_{ОПРЕДЕЛЕНИЕ}

№………../……….03.2019г.,

гр.Варна

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на ……………..………март две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА

ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА

като разгледа докладваното от съдия Кирякова

възз.частно търговско дело № 287 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 във вр.чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „еМДи БГ“ ООД ЕИК 200670180 със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Братя Миладинови 24, чрез пълномощник адв. Стилиян Андреев от ВАК срещу Определение № 15176 от 31.12.20218г., постановено по гр.д. №13140 по описа за 2018г. на ВРС, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за изменение на Определение № 12702 от 05.11.2018г., постановено по гр.д. №13140 по описа за 2018г. на ВРС, посредством допълването му чрез присъждане на разноски в полза на молителя в производството по обезпечение на бъдещ иск в общ размер от 738 лева на осн.чл.78 от ГПК. Настоява се, че определението е неправилно с молба за неговата отмяна.

Ответникът по частната жалба „ВАРНА СИТИ БИЛД“ ООД ЕИК 202502740 чрез пълномощник адв.Десислава Везенкова, редовно уведомен, представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на частната жалба. Възразява относно мотивите на частният жалбоподател за дължимост на разноските като счита, че обезпечителното производство има обслужващ характер спрямо исковия процес, като доколкото такъв не е провеждан, то и липсва основание за присъждането им. Счита за недопустимо искането за присъждане на разходи в изпълнителното производство, с оглед самостоятелния характер на изпълнителния процес. Моли за отхвърляне на частната жалба.

Частната жалба е депозирана в установения от закона срок (чл.248, ал.3 от ГПК), от лице, имащо правен интерес от обжалването, и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което се явява допустима и следва да бъде ръзгледана по същество.

Производството по гр.д.№ 13140/2018г. по описа на ВРС е образувано по молба на „еМДи БГ“ ООД ЕИК 200670180 гр.Варна за обезпечаване на бъдещ осъдителен иск, който възнамерява да предяви срещу „ВАРНА СИТИ БИЛД“ ООД ЕИК 202502740 с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр.чл.327, ал.1 от ТЗ с цена на иска 10 000 лева, представляващи дължима главница по рамков договор от 07.08.2017г. за доставка и монтаж на материали по единични цени в Приложение 1, неразделна част от договора, на обект : жилищна сграда на ул.Любен Каравелов 15. С Определение № 9697 от 30.08.2018г. съдът е допуснал обезпечението, като е наложил част от поисканите обезпечителни мерки.

С молба вх. № 61553 от 20.09.2018г. ответникът по молбата „ВАРНА СИТИ БИЛД“ ООД ЕИК 202502740 заявява искане по чл.402 от ГПК за отмяна на допуснатото обезпечение, като представя доказателства – вносна бележка за внесена по сметка на „еМДи БГ“ ООД ЕИК 200670180 сума в размер на 10 000 лева и твърди, че вече не съществува причината, поради която обезпечението е било допуснато.

На осн.чл.402, ал.1 от ГПК на молителя е дадена възможност да изрази становище по молбата, като видно от книжата по делото, такова не е депозирано в предоставения срок.

С определение № 12702 от 05.11.2018г. съдът е отменил допуснатото обезпечение. За постановения съдебен акт молителят в производството „еМДи БГ“ ООД ЕИК 200670180 е уведомен на 12.11.2018г. чрез пълномощник – адв.Андреев. С молба вх. № 75404 от 16.11.2018г. „еМДи БГ“ ООД ЕИК 200670180 заявява искане за изменение на определение № 12702 от 05.11.2018г. чрез допълването му по реда на чл.248, ал.1 от ГПК в частта за разноските, извършени от дружеството във връзка с издаване на обезпечителната заповед, образуване и водене на изпълнителното дело и заплатен адвокатски хонорар. Приложени са разходо-оправдателни документи.

В срока по чл.248, ал.2 от ГПК ответникът по молбата „ВАРНА СИТИ БИЛД“ ООД ЕИК 202502740 счита същата за недопустима и неоснователна. Въведено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

С определение № 15176 от 31.12.2018г. молбата за изменение на решението в частта за разноските по чл.248, ал.1 от ГПК е оставена без уважение.

По същество :

Съгласно разпоредбата на чл.81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.

В конкретния случай приключващият делото акт се явява Определение № 12702 от 05.11.2018г., с което е отменена допуснатата обезпечителна мярка по молба на заинтересованата страна – бъдещият ответник „ВАРНА СИТИ БИЛД“ ООД ЕИК 202502740. В молбата е посочено, че причината, поради която е допуснато обезпечението вече не съществува, т.к. сумата от 10 000 лева е заплатена на „еМДи БГ“ ООД ЕИК 200670180, за което свидетелства ангажирания платежен документ.

Доколкото „еМДи БГ“ ООД ЕИК 200670180 не се е противопоставило в срока по чл.402, ал.2 от ГПК обезпечителната мярка е отменена.

С молбата за иницииране на обезпечителното производство „еМДи БГ“ ООД ЕИК 200670180 е заявило искане за присъждане на сторените разноски, с което е налице сезиране на решаващия съд относно разноските преди приключване на производството с окончателен акт.

Безспорно „ВАРНА СИТИ БИЛД“ ООД ЕИК 202502740 като длъжник на молителя „еМДи БГ“ ООД ЕИК 200670180 е дал повод за водене на обезпечителното производство, а молителят е заявил искане за присъждане на разноски под формата на държавна такса за образуване на делото и договорено и платено адвокатско възнаграждение още с молбата за образуване на производството, придружена с необходимите разходни документи. Искането за присъждане на разноски за връчена преди образуването на обезпечителното производство нотариална покана и за сторени в производството пред съдебния изпълнител за привеждане на обезпечителната мярка в действие е заявено едва след връчване на окончателния съдебен акт, с който допуснатата обезпечителна мярка е отменена.

Съгласно практиката на касационната инстанция /Решение №54 от 17.02.2016г. на ВКС по гр.д. № 5091/2015г., четвърто г.о., ГК/ разноските, направени от страна в обезпечителното производство, респ. и в изпълнителното производство, образувано по издадената обезпечителна заповед, се подчиняват на общия режим на отговорността за разноски в процеса и не представляват вреди, причинени вследствие на обезпечението по смисъла на чл.403, ал1 от ГПК. В този смисъл искането на молителя за допълване на постановеното по делото определение №12702/05.11.2018г. в частта за разноските е депозирано в срок и е основателно по отношение на частта от разноските, отнасящи се до внесената държавна такса и платения адвокатски хонорар. При присъждане на последния съдът следва да се съобрази със своевременно въведеното от насрещната страна /на бъдещия ответник не се връчва препис от молбата за обезпечение, обективираща искането за разноски/ възражение за прекомерност с оглед степента на сложност на процеса и присъди сумата от 580 лева, на осн.чл. 7, ал.7 от Наредба №1 от 09.07.2004г.

По отношение на сумата от 26 лева за нотариална покана съдът намира, че не представлява съдебно-деловодна разноска, доколкото разходите, които подлежат на репариране, следва да са направени по повод на делото /чл.78, ал.1 от ГПК/. Безспорно нотариалната покана е действие във връзка с облигационното правоотношение между страните, но същото не е сторено във връзка с делото.

По отношение на сумата от 72 лева за образуване и водене на изп.дело № 20187110400391 по описа на ЧСИ с рег. № 711 :

Съдебната доктрина и практика са се обединили около становището, че крайния срок, до който може да бъде упражнено искането за присъждане на разноски, е до приключване на последното заседание пред съответната съдебна инстанция, след което тази процесуална възможност е преклудирана. Това е така, защото в разпоредбите на ГПК не е установен краен срок за предявяване на искането за присъждане на разноски - нито чл. 78, ал. 4 ГПК, нито чл. 81 ГПК или други правни норми. Следователно приложение следва да намери общото правило, съгласно което страните са длъжни да изчерпят всички свои процесуални искания до приключване на устните състезания пред съответната инстанция, като в същия срок следва да бъдат представени и доказателствата за извършените разноски /Определение №166/24.03.2017 по дело №504/2017 на ВКС, ТК, II т.о./.

При производство, провеждащо се в закрито заседание, вкл. и при прекратяването му, крайният срок, в който страната следва да заяви претенция за разноски е момента, в който е узнала за заявеното от насрещната страна искане за приключване на производството с окончателен съдебен акт, в конкретния случай - за отмяна на допуснатото обезпечение. Това е станало с връчването на молбата на бъдещия ответник за отмяна по чл.402 от ГПК и е следвало да бъде заявено в срока за изразяване на становище по чл.402, ал.1, изр.трето от ГПК. Видно от книжата по делото молителят не е дал отговор, съотв. не е заявил искане за разноски. При тези данни искането, направено след постановяване на окончателния съдебен акт е преклудирано.

Частичното съвпадане на правните изводи, до които достигат двете инстанции, налагат отмяна на обжалваното определение в съответните части.

Воден от изложеното, СЪДЪТ :

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ Определение № 15176 от 31.12.20218г., постановено по гр.д. №13140 по описа за 2018г. на ВРС, с което е оставена без уважение молбата за изменение на постановеното определение по делото в частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „ВАРНА СИТИ БИЛД“ ООД ЕИК 202502740 със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Софроний Врачански 6 ет.2 офис 2 да заплати на „еМДи БГ“ ООД ЕИК 200670180 със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Братя Миладинови 24, сумата от 40 лева – ДТ по гр.д. №13140/2018г. на ВРС и сумата от 580 лева – адвокатски хонорар, като

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата в останалата й част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1.

2.