Р Е Ш Е
Н И Е
№ ................/ 06.02.2019г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – ви състав, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и осми януари през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛА ПЕНЕВА
НЕВИН
ШАКИРОВА
при секретар МАРИЯНА ИВАНОВА,
като разгледа докладваното от съдия Невин
Шакирова
въззивно
гражданско дело № 2041 по описа за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХХ от ГПК.
Образувано е
по повод въззивна жалба на Х.Р.И. срещу Решение № 2194 от 17.05.2018г. по гр.д.
№ 16075/2016г. по описа на ВРС, XLIX-ти състав, с
което на основание чл. 108 от ЗС е
отхвърлен предявения от въззивника срещу „БОР" ЕООД, ЕИК ……. със седалище
и адрес на управление: гр. В., ул. „М." № .., ет. ., ап. ., представлявано
от Управителя А.П.А. иск за приемане
за установено в отношенията между страните, че Х.Р.И. с ЕГН ********** и с
адрес: *** е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, к.к. „Чайка“
и представляващ поземлен имот с
идентификатор 10135.2573.312, съгласно КККР на гр. Варна, одобрени със
Заповед № РД - 18 - 92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, целия с площ 2 149 кв.м. и
при граници: ПИ с ид. 10135.2573.269, 10135.2573.314. 10135.2573.261,
10135.2573.264, 10135.2573.313, със стар идентификатор 10135.25.73.265,
идентичен с ПИ № 197 по предходен план на града, включващ имоти с пл. №№ №
3336, № 3337 и № 3338 по проектоплана на к.к. „Чайка", на основание придобивна давност при владение,
упражнявано в периода от 10.07.2000г. до 25.09.2012г., както и за осъждане на
ответника да предаде владението върху описания имот.
Решението е
постановено при участието на "Ефромил 2" ЕООД, ЕИК ………, със седалище
и адрес на управление: гр. В., бул. „С.“ № .., представлявано от управителя Ф.З.К.,
в качеството му на трето лице помагач на страната на ответника „БОР" ЕООД.
Въззивната
жалба е основана на оплаквания за недопустимост, незаконосъобразност и
неправилност на обжалваното решение, както и за необоснованост. Доводите за
недопустимост на решението се основават на твърдения за произнасяне по
непредявен иск – владение, установено на основание предварителен договор от
2005г. Заявеният в исковата молба начален момент на придобивната давност е
10.07.2000г., като установяването на владението не е обвързано с предварителния
договор от 2005г. Ето защо съдът се е произнесъл по непредявен иск, поради
което счита, че решението следва да бъде обезсилено.
Изложени на
следващо място са доводи за разместена доказателствена тежест в процеса, довела
до неправилност на решението. Презумпцията на чл. 68 от ЗС не е била оборена от
ответника – владението му е предадено от досегашния владелец и щом фактическата
власт върху имота е установена, то за осъществил се следва да се приеме и
предполагаемият факт на намерението вещта да се държи като своя, който се
презюмира от закона. Неправилен е формираният извод, че владението е упражнено
от името и в полза на собственика и управител на „Ехаг Финанц“ ЕООД. ВРС не се
е произнесъл по възражението за недействителност на договора за покупко
продажба между „Ехаг Финанц“ ЕООД и „Блдингс“ ЕООД по НА № 168/2005г.,
доколкото решението по гр.д. № 4987/2005г. по описа на ВРС формира СПН само по
отношение на предявеното основание за нищожност. Своевременно е оспорена
верността на представените от ответника писмени доказателства – Разрешение за
строеж № 117/31.05.2007г., Акт обр. 2, част I, Разрешително № 43 от ВиК и Предварителен договор с ВиК, като по повод
същото ВРС не е обсъдил доказателствата по делото. Разрешението за строеж е
издадено на несобственик в противоречие на императивната норма на чл. 148, ал.
4 от ЗУТ, поради което е нищожно. Непроизнасянето по това оспорване е
процесуално нарушение, обусловило неправилни правни изводи. Съставянето на тези
и други документи не е прекъснало фактическата му власт върху имота, както е
приел първоинстанционният съд.
Обжалваното
решение е основано на неправилно установена фактическа обстановка: установената
от въззивника фактическа власт върху имота в периода от 2000-2005г. е била
явна, спокойна, несмущавана и неправилно ВРС не е отчел като обективни
показанията на свидетелите М.М. и Ж.Ж. и необосновано е кредитирал показанията
на свидетелите на другата страна. В мотивите към решението си съдът е
преразказал свидетелските показания, без да ги обсъди и анализира, както по
между им, така и с оглед останалите доказателства по делото. Писмените
доказателства за осъществени действия по отношение на имота след 2005г. са
оспорени и въз основа на доказателствата по делото се налага извод, че същите
не са годни да обосноват извод за смущаване, прекъсване или осуетяване на
владението. Същото е продължило до 12.10.2005г., когато И. установил неизвестни
лица, нахлули в имота му, които в защита на владението си отстранил от имота.
Това владение е било явно, с намерение за своене /ТР № 1/06.08.2012г./ и доколкото собственика
не се е противопоставил чрез посесорни или петиторни искове, то владението е
било и спокойно. Вследствие на това придобивната давност е произвела
автоматичен ефект на 10.07.2010г. съгласно ТР № 4/2012г. на ОСГК, без да е
необходимо позоваване на давността.
Моли в
заключение за постановяване на решение, с което обжалваното такова бъде
отменено, а предявеният иск бъде уважен като основателен.
В отговор на жалбата, „БОР“ ЕООД оспорва
изложените в нея доводи. Излагат такива, с които обосновава правилност и
законосъобразност на решението, което моли да бъде потвърдено. Оспорва
елементите от фактическия състав на давността – факта на упражняваната
фактическата власт в периода 2000-2005г. като недоказан по делото и оборен от
писмените доказателства. Твърди, че несъвместимо с намерението за своене на
имота от друга страна е качеството на въззивника на пълномощник на Е.Х., както
и сключеният от него предварителен договор за покупко продажба с предмет
спорния имот. Ирелевантно е значението на оттеглянето на пълномощното от
27.09.2005г. през 2006г., доколкото с пълномощно от 16.06.2009г. действията на
пълномощника, извършени по оттегленото пълномощно са изрично потвърдени от Е.Х.,
както и оттеглянето не е стигнало до И.. Наред с това, съвкупността от
доказателствата оборва презумпцията на чл. 69 от ЗС, поради което правилно в
обжалваното решение е прието, че не е доказана активната материалноправна
легитимация на ищеца. Моли обжалваното решение да се потвърди.
В хода
на проведеното по делото съдебно заседание, страните и третото лице помагач поддържат
изразените позиции по спора, като въззивникът претендира присъждане на разноски
за въззивното производство.
При проверка
валидността на обжалваното решение в пределите на въззивното производство,
съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост.
В решението си ВРС се е произнесъл в рамките на предявените
основание и искане между посочените в исковата молба страни по спора, поради
което неоснователен е доводът в жалбата за произнасяне по незаявено основание,
съответно за произнасяне по непредявен иск. Решението е процесуално допустимо.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявен
от Х.Р.И. срещу „БОР“ ЕООД осъдителен иск с
правно основание чл. 108 от ЗС за приемане за установено в отношенията
между страните, че ищецът е собственик на недвижим имот представляващ поземлен имот с идентификатор 10135.2573.312, съгласно КККР на гр.
Варна, одобрени със Заповед № РД - 18 - 92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, целия с
площ 2 149 кв.м. и при граници: ПИ с ид. 10135.2573.269, 10135.2573.314.
10135.2573.261, 10135.2573.264, 10135.2573.313, със стар идентификатор
10135.25.73.265, идентичен с ПИ № 197 по предходен план на града, включващ
имоти с пл. №№ № 3336, № 3337 и № 3338 по проектоплана на к.к. „Чайка",
както и за осъждане на ответника да предаде владението върху същия.
Фактическите твърдения, на които са основани исковете са
следните: на 10.07.2000г. въз основа на неформална уговорка ищецът приел да
закупи от „Ехаг Финанц“ ЕООД, представлявано от Управителя Е.Х., гражданин на
Република Австрия три недвижими имоти, педставляващи лозя, находящи се в
землището на м. „Кабакум“, гр. Варна, съответно поземлени имоти с №№ 3336, 3337
и 3338, всяко с площ от 600 кв.м., заедно с построената в първото постройка. На
този ден му е било предадено и владението върху имотите. Ищецът ремонтирал оградната
мрежа и заключил портата на трите имота, както и реновирал и обновил
постройката, на която поставил алуминиева дограма и врати. На 28.05.2005г. за
уреждане на отношенията по между им, сключили писмен предварителен договор със
същия предмет. На 27.09.2005г. сключили анекс към предварителния договор, с
който заплатил окончателно уговорената продажна цена на недвижимите имоти. След
справка в имотния регистър на 30.09.2005г. установил, че продавачът по
предварителния договор „Ехаг Финанц“ ЕООД прехвърлил собствеността върху същите
недвижими имоти на „Билдингс“ ЕООД, представлявано от Ф.З.К. за сумата от
280 000 евро, от които 20 000 евро платени на продавача, а
170 000 евро ще бъдат преведени по банков път в срок до 07.10.2005г. и
90 000 евро – ще бъдат прихванати за погасяване на задълженията на
продавача, свързани с продаваните имоти. След поредица от прехвърлителни
сделки, между свързани с Ф.З.К. лица, на 25.09.2012г. „Ефромил 2“ ЕООД,
представлявано отново от Ф.К. прехвърлило на „БОР“ ЕООД правото на собственост
върху процесния имот. Счита, че извършеното от „Ехаг Финанц“ ЕООД разпореждане
и последващите прехвърлителни сделки са недействителни, доколкото от 10.07.2000г. до 25.09.2012г. владял
имота непрекъснато, явно и необезпокоявано, поради което придобил имота на
оригинерно основание. Не е допускал чужди посегателства върху имота. „Бор“ ЕООД
не е придобил собствеността върху имота от собственик, доколкото праводателя
„Билдингс“ ЕООД и неговите последващи правоприемници не са придобили това
право, като първият не е изплатил изцяло уговорената продажна цена и никога не
са упражнявали фактическа власт върху имота.Моли поради изложеното да се приеме
за установено, че е собственик на недвижими имот с ид. 10135.2573.312, с площ
от 2149 кв.м. на оригинерно основание, както и да се осъди ответното дружество
да му предаде владението върху имота.
В отговор на исковата молба, ответникът оспорил фактическите
твърдения в исковата молба, както и материалноправната легитимация на ищеца със
следните възражения: ищецът не е придобил правото на собственост върху имота на
соченото основание – придобивна давност. Правото на собственост е придобито от
дружеството на основание договор за покупко продажба, оформен в НА № 120/2012г.
от „Ефромил 2“ ЕООД, което към момента на сключването му е бил собственик на
имота. От този момент му е предадено и владението на имота. Праводателят му по
договора придобил правото на собственост от „Финанс Инвест“ ЕООД с НА №
143/2008г., което от своя страна придобило правото от Ф.З.К. с НА № 79/2006г.
Последната придолбила от Ивета Стефанова Парушева с договор за дарение по НА №
170/2005г., която от своя страна придобила от Недка Филева К. с НА № 40/2005г.
Праводател на последната е „Билдингс“ ЕООД по НА № 32/2005г., придобил имота на
30.09.2005г. от „Ехаг Финанц“ ЕООД с договора по НА № 168/2005г. Последният
договор е валиден, а обстоятелството дали продажната цена е платена в цялост и
дали владението на имота е предадено са ирелевантни по отношение
действителността на договора. След сключване на договора ответното дружество е
построило в имота апартаментен хотел с открит плувен басейн и е довършило
започнатото строителство на противосвлачищните съоръжения в имота, разрешени по
силата на строителни книжа, издадени на имота на предходните му праводатели.
Непосредствено след сделката между „Ехаг Финанц“ ЕООД и „Билдингс“ ЕООД,
последното установило своя фактическа власт върху имота, достъпът до който бил
свободен. Имотът бил празен, без постройки и обрасъл с диворастящи храсти и
дървета. Наред с издадените за имота разрешение за изпълнение на укрепителни
мероприятия от 2005г., разрешение за строеж на противосвлачищни съоръжения от
2006г., през 2007г. е издадено разрешението за строеж на жилищната сграда в
същия. Ищецът не е осъществявал владение върху имота в сочения период.
Отношенията между него и „Ехаг Финанц“ ЕООД се основават на упълномощителна
сделка относно процесния имот съгласно Пълномощно от 27.09.2005г., а в
последствие и от 16.06.2009г. Ищецът посещавал имота в качеството си на
пълномощник на последното дружество по повод възникнали между последното и Ф.К.
спорове относно имота. Във всички тях субективното отношение на ищеца към имота
е изразявано по ясен начин, а именно, че действа от името и за сметка на
представлявания от него собственик на имота. Така на 06.07.2010г. от името на „Ехаг
Финанц“ ЕООД е предявен установителен иск за собственост за процесния имот и
образувано гр.д. № 10477/2010г. по описа на ВРС, чрез адв. Г.А., упълномощен за
това именно от ищеца, като пълномощник на дружеството, а на 29.07.2010г. ищецът
упълномощил и адв. Р.С. по същото дело. Следователно, ищецът не е упражнявал
владение с намерение за своене на имота, а държание за собственика му. Наред с
това ищецът сам заявил, че от 25.09.2012г. не владее имота, а искът е предявен
на 20.12.2016г., поради което дори да е владял, то владението му е прекъснато.
Евентуално навел възражение за придобиване на имота по давност при владение от
25.09.2012г. до предявяване на иска, към което присъединил владението на
праводателя си от 29.10.2008г. до 25.09.2012г. Отправил искане за отхвърляне на
иска.
С Определение от 10.04.2017г. в качеството на трето лице
помагач на страната на ответника „БОР“ ЕООД е конституиран „Ефромил 2“ ЕООД,
представлявано от Ф.З.К..
В отговор на исковата молба третото лице помагач оспорва
иска с довод, че факта на сключен предварителен договор за покупко продажба на
процесния имот изключва принципната възможност за придобиване на същия от
недобросъвестния владелец на оригинерно основание.
В писмено становище ищецът уточнил, че пълномощното от
27.09.2005г. му е дадено от представляващия „Ехаг Финанц“ ЕООД с оглед
финализиране на предварителния договор за покупко продажба. На 10.03.2006г.
това пълномощно е оттеглено, поради невъзможност за сключване на окончателен
договор.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните,
събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на
приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:
С договори за покупко
продажба, обективирани в НА № 78/12.05.1994г. и НА № 148/17.05.1994г. на
Нотариус при ВРС „Ехаг Финанц“ ЕООД, представлявано от Е.Х. придобил правото на
собственост върху три недвижими имоти, находящи се в землището на гр. Варна, м.
„Кабакум“, всеки с площ от по 600 кв.м., първото заедно с изградената в него
постройка, от продавачите В. и Ж.К., С.Ц. и К.П. и Н.М..
Видно от съдържанието
на предварителен договор от 28.05.2005г.,
„Ехаг Финанц“ ЕООД, представлявано от Е.Х., като продавач от една страна
обещал да прехвърли на Х.Р.И., като купувач, от друга, правото на собственост
върху описаните недвижими имоти, находящи се в гр. Варна, м. „Чайка“,
съставляващи имоти №№ 3336, 3337 и 3338, всеки с площ от по 600 кв.м. за сумата
от 336 000 евро, платима, както следва: 40 000 евро – деня на
сключване на предварителния договор, а остатъка – до деня на окончателното прехвърляне
на собствеността, но не по-късно от 60 календарни дни от датата на сключване на
предварителния договор.
На 20.09.2005г. „Ехаг
Финанц“ ЕООД и Х.Р.И. сключили Анекс към предварителния договор, в който
уговорили, че финансовите задължения по договора са окончателно уредени.
Постигнали също съгласие купувачът Х.И. „да поеме поръчителството и
евентуалното заплащане … изцяло за своя сметка“ по отношение на предварителния
договор за покупко продажба, сключен с „Билдингс“ ЕООД на 28.07.2005г.
С Пълномощни рег. №
2395 от 27.09.2005г. на Нотариус при РС Добрич и рег. № 2129 от 16.06.2009 на
Нотариус № 115, с район на действие този на ВРС Е.Х., като управител на „Ехаг
Финанц“ ЕООД упълномощил Х.Р.И. да го представлява и подписва където е
необходимо по дела с „Билдингс“ ЕООД; да управлява цялото движимо и недвижимо
имущество на дружество като търговски управител и упълномощен представител,
като извършва действие на управление и разпореждане с имотите, предмет на
оспорвания договор между него и „Билдингс“ ЕООД, както и всички действия по
опазване на собствеността му.
Видно от уведомление
рег. № 1803 от 10.03.2006г. на Нотаиус, рег. № 149 пълномощно от 27.09.2005г. е
оттеглено /л. 269-270/.
На 09.04.2010г. Х.Р.И.,
като пълномощник на „Ехаг Финанц“ ЕООД преупълномощил адв. Г.А. с дадените му
права, който на 06.07.2010г. предявил искова молба срещу Ф.К. за установяване,
че „Ехаг Финанц“ ЕООД е собственик на процесния
имот /л. 121-124/.
С договор за покупко
продажба сключен на 30.09.2005г. и оформен с НА № 116/2005г. на Нотариус Т.В., „Ехаг
Финанц“ ЕООД продал на „Билдингс“ ЕООД собствените си недвижими имоти, предмет
на описания предварителен договор. Последвали множество разпоредителни сделки,
оформени с актове, приложени на л.л. 72-83 от делото на ВРС, с последния от
които правото на собственост върху ПИ ид. 10135.2573.312 е прехвърлено на
ответника от продавача „Ефромил 2“ ЕООД.
Пред ВРС е проведена СТЕ
и допълнителна такава, от заключението на която и обясненията на експерта се
установява, че процесният имот ид. 10135.2573.312 по КК на гр. Варна е
идентичен с ПИ пл. №№ 3336, 3337, 3338 по КП на к.к. „Чайка“ от 1987г. От
сателитно заснемане на имота към 28.12.2003г. и към 03.08.2005г. се установява,
че имотът е гъсто охрастен и залесен. В имота към този момент липсва отразена
постройка. Към 03.05.2007г., както и към 22.06.2011г. имотът е частично
почистен, като в северния му ъгъл е заснет покрив, който попада в бивш имот №
3337. По КП/1987г. има отразена постройка в имот № 3338.
В качеството на
свидетели на страната на ищеца пред ВРС са разпитани М.М. и Ж.Ж.. От
показанията им се установява, че знаят за процесния имот, както и че Х.
споделил през 2000г., че го е придобил. В годините го стопанисвал, а през
2005г. почерпил за това, че окончателно взел нотариален акт, платил много пари
и станал собственик на мястото, като го придобил от Р..
Още през 2000г. разчистил имота, като ремонтирал постройката в него.
Като свидетели са
разпитани и Г.П. /полицейски инспектор в V
РУ „Златни пясъци“/ и И. К. /наемател на зеведение, в съседство с процесния
имот през 2004г./, ангажирани от ответника.
СЪДЪТ, въз основа
на така установеното от фактическа страна,
прави следните правни изводи:
Съгласно
чл. 108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я
владее или държи без да има основание за това. Фактическият състав, при
осъществяването на който възниква материалното право да се иска предаване
фактическата власт върху недвижим имот, включва установяване правото на
собственост на ищеца върху спорната вещ, както и че ответникът я владее или
държи без правно основание, противопоставимо на ищеца.
Ищецът
в случая основава правото си на собственост по отношение на спорния имот на
твърдения за придобиване на оригинерно основание, вследствие на упражнявано
непрекъснато, явно и спокойно владение с намерение за своене от 10.07.2000г. до
25.09.2012г.
Съгласно
чл. 79, ал. 1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Владението
съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗС е упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Предполага се, че
владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго
съгласно чл. 69 от ЗС. За да има придобивен ефект давността и упражняването на
фактическа власт върху една вещ да може да се определи като владение,
владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнително.
В трайната
си практика по прилагане института на придобивната давност ВКС приема и ВОС се
придържа, че след като веднъж фактическата власт върху имота е установена като
държане, колкото и време да продължи и каквото и да е субективното отношение на
държателя, тази фактическа власт не може да доведе до придобиване на
собственост по давност и само ако държателят промени намерението си и превърне
държането във владение, в негова полза започва да тече придобивна давност, но
за да се приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната в намерението
фактическата власт да се упражнява вместо другиго изключително за себе си,
следва да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат
правата на досегашния собственик или владелец, което следва от изискването
владението да не е установено по скрит начин. Приема също, че в такава хипотеза
в тежест на този, който се позовава на придобивната давност е да установи, че
такава е започнала да тече чрез явна промяна на държането във владение. Общият
принцип на справедливостта изключва скритостта на придобивната давност, защото
не могат да се черпят права от поведение по време, когато засегнатият
собственик няма възможност /поради неведение/ да се брани, поради което, за да промени
държането във владение, държателят трябва да демонстрира промяна в намерението
/interversio possessionis/ за своене на имота, която открито да демонстрира
спрямо собственика. В
хипотеза, при която фактическата власт върху недвижим имот е придобита на
правно основание /сделка, предоставено право на ползване или др./ и липсва
уведомяване на собственика за промяна на намерението на държателя и
трансформирането му в недобросъвестно владение, презумпцията по чл. 69 от ЗС не
намира приложение. Презумпцията по чл. 69 от ЗС намира
приложение, само когато по естеството си фактическата власт върху имота
представлява владение още от момента на установяването си /Решение № 291 от
09.08.2010г. по гр.д. № 859/2009г. на ВКС, II ГО;
Решение № 270 от 20.05.2010г. по гр.д. № 1162/2009г. на ВКС, II ГО; Решение № 145 от 14.06.2011г. по
гр.д. № 627/2010г. на ВКС, I ГО;
Решение № 12 от 19.02.2014г. по гр.д. № 1840/2013г. на ВКС, I ГО и др./.
Няма
спор между страните, а и от писмените доказателства се установява, че към
1994г., съответно и към 2000г., правото на собственост върху процесния имот ПИ
ид. 10135.2573.312 о КККР на гр. Варна, идентичен с ПИ пл. №№ 3336, 3337, 3338
по КП на к.к. „Чайка“ от 1987г. е било придобито и е принадлежало на „Ехаг
Финанц“ ЕООД, представлявано от Е.Х.. По твърдение на ищеца, той е установил
фактическа власт върху имота на 10.07.2000г., а основанието, на което му е било
предадено владението на същия е уговорка да закупи имота от собственика. На
28.05.2005г. в изпълнение на тази уговорка, ищецът и собственикът на имота
подписали предварителен договор за покупко продажба, а на 27.09.2005г. анекс
към него, с който заплатил уговорената продажна цена на имота. След този момент
владял имота до 25.09.2012г.
Съдът
намира, че от показанията на свидетелите М. и Ж. се установява факта на
установяване на фактическа власт върху имота от ищеца през 2000г. Самото
твърдение в исковата молба обаче, че владението върху имота е предадено на
ищеца през 2000г. от собственика с уговорка да сключат в бъдеще договор за
покупко продажба и последвалия предварителен договор за покупко продажба и
анекс към него от 2005г., обуславят извод, че фактическата власт на Х.И. е
установена като държане. Този извод се подкрепя от гласни доказателства
посредством показанията на свидетелите М. и Ж., на които Х. споделил през 2000г., че „придобил имота“, а
през 2005г. почерпил за това, че „окончателно взел нотариален акт“, платил
много пари и станал собственик на мястото, като го придобил от Рикардо /Екхард/.
В тези им части, съдът кредитира свидетелските показания като обективни с оглед
тяхната непосредственост и кореспонденция с твърденията в исковата молба.
Доколкото упражняваната
фактическа власт върху имота и към 2005г. е била държане по смисъла на чл. 68,
ал. 2 от ЗС, то в тежест на ищеца е било да установи последваща промяна на
държането във владение /в намерението ищеца да държи вещта като своя/, както и
противопоставяне на тази промяна на действителния собственик на вещта, за да
може да се приеме, че установената в чл. 69 от ЗС презумпция би намерила
приложение. Владението е съзнателен акт и като сложен юридически факт включва и
наличието на представи и желания, насочени към придобиване на права и
задължения, както и тяхната външна изява чрез предприемане на конкретни
действия, насочени към сетивното му възприемане от други с цел да се разкрият
тези преживявания и представи. Промяната в намерението и преобръщането на
държането във владение не трябва да остане скрита. Действията трябва да бъдат
насочени към собственика, както и да показват несъмнено, че упражняващият
фактическа власт ищец отрича неговите права върху имота и го владее само за
себе си. По делото не е доказано по категоричен начин това да е станало –
настъпила промяна на намерението и противопоставянето й на собственика – и от
този момент да е налице владение в изискуемия по чл. 79, ал. 1 от ЗС срок до
завеждане на иска.
Установено е на следващо
място, че на 30.09.2005г. с договор по НА № 116/2005г. на Нотариус Т.В., „Ехаг
Финанц“ ЕООД продал спорния имот на „Билдингс“ ЕООД. Възражението за нищожност
на този договор е направено от ищеца след срока по чл. 143, ал. 3 от ГПК,
поради което като процесуално недопустимо не следва да се разглежда. От този
момент до 25.09.2012г. последвали пет разпоредителни сделки с предмет правото
на собственост върху имота, когато „Ефромил 2“ ЕООД продал имота на ответника „БОР“
ЕООД. Дори и да се приеме, че в отношенията между ищеца и последващите приобретатели
на правото на собственост презумпцията на чл. 69 от ЗС евентуално би намерила
приложение, то в случая тя е успешно оборена.
От писмените доказателства
е установено, че с упълномощителни сделки, сключени по реда на чл. 37 от ЗЗД от
27.09.2005г. и от 16.06.2009г., на Х.И. е била учредена представителна власт от
„Ехаг Финанц“ ЕООД за представителство и извършване на действия на управление и
разпореждане с процесния имот, както и по опазване на собствеността на дружеството,
в упражняване на която на 09.04.2010г. Х.И., като пълномощник на „Ехаг Финанц“
ЕООД преупълномощил адв. Георги Андреев с дадените му права, който на
06.07.2010г. предявил искова молба срещу Ф.К. за установяване, че дружеството е
собственик на процесния имот. Поради това и с оглед правилото, че последиците
от правните действия, които представителят извършва, възникват направо за
представлявания /чл. 36, ал. 2 от ЗЗД/ и доказателствата по делото, съдът
приема, че и към 2010г. упражняваната от ищеца фактическа власт върху имота също
е била държане. Упражнявайки правни действия във връзка с имота от името и за
сметка на другиго /„Ехаг Финанц“ ЕООД/, Х.И. е държал имота за това лице. Това
е още едно доказателство, че до 2010г. ищецът, който е бил наясно, кой е
собственик на имота, не е имал и не е демонстрирал спрямо него animus за своене
на имота. А фактическата власт на държателя не е годна да породи право на
собственост, независимо от срока на упражняването й.
Ирелевантно, а и недоказано
в тази връзка е твърдението на ищеца, че пълномощното от 27.09.2005г. е изрично
оттеглено на 10.03.2006г., доколкото по делото липсват доказателства за факта и
момента на достигане на оттеглянето до него и последващото му упълномощаване
през 2009г.
Следва да се посочи, че ако
собственикът е предоставил вещта за ползване другиму, той по установеното в чл.
68, ал. 2 от ЗС правило /доколкото наличието на уговорка за бъдеща продажба и сключеният
предварителен договор за такава, изключват приложението на установената в чл.
69 от ЗС презумпция/ владее вещта чрез този, на когото я е предоставил. В
такава хипотеза владението му не е изгубено, нито застрашено до момента, в
който държателят не го уведоми, че установява самостоятелна фактическа власт за
себе си. В случая до 30.09.2005г., когато „Ехаг Финанц“ ЕООД продал имота на „Билдингс“
ЕООД, не е установено собственикът да е бил уведомяван за промяна на
намерението, с което Х.И. ползва имота, нито е установено да е извършвал такива
действия, които да обективират подобно намерение. След този момент намерението
да държи вещта като своя дори да е съществувало в съзнанието на Х.И., съответно
да е било обективирано чрез действие или изрично волеизявление спрямо
собственика, то е оборено, доколкото спрямо действителния собственик, а и всеки
следващ приобретател на имота и спрямо трети лица, Х.И. е действал от името и
за сметка на упълномощителя „Ехаг Финанц“ ЕООД и в защита на правото на
собственост на това дружество. Ето защо ирелевантен за изхода на делото е въпроса
за действителността на първия прехвърлителен договор от 30.09.2005г. От 2010г.
до 2012г., от когато до предявяване на исковата молба през 2016г. липсва
твърдение за владение, не е изтекъл предвиденият в чл. 79, ал. 1 от ЗС
десетгодишен давностен срок, поради което следва да се приеме, че наличието на
поддържаното в исковата молба основание за придобиване правото на собственост
върху имота не е доказано.
Следва да се посочи, че
доводът в жалбата, сочещ на автоматичен ефект на давността е несъстоятелен. Принцип
в гражданското ни законодателство е, че вещните права се придобиват въз основа
на обективирано волеизявление за това. Целта на този принцип е както зачитане
волята на правните субекти, така и защита на обществения интерес чрез създаване
яснота по отношение субектите и обектите на вещните права с оглед правна
сигурност. За да се трансформира фактическото състояние на упражнявана
фактическа власт чрез действия, съответстващи на определено вещно право в
самото вещно право, е необходимо потвърждаване наличието на намерение за своене
чрез позоваване на последиците от придобивната давност. До момента, в който
предполагаемото от закона намерение за своене не бъде потвърдено чрез волево
изявление, не може да се придобие и правото на собственост /в този смисъл т. 2
от ТР № 4/2012 на ОСГК на ВКС/.
Обстоятелството дали
ответникът по предявения иск се легитимира като собственик на имота, предмет на
заявената претенция, е ирелевантно, доколкото предмет на установяване в
производството по предявен ревандикационен иск на първо място е правото на
собственост на предявилото иска лице. В тази връзка неоснователен е доводът за
допуснато процесуално нарушение от ВРС, вследствие необсъждане на предприетото
оспорване на представените от ответника множество писмени доказателства касаещи
строителството в имота.
Предявеният
иск за собственост е недоказан и като неоснователен следва да се отхвърли. В обжалваното
решение ВРС е постановил идентичен правен резултат, поради което като правилно,
решението следва да се потвърди.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззиваемият
има право на поискани и доказани разноски. Доколкото искане за присъждането на
разноски не е направено от страната, такива в нейна полза не следва да се
присъждат.
Мотивиран от така изложените
съображения и на основание
чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 2194 от
17.05.2018г. по гр.д. № 16075/2016г. по описа на ВРС, XLIX-ти състав, с което на основание чл. 108 от ЗС е отхвърлен
предявения от Х.Р.И. с ЕГН ********** срещу „БОР" ЕООД, ЕИК ……. със
седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „М." № .., ет.., ап. .,
представлявано от Управителя А.П.А. иск
за приемане за установено в отношенията между страните, че Х.Р.И. с ЕГН **********
и с адрес: *** е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, к.к.
„Чайка“ и представляващ поземлен имот с
идентификатор 10135.2573.312, съгласно КККР на гр. Варна, одобрени със
Заповед № РД - 18 - 92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, целия с площ 2 149 кв.м. и
при граници: ПИ с ид. 10135.2573.269, 10135.2573.314. 10135.2573.261,
10135.2573.264, 10135.2573.313, със стар идентификатор 10135.25.73.265,
идентичен с ПИ № 197 по предходен план на града, включващ имоти с пл. №№ №
3336, № 3337 и № 3338 по проектоплана на к.к. „Чайка", на основание придобивна давност при владение,
упражнявано в периода от 10.07.2000г. до 25.09.2012г., както и за осъждане на
ответника да предаде владението върху описания имот.
Решението
е постановено при участието на "Ефромил 2" ЕООД, ЕИК ………, със седалище и адрес на управление:
гр. В.,
бул. „С.“
№ ..,
представлявано от управителя Ф.З.К., в качеството му на трето лице помагач на
страната на ответника „БОР" ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок, който за страните започва да тече от получаване
на съобщението за постановяването му по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.