Р Е
Ш Е Н И Е
№………./…………03.2019г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в закрито съдебно заседание, проведено на деветнадесети
март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като
разгледа докладваното от съдията
търговско
дело №296 по описа за 2019г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.25 от Закона за
търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
Образувано е по жалба на Ч.Н.Ч.,
с ЕГН ********** и А.Н.Ч., с ЕГН **********, двамата с адрес: ***, подадена чрез
адв.М. К., с адрес: гр.В., бул.***, в качеството на
наследници на Н. Ч. К., с ЕГН **********, действащ като едноличен търговец с
фирма “ЧАН С.Т.-Николай Ч.“, с ЕИК 103007830, против Отказ с
рег.№20190218175130/20.02.2019г. на длъжностно лице по регистрация при Агенция
по вписванията, постановен
по Заявление с вх.№20190218175130
за вписване на заличаването на
търговеца, заявено на основание чл.60а, ал.2 от ТЗ-поради смъртта на лицето.
В жалбата се
навеждат твърдения за неправилност и незаконосъобразност
на обжалваният отказ. Жалбоподателите сочат, че
длъжностното лице неправилно е възприело, че представените документи, със
заявлението за заличаване на търговеца, не удостоверяват изпълнението на чл.5,
ал.10 от КСО, съгласно който удостоверението за предаване на ведомостите,
издадено от териториалното поделение на НОИ, е задължително условие за заличаването
на едноличния търговец“. Поддържа се, че неправилни са изводите на длъжностното
лице, че от представеното удостоверение се установявало непредаването
на предадени ведомостите за значителен период от време, което е пречка за
заличаването на търговеца. Сочи се, че представеното със заявлението
удостоверение по чл.5, ал.10 от КСО е издадено в съответствие с приложимата в
случая Инструкция №5 от 30.06.2005г. за приемане и съхраняване на разплащателни
ведомости и трудовоправни документи на прекратени осигурители без
правоприемник. Поддържа се, че според чл.22, ал.3 от Инструкция №5, когато
липсват разплащателните ведомости изцяло или за определен период от време, се
издава удостоверение, в което се вписват посочените обстоятелства, а съгласно
ал.4 на същия текст, след подаване на заявлението-декларация по чл.5, ал.5 от
КСО, контролните органи на ТП на НОИ извършват проверка за задължения на
осигурителите, а удостоверенията по ал.1-3 се издават след приключване на
проверката. Твърди се, че в представеното удостоверение по чл.5, ал.10 от КСО е
отразено, че се издава въз основа на ППП №2273-03/03.12.2013г. и че в хода на
проверката, пред контролния орган е декларирано, че ведомостите са се
съхранявали във фургон без покрив и след смъртта на търговеца не са открити
ведомости за периодите, за които такива не са предадени. Ето защо се поддържа,
че при издаване на въпросното удостоверението са спазени разпоредбите на
закона, тъй като самият законодател допуска издаване на удостоверения по чл.5,
ал.10 от КСО и за случаите, в които няма разплащателни ведомости, поради което
те няма как да бъдат предадени на органите на НОИ. На следващо място се
поддържа, че не е налице законово изискване при заличаването на търговец от
търговския регистър да бъдат представени ведомости пред НОИ за целия период на
съществуване на търговеца. Твърди се, че изискването на закона, е да бъде
представено удостоверение, издадено от компетентния орган по предвидения в
закона ред, каквото в случая е представено. На последно място се поддържа, че
длъжностното лице е излязло извън обхвата на проверката, която е следвало да
извърши при условията на чл.21 от ЗТРРЮЛНЦ. Сочи се, че длъжностното лице не
разполага с компетентност да преценява дали НОИ е следвало да издава
удостоверение по чл.5, ал.10 от КСО, както и да поставя изисквания за
заличаване на търговеца, каквито законът не предвижда.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е
депозирана в срока по чл.25, ал.1 от ЗТР от легитимирани лица-заявители, поради
което е процесуално допустима.
С Отказ с
рег.№20190218175130/20.02.2019г. длъжностното
лице при АВ е отказало на заявителя Ч.Н.Ч. и А.Н.Ч., в качеството им на
наследници на Н. Ч. К., регистриран като едноличен търговец с фирма ЕТ “ЧАН
С.Т.-Николай Ч.“, с ЕИК 103007830, по Заявление с вх.№20190218175130, вписване на отказало да впише
заличаването в ТР на търговеца поради смъртта на лице. В мотивите към отказа е
посочено, че представените от заявителите документи не удостоверяват
изпълнението на защитаващата правата на трети лица /осигурените лица вкл. при
пенсиониране/ разпоредба на чл.5, ал.10 от КСО, според която представянето на
удостоверение за предаване на ведомостите, издадено от териториалното поделение
на НОИ, е задължително условие за заличаването на едноличния търговец. Посочено
е още, че в конкретния случай от представеното удостоверение се установява, че
не са предадени ведомостите за значителен период от време, което е пречка за
заличаването на търговеца.
Съобразно
разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице по регистрацията
проверява дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или
обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред, дали заявеното
обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано, или представеният акт подлежи
на обявяване и не е обявен в търговския регистър, дали заявлението изхожда от оправомощено лице, дали към заявлението са приложени всички
документи съгласно изискванията на закона, съответно подлежащият на обявяване
акт, съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му
със закона съобразно представените документи, съответно дали подлежащият на
обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона, дали е
представена декларация по чл.13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ, дали друго лице няма права
върху фирмата и тя отговаря на изискванията на чл.7, ал.2 ТЗ /при първоначално
вписване или промяна на фирмата/ и платена ли е дължимата държавна такса.
Анализът на чл.21,
ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ сочи, че проверката, която следва да извърши длъжностното лице
е формална и има за цел да провери и удостовери, чрез извършване на съответното
вписване, че заявеното за целта обстоятелство е надлежно удостоверено според
изисквания на закона от представените доказателства, съответно дали подлежащият
на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона. Горният
извод се налага и от охранителния характер на регистърното
производство, в рамките на което осъществяваните от Агенцията по вписванията
правомощия са акт на административно съдействие.
От представената по делото преписка
по Заявление с вх.№20190218175130 от 18.02.2019г., се установява, че заявителите
са представили необходимите доказателства за извършване на поисканото вписване,
в това число и Удостоверение изх.№5502-03-59 от 11.02.2019г. по чл.5, ал.10 от КСО издадено от НОИ, ТП-Варна.
Действително в горепосоченото
удостоверение е отразено, че не са предадени ведомости за периодите:
02.10.1995г.-01.01.1997; 01.06.1998г.-01.01.2004г. и 01.07.2004г.-09.08.2005г.,
но също така е посочено и че удостоверението се издава въз основа на ППП
№2273-03/03.12.2013г. и декларация, че ведомостите, за неотчетените периоди, са
се съхранявали във фургон без покрив и след смъртта на собственика, не са
открити. Правилата за издаване на удостоверение по чл.5, ал.10 от КСО са
уредени в Инструкция №5 от 30.06.2005г. за приемане и съхраняване на
разплащателни ведомости и трудовоправни документи на прекратени осигурители без
правоприемник, като според чл.22, ал.3 от същата когато липсват разплащателните
ведомости изцяло или за определен период от време, се издава удостоверение, в
което се вписват посочените обстоятелства. В ал.4 на Инструкция №5 от
30.06.2005г., е предвидено, че удостоверенията по ал.3 се издават, след
приключване на проверката на данните по подаденото заявлението-декларация по
чл.5, ал.5 от инструкцията за предаване на документи в ТП на НОИ.
Анализа на цитираните разпоредби,
сочи, че законодателят е предвидил изрича процедура и възможност за издаване на
удостоверение по чл.5, ал.10 от КСО и в случаите, в които не съществуват
разплащателни ведомости, респективно е налице обективна пречка такива да бъдат предадени
на органите на НОИ. Процесното удостоверение, което е
представено със заявлението за вписване, е издадено от съответния компетентен
орган и съдържа горепосочените реквизити, удостоверяващи предаването на
наличните ведомости, декларирането на невъзможност да се предат ведомости за
определени периоди и извършването на проверка на тези обстоятелства. В този
смисъл въпросното удостоверение, е достатъчно основание за извършване на
исканото вписване.
В заключение съдът намира, че са налице всички
законови предпоставки за извършване на исканото вписване, респективно че
атакувания отказ, е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, като на основание чл.25, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ на Агенция по вписванията следва да бъдат дадени
задължителни указания за извършване на исканото заличаване.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Отказ с
рег.№20190218175130 от 20.02.2019г. на длъжностно лице по
регистрация при Агенция по вписванията, за обявяване в Търговския регистър по партидата на ЕТ “ЧАН С.Т.-Николай Ч.“, с ЕИК 103007830, на заявените със Заявление с вх.№20190218175130 от 18.02.2018г. промени в обстоятелствата.
УКАЗВА на Агенцията по
вписванията, Търговски регистър да извърши вписване на промяна в
обстоятелствата, обективирани в Заявление с вх.№20190218175130 от 18.02.2018г. по партидата на на ЕТ “ЧАН
С.Т.-Николай Ч.“, с ЕИК 103007830.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на Агенция по
Вписванията.