О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Vс-в

в закрито заседание на 4.01.2019г,

в състав: Председател ДЕСПИНА Г.

Членове: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА

ИВАНКА ДРИНГОВА

като разгледа докладваното от съдия Г.

ч.гр.д.№ 2745/2018 по описа на ВОС, съобрази следното

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частната жалба на 6286/6.11.2018 от М.Т.Г., ВЛАДИСЛАВА В.П., ТЕУОДОРА В.Г., К.Р.В., чрез адв.Кр.И. срещу определение № 864/24.10.2018 по гр.д.№ 876/2018 на РС-Провадия, с което е прекратено производството по обезпечаване на доказателствата поради изчерпването на предмета .

Считат атакуваното определение за неправилно и незаконосъобразно. Излагат, че в с.з. при изслушване заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ ответниците, настоящи жалбоподатели, чрез своя процесуален представител са оспорили цялото заключение и затова е било направено искане за нова експертиза. РС не се е произнесъл по отправеното изрично искане, а е приел заключението, като е счел,че вещото лице е дало отговор на поставената задача и е от значение за изясняване на спора.

Въпреки, че ответната страна своевременно е заявила оспорването си и е поискала нова СТЕ, което следва да бъде сторено в рамките на това производство, а не в бъдещото исково, лишавайки я от тази възможност, съдът е нарушил принципа за равнопоставеност.

Ето защо моли за отмяната на постановеното прекратително определение и връщането на делото за продължаване на съдопроизводст вените действия по допускането на нова СТЕ поради оспорването на първоначалното заключение.

Ответната страна по ч.жалба, редовно уведомена, в срок е депозирала писмен отговор със становище за недопустимост на жалбата , а в евентуалност – за нейната неоснователност.

По заявените становища на страните съдът съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на чл.207 ГПК – за обезпечаване на доказателства по бъдещ иск.

Производството по гр.д.№ 876/2018 на Провадийски РС е образувано по исковата молба на ЕТ“ВЕДИЛИЯ-Д.Х.“ против настоящите жалбоподатели М.Т.Г., ВЛАДИСЛАВА В.П., Т.В.Г., К.Р.В. за осъждане всеки от ответниците да заплати на ищеца сумата от 7500лв, представляваща припадащата им се част съобразно наследствените квоти от сумата 30 000лв, с която сума се е увеличила стойността на имота – УПИ № l-624,623 в кв.33 по плана на гр.Провадия с адм.адрес: гр.Провадия, ул.“Дунав“ № 72а, вследствие на построения от ищеца магазин в партерния етаж на предвидената за изграждане ЖСК“Елва“ .

С ИМ е отправено искане за допускане на СТЕ, като е посочено, че допускането и приобщаването на заключението по същата моли да бъде извършено в рамките на настоящото дело, но по реда на обезпечение на доказателствата, за което е представена отделна молба с изложени мотиви за наличието на предпоставките по чл.207 ГПК. За тази цел е депозирана отделна молба /л.12-І/, като с определение от з.з. № 596/3.08.2018 е допусната СТЕ със задачата, както е посочена от ищцовата страна, като същевременно е разпоредено връчване на препис от молбата на ответната страна с възможност да постави своите въпроси към вещото лице.

С писмения отговор срещу молбата по чл.207 ГПК /л.108-І/ ответниците по иска са възразили срещу основателността на искането, а в евентуалност са поставили своите въпроси към СТЕ.

От заключението на в.лице Пенка Любомирова /л.118-І/ е видно, че задачата, по която е работило в.лице съдържа въпросите, поставени само от ищцовата страна.

В с.з. 12.09.2018, проведено по реда на чл.207 ГПК, процесуалният представител на ответниците е направил възражение по доклада на делото, като е посочил, че съдът не е включил в предмета на задачата на вещото лице въпросите, поставени от тях.

РС е приел, че следва да бъде оставено без уважение искането на ответниците за поставяне на допълнителни въпроси по допуснатата СТЕ като неотносими към предмета на спора на настоящото производство.

Впоследствие, не е приел заявеното оспорване на заключението от процесуалния представител на ответниците, който след даване ход на устните състезания е посочил, че при оспорване на заключението, би следвало да се назначи нова експертиза.

В с.з. на 12.09.2018 съдът е обявил, че ще се произнесе с определение в закрито заседание в законоустановения срок.

С определение № 864/24.10.2018 /изписано ръкописно и трудно четимо/, е прието, че с оглед изчерпване предмета на производството по обезпечение на доказателствата, съдът прекратява същото, за което да бъдат уведомени страните.

По делото липсват доказателства за надлежно извършени от съда процесуални действия по уведомяването на страните.

Поставя се въпросът доколко жалбата се явява допустима доколкото прекратителното определение подлежи на обжалване и има характера на преграждащо пътя на защита.

На този въпрос следва да се даде отрицателен отговор съгласно разпоредбата на чл.274 ГПК, която визира кои видове определения подлежат на обжалване. Посочените в т.1 са тези, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, а в т.2 – в изрично посочените от закона случаи.

Коментираното прекратително определение не попада под втората хипотеза поради липсата на изрично указание за неговата обжалваемост. В тази връзка нормата на чл.208 ал.3 ГПК изрично посочва, че на обжалване подлежи само определението, с което не се уважава молбата за обезпечение на доказателства. От това следва,че определението, с което молбата по чл.207 ГПК е била уважена, не подлежи на обжалване.

В случая не намира приложение и хипотезата на чл.274 ал.1 т.1 ГПК предвид, че с приключването на производството по събирането на доказателството не се прегражда пътят на защита по основния предмет на делото. В случая въз основа на молбата по чл.207 ГПК е била изготвена СТЕ, заключението по която е прието с определение, с което същата е била уважена. Прекратяването на производството е постановено поради изчерпване предмета на делото и затова определение не подлежи на обжалване. Законодателят не е предвидил самостоятелен инстанционен контрол на тази категория определения с оглед специфичния характер и цел на производството по чл. 207 и сл. ГПК

/в този см. са определенията на ВКС № 3/3.01.2014г по ч.т.д.№4676/2013 на І ТО и № 479/10.07.2015 по гр.д.№ 3553/2015 на ІV ГО/

В подкрепа на изложеното по-горе и за пълнота на изложението следва да се отбележи, че с оглед спецификата на производството по обезпечаване на доказателствата, не се налага да бъде даван ход на устните състезания. Последното предполага пледирането на страните по съществото на спора, който предстои да бъде изясняван от съда.

Само по себе си постановеното прекратително определение по чл.208 ГПК не се ползва със сила на пресъдено нещо и не слага край на събирането на доказателствата. Затова страната, която може да обоснове интерес от провеждането му, може да се възползва от правото си да го упражни нееднократно.

При положение, че производството по чл.207 ГПК е приключило, няма пречка в рамките на общото исково производство страната, лишена от възможността да постави въпросите си към в.лице, да ги формулира в самостоятелно искане за допускане на СТЕ.

При положение, че в рамките на настоящото производство не може да бъде извършван контрол за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, свързани с нарушаване принципа за равнопоставеност на страните, то последните разполагат с такава възможност при обжалването и проверката на окончателния съдебен акт.

Предвид изложеното по-горе производството по подадената частна жалба като недопустимо следва да бъде прекратено.

С оглед на горното, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д.№ 2745/2018 като недопустимо.

Определението може да се обжалва пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД с частна жалба в едноседмичен срок от уведомяването на страните, на осн.чл.274 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: