Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………/……………...02.2019 год., гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският окръжен съд, гражданско отделение, четвърти състав, в открито
съдебно заседание на четиринадесети януари през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА, разгледа
въззивно гр. дело № 2307 по описа на
съда за 2018 год., докладвано от
съдията К. Иванов и съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по четири въззивни жалби срещу Решение № 3559/30.07.2018
год., постановено по гр. дело № 7340/2017 год. на РС-Варна, както следва:
І. Въззивна жалба от М.К.Т. *** чифлик, Варненска област срещу горното
решение в частите, с които:
1) е отхвърлен за разликата над 3 500 лева до
претендираните 8 125, 19 лева (т. е., отхвърлен е за сумата от 4 625, 19 лева),
предявения от М.К.Т. срещу Районен съд – София, Софийски градски съд и Върховен
касационен съд на РБългария иск по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ за солидарното
осъждане на ответниците да му заплатят сумата от 8125, 19 лева – обезщетение за
причинени неимуществени вреди, вследствие на нарушаване на правото му на
разглеждане и решаване на гр. дело № 13755/2006г. по описа на РС – София в разумен
срок, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната
сума, считано от подаването на исковата молба (02.06.2017 год.) до
окончателното й изплащане;
2) е отхвърлен предявения от М.К.Т. срещу Районен съд – София иск с правно
основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ за осъждането на ответника да му заплати
сумата от 396, 60 лева – обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие на нарушаване на
правото му на разглеждане и решаване на гр. дело № 13755/2006г. по описа на РС – София в разумен срок, от
които: 328, 30 лева за
заплатени държавни такси и 68, 30 лева – пътни разноски;
3) е
отхвърлен предявения от М.К.Т. срещу Софийски градски съд иск с правно
основание чл. 2б, ал.1 от ЗОДОВ за осъждането на ответника да му заплати сумата
от 897, 31 лева – обезщетение за имуществени вреди, причинени вследствие на
нарушаване на правото му на разглеждане и решаване на гр. дело № 13755/2006г.
по описа на РС – София в разумен срок, от които: 775, 40 лева - заплатени държавни такси и 121, 91 лева – заплатени съдебни разноски;
4) е
отхвърлен предявения от М.К.Т. срещу Върховния касационен съд на РБългария иск
с правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ за осъждането на ответника да му
заплати сумата от 580, 90 лева – обезщетение за имуществени вреди, причинени
вследствие на нарушаване на правото му на разглеждане и решаване на гр. дело №
13755/2006г. по описа на РС – София в разумен срок, от които: 486, 90 лева – заплатени държавни такси; 32, 50 лева – заплатена държавна такса за
повторното касационно разглеждане на
делото и 61, 50 лева – пътни разноски.
ІІ.
Въззивна жалба от Върховния касационен съд на РБългария, подадена чрез
процесуален представител, срещу горното решение в частта му, с която
въззивникът ВКС на РБ е осъден да заплати на М.К.Т. ***
чифлик, Варненска област, солидарно с РС-София и със Софийски градски съд,
сумата от 3500 лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания, вследствие на нарушаване на правото му на разглеждане и
решаване на гр. дело № 13755/2006г. по описа на РС – София в разумен
срок, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната
сума, считано от подаването на исковата молба (02.06.2017 год.) до
окончателното й изплащане;
ІІІ. Въззивна жалба от Софийски градски съд, подадена чрез процесуален
представител, срещу горното решение в частта му, с
която въззивникът Софийски градски съд е осъден да заплати на М.К.Т. *** чифлик, Варненска област, солидарно с РС-София и ВКС на
РБ, сумата от 3500 лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, вследствие на нарушаване на правото му на
разглеждане и решаване на гр. дело № 13755/2006г. по описа на РС – София в разумен
срок, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната
сума, считано от подаването на исковата молба (02.06.2017 год.) до
окончателното й изплащане;
ІV. Въззивна жалба от РС-София, подадена чрез процесуален представител, срещу горното решение в частта му, с която въззивникът
РС- София е осъден да заплати на М.К.Т. *** чифлик,
Варненска област, солидарно със Софийски градски съд и ВКС на РБ, сумата от 3500 лева – обезщетение
за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие
на нарушаване на правото му на разглеждане и решаване на
гр. дело № 13755/2006г. по описа на РС – София в разумен
срок, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната
сума, считано от подаването на исковата молба (02.06.2017 год.) до
окончателното й изплащане.
В жалбата на М.К.Т. са наведени оплаквания, че решението в атакуваните
от него части е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на
материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила, които
обобщено се свеждат до неправилно установена фактическа обстановка и неправилна
преценка и анализ на събраните по делото доказателства, в резултат на което
решението в обжалваните от М. Т. части е и необосновано. Твърди се, че след
като правилно е прието, че ищецът М. Т. е претърпял неимуществени вреди от
продължилото повече от 10 години разглеждане на заведеното от него гр. дело № 13755/2006г. по описа на РС – София, неправилно е приложен материалния закон – нарушен е чл.
52 ЗЗД, тъй като присъденото от районния съд обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди е твърде занижено и не отговаря на установения в
цитираната норма принцип за справедливост. Не е преценен характера на
обезщетителното исково производство по чл. 2б от ЗОДОВ, не е взето предвид
качеството на съдопроизводството по гр. дело № 13755/2006 год. по описа на
РС-София пред различните съдебни инстанции, вкл. и проведените две касационни и
едно частно производство и доколко те са били ефективни и бързи, не са били
подложени на оценка сложността на гражданското дело № 13755/2006 год. по описа
на РС-София, поведението на ищеца М. Т. в хода на производството по това дело,
значението на правния спор за ищеца, както и поведението на съдилищата при
разглеждането му, в резултат на което и присъденото на ищеца М. Т. обезщетение
за претърпените от него неимуществени вреди е необосновано занижено. Твърди се
още, че при определяне на размера на обезщетението за понесените от ищеца
морални вреди районният съд е нарушил и редица международни актове, по които
нашата държава е страна и които са част от вътрешното ни право – чл. 6, ал. 1 и
чл. 13 от МКЗПЧОС, § 1 от Допълнителния протокол към цитираната конвенция; чл.
1, чл. 16 и чл. 47 от ХОПЕС, нарушено е също и правото на ЕС, поради което и
определеният размер не отговаря на установените в цитираните актове критерии за
справедливо компенсаторно обезщетение на ищеца за понесените от него
неимуществени вреди от нарушаване на правото му на разглеждане на заведеното от
него дело в разумен срок. Твърди се също, че при определяне на обезщетението за
претърпените от ищеца неимуществени вреди, не е съобразена и каузалната съдебна
практика на ВКС на РБ, според която размерът на обезщетението за неимуществени
вреди по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, не може да е по–нисък от предложеното от
административния орган обезщетение в процедурата по ЗСВ. В случая на ищеца е
било предложено обезщетение за неимуществените вреди от нарушаване на правото
му на разглеждане на гр. дело № 13755/2006 год. на РС-София в разумен срок в
размер на 3800 лева, с което ищецът не се е съгласил, а присъденото от
първоинстанционния съд обезщетение е в по- нисък размер.
Наведени са и оплаквания, че решението в частите, с които
са отхвърлени предявените от ищеца М. Т. против всеки един от тримата ответници
искове за обезщетение за причинени имуществени вреди също е неправилно. Оспорен
е изводът на съда, че липсва причинна връзка между неправомерните деяния на
всеки ответник и причинените имуществени вреди, репарирането на които ищецът
претендира.
Отправените с жалбата искания са
първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваните от ищеца части и да
бъде постановено друго, с което исковете му по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ да бъдат
уважени в пълен размер, ведно с присъждане на сторените в двете инстанции
съдебни разноски.
В жалбата на М. Т. искания за събиране на доказателства във въззивната
инстанция не са направени.
В писмени отговори ответниците РС – София, СГС и ВКС на РБ, оспорват
въззивната жалба на М. Т.. Считат, че решението в атакуваните от ищеца части е
правилно и настояват да бъде потвърдено в тези части. Претендират присъждане на
сторените разноски.
В отговора си на въззивната жалба на М. Т. ВКС на РБ излага, че липсва
причинна връзка между твърдените да са настъпили за ищеца вредни последици и
поведението на ВКС на РБ при разглеждането на делото му от касационната
инстанция. Твърди се също, че претендираното от ищеца обезщетение за причинени
неимуществени вреди е твърде завишено и не съответства на установените от
закона и съдебната практика критерии за справедливост.
В отговора си на въззивната жалба СГС излага, че не са налице твърдените
в жалбата на М. Т. пороци на първоинстанционния съдебен акт. По делото не са
установени предпоставките, обуславящи отговорността на СГС за вреди, поради
което и правилно искът за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени
вреди е бил отхвърлен за разликата над присъдената сума до претендираната от
ищеца. По отношение на иска против СГС за заплащане на обезщетение за причинени
имуществени вреди, счита решението за правилно, тъй като липсва причинна връзка
между направените от ищеца разходи и продължителността на производството по гр.
дело № 13755/2006 год. по описа на
РС-София.
В отговора си на въззивната жалба РС – София излага,че правилно е
отхвърлен предявения от ищеца М. Т. иск по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за обезщетение
за неимуществени вреди за разликата над 3500 лева до пълния заявен размер, тъй
като не са установени по делото настъпили конкретизирани неимуществени вреди за
ищеца от нарушаване на правото му на
разглеждане на гр. дело № 13755/2006 год. на РС-София в разумен срок. По отношение на иска против РС-София за заплащане на
обезщетение за причинени имуществени вреди, счита решението за правилно, тъй
като липсва причинна връзка между направените от ищеца разходи и
продължителността на производството по гр. дело
№13755/2006 год. по описа на РС-София.
В жалбата на ВКС на РБ са наведени оплаквания, че решението в атакуваната
от него част е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на
материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, изразяващи се в неправилна преценка на събраните доказателства, в
резултат на което решението е и необосновано. Изводът на първоинстанционния
съд, че е налице забава при разглеждането на търг. дело № 573/2012 год. и на търг.
дело № 1748/2015 год., двете по описа на ВКС на РБ, е необоснован и не се
подкрепя от доказателствата по делото. Легална дефиниция на понятието „разумен
срок“ липсва, както в българското законодателство, така и в ЕКЗПЧОС. При
преценката на разумността на срока за разглеждане на делото се прилагат четири
критерия: фактическа и/или правна сложност на делото; поведението на жалбоподателя
и поведението на другите страни; поведението на компетентните държавни органи и
значението на делото за лицето. В случая изброените четири елемента не са
обсъдени от първоинстанционния съд поотделно и в съвкупност, в резултат на
което неправилно е уважен иска на М. Т. против ВКС на РБ за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди до размера от 3 500 лева. Твърди
се също, че по делото не е установено какви неимуществени вреди е претърпял
ищецът – нито по вид, нито по степен, нито по време на проявлението им,
доколкото в настоящия исков процес вредите не се презюмират, а подлежат на
доказване от ищеца, не е установено също от кои конкретни действия или
бездействия на трите съдебни инстанции са били причинени вредите. Не е установено
и наличието на причинна връзка между действията/бездействията на съдилищата и
твърдените увреждания. Не е отчетена свръхнатовареността на съдиите от ВКС на
РБ, която води до забавяне на производството по делата и своевременното
произнасяне по исканията на страните. В нарушение на процесуалните правила,
РС-Варна не е обсъдил наведените от ответника – ВКС на РБ – доводи, черпени от
практиката на ЕСПЧ, според която непроизнасянето на съда в предвидените в
закона срокове, не е абсолютен критерий за забавено правосъдие. В евентуалност
навежда и оплаквания, че определеният размер на обезщетението за неимуществени
вреди не съответства на принципа за справедливост, установен в нормата на чл.
52 ЗЗД, а също и на установената съдебна практика на българските съдилища и на
ЕСПЧ.
Отправеното с жалбата искане е решението в частта му, с която ВКС на РБ
е осъден да заплати на ищеца М.Т., солидарно с РС-София и със Софийски градски
съд, сумата от 3500 лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, вследствие на нарушаване на правото му на
разглеждане и решаване на гр. дело № 13755/2006г. по описа на РС – София в разумен
срок, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната
сума, считано от подаването на исковата молба (02.06.2017 год.) до
окончателното й изплащане, да се отмени и да се постанови друго, с което искът
против ВКС на РБ да бъде отхвърлен.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната
страна – ищецът М.Т., оспорва въззивната жалба, счита решението в обжалваната
от ВКС на РБ част за правилно и настоява да бъде потвърдено в тази част, ведно
с присъждане на сторените разноски. Излага съображения.
В жалбата на СГС са наведени оплаквания, че решението в атакуваната от въззивника
СГС част е недопустимо, постановено е по недопустим поради липса на правен
интерес иск – не са ангажирани, нито събирани доказателства, от които да се
установи, че на ищеца не е било изплатено обезщетение по реда на Глава Трета
„а“ от ЗСВ, както и че е била проведена и изчерпана административната процедура
по Глава Трета „а“ от ЗСВ. Настоява се за обезсилване на решението и за
прекратяване на производството в обжалваната от СГС част.
В евентуалност въззивникът СГС излага, че решението в атакуваната от
него част е неправилно и необосновано. Липсват констатации относно фактите,
включени в предмета на доказване – твърдените да са претърпени от ищеца
неимуществени вреди, техния вид, обем, степен на засягане на личността на ищеца
и пряката причинна връзка между продължителността на производството по
гражданските дела, разглеждани и решавани от ответните съдилища и моралните
болки и страдания на ищеца.
В нарушение на съдопроизводствените правила, първоинстанционният съд е
основал изводите си за наличие на забавено правосъдие при разглеждането и
решаването на гр. дело № 13755/2006 год. по описа на РС-София, на констатациите
на Инспектората към Висшия съдебен съвет, изложени в протокол изх. № РС-16-472-26.01.2017
год. Според въззивника цитираният документ няма обвързваща материална
доказателствена сила, а отразява субективното възприятие на инспекторите,
формирано в едностранно проведено производство без участието на СГС. Твърди се
също, че изводът на първоинстанционния съд за наличието на забавено правосъдие
е направен в нарушение на установените от ЕСПЧ критерии, според които простото
неспазване на процесуалните срокове по вътрешното право не води автоматично до
извод, че производството е продължило неразумно дълго по смисъла на чл. 6, ал.
1 от ЕКЗПЧОС и че отделните забавяния не следва да се взимат предвид щом общата
продължителност на производството според критериите на ЕСПЧ може да се счете за
разумна. Необоснован е и изводът на съда за основателност на иска за
обезщетение за неимуществени вреди против СГС до размера на сумата от 3500 лева
при положение, че е прието, че сроковете в които ответните съдилища са
извършили съответните съдопроизводствени действия са разумни и приемливи, тъй
като подобен извод изключва основателността на иска, макар и частично уважен.
Не са съобразени и установените от ЕСПЧ критерии, въз основа на които се
приема, че е налице забавено правосъдие – не е отчетен броят на съдебните
инстанции, разгледали делото; не е обсъден въпросът какъв е бил залогът, респ.,
интересът на ищеца от делото, като въззивникът счита, че гражданското дело №
13755/2006 год. по описа на РС-София, предвид неговия предмет, не е
представлявало значителен интерес за ищеца М. Т.. Твърдят се и допуснати
нарушения на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, като при формиране на извода на
съда за основателност на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди против СГС, не са обсъдени обстоятелствата от значение за определяне на
обезщетението, както и причинната им връзка с размера на присъденото
обезщетение.
Отправено е искане решението в частта му, с която СГС е осъден да
заплати на ищеца М.Т., солидарно с РС-София и със Софийски градски съд, сумата
от 3500 лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, вследствие на нарушаване на правото му на разглеждане и
решаване на гр. дело № 13755/2006г. по описа на РС – София в разумен
срок, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната
сума, считано от подаването на исковата молба (02.06.2017 год.) до
окончателното й изплащане, да се отмени и да се постанови друго, с което искът
против СГС да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на сторените в двете
инстанции съдебни разноски.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната
страна – ищецът М.Т., оспорва въззивната жалба, счита решението в обжалваната
от СГС част за правилно и настоява да бъде потвърдено в тази част, ведно с присъждане
на сторените разноски. Излага съображения.
В жалбата на РС-София са наведени оплаквания, че решението в атакуваната
от въззивника част е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение
на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, изразяващи се в неправилна преценка на събраните
доказателства, в резултат на което решението е и необосновано. Не е отчетено
поведението на ищеца, който с действията си е допринесъл за забавяне на производството
пред РС-София, не е взета предвид свръхнатовареността на съдиите от РС-София –
обстоятелство, което е непреодолимо от съдиите и води до забавяне на
разглеждането на делата. Твърди се също, че ангажираните по делото
доказателства не обосновават еднозначен извод, че претърпените от ищеца морални
вреди са от забавеното разглеждане от РС-София на гр. дело № 13755/2006 год. по описа на РС-София.
Наведени са и оплаквания, че размерът на обезщетението е необосновано завишен,
определен е в нарушение на принципа за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД.
Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната от РС-София част
и за постановяване на друго, с което искът на М.Т. против РС-София по чл. 2б,
ал. 1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, вследствие на нарушаване на правото му на
разглеждане и решаване на гр. дело № 13755/2006г. по описа на РС – София в разумен
срок, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната
сума, считано от подаването на исковата молба (02.06.2017 год.) до
окончателното й изплащане, да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на
сторените в двете инстанции съдебни разноски.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната
страна – ищецът М.Т., оспорва въззивната жалба, счита решението в обжалваната
от РС-София част за правилно и настоява да бъде потвърдено в тази част, ведно с
присъждане на сторените разноски. Излага съображения.
В съдебно заседание ищецът М.Т. поддържа
въззивната си жалба и оспорва жалбите на насрещните страни.
Ответниците ВКС на РБ, СГС и РС- София не
изпращат представители в съдебно заседание. В писмени становища поддържат
въззивните си жалби и подадените отговори на въззивната жалба на ищеца М. Т..
Съдът съобрази следното:
Предявени са искове по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ.
В исковата си молба и последвалите
уточняващи молби ищецът М.Т. е навел следните твърдения:
На 19.12.2005 г. ищецът подал в РС-Варна искова молба с която
е предявил против „БДЖ“ ЕАД (сега „Холдинг БДЖ“ ЕАД) със седалище гр. София
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.2
и чл. 49 ЗЗД, по която е образувано гр. дело № 6365/2005 год. по описа
на ВнРС. Производството по делото е оставено три пъти без движение, като на
страната е указвано да отстрани различни нередовности на исковата молба. С определение
от 14.04.2006 год. производството е било прекратено пред ВнРС и е изпратено по
подсъдност на РС–София. Въпросът относно местната подсъдност на спора е
окончателно разрешен с определение № 273/07.11.2006 год. по ч. т. д. № 391/2006
год. на ВКС на РБ. След разрешаване на спора относно подсъдността на делото,
същото е образувано под № 13755/2006 год. по описа на РС-София, 61-ви състав.
Производството пред първата инстанция е продължило повече от две години и е
приключило с решение от 10.12.2007г., с което исковете му са отхвърлени. Ищецът
обжалвал решението и спорът е пренесен пред СГС, пред който било образувано в. гр.
дело № 1404/2008 г. по описа на СГС. В хода на въззивното производство ищецът предприел
изменение на исковете чрез увеличаване на исковете по размер за да обезпечи по
този начин достъпа до касационно обжалване с оглед приетия междувременно нов ГПК,
в сила от 1.03.2008 г. С акта си по
същество въззивният съд е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния СРС. С решение от 17.03.2010 г. на СРС исковете са отхвърлени.
Срещу последното решение ищецът е депозирал въззивна жалба, по която е
постановено решение от 30.01.2012 год .на СГС, с което първоинстанционното
решение е оставено в сила. Срещу въззивното решение ищецът подал касационна
жалба. С определение № 335/08.04.2013 год. на ВКС по т. д. № 573/2012 г. въззивното
решение по в. гр. дело № 1404/2008 год. на СГС е допуснато до касационно
обжалване, а с решение от 07.11.2013 г. по т. д. № 573/2012 год. на ВКС на РБ е
отменено и делото е върнато на въззивната инстанция за ново разглеждане от друг
състав. След връщането му е образувано под нов номер – в. гр. дело № 15391/2013г.
на СГС и с решение от 21.08.2014 год. първоинстанционното решение отново е потвърдено.
С молба от 11.09.2014г. ищецът поискал допълване на въззивното решение № 16467/21.08.2014г.,
тъй като съдът не се е произнесъл по един от обективно съединените му искове. С
касационна жалба от 23.09.2014г. ищецът е обжалвал решението № 16467/21.08.2014г.
по в. гр. дело № 15391/2013 г. на СГС. С допълнително решение №126/08.01.2016г. по в. гр. д. №
15391/2013г. на СГС, молбата му за допълване на решението била оставена без
уважение. Срещу последното допълнително решение ищецът подал касационна жалба.
В периода на администриране на касационните жалби на М. Т. била приета
законодателна промяна досежно критериите за допускане до касационно обжалване
(чл. 280, ал.2 ГПК) на въззивните решения, поради което образуваното пред
ВКС к. т. д. № 1748/2015г. е прекратено
с определение № 51/19.02.2016 г. По жалба на ищеца срещу последното цитирано определение
е постановено Определение № 282/29.06.2016г. на ВКС, 1-во ТО по ч. т. д. № 999/2016
год., с което прекратителното определение е било потвърдено.
С оглед
изложеното ищецът посочва, че производството по предявените от него против
„Холдинг БДЖ“ ЕАД – София осъдителни искове е продължило общо 10 години, 6
месеца и 13 дни, която продължителност не отговаря на въведеното в чл. 7, ал. 1
ЗСВ и чл. 6, т. 1 от ЕКЗПЧОС изискване за разумен срок за разглеждане на делата.
В резултат на нарушаване на правото му на разглеждане и решаване на делото му в
разумен срок ищецът претърпял морални вреди. Претърпял и имуществени вреди,
изразяващи се заплатени държавни такси за производствата пред различните
инстанции и направени пътни разходи за личното му явяване в съдебните заседания
при разглеждане на делото, както следва: за разглеждане на делото от СРС общо
396, 60 лева, които: 328, 30 лева за заплатени държавни такси и 68,
30 лева –
пътни разноски; за разглеждане на делото от СГС
общо 897, 31 лева, от които: 775, 40 лева заплатени държавни такси и 121, 91 лева заплатени съдебни разноски; за производството пред ВКС на РБ общо 580, 90 лева, от
които: 486, 90
лева – заплатени държавни такси; 32, 50 лева – заплатена държавна такса за
повторното касационно разглеждане на
делото и 61, 50 лева – пътни разноски.
След
окончателното приключване производството по предявените против „Холдинг БДЖ“ ЕАД – София осъдителни
искове ищецът М.Т. подал заявление до Министерството на правосъдието на РБ за
установяване на нарушение на правото му на разглеждане и решаване на делото в
разумен срок. След проведена административна процедура Министерство на
правосъдието му предложило писмено споразумение, съгласно което да му заплати обезщетение
в размер на 2000 евро за нарушение на правото му на
разглеждане и решаване на делото му в разумен срок. Предложеното му обезщетение
не съответствало на действително претърпените вреди от забавеното
съдопроизводство и по тази причина отказал да сключи споразумение. Навежда се,
че при определяне на обезщетението не били съобразени степента на изпълнение на
функцията и активността на съдебните състави, не било отчетено и личното
присъствие на страната в тринадесет открити съдебни заседания, значението на
делото за ищеца, както и вероятно благоприятния за него изход от делото ако
спорът беше разгледан по същество от касационната инстанция. Счита, че обезщетение
в размер на 8 125, 19 лева е справедливо и би могло да репарира причинените му
неимуществени вреди от нарушаване на правото му на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок.
В съответствие с наведените твърдения са и отправените искания:
1) за солидарното осъждане на Районен съд – София, Софийски градски съд
и Върховен касационен съд на РБългария да му заплатят сумата от 8125, 19 лева –
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, вследствие на нарушаване на правото му на разглеждане и решаване на
гр. дело № 13755/2006г. по описа на РС – София в разумен
срок, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната
сума, считано от подаването на исковата молба (02.06.2017 год.) до
окончателното й изплащане;
2) за осъждането на Районен
съд – София да му заплати сумата от 396, 60 лева – обезщетение за
причинени имуществени вреди, вследствие на нарушаване на правото му на разглеждане и решаване на гр. дело № 13755/2006г. по описа на РС – София в разумен срок, от
които: 328, 30 лева за
заплатени държавни такси и 68, 30 лева – пътни разноски;
3) за осъждането на Софийски градски
съд да му заплати сумата от 897, 31 лева – обезщетение за имуществени вреди,
причинени вследствие на нарушаване на правото му на разглеждане и решаване на
гр. дело № 13755/2006г. по описа на РС – София в разумен срок, от които: 775, 40 лева - заплатени държавни такси и 121, 91 лева – заплатени съдебни разноски;
4) за
осъждането на Върховния касационен съд на РБългария да му заплати сумата от
580, 90 лева – обезщетение за имуществени вреди, причинени вследствие на
нарушаване на правото му на разглеждане и решаване на гр. дело № 13755/2006г.
по описа на РС – София в разумен срок, от които: 486, 90 лева – заплатени държавни такси; 32, 50 лева – заплатена държавна такса за
повторното касационно разглеждане на
делото и 61, 50 лева – пътни разноски.
Претендира и присъждане на
сторените съдебни разноски.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответникът Софийски
градски съд оспорва предявените против него искове. Счита исковете за недопустими, тъй като липсват доказателства,
че предложеното на ищеца в производството по ЗСВ обезщетение не му е заплатено.
Искът за обезщетение за причинени имуществени вреди е недопустим поради това,
че административна процедура
относно репариране на имуществените вреди не е провеждана. Настоява за прекратяване на
производството, като образувано по недопустими искове. В евентуалност навежда,
че исковете са неоснователни. Излага, че процесуалните действия на съда при разглеждане, решаване и
администриране на в. гр. дело № 1404/08 г. и в. гр. дело № 15391/2013г., двете
по описа на СГС са извършвани своевременно в съответствие с процесуалните норми,
а въззивните решения са постановени в рамките на разумния тримесечен срок. Сочи
се, че общата продължителност на разглеждане на производството в СГС е 2 години
и 2 месеца, който период не е неразумно дълъг по смисъла на закона. Твърди, че продължителния
период, през който делото е било висящо, е в резултат от процесуалното
поведение на ищеца (въззивник в производствата по по в. гр. дело № 1404/08 г. и
в. гр. дело № 15391/2013г., двете по описа на СГС, който е инициирал и частни
производства, отстранявал е нередовности по сезирането и др. Сочи също, че при
преценката дали делото е разгледано и приключило в разумен срок следва да се вземат
предвид факти като съдебната ваканция, ползваните отпуск и болнични от съдията-
докладчик, натовареността на състава. Счита, че следва да се съобрази и броя на
съдебните инстанции, разглеждали делото и в тази връзка да се отчете, че делото
е гледано по два пъти от всяка инстанция. Отделно от това се акцентира върху
фактическата и правна сложност на производството. Излагат се и съображения за
свръхнатовареността на съдиите от СГС. Твърди се още, че самото дело не е
представлявало значителен интерес за ищеца. Оспорва ищецът да е претърпял имуществени
и неимуществени вреди в резултат от продължителността на производството, както
и причинната връзка между твърдените да са настъпили вреди и поведението
на съда. Искът за обезщетение за неимуществени вреди се
оспорва и по размер, размер, като се твърди, че претендираното обезщетение е необосновано
завишено и не съответства на установените от съдебната практика критерии за
справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. По отношение на иска за обезщетение за
имуществени вреди възразява и че е погасен по давност.
Настоява за отхвърляне на предявените против него искове и за присъждане
на разноски.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК ответникът Върховен
касационен съд на РБ оспорва исковете, счита, че са неоснователни. Твърди, че
от общия период за разглеждане на делото следва да се изключи периода, през
който то не е било на разположение на ВКС, а е било висящо пред първата и
втората инстанции. Настоява да се вземе предвид, че касационното производство е
протекло в две фази – фаза по допускане на решението до касация и фаза на
произнасяне по същество, като тези фази са се реализирали на два пъти през
исковия период. Оспорва да е налице забавяне от страна на ВКС на РБ при постановяване
на съдебните актове за допускане и недопускане на въззивните решения до
касационно обжалване при двете, развили се пред ВКС, производства. Твърди, че
продължителността се е наложила поради упражняването на процесуалните права на
страните по делото, което е обусловило и времетраенето на инстанционния
контрол. Действия от страна на ВКС, които да са довели до забавянето на
производството, няма, поради което и няма основание за ангажиране на отговорността
му по чл. 2б от ЗОДОВ за обезщетение. С оглед изложеното счита, че
производството по делото е приключило в обичаен и разумен срок. Искът за
обезщетение за неимуществени вреди се оспорва и по размер, като се сочи, че
претендираният от ищеца размер е изключително завишен и не съответства на
икономическия стандарт в страната, както и на установените от съдебната
практика по сходни случаи критерии за справедливост съобразно чл. 52 ЗЗД.
По тези съображения счита исковете за неоснователни и настоява за
отхвърлянето им. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответникът РС-София,
оспорва исковете. Навежда, че не целият период на разглеждане на делото следва
да се вземе предвид по същество на спора, а само онзи период, с който се
надхвърля разумния срок. Твърди, че производството по делото пред СРС е
протекло с проведени пет открити съдебни заседания, които са насрочвани
регулярно, като съдът се е произнесъл с решение в едномесечен срок от съдебното
заседание, в което е приключило съдебното дирене. Съдът своевременно е
администрирал постъпилите молби и жалби и в съответствие с процесуалния закон е
предприел необходимите действия по движението и приключването на делото пред
него. Поради изложеното счита, че не е налице първата предпоставка за
ангажиране отговорността му за обезщетение за вреди – а именно липсва противоправно
поведение на съдебния състав, разглеждал делото пред РС-София. Искът за
обезщетение за неимуществени вреди се оспорва и по размер, като се твърди, че
претендираното от ищеца обезщетение е завишено и не е съобразено с изискванията
на чл. 52 ЗЗД за справедливост.
По отношение на иска за обезщетение за имуществени вреди ответникът РС-София
счита същия за неоснователен поради това, че твърдените от ищеца вреди,
изразяващи се в заплатени държавни такси за производството, не са причинени от
действия или бездействия на РС-София, а на предприети и целенасочени действия
от страна на ищеца, т. е., причинна връзка между поведението на съдиите от
РС-София, разглеждали делото и твърдените от ищеца да са му причинени
имуществени вреди, няма.
Настоява за отхвърляне на исковете и за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът поддържа
предявените искове и настоява да бъдат уважени.
Ответниците не са изпратили представители в
съдебно заседание, в писмени становища оспорват исковете и поддържат подадените
отговори.
Контролиращата страна Прокуратурата на Република България, чрез прокурор
от РП-Варна, изразява становище за неоснователност на исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа
страна:
Ищецът в настоящото производство М.Т. е подал на 16.12.2015 год. пред
РС-Варна искова молба с която срещу „БДЖ“ АД са предявени искове за реално
изпълнение на договорно задължение и за
заплащане на обезщетение за вреди от неизпълнение на договорно
задължение по сключен с ответника договор за превоз на пътници. Производството
трикратно е оставяно без движение с указания към ищеца да изправи недостатъци
на исковата си молба. Първото заседание е проведено на 14.04.2006
год., в което РС-Варна е уважил отвода за местна
неподсъдност на делото, направен от ответника „Холдинг БДЖ“ ЕАД – София с молба
от 11.04.2016 год., прекратил е производството пред себе си и е изпратил делото
на компетентния, съгласно правилата за местната подсъдност, районен съд –
РС-София. Производството пред РС-Варна от депозиране на исковата молба до
постановяне на прекратителното определение е продължило 3
месеца и 28 дни. Ищецът е обжалвал
прекратителното определение пред ОС-Варна, който с Определение от 14.06.2006
год. по в. ч. т. дело № 391/2006 г. е оставил в сила прекратителното определение на РС-Варна.
На 22.06.2006 г. Районен съд - Варна е изпратил делото по подсъдност на
Софийски районен съд. На 26.06.2006 год. същото
е образувано като гр. дело № 13755/2006 г. по описа на СРС и с разпореждане от 11.07.2006 год. е
било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за 07.11.20106 год.
На 11.07.2006 год. ищецът М. Т. е
подал частна касационна жалба против определението от 14.06.2006
г. по в. ч. т. дело № 391/2006 г. на ОС-Варна. По частната касационна жалба е образувано ч.
т. дело № 291/2006 г. по описа на ВКС на РБ, като с определение №
273/07.11.2006 г. въззивното определение
от 14.06.2006 г. по в. ч. т. дело № 391/2006 г. на ОС-Варна е оставено в сила. Гр. дело № 13755/2006 год.
по описа на РС-София е върнато на СРС на 21.11.2006 год. – след окончателното
разрешаване на въпроса относно местната подсъдност на спора. С разпореждане от
27.11.2006 год. делото е насрочено за разглеждане в о. с. з за дата 01.02.2007
год., а с разпореждане от 31.01.2007 год. е пренасрочено за 01.03.2007 год. При
разглеждането на делото в първата инстанция в периода 01.03.2007 год. – 13.11.2007 год. са проведени пет открити съдебни заседания, в о. с.
з. на 13.11.2007 год. е допуснато изменение на исковете досежно техния размер, устните
състезания са приключили в същото съдебно заседание и делото е обявено за
решаване. На 10.12.2007 г. е постановено решение по гр. дело № 13755/2006 г. по описа на
СРС, 61 състав, с което исковете на М.Т.
срещу „Холдинг БДЖ“ ЕАД – София с
правно основание чл. 66 от ЗЖТ, вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 2 от ЗЗД са отхвърлени.
Въз основа на подадена от М. Т.
въззивна жалба от 26.02.2008 год. срещу решението от 10.12.2007 год. по гр.
дело № 13755/2006 год. на РС-София, на 23.04.2008 год. е образувано в. гр. дело
№ 1404/2008 по описа на СГС. С разпореждане от 03.06.2008 год. делото е
насрочено за разглеждане в о. з. за дата 16.02.2009 год. Подадената от М. Т. молба
за бавност от 30.06.2008 год. срещу късното насрочване на въззивното дело е
оставена без уважение от ВКС на РБ.
Въз основа на молба от М. Т.,
депозирана в проведеното на 16.02.2009 год. съдебно пред въззивния съд, за
допълване на първоинстанционното решение, с протоколно определение от същата
дата делото е изпратено на РС-София за произнасяне по компетентност по молбата
за допълване на решението, следващото съдебно заседание по в. гр. дело №
1404/2008 год. на СГС е насрочено за 22.10.2009 год.
В
съдебно заседание на 14.07.2009 г. е разгледана молбата на М. Т.
за допълване на решението от 10.12.2007 г. по гр.д. № 13755/2006 г. по описа на
СРС, 61 състав, представена в съдебното заседание на 19.02.2009 г. по в. гр. дело № 1404/2008 г. на СГС. На 14.08.2009 год. е постановено допълнително
решение по гр. дело № 13755/2006 год. по описа на РС-София, с което е допълнено
решението
от 10.12.2007 г. по същото дело.
С нова молба от 14.10.2009
г. М. Т. е поискал допълване на постановеното допълнително решение
от 14.08.2009 год. по гр. дело № 13755/2006 год. на СРС. В насроченото за дата
04.02.2010 год. ход на делото за разглеждане на молбата за допълване на
първоинстанционното (допълнително) решение не е даден поради нередовно
призоваване на страните. В съдебното заседание, проведено на 11.03.2010
г. е даден ход на делото и същото е обявено за решаване. С
решение от 17.03.2010 г. молбата на М. Т. по чл.
193, ал. 1 ГПК (отм.) за допълване на решението е
отхвърлена.
Срещу допълнително решение от
14.08.2009 год. е подадена въззивна жалба от М. Т.; срещу решението от
17.03.2010 год. също е подадена въззивна жалба.
На 29.10.2010 год. делото е върнато
на СГС и с разпореждане от 25.02.2011 год. е насрочено за разглеждане на трите
въззивни жалби в о. с. з на 26.05.2011 год.
След образуването му пред СГС и
връщането му на СРС за произнасяне по молбите за допълване на решението, в
период от една година и 9 месеца делото е било в СРС до повторното му изпращане
на въззивния съд – СГС. Подадената от М. Т. молба за бавност от 30.09.2010
год., допълнена с молба от 12.11.2010 год. е оставена без уважение от
Апелативен съд – София.
След връщане на делото в СГС са проведени две открити съдебни заседания
– 26.05.2011 год., в което е дадена възможност на третото лице-помагач на
страната на ответника да изрази становище относно направеното от ищеца
изменение на три от предявените искове досежно техния размер и на 17.11.2011
год., в което делото е обявено за решаване. На 30.01.2012 год. е постановено решение по в. гр. дело
№ 1404/2008 год. по описа на СГС, с което са оставени в сила основното решение
от 10.12.2007 г. и допълнителните решения
от 14.08.2009 г. и от 17.03.2010 год., постановени
по гр. дело № 13755/2006 г. по описа на
СРС.
Въззивното решение е обжалвано от
ищеца М. Т. с касационна жалба от 16.03.2012 год., след администрирането й
делото е изпратено на ВКС на РБ, получено е на 16.07.2012 г. и на 12.09.2012
год. е образувано търг. дело № 573/2012 год. по описа на ВКС. С
определение от 08.04.2013 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. В проведеното на 23.09.2013 г. открито съдебно заседание делото
е обявено за решаване. С
решение № 135/07.11.2013 год. по търг. дело № 573/2012 г. на ВКС, въззивното решение от
30.01.2012 г. по в. гр. дело № 1404/2008 г. по описа на
СГС е отменено и делото е върнато за ново разглеждаен от
друг състав на съда.
На
11.11.2013 г. делото е изпратено на СГС. С разпореждане от 13.11.2013
г. е образувано в. гр. д. № 15391/2013 г. по описа
на СГС; с разпореждане на съдията –докладчик от 20.11.2013
год. делото е насрочено за разглеждане в о. с. з. на 11.06.2014
г., в което е обявено за решаване. С
решение от 21.08.2014 г. по гр. д. № 15391/2013 г. по описа
на СГС, са оставени в сила решение от
10.12.2007 г. и допълнителните решения от 14.08.2009 г. и от 17.03.2010 год, постановени
по гр. д.
13755/2006 г. по описа на СРС.
По молба на М. Т. от 15.09.2014
г. за допълване на въззивното решение от 21.08.2014 год. по
гр. дело № 15391/2013 г. по описа на СГС е проведено открито съдебно заседание на 05.12.2014
г. и с решение от 08.01.2015 г. молбата за допълване е оставена без уважение.
С касационна жалба с вх.
№ 110919/29.09.2014 г. М. Т. е обжалвал
въззивното решение от 21.08.2014 г. по гр. дело № 15391/2013 г. по описа на
СГС. На 04.06.2015 г. делото е изпратено на ВКС на РБ и на 10.06.2015 год. е
образувано търг. дело № 1748/2015 г. по описа на ВКС на РБ. С определение от 19.02.2016
г. по търг. дело № 1748/2015 г. на ВКС на РБ касационната жалба е
оставена без разглеждане.
С частна жалба вх. № 2548/09.03.2016
г. М. Т. е обжалвал прекратителното определение
от 19.02.2016 г. по търг. дело № 1748/2015 г. на ВКС, по която на 09.05.2016 год. е образувано ч. търг.
дело № 999/2016 г. по описа на ВКС на РБ. С определение от
29.06.2016 г. по ч. търг. дело № 999/2016 год. на
ВКС е потвърдено определението от 19.02.2016 г. по търг. дело № 1748/2015 г. на ВКС на РБ.
На 20.10.2016 год. М. Т. е подал
молба за отмяна на определението от 29.06.2016 г. по ч. търг. дело № 999/2016 год. на ВКС на РБ и на определението от 19.02.2016 г. по търг. дело № 1748/2015 г. на ВКС на РБ. По молбата за отмяна е образувано търг.
дело № 25/2017 год., по което е постановено определение от 16.01.2017 год., с
което молбата на М. Т. за отмяна е оставена без разглеждане. Въз основа на
подадена от М. Т. частна жалба против горното определение е образувано ч. търг.
дело № 543/2017 год. по описа на ВКС на РБ. С определение от 20.06.2017 год. по
ч. търг. дело № 543/2017 год. по описа на ВКС на РБ, е повърдено определението
от 16.01.2017 год. по търг. дело № 25/2017 год. на ВКС на РБ.
Общата продължителност на делото от
подаването на исковата молба пред РС-Варна на 16.12.2006 год. до приключване на
производството с влязъл в сила съдебен акт - 29.06.2016
г. е 10 години, шест месеца и 13 дни, продъжителността на
делото от образуването му пред РС-София до окончателното му приключване е 10
години, а от окончателното разрешаване на спора относно подсъдността на делото
от ВКС на РБ до приключването му – 9 години и 7 месеца.
На 01.12.2016 год. ищецът М. Т. е
депозирал заявление до МП по реда на Глава трета „а“ от ЗСВ. Извършена
е проверка, която е приключила с констативен протокол от 26.01.2017 г. Установено е допуснато
нарушение на правото му на разглеждане
и решаване на делото му в
разумен срок и на 17.02.2017 г. на М. Т. е предложено споразумение за
изплащане на общо обезщетение
в размер на 3 800 лева, което
той е отказал.
В
приобщените като доказателства по настоящото дело дела на СРС, СГС и ВКС на РБ
се съдържат доказателства за заплатени от ищеца М. Т. държавни такси за
разглеждане на предявените от него искове и въззивни и касационни жалби,
съответно: 328, 20 лева – заплатени държавни такси по сметка на РС- София по
гр. дело № 13755/2006 год. на СРС; 775, 40 лева - заплатени държавни такси и 121, 91 лева – заплатени съдебни разноски по гр. дело № 1404/2008 год. на СГС и по гр. дело № 15391/2013
год. по описа на СГС; 519, 40 лева – заплатени държавни такси по търг. дело № 573/2012 г. и по търг. дело № 1748/2015
г. двете по описа на ВКС на РБ. Представени са и доказателства за направени от
ищеца разходи за пътуване от гр. Варна до гр. София и обратно, както и от с.
Синдел до гр. София и обратно.
От показанията на свидетеля Искрен Веселинов Николов (без родство и дела
със страните) се установява следното: Свидетелят познава ищеца от повече от 20
год. В този период М. Т. е водил много дела, всички били от изключително
значение за него. Знае за делото, което ищецът е водил срещу БДЖ за
некачествена услуга. Делото започнало през 2005 год. в РС-Варна, впоследствие
било изпратено за разглеждане в София. По повод на делото ищецът пътувал до
София, подавал и жалби за бавност. Решението било отрицателно за ищеца, на
втора инстанция било потвърдено, впоследствие отменено от ВКС и върнато със
задължителни указания. Реакцията на М. Т. била отрицателна – разочарование,
стрес, яд, гняв, болести – заради това, че не е получил справедливост.
От показанията на свидетелката Марийка Неделчева Василева (без родство и
дела със страните) се установява следното: Познават се ищеца от деца.
Свидетелката знае, че ищецът е водил дело срещу БДЖ за вреди. Делото продължило
повече от 10 години. Често коментирали делата, ищецът бил разтревожен,
възмутен, съкрушен, че не получава справедливост.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
По допустимостта на исковете:
Предявените от ищеца М. Т. против
РС-София, СГС и ВКС на РБ са процесуално допустими.
В случая изискването на чл. 8, ал. 2
от ЗОДОВ е спазено. Установено е по делото, че е проведена административна
процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета „а“ от ЗСВ, по която
няма постигнато споразумение.
Доводите на ответника Софийски градски
съд за недопустимост на исковете, черпени от разпоредбата на чл. 60л от ЗСВ, според която лицата,
получили обезщетение по реда на тази глава, не могат да търсят обезщетение на
същото основание по съдебен ред, са неоснователни.
По делото не е бил спорен факта, че ищецът М. Т. не е получил предложеното му в
процедурата по глава трета „а“ от ЗСВ обезщетение, няма и доказателства за
обратното.
Доводите на ответника СГС, че предявения против него иск за обезщетение за
причинени имуществени вреди е недопустим, тъй като административна процедура относно репариране
на имуществените вреди не е
провеждана са неоснователни.
Съдържанието на заявлението за констатиране нарушаване на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок включва изчерпателно посочени в чл. 60б, ал. 1 от ЗВС
реквизити, част от които е отправено искане. В съответствие с това ищецът е
депозирал предвиденото в чл. 60а вр. чл. 60б, ал. от ЗСВ заявление, в което
изрично е посочил, че претендира възмездяване на морални и материални вреди. Без
значение е, че видът и размерът на вредите не са детайлно индивидуализирани, тъй
като за целите на административното производство това не е необходимо. Освен
това в използвания формуляр по образец не е предвидена такава индивидуалицация.
От значение е обстоятелството, че ищецът
е подал заявление, Държавата в лицето на МП му е предложила споразумение, съгласно което да му заплати общо обезщетение за вредите
(морални и материални), което той е отказал. С това административната
процедура е изчерпана, което е и условие за
допустимост на иска по чл. 2б от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди.
По тези съображения исковете са процесуално
допустими.
По съществото на предявените искове
настоящият състав намира следното:
По иска с правно основание чл. 2б,
ал. 1 ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди, вследствие
на нарушаване на правото на М. Т. на разглеждане и решаване на
гр. дело № 13755/2006г. по описа на РС – София в разумен
срок:
Според чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от
Конвенцията. Съгласно ал. 2 исковете по ал. 1 се разглеждат по реда
на Гражданския
процесуален кодекс, като съдът взема предвид общата продължителност
и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност,
поведението на страните и на техните процесуални или законни представители,
поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както
и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.
Продължителност от 9 години и 7 месеца на
релевантния период (от
стабилизирането на местната подсъдност на спора до
постановяване на окончателния съдебен акт) за
исково производство, с предмет претенции
за обезщетение за вреди от неизпъление на
договорно задължение по сключен договор за превоз, не
може да се определи като разумен.
При
преценката си настоящият състав, след като съобрази
установените в практиката на ЕСПЧ критерии: сложност на делото,
поведението на ищеца и останалите страни и поведението на компетентните органи,
намира, че в конкретния случай прекомерната продължителност на производството е
в резултат на поведението на компетентните съдебни органи (СРС, СГС и ВКС на РБ), които не са
положили необходимите усилия за ускоряването му, а напротив – с препращането
между съдилищата, забавянето на насрочването и продължителния период до
постановяване на съдебните актове, са станали причина за неговото ненужно
забавяне. Отговорността на СРС произтича
от факта, че първото по делото заседание е насрочено
съобразно ГПК (отм.) четири месеца след стабилизиране на местната подсъдност на
делото, както и поради факта, че след изпращането му от СГС на СРС през м.
февруари 2009 год. за произнасяне по молбата на М. Т. за допълване на
първоинстанционното решение делото е било в СРС в период от една година и девет
месеца; първото съдебно заседание на СРС за разглеждане на молбата на Т. за допълване
на решението е насрочено пет месеца след след изпращането на делото от СГС на
СРС; съдебното заседание за разглеждане на втората молба на ищеца от 14.10.2009 г. за допълване на решението е насрочено също около пет месеца
след подаването й. Въззивният съд – СГС е насрочил първото съдебно заседание за
разглеждане на въззивната жалба на М. Т. против първоинстанционното решение
почти десет месеца след образуването на делото. Търг. дело № 573/2012 год. на
ВКС на РБ е образувано два месеца след постъпване на касационната жалба във
ВКС, определението по чл. 288 ГПК, с което е допуснато касационно обжалване на
въззивното решение е постановено повече от осем месеца след постъпване на
делото. При повторното разглеждане на делото от СГС съдебното заседание е
насрочено осем месеца след образуването му. При касационното обжалване на
въззивното решение, постановено при повторното разглеждане на делото от
Софийски градски съд определението на ВКС, с което касационната жалба на М. Т.
е оставена без разглеждане е постановено осем месеца след образуване на делото
във ВКС.
Процесуалните
действия на отделните съдебни инстанции обаче не
могат да се разглеждат изолирано, защото се осъществяват от един орган на власт
– съд и тъй като са допринесли за настъпване на вредоносния резултат, на
основание § 1 от ЗР на ЗОДОВ, вр. с
чл. 53 от ЗЗД, следва да се ангажира
солидарната отговорност на тримата посочени
от ищеца ответници – СРС, СГС и ВКС на РБ.
Без значение за отговорността на ответниците е прекалената им натовареност, тъй като отговорността на държавата е
обективна.
При
баланс между интересите на лицето възможно най-бързо да получи решение и
необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане и решаване на делото,
настоящият съдебен състав съобрази, че се касае за дело, което не е с голяма фактическа или правна сложност – предявени са три
обективно кумалитвно съединени иска за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди от неизпълнение (лошо изпълнение) на сключен между М. Т. и
„Холдинг БДЖ“ АД – София договор за превоз. Анализът на обсъдените по–горе
доказателства не дават основание за извод, че процесуалното поведение
на ищеца е довело до установената по–горе продължителност при
разглеждането на гр. дело № 13755/2006 го. на РС-София, тъй като същият е
предприемал само действия по упражняване на предоставени
му от закона права, вкл. и двете подадени от него жалби за бавност по реда
на чл. 217а ГПК (отм.).
Предвид изложеното настоящият състав
намира, че поради допуснатото нарушение на правото на ищеца М. Т. да получи решение на
спора в разумен срок, са му причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в
разочарование, възмущение, тревога – обстоятелства, установени от свидетелите
Искрен Николов и Марийка Василева, чиито показания съдът кредитира, тъй като са
ясни и убедителни, отразяват техни лични лични впечатления, а от друга страна
липсват доказателства, които да ги опровергават или поставят под съмнение.
Отделно
от това няма съмнение, че всяко
забавяне на съдебното производство неизбежно рефлектира неблагоприятно в
неимуществената сфера на лицето, което
търси защита на субективните си права, доколкото то
има правото на адекватен срок – подходящ според обстоятелствата, за приключване на делото, който да не го държи прекалено
дълго и необосновано в неизвестност и
очакване.
Относно
размера на обезщетението съдът намира следното:
Обезщетението за неимуществени вреди
в хипотезата на чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ се определя съобразно
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД – по справедливост. Прилагането на критерия
"справедливост" изисква цялостна преценка на конкретните факти, които
са от значение за съдържанието на неимуществените вреди и за правилното
определяне на обезщетението, чрез което те биха могли да бъдат репарирани - в този смисъл са задължителните указания по
тълкуването и прилагането на закона, дадени с т. 2
от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС, като например –
характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено,
вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст
на увредения, неговото обществено и социално положение.
В настоящия случай, отчитайки
от една страна периода на забавата, продължителността на преживените от ищеца М. Т. отрицателни емоции,
разочарованието му, обстоятелството, че резултатът от гр. дело № 13755/2006 г. по описа на СРС е
бил сравнително значим за него, в подкрепа на което е факта,
че ищецът се е явявал лично в десет от проведените тринадесет открити съдебни
заседания пред различните инстанции (пет пред РС-София; три пред СГС по гр.
дело № 1404/2008 год.; едно пред ВКС по гр. дело № 573/2012 год.; едно пред СГС
по гр. дело № 15391/2013 год.), т. е., отрицателните
му емоционални преживявания от забавянето могат бъдат счетени за интензивни, но не и за твърде интензивни по степен, а
от друга страна – липсата
на данни за трайни последици за психическото състояние на ищеца и за
настъпването на други, извънредни промени в начина му на живот, настоящият
състав намира, че размерът на дължимото му обезщетение за неимуществени вреди,
който би удовлетворил обществения критерий за справедливост при съществуващите
в страната обществено-икономически условия на живот, с оглед на конкретните
обстоятелства по делото, както и създаденият от съдебната практика ориентир,
относим към аналогични случаи, следва да бъде определен на 5 000 лева. Присъждането на сума в по–висок размер би
довело до несъответстващо на изискванията на справедливостта имуществено
разместване. Присъждането на обезщетение само по себе си съдържа морално
удовлетворение – признаване, че е допуснато нарушение на правото на страната да
получи разглеждане и решаване на спора в разумен срок, като размерът на
паричната сума има за цел да репарира
действително претърпените вреди, а не да се
превръща в източник на обогатяване.
Отделно
от това следва да се изтъкне, че държавата
отговаря само за вредите, които са пряка
последица от неразумно бавните действия на правозащитния орган/органи но не и за вредите от крайния резултат от споровете, който в случая е бил
негативен за ищеца (исковете му са счетени за неоснователни и са отхвърлени), нито
за вредите, причинени от факта, че в резултат на настъпила законодателна
промяна, достъпът му до касационно обжалване на въззивното решение, постановено
при повторното разглеждане на делото от въззивния съд, е бил отречен по
законодателен път. (В този смисъл са показанията на свидетелите И. Н. и М. В.,
които установяват, че ищецът изпитвал „разочарование и гняв“ (така свид. Н.) и
бил „възмутен и съкрушен“ (свид. В.) от това, че не е получил справедливост, т.
е., от отрицателния за него изход от делата, от това, че исковете му са били
отхвърлени. Вредите от негативния за ищеца резултат от делото и от настъпилата
законодателна промяна, в резултат на която правото му на касационна жалба е
било отречено от законодателя, са извън обхвата на вредите, които подлежат на
репариране по реда на чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ.
С оглед изложеното
първоинстанционното решение, в частта му, с която искът на М. Т. против
РС-София, СГС и ВКС на РБ по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за солидарното им осъждане да
заплатят на ищеца обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на нарушаване на правото му на разглеждане и решаване на
гр. дело № 13755/2006г. по описа на РС – София в разумен
срок, е отхвърлен за разликата над 3500 лева до размера на 5000 лева (т. е., е
отхвърлен за сумата от 1500 лева), ведно със законната лихва, считано от
подаването на исковата молба до окончателното им изплащане, е неправилно, следва да се отмени в
тази част и да се постанови друго, с което искът да бъде уважен до посочения
размер, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Решението в частта, с която искът на
М. Т. против РС-София, СГС и ВКС на РБ по
чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за солидарното им осъждане да заплатят ан ищеца обезщетение за неимуществени
вреди, вследствие на нарушаване на
правото му на разглеждане и решаване на
гр. дело № 13755/2006г. по описа на РС – София в разумен
срок, е отхвърлен за разликата над 5000 лева до претендираните от ищеца 8125,
19 лева, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от
подаването на исковата молба (02.06.2017 год.) до окончателното й изплащане е
правилно и в тази част следва да бъде потвърдено.
По отношение на предявените от ищеца
против всеки един от тримата ответници поотделно искове по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ
за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, причинени от нарушаване на правото му на разглеждане и решаване на
гр. дело № 13755/2006г. по описа на РС – София в разумен
срок, настоящият състав намира следното:
В случая претендираните имуществени
вреди се измерват със залатените от ищеца такси и разноски за водене на
процесните производства. Съдът намира, че липсва причинна връзка между
поведението на ответниците, довели до забавяне производството по гр. дело №
13755/2006г. по описа на РС – София и твърдените да са причинени от това
забяване имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за съдебни
разноски и пътни разходи. Горните суми са заплатени от ищеца за водене на
делото и предвид изхода от спора, на същия не са присъдени разноски съобразно
нормите на процесуалния закон. Разходите са път също не могат да се свържат с
поведението на ответниците, доколкото са сторени с оглед явяването на страната
в съдебно заседание. С други думи ищецът би сторил тези разходи дори и делото
да бе разгледано и приключило в разумен срок.
По изложените съображения
предявените от ищеца против всеки един от тримата ответници искове по чл. 2б,
ал. 1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, причинени от нарушаване на правото му на разглеждане и решаване на
гр. дело № 13755/2006г. по описа на РС – София в
разумен срок, са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
Решението в посочените части е
правилно и следва да бъде потвърдено.
По
разноските:
Съобразно
изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца М. Т. следва да се присъдят
разноски за двете инстанции в общ размер на 15, 75 лева.
С оглед изхода от делото, отправените искания и представените
доказателства, ответниците имат право на разноски за юрисконсултско
възнаграждение на осн. чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК. Съгласно чл. 78, ал. 8 от
ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер
за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ. Според чл. 25, ал. 1 от Наредба за правната помощ за защита по дела с
определен материален интерес възнаграждението е от 100 лева до 300 лева.
Настоящият състав, като съборази фактическата
и правна сложност на делото и осъществената защита, определя юрисконсултско възнаграждение в размер на
150 лева за всеки от ответниците.
Съразмерно с отхвърлената
част от исковете, ответникът РС – София има право на разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 124 лева – общо за двете инстанции; СГС – в размер
на 134 лева общо за двете инстанции, а ВКС на РБ – в размер на 128 лева общо за
двете инстанции.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
3559/30.07.2018 год., постановено по гр. дело № 7340/2017 год. на РС-Варна, В
ЧАСТТА МУ, С КОЯТО е отхвърлен за
разликата над 3 500 лева до 5000 лева (т. е., е отхвърлен за сумата от 1500
лева) предявения от М.К.Т. *** чифлик срещу Районен съд – София, Софийски
градски съд и Върховен касационен съд на РБългария иск по чл. 2б, ал. 1 от
ЗОДОВ за солидарното осъждане на ответниците да му заплатят сумата от 8125, 19
лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в преживени
негативни емоции (разочарование, възмущение), вследствие на нарушаване на
правото му на разглеждане и решаване на гр. дело № 13755/2006г. по описа
на РС – София в разумен срок, ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху сумата от 1500 лева, считано от
подаването на исковата молба (02.06.2017 год.) до окончателното й изплащане,
както и в частта му за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Върховния
касационен съд на Република България, Софийски градски съд и Районен съд –
София да заплатят солидарно на М.К.Т.
ЕГН ********** *** чифлик, Варненска област, на осн.
чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, вр. чл. 52 и 53 ЗЗД, сумата от 1500 лева (хиляда и
петстотин лева) – разликата над 3 500 лева до 5000 лева, съставляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в преживени
негативни емоции (разочарование, възмущение), вследствие на нарушаване на
правото му на разглеждане и решаване на гр. дело № 13755/2006г. по описа
на РС – София в разумен срок, ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху сумата от 1500 лева, считано от
подаването на исковата молба (02.06.2017 год.) до окончателното й изплащане;
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 3559/30.07.2018 год., постановено по гр. дело № 7340/2017 год. на РС-Варна, В
ЧАСТИТЕ, с които: 1) Върховния касационен съд на Република България,
Софийски градски съд и Районен съд – София да
заплатят солидарно на М.К.Т. ЕГН ********** ***
чифлик, Варненска област, на осн. чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, вр. чл. 52 и 53 ЗЗД, сумата
от 3500 (три хиляда и петстотин) лева, съставляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в преживени негативни емоции (разочарование,
възмущение), вследствие на нарушаване на правото му на разглеждане и решаване на
гр. дело № 13755/2006г. по описа на РС – София в
разумен срок, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумата от 3500 лева, считано от подаването на исковата молба (02.06.2017 год.)
до окончателното й изплащане; 2) е отхвърлен за разликата над 5 000 лева до
претендираните 8125, 19 лева (т. е., отхвърлен е за сумата от 3 125, 19 лева),
предявения от М.К.Т. срещу Районен съд – София, Софийски градски съд и Върховен
касационен съд на РБългария иск по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, вр. чл. 52 и 53 ЗЗД,
за солидарното осъждане на ответниците да му заплатят сумата от 8125, 19 лева –
обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на нарушаване на
правото му на разглеждане и решаване на гр. дело № 13755/2006г. по описа
на РС – София в разумен срок, ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху сумата от 3 125, 19 лева, считано от
подаването на исковата молба (02.06.2017 год.) до окончателното й изплащане; 3)
е отхвърлен предявения от М.К.Т. срещу Районен съд – София иск с правно
основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ за осъждането на ответника да му заплати
сумата от 396, 60 лева – обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие
на нарушаване на правото му на разглеждане и решаване на гр. дело №
13755/2006г. по описа на РС – София в разумен срок, от които: 328, 30 лева за
заплатени държавни такси и 68, 30 лева – пътни разноски; 4) е отхвърлен
предявения от М.К.Т. срещу Софийски градски съд иск с правно основание чл. 2б,
ал.1 от ЗОДОВ за осъждането на ответника да му заплати сумата от 897, 31 лева –
обезщетение за имуществени вреди, причинени вследствие на нарушаване на правото
му на разглеждане и решаване на гр. дело № 13755/2006г. по описа на РС – София
в разумен срок, от които: 775, 40 лева - заплатени държавни такси и 121, 91
лева – заплатени съдебни разноски; 5) е отхвърлен предявения от М.К.Т. срещу
Върховния касационен съд на РБългария иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 от
ЗОДОВ за осъждането на ответника да му заплати сумата от 580, 90 лева –
обезщетение за имуществени вреди, причинени вследствие на нарушаване на правото
му на разглеждане и решаване на гр. дело № 13755/2006г. по описа на РС – София
в разумен срок, от които: 486, 90 лева – заплатени държавни такси; 32, 50 лева
– заплатена държавна такса за повторното касационно разглеждане на делото и 61,
50 лева – пътни разноски;
ОСЪЖДА Върховния
касационен съд на Република България, Софийски градски съд и Районен съд –
София да заплатят солидарно на М.К.Т.
ЕГН ********** *** чифлик, Варненска област, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 15, 75 лева (петнадесет лева и 75 ст.) –
разноски за двете инстанции, съставляващи внесена държавна такса, съразмерно на
уважената част от исковете;
ОСЪЖДА М.К.Т. ЕГН ********** *** чифлик, Варненска област, ул. Дунав № 8 да заплати на Районен
съд - София със седалище гр. София, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, сумата
от 124 лева (сто двадесет и четири лева) – разноски за двете инстанции,
съставляващи юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от
исковете;
ОСЪЖДА М.К.Т. ЕГН ********** *** чифлик, Варненска област, ул. Дунав № 8 да заплати на
Софийски градски съд, със седалище гр. София, на основание чл. 78, ал. 3 и ал.
8 ГПК, сумата от 134 лева (сто тридесет и четири лева) – разноски за двете
инстанции, съставляващи юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на
отхвърлената част от исковете;
ОСЪЖДА М.К.Т. ЕГН ********** *** чифлик, Варненска област, ул. Дунав № 8 да заплати на
Върховен касационен съд на Република България, със седалище гр. София, на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, сумата от 128 лева (сто двадесет и осем
лева) – разноски за двете инстанции, съставляващи юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението в частта му относно иска на М.К.Т. по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ
против тримата ответници за заплащане на обезщетение от 8125, 19 лева за
причинени неимуществени вреди, вследствие на нарушаване на правото му на
разглеждане и решаване на гр. дело № 13755/2006г. по описа на РС –
София в разумен срок, ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва, считано от подаването на исковата молба (02.06.2017
год.) до окончателното й изплащане, подлежи на обжалване при условията
на чл. 280, ал. 1 ГПК пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на
странитеq а в останалите части не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:1.
2.