Р Е Ш Е Н И Е
№
............................................./..........................,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският окръжен съд,
гражданско отделение, в открито съдебно заседание,проведено на 29.01.2018 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА
ЦАНКОВА
В присъствие на секретаря Елка
Иванова
Като разгледа в. гр. дело № 4 по описа за 2019 г
докладвано от съдия Светлана Цанкова
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
образувано по чл.258 о и сл. От ГПК
Производството е образувано по въззивна жалба депозирана от З.Б.Г., ЕГН **********
и Г.М.Г., ЕГН **********,чрез процесуалния им представител адв.И.А. против
решение № 4448/07.11.2018 год
постановено по гр.д. 5023/2018 год по описа на ВРС, с което се
ОСЪЖДА, на основание чл. 195, ал.1 във връзка с чл.
193 ЗЗД, З.Б.Г., ЕГН ********** и Г.М.Г., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ НА Й.Д.Д.,
ЕГН **********, адрес: *** сумата от
2900 лева, представляваща разноски, които следва да бъдат сторени за отстраняване
на недостатъци по лек автомобил, марка Опел Зафира, рама № W0L0AHM75A2038994,
двигател № Z19DT4942006, цвят бледо жълт, ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на исковата молба – 05.04.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, З.Б.Г., ЕГН **********
и Г.М.Г., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ НА Й.Д.Д., ЕГН **********, адрес: ***
сумата от 518 лева, представляваща сторени в настоящото производство разноски.
Твърди се, че
постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно,като се моли неговата
отмяна и постановяване на друго,с което предявения иск бъде отхвърлен. Твърди
се,че ВРС неправилно е приел,че са налице всички предпоставки за ангажиране
отговорността на продавачите. Не е установено по безспорен начин,че недостатъка в скоростната кутия е съществувал
към момента на продажбата. Твърди се,че
купувачите не са уведомили своевременно продавачите за наличието на дефекта в скоростната кутия
своевременно,както изисква ЗЗД. Твърди се,че неправилно съдът не е обсъдил
обстоятелството,че купувачът е тасиметров шофьор,тъй като последният е
продължил да използва автомобила при евентуален недостатък,което означава,че е
одобрил вещта след покупката, както и че дефектът се е проявил вследствие на
неправилна експлоатация на автомобила.
Претендират се
разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна е
депозирана писмен отговор,с който изразява становище за неоснователност на
депозираната жалба.
Съдът, след преценка
на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и
въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани
с жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в
срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите
реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.
Във връзка
основателността им, съдът съобрази
следното:
В изпълнение на задълженията, вменени му с
разпоредбата на чл.269 и чл. 270 ГПК, въззивният съд счита, че решението на ВРС
е валидно и допустимо. То съдържа реквизитите по чл.236 от ГПК и е постановено
от родово компетентен съд.
Настоящото
производство е въззивно, поради което съдът следва да направи свои фактически
констатации и правни изводи.
Производството е
образувано по предявен от Й.Д.Д., ЕГН ********** срещу З.Б.Г., ЕГН ********** и Г.М.Г., ЕГН **********
иск с правна квалификация чл. 195, ал.1
във връзка с чл. 193 ЗЗД за осъждане на ответниците да му заплатят сумата от
2900 лева, представляваща разноски, които следва да бъдат сторени за
отстраняване на недостатъци по лек автомобил, марка Опел Зафира, рама №
WOLOAHM75A2038994, двигател № Z19DT4942006, цвят бледо жълт, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба –
05.04.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че между него като купувач и двамата
ответници като продавачи е сключен договор за покупко-продажба на л.а. марка
Опел Зафира, рама № WOLOAHM75A2038994, двигател № Z19DT4942006, цвят бледо жълт
на 18.10.2017 г. Заплатена е договорената цена от 600 лева. Твърди, че преди
нотариалното прехвърляне на собствеността ищецът е прегледал вещта и не е
констатирал недостатъци. След регистрацията в КАТ – Варна автомобилът започва
да проявява недостатъци, свързани с автоматичната скоростна кутия и по
конкретно с преминаването на четвърта и на пета скорост. На 26.10.2017 г. е
направено компютърна диагностика на автомобила, където е констатиран
техническият проблем при превключването от четвърта на пета скорост. На 16.11.2017
г. е извършен и технически преглед на автомобила, като са констатирани:
механичен проблем в скоростната кутия; проблем с хидротрансформатора на
скоростната кутия и проблем с хидравличния блок на скоростната кутия. Цената за
ремонт на скоростната кутия, частите, които ще бъдат вложени,
хидротрансформатора, хидравличния блок, монтаж – демонтаж на кутия и масло е в
размер между 2900 лева и 3500 лева. Твърди, че посочените недостатъци не могат
да бъдат открити при обикновен преглед на вещта. Същите ограничават ползването
на вещта, съгласно нейното предназначение. За тези недостатъци купувачът не е
бил уведомен от продавачите. Направен е опит за свързване с ответниците, но
същият е останал безрезултатен. Поради това е отправена нотариална покана до
първия ответник, получена на 19.03.2018 г. Моли за уважаване на исковата
претенция.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба,
в който ответниците оспорват исковата претенция като неоснователна и
недоказана. Не оспорват факта, че между тях и ищеца е сключен договор за
покупко-продажба на описания л.а., както и че уговорената цена е била
заплатена. Не оспорват обстоятелството, че вещта е била прегледана от купувача
и не са били установени недостатъци. Оспорват факта, че твърдения недостатък е
скрит. Освен това посочват, че вещта е била прегледана в сервиз, където му е
направено диагностика и където не са установили недостатъци. Колата не е имала
такъв дефект, поради което не е имало защо да уведомяват продавача. Твърдят, че
никога не са шофирали продадения лек автомобил. Посочват, че проблемът със
скоростната кутия е механичен и може да се установи само след сваляне и
отваряне на същата, а това не е направено от ищеца. Оспорват и претендираните
средства в размер на 2900 лева, необходими за извършване на ремонта. Твърдят,
че автомобила се използва от ищеца за таксиметрови услуги, поради което не е
ограничено използването му. Оспорват и твърденията, че ищецът не е могъл да се
свърже с тях.
С
оглед събраните по делото доказателства, съдът установява следното от
фактическа страна:
На 18.10.2017 г.
между ищеца и ответниците е сключен договор за покупко-продажба на л.а. марка
Опел Зафира, рама № WOLOAHM75A2038994, двигател № Z19DT4942006, цвят бледо жълт.
Преди покупко-продажбата автомобила е прегледан от ищеца / договор за
покупко-продажба на МПС от 18.10.2017 г., който е с нотариална заверка на
подписите/.
От свидетелство за регистрация част 1 от
19.10.2017 г. е видно, че процесният автомобил е регистриран на името на ищеца.
От поръчка
116245/26.10.2017 / л.7/ от „Булвария Варна“ ЕООД е видно, че е извършена
диагностика на л.а., от която се установява, че л.а. марка Опел Зафира трудно
превключва на 4-та и 5-та предавка; свети чек и влиза в авариен режим;
дефектация на скоростна кутия.
От констативен протокол от 16.11.2017 г.,
издаден от „М и Д Авто“ ЕООД се установява, че след диагностика на скоростната
кутия на процесния автомобил е констатиран механичен проблем в скоростната
кутия; проблем с хидротрансформатора на скоростната кутия и проблем с хидравличния
блок на скоростната кутия. Посочено е, че цената на ремонта ще е от 2900 лева
до 3500 лева.
Ответниците са уведомени за проблема със
скоростната кутия на автомобила с уведомление до ответниците, изпратено чрез
телепоща на и нотариална покана, изпратена до ответницата Г., която е връчена
на същата на 19.03.2018 г. / л.9,л.10 и 11/
Установява се /удостоверение с изх. № РС –
002/05.10.2018 г./, че ищецът е извършвал таксиметров превоз на пътници с
валидни документи и автомобил Опел Зафира с ДКН В 8982 НА. Отразено е, че към
датата на издаване на документа лицето е преустановило отношения с дружеството
и не се ползва от услугите им, считано от март 2018 г.
Пред ВРс е допусната и приета Съдебно автотехническа експертиза, от която се
установява, че при извършено шофиране на автомобила се установява, че същият
функционира нормално на първа, втора и трета предавка. При достигане на нужната
скорост на движение на автомобила и опит да превключи на четвърта или при
ръчното избиране на четвърта или пета предавка, скоростната кутия не успява да
превключи. Оборотите на двигателя се вдигат без да се осъществява предаване на
въртящ момент към колелата на автомобила. При продължителни опити за
превключване на четвърта и пета, автомобилът влиза в авариен режим, при който
светват индикаторите на контролните уреди за проблем със скоростната кутия.
Вещото лице посочва, че установените при диагностиката на автомобила кодове,
съответстват на установения при шофиране дефект. Заявява, че общата стойност на
икономически най – изгодния вариант за ремонт е в размер на 3341,68 лева. При
извършения оглед е констатирано, че автомобилът е с пробег 25 709 км. В
с.з. вещото лице уточнява, че ако дефектът е в следствие на обичайно износване,
то всички автомобили от този тип, монтирани с такава скоростна кутия биха имали
този проблем. Посочва, че автомобилът се движи до трета скорост, но е
конструиран с пет предавки, идеята при движение до трета предавка е ограничен
със скоростта, с която се движи, но това води до повишение на разхода на
гориво, защото когато е нужно да се включи на четвърта и пета предавка, той
продължава да се движи на трета с по-високи обороти. Твърди, че не се
употребява обичайно както трябва, тъй като този дефект пречи.
Свид.
Д. посочва, че е собственик на сервиз и че ищецът отишъл при него като клиент
във връзка със закупения от него преди около година автомобил „Опел Зафира“,
който е с автоматична скоростна кутия. Твърди, че ищецът посетил сервиза
няколко дена след като го закупил. Закачил автомобила на автодиагностика и
констатирал проблем със скоростната кутия – невъзможност за превключване на
четвърта, пета и шеста скорост. Посочва, че колата вдига определени обороти, но
не ги превключва и трябва на ръка да се превключат. Знае от ищеца, че при
покупката на колата същата е тествана и е нямало такъв проблем, а е констатирал
наличния дефект ден или два след като го е закупил.
Свид. Г. сочи, че родителите му са имали
лично МПС Фолксваген, който продали 1997-1998, но не помни на кого. Посочва, че
не знае да са продавали друг автомобил, а сега имат нов такъв. В последствие
заявява, че заедно с родителите си е управлявал процесния автомобил, който
закупили 2012 г. като преимуществено управлението се осъществявало от него.
Твърди, че е имал проблем със скоростната кутия, който възникнал през 2013 г.
относно смяна на маркуч, но друг проблем не е имал. Посочва, че преди
продажбата с ищеца ходили до сервиз за проверка на автомобила и същият е бил
шофиран от Й.Д.. На отиване и връщане от сервиза не е имало проблем с колата.
Сервизът е избран от ищеца и според свидетеля л.а. е бил тестван за всичко.
Твърди, че същият управлявал колата за извършването на таксиметрови услуги.
След покупката, около 10-15 дни, ищецът се обадил, че автомобилът имал някакъв
проблем, но свидетелят му казал, че не знае за какво става въпрос.
С
оглед установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Както посочва
и ВРС, съгласно
съдебната практика на ВКС, / в този смисъл е и Тълкувателно решение №
88/28.02.1984 г. на ОСГК на ВС, Тълкувателно решение № ЗЗ/01.11.1973 г. на ОСГК
на ВС и Тълкувателно решение № 54/23.06.1986 г. на ОСГК на ВС/, отговорността
на продавача за недостатъци в продадената вещ по чл. 193 ЗЗД се отнася до
такива недостатъци, които съществено намалят нейната цена или нейната годност
за обикновеното или предвиденото в договора употребление.
От фактическите
твърдения на ищеца следва,че правната
квалификация на предявения иск е такава по чл. 195, ал.1 във връзка с чл. 193
ЗЗД.
Исковете на купувача
по чл. 195 ЗЗД се погасяват с изтичане на една година от продажбата на
недвижими вещи и на шест месеца при продажбата на движими вещи, съгласно
разпоредбата на чл. 197 ЗЗД. Доколкото срокът е давностен /в този смисъл
решение № 30 от 11.08.2014 г. по т. д. № 1017/2012 г. по описа на ВКС/, съдът
не следва да го прилага служебно, а и липсва възражение на ответника в тази
насока, поради което съдът не дължи произнасяне относно това дали е предявен в
срок или не. За яснота на страните следва да се посочи, че доколкото в
процесния случай се касае за продажбата на движима вещ, исковата претенция
следва да е предявена в шест месечен срок, който започва да тече от предаването
на вещта – 18.10.2017 г. /в настоящия случай това е датата на сключване на
договора/ и изтича на 18.04.2018 г. С оглед тези факти следва че исковата
претенция е предявена преди изтичане на горепосочения срок, с оглед датата на
депозиране на исковата молба в съда – 05.04.2018 г.
Съгласно чл. 193 от ЗЗД
продавачът отговаря, ако продадената вещ има недостатъци, които съществено
намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или за предвиденото
в договора употребление. Продавачът не отговаря за недостатъците, които са били
известни на купувача при продажбата (чл. 193, ал. 2
от ЗЗД). След като приеме вещта, купувачът трябва да я прегледа в течение
на времето, което е обикновено необходимо за това в подобни случаи, и незабавно
да уведоми продавача за забелязаните недостатъци. Ако не направи това, вещта се
смята одобрена, освен ако по-късно се открият недостатъци, които не са могли да
бъдат забелязани при обикновен преглед, т. нар скрити недостатъци. В последния
случай правата на купувача се запазват, ако той незабавно уведоми продавача за
открития недостатък – чл. 194, ал. 1 от ЗЗД. Уведомяване на продавача, обаче, не
е необходимо, ако той е знаел недостатъка, което следва от изричното правило,
предвидено в чл.
194, ал. 2 от ЗЗД. Границите на отговорността на продавача са уредени в чл. 195 от ЗЗД.
Купувачът разполага с избор между предвидените в чл. 195 от ЗЗД
алтернативни възможности: 1) да върне вещта и да иска обратно цената заедно с
разноските за продажбата, 2 ) да задържи вещта и да иска намаляване на цената 3
) да отстрани недостатъците за сметка на продавача, както и да иска 4 )
обезщетение за вредите, договорното неизпълнение по общите правила –
имуществени и неимуществени вреди, съгласно чл. 82 от ЗЗД.
В процесния случай, ищецът е избрал да отстрани недостатъка на вещта за сметка на
продавачите .
Недостатъкът
представлява всяко неблагоприятно отклонение от нормално установените,
общоприетите или уговорени качествени показатели на продадената вещ, вследствие
на което съществено намалена се оказва било цената й, било годността й за нейното
обикновено употребление или уговорено такова. От представените по делото
доказателства, както и от приетите по делото съдебно-автотехнически експертизи
се установява, че недостатъкът, изразяващ се в механичен проблем в скоростната
кутия,проблем в хидротрансформатора на скоростната кутия и проблем с
хидравличния блок на същата, е съществувал към момента на сключването на
договора за покупко-продажба. Този факт се установява от проверката извършена от Булвария –Варна
така и от показанията на свид. Д. ,който сочи ,че е имал проблем със
скоростната кутия , но по делото не се установи проблемът да е бил отстранен от
продавачите.
Съдът не споделя
доводите във въззивната жалба, че недостатъкът е възникнал вследствие на
ползването и неправилното експлоатиране на автомобила от купувача – събрани
доказателства в тази насока няма по делото.От факта,че ищецът е работил като
таксиметров шофьор от 19.10.2017 не може
да се направи категоричен и безспорен извод,че той е причинил повредата. Този
извод би противоречал и на всички събрани по делото доказателства,включително и
на извода на вещото лице,че този дефект не е вследствие на изхабяване.
Съдът намира, че
недостатъкът не би могъл да бъде констатиран от ищците при обикновен преглед на
автомобила към момента на закупуването му, още повече, че същите не разполагат
със специални технически познания. Това не би могло да се установи и в сервиз,
освен ако не се прави специализиран
преглед на скоростната кутия. Недостатъкът е скрит по своя характер, тъй
като за да се прояви, респ. да се констатира от ищците, е трябвало автомобилът
да бъде управляван над определена скорост.
Ищецът е закупил
автомобила с този скрит недостатък
Съдът намира също така, че недостатъкът
съществено намалява годността на автомобила за обикновеното му употребление,
тоест за нормалното му използване. Съдът прави този извод от приетата съдебно
автотехническа експертиза и от представените писмени доказателства,
установяващи извършената диагностика на автомобила само няколко дни след
закупуването му – на 26.10.2017 г. и на 16.11.2017 г. и от обясненията на в.л.,
дадени в с.з., от които се установява, че този проблем не може да възникне в
резултат на обичайно износване
От събраните по
делото доказателства се установява, че Й.Д. е уведомил продавачите чрез
връчване на нотариална покана на един от тях,поради което и следва, че ищецът –
купувач в настоящото производство е уведомил продавачите.
Ето защо въззивниците
следва да понесат гражданската отговорност, предвидена в чл. 195 от ЗЗД
от ЗЗД.
Съгласно
представеното и прието заключение на вещото лице по назначената САТЕ, съдът
счита, че е налице и доказване на размера на разходите за труд и материали за
отстраняване на констатирания проблем със скоростната кутия. Същият възлиза в
размер на 3341,68 лева. Предвид обстоятелството, че исковата претенция е
заявена в размер от 2900 лева, съдът следва да я уважи до претендирания такъв,
с оглед липсата на предприети действия за нейното увеличение по реда на чл. 214
ГПК. За успешното провеждане на иска на купувача с правно основание чл. 195,
ал. 1, предложение последно ЗЗД за заплащане от продавача на обезщетение в
размер на разходите, необходими за отстраняване на недостатъците в продадената
вещ, не е нужно купувачът първо да ги отстрани, а след това да претендира
стойността им от продавача./ В този
смисъл решение № 55/22.04.2010 г. по т.д. № 817/2009 г. по описа на Първо т.о.
на ВКС и решение № 50/05.03.2012 г. по гр.д. № 747/2011 г. по описа на Трето
г.о. на ВКС./
С оглед
гореизложените мотиви, следва изводът, че по реда на пълно и гладно доказване
ищецът е доказал исковата си претенция като е установил всички релевантни за
спора факти, поради което същата подлежи на уважаване в цялост.
В обобщение,
решението на ВРС,като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
Предвид изхода на делото, въззивникът следва
да заплати на въззиваемата страна направените по делото разноски в размер на 300
лева, на основание чл. 78, ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4448/07.11.2018 год постановено
по гр.д. 5023/2018 год по описа на ВРС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ГПК, З.Б.Г., ЕГН **********
и Г.М.Г., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ НА Й.Д.Д., ЕГН **********, адрес: ***
сумата от 300 лева, представляваща сторени в производството разноски.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: