
на въззивницата, находящ се на седмия етаж. Ето защо, следва да се приеме, че
липсва причинна връзка между това състояние и поведението на въззивницата –
последната не е допринесла със собствени действия за лишаването на въззиваемите
от достъп, нито същата е въздействала (присвоила) общите части, поради което не
е нарушила чл. 6, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗУЕС. Отказът на въззивницата да даде
свободен и неограничен достъп до апартамента си на другите етажни собственици,
не може да бъде прието за неоснователно, дори чрез него други етажни
собственици да са лишени от достъп до обща част – извод приет и в цитираното
по-горе решение по гр.д. № 954/2017г. на ВКС. Фактът, че единствено въззивницата има възможността да ползва
покривната тераса и другите общи части, не е основание за накърняване на
нейното право на собственост, като се допусне безпрепятствен непрекъснат достъп
на останалите етажни собственици през апартамента й. Заключвайки апартамента
си, въззивницата упражнява едно от своите правомощия по закон – да владее имота,
ограничавайки достъпа на трети лица, които са длъжни да зачитат притежаването
от нея абсолютно вещно право на собственост на ответника. Както е прието в
решение № 11/23.02.2018г. по гр.д. № 954/2017г. на ВКС, докладчик К. М., макар
с това да се ограничава правото им на достъп до покрива като обща част, другите
етажни собственици не могат да искат преодоляване на това противоправно
състояние чрез получаване на неограничен достъп до чужд самостоятелен обект,
създавайки по този начин друго противоправно състояние – накърняване на правото
на собственост. На следващо място, искът не би могъл да бъде уважен, доколкото
същият е правно средство за възстановяване на имота в състоянието от преди
нарушението (ТР № 31/06.02.1985г. по гр.д. № 10/1984 на ВС, ОСГК), а в случая
такова няма – сградата е била изградена и въведена в експлоатация, в
съответствие с одобрените строителни книжа, поради което липсва предишно
състояние, което да определи съдържанието на дължимото от ответника поведение,
в случай на неговото осъждане – този извод се възприема и в Решение №
243/23.10.2012г. по гр.д. № 197/2012г. на ВКС, докладчик Красимир Влахов, което
настоящият състав напълно споделя.
На следващо място, от
приетите доказателства съдът приема, че липсата на достъп на етажните
собственици до процесните общи части, не нарушава изискванията, както на
заповед № РД 14-02-1376/27.12.1985г. за избор и проектиране на асансьори, така
и на пожарна безопасност, залегнали в Глава V от Наредба № 2/02.05.1987г. за
противопожарно строително-технически норми (Отм. отм., бр. 96 от 4.12.2009 г., в
сила от 5.06.2010 г.), приложими към момента на одобряване на архитектурния
проект на 25.08.2008г. и издаване на разрешението за строеж на 26.08.2008г. Установи
се, че изготвеният арх. проект съответства на Наредба № 2 за ПСТН, като са
спазени нормативните изисквания от гледна точка на достъпа до общите части на
сградата. И трите условия за пожаротехническа безопасност на сградата,
предвидени в чл. 170, ал. 2 от Наредба № 2 за ПСТН са спазени – 1) има
евакуационно осветление в стълбището, 2) инсталираната е вентилационна система
за повишаване на налягането в стълбищните клетки, 3) асансьорните шахти и машинното
помещение са с плътни, негорими стени и покритие с граница на пожароустойчивост
най-малко 1 час. По делото се установи, че вентилационната система е изградена,
но е демонтиран двигателя й. Нефункционирането й обаче е неизпълнение на
задължението на етажните собственици да поддържат в изправност всички
съоръжения и инсталации в сградата – чл. 6, ал. 1, т. 18 от ЗУЕС. Същото не
може да се вмени в отговорност на въззивницата и това да бъде основание за
уважаване на неготорните претенции, доколкото цялата етажна собственост има
задължението да осигури нейната правилна работа. Съдът счита, че повишената
опасност за живущите при пожар, не е поради липсата им на достъп до общите
части на сградата (покривна тераса и др.), а поради демонтирания двигател на
вентилационната система. Неизпълнението на задължението на етажните собственици
да поддържат в изправност всички съоръжения и инсталации в сградата, не следва
да бъде за сметка на въззивницата като се допусне безпрепятствен достъп през
апартамента й на седмия етаж. В случая, неработещата вентилационна система
увеличава риска за всички живущи в сградата, дори при осигурен непрекъснат достъп до
покрива на сградата през апартамента на въззивницата. Също така, терасите и покривите
не са защитена зона, защото те не са
отделени от стълбищната клетка с пожарозащитни стени и врати и могат да бъдат
обхванати съпътстващите пожара фактори – дим, топлина и т.н – извод, до който съдът
достига от приетите допълнителната и повторната
съдебно-техническа експертизи. Съгласно чл. 150, ал. 1 от Наредба № 2 за ПСТН,
евакуационни пътища са стълбища,
коридори, фоайета, кулоарите и др., които са незадимими и осигуряват безопасно движение на хора към евакуационните изходи. Асансьорите и
другите механични средства за придвижване на хора не се считат за евакуационни
пътища – ал. 2 на чл. 150 от Наредба № 2 за ПСТН. Евакуационни са изходите,
посочени в чл. 153, ал. 2 от Наредба № 2 за ПСТН: 1. от помещения на първия
етаж, водещи непосредствено навън или в коридор, вестибюл и стълбище със
самостоятелен изход навън; 2. от помещенията на всички етажи (освен първия) в
коридори или проход, водещ към стълбище ли непосредствено в стълбище със
самостоятелен изход навън или през вестибюл, отделен от съседните коридори с
преградни врати; 3. от едно помещение в друго на същия етаж, които имат изход
съгласно изискванията на т. 1 и 2 и в тях не се осъществяват производства от
категория А и Б. В настоящия случай и съобразно приетите съдебно-технически
експертизи, пътищата за евакуация са от съответния апартамент към стълбищната
клетка с директен изход навън през входната врата на кота терен на безопасно
разстояние от сградата. В Наредба № 2 за ПСТН не са нормативно предвидени
евакуационни изходи към таваните, покривите, терасите, балконите или други общи
части нагоре в сградата, поради което съдът счита, че ограниченият достъп на
обитателите и гостите към покрива, не възпрепятства евакуацията от сградата. Покривната
тераса не е безопасна закона и не може да се извърши евакуация от нея, освен
ако няма външна евакуационна стълба по чл. 172 от Наредба № 2 за ПСТН, каквато
в случая не е изградена. От експертизите се установи, че евакуационното време,
евакуационният път и широчината на крайния евакуационния изход-входната врата на
кота терен са в съответствие с
нормативните изискания. Евакуационната врата на входа на блока се отваря
навън, което е в съответствие с чл. 168 от Наредба № 2 за ПСТН, а
Евакуационното осветление се включва автоматично при отпадане на ел.напрежение,
което съответства на изискванията на чл. 777, ал. 3 от Наредба № 2 за ПСТН. Отделно
от това се установи, че асансьорната шахта се проектирана с естествена вентилационна
система – на последното ниво на асансьорната шахта има отвор, през който ако възникне
пожар в шахтата или в асансьорната кабина, димните продукти ще излязат през
отвора, изграден на най-високата точка, като няма да навлязат в стълбищната
клетка.
В обобщение съдът приема,
че липсата на достъп на етажните собственици до процесните общи части, не е
породено от неоснователно действие (завземане) от страна на въззивницата, а
поради начина изграждане на сградата и същото не нарушава изискванията за пожарна
безопасност, залегнали в Глава V от Наредба № 2/02.05.1987г. за противопожарно
строително-технически норми (Отм. отм., бр. 96 от 4.12.2009 г., в сила от
5.06.2010 г.), приложими към момента на одобрение на архитектурния проект и
издаването на разрешението за строеж на сградата.
Като краен резултат,
предявените негаторни искове следва да бъдат отхвърлени, а решението на
първоинстанционния съд – отменено.
По
разноските:
Предвид отхвърлянето на
исковете, решението на РС-Варна следва да бъде отменено и в частта за
разноските, както и да се присъдят разноските в настоящата инстанция на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Въззиваемите следва да бъдат осъдени да
заплатят сумата от 850.00 лева разноски за заплатен адвокатски хонорар пред
настоящата инстанция и сумата от 1030.00 лева разноски пред районната инстанция
– 830.00 лева адвокатски хонорар и 200.00 лева депозит за СТЕ.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 5223/17.12.2018г. по гр.д. №
17237/2017г. на Районен съд – Варна,
като вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените с правно основание чл. 109
от ЗС от Р.И.К., ЕГН ********** и Е.С.К. ЕГН **********; Е.М.Д. ЕГН **********
и П.Т.Д. ЕГН **********; и „Гео Проект Инженеринг“ ЕООД, ЕИК 103756438, срещу В.Х.Х.,
ЕГН **********, искове както следва:
1. В.Х.Х. да бъде задължена да прекрати неоснователните си действия, пречещи на ищците да упражняват своето
право на собственост върху общи части от сградата, находяща се на
административен адрес гр.Варна, ул.“Акация„ № 4, като осигури достъпа до 1) стълбищна клетка от етаж шести, 2) стълбищна
клетка от етаж седми – към нивото на етаж осми; 3) асансьорна шахта, 4) тераса
на 7 –ми етаж и тераса на 8 –ми етаж, като и 5) достъпа към нивото на целия
осми етаж, описан с площ от 129 кв.м. и състоящ се изцяло от завзети и
присвоени от ответницата общи части на сградата: стълбищна клетка от първо
ниво, едно помещение и тераса, 6) асансьорна шахта с врата откъм осми етаж за
обслужване на асансьора;
2. да
осигури на ищците
достъп до описаните по-горе общи части;
3. да
осигури на ищците
достъп до комини; улуци; отдушници и капандури;
4. да
премахне поставената метална
врата на 6–ти етаж;
ОСЪЖДА
Р.И.К., ЕГН ********** и Е.С.К. ЕГН **********; Е.М.Д. ЕГН ********** и П.Т.Д.
ЕГН **********; и „Гео Проект Инженеринг“ ЕООД, ЕИК 103756438 да заплатят на В.Х.Х.,
ЕГН ********** сумата от 1030.00 (хиляда и тридесет лева) лева разноски по гр.д.№ 17237/2017г. по
описа на ВРС, състоящи се от заплатено адвокатско възнаграждение от 830.00 лева
и депозит за СТЕ от 200.00 лева, както и сумата от 850.00 (осемстотин и
петдесет) лева разноски за заплатен адвокатски хонорар пред настоящата
инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: