Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………/……………...03.2019 год., гр. Варна,
ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският окръжен съд, гражданско отделение, четвърти състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА, сложи
за разглеждане въззивно гр. дело № 221
по описа на съда за 2019 год.,
докладвано от съдията К. Иванов и да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Й.С.С. от гр. Варна, подадена чрез
процесуален представител адв. Е. С. *** срещу Решение № 5316/21.12.2018 год.,
постановено по гр. дело № 4443/2018 год. по описа на РС-Варна, с което са
отхвърлени предявените от ищцата (настояща въззивница) Й.С.С.
срещу "Кредихелп" ООД, ЕИК 201284228 със седалище гр. София обективно
съединени искове с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ във връзка с чл.
225, ал. 1 от КТ, за признаване
за незаконно и отмяна на
уволнението на ищцата, извършено със
Заповед № 204/31.01.2018 г., издадена от
работодателя "Кредихелп" ООД; за
възстановяване на ищцата
на заеманата преди уволнението длъжност „мениджър екип“ в
ответното дружество и за осъждане на ответника да й заплати сумата от 5 412, 60
лева – обезщетение за оставането й без работа в резултат на незаконното
уволнение за пълния шестмесечен срок от уволнението, считано от 31.01.2018
год., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
претендираната сума от подаването на исковата молба (28.03.2018 год.) до
окончателното й изплащане.
В жалбата са наведени оплаквания, че
решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на
материалния закон. Твърдят се и допуснати нарушения на процесуалните правила,
изразяващи се в неправилна преценка и анализ на доказателствата, както и в
необсъждане на всички доказателства в тяхната цялост и взаимна връзка, в
резултат на което изводът на районния съд, че уволнението на ищцата е законно е
неправилен и необоснован. В нарушение на процесуалните правила районният съд е
кредитирал само едно от заключенията по изслушаните по делото съдебно-почеркови
експертизи, без задълбочено да е изследвал и анализирал другите две заключения.
Твърди се също, че съдът не е обсъдил и възражението на ищцата за липса на
достоверна дата в два документа, представени от ответното дружество – в Заповед
№ 931/29.12.2017 год. и в пълномощното от 08.01.2018 год. Наведени са и
оплаквания, че по повод на направеното от въззивницата възражение за липса на
достоверна дата на горните два документа и особено на пълномощното от
08.01.2018 год. съдът не е разпределил доказателствената тежест относно
установяване на датата, на която е съставен документа.
Наведени са и доводи за злоупотреба с право от страна на работодателя
при извършване на уволнението й, тъй като на първо място за
тринадесет дни не може да се направи
преценка за годността на работника или служителя да изпълнява възложената
трудова дейност, а на следващо поради
това, че при връчване на трудовата книжка на ищцата й е била връчена още една
заповед за уволнение, който се различава от първата само относно подписа,
положен за работодетел, като разликата в подписите, положени за работодател в
двете заповеди е очевидна и може да се установи и без експертиза. В тази връзка
въззивницата поставя въпроса защо ако на 08.01.2018г. управителят на
дружеството е предоставил работодателска правоспособност на лицето В.С., за
което лице ответникът твърди, че е издал процесната заповед за уволнение, съществува и втора заповед за уволнение (връчена на ищцата на 15.02.2018 год. заедно с трудовата
й книжка) но носеща подписа на друг и този подпис се различава не
само от подписа на В.С., но и от подписа на Л.Р. – управител на ответното дружество.
По
изложените съображения счита първоинстанционното решение за неправилно,
настоява за отмяната му и за постановяване на друго, с което исковете й да
бъдат уважени, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.
В писмен
отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна „Кредихелп“
ООД, със седалище гр. София, чрез процесуален представител оспорва жалбата,
счита, първоинстанционното решение за правилно и настоява да бъде потвърдено, ведно
с присъждане на старените разноски.
В
съдебно заседание въззивницата чрез процесуален представител поддържа жалбата
си и настоява да бъде уважена.
В съдебно
заседание въззиваемото дружество чрез процесуален представител оспорва жалбата,
поддържа отговора си, счита решението за правилно и настоява да бъде
потвърдено.
Съдът
съобрази следното:
Производството пред ВнРС е образувано по предявени
от Й.С.С. от гр. Варна срещу "Кредихелп"
ООД, ЕИК 201284228 със седалище гр. София в
условията на обективно кумулативно съединяване искове
по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 от КТ.
В
исковата молба са наведени следните
твърдения:
Въз
основа на трудов договор от 1701.2018
год. ищцата била назначена в ответното дружество на длъжност „мениджър екип“ с
уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 902, 10 лева, като
договорът е бил сключен със срок за изпитване, уговорен в полза на
работодателя.
Със заповед № 204/31.01.2018
год. на работодателя трудовото правоотношение между страните било прекратено,
на осн. чл. 71, ал. 1 КТ, считато от 31.01.2018 год.
Ищцата
счита, че уволнението й е незаконно, тъй като заповедта за уволнение е издадена
от некомпетентен орган, не е издадена от управителя на дружеството, който
според дружествения договор може да сключва и да прекратява трудови
договори. Посочва, че независимо от
обстоятелството, че е допустимо делегиране на работодателска правоспособност
чрез упълномощаване, то това обстоятелство следвало да се съдържа в дружествения
договор и да е вписано в ТР, а в случая подобно вписване липсва.
Въз
основа на изложеното счита, че уволнението й е незаконно.
Твърди
също, в резултат на незаконното уволнение е останала без работа.
В съответствие с наведените
твърдения са и отправените искания: За признаване за незаконно и за отмяна на уволнението на ищцата, извършено със Заповед № 204/31.01.2018 г., издадена от работодателя "Кредихелп"
ООД; за
възстановяване на ищцата
на заеманата преди уволнението длъжност „мениджър екип“ в
ответното дружество и за осъждане на ответника да й заплати сумата от 5 412, 60
лева – обезщетение за оставането й без работа в резултат на незаконното
уволнение за пълния шестмесечен срок от уволнението, считано от 31.01.2018
год., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
претендираната сума от подаването на исковата молба (28.03.2018 год.) до
окончателното й изплащане.
В писмен
отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуален
представител оспорва исковете, счита ги за неоснователни и настоява за
отхвърлянето им. Излага, че заповедта за уволнението на ищцата е
законосъобразна. Не оспорва, че
заповедта не е подписана лично от управителя на дружеството – Л.Р.. Заповедта
за прекратяване на трудовото правоотношение била връчена на Й.С. от регионалния
мениджър на дружеството в гр. Варна - В.И.С., който сам положил своя подпис върху заповедта,
в графата за подпис "работодател". Твърди, че В.И.С., служител в ответното
дружество на длъжност регионален мениджър на "Кредихелп" ООД, в гр.
Варна, е
бил изрично упълномощен с
пълномощно от 08.01.2018 г., което предоставяло работодателска правоспособност,
в това число и правото да сключва, изменя и прекратява договори по КТ, включително
и да подписва заповеди за
прекратяване на трудови правоотношения на служителите в дружеството. Поради това и заповедта за уволнението
на ищцата обективира волята на
работодателя за прекратяване на трудовото й правоотношение, изразена чрез изрично упълномощено за това
лице, Упълномощаването е извършено лично от управителя на дружеството – Л.Р.,
именно с цел пълномощникът
да изразява неговата воля в случаите, когато управителят не би могъл фактически да извърши това. Навежда,
че КТ не съдържа забрана за
упълномощаване (не изисква непременно личното действие на работодателя) за прекратяване на трудово правоотношение.
Разпоредбите на доброволното представителство (чл. 36 и сл. ЗЗД) намират приложение за делегиране на работодателска
правоспособност за прекратяване на трудовото правоотношение на всяко от предвидените
в КТ основанията за това – в
този смисъл е и задължителната за съдилищата съдебна практика – Тълкувателно решение № 6/2012
на ОСГК на ВКС на
РБ. Оспорва доводите на ищцата, че делегирането на работодателска правоспособност чрез упълномощаване било
допустимо само ако това било изрично предвидено в учредителния акт на дружеството. Твърди, че
делегирането на работодателска правоспособност чрез упълномощаване, извършено в
конкретния случай, не представлява промяна на представителната власт на
дружеството, поради което не е необходимо подобна клауза да е
залегната в дружествения договор, нито същата да бъде вписвана в Търговския регистър по
партидата на дружеството.
По тези
съображения счита, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е неоснователен. С оглед
неоснователността на обуславящия иск, неоснователни са и исковете по чл. 344, ал. 1, т. т. 2
и т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ. Настоява за отхвърляне на
исковете и за присъждане на сторените разноски.
В
съдебно заседание ищцата чрез процесуален представител поддържа исковете си и
настоява за бъдат уважени. Претендира присъждане на разноски.
В
съдебно заседание ответното дружество чрез процесуален представител, оспорва
исковете, поддържа писмения отговор.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
Не се спори по делото, а и от
събраните писмени доказателства се установява, че между страните е бил сключен
трудов договор на 17.01.2018 г., по силата на който ищцата е назначена в
ответното дружество на длъжността „мениджър екип“, при пълно работно време, с
място на работа гр. Варна, с основно месечно възнаграждение в размер на 902, 10
лева и със срок на изпитване от 6 месеца,
уговорен в полза на работодателя,
Със Заповед № 204/31.01.2018 г. в срока
за изпитване, работодателят "Кредихелп"
ООД,
е прекратил трудовото правоотношение с ищцата, считано от 01.02.2018 г. Заповедта
е била връчена лично на ищцата на 31.01.2018 г.
От изявленията на ответника в
отговора му на исковата молба, е видно, че заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение на ищцата е издадена (подписана) от регионалния
мениджър на дружеството за гр. Варна– В.И.С..
От представената по делото Заповед №
931/29.12.2017 г. се установява, че управителят на "Кредихелп" ООД – Л.Р.
е наредил да се изготвят пълномощни за делегиране на работодателска власт на
изпълняващите длъжността регионални мениджъри, в това число и по отношение на
регионалния мениджър за Варна – В.С.. Представено е и пълномощно от 08.01.2018
г., предоставящо право на регионалния мениджър за гр. Варна В.И.С. да сключва и
прекратява трудови договори.
По делото са представени заповед за
сключване на трудов договор № 587/17.01.2018 г., служебна бележка от 17.01.2018
г., декларация от 17.01.2018 г., длъжностна характеристика за длъжността
„мениджър екип“ 17.01.2018 г., договор за неразпространение на информация от
17.01.2018 г., дружествен договор на дружество с ограничена отговорност "Кредихелп" ООД,
фиш за заплата за месец януари 2018 г.
Видно
от трудовата книжка на ищцата, същата е работила по трудово правоотношение при
ответника от 18.01.2018 г. до 01.02.2018 г.
От
справка от НАП, ТД – Варна е видно, че в периода 01.02.2018 год. до 20.06.2018
год. в НАП няма регистрирани трудови договори на ищцата с друг работодател.
От заключението на ССчЕ от
14.06.2018 год., изслушано в първата инстанция, неоспорено от страните, и от
изявленията на вещото лице в съдебно заседание се установява, че размерът на БТВ
на ищцата за месец януари 2018 год. на база отработени 10 дни - м. 01.2018 г. е 410.05 лв., преизчислено към пълен месец
902, 10 лв.; основното месечно трудово възнаграждение на ищцата е 902, 10 лв.;
размерът на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ за пълния шестмесечен период
от уволнението е 5 412, 60 лева.
Ищцата е оспорила Заповед №
931/29.12.2017 г. и пълномощно от 08.01.2018 г., предоставящо право на
регионалния мениджър В.С. да сключва и прекратява трудови договори, досежно
авторството и датата на горните два документа с твърдения, че са неавтентични
(не са подписани от управителя на ответното дружество), както и че нямат
достоверна дата.
По повод на предприетото оспорване
на автентичността на цитираните два документа са изслушани три съдебнопочеркови
експертизи.
В
заключението си по съдебнопочерковата експертиза от 09.07.2018 г. (л. 77-80 от
делото на РС-Варна) вещото лице заключва, че подписът срещу „Управител" над
текста „Л.Р." в Заповед № 931/29.12.2017 г. не е положен от лицето Л.Р.;
подписът срещу „Упълномощител" над текста „Л.Р." в „Пълномощно"
от 08.01.2018 г. не е положен от лицето Л.Р..
В заключението си по тройната
съдебнопочеркова експертиза от 23.10.2018 г. (л. 116-132 от делото на РС-Варна)
вещите лица заключват, че подписът, положен срещу „Управител", над текста
„Л.Р." в Заповед № 931/29.12.2017 г. (л. 99 от делото на РС-Варна) и
подписът, положен срещу „Упълномощител", над текста „Л.Р." в
Пълномощно от 08.01.2018г.
(л.
100 от делото на РС-Варна), не са изпълнени от Л.Р. - управител на Търговско
дружество „Кредихелп" ООД.
В заключението си по повторната
тройна съдебнопочеркова експертиза (л.
160-165 от делото на РС-Варна) вещите лица заключват, че подписът, положен
срещу „Управител", над текста „Л.Р." в Заповед № 931/29.12.2017г. и подписът,
положен срещу „Упълномощител", над текста „Л.Р." в Пълномощно от
08.01.2018г., са положени от лицето Л.Р. - управител на Търговско дружество
,Кредихелп" ООД.
В представена молба с вх. №
48547/18.07.2018 год. (л. 75 от делото на РС-Варна) управителят на ответното
дружество Л.Р., гражданин на РЛитва е заявил, че лично е подписал оспорените
документи – Заповед № 931/29.12.2017 г. и пълномощното от 08.01.2018 г. Заявил
е още, че независимо от горното, потвърждава действията на В.И.С., който като е
действал от името и за сметка на дружеството, е подписал заповедта за
прекратяване на трудовия договор на ищцата.
С оглед така установеното от
фактическта страна се налагат следните правни изводи:
По
иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
Спор по
основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение на ищцата няма.
Установено е по делото, че трудовият договор на ищцата скл. на 17.01.2018 год.
е бил за неопределено време, но със срок за изпитване от 6 месеца, уговорен в
полза на работодателя. В срока за изпитване с оспорената Заповед № 204/31.01.2018
год. работодателят е прекратил трудовото
правоотношение с ищцата, считано от 01.02.2018 г., на основание чл. 71, ал. 1
от КТ. Съгласно цитираната разпоредба,
до изтичане на срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да
прекрати договора без предизвестие.
Установено
е по делото, че заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищцата е
била подписана (издадена) от
регионалния мениджър на дружеството за гр.
Варна – В.И.С.. Последният е бил упълномощен с
пълномощно от 08.01.2018 г. от управителя на "Кредихелп" ООД – Л.Р.,
да го представлява, включително с правата да взема решения и да
извършва всички правни и фактически действия, свързани с работодателската власт
на дружеството, включително и да сключва, изменя и прекратява договори по КТ.
Съгласно
Тълкувателно решение № 6 от 11.01.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГК,
е допустимо подобно делегиране на работодателска правоспособност чрез
упълномощаване при прекратяване на трудовото правоотношение, извън случаите на
налагане на дисциплинарни наказания по чл. 192, ал. 1 КТ. Разпоредбите на
доброволното представителство (чл. 36 и сл. ЗЗД) намират съответно приложение и за делегиране на
работодателска правоспособност за прекратяване на трудовото правоотношение на
всяко от предвидените в КТ основанията за това
Доводите
и възраженията на ищцата, че заповедта, с която е прекратено трудовото й
правоотношение е издадена от некомпетентен орган, поради което и уволнението й
е незаконно, настоящият състав счита за неоснователни.
Когато
едно лице действа от името на друго, без да има представителна власт, неговите
действия могат да бъдат потвърдени от лицето, вместо което е действано.
Представляваният приема настъпването на последиците в своята правна сфера. Ратификацията
има обратно действие и обхваща
всички последици.
Когато представляваният е търговец, съгласно чл. 301 ТЗ, се приема, че е потвърдил действията,
ако не се възпротиви незабавно след узнаването. Тази разпоредба намира приложение и в отношенията между
търговец-работодател и работник.
В случая
управителят на дружеството изрично е заявил, че положеният под пълномощното
подпис, с което е упълномощил регионалния мениджър на
дружеството за гр. Варна –
В.И.С. да сключва и прекратява трудови договори, е негов. Това
е достатъчно за да се приеме, че пълномощното от 08.01.2018 год. е автентичен
документ, изхожда от лицето, за което е посочено, че е автор на
материализираното в документа изявление. В тази връзка заключенията на
съдебнопочерковите експертизи са без значение.
Отделно от това, при наличието на изрично изявление на
управителя на дружеството, че е автор на оспорените документи, следва да се кредитира
заключението на тройната съдебно-почерковата експертиза от 04.12.2018 год.,
според което Заповед № 931/29.12.2017 г. и пълномощното от
08.01.2018 г. са автентични документи, подписът
положен за управител е изпълнен от Л. Розгиз – управител на ответното
дружество.
Дори и
да се приеме, че пълномощното от 08.01.2018 год., с което на регионалния
мениджър за гр. Варна В.И.С. е делегирана работодателска правоспособност – да
сключва, изменя и прекратява трудови договори – не изхожда от управителя на
ответното дружество, в случая е налице изрично негово изявление, с което той
потвърждава (евентуално) извършените от името и за сметка на дружеството
действия без представителна власт. Както се посочи по – горе, ратификацията
има обратно действие и обхваща
всички последици.
След
като волеизявленията на работодателя, включително
тези за прекратяване на трудовото правоотношение
между него и работника/служителя, могат да бъдат извършвани
от представител и при полжение, че работодателят
е издал пълномощно за осъществяване на това право или пък е потвърдил действията,
извършени от негово име без представителна власт (както е и в случая),
уволнението не може да бъде признато за незаконно,
поради това, че изявлението не е направено лично от
работодателя.
Доводите на ищцата, че пълномощното
нямало достоверна дата по смисъла на чл. 181 ГПК, също са неоснователни, тъй
като тя няма качеството на „трето лице“ по смисъла на цитираната разпоредба. Целта
на разпоредбата на чл. 181 ГПК е да не се допусне недобросъвестното използване
на един документ за прехвърлянето на едно право чрез неговото антидатиране, така
че документът да може да бъде противопоставен на лице, което е придобило
по-рано същото право. Т. е., „трети лица“ по смисъла на чл. 181 ГПК са тези, неучаствали
в съставянето на документа лица, които черпят права от някой от издателите и
биха могли да бъдат увредени от неговото антидатиране. Другите неучастващи в
документа лица не са трети лица и спрямо тях посочената в документа дата важи. В
този смисъл са Решение № 177/13.06.2012 г. по гр. д. № 1672/2011 г., на ВКС на
РБ, III г. о., ГК; Решение № 235/04.06.2010 г. по гр. д. № 176/2010 г. на ВКС
на РБ, II г. о., ГК и др.
В случая пълномощното, с което работодателят е делегирал работодателска
правоспособност на свой служжител е частен документ, но не обективира
разпореждане с права в полза на ищцата т. е., не създава, нито й прехвърля
права, които тя да придобива по силата на документа. Породи това и ищцата няма
качеството на трето лице по смисъла на чл. 181 ГПК и спрямо нея важи вписаната в
пълномощното дата.
Доводите
на ищцата, че делегирането на работодателска правоспособност е обстоятелство,
което следвало да се съдържа в дружествения договор и да е вписано в ТР, също
са неоснователни.
Делегирането на
работодателска правоспособност чрез упълномощаване, извършено в настоящия случай, не
представлява промяна на представителната власт на дружеството, поради което не е необходимо подобна клауза да е залегната в
дружествения договор, нито пък
законът изисква подобно обстоятелство бъде вписвано в Търговския регистър по партидата на
дружеството.
По тези
съображения съдът намира, че уволнението на ищцата, извършено със Заповед
№ 204/31.01.2018 г. на работодателя "Кредихелп"
ООД – София е законно. Искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е
неосноватетелен и подлежи на отхвърляне.
Съдът не
обсъжда наведените от ищцата възражения и доводи за злоупотреба с права от
страна на работодателя при прекратяване на трудовото й правоотношение, тъй като
подобно основание за незаконност на уволнението й е наведено за първи път във
въззивната й жалба.
С оглед неоснователността на обуславящия
иск, неосноватени са и обусловените от него искове – за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „мениджър екип“ в
ответното дружество на основаноие чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и за осъждане на
ответника да й заплати сумата от 5 412, 60 лева – обезщетение за оставането й
без работа в резултат на незаконното уволнение за пълния шестмесечен срок от
уволнението, считано от 31.01.2018 год., ведно с обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху претендираната сума от подаването на исковата молба
(28.03.2018 год.) до окончателното й изплащане, на основание чл. 344, ал. 1, т.
3, вр. чл. 225 КТ.
В
обобщение ожалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
При
този изход от делото разноски на въззивницата не се присъждат.
С оглед
изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства в полза на
въззизаемия следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция за заплатено
адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Възражението на въззивницата за прекомерност
на заплатеното от въззиваемото дружество адвокатско възнаграждение е
основателно. Делото не се отличава с фактическа или правна сложност, приключило
е в едно съдебно заседание в настоящата истанция, в което процесуални действия
по събиране на доказателства не са извършвани, по повдигнатите спорни въпроси е
налице задължителна съдебна практика, поради което и заплатеното от въззиваемия
адвокатско възнаграждение в размер на 610 лева е прекомерно от гледище на изискванията
на ч. 78, ал. 5 ГПК. Същото следва да бъде намалено до установения в чл. 7, ал.
1, т. 1 от Наредба № 1/2004 год. на ВАДвС минимален размер от 560 лева –
размера на установената за страната минимална работна заплата за 2019 год. с
ПМС № 320/20.12.2018 г., с оглед момента на сключването на договора за правна
защита и съдействие – т. 16 от ТР № 6/2013 год. на ОСГТК на ВКС на РБ.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение
№ 5316/21.12.2018 год., постановено по гр. дело № 4443/2018 год. по описа на
РС-Варна;
ОСЪЖДА Й.С.С. ЕГН ********** *** да заплати на "Кредихелп"
ООД, ЕИК 201284228 със седалище и адрес на
управление гр. София, ж. к. Люлин, бул. „Панчо Владигеров“ № 21 сумата от 560
лева (петстотин и шестдесет лева) – разноски за настоящата инстанция,
съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, намалено от
съда при приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК до установения в чл. 7, ал. 1, т. 1
от Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС минимален размер.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК,
пред ВКС на РБ в едномесечен срок, който започва да тече от 11.03.2019
год., съгласно чл. 315, ал. 2 ГПК.
Председател:
Членове:1.
2.