Решение по Гражданско дело 2261/2018г.

РЕШЕНИЕ №

гр. Варна 2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в

публично заседание на пети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ХРИСТОВА Мл.с. НИКОЛА ДОЙЧЕВ

при секретар ГАЛИНА СЛАВОВА

като разгледа докладваното от мл.съдия Дойчев

в.гр. дело № 2261 по описа за 2018г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е въззивна жалба с вх. 3918/09.07.2018г. от Т.Д.Д. и М.Д.П. срещу решение № 157/20.06.2018г. по гр.д. № 578/2017г. на РС-Провадия, с което е прието за установено по отношение на М.Д.П. и Т.Д.Д., че „Екофарм Венчан" ООД е собственик на недвижим имот- овощна градина, а по скица нива, находяща се в землището на с.Венчан, общ.Провадия обл.Варна с площ от 7.118дка, съставляваща имот №015003 по плана на с.Венчан, парцел 3 в масив 15 по плана за земеразделяне на землището на селото в местност „Помпена Златина" при граници: имот №000152 и имот №015027, придобит въз основа на давностно владение, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 вр. с чл.82 от ЗС.

Във въззивната жалба се твърди, че решението на РС-Провадия е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Твърди се, че процесният имот е бил отдаван под наем, респ. под аренда с шест договора от 2000г. до 2014г., включително към настоящия момент, със срок на действие на последния договор до 2020г. Посочва се, че от справка в TP, З.Ж.П.и З.Ж.Ц., са едно и също лице и че е съдружник с непарична вноска в „Екофарм Венчан" ООД. Твърди се още, че З.Ж.е роднина по права линия на С.В.В..

Навеждат се твърдения, че „Екофарм Венчан" ООД е държател, а не владелец. Поради тази причина било необходимо промяната на държането във владение, да намери външен израз, който да бъде доведен до знанието на досегашния владелец, като се извършат действия, които отричат правата на собственика. При липсата на такива действия, то промяната била скрита и не можело да настъпят последиците на чл. 78, ал. 1 от ЗС.

На следващо място се заявява, че с договора за наем от 2009г., сключен със З.Ж.П./Цанова (по съпруг), същата е придобила фактическата власт над имота като частен земеделски производител, а е развивала търговската си дейност като съдружник в „Екофарм Венчан" ООД на основание сключените договори за наем/аренда. В тази връзка се твърди, че е налице завладяване по скрит начин, тъй като управителя на дружеството С.В. и З.Ж.П.са роднини и съдружници в „Екофарм Венчан" ООД. Оспорва се извода на първоинстанционния съд, че процесният имот е бил засят от с овощни дръвчета от „Екофарм Венчан" ООД, както и че владението му е било явно. Оспорва извода на съда, че представените по делото договори за наем и аренда били неотносими към делото.

В заключение, с жалбата се иска решението на РС-Провадия да бъде отменено, а искът на въззиваемите да бъде отхвърлен като неоснователен с произтичащите от това последици за разноски.

В срока по чл. 263 от ГПК не е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна.

По предмета на така предявения иск:

Ищецът „Екофарм Венчан" е предявил положителен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК срещу М.Д.П. и Т.Д.Д., за признаване за установено между страните, че „Екофарм Венчан" е собственик на следния недвижим имот - нива, находяща се в землището на с. Венчан, общ. Провадия, обл. Варна с площ от 7.118дка, съставляваща имот с № 015003 по плана на с. Венчан, парцел 3 в масив 15 по плана за земеразделяне на землището на с. Венчан в местност „Помпена Златина" при граници: имот №000152 - дере на Общински поземлен фонд и имот №015027 - Овощна градина на „Екофарм Венчан" ООД.

Ищецът твърди, че е собственик на гореописания имот. Излага, че през 2005г. е завладял имота, като го е заградил с трайна ограда и в същия имот в началото на 2007г., а именно м. април е посадил плодни дървета- ябълки, като понастоящем имотът представлява ябълкова градина. Твърди се, че дружеството повече от 10 години владее имота като собственик - явно, спокойно, непрестанно и необезпокоявано. Твърди, че още от 2005г. до момента на предявяване на исковата молба в съда - 22.05.2017г. той владее имота като свой.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците М.Д.П. и Т.Д.Д., с който същите оспорват предявения иск. Същите твърдят, че са собственици по наследство на процесния имот, като същият е бил възстановен на наследодателката им от ПК Провадия. Твърдят, че са давали имота под аренда и наем след възстановяването му и са получавали рента за това. Излагат че не са губили владението му, тъй като са го владеели чрез трети лица, а именно арендаторите, с които са сключвали договори. Молят за отхвърляне на исковата претенция.

ВОС като съобрази доводите във въззивната жалба на основание чл. 269 от ГПК и събраните пред първоинстанционния съд доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото се установява, че процесният имот с № 015003 по плана на с. Венчан, находящ се в землището на с. Венчан, общ. Провадия, обл. Варна с площ от 7.118дка, с начин на трайно ползване - нива, е бил възстановен на наследодателя на ответниците - Н.М.Д. (тяхна майка) с Решение № 2227/17.05.1999г. на Поземлена комисия-гр. Провадия по реда на ЗСПЗЗ. Процесният имот е бил отдаван под наем и под аренда на различни лица през годините, както следва: 1) на Земеделска кооперация за производство и услуги „Съединение" с договор за наем от 22.09.2000г.,; 2) на „БКС-1" ООД с договор за аренда от 12.07.2003г.; 3) на З.Ж.П.с договор за наем от 23.02.2009г. и от 01.09.2011 г.; 4) на Н. Н. М.с договор за аренда от 23.07.2014г., действащ понастоящем до 2020г.

От договорите за наем, сключени със З.Ж.П.(л. 53-57) и удостоверение изх. № ПО-04-207/29.05.2018г. от Общинска служба по земеделие - Провадия (л. 102), се установява, че процесният имот е бил обработван за стопанските 2009/2010г., 2010/2011г., 2011/2012г., 2012/2013г. и 2013/2014г. от З.П., в качеството й на частен земеделски производител, с подадени заявления по чл. 70 от ППЗСПЗЗ. Свидетелят Н. посочва, че е упълномощен да получава арендните плащания от З.П. и че ответниците постоянно държат връзка с този имот. От справка в TP по партидата на „Екофарм венчан" ООД е видно, че З.Ж.П.е съдружник в ищцовото дружество от 07.12.2011 г. до настоящем. Св. М.З.посочва, че познава баща й Ж.П., който съгласно показанията й „е арендатор и работи заедно с г-н В.". По делото се установява, че въззивниците са получавали без прекъсване дължимия наем, респ. рента за процесния имот.

„Екофарм Венчан" ООД се занимава по занятие с арендаторска дейност и обработване на земеделски земи, като няма спор, че е собственик на имот с № 015027, находящ се в землището на с. Венчан, местност „Помпена златина" с площ 80,717 дка, представляващ овощна градина и че се обработва от дружеството - тези факти съдът установява, след справка в предмета на дейност на дружеството в TP към АВ, от представената по делото скица № Ф00657/12.07.2016г., издадена от Общинска служба по земеделие (л.6 от делото на ВРС), включително от показанията св. М.З.(служител в ищцовото дружество до 2009г.), която посочва, че „Екофарм Венчан е арендатор в района...има овощна градина...Засята е с овощни дръвчета -ябълки".

Процесният имот с № 015003 граничи от север, запад и юг с гореописания имот с № 015027, с площ 80,717дка, собственост на ищеца „Екофарм Венчан" ООД, а откъм изток - с дере. Също така, и двама имота попадат в масив 15 по плана на земеразделяне на землището на с. Венчан в местността „Помпена златина". Съдът установява всички тези факти от представената по делото скица № К00973/06.06.2017г., издадена от Общинска служба по земеделие (л.13), както и от разпитаните по делото свидетели на ищеца - св. М.З.и В.В. (бивши служители в „Екофарм венчан" ООД), така и на ответника - св. Н. Н. (вуйчо на ответниците), включително от приетата по делото съдебно-агротехническа експертиза, изготвена след оглед на място от вещото лице. Същото в о.с.з. от 30.05.2018г. посочва, че процесният имот попада в масив 15 и е част от овощната градина на „Екофарм венчан" ООД. Вещото лице дава заключение, че овощните дръвчета са 11 годишни, като се позовава на представения от Екофарм Венчан" ООД писмен протокол за засаждане от 30.04.2017г. и оглед на място.

От свидетелските показания се установява, че овощната градина на „Екофарм венчан" ООД, е оградена с бетонни колове и оградна мрежа от 2006г., като оградата съществува и към настоящия момент. Св. В. заявява, че като служител в „Екофарм Венчан" ООД, лично е участвал в сеенето на дръвчетата през 2006г. От св. Н. Н. се установява, че порталът към овощната градина е заключен и не може да се влезе, респ. че до процесния имот няма достъп повече от три години. Синът му Н. М.е подавал молби в полицията да влязат в процесния имот и да бъдат изкоренени овощните дръвчета, като от „Екофарм" обещали, като си оберат реколтата, да освободят мястото. Това се потвърждава и от показанията на св. В.В., който посочва, че е знаел за наличието на претенции за част от овощната градина - „чуваше се от хората, че някой има претенции за част от тази градина". От свидетеля Н. М.се установява още, че С.В., управителят на „Екофарм Венчан" ООД, многократно е искал да закупи имота на ответниците, но последните отказвали - „В. многократно е искал да закупи имота...но са отказвали...два-три пъти са пращали хора да ходят при племенницата ми в Първомай", което изцяло кореспондира с приетото по делото писмо от ищцовото дружество, адресирано до М.Д.П. с предложение за закупуване на процесния имот за сумата от 11200.00 лева (л. 73).

С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Съгласно теорията и съдебната практика, придобивната давност е сложен юридически факт, който има за последица придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от време. Нормата на чл. 79, ал. 1 от ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС. Правната последица - придобиване на вещното право - е нормативно свързана само с тези юридически факти. В чл. 68 от ЗС владението се определя като упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Практиката приема, че за да се придобие един имот по давност в хипотезата на чл. 79, ал. 1 от ЗС, владението следва да бъде постоянно, непрекъснато, несъмнително, явно и спокойно в продължение на 10 години.

Съдът намира, че ищецът не доказа пълно и главно, че е придобил процесния имот чрез давностно владение в продължение на 10 години, като съображенията за това са следните:

По делото се установява, че ответниците са отдавали процесния имот под аренда и под наем последователно от 2000г. като понастоящем последният договор от 2014г. действа до 2020г. Тоест ответниците са владели имота през годините чрез наемателите/арендаторите, които имат качеството на държатели. От разпита на св. Н. се установява, че последният е получавал съответния наем/рента и го е изпращал на ответниците. Няма данни ответниците да са се дезинтересирали от имота, а се установява, че държат връзка с този имот, в който смисъл са и показанията на св. Н..

Съгласно теорията и съдебна практика на върховния касационен съд, когато едно трето лице реши да придобие владение един имот по смисъла на чл. 68 от ЗС (който се владее преди това от друг), той трябва да отстрани преди всичко владението на досегашния владелец. В тази връзка, установяването на собствена фактическа власт с намерение за своене върху един имот, който се владее вече от друг, трябва да бъде доведено до знанието на досегашния владелец. Последният следва да знае, че му е отнето владението, респективно, че се упражнява фактическа власт върху имота му с намерение за своене, съответно, че му се отричат правата на действителен собственик, за да може да се защити. В противен случай, ако действията, обективиращи своене, не са стигнали до знанието на собственика, владението би било установено по скрит начин, а последното не е владение и не може да бъде противопоставено на собственика, респ. имотът не може да бъде придобит по давност.

По делото няма събрани данни, че ответниците, като собственици на имота, са знаели, че „Екофарм Венчан" ООД, отричайки техните права, е започнал да владее имота с намерение да бъде придобит по давност. Съответно по делото няма данни „Екофарм Венчан" ООД да е отнел владението от ответниците и да е обективирал пред тях намерението си за своене. На първо място, от свидетелите на ищеца, бивши негови служители -М.З.и В.В., преценени при условията на чл. 172 от ГПК, не се установява въобще „Екофарм Венчан" ООД да е обективирал по някакъв начин желанието си да държи имота като собствен. Нещо повече, свидетелите дори не са наясно за точното местоположение на процесния имот и дават обща информация за обработваната от Екофарм Венчан" ООД овощна градина. На второ място, индиция за скрития характер на владението на „Екофарм Венчан" ООД, следва от факта, че наемател на процесния имот е З.Ж.П., която е съдружник в „Екофарм венчан" ООД и че в качеството си на частен земеделски производител, официално е заявила за обработване процесния имот пред Общинска служба по земеделие - гр. Провадия за стопанските 2011/2012г., 2012/2013г., 2013/2014г. З.Ж.П.е страна по правоотношението с ответниците и същата е плащала лично дължимия наем на св. Н., в качеството му на представител на ответниците, като няма никакви доказателства, че намерението за своене на „Екофарм венчан" ООД е било „обявено" и „видимо" за ответниците.

На следващо място, от представеното по делото писмо се установява, че „Екофарм Венчан" ООД е предложил на М.Д.П. да закупи имота от нея, като по този начин всъщност не отрича, а обратното - декларира, че признава правото на собственост на ответниците и явства за външна (спрямо ответниците) липса на намерение за своене. Това поведение на „Екофарм Венчан" ООД навежда на извода за скриване на действителното му намерение за своене на вещта. Криенето на владението от едно лице, означава, че такова владение не е установено. Скриването на владението от ответниците, които са заинтересовани да знаят за съществуването му, опорочава владението и го прави негодно за придобивна давност, докато трае неговия скрит характер. В случая липсват данни, че намерението за своене на ищеца е демонстрирано пред ответниците ясно и категорично с отричане на техните права върху съсобствената вещ. От обстоятелствата по спора е видно, че не е била налице обективна пречка такова демонстриране да бъде извършено.

Горният извод не се променя от факта, че достъпът до имота е бил ограничен, чрез поставянето на ограда по целия масив, в който влиза и процесния имот, тъй като това е нормално предвид големия мащаб на дейността по отглеждане на овощни дръвчета, още повече, че ответниците са си получавали дължимия наем за имота. От показанията на св. Н. от о.с.з. от 21.03.2018г. се установява, че няма достъп до имота повече от три години, като дори и да се приеме, че след 2014г. е налице узнаване от ответниците за действителните собственически намерения на „Екофарм Венчан" ООД, то изтеклият период от време към настоящия момент не е достатъчен за придобиване на имота по давност. Отделно, от св. Н. се установява, че са подавани молби до полицията, тоест налице е противопоставяне от страна на ответниците на поведението на „Екофарм Венчан" ООД по отношение на процесния имот, което според съда, опорочава давностното владение.

По изложените съображения, в настоящия съдебен състав не се създаде сигурно убеждение в истинността, респективно верността в твърдените от ищеца юридически факти, което обосновава крайния извод, че „Екофарм венчан" ООД не е придобил собствеността върху процесния имот чрез явно и спокойно в продължение на десет години давностно владение.

Доколкото не е наведено от ищеца друго основание за придобиване на имота искът за собственост, се явява неоснователен.

Предвид противоположните правни изводи, до които достигна настоящият съдебен състав, спрямо тези на първоинстанционния съд, решението на последния следва да бъде отменено, а предявеният иск за собственост да бъдат отхвърлен.

По разноските:

Предвид отхвърлянето на исковете, решението на PC-Варна следва да бъде отменено и в частта за разноските. „Екофарм Венчан" ООД следва да бъде осъден да заплати на Т.Д.Д. и М.Д.П. сумата от 500.00 разноски пред първата инстанция, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Пред въззивната инстанция не са направени разноски от въззиваемата страна, нито са искани такива, поради което разноски не следва да бъдат присъждани.

Водим от горното, съдът

РЕШИ: