Р Е Ш Е Н И Е

№ /гр. Варна,......... 2019 г.

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 6-ти въззивен състав в открито съдебно заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. ПОПОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА ШОПОВА

РУМЯНА ПЕТРОВА

Секретар РОДИНА ПЕТКОВА

Прокурор ВИОЛЕТА РАДЕВА

като разгледа докладваното от съдия Ж.Шопова ВНОХД № 1368 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.

С присъда № 183 от 26.06.2018 г. по НОХД 4287/2017 г. Варненският районен съд, НО, 2-ри състав е признал подсъдимият В.Г.В. за виновен в това, че на 10.01.2015 г. в гр.Варна по хулигански подбуди е причинил телесна повреда на повече от едно лице:

- На Н.Б.Б. , лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане и травматичен отток в областта на лицето,обусловило временно разстройство на здравето,неопасно за живота.

- В съучастие със С.С.А. като съизвършител причинил на С.Д.А. лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата,обусловило чувство на болка и страдание ,без разстройство на здравето,поради което и на основание чл.131,ал.1,т.4,пр.3 и т.12,пр.1,вр.чл.130,ал.1 и ал.2,вр.чл.20,ал.2 и чл.55,ал.1,т.2,б“б“ от НК му е наложено наказание „Пробация“

- - на осн.чл.42 А,л.2,т.1 от НК „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от една година и шест месеца с периодичност два пъти седмично

- - на осн.чл.42 А,ал.2,т.2 от НК“Задължителни периодични срещи с пробационен служител“за срок от една година и шест месеца.

Със същата присъда съдът е признал за невиновен и оправдал подсъдимия В.В., в частта по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 131, ал. 1,т.4,пр.3 и т. 12,пр.1 от НК във вр. с чл. 130, ал.1 и ал.2,вр.чл.20,ал.1 от НК да е причинил средна телесна повреда на Й.Д.А. в съучастие като съизвършител със С.С. А..

Подсъдимият С.С.А. е признат за виновен в това,че на 10.01.2015 г. в гр.Варна по хулигански подбуди е причинил телесна повреда на повече от едно лице:

- На М.Т.М. лека телесна повреда,изразяваща се в в оток и еритем/зачервяване / в областта на лявата скула,обусловило чувство на болка и страдание,без разстройство на здравето

- -на Й.Д.А. средна телесна повреда,изразяваща се в счупване на носните кости,което в своя оздравителен процес се е усложнило с изкривяване на носната преграда и затруднение на носното дишане през десния носов ход,което е обусловило постоянно разстройство на здравето,неопасно за живота и изпадане в безсъзнателно състояние-мозъчна кома,като в тази връзка е налице на разстройство на здравето,временно опасно за живота.

- -в съучастие с В.Г.В.,като съизвършител причинил на С. Д.А. лека телесна повреда,изразяваща се в контузия на главата,обусловило чувство на болка и страдание ,без разстройство на здравето,поради което и на основание чл.131,ал.1,т.4,пр.3 и т.12,пр.1, вр.чл.129,ал.1,вр.чл.130,ал.1 и ал.2,вр.чл.20,ал.2 и чл.55,ал.1,т.1 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца,чието изпълнение е отложено на осн.чл.66,ал.1 от НК за срок от три години и шест месеца.

- На основание чл.304 от НПК подс.А. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.131,ал.1,т.4,пр.3 и т.12,пр.1,вр.чл.130,ал.1 и ал.2,вр.чл.129,ал.1,вр.чл.20,ал.2 от НК да е причинил на Й.Д.А. средна телесна повреда в съучастие с В.Г.В. като съизвършител.

- Подс.В.В. е осъден да заплати на гр.ищец Н.Б. сумата от 1 000/хиляда/лева гр.иск,представляващи неимуществени вреди,причинени за престъплението по чл.131,ал.1,т.4,пр.3 и т.12,пр.1,вр.чл.130,ал.1 и ал.2,вр.чл.20,ал.2 от НК,ведно със законната лихва от датата на извършване на д.ието до окончателното изплащане на сумата,като иска в останалата му част отхвърля като неоснователен.

- Подс.С. С.А. е осъден да заплати сумата от 1 500/хиляда и петстотин /лева неимуществени вреди на гр.ищец Й.Д.А.,за д.ието осъществено на 10.01.2015 г.,ведно със законната лихва

- Подс.В.В. и подс.С.А. са осъдени солидарно да заплатят на гр.ищец С.Д.А. сумата от 750 /седемстотин и петдесет/лева,неимуществени вреди от датата на извършване на д.ието ведно със законната лихва,като в останалата му част гр.иск е отхвърлен като неоснователен.

- Подс.С.А. е осъден да заплати на гр.ищец М.Т.М. сумата от 750/седемстотин и петдесет/лева , неимуществени вреди от деня на извършване на д.ието ,ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата,като в останалата му част е отхвърлен като неоснователен.

- Оставен е без уважение като неоснователен предявения гр.иск от гр.ищец Й.Д.А. срещу В.Г.В. за претърпени неимуществени вреди ,причинени от д.ието по чл.131,ал.1,т.4,пр.3 и т.12,пр.1,вр.чл.130,ал.1 и ал.2, вр.чл.129,ал.1,вр.чл.20,ал.2 от НК.

В тежест на подсъдимите първоинстанционният съд е възложил направените по делото разноски.

Срещу постановената присъда е постъпила жалба от повереника на гр.ищец и частен обвинител Н.Б.-адв.Б.Ж.,с искане да измени присъдата,като се увеличи наказанието на подс.В.В. и се уважи предявения гр.иск в пълен размер. Подадена е и втора жалба от гр.ищец и частен обвинител Й.А. чрез повереника му адв.Б.Ж.,с която се иска да се измени присъдата ,като се увеличи размера на наказанието на подс.С.А. и се уважи предявения гр.иск изцяло.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция адв.Б.Ж. като повереник на гр.ищец Й.А. уточни,че е налице противоречие между диспозитив и мотиви на присъдата на първоинстанционния съд,тъй като съдът е оправдал подс.В.В. за по тежкия вредоносен резултат причинен на гр.ищец Й.А.-средна телесна повреда. И поради липсата на произнасяне в диспозитива на присъдата налице ли е или не престъпление с по лек резултат-лека телесна повреда, извършено от подс.В.В. спрямо гр.ищец Й.А., това допуснато съществено процесуално нарушение е единствено отстранимо чрез отмяна на присъдата и връщането й за ново разглеждане от друг състав на съда.

Освен това в съдебно заседание пред ВОС адв.Б.Ж. заяви,че гр.ищец Й. А. оттегля гражданските искове срещу двамата подсъдими и жалбата си в гражданско-осъдителната й част ,като я поддържа само в наказателно-осъдителната й част.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция бе отправено искане от адв.Б.Ж. постановената присъда на ВРС в гражданската й част относно предявените гр.искове от гр.ищец Й.А. срещу подсъдимите В.Г.В. и С.С.А. да бъде обезсилена.На основание чл.232 от ГПК съдът като взе предвид становищата на страните по делото, прекрати производството в гражданската му част по отношение предявените гр.искове от Й.А. срещу двамата подсъдими –В.Г.В. и С.С.А.,поради оттегляне на иска и съответно обезсили присъдата в тази й част.

Срещу постановената присъда беше депозирана въззивна жалба от повереника на гр.ищец Н.Б.- адв.Б.Ж., с която единствено се иска присъдата да се измени като се увеличи размера на така наложеното наказание на подс. В.Г.В. и се уважи предявения гр. Иск в пълен размер.

В разпоредително заседание на 03.01.2019 г. по реда на чл. 327 от НПК, след служебна проверка на материалите по делото, въззивният съд е насрочил делото предвид новото уточнение от повереника на двамата гр.ищци-адв.Б.Ж.- направено в жалбата,като съобрази че извършените съдопроизводствени действия и източници от досъдебната фаза на процеса са достатъчни, без да е налице необходимост от попълване на доказателствената маса с други доказателствени източници.

Пред въззивния съд подсъдимият В.В. се яви лично и с редовно упълномощения си защитник –адв.М.П.-ВАК, а втория подсъдим С.А. , редовно призован, не се явява,той бе представляван от редовно упълномощеният му защитник – адв. О.А.. Пред съда двамата защитници молят първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като правилна, законосъобразна и явно справедлива.Поради което молят частните жалби на повереника на гр.ищци да бъдат оставени без уважение и изложените от тях аргументи да не бъдат приети.

Адв.Б.Ж. като повереник на гр.ищци –Н.Б. и Й.А. в съдебно заседание пред въззивната инстанция изложи доводите си относно допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд.

- Първото нарушение според него се състои в липсата на мотиви в присъдата на ВРС

-Второто процесуално нарушение касаят мотивите на ВРС относно изводите ,че подс.В.В. не е участник в нанесеното средно телесно увреждане на Й.А.,като в тях обаче съдът е приел,че подс.В.В. е нанесъл лека телесна повреда на гр.ищец Й.А..Според адв.Б.Ж. първоинстанционния съд е постановил акта си в нарушение на закона,като е оправдал подс.В.В. за по тежкия вредоносен резултат-средната телесна повреда причинена на неговия повереник Й.А..Предвид изложеното от адв.Б.Ж. за допуснато съществено процесуално нарушение от ВРС и невъзможността същото да бъде отстранено от въззивната инстанция, същият моли първоинстанционната присъда да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.Според него доколкото прокуратурата е повдигнала обвинение за причинена лека телесна повреда на Й.А. и от двамата подсъдими, съдът е бил длъжен да се произнесе. Това касае причинената лека телесна повреда от двамата подсъдими чрез нанесените удари на Й.А. след падането му на земята,за което съдът не се е произнесъл по кой текст от закона е съставомерно това д.ие.

Адв.Б.Ж.-повереника на гр.ищец Н.Б. не изясни в съдебно заседание пред въззивната инстанция в какво се състои допуснато нарушение от първоинстанционния съд и съответно какво е искането им относно така постановения акт на ВРС . Във връзка с липсата по делото на внесен протест от прокуратурата и с това,че пред ВОС не се направи конкретно искане от този граждански ищец и не се разбра в какво се състои нарушението допуснато от ВРС спрямо него,настоящата инстанция счита че не може да измени присъдата като приложи закон за по тежко наказуемо престъпление.

Повереника на гр.ищци и частни обвинители С.А. и М.М.-адв.И.И.-ВАК, се присъедини към становище на представителя на прокуратурата относно първоинстанционната присъда.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура счита ,че първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна,като са изложени ясни мотиви,така наложените наказания са справедливи,поради което моли присъдата да се потвърди.

Подс.В.В. в последната си дума пред съда моли присъдата на първата инстанция да бъде потвърдена.

Варненският окръжен съд, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която се установява по категоричен начин от събраните по делото доказателства. При обсъждането на тези доказателства и във връзка с наведените доводи в жалбата, въззивният съд не намира основания за съществена промяна във фактическата обстановка, която първоинстанционният съд обосновано е приел и която е следната:

Настоящата инстанция напълно се солидаризира с приетата от ВРС фактическа обстановка , а именно:

На 09. 01. 2015 г. свид. С.Д.А. празнувал рожден ден в ресторант „Мемо“, находящ се в гр. Варна,като заедно с него били свид. Н.Б.Б., свид. Й.Д.А., свид. М.Т.М., свид. И. С. Г., свид. Г. Г. М., свид. С. Б. Б., свид. А. М. Б., свид. П. Х. Ц., свид. В. Г.Г., свид. Й. Л. Й., свид. Я. П. П., свид. Я. А.а Я..

По същото време, в намиращ се в съседство бар „Чиърс“, подс. В.Г.В. и свид. К. С. М. празнували сключването на граждански брак. Заедно с тях били подс. С.С.А., свид. Л. К. Р., свид. Й. Н. Х., свид. С. М. М., свид. К. А.а А.а, свид. Р. С. М., свид. И. Г. С..

В ранните часове на 10. 01. 2015 г. компанията от ресторанта решила да се премести в бара.

Първи натам се отправили свид. Й.Д.А., свид. А. М. Б., свид. П. Х. Ц., свид. Н.Б.Б., свид. И. С. Г.. Първите трима влезли в бара, а последните двама не успели да направят това, като подс. В.Г.В., заставайки на пътя им, нанесъл с юмруци първо множество удари на свид. И. С. Г. в областта на лицето и торса, а след това един удар с юмрук и на свид. Н.Б.Б., в областта на лицето, от който свидетеля паднал на прилежащата повърхност, като получил кръвонасядане и травматичен оток в областта на лицето. Първият от свидетелите се върнал в ресторанта, а вторият влязъл в бара.

Междувременно свид. Й.Д.А., след влизането си в бара, провел разговор със свид. Л. К. Р., след което излязал отпред, където подс. В.Г.В. отивайки до него, му нанесъл удар с юмрук в областта на стомаха, от който свидетеля се привел напред, а подс. С.С.А., приближавайки се отстрани, му нанесъл удар с юмрук в областта на лицето, от който свидетеля паднал на прилежащата повърхност, като получил счупване на носните кости и изпаднал в безсъзнателно състояние – мозъчна кома.

Непосредствено след това на мястото дошли първоначално свид. Г. Г. М., а след това свид. М.Т.М. и свид. С.Д.А., на първия от които подс. В.Г.С. нанесъл удар с глава в брадата, на втория подс. С.С.А., отивайки до него, нанесъл удар с юмрук в областта на лицето, от което свидетеля получил оток и еритем /зачервяване/ в областта на лявата скула, а на третия двамата подсъдими, отивайки до него, нанесли множество удари с юмруци в областта на главата, от които свидетеля получил контузия на главата.Веднага след станалото били уведомени органите на реда.

От заключение по изготвена съдебно – медицинска експертиза /изготвена от в. л. д. д., относно свид. Н.Б.Б./ : от представената медицинска документация и показанията на свидетелите е установено, че на 10. 01. 2015 г. Н.Б.Б. е получил кръвонасядане и травматичен оток в областта на лицето. Описаните травматични увреждания са резултат на удар с или върху твърд, тъп предмет, респективно при удар с юмрук, реализиран в областта на лицето. В своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

От заключението по изготвената съдебно – медицинска експертиза /изготвена от в. л. д. д., относно свид. Й.Д.А./ : от представената медицинска документация и показанията на свидетелите е установено, че на 10. 01. 2015 г. Й.Д.А. е получил счупване на носните кости, счупване в областта на режещите ръбове на първи горен ляв и десен и първи долен десен зъби, контузия на гръдния кош, левостранен субконюнктивален кръвоизлив, кръвонасядания по лицето, дясната мишница. Описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети, респективно удари с юмруци и ритници, реализирани в областта на главата, гръдния кош, десния горен крайник. В своя оздравителен процес счупването на носните кости се е усложнило с изкривяване на носната преграда и затруднение на носното дишане през десния носов ход и в този смисъл същото е обусловило постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. В своята съвкупност останалите травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Видно от показанията на свидетелите, че непосредствено след получаване на травматичните увреждания освидетелстваният е бил в състояние, което по своите клинични белези съответства на така нареченото безсъзнателно състояние – не мърдаше, не реагираше, не издаваше звуци, от което следва, че същия е бил в действителна мозъчна кома, т. е. било е налице разстройство на здравето, временно опасно за живота.

От заключението по приетата съдебно – медицинска експертиза /изготвена от в. л. С. К. М., относно свид. С.Д.А./ : от представената медицинска документация и показанията на свидетелите е установено, че на 10. 01. 2015 г. С.Д.А. е получил контузия на главата. Травматични увреждания от този вид се получават при удари с или върху твърди, тъпи предмети, респективно при удари с юмруци, реализирани в областта на главата. Няма медицинска документация във връзка с вида и морфологията на травматичните увреждания и в този смисъл контузията на главата обуславя чувство на болка и страдание.

От заключението по приетата съдебно – медицинска експертиза /изготвена от в. л. В.С., относно свид. М.Т.М./ : от представените материали е установено, че на 10. 01. 2015 г. М.Т.М. е получил оток и еритем /зачервяване/ в областта на лявата скула. Описаните травматични увреждания са резултат на удар с или върху твърд, тъп предмет и биха могли да се получат вкл. от удар с ръка. В своята съвкупност са обусловили чувство на болка и страдание. В представените свидетелски показания не се съдържат данни освидетелстваният да е изпадал в безсъзнателно състояние, което да определи разстройство на здравето, временно опасно за живота.

От заключението по приетата съдебно – видео – техническа – лицево – идентификационна експертиза /изготвена от в. л. Г. Г. Ж./ : след извършения преглед на предоставения за изследване 1 бр. CD – R „Verbаtim“ е установено, че съдържа 1 бр. видеофайл, записан в AVC формат, от охранителна камера, разположена в комплекс „Вива“, ул. „Тодор Икономов“ № 36. Видеофайлът е цифров презапис от оригинални файлове, записани върху твърдия диск на видео – охранителната система,без нанесена манипулация /намеса/ върху записаната информация. От извършения преглед и направената оценка на снимковите кадри се установи, че те са с качество, което не позволява ограничаване на частни и достатъчно общи признаци, характеризиращи заснетите лица.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно : обясненията на подс. В.Г.В., обяснения на подс. С.С.А., показанията на свид. Н.Б.Б., свид. Й.Д.А., свид. М.Т.М., свид. С.Д.А., свид. И. С. Г., свид. Г. Г. М., свид. С. Б. Б., свид. А. М. Б., свид. П. Х. Ц., свид. В. Г.Г., свид. Й. Л. Й., свид. Я. П. П., свид. Я. А.а Я., свид. Л. К. Р., свид. Й. Н. Х., свид. С. М. М., свид. К. С. М., свид. К. А.а А.а, свид. Р. С. М., свид. И. Г. С., съдебно – медицински експертизи, съдебно – видео – техническа – лицево – идентификационна експертиза, протоколи за доброволно предаване, протоколи за разпознаване, писмени материали, приети и приобщени към доказателствения материал.

Съдът кредитира обясненията на подс. В.Г.В. относно нанесени удари от него на свид. Н.Б.Б. и такъв на свид. Й.Д.А., както и тези на подс. С.С.А. относно нанесен удар от него на свид. Й.Д.А., като не кредитира същите относно причините за възникналия конфликт, както и нанесени удари от двамата подсъдими на свид. С.Д.А. и на свид. Й.Д.А. /след падането му на земята и получаването на счупване на носните кости и изпадането в безсъзнателно състояние – мозъчна кома/ и удар от подс. С.С.А. на свид. М.Т.М..

По делото са били разпитани свидетели, една част от които близки на пострадалите, друга към подсъдимите и трета- независими. В този смисъл съдът подробно е изследвал основния оспорван въпрос и съответно е установил кой и на кого е нанесъл конкретен удар / удари, до какви видими резултати са довели те и най-вече за конкретни причини довели до този резултат.

Настоящата инстанция възприе показанията на следните свидетели, и по конкретно следните от тях, а именно поради тяхната безпристрасност и незаинтересованост и това ,че същите изцяло са били кредитирани от първонистанционния съд:

- на свид. Н.Б.Б. за нанесен му от подс. В.Г.В. удар с юмрук в областта на лицето, от който свидетеля паднал на прилежащата повърхност

- на свид. Й.Д.А. за нанесени му удар с юмрук в областта на стомаха от подс. В.Г.В., от който свидетеля се привел напред и от подс. С.С.А. удар с юмрук в областта на лицето, от който свидетеля паднал на прилежащата повърхност

- на свид. М.Т.М. за нанесен му от подс. С.С.А. удар с юмрук в областта на лицето

-на свид. С.Д.А. за нанесени му от двамата подсъдими множество удари с юмруци в областта на главата

- на свид. И. С. Г. за нанесен му от подс. В.Г.В. удар с юмрук на свид. Н.Б.Б. в областта на лицето, от което свидетеля паднал на прилежаща повърхност, на свид. Г. Г. М., свид. С. Б. Б., свид. А. М. Б., свид. П. Х. Ц., свид. Й. Л. Й., за нанесени множество удари от двамата подсъдими на свид. Й.Д.А. /след падането му на прилежащата повърхност и получаването на счупване на носните кости и изпадането в безсъзнателно състояние – мозъчна кома/, на свид. Я. А.а Я. за нанесен от подс. С.С.А. на свид. М.Т.М. удар с юмрук в областта на лицето, на свид. С. М. М., на свид. К. А.а А.а, че подс. С.С.А. е нанесъл на свид. Й.Д.А. удар с ръка в областта на лицето. Горните показания като непротиворечиви, напълно разкриват авторството и механизма на причиняване на телесните увреждания, като се подкрепят от кредитирания от съда доказателствен материал – обяснения на подсъдими , свидетелски показания и експертни заключения. И предвид възприемането на тези показания като логични и последователни и от ВРС,настоящата инстанция ги кредитира изцяло.

Съдът не кредитира показанията на свид. Г. Г. М., че свид. Й.Д.А. /след падането му на прилежащата повърхност и получаването на счупване на носните кости и изпадането в безсъзнателно състояние – мозъчна кома/ си е мръднал ръката, на свид. С. М. М., свид. К. А.а А.а, че подс. В.Г.В. е бутнал с ръце свид. Й.Д.А., който след нанесения му след това от подс. С.С.А. удар с ръка в областта на лицето е паднал и след това се е изправил с помощта на две лица, на свид. Д. Я. К., че свид. Й.Д.А. /след падането му на прилежащата повърхност и получаването на счупване на носните кости и изпадането в безсъзнателно състояние – мозъчна кома/ е говорел и с негова помощ се е изправил. В тази част заявеното се оборва от кредитирания от съда доказателствен материал - обяснения на подсъдими /в споделената от съда част/, свидетелски показания , експертни заключения, протоколи за различни действия, писмени материали.

Относно показанията на свид. С. М. М., свид. К. А.а А.а. К. С. М., свид. Р. С. М., в които като конкретна причина за станалото се сочи евентуален физически контакт между свид. Й.Д.А. и свид. К. С. М.,настоящата инстанция напълно възприе изводите на първоинстанционния съд за правилни. Първоинстанционния съд не е приел тези показания, тъй като няма категорични и безспорно доказателства, които да ги подкрепят, поради което и настоящата инстанция не кредитира показанията на тези свидетели относно причината за станалото,т.е.в тази им й част.Показанията на тези четири свидетелки от компанията на свид.К. М. и обясненията на подс.В.В. посочват като причина за настъпилия конфликт безпричинно първоначално действие от страна на свид.Й.А.-удар от негова страна по тялото на бременната съпруга на подс.В.В..Предвид горното,съдът остава с впечатление, че тези показания и обяснения на този подсъдим са дадени с намерение да доведат до желан изход на делото .

Относно нанесените от двамата подсъдими удари с ръце и крака на свид. Й.Д.А. /след падането му на прилежащата повърхност и получаването на счупване на носните кости и изпадането в безсъзнателно състояние – мозъчна кома/ съдът взе предвид следното:

-Изготвените и приети по делото експертизи ,които и настоящата инстанция счита за обективно и компетентно дадени,като заключенията им са в унисон с кредитирания по делото доказателствен материал. Вещите лица изготвили съдебно – медицинските експертизи са категорични относно травматичните увреждания, причинени на пострадалите посочени в предявените обвинения, а вещото лице, изготвило съдебно – видео – техническа – лицево – идентификационна експертиза, че фотокопията са годни за разпознаване, но не и за идентификация.

Доколкото по – горе беше отбелязано, че относно нанесените от двамата подсъдими удари с ръце и крака на свид. Й.Д.А. /след падането му на прилежащата повърхност и получаването на счупване на носните кости и изпадането в безсъзнателно състояние – мозъчна кома/ съдът взе предвид наличието на достатъчно свидетелски показания и категорично експертно заключение,поради което и за настоящата инстанция не съществува никакво съмнение.

Относно възраженията на адв.Б.Ж.-повереник на гр.ищец Й.А., относно противоречие между мотиви и диспозитив на присъдата и липса на произнасяне от първоинстанционния съд касаещо причинена лека телесна повреда на Й.А. от нанесени му удари от двамата подсъдими след неговото падане на земята:

Безспорно тези възражения са неоснователни, тъй като липсва повдигнато обвинение за причиняване на лека телесна повреда от двамата подсъдими в съучастие като съизвършители.Поради което и ВРС не се е произнесъл за настъпил по-лек вредоносен резултат, а единствено за причинена средна телесна повреда и то само причинена от единия подсъдим С.А..За причиняване на средна телесна повреда в съучастие ,като съизвършител от страна на другия подсъдим В.В. липсват доказателства,поради което и е бил основателно оправдан от първата инстанция.

Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на съда :

За да се осъществи от обективна и субективна страна състава на чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 3 и т. 12, пр. 1, вр. чл. 129, ал. 1, вр. чл. 130, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК е необходимо наказателно - отговорно лице, в съучастие, да причини по хулигански мотиви лека и средна телесна повреди на повече от едно лице.

От обективна страна безспорно е било установено, че на 10. 01. 2015 г. в гр. Варна :

подс. В.Г.В. е причинил на Н.Б.Б. лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане и травматичен оток в областта на лицето, обусловило временно разстройство на здравето, неопасно за живота,

-на С.Д.А. лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата, обусловило чувство на болка и страдание, без разстройство на здравето, които са в резултат на нанесени от негова страна на удари: на един удар с юмрук в областта на лицето на свид. Н.Б.Б., на множество удари с юмруци в областта на лицето на свид. С.Д.А.,

подс. С.С.А. е причинил на М.Т.М. лека телесна повреда, изразяваща се в оток и еритем /зачервяване/ в областта на лявата скула, обусловило чувство на болка и страдание, без разстройство на здравето,

-на Й.Д.А. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на носните кости, което в своя оздравителен процес се е усложнило с изкривяване на носната преграда и затруднение на носното дишане през десния носов ход, което е обусловило постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота и изпадане в безсъзнателно състояние – мозъчна кома, като в тази връзка е налице разстройство на здравето, временно опасно за живота,

-на С.Д.А. лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата, обусловило чувство на болка и страдание, без разстройство на здравето, които са в резултат на нанесени от негова страна на следните удари: на един удар с юмрук в областта на лицето на свид. Й.Д.А., на един удар с юмрук в областта на лицето на свид. М.Т.М., на множество удари с юмруци на свид. С.Д.А. в областта на главата.

Съдът намира за безспорно установено авторството на двамата подсъдими по така посочените по-горе д.ия.

Установени по безспорен начин са и квалифициращите обстоятелства, обусловили конкретните обвинения. д.ията следва да се квалифицират като извършени по хулигански подбуди, доколкото не се установи някой от подсъдимите да е действал по лични подбуди, т. е. да е бил мотивиран от стари взаимоотношения с някой от пострадалите или някой от същите да го е предизвикал в момента по някакъв начин. Налице е съучастие във форма съизвършителство по смисъла на чл. 20, ал. 2 от НК, тъй като и двамата подсъдими са участвали в самото изпълнително д.ие, т. е. налице е съвместна дейност, обединяване на усилия за извършване на престъплението, които се допълват взаимно. Горното засяга единствено причиняване на лека лесна повреда-изразяваща се в контузия на главата,обусловило чувство на болка и страдание, от двамата подсъдими в съучастие като съизвършители на гр.ищец и частен обвинител С.Д.А..

Този извод съдът прие въз основа на кредитирания по делото доказателствен материал. Видно е, че всеки от двамата подсъдими е причинил телесна повреда на повече от едно лице, в частност подс. В.Г.В. на свид. Н.Б.Б. и свид. С.Д.А.-лека телесна повреда, а подс. С.С.А. на свид. М.Т.М., на свид.С.Д.А.-лека телесна повреда и на свид. Й.Д.А.-средна телесна повреда.

От субективна страна д.ията са извършени умишлено. Всеки от подсъдимите е съзнавал общественоопасния характер на д.ията, т. е. желаел е извършването, като е предвиждал съставомерните последици и е искал тяхното настъпване. Горното съдът прие въз основа на тяхното поведение, обективирано по делото, в частност от вида и последователността на действията им.

Същевременно съдът намира, че предявените обвинения, а именно на подс. В.Г.В., че в съучастие с подс. С.С.А. като съизвършител да е причинил на свид. Й.Д.А. средна телесна повреда и на подс. С.С.А., че е причинил на свид. Й.Д.А. средна телесна повреда в съучастие с подс. В.Г.В. като съизвършител, не се подкрепя от събраните по делото доказателства, поради което двамата подсъдими са оправдани по така повдигнатото обвинение в тази им част. Подс. В.Г.В. действително е нанесъл удар на свид. Й.Д.А.,***, от което безспорно няма как да се причини счупване на носните кости, което в своя оздравителен процес се е усложнило с изкривяване на носната преграда и затруднение на носното дишане през десния носов ход. Видно от показанията на ударения, той е възприемал ситуацията до момента на нанасяне на този удар в коремната област. Следва извода обаче, че в един последващ момент безспорно е налице нанасяне от страна на подс. С.С.А. на удар с юмрук в областта на лицето на свид. Й.Д.А., от който свидетеля паднал на прилежащата повърхност, като получил счупване на носните кости и изпаднал в безсъзнателно състояние – мозъчна кома. В показанията си удареният характеризира този удар като силен и болезнен, след който не помни нищо, като в унисон с това е и становището на вещото лице, че счупването на носните кости и безсъзнателното състояние възникват съответно от и след този удар. Първоинстанционния съд е обсъдил подробно нанесените от двамата подсъдими удари с ръце и крака на свид. Й.Д.А. /след падането му на прилежащата повърхност и получаването на счупване на носните кости и изпадането в безсъзнателно състояние – мозъчна кома/ и е обсъдил доказателствата подробно. За въззивната инстанция няма основание нанасянето на такива удари да не са довели нито до счупване на носните кости, нито до безсъзнателно състояние. До този си извод ВОС достигна след подробен анализ на кредитирания по делото доказателствен материал - обяснения на подсъдими , свидетелски показания , експертни заключения, протоколи за различни действия, писмени материали.

Въз основа на горните съображения ,настоящата инстанция възприема изводите на първоинстанционния съд относно постановения акт,с който :

-подс. В.Г.В. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 3 и т. 12, пр. 1, вр. чл. 130, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, а именно затова, че на 10. 01. 2015 г. в гр. Варна, по хулигански подбуди причинил телесна повреда на повече от едно лице :

на Н.Б.Б., лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане и травматичен оток в областта на лицето, обусловило временно разстройство на здравето, неопасно за живота,

в съучастие със С.С.А., като съизвършител, причинил на С.Д.А. лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата, обусловило чувство на болка и страдание, без разстройство на здравето,

като на основание чл. 304 от НПК е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 3 и т. 12, пр. 1, вр. чл. 129, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, а именно в съучастие със С.С.А., като съизвършител, да е причинил на Й.Д.А. средна телесна повреда,

-подс. С.С.А. признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 3 и т. 12, пр. 1, вр. чл. 129, ал. 1, вр. чл. 130, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, а именно затова, че на 10. 01. 2015 г. в гр. Варна, по хулигански подбуди, причинил телесна повреда на повече от едно лице :

на М.Т.М. лека телесна повреда, изразяваща се в оток и еритем /зачервяване/ в областта на лявата скула, обусловило чувство на болка и страдание, без разстройство на здравето,

на Й.Д.А. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на носните кости, което в своя оздравителен процес се е усложнило с изкривяване на носната преграда и затруднение на носното дишане през десния носов ход, което е обусловило постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота и изпадане в безсъзнателно състояние – мозъчна кома, като в тази връзка е налице разстройство на здравето, временно опасно за живота,

в съучастие с В.Г.В., като съизвършител, причинил на С.Д.А. лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата, обусловило чувство на болка и страдание, без разстройство на здравето,

като на основание чл. 304 от НПК е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 3 и т. 12, пр. 1, вр. чл. 130, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 129, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, а именно да е причинил на Й.Д.А. средната телесна повреда в съучастие с В.Г.В. като съизвършител.

Първоинстанционният съд прецизно и в съответствие с изискванията на процесуалния закон е анализирал доказателствените източници, като е обосновал съображенията си защо дава вяра на едни, а не кредитира други. Липсват основания, които да мотивират въззивният съд да промени направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите към обжалваната присъда са обсъдени всички събрани по делото доказателствени материали, като не е допуснато превратното им тълкуване.

С оглед изложените възражения на защитата на гр.ищец Й.А. от повереника му адв.Б.Ж. изразени в съдебно заседание пред ВОС: -относно оправдателната част на присъдата спрямо подс.В.В. за причинена средна телесна повреда на гр.ищец Й.А., въззивната инстанция намира за нужно да отбележи, че се солидаризира напълно с доказателствен извод на първоинстанционния съд относно показанията на пострадалият Й.А. които са надежден доказателствен източник както за времето, мястото и механизма на извършеното инкриминирано д.ие, така и за неговото авторство– в лицето на двамата подсъдими В.В. и С.А..

Аргумент в подкрепа на горния извод се явява обстоятелството, че показанията на пострадалия Й.А. се отличават с ясни спомени и богато фактологично излагане на възприятия относно времето и мястото на инкриминираните събития, начинът на осъществяване на престъпното д.ие, както и конкретните действия на двамата подсъдими.

Действително, посоченият свидетел има качеството на пострадал от престъплението, като е конституиран в хода на производството и като страна в процеса ( и в качеството си на частен обвинител), към неговите показания следва да се подходи със завишено внимание. Фактът на конституирането му като страна в процеса, обаче, според настоящия съдебен състав не е основание показанията му да бъдат изключени от доказателствената основа, както и да бъде отречена достоверността им.

Относно възраженията на адв.Б.Ж. за причинена средна телесна повреда на гр.ищец Й.А.: -Същите не се възприемат от настоящата инстанция за основателни и обосновани,поради това,че показанията на свид.Й.А. относно нанесени му удари от подс.В.В. напълно съвпадат с обясненията на същият подсъдим. А те са в пълен унисон и с обясненията на подс.С.А.. Предвид липсата на противоречия относно причинените телесни увреждания на Й.А.,състоящи се в два удара: първия удар -нанесен му от подс. В.В. в областта на корема му с ръка,свита в юмрук и втория от подс.С.А. в областта на главата-лицето с юмрук,логично е да настъпи именно средна телесна повреда,изразяваща се в счупване на носните кости ,което в своя оздравителен процес се е усложнило с изкривяване на носната преграда и затруднение на носното дишане през десния носов ход, обусловило постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота и изпадане в безсъзнателно състояние-мозъчна кома,като в тази връзка е налице разстройство на здравето ,временно опасно за живота. Но не може настоящата инстанция да приеме за основателни тези възражения на адв.Б.Ж. за причинена средна телесна повреда на гр.ищец Й.А. от двамата подсъдими в съучастие като съизвършители.

Събраните доказателства пред ВРС водят и настоящата инстанция до извода единствено за причинена средна телесна повреда на Й.А. само от единия подсъдим С.А..

Въззивната инстанция извърши самостоятелен и внимателен анализ на показанията на пострадалото лице като достигна до извод, че те са високо информативни, обективни и последователни като в тях не се констатират съществени логически неясноти и противоречия. Показанията на свидетелите: В. Г., Я. П., Л. Р., Й. Х., К. М., Р. М., И. С., Г. К., Н. С., Д. Д., не внасят съмнение в достоверността на изложеното от него, доколкото по отношение на основните факти, включени в предмета на доказване, а именно авторството и механизма на осъществяване на д.ието, в показанията на свидетелите се констатира еднопосочност и категоричност. Противно на доводите на защитата, застъпени във въззивната жалба, настоящата инстанция не констатира допуснато процесуално нарушение на закона, състоящо се в липса на мотиви в така постановения акт на ВРС. Процесното възражение е намерило своя отговор още в мотивите на обжалваната присъда.

Въззивната инстанция изцяло споделя изводите на контролираната инстанция в тази насока като приема, че доколкото двамата подсъдими не оспорват извършеното д.ие и е налице липсата на протест от прокуратурата,възраженията са неоснователни, то не са налице основания да се приеме, че процесните нарушения на процесуалните правила, налагат изцяло отмяната на присъдата на ВРС.

Първият съд с цел проверка на доказателствената стойност на показанията на свидетелите С. М., К. А.а, К. М. и Р. М. и след съпоставка с останалия доказателствен материал не ги е приел за достоверни, относно конкретната причина за случилото се, а именно соченото от тях осъществен физически контакт между свид.К. М. и свид.Й.А. на бара на инкриминираната дата. Приемайки напълно изводите на районния съд за недостоверност на показанията на свид.С. М. , К. А.а, К. М. и Р. М. в частта им относно причината за случилото се , въззивната инстанция констатира ,че тъй като няма конкретни и безспорни доказателства,подкрепящи тези показания,същите не могат да бъдат кредитирани. Съдът счита ,че тази показания не могат да се възприемат като логични, обосновани и подкрепени с други доказателства,именно поради тяхната очевидна заинтересованост от изхода на делото, поради това че са възпроизведени от близки приятелки на свид.К. М./съпруга на подс.В.В./, свид.Р. М. /нейна сестра/, имайки предвид и повода за събирането –празненство по повод сватба на свид.К. М. и подс.В.В..

В изложеното пред първинстанционния съд свид.Й.А. е категоричен ,че не е имал пререкания с никой,като при преместването си от ресторант “Мемо“ в бар“Чиърс“ единствено на входа на бара се е засякъл със свид.Л. Р.,с която са се поздравили. Но в заведението не е комуникирал с никой и не е бутал никой.Показанията на свид.Й.А. напълно съвпадат в тази им част с дадените от свид.Л. Р./л.115 от с.з. на 13.02.2018 г. пред ВРС/.Свид.Й.А. възприел първите действия на подс.В.В.,който му нанесъл удар в корема без никаква причина и след това отстрани го ударил другият подсъдим С. в областта на главата.Удара на В. в областта на корема бил с ръка, а този от С. в областта на главата била с юмрук.Спомените на пострадалия са били ясни,като никоя от страните не е поискала тяхното доизясняване нито пред първоинстанционния съд,нито пред въззивната инстанция.

След самостоятелна доказателствена проверка на разглежданите гласни доказателствени източници въззивната инстанция намира за правилно решението на районния съд да се довери на показанията на свидетеля Й.А. и С.А., дадени от тях в хода на съдебното производство, доколкото последните са непротиворечиви

Правилно районният съд е възприел показанията на св.К. М. и нейните приятелки били по това време в бар „Чиърс“ за нелогични и недостоверни, поради липсата на причина свид.Й.А. сам да се въвлече във физическо съприкосновение/контакт/ със свид.К. М. –съпруга на подс.В.В. без никакъв мотив, в този смисъл изводът на районният съд е в пълен унисон с този на въззивната инстанция.

Видно от изложеното от свидетелката Р. М.-сестра на свид.К. М. пред съда последната също е била на бара по време на инцидента, като твърди че е възприела пряко конфликтната ситуация , а именно как минал Данчо и бутнал сестра й в гърба с ръка в частта между рамото и лакътя й. Макар и непротиворечиви показанията на двете свидетелки в частта им относно конкретните действия на пострадалия Й.А., касаещи това дали е нанесъл удар в гърба на свид.К. М., в резултат на което тя се привела, въззивната инстанция намира, че няма основания да ги възприеме за обективни и достоверни, а единствено за заинтересовани от изхода на делото.

Съдът в този му състав, аналогично на предходния, кредитира и показанията на свидетелите М.М., И. Г. и Г. К.,които макар и приобщени на основание чл. 281, ал. 7, вр. ал. 5,вр.ал.1,т.5 от НПК от досъдебното производство. Настоящият съдебен състав се довери на изложеното от тях по повод нанесените удари на свид.И. Г. и макар ,че нямат пряка насоченост относно конкретни нанесени удари са допълнили и изяснили цялостната фактическа обстановка.

Според въззивния съд така констатираните обстоятелства не поставят под съмнение достоверността на разгледаните по горе /четени в съдебно заседание/свидетелски показания, както и обективността и добросъвестността на депозиралите ги лица.

Настоящият въззивен съд, също както контролираната инстанция, кредитира като обосновано и обективно заключението на извършената в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза по отношение на установеното травматично увреждане на пострадалият Й.А.. От процесното заключение се изяснява в необходимата пълнота, че пострадалият е получил счупване на носните кости,счупване в областта на режещите ръбове на първия горен ляв и десен и първи долен десен зъби,контузия на гръдния кош, левостранен субконюнктивален кръвоизлив,кръвонасядания по лицето и дясна мишница.По своята медико-биологична характеристика счупването на носните кости,което в своя оздравителен процес се е усложнило с изкривяване на носната преграда и е обусловило постоянно разстройство на здравето.А останалите травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето ,неопасно за живота. А относно клиничните белези ,които съответстват на безсъзнателното състояние-не мърдаше,не реагираше, от което следва ,че е бил в мозъчна кома ,т.е било е налице разстройство на здравето,временно опасно за живота.

Процесното експертно заключение е било защитено по убедителен начин от страна експертите по време на изслушването им пред съда, и не разколебава извода на съда, че е налице пряка причинно-следствена връзка между поведението на подсъдимия С.А. и твърдяната за получена от пострадалия средна телесна повреда.

Така обсъдените експертни заключения са изготвени от вещи лица със съответната специалност като са обективни и обосновани, поради което според настоящата инстанция прие ВРС законосъобразно да е извел въз основа на тях фактическите и правните си изводи.

В заключение в подкрепа на изложената фактология въззивната инстанция кредитира приложените по делото писмени доказателства, доколкото според съда последните изхождат от лицата, които са посочени в тях, като няма причина да се приемат за недостоверни и неотговарящи на обективната действителността, отразените в тях обстоятелства, с оглед на което въззивният със използва последните при изграждане на фактическите и правните си изводи.

С оглед изложените съображения, въззивният съд намери, че преценката на доказателствената съвкупност, извършена от първостепенния съд е правилна и обоснована, а възраженията, изложени от защитата на гр.ищец Й.А.-адв.Б.Ж., в посока пълна доказаност на обвинението относно причинена средна телесна повреда на неговия доверител от двамата подсъдими В.В. и С.А. в съучастие ,като съизвършители, за напълно неоснователни.

При описаните факти, районният съд е направил верни правни изводи за квалификацията на престъплението, за което подсъдимите В.В. и С.А. следва да понесат отговорност. В тази връзка въззивната инстанция счита, че от събраните по делото доказателствени материали, анализирани поотделно и в тяхното единство, по непротиворечив начин се установява, че подсъдимият В.В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 131, ал. 1, т.4,пр.3 и т. 12,пр.1,вр.чл.130,ал.1 и ал.2,вр.чл.20,ал.2 от НК, а именно:

подс.В.В. ***, по хулигански подбуди причинил телесна повреда на повече от едно лице:

-На Н.Б.,лека телесна повреда,изразяваща се в кръвонасядане и травматичен оток в областта на лицето,обусловило временно разстройство на здравето неопасно за живота.

-в съучастие със С.С.А.,като съизвършител,причинил на С.А. лека телесна повреда,изразяваща се в контузия на главата, обусловило чувство на болка и страдание,без разстройство на здравето.

-Подс.С.С.А. е признат за виновен,че на 10.01.2015 г. в гр.Варна по хулигански подбуди е причинил телесна повреда на повече от едно лице:

-На М.М. лека телесна повреда, изразяваща се в оток и еритем в областта на лявата скула,обусловило чувство на болка и страдание,без разстройство на здравето.

-на Й.А. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на носните кости, което в своя оздравителен процес се е усложнило с изкривяване на носната преграда и затруднение на носното дишане през десния носов ход,което е обусловило постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота и изпадане в безсъзнателно състояние-мозъчна кома,като в тази връзка е налице разстройство на здравето ,временно опасно за живота.

-в съучастие като съизвършител с В.В.,причинил на С.Д.А. лека телесна повреда изразяваща се в контузия на главата,обусловило чувство на болка и страдание,без разстройство на здравето.

На първо място, от обективна страна, по безспорен начин от кредитираните от съда показания на пострадалите лица Н.Б., М.М., С.А. и Й.А., намиращи косвена подкрепа в изложеното от останалите разпитани по делото свидетели, се установи, че подсъдимите са упражнили физическо въздействие върху четиримата пострадали,конституирани по делото като граждански ищци и частни обвинители.

В случая, както законосъобразно е счел и съставът на районен съд, е налице пряка причинно-следствена връзка между действията на подсъдимите, изразяващи се в нанесени удари в областта на лицето на свид.Н.Б. от подс.В.В., от удари в областта на главата на свид.М.М. от подс.В.В., от удари с юмруци в областта на главата на свид.С.А. от подс.В.В.,в съучастие като съизвършител с другия подсъдим С.А.. Аргумент в подкрепа на горните изводи се явява съдържанието на обсъдените по-горе четири съдебномедицинска експертиза, според които констатираните травматични увреждания могат да се получат при удари с твърди тъпи предмети,респективно с юмруци, в каквато насока са и от останалите ангажирани по делото и кредитирани от съда гласни доказателствени средства, даващи сведения за осъществено физическо въздействие от страна на подсъдимите В.В. и подс.С.А. върху четиримата пострадали, основно в областта на главата и лицето.

Не са налице основания за изменение на първоинстанционния съдебен акт в частта, в която на основание чл. 304 от НПК, районният съд е оправдал подсъдимите С.А. и подс.В.В. по обвинението да са причинили средна телесната повреда на гр.ищец Й.А. в съучастие като съизвършители.

От субективна страна правилно контролираният съд е преценил, че д.ието е извършено от подсъдимите В.В. и С.А. умишлено, при форма на вина пряк умисъл, доколкото са довели с действията си до тези увреждания. У двамата подсъдими очевидно е съществувала представа за противоправността и обществената укоримост на увреждането на телесната цялост на човешкия организъм. Предприемайки инкриминираното д.ие, подсъдимите са съзнавали, че последиците от техните д.ия представляват грубо нарушение на обществения ред, демонстрират безнаказаност и пренебрежение към установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото. Същите пряко са целяли причиняването на този резултат, като това им поведение е показвало пълно пренебрежение към законоустановените норми и порядки в обществото.

Във връзка с горното, противно на възраженията на защитата, правилни и съобразени със задължителната съдебна практика и тълкуване на закона са изводите на първия съд в насока наличието на "хулигански мотив" в поведението на подсъдимите.

Във връзка с горното следва да се отбележи, че при преценка дали са налице или не т. нар. "хулигански подбуди", съдът следва на първо място да изследва какви са мотивите, подбудите за причиняването на вида телесна повреда. Нанасянето на телесна повреда следва да е продължение или част от хулиганско поведение, чиято кулминация се явява то. С д.ието деецът следва да цели именно да демонстрира явното си неуважение към обществото. Тук следва да се отбележи и обстоятелството, че за да бъде осъществен от субективна страна съставът на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12 НК, не е достатъчно да се извърши определено д.ие на публично място, което да е могло да бъде възприето от други лица, а е нужно още съответната проява да е извършена с цел демонстрация на явно неуважение към обществения ред и спокойствие.

В конкретния случай, също както първата инстанция, настоящият съдебен състав намира, че инкриминираното престъпно посегателство е извършено от подсъдимите В.В. и С.А., именно при наличието на квалифициращия признак "хулигански подбуди". Поведението и конкретните действия на двамата подсъдими, изразяващи се в нанасяне на удари по телата на пострадалите и най вече в областта на лицето с юмруци, извършени на обществено място (бар), без последните да са били предизвикани от четиримата пострадали (видно от ангажираните по делото доказателства свид.Й.А. не е предизвикал по никакъв начин противоправното поведение на подсъдимите или на някой от неговата компания, като към този момент дори е бил извън заведението, безспорно сочат, че в съзнанието на двамата подсъдими е била оформена ясна представа, че засягайки по този начин телесния интегритет на пострадалите, на публично място, нарушават по груб начин съществуващите в обществото правила за общоприето вежливо и зачитащо правата на другите общуване. Липсата на предходни случаи, при които двете компании да са контактували, според настоящата съдебна инстанция, не изключва извършването на конкретното д.ие от страна на подсъдимите лица по хулигански подбуди, доколкото според съда действията им в конкретния случай не са били продиктувани от наличието на личен мотив. Наличието на хулиганския мотив, а не на личен такъв, се подкрепя и от обстоятелството, че са ангажирани достатъчни по делото гласни доказателствени средства подкрепящи извода на съда.

В този смисъл и обясненията на двамата подсъдими относно причината за побоя нанесени от тях единствено и само на свид.Й.А. поради предходна конфликтна ситуация –физическо съприкосновенеие между свид.Й.А. и съпругата на подс.В.В. не се приемат за реалистични и босновани. Същите желаят да доведат съда до извода, че свид.Й.А. е бил и по рано познат на тяхната компания и в този смисъл се е държал по агресивен и провокативен начин . Независимо от горното, дори да се приеме, че в конкретната хипотеза такъв личен мотив е бил налице, както правилно е заключил и първоинстанционният съд, в съдебната практика / Решение № 65 от 8.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 718/2009 г., I НО, Решение № 255 от 3.07.2015 г. на ВКС по н. д. № 544/2015 г., I НО, Решение № 441 от 7.11.2011 г. на ВКС по н. д. № 2198/2011 г., I НО., възпроизвели даденото от ВС тълкуване в ППВС № 2/1974 г., т. 3/, последователно се приема, че съчетаването на личния мотив с "хулиганските подбуди" по смисъла на чл. 131, ал. 1, т. 12 НК, не само е възможно от психологическа гледна точка, но е свързано и с евентуалния умисъл за престъпното хулиганство, който е възможен съгласно задължителната съдебна практика на Върховния съд.

За извършеното от подсъдимите престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1 и т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК законодателят е предвидил като най тежко наказание- "лишаване от свобода" в размер от две до десет години.

Относно вида и размера на наложеното наказание, за да бъде индивидуализирано същото настоящата инстанция напълно се съгласи с изводите на първоинстанционния съд относно отчетените - обществената опасност на д.ието и на двамата подсъдими, смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.

Като смекчаващи вината обстоятелства съдът е отчел по отношение и на двамата дейци частично направени самопризнания, съдействащи за разкриване на обективната истина, изразените съжаление и критичност към извършеното, установени трудови навици, наличие на добри характеристични данни, ползване с добро име в обществото, сравнително млада възраст, изминал относително дълъг период от време. Относно подс. С.С.А. е взел предвид и чисто съдебно минало, доказващо формирано трайно правилно отношение към законоустановения ред в страната, като извършеното т него се явява изолиран акт в неговото поведение и като отегчаващи такива – изключителни дързост и арогантност при причиняване на д.ие с по-тежък вредоносен резултат –средна телесна повреда на гр.ищец Й.А.. Относно подс. В.Г.В. предходна съдимост, невлияеща на квалификацията, като подбуди – неспазване на установения в страната правов ред, в частност незачитане на телесната неприкосновеност на всяко физическо лице. В обобщение на горното съдът счита, че то води до извода за сравнително невисока степен на обществена опасност на двамата подсъдими и относно извършените д.ия.Тези обстоятелства са мотивирали съда да им наложи наказания при наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Съобразявайки принципа и всеобщото разбиране, че индивидуалната превенция е водеща, с оглед приетото от съда, следва да бъдат взети мерки за превъзпитаване на дейците, както и да осъзнаят извършеното. Обръщайки внимание и на генералната превенция, за постигане на тези цели, следва на първо място да се отговори на очакванията на обществото за пресичане и ограничаване на подобен вид прояви, чрез адекватни на обществената опасност и моралната укоримост на престъпленията наказания, които пък от своя страна ще въздействат предупредително върху другите членове на обществото. В този смисъл настоящата инстанция счете за справедливи така определените по вид и размер наказания от първоинстанционния съд :

на подс. В.Г.В., при приложение на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. Б от НК – „Пробация“, изразяваща се в следните пробационни мерки :

- на осн. чл. 42 А, ал. 2, т. 1 от НК – „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от една година и шест месеца, с периодичност два пъти седмично

- на осн. чл. 42 А, ал. 2, т. 2 от НК – „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от една година и шест месеца,

-на подс. С.С.А., при приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК – „Лишаване от свобода“, за срок от една година и шест месеца. За постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения съдът счита, че не е наложително наложеното да се търпи ефективно. Поначало при решаване на въпроса за отлагане на изпълнението на наказанието по реда на чл. 66 от НК, съдът следва да се ръководи от личните качества на дееца и въз основа на тях да прецени дали неговото поправяне и превъзпитание е постижимо с приложението на този институт. Може да се приеме, че извършеното има инцидентен характер, като е налице желание от страна на подсъдимия за промяна, която да бъде доказана в обществото. Предвид горното и съдът е отложил напълно целесъобразно изпълнението на наложеното наказание за срок от три години и шест месеца. Въззивният съд се съгласява и с изводите на първоинстанционния съд за прилагане на разпоредбата на чл.66,ал.1 от НК за отлагане изпълнението на така наложеното наказание „лишаване от свобода“ с изпитателен срок от три години и шест месеца на подс.С.А.,поради факта,че същият е неосъждан,наложеното наказание е под три години лишаване от свобода,както и с оглед обостоятелството,че изпълнението на целите по чл.36,ал.1 от НК,възпиращият и превъзпитателен ефект на наказанието,може да се постигне и без ефективното му изпълнение.

Съдът прие, че по – голяма снизходителност към дейците ще е не само неоправдана, но и наказанията не биха съответствали на тежестта на извършеното. Така наложеното дава възможност на всеки от подсъдимите да се поправи и превъзпита към спазване на законите и добрите нрави, както и да се въздейства предупредително върху него. Съдът прецени, че наказания в такива размери биха се оказали достатъчни за постигане на целите по чл. 36, ал. 1 от НК, с оглед особеностите на конкретните д.ия и дейци.

Относно гражданските искове :

Предявените граждански искове са допустими, доколкото неимуществени вреди са причинени от действията на подсъдимите, които са предмет на обвиненията. Следва да се има предвид и това че този инцидент и побой е станал на публично място без да е доказано пострадалите да са предизвикали по някакъв начин подсъдимите. Предвид разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД настоящата инстанция се съгласи с изводите на първоинстанционния съд като прие уважените граждански искове в следните размери за напълно справедливи :

по иска предявен от постр. Н.Б.Б., срещу подс. В.Г.В., за претърпени неимуществени вреди, в резултат на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 3 и т. 12, пр. 1, вр. чл. 130, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, същият е бил уважен в размер на 1 000 лв., ведно със законната лихва от датата на извършване на д.ието – 10. 01. 2015 г., до окончателното изплащане на сумата, като е бил отхвърлен в останалата му част до пълния предявен размер като неоснователен

по иска от постр. С.Д.А., солидарно срещу подс. В.Г.В. и подс. С.С.А., за претърпени неимуществени вреди, в резултат на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 3 и т. 12, пр. 1, вр. чл. 129, ал. 1, вр. чл. 130, ал. 1 и ал. 2, вр. чл.20, ал. 2 от НК, същият е бил уважен в размер на 750 лв., ведно със законната лихва от датата на извършване на д.ието – 10. 01. 2015 г., до окончателното изплащане на сумата, като го отхвърли в останалата му част до пълния предявен размер като неоснователен

Относно иска предявен от Й.Д.А. солидарно срещу двамата подсъдими -В.В. и подс.С.А. в размер на 15 000 лв. за претърпени неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл.131,ал.1,т.4,пр.3 и т.12,пр.1,вр.чл.129,ал.1,вр.чл.130,ал.1 и ал.2,вр.чл.20,ал.2 от датата на извършване на д.ието -10.01.2015 г. ведно със законната лихва до окончателното заплащане на сумата :

-Първоинстанционния съд е осъдил подс.С. А. да заплати на гр.ищец Й.А. сумата от 1 500/хиляда и петстотин лева/ неимуществени вреди за престъплението по чл.131,ал.1,т.4 ит.12,вр.чл.129,л.1,вр.чл.20,ал.2 от НК считано от датата на извършване на д.ието до неговото окончателно изплащане , ведно със законната лихва,като иска в останалата му част до предявения размер е отхвърлен като неоснователен.

по иска от постр. М.Т.М., срещу подс. С.С.А., за претърпени неимуществени вреди, в резултат на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 3 и т. 12, пр. 1, вр. чл. 129, ал. 1, вр. чл. 130, ал. 1 и ал. 2, вр. чл.20, ал. 2 от НК, същият е бил уважен в размер на 750 лв., ведно със законната лихва от датата на извършване на д.ието – 10. 01. 2015 г., до окончателното изплащане на сумата, като го отхвърли в останалата му част до пълния предявен размер като неоснователен.

Същевременно доколкото подс. В.Г.В., на основание чл. 304 от НПК е бил оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 3 и т. 12, пр. 1, вр. чл. 129, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, а именно , в съучастие със С.С.А., като съизвършител, да е причинил на Й.Д.А. средна телесна повреда, съдът е оставил без уважение иска, предявен от постр. Й.Д.А. срещу този подсъдим, като неоснователен.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция бе направено изявление от гр.ищец Й.А. лично и чрез неговия повереник-адв.Б.Ж. за оттегляне на предявените искове срещу двамата подсъдими В.В. и С.А. относно д.ието по чл.131, ал.1,т.4,пр.3 и т.12,пр.1,вр.чл.130,ал.1 и ал.2,вр.чл.129,ал.1,вр.чл.20,ал.2 от НК„ Като взе предвид становищата на страните, съдът счете че искането е допустимо,поради което същото бе уважено и на основание чл.232 ГПК, съдебното производство по делото в гражданската му част бе прекратено, а присъдата в тази й част бе обезсилена.

На основание чл.189, ал.3 от НПК разноските бяха възложени на двамата подсъдими,както следва:

-Подс. В.Г.С. беше осъден да заплати в полза на държавата сумата от 75 лв., в полза на ОД – МВР – Варна сумата от 306. 01 лв., в полза на Районен съд – Варна сумата от 282. 16 лв., в полза на гр. ищец Н.Б.Б. сумата от 2000 лв., представляващи съответно първата 4 % държавна такса върху размерите на уважените граждански искове, а останалите представляващи направени по делото разноски.

-Подс. С.С.А. беше осъден да заплати в полза на държавата сумата от 135 лв., в полза на ОД – МВР – Варна сумата от 306. 01 лв., в полза на Районен съд – Варна сумата от 282. 16 лв., в полза на гр. ищец М.Т.М. сумата от 800 лв., в полза на гр. ицещ Й.Д.А. сумата от 3 800 лв., представляващи съответно първата 4 % държавна такса върху размерите на уважените граждански искове, а останалите представляващи направени по делото разноски.

В хода на първоинстанционното производство и при постановяване на присъдата не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават отменяването на обжалвания съдебен акт на това основание.

Поради това и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 НПК, Варненският окръжен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 183 от 26.06.2018 г. по НОХД 4287/2017 г. по описа на Варненски районен съд – Наказателна колегия, Втори състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.