Р Е Ш Е Н И Е

№ ................./ 08.04.2019г.

гр. Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – ви състав, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и пети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВИН ШАКИРОВА

                                                                                             ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ПЕНЕВА

КРАСИМИР ВАСИЛЕВ

 

при секретар МАРИЯНА ИВАНОВА,

като разгледа докладваното от съдия Невин Шакирова

въззивно гражданско дело № 2688 по описа за 2018г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на Н.С.Д. и К.П.Д. срещу Решение № 626 от 19.02.2018г. по гр.д. № 3867/2014г. по описа на ВРС, XVIII-ти състав, с коeто на основание чл. 79, ал. 1, пр. I вр. чл. 200 от ЗЗД е отхвърлен предявения от тях срещу А.  М.Н. с ЕГН ********** и адрес: *** иск за осъждане на ответника да заплати на ищците сумата от 10 500 лева,  съставляваща сбор от 10 на брой анюитетни вноски, всяка от които в размер на по 1050 лв., дължими за месеците от юли 2011г. до септември 2012г. вкл., представляващо част от цената по договор за покупко-продажба, обективиран в НА за продажба на недвижим имот № 18, том VI, peг. № 15155, дело № 942/23.12.2009г. на Нотариус № 194, ведно със законната лихва върху главницата за периода от подаването на исковата молба в съда до окончателното плащане на задължението, както и Решение № 3856/25.09.2018г. постановено по същото дело, с което не е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението съобразно дадените от ВОС указания.

Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност на обжалваното решение и постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Изложените доводи за произнасяне извън предмета на делото – по ненаведено възражение. Твърди се необоснованост на извода, че купувачът не може да плаща на продавачите, а само на банката. В договора за покупко продажба липсва уговорка в полза на трето лице /банката/, липсва твърдение за встъпване или заместване в дълг. По делото липсва спор, че начинът на плащане на цената по договора за покупко продажба е уговорен конкретно и сочи по коя сметка, в какви срокове и на какви вноски да бъде платена тя от купувача на продавачите. Налице е превратно тълкуване на волята на страните по сделката в противоречие с чл. 9 и чл. 20 от ЗЗД и действителната воля на страните и разума на закона. Няма спор по делото, че продажната цена до сега е била плащана от купувача по сметка на Н.Д. в „Банка ДСК“ ЕАД. Моли в заключение да се отмени обжалваното решение, а предявените искове бъдат уважени в цялост.

Втората жалба е основана на доводи за недопустимост на решението, с което не е допусната указаната ОФГ в основното решение. С оглед дадените от ВОС задължителни указания по в.гр.д. № 1293/2018г., първоинстанционният съд е следвало да изпълни същите, въпреки което не е допуснал поправка в диспозитива на решението. С писмени молби, както и в първото по делото с.з. по реда на чл. 143, ал. 2 от ГПК, ищците уточнили, че претенцията им не е за заплащане на анюитетни вноски, както е отразено в диспозитива на обжалваното решение, а е за заплащане на цената на имота, уговорена на месечни вноски, равни на анюитетните такива по погасителен план към договор за кредит, предявени като частичен иск. Тези вноски по цената на имота са идентични по размер на дължимите от продавачите по договора за кредит анюитетни вноски. Молят поради това за обезсилване, съответно отмяна на решението.

В отговор на жалбата, А.М.Н. оспорва доводите в нея. Поддържа доводи за правилност, обоснованост и законосъобразност на решението. Именно при условията на поемане на изпълнението се е задължил да плати цената по договора, поемайки изпълнението на задължението на Д. спрямо „Банка ДСК“ ЕАД. Договорът за банков кредит от друга страна е договор, сключен с оглед личността на кредитополучателя, поради което задълженията на последния не могат да се поемат от трето лице. Предсрочната изискуемост на кредита на ищците не е в състояние да видоизмени поетото от него задължение или пък да го превърне в предсрочно изискуемо. Вземането на банката по договора за кредит понастоящем е погасено и не съществува. Ето защо задължението на Н., във вида, в който е поето, е неизпълняемо, доколкото такова не съществува – имотът е продаден на публична продан. Налице е погасяване на задължението на кредитополучателите към банката. От друга страна по делото липсват доказателства въззивниците да са платили дължимите вноски вместо него, за да имат претенция за връщането им. Моли поради всичко изложено, обжалваното решение да се потвърди.

Отговор е депозиран и по втората жалба, съдържащ доводи за допустимост на решението. По същество искането на въззивниците е за изменение петитума на иска, каквото вече е предприето пред ВРС, поради което последващото е недопустимо. В този смисъл жалбата е неоснователна.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените позиции по спора в писмени молби, като всяка претендира присъждане на разноски.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност. По допустимостта на решението, съдът съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от Н.С.Д. и К.П.Д. срещу А.М.Н. осъдителни искове, уточнени вкл. и пред настоящата инстанция, за реално частично изпълнение на задължението на купувача за плащане на продажната цена по договор за покупко продажба на недвижим имот от 23.12.2009г., съобразно уговорения начин на плащане чрез месечни вноски по сметка на продавача, открита в „Банка ДСК“ ЕАД с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. I вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, конкретно за осъждане на ответника да заплати сумата от 10 500 лв., заявена като частичен иск от иск с цена на цялото вземане от 111 670.75 лв., представляваща неплатен остатък от цената по договора, формирана като сбор от 10 вноски за цена, равни по размер на анюитетните вноски по договор за кредит от 18.11.2004г., изменен с Анекс № 1, всяка от които в размер на 1050 лв., дължими за периода от 07.2011г. до 04.2012г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 25.03.2014г. до окончателното плащане на задължението, а евентуално по ½ от общо заявената сума за всеки от ищците.

Фактическите твърдения, на които се основават исковете са следните: с договор за покупко продажба на недвижим имот, оформен с НА № 18 от 23.12.2009г., ищците продали на ответника собствения си недвижим имот, представляващ Кафене, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Младост“, бул. „Ян Хунияди“ № 14, представляващ обект с ид. 10135.3512.73.1.2, находящ се на първи етаж в сграда със смесено предназначение, заедно с 36.8938% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху ПИ с ид. 10135.3512.73. Срещу прехвърленото му право на собственост купувачът се задължил да плати на продавачите покупна цена в размер на 142 016.80 лева, платима по начин и условия, еднакви с тези по договора за кредит от 18.11.2004г., сключен между продавачите, като кредитополучатели и „Банка ДСК“ ЕАД, по сметка в тази банка на вноски, съвпадащи по размер с тези по погасителния план. Ответникът плащал редовно цената съобразно уговорения начин на плащане до 30.06.2011г., когато спрял плащанията. До този момент купувачът платил общо 30 346.05 лв. /сбор от 16 вноски/, като към настоящия момент неплатения остатък възлиза на 111 670.75 лв. Доколко банката е обявила предсрочна изискуемост на кредита в пълен размер, пристъпила е към принудително изпълнение, насочено върху ипотекирания в нейна полза имот, то е налице предсрочна изискуемост и на задължението на купувача за плащане на целия остатък от продажната цена. Евентуално тази предсрочна изискуемост е настъпила поради неплатежоспособност на купувача по смисъла на чл. 71 от ЗЗД. Евентуално твърди, че е настъпила редовна изискуемост на задължението за плащане 32 вноски по цената, съвпадащи по падеж и размер с анюитетните вноски по договора за кредит, доколкото в отношенията между страните продължава да действа погасителния план по договора за кредит. Отправил искане в тази връзка за положително произнасяне по делото.

В отговор на исковата молба, А.М.Н. оспорил исковете по основание и размер. Признал, че по силата на договора от 23.12.2009г. ищците му прехвърлили правото на собственост върху кафене, срещу поето от него задължение за плащане на продажната цена за срок от 330 месеца, съгласно договор за кредит от 18.11.2004г. на „Банка ДСК“. От 01.01.2010г. до 01.07.2011г. внасял по посочена сметка с титуляр ищеца Д. сумата общо от 55 121 лв., от която за погасяване  на задълженията по договора за кредит банката е отчислила 39 301 лв., която е и платената цена по договора. След този момент „Банка ДСК“ ЕАД предприела принудително изпълнение, насочено върху имота, като същия бил изнесен на публична продан. Отправил искане в тази връзка за отхвърляне на исковете.

СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:

С Договор за кредит за покупка на недвижим имот от 18.11.2004г. и Анекс към същия от 29.10.2008г., „Банка ДСК“ ЕАД, като кредитор отпуснала на Н. и К. Д., като кредитополучатели, кредит за покупка на кафене, в размер на 135 000 лв. В договора е уговорено, че падежна дата за издължаване на месечните анюитетни вноски е 26-ти, като изпълнението на задълженията на кредитополучателите за погасяване на кредита са обезпечени с ипотека върху недвижимия имот. Уговореният срок за издължаване на кредита е 330 месеца, а лихвеният процент – 9.29%.

С договор за покупко продажба от 23.12.2009г., оформен с НА № 18/2009г. Н. и К. Д. продали на А.Н. собствения си недвижим имот – кафене, с ид. 10135.3512.73.1.2 в гр. Варна, ж.к. „Младост“, бул. „Ян Хунияди“ № 14 за сумата от 142 016.80 лв., платима от продавача на „Банка ДСК“ за погасяване на отпуснатия на продавачите ипотечен кредит за срок от 330 месеца по договор, сключен на 18.11.2004г. с „Банка ДСК“ ЕАД и Анекс от 26.11.2004г.

С влязло в сила решение по гр.д. № 162/2015г. по описа на ВОС са отхвърлени предявените от А.Н. срещу Д. искове с правно основание чл. 189, ал. 1 вр. чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на договора по НА № 18/2009г., както и за връщане на платената по договора цена в размер на 39 301 лв.

Съгласно Погасителен план от 29.10.2008г./л. 15-19 от делото/, дължимите месечни вноски за периода от м. 07.2011г. до 04.2012г. или вноските от №№ 33-42 по ПП са в размер на по 1 019.88 всяка, с изключение на вноската за м. 10.2011г., която е в размер на 1 492.67 лв.

Пред ВРС е прието заключение на ССчЕ, от което се установява, че в случай, че кредитът бе се обслужвал редовно от кредитополучателите, то дължимите вноски по същия за периода от м. 07.2011г. до м. 04.2012г. биха били в размер на по 1 047.50 лв., а месечната вноска за м. 10.2011г. – 1 532.21 лв.

Въз основа на тези факти и допуснато в първо с.з. заседание изменение в петитума на иска, в обжалваното решение ВРС приел, че съобразно уговореното между страните, ответникът е поел задължение да плаща само и единствено на третото лице – „Банка ДСК“ ЕАД, а ищците не са материално правно легитимирани по иска за реално изпълнение, поради което отхвърлил иск за заплащане на сумата от 10 500 лв. – сбор от 10 на брой анюитетни вноски, дължими за месеците юли 2011г. до септември 2012г., представляващо част от цена по договор за покупко продажба по НА № 18/2009г.

СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 79, ал. 1, пр. I от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата. В тежест на ищеца по иск за реално изпълнение е да установи валидната облигационна обвързаност между страните, по силата на която ответникът има правното задължение да плати парична сума в конкретен размер именно на ищеца.

Съобразно уточненията на исковата молба пред настоящата инстанция предявените искове имат частичен характер като предметът им се свежда до частта от вземанията на ищците за цена по договор за покупко продажба на недвижим имот за периода 07.2011г. – 04.2012г. с общ размер на цялото вземане от 111 670.75 лв., съответстваща на заявената сума от 10 500 лв. Произнасянето в обжалваното решение за периода извън предмета на делото и обема на търсената и дължима защита /м.05.2012г. – м.09.2012г./ е в нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес съгласно чл. 6, ал. 2 от ГПК, поради което в тази част решението като процесуално недопустимо следва да се обезсили.

Основателен на следващо място е доводът в жалбата, че неправилно въз основа на направените от ищците пояснения и допълнения на исковата молба по реда на чл. 143, ал. 2 от ГПК и преди доклада на делото, ВРС е приел, че са налице предпоставките на чл. 214, ал. 1 от ГПК и допуснал изменение на иска, приемайки същия като заявен за пълния размер на вземането за част от периода. В конкретния случай, както в първото по делото с.з., така и във всички писмени молби преди него, както и пред настоящата инстанция ищците поддържат, че заявяват частични искове за реално изпълнение до частта на вземанията им за цена по договор за продажба, за конкретен период, като посочват размера на предявената част, както и този на цялото вземане. Доколкото обаче независимо от нарушението на процесуалните правила и неправилно квалифицираното спорно право като цяло вземане за „анюитетни вноски“, първата инстанция е разгледала предявения иск, то е налице нарушение на материалния закон, като основание за неправилност на постановеното решение и за неговата отмяна, но не и за неговата недопустимост. В случая ВРС се е произнесъл по предявения иск, но е дал грешна квалификация на спорните твърдения. Въззивният съд, като съд по съществото на правния спор, е задължен да даде вярната квалификация и да реши делото по същество.

Не е спорно в отношенията между страните, а и от писмените доказателства по делото се установява, че на 23.12.2009г. сключили по между си валиден договор за покупко продажба на недвижим имот, който обвързва същите и към настоящия момент. В договора страните уговорили продажната цена от 142 016.80 лв. да се плати от купувача на „Банка ДСК“ за погасяване на отпуснатия на продавачите ипотечен кредит за срок от 330 месеца по договор, сключен на 18.11.2004г. с „Банка ДСК“ ЕАД и Анекс от 26.11.2004г., с остатък за плащане към момента на прехвърлянето 123 795.90 лв.

Съгласно ТР № 137 от 17.XI.1955г. на ВС страните по взаимно съгласие още при сключване на договора могат да определят формите, по които ще станат конкретните плащания. Липсват твърдения по делото, както и доказателства, така уговорената форма на плащане на продажната цена – реално изпълнение на това задължение на третото лице – кредитодател и кредитор на продавачите, да е променена между страните по общо съгласие. Последвалите неизпълнението на задължението за реално изпълнение на трето лице събития – реализирано право на принудително изпълнение на задължението на продавачите – кредитополучатели от третото лице – кредитодател и удовлетворяването му от цената на продадения на публична продан имот, предмет на договора за продажба между страните – са ирелевантни по отношение на свободно договорената към момента на сключване на договора форма и начин на плащане на цената и не променят съдбата на изявената воля на страните по тази клауза. Принудителното удовлетворяване на банката – кредитор пък е резултат от неизпълнението на продавачите – кредитополучатели, които по кредитното правоотношение са останали длъжници, независимо от сключения прехвърлителен договор с ответника и уговореното плащане от последния на банката. Насочването на принудителното изпълнение върху ипотекирания в обезпечение на задълженията на продавачите по договора за кредит имот от друга страна, придобит от ответника на основание договора между страните, е резултат от реализиране на ипотечното право на банката, за което ответникът – купувач е знаел, към момента на покупката.

Ирелевантна за изхода на спора е правната природа на поетото задължение от купувача за плащане на продажната цена на кредитора на продавачите, доколкото иска е за реално изпълнение на задължение за плащане на продажна цена, плащането на която е уговорено да се извърши на кредитора на продавачите за погасяване на техен дълг /Определение № 123 от 21.02.2018г. по гр.д. № 4436/2017г. на ВКС, III ГО/. Последното не е встъпване в дълг /купувачът в случая не е встъпил като съдлъжник на продавачите/; не е заместване в дълг /липсва съгласие на кредитора, нито продавачите се освобождават от задълженията си/; не е договор в полза на трето лице, а уговорка, задължението за плащане да се изпълни на трето лице, за погасяване дълг на продавачите. Неизпълнението на така поетото задължение на купувача, не е скрепено в договора с конкретни правни последици, нито легитимира продавачите да искат изпълнение за себе си.

Твърдението в исковата молба, че с договора страните всъщност уговорили купувачът да плати на продавачите покупната цена в размер на 142 016.80 лева, платима по начин и условия, еднакви с тези по договора за кредит от 18.11.2004г., сключен между продавачите, като кредитополучатели и „Банка ДСК“ ЕАД, по сметка в тази банка на вноски, съвпадащи по размер с тези по погасителния план не е доказано по делото, като само по себе си не променя общата воля на страните за формата на плащане – да се плаща на кредитора, по и при условията на договора за кредит. Различна от отразената в текста на договора воля на страните относно условията на плащане на продажната не е доказана по делото, поради което ищците като продавачи, дали съгласие продажната цена да се плати на банката в погасяване на дълга им, не са материално правно легитимирани да получат цената по договора. Предявените частични искове поради това са недоказани по основание и следва да се отхвърлят.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззиваемият има право на поискани разноски. Действително реализираните от страната съгласно представен списък и писмени доказателства разноски под формата на платено възнаграждение за адвокат, възлизат на сумата от 1 000 лв. С оглед релевираното от въззивниците възражение за прекомерност на платеното възнаграждение преценено на плоскостта на действителната сложност на делото, на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004г., съдът намира, че възнаграждение следва да се редуцира до 850 лв. В този размер разноските следва да се присъдят в тежест на въззивниците.

Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненски окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОБЕЗСИЛВА Решение № 626 от 19.02.2018г. по гр.д. № 3867/2014г. по описа на ВРС, XVIII-ти състав, В ЧАСТТА, в която ВРС се е произнесъл по непредявен иск – за периода от м. 05.2012г. до м. 09.2012г. като процесуално недопустимо.

ОТМЕНЯ Решение № 626 от 19.02.2018г. по гр.д. № 3867/2014г. по описа на ВРС, XVIII-ти състав, В ЧАСТТА, с която на основание чл. 79, ал. 1, пр. I вр. чл. 200 от ЗЗД е отхвърлен предявения от Н.С.Д. с ЕГН ********** и К.П.Д. с ЕГН ********** срещу А.  М.Н. с ЕГН ********** иск за осъждане на ответника да заплати на ищците сумата от 10 500 лева,  съставляваща сбор от 10 на брой анюитетни вноски, всяка от които в размер на по 1050 лв., дължими за месеците от юли 2011г. до април 2012г. вкл., представляващо част от цената по договор за покупко-продажба, обективиран в НА за продажба на недвижим имот № 18, том VI, peг. № 15155, дело № 942/23.12.2009г. на Нотариус № 194, ведно със законната лихва върху главницата за периода от подаването на исковата молба в съда до окончателното плащане на задължението И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 79, ал. 1, пр. I вр. чл. 200 от ЗЗД предявения от Н.С.Д. с ЕГН ********** и К.П.Д. с ЕГН ********** срещу А.  М.Н. с ЕГН ********** иск за осъждане на ответника да заплати сумата от 10 500 лв., заявена като частичен иск от иск с цена на цялото вземане от 111 670.75 лв., представляваща неплатен остатък от цената по договор за покупко продажба от 23.12.2009г. по НА № 18/2009г., формирана като сбор от 10 вноски за цена, равни по размер на анюитетните вноски по договор за кредит от 18.11.2004г., изменен с Анекс № 1, всяка от които в размер на 1050 лв., дължими за периода от м.07.2011г. до м.04.2012г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 25.03.2014г. до окончателното плащане на задължението, а евентуално по ½ от общо заявената сума на всеки от ищците.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Н.С.Д. с ЕГН ********** и К.П.Д. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на А.  М.Н. с ЕГН ********** сумата от 850 /осемстотин и петдесет/ лева, представляваща реализирани по делото съдебно деловодни разноски пред въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен касационен съд в едномесечен срок, който за страните започва да тече от получаване на съобщението за постановяването му, по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.

Преписи от решението на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК да се връчат на страните по делото.

 

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                 

                                                                                       2.