Р Е Ш Е Н И Е

№………………./……………………. година,

гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на 12.02.2019 година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА

СВЕТЛАНА ЦАНКОВА

при участието на секретаря Елка Иванова

разгледа докладваното от съдия Татяна Макариева

въззивно гражданско дело № 2817 по описа за 2018 год. за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК,образувано по въззивна жалба , депозирана от Община Варна срещу Решение № 4552/13.11.2018 г., постановено по гр.д. № 7321/2018 г. на ВРС, с което: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявения от ищеца А.П.А., ЕГН ********** с адрес *** срещу ответника Община Варна, представлявана от Кмета И.П., с адрес *** приморски полк № 43, че ответникът не е собственик на имот, представляващ ПИ с идентификатор 10135.2563.3, по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, с площ от 872кв.м., находящ се в гр. Варна, район Приморски, жк. „Бриз -юг”, м-ст Свети Никола, при граници на имота ПИ с идентификатори № №: 10135.2555.221, 10135.2563.4, 10135.2563.2, 10135.2563.1, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК и ОСЪЖДА Община Варна, представлявана от Кмета И.П., с адрес *** приморски полк № 43 да заплати на А.П.А., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 1429,02 лева, представляваща сторени по делото съдебно- деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.

Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост, несъобразено с представените по делото доказателства, които съдържат текстови и графични данни. Посочва се че съдът е обсъдил всички факти и обстоятелства, но е достигнал до неправилни изводи, поради неправилно приложение на материалния закон. Не се сочат нови факти и обстоятелства. Претендира се отмяна и постановяване на друго, с което предявеният иск да се отхвърли като неоснователен и се присъдят разноски.

Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли същата да бъде оставена без уважение, като се потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.

Във връзка основателността им, съдът съобрази следното:

В изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл.269 и чл. 270 ГПК, въззивният съд счита, че решението на ВРС е валидно и допустимо. То съдържа реквизитите по чл.236 от ГПК и е постановено от родово компетентен съд.

Настоящото производство е въззивно, поради което съдът следва да направи свои фактически констатации и правни изводи.

След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, Варненският окръжен съд установи следното от фактическа страна:

Производството е образувано по предявен от А.П.А., ЕГН ********** с адрес *** приморски парк № 43 иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на имот, представляващ ПИ с идентификатор 10135.2563.3, по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, с площ от 872кв.м., находящ се в гр. Варна, район Приморски, жк. „Бриз -юг”, м-ст Свети Никола, при граници на имота ПИ с идентификатори № №: 10135.2555.221, 10135.2563.4, 10135.2563.2, 10135.2563.1.

Ищецът твърди в исковата молба и уточняваща я, че е придобил правото н асобственост на основание наследяване по закон и упражняване на давностно владение на описания недвижим имот. Твърди че е единствен наследник на майка си П.П.Д., починала на 24.04.2012г. Сестра му Ж.П. е вписала отказ от наследството й. Твърди, че майка му е придобила по давност правото на собственост на процесния имот, установявайки владение върху него през далечната 1986г. в трайно установените му граници. Сочи се, владението й да е било явно и необезпокоявано до смъртта й, когато същото е продължено да се упражнява от ищеца. Твърди, че доколкото е нямала документ за собственост на имота, през 2010г. майка му е отпочнала процедура по снабдяване с констативен НА за собственост по обстоятелствена проверка. Тогава ответната община е издала АОС на имота, с което е препятствано приключване на процедурата. Оспорва общината да е придобила правото на собственост на соченото в АОС основание и въз основа на предвидените в закона способи. Доколкото ответникът оспорва правата му, заявявайки собствени такива, за ищеца се сочи да е налице правен интерес от отричането им. Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва иска на първо място като недопустим, доколкото с влязло в сила решение по гр.д. № 20738/2010г. по описа на ВРС е бил отхвърлен искът на праводателката на ищеца спрямо ответника за същия имот, основан на твърдения за придобиването му по давностно владение. Искането е за прекратяване на производството. На второ място, искът се оспорва като неоснователен и се моли за неговото отхвърляне. Твърди, че имотът попада в територия по пар. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ и същият е подлежал на възстановяване по реда и условията на посочения закон. Липсва вписване относно собствеността му по ПКП към ПНИ. И доколкото не са налице данни същият да е заявен от правоимащите лица за възстановяване, респ. изкупуване, то приложение спрямо него намира разпоредбата на чл. 25 ЗСПЗЗ, на което основание и ответникът се легитимира като собственик. Това е дало основание и за издаване на АЧОС № 6012/12.03.2010г. Следователно, давност в полза на наследодателя на ищеца не тече предвид разпоредбите на чл. 86 ЗС /в сила до 1996г./ и пар.1 ЗД на ЗС/изм. ДВ бр. № 7/2018г./. Давност в нейна полза е текла считано от 22.11.1997г., но с пар.1 ЗД на ЗС, същата е била спряна, преди да изтече нужният 10-годишен срок. По изложените аргументи счита, че е придобил правото на собственост, поради което и исковата претенция се явява неоснователна.

Настоящият въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Установено е че ищецът е единствен наследник на майка си П.П.Д., починала на 24.04.2012г., доколкото нейната дъщеря Ж.П. е вписала отказ от наследството й. Видно от представените приходни квитанции в периода 2001-2009г. П.Д. е заплащала дължимите данъци за имота. През 2009г. П.Д. е стартирала пред нотариус процедура по снабдяване с КНА по обстоятелствена проверка. С искане от 16.09.2009г. до Община Варна, П.Д. е отправила молба за заверка на молбата декларация за обстоятелствена проверка на процесния имот. В тази връзка е получено удостоверение, че имотът не е актуван като държавна собственост, респ. липсва отчуждаване и възстановяване по ЗВСВНОИ, ЗПИНМ, ЗТСУ и др., като е предприета процедура по издаване на АЧОС. За територията на м-ст Свети Никола е налице влязъл в сила ПНИ одобрен със Заповед № РД-07-7706/203/08.08.2007г. Съгласно плана, имотът е с номер 50 и по него той е вписан първоначално на неидентифициран собственик. По КРП на жк. Бриз от 1977г. имотът е съответен на имот № 1007Б, вписан по разписен лист на П.Д. въз основа на договор за наем от служба Земеделие при Община Варна, а преди това на Б.Д.Б. с посочен документ за собственост от 1923г. Липсват записвания П.Д. и А.А. да са имали качество на ползватели на имота въз основа на ПМС. С решение на ОбС № 322-4/29.05.2000г. е одобрен околовръстни полигон на местност Св. Никола и територията е включена в строителните граници на града. С АЧОС № 6012/12.03.2010г. и на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС, процесният имот е бил актуван като частна общинска собственост, вписан съответно в актовите книги на Община Варна и в текстовата част на плана.

По делото пред ВРС е приета СТЕ , в която е посочено, че по отношение спорния имот са действали за територията кадастрални планове през годините както следва: КРП от 1937г. за „Курортно предградие Лозята“ , съобразно който 726кв.м. от процесния имот попада в габарита на пътя Варна- Виница, 104кв.м. попадат в границите на имот 447- записан на Р., понастоящем принадлежност към с.о Акчелар и 42кв.м. попадат в имот 1060- записан на наследници на Г.К., понастоящем принадлежащ към с.о. Св.Никола. КП от 1956г. на Варненското Крайбрежие, без данни да е бил одобрен, но технически приет и ползван като основа за следващ план, съобразно който процесният имот попада в терен с незатворен контур и без кадастрален номер, при неясни граници, площ и собственик. КП от 1977г., актуализиран без конкретна заповед през 1991г., по който преди актуализацията процесният имот попада с по- голямата си част от 737кв.м. в територия с елипсовидна форма, а с площ от 139кв.м. извън нея. След актуализацията на плана в обследваната територия за обособени три имота- 1007, 1007А и 1007Б, като процесният имот с площ от 872кв.м. попада в имот 1007Б, а разликата от 4кв.м. е в рамките на допустимата грешка. По този план имотът е записан на П.Д. на основание договор под наем от служба Земеделие. ЗРП от 1993г. за територията на жк. Бриз, по който западна и източна граници на процесния имот съвпадат със съответните регулационни граници на парцел V- 1007Б- записан на П.Д., като северната граница се различава минимално в границите на допустимата грешка, а южната граница отстои на 3,60м. от южната регулационна граница, което е извън допустимата грешка, а 98кв.м. са извън границите на парцел V- 1007Б. През 2004г. е изработен План на старите имотни граници по пар. 4к ПЗР на ЗСПЗЗ на с.о Св. Никола- строителни граници, като процесният имот се ситуира извън този план, т.е извън границите на стар имот с бивш собственик. По Комбинирания план /план на ползвателските и други имоти/, като част от ПКП от 2004г., процесният имот е с кадастрален номер 526.50 и площ от 872кв.м., като цялата му площ попада извън ПСИГ, вкл. и съседните му откъм западната и източна страна, а в регистъра е вписан със собственик Община Варна. С ПНИ, одобрен със Заповед № РД-07-7706/203/08.08.2007г., процесният имот е идентичен на имот с идентификатор 10135.526.50 с площ от 872кв.м., вписан в регистъра на неидентифициран собственик. По КККР от 2008г. имотът е вписан с идентификатор 10135.2563.3 и площ от 872кв.м., като първоначално на неидентифициран собственик, а впоследствие на Община Варна. Имотът е включен в строителните граници на гр. Варна със Застроителния и регулационен план от 1993г. През 1982г. е приет ОГП, по който територията, в която попада имотът е предвидена като жилищен терен с възможност за застрояване до 2-3 етажа. С ТУП от 1998г. територията е предвидена като вилна зона със смесени функции, преимуществено за отдих, а с приети 1999г. Специфични правила и нормативи за устройство и застрояване на територията на гр. Варна е въведена устройствена зона в рамките на строителните граници определени с ОГП от 1982г. „Жч“- чисто жилищни зони. С решение на ОбС Варна № 322-4/30.05.2000г. е бил одобрен околовръстен полигон за територията на м-ст Св. Никола, като територия по пар.4к ПЗР на ЗСПЗЗ. Западната половина от територията на сегашното с.о Св. Никола, в която попада и процесния имот, обаче се припокрива със северната част на жк. Бриз, за който има изработен ЗРП от 1993г. След направени справки, в.лице не е установило данни за територията на процесния имот да има отчуждаване и възстановяване по ЗВСВНОИ по ЗПИНМ, по ЗТСУ и др., да има одържавяване, съставен АДС или същата да е била включвана в ТКЗС, ДЗС или други такива образувания. Територията не попада и в такава предоставяне за ползване, респ. липсва оценителен протокол, процедура по изкупуване или заповед по чл. 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ. Липсват данни за провеждана реституционна процедура, респ. да е заявяван за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. От извършения оглед на място, в.лице е установило наличие на материализирани огради- полумасивна от бетонови и метални колове откъм запад, север и юг и масивна- метални пана на железни профили откъм изток. Установена е масивна постройка в имота от тухлена зидария и кладенец в непосредствена близост до нея. Установени са и трайни насаждения- орех, ябълки, сливи, дюля на около 30-40г. За онагледяване заключението си в.л. е изготвило и скици.

По делото са разпитани свидетели.

Свид. Д. А.М. и Г.Н.Н. ,излагата че познават ищеца и майка му от дълги години- Св. М. от 1985- 86г., а св. Н. откъм 1990г.. Посещавали са имота многократно, поне два пъти в годините. Описват го, че е голям около 700-900кв.м., намира се по пътя за Виница от дясната страна, като вратичката му е откъм улицата. В двора имало кладенец и една постройка, направена вероятно от бащата на А.. През годините сеели зеленчуци, имало и овощни дървета- орехи, ябълки. Бил ограден отпред и отстрани с оградна мрежа, а в задната му страна масивна с бетон и решетки, направена от съседа им К. Не им е известно в годините някой да е заявявал собственически претенции за имота.

При така установената фактическа обстановка, настощят въззивен състав прави следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим. Налице е правен интерес от предявения установителен иск, тъй като ищецът претендира самостоятелни права върху имота, които права му се оспорват В кадастралните регистри ответната община фигурира, като собственик на поземления имот, който ищецът твърди да свои,като за имота е издаден акт за частна общинска собственост.

Между страните липсва спор, че владеният от ищеца е идентичен с актувания от община Варна с АЧОС имот, поради което наличието на претендирани права и от двете насрещни страни обуславя правния интерес от предявения от ищеца иск.

Доколкото твърдението, че имота е общински при хипотезата на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ е въведено като възражение от ответната страна, съставляващо пречка за придобиването им по давност, предвид установения с §1 от ЗИД на ЗС мораториум, то в тежест на въззиваемата страна – Община Варна е да докаже тези свои права, респ. да докаже твърденията си за наличието на пречки за придобиване на собствеността върху имота по давност.

Цитираната в актовете за частна общинска собственост разпоредба /чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС/ не установява конкретен придобивен способ, а само сочи начините, в резултат на които общината може да придобие права на собственост – сделка, давност или по друг начин определен със закон. В отговора по чл. 131 ГПК въззиваемата страна се позовава на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ.

Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ земеделските имоти, които не принадлежат на държавата, гражданите или юридически лица са общинска собственост. В приложното поле на тази норма се включват само онези земеделски земи, които са подлежали на възстановяване /т. е., земи, попадащи в обхвата на чл. 10 ЗСПЗЗ/, но не са заявени за реституция в предвидените срокове, както и земи, които не са изкупени от ползватели по реда и при условията на §4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Частна хипотеза на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ е разпоредбата на чл. 19 ЗСПЗЗ. Земеделските земи, които не подлежат на възстановяване в хипотезите, изрично посочени в закона, остават държавна собственост – чл. 24 ЗСПЗЗ. Придобиването правото на собственост върху земите по чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ от общината става по силата на закона.

Затова и общината следва да установи, че процесният имот има земеделски характер, не е реституиран, изкупен от ползватели по някои от предвидените по §4 ПЗР ЗСПЗЗ способи, както и че не е държавен.

Установено е по делото ,че ищецът е син и наследник на майка си П.П.Д., която първоначално е осъществила фактическа власт върху имота през далечната 1986 г. Владението й е било явно и необезпокоявано до смъртта й на 24.04.2012г, след което същото е продължено да се упражнява от ищеца. Установено е по делото по безспорен начин, че владението е осъществявано несъмнено, явно, непрекъснато и спокойно.

От приетата и кредитирана от настоящия състав СТЕ / неоспорена от страните / се установява, че спорният имот е с идентификатор 10135.2563.3, по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, с площ от 872кв.м., находящ се в гр. Варна, район Приморски, жк. „Бриз -юг”, м-ст Свети Никола е идентичен с имота владян и претендиран като собствен от ищеца.

От приетата СТЕ се установява, че с ПНИ, одобрен със Заповед № РД-07-7706/203/08.08.2007г., процесният имот е идентичен на имот с идентификатор 10135.526.50 с площ от 872кв.м., вписан в регистъра на неидентифициран собственик. По КККР от 2008г. имотът е вписан с идентификатор 10135.2563.3 и площ от 872кв.м., като първоначално на неидентифициран собственик, а впоследствие на Община Варна. Имотът е включен в строителните граници на гр. Варна със Застроителния и регулационен план от 1993г. След направени справки, в.лице не е установило данни за територията на процесния имот да има отчуждаване и възстановяване по ЗВСВНОИ по ЗПИНМ, по ЗТСУ и др., да има одържавяване, съставен АДС или същата да е била включвана в ТКЗС, ДЗС или други такива образувания. Територията не попада и в такава предоставяне за ползване, респ. липсва оценителен протокол, процедура по изкупуване или заповед по чл. 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ. Липсват данни за провеждана реституционна процедура, респ. да е заявяван за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.

Спорните по делото въпроси са дали имотът е собственост на ответната община и дали може да бъде придобит по давност от ищеца и ако да, прекъсвано или спирано ли е изтичането на придобивната давност, изтекла в полза на ищците.

Безспорно е установено, че липсват по делото доказателства налагащи извод имотът да е бил част от кооперативното земеползване, да е бил одържавен или отнет по друг начин, а оттам да е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ. Същият не е предоставян за ползване по някое ПМС, не е заявяван за реституиране. Следователно, за тези земи не е съществувала забраната на чл. 86 ЗС за придобиването им по давност, включително и в редакцията преди изменението с ДВ бр. 31/1990г., защото върху тях не е установено право на кооперативно земеползване и не са одържавени. В заключение и при дефицит на доказателства имотът да е бил част от кооперативното земеползване, одържавен или отнет по друг начин и следователно е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ, съответно да не е бил заявен за възстановяване в законните срокове, то не може да се направи извод, че попада във фонда по чл. 19 ЗСПЗЗ. Земи, които не са станали държавни на някакво друго основание, или общински след отделяне на общинската собственост от държавната през 1991 г., могат да се придобиват по давност ако не съществуват пречките за това, предвидени в отменените ЗРПВПНИ и чл. 29 ЗСГ.

Ответната община не е установила при условията на пълното и главно доказване, че е придобила собствеността върху имота по силата на закона.

С оглед изложеното по горе, съдът намира за основателни и доказани твърденията на ищеца, че след като наследодателят и самият ищец са владели необезпокоявано имота за период по дълъг от 10 години, последният е станал собственик на същия по давност.

С оглед изложеното, поради съвпадащите изводи на настоящия въззивен състав с изводите на ВРС,решението на ВРС следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът

Р  Е  Ш  И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4552/13.11.2018 г., постановено по гр.д. № 7321/2018 г. на ВРС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в едномесечен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ :