№………./………2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и шести февруари две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА
КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
при секретар Димитричка
Георгиева,
като разгледа
докладваното от съдията Кавърджикова
въззивно
гражданско дело № 21 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
въззивната жалба на „СМ БГ“ ЕООД, ЕИК 203420876, със седалище и
адрес на управление *** представлявано от управителя А.Н.К., чрез адв. Д.Я., срещу
решение № 4684/19.11.2018г. по гр.д. № 2587/2018г. на 33-ти състав на ВРС, с
което е осъдено да заплати на осн. чл. 75, ал. 2 от ЗЗД в полза на „Интейк“ ЕООД,
ЕИК 203211061,
със седалище и адрес на управление ***/вътрешен двор/, представлявано от
управителя Р.К.М., сумата в размер на
1681,70лв.,
представляваща заплатена от длъжника „Енерго Про
Продажби" АД в полза на мнимия кредитор „СМ БГ" ЕООД сума, същата платена без основание стойност на коригирана
потребена електроенергия, за периода 21.09.2012г. - 19.03.2013г., за
обект с абонатен № 0702102098 и клиентски №1300045554, с титуляр на
партидата ***ЕГН **********, с адрес на
потребление: ****, за която е издадена фактура №0096942865/5.03.2013г. и която
сума е цедирана от първоначалния цедент ***ЕГН **********,
както в полза на „Интейк" ЕООД с договор за цесия от 26.09.2014г., така и в полза
на „СМ БГ" ЕООД с договор за цесия от 21.02.2016г.
Излага, че неправилно в диспозитива си
ВРС приел, че „СМ БГ“ ЕООД е мним
кредитор. Решението от 13.11.2017г. по в.гр.д. № 1694/2017г. на ВОС
постановява, че и двамата цесионери „СМ БГ“ ЕООД и ***са кредитори, което
означава, че на „СМ БГ“ ЕООД е признато качеството кредитор с влязло в сила
решение. Качеството кредитгор му е признато и с решение № 214/23.02.2017г. по
в.гр.д. № 2246/2016г. на ВОС. Не може да
се приеме, че „СМ БГ“ ЕООД е мним кредитор. Не е налице хипотезата на чл. 75,
ал. 2 от ЗЗД.
Неправилно ВРС е приел и това, че „не стои на внимание въпросът за това
дали длъжникът „Енерго Про Продажби“ АД
е дейстгвал недоброскъвестно. Хипотеза та на чл. 75, ал. 2 от ЗЗД е сложен
фактически състав, който изисква наличието на две кумулативно дадени
предпостгавки-длъжникът да е платил добросъвестно на лице, което не е кредитор,
но с оглед обстоятелствата го е възприел за такъв. В противен случай длъжникът
изобщо не е изпълнил валидно и кредиторът може да иска плащане от длъжника на
принципа „Който плаща зле, плаща два пъти“. Длъжникът на свой ред може да търси
реституция от лицето, на които е платил, на принципа на неоснователното
обогатяване. В случая, „Енерго Про Продажби“ АД е действал недобросвестно и
извън дължимата грижа на добрия търговец. По време на съдебния процес на „СМ
БГ“ ЕООД длъжникът по договора за цесия е знаел, че ***претендира да е носител
на спорното материално право. „Енерго Про Продажби“ АД нe е изтъкнало този факт в своя
защита и не е привлякло ***в процеса, поради което делото е завършило в полза
на „СМ БГ“ ЕООД, а с диспозитива му е формирана СПН. Искът на ***би следвало да
е насочен срещу „Енерго Про Продажби“ АД, а не срещу „СМ БГ“ ЕООД по реда на
чл. 75, ал. 2 от ЗЗД.
Моли се да бъде отменено обжалваното решение и постановено такова по
същество на спора, като се отхвърли исковата претенция.
В писмен
отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК
„Интейк“ ЕООД,
ЕИК 203211061, със седалище и адрес
на управление ***/вътрешен двор/, представлявано от управителя Р.К.М., чрез адв
***, оспорва
въззивната жалба, като неоснователна. Моли се обжалваното решение да бъде
потвърдено. Претендира присъждане на сторените разноски. Възразява за прекомерност на заплатното от
насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Изпълнени са точно указанията на ВОС в решение №
1823/06.12.2017г. по в.гр.д. № 1694/2017г. относно спорът между двамата
кредитори, който следва да бъде решен в
отделно производство, където бъде постановено кой от двамата цесионери е
носител на вземането и по силата на кой договор за цесия.
Доколкото се твърди,
че „СМ БГ“ ЕООД не е мним кредитор, се сочи обстоятелстнвото, че ***пръв е
съобщил на длъжника прехвърлянето на вземането. ***не е могла да се разпореди с
вземането си, което вече е отчуждила.
Налице са
предпоставките на чл. 75, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД, след като „Интейк“ ЕУООД е
носител на процесното вземане, а длъжникът е изпълнил на „СМ БГ“ ЕООД, което
обуславя извода, че последният е мним кредитор. Решение № 214/23.02.2017г. по
в.гр.д. № 2246/2016г. на ВОС не обвъзва и няма действие по отношение на
действителния носител на вземането, доколкото не е бил страна по него.
В с.з. на
26.02.2019г. „СМ БГ“ ЕООД, чрез адв. Д.Я. поддържа въззивната си жалба, а
въззиваемото дружество „Интейк“ ЕООД, чрез адв. ***-писмения си отговор.
В исковата си молба “Интейк” ЕООД, чрез адв. Кр.Т. иска ответникът „СМ БГ” ЕООД да бъде осъден да заплати сумата
от 1681.70лв., заплатена на мнимия кредитор “СМ БГ” ЕООД от длъжника “Енерго
Про Продажби” ЕООД, но дължима на истинския кредитор ”Интейк” ЕООД,
представляваща платена без основание стойност на електроенергия, начислена по
корекция на сметките за абонат № 0702102098 и кл. № 1300045554 с титуляр ***ЕГН
********** с адрес на потребление ***, за което е издадена фактура №
0096942865/25.03.2013г. , на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, която сума е
цедирана от ***в полза на “Интейк” ЕООД на 26.09.2014г. и в полза на “СМ БГ”
ЕООД на 21.02.2016г., на осн. чл. 75, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД.
В срока за отговор ответното дружество
„СМ
БГ“ ЕООД оспорва
иска. Заявява, че не оспорва сключването на договор за цесия от 26.09.2014г., с
който ***е прехвърлила вземането си от „Енерго Про Продажби“ АД, на стойност
1681.70лв. на „КНМ Груп“ ЕООД. Оспорва обаче договора от 23.10.2014г., сключен
между „КНМ Груп“ ЕООД и „Интейк“ ЕООД, представляван от ***. Тя не е била
представляваща дружеството към 23.10.2014г., а чак от 04.12.2014г. Моли се
исковата претенция да бъде отхвърлена.
За да
се произнесе съдът има предвид следното от фактическа страна:
С договор за прехвърляне на вземане от 26.09.2014г., ***, ЕГН ********** ***, в качеството й на цедент, действащ
чрез пълномощника си адв. К. Димов Т., е прехвърлила на „КНМ Груп" ЕООД,
ЕИК 202745272, в качеството му на цесионер вземането си от длъжника „Енерго Про Продажби" АД в размер на
сумата от 1681.70 лв., представляваща платена без основание стойност на
коригирана потребена електроенергия, за периода 21.09.2012г. - 19.03.2013г., за обект с абонатен № 0702102098 и клиентски № 1300045554, с адрес на потребление: ****, за която сума
е издадено
фактура №0096942865/25.03.2013г.
За така сключения договор длъжникът ***,
чрез адв. Кр.Т. е уведомила длъжника
„Енерго Про
Продажби" АД, с писмо по ел. поща с вх. № 3339954/02.10.2014г.
С договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2014г. сключен между „КНМ Груп" ЕООД и „Интейк" ЕООД, „КНМ
Груп" ЕООД е прехвърлил на „Интейк"ЕООД вземането си от длъжника „Енерго Про Продажби" АД в размер
на сумата от 1681.70лв., представляваща платена без основание стойност на
коригирана потребена електроенергия, за периода 21.09.2012г. -19.03.2013г., за обект с абонатен № 0702102098 и клиентски № 1300045554, с титуляр на партидата ***ЕГН **********, с адрес на потребление: ****,
за която сума е издадена фактура №0096942865/25.03.2013г.
Цедентът „КНМ Груп“ ЕООД е уведомил длъжника „Енерго Про
Продажби“ АД с писмо по
ел. поща с вх.№ EPRS-2763/28.10.2014г., където под номер 38
в приложения списък фигурира процесното вземане.
С договор за прехвърляне на вземане
от 21.02.2016г. ***ЕГН ********** ***, в качеството си на цедент,
е прехвърлила в полза на „СМ БГ" ЕООД вземането си от „Енерго Про Продажби“ АД в размер
на сумата от
1681.70лв., представляваща платена без основание стойност на коригирана
потребена електроенергия, за периода 21.09.2012г. - 19.03.2013г., за обект с абонатен №0702102098 и клиентски № 1300045554, с адрес на
потребление: ****, за което е издадена фактура №0096942865/25.03.2013г.
За сключения договор за цесия от
21.02.2016г., длъжникът „Енерго Про
Продажби" АД е уведомен с писмо по ел. поща от 22.02.2016г.
С решение № 3819/25.10.2016г. по гр.д.
№ 5494/2016г. на 26-ти състав на ВРС, влязло в законна сила на 23.02.2017г., когато е потвърдено с решение № 214/23.02.2017г. по гр.д. №
2246/2016г. на ВОС-ГО, е признато за установено,
че „Енерго Про Продажби"АД, ЕИК 103533691 дължи на „СМ
БГ"ЕООД, ЕИК 203420876, сумата от 1681,70 лева,
представляваща корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на
електроенергия за периода от 21.09.2012 г. до 19.03.2013г., за обект находящ се в с.Могила, обл.Шумен, абонатен № 0702102098 и
клиентски № 1300045554, дължима по силата на договор за продажба на
електроенергия, дадена без основание, прехвърлено с договор за цесия от
21.02.2016г., сключен между цедента ***и цесионера „СМ БГ" ЕООД, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението - 31.03.2016г. до окончателното й изплащане, за която сума е
издадена Заповед № 1718/ 04.04.2016г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3583/2016г.
Видно от извършената от съда справка с данните от деловодна
система на ВОС, с решение № 1823/06.12.2017г., постановено по в.гр.д. № 1694/2017г. на ВОС-ГО, влязло в сила на 06.12.2017г., е отменено решение № 2632/28.06.2017г. по гр.д. № 8950/2017г. на ВРС и вместо него е постановено отхвърляне на иска с
правно основание чл. 422
,вр. чл. 415 от ГПК, предявен от „Интейк" ЕООД, за приемане за установено по отношение на „Енерго-про продажби"
АД, че съществува вземането, присъдено със заповед за изпълнение, издадена по
ч.гр.д.№ 8033/2016 г. на ВРС, за сумата от 1681,70 лева, представляваща платена
от ***без основание стойност на коригирана електроенергия по издадена фактура №
0096942865 от 25.03.2013г., за обект, находящ се в село Могила
- ул.„Никола Вапцаров"№3, Община Каспичан, което вземане е прехвърлено с
договор за цесия от 26.09.2014г. на „КНМ Груп" ЕООД, а с договор за цесия
от 23.10.2014г. от „КНМ Груп“ ЕООД на „Интейк" ЕООД, ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по член 410 ГПК
/08.07.2016г./ до окончателното изплащане на задължението. В мотивите на това решение е посочено, че „в случая се касае до наличието на
едно и също задължение на длъжника „Енерго-про продажби " АД, по вземането на потребителя Петкана Митрова за сумата от 1681,70 лева, представляваща платена без основание
стойност на корегирана потребена електроенергия за периода 21.09.2012г. -
19.03.2013г., за обект с абонатен номер
0702102098 и клиентски номер 1300045554, за което е издадена фактура №
096942865 от 25.03.2013г., прехвърлено на двама различни кредитора -
„Интейк" ЕООД и „ СМ-БГ"ЕООД, но не е налице
хипотезата на член 224 от ГПК, доколкото искането за привличане на трето лице в
тази хипотеза е допустимо само при условие, че длъжникът — ответник не е
удовлетворил един от спорещите кредитори. В конкретният случай, е прието, че е налице влязло в сила решение, с което е
осъден ответникът по настоящото дело да заплати на цесионера „ СМ БГ"ЕООД, и при наличие на спор между двамата цесионери, придобили едно и също вземане от едно и също лице, то този спор следва да бъде решен в
отделно производство между кредиторите, където да бъде разрешено кой от двамата
цесионери е носител на вземането,
произтичащо от неоснователното обогатяване на ответника и по силата на кой от
сключените договори за цесия.
Предвид така установеното от
фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Настоящият състав намира, че
първоинстанционният съд е дал правилна квалификация на предявения иск. Съгласно разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от ЗЗД длъжникът се
освобождава, ако добросъвестно е изпълнил задължението си към лице, което, въз
основа на недвусмислени обстоятелства, се явява овластено да получи
изпълнението. Истинският кредитор има право на иск срещу лицето, което е
получило изпълнението.
В
конкретния казус, няма спор между страните, че с договор за цесия от
26.09.2014г. ***е прехвърлила вземането си от „Енерго Про Продажби“АД, в размер
на сумата от 1681.70лв.,
представляваща заплатена от нея без основание стойност на коригирана потребена
електроенергия, за периода 21.09.2012г. - 19.03.2013г., за обект с абонатен № 0702102098 и клиентски №1300045554, с
адрес на потребление ****, за която е издадена фактура №0096942865/5.03.2013г., в полза на „КНМ Груп“ ЕООД, съобщен на
длъжника „Енерго Про Продажби“ АД на 02.10.2014г.
Спорно е дали валидно „КНМ Груп“ ЕООД е
прехвърлило с договор за цесия от 23.10.2014г. на ***закупеното от ***по
договора за цесия от 26.09.2014г. вземане, по съображенията, че ***не е било
надлежно представлявано от посочената като представляваща ***, с оглед
възражението в този смисъл, направено от ответника „СМ БГ“ ЕООД. Вярно, че към
23.10.2014г. управителят на ***е била ***, а като такава се легитимира ***, чак
от 04.12.2014г., видно от извършената в ТР справка за вписванията по партидата
на дружеството.
Съдът намира за неоснователно това възражение
на „СМ БГ“ ЕООД, предвид че, от една страна дружеството не е било страна по
договора за цесия от 23.10.2014г. и не може да прави такива възражения, а от друга, че приема, че е налице хипотезата
на чл. 301 от ТЗ. В тази разпоредба е предвидено, че когато
едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че
търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след
узнаването. Не само, че не се е противопоставил търговецът, а с поведението си,
предприемайки действия по предявяване на искови претенции в защита на тези свои
права по съдебен ред, а и с представената декларация от 16.05.2018г., подписана от управителя Р.К.М.,
ги е потвърдил изрично. Същите изводи е направил и първоинстанционният съд.
Неоснователно
е и второто оплакване, че ВРС се е произнесъл в противоречие с двете цитирани
решения на съда- решение №
3819/25.10.2016г. по гр.д. № 5494/2016г. на
26-ти състав на ВРС, влязло в законна сила на 23.02.2017г., когато е потвърдено
с решение № 214/23.02.2017г. по гр.д. №
2246/2016г. на ВОС-ГО и решение № 2632/28.06.2017г. по гр.д. № 8950/2017г. на ВРС. ***не е страна по първото дело и цитираното решение
не го обвързва, а защитаваното материално право по второто дело се различава
от това по настоящото, с което е повдигнат спор между действителния и
неистинския кредитор. Нещо повече, тъкмо с решението по второто дело ВОС е
указал възможността на страната да защити правата си, като предяви иск в
отделно производство между кредиторите, т.к. не е налице хипотезата на чл. 224
от ГПК, щом „Енерго Про Продажби“ АД вече е било платило на „СМ БГ“ ЕООД.
Неоснователно
е и последното оплакване, че ВРС се е произнесъл по иска с правно осн. чл. 75,
ал. 2 от ЗЗД, а „Енерго Про Продажби“ АД е бил недобросъвестен, доколкото е бил
уведомен като длъжник за извършените цесии и, че е налице спор между ***и „СМ
БГ“ ЕООД. Не е спорно между страните, че „Енерго Про Продажби“ АД е платило на
„СМ БГ“ ЕООД. Кога е станало това? Очевидно между влизането в сила на решение №
3819/25.10.2016г. по гр.д. № 5494/2016г. на
26-ти състав на ВРС, влязло в законна сила на 23.02.2017г., когато е потвърдено
с решение № 214/23.02.2017г. по гр.д. №
2246/2016г. на ВОС-ГО, щом изобщо „СМ БГ“ ЕООД е подало заявление за издаване
на заповед за изпълнение на парично вземане, производството по което е приключило
с посоченото решение на ВОС и постановяването на второто посочено
решение-решение № 2632/28.06.2017г. по гр.д. № 8950/2017г. на ВРС, с което е прието, че не е
налице хипотезата на чл. 224 от ГПК. Дори и да е било уведомено „Енерго Про
Продажби“ АД за извършените цесии, то никой не може да нарече недобросъвестен
този, който е извършил плащане въз основа на влязло в сила решение № 3819/25.10.2016г.
по гр.д. № 5494/2016г. на
26-ти състав на ВРС. Такова действие изключва всяка недобросъвестност. Налага
се извод, че „Енерго Про Продажби“ АД е действал добросъвестно, плащайки на „СМ
БГ“ ЕООД.
Връщайки се отново към обследването
на цесията от 23.10.2014г. ,за която съдът прие, че надлежно ангажира „Интейк“ ЕООД, следва да се
има предвид, че е съобщена на длъжника „Енерго Про Продажби“ АД на
28.10.2014г., спорид разписката на л. 19 от първоинстанционното дело.
След като ***е отчуждила спорното
вземане още на 26.09.204г. в полза на „КНМ Груп“ ЕООД, нещо за което изобщо не
се спори, а „КНМ Груп“ ЕООД на
23.10.2014г. в полза на „Интейк“ЕООД, то Митрова не е могла да прехвърли същото
вземане чак на 21.02.2016г. на „СМ БГ“ ЕООД и го съобщи на длъжника на
22.02.2016г. ***е придобил вземането и
се явявя истинския кредитор, а длъжникът „Енерго Про Продажби“ АД добросъвестно
е платило на „СМ БГ“ ЕООД процесната сума от 1681.70лв. Следва да бъде осъдено
„СМ БГ“ ЕООД да я плати на истинския кредитор „Интейк“ ЕООД. Действително в
диспозитива на първоинстанционното решение „СМ БГ“ ЕООД е наречен от
първоинстанционния съд „мним кредитор“, което представлява не дотам прецизен изказ,
доколкото би следвало да се използват понятията в закона, в случая „истински
кредитор“ и за разлика от него-„лице, което е получило плащането“. Тази
допусната неточност обаче не е достатъчна да доведе до отмяна на решението само
на това основание.
С оглед на изложеното, настоящият
състав намира, че предявеният иск е основателен.
Поради съвпадане на крайните изводите
на ВОС с тези в обжалваното решение, последното следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора в тежест на
въззивното дружество следва да бъдат възложени разноски за въззивното
производства, на осн.чл.78 ал. 1 ГПК в размер на 400.00лв., представляващи заплтно адвокатско възнаграждение, видно
от договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 от ГПК на л. 21 и
22 по делото.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4684/19.11.2018г. по гр.д. № 2587/2018г.
на 33-ти състав на ВРС, с което „СМ БГ“ ЕООД, ЕИК 203420876,
със седалище и адрес на управление *** представлявано от управителя А.Н.К. е
осъдено да заплати на осн. чл. 75, ал. 2 от ЗЗД в полза на истинския
кредитор „Интейк“ ЕООД, ЕИК 203211061, със седалище и адрес
на управление ***/вътрешен двор/, представлявано от управителя Р.К.М., сумата в размер на
1681,70лв.,
представляваща заплатена от длъжника „Енерго Про
Продажби" АД в полза на „СМ БГ" ЕООД сума, като същата е платена без
основание стойност на коригирана потребена електроенергия, за периода
21.09.2012г. - 19.03.2013г., за обект с абонатен № 0702102098 и клиентски №1300045554, с титуляр на
партидата ***ЕГН **********, с адрес на
потребление: ****, за която е издадена фактура №0096942865/5.03.2013г. и която
сума е цедирана от ***ЕГН **********,
както в полза на „Интейк" ЕООД с договор за цесия от 26.09.2014г., така и в полза
на „СМ БГ" ЕООД с договор за цесия от 21.02.2016г.
ОСЪЖДА „СМ БГ“ ЕООД, ЕИК 203420876,
със седалище и адрес на управление *** представлявано от управителя А.Н.К., да
заплати на „Интейк“
ЕООД, ЕИК 203211061, със седалище и адрес
на управление ***/вътрешен двор/, представлявано от управителя Р.К.М. разноски за
въззивната инстанция в размер на 400.00лв.,
на осн. чл. 78, ал.
1.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване, предвид разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: