Р Е Ш Е Н И Е

№……….……….…./…………….…….2018 г.

гр. Варна

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на двадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА

мл.с. ТАНЯ КУНЕВА

при секретар Елка Иванова,

като разгледа докладваното от мл. съдия Кунева

въззивно гр.д. № 2148 по описа за 2018 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. № 45392/04.07.2018 г. на Д. Х. Т., с ЕГН **********, адрес ***, чрез адв. Г.Я. от ВАК, против Решение № 2446/30.05.2018 г., постановено по гр.д. № 16953/2017 г. по описа на ВРС, ХLI състав, с което е допуснато на основание чл. 344, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 34, ал.1 от ЗС извършване на съдебна делба между В.Й. К., с ЕГН **********, адрес ***, и Д. Х. Т., с ЕГН ********** и адрес *** на следната движима вещ, която се държи от съделителя Д. Х. Т., а именно: лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Гранд Витара“, с ДКН В1230РХ, цвят „маслено зелен металик“, двигател F9QB264C024068, рама JSAJTD44V00115884, дата на първа регистрация 28.06.2006г., при равни квоти между страните – по ½ ид.ч. за всеки от съделителите.

В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно и необосновано, поради което претендира неговата отмяна. Счита за неправилен извода на съда, че след като страните в бракоразводния процес са постигнали споразумение, одобрено от съда, в което изрично са посочили, че проценият автомобил е останал в обикновена съсобственост, е недопустимо в производството по делба, да се установява, че вещта е лично имущество на някой от бившите съпрузи. Намира за приложимо към предмета на спора висящото тълкувателно дело №3/2015 г. по описа на ВКС, ОСГК. Настоява, че е недопустимо прехвърляне на права със споразумението в брачния процес, поради което намира, че не се изключва възможността за установяване на по-голям дял в съсобствеността в последващ процес. Подчертава, че лекият автомобил е закупен по време на брака с лични средства и че е доказал техния произход. С това счита за оборена презумпцията за съвместен принос при придобиване на вещта, поради което неправилно е допуснат до делба автомобилът. От друга страна, счита, че първоинстанционният съд е следвало да постанови частична трансформация, в случай че не приема доводите за пълна трансформация на имуществото. Претендира отмяна на решението и отхвърляне на иска за делба, поради наличие на пълна трансформация на лични средства за придобиване на делбения лек автомобил. В открито съдебно заседание въззивникът, чрез процесуален представител адв. Я., поддържа въззивната жалба, моли за отмяна на решението и присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна В.Й. К., чрез адв. В.Д., с който се оспорва въззивната жалба. Релевира доводи за неоснователност на изложените в жалбата оплаквания. Посочва, че възражението за частична трансформация на средствата, вложени в придобиване на лекия автомобил, е въведено за първи път с въззивната жалба, поради което решаващият състав на ВРС не е бил длъжен да се произнася по него. Счита се, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което се моли същото да бъде оставено в сила. В открито съдебно заседание въззиваемата чрез адв. Д. поддържа изложените в отговора на въззивната жалба доводи, като настоява, че следва да бъде зачетената волята на страните, обективирана в бракоразводното споразумение, че вещите, придобити от съпрузите остават в съсобственост между тях. Подчертава, че в хода на процеса останалия след развода недвижим имот е отчужден и сумата е разпределена между страните. Претендира разноски.

За да се произнесе, настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:

Производството е за делба във фазата по допускането.

Образувано е по искова молба на В.Й. К. срещу Д. Х. Т., с която е предявен иск с правно основание чл.34 ЗС за допускане до делба на лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Гранд Витара“, с ДКН В1230РХ, цвят „маслено зелен металик“, двигател F9QB264C024068, рама JSAJTD44V00115884, дата на първа регистрация 28.06.2006г. при равни квоти между страните: по ½ ид.ч. за всеки от съделителите.

В исковата молба се излага, че страните са сключили граждански брак на 07.10.1984г., който бил прекратен с развод с решение №830/01.03.2017г. по гр.д.№ 10777/2016г. по описа на ВРС. По време на брака съпрузите придобили в режим на съпружеска имуществена общност апартамент №19, находящ се в гр.Варна, както и лек автомобил Сузуки Гранд Витара с ДКН В1230РХ. Ищцата живяла в жилището до 01.09.2017г., след което го напуснала, а автомобилът се намирал във владение на ответника. След прекратяване на брака вещите останали съсобствени между страните при равни квоти, като ищцата моли вещите да бъдат допуснати до делба, с което да се прекрати съсобствеността върху същите.

В срока и по реда на чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който признава иска за частично основателен относно описания в исковата молба апартамент, който поради оттегляне на иска в тази част не е предмет на производството. Оспорва иска за делба като неоснователен по отношение на автомобила, тъй като бил негова лична собственост, придобит с лични средства на съпруга, получени от ДЗЗД „Томови и син“, БУЛСТАТ 103935989. Гражданското дружество било регистрирано на 25.04.2005 г. със съдружници ответника Д. Х. Т. и баща му Х. Т. Х., като за нуждите на дружеството на 29.04.2005г. била разкрита разплащателна сметка. Сочи, че с решение на ОСС на ДЗЗД „Т. и син“ от 14.04.2010г. било решено дружеството да закупи автомобил с повишена проходимост на името на дружеството. С решение №2 от същото ОСС управителят на дружеството Х. Х. бил задължен да предостави на Д.Т. нотариално заверено пълномощно, с което последният да закупи МПС на името на дружеството. Твърди, че на 21.06.2010г. Х., действащ в качеството на управител на „Т. и син“ ДЗЗД, предоставил нотариално заверено пълномощно на Т., като предоставя права на упълномощеното лице да го представлява пред „Банка Пиреос България“ АД, клон Варна като се разпорежда със сумите по банковата сметка на дружеството, както намери за добре, в това число и с права да тегли и внася суми в неограничен размер. С решение №1 от ОСС на „Т. и син“ ДЗЗД от 22.06.2010 г. Д.Т. информирал дружеството, че е намерил по интернет подходящ автомобил с повишена проходимост /процесният автомобил/, както и че е постигнал ценова отстъпка с крайна цена на автомобила 12900 EUR.С решение №2 от ОСС от същата дата дружеството взело решение за промяна в условията за закупуване на автомобила, като същият да бъде закупен на името на съдружника Д.Т. като физическо лице, за което от дружеството да бъде предоставена сума за закупуване на автомобила във вид на заем с 1% годишна лихва, със срок на погасяване 10 години и една година гратисен период. Твърди, че на 24.06.2010г. изтеглил от сметката на дружеството сумата от 13150 евро, необходими за закупуване на автомобила от Германия и покриваща транспортните разходи до там и обратно. На 29.06.2010г. Д.Т. закупил автомобила в гр.Франкфурт, Германия. Сочи, че на 02.07.2010г. ответникът официално регистрирал закупеното МПС в Република България.До месец 09.2014г. договор за заем между „Т. и син“ ДЗЗД и физическото лице Д. Х. Т. не бил сключван, суми на дружеството не били плащани от Т. и претенции от дружеството за възстановяване на сумите не били предявявани. Сочи, че на 16.12.2012г. починал Х. Х. и с Решение от 05.09.2014г. дружеството било прекратено. Поддържа се, че по посочения начин „Т. и син“ ДЗЗД са му дарили сумата, с която е закупено процесното МПС и поради това автомобила бил лична собственост на ответника и следва да бъде изключен от делбата.

Настоящият съдебен състав на ВОС, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, че сключеният между В. К. и Д.Т. граждански брак от 07.10.1984 г., е прекратен с развод с решение № 830/01.03.2017 г. по описа на ВРС.

От представения по делото учредителен договор от 25.04.2005 г., с нотариална заверка на подписите, се установява, че Х. Т. Х. и Д. Х. Т. са сключили договор за създаване на дружество по ЗЗД с наименование „Т. и син“. Съобразно чл. 4 от договора управител на дружеството е Х. Т. Х.. Предметът на дейност на дружеството съгласно чл. 1 е свързан с предоставяне на експертни и консултански услуги и обучения в различни области.

Видно от договор за разкриване на разплащателна сметка от 29.04.2005 г., на ДЗЗД „Т. и син“ е разкрита такава в „Евробанк“ АД от управителя Х. Х..

От протокол №1/2010 г. от 14.04.2010 г. от общо събрание на съдружниците в ДЗЗД „Т. и син“ се установява, че същите са взели решение за закупуване и експлоатация на лек автомобил с повишена проходимост на името и за сметка на дружеството

Видно от протокол №2/2010 от 22.06.2010 г. от общо събрание на съдружниците в ДЗЗД „Т. и син“, е предложено закупуването на конкретен автомобил: Suzuki Grand Vitara 1.9 DDisS, дизел, масленозелен металик, на металик, на 4 години и около 65000 км., на обявена цена 12999 евро, от дилъра AUTO SALES, Am Hetgesborn 28, 35510 Butzbach, Германия при крайна цена 12900 евро. Съгласно т. 2 от протокола е взето решение за промяна на условията за закупуване – автомобилът да се закупи за сметка на дружеството, но на името на Д.Т. като физическо лице с договор за заем, който ДЗЗД „Т. и син“ предоставя при условие при 1% годишна лихва за срок от 10 години и с 1 година отлагателен период.

Въз основа на взетото на 22.06.2010 г. решение на Д.Т. е предоставено пълномощно, с което същият е упълномощен да представлява управителя на ДЗЗД „Т. и син“ пред „Банка Пиреос България“ АД – клон Варна за ползването на откритата разплащателна сметка на дружеството в същата банка, както и да внася и тегли неограничено суми по сметката.

С оглед предприетото оспорване автентичността на представените протоколи от проведени общи събрания на съдружниците в ДЗЗД „Т. и син“ по отношение на подписа на съдружника Х. Х., е допусната съдебно-почеркова експертиза. От експертното заключение се установява, че подписите, положени за управител в Протокол №1/2010г. от общото събрание на съдружниците в ДЗЗД „Т. и син“ от 14.04.2010г. и Протокол №2/2010г. от общото събрание на съдружниците в ДЗЗД „Т. и син“ от 22.06.2010г., са изпълнени от Х. Т. Х..

По делото е прието за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, че на 24.06.2010 г. ответникът Д. Х. Т. е изтеглил от сметка на „Т. и син“ ДЗЗД сумата от 13159 евро, както и че автомобилът е закупен в гр. Франкфурт - Германия от Д. Х. Т., където е заплатена и продажната цена.

За установяване стойността на закупения лек автомобил е представена договор за закупуване на автомобила от 08.06.2010 г. на немски език, придружен с превод на български език на документа, за сумата от 12900 евро.

Не е спорно между страните, а и от представения препис-извлечение от акт за смърт се установява, че съдружникът Х. Х. е починал на 16.12.2012г., като в резултат на това с решение на общо събрание на съдружниците в ДЗЗД „Т. и син“ от 05.09.2014 г. е прекратено гражданското дружество.

Видно от решение № 830 от 01.03.2017 г., постановено по гр.д. № 10777/2016 г., гражданският брак между Д. Х. Т. и В.Й.К. е прекратен с развод. В същото е одобреното от съда споразумение между съпрузите, съгласно което придобитото по време на брака имущество – недвижим имот и лек автомобил „Сузуки Гранд Витара“ с рег. № В1230РН, остава в обикновена съсобственост между съпрузите след развода.

По делото са ангажирани гласни доказателства посредством разпита на един свидетел – В.Е.Г., който споделя, че е присъствал при закупуването на автомобила, като ответникът му е заявил, че закупува колата за фирмата с баща му.

По така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

В обхвата на така посочените въззивни предели, настоящият съдебен състав на ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл. 269, ал.1, изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до въпроса относно последиците на споразумението, одобрено от съда с бракоразводното решение в последващ процес за делба на имущество, придобито по време на брака, възможността да се установява трансформация на лично имущество, както и допустимо ли при доказана частична трансформация, съдът да постанови такава.

Не е спорно между страните, че с одобреното по реда на чл. 49, ал. 4 от СК споразумение бившите съпрузи при прекратяване на брака са постигнали съгласие лекият автомобил, придобит през време на брака да остане в съсобственост между тях. В случая въззивникът, ответник в първоинстанционното производство, се позовава на трансформация на лично имущество в придобиването на делбената вещ, предмет на споразумението.

Настоящият съдебен състав споделя практиката на ВКС, съобразно която споразумението, одобрено от съда, в частта, уреждаща имуществените отношения между бившите съпрузи, когато няма постигнато съгласие относно квотите в съсобствеността, не съставлява пречка в последващ процес да се установяват правата на бившите съпрузи в съсобствеността. В случая страните са договорили, че лекият автомобил остава съсобствен между страните, но това не е основание да се приеме, че е налице пречка бившият съпруг да установи преобразуване на лично имущество в придобиването на общата вещ. Не може да се презумира, че при сключване на споразумението действителната обща воля на страните е бившият съпруг да получи дял от имущество, придобито с лични средства на другия съпруг. С бракоразводното споразумение не се прехвърлят права, освен ако страните изрично и недвусмислено не са заявили желанието си за това, какъвто не е настоящия случай.

Следва да се отбележи, че при релевиране възражение за трансформация на лично имущество е достатъчно да се твърди, че съпругът е вложил собствени средства при закупуване на общата вещ, като въпросът дали е налице пълна или частична трансформация е правен и се извежда от събраните по делото доказателства. В разпоредбата на чл. 23 от СК не са предвидени два самостоятелни иска за установяване на собственост, а две хипотези - възможност страната да установи преобразуване на лично имущество в придобиването изцяло или отчасти на дадена вещ. По тези съображения възражението на въззиваемата, че съдът не може да разглежда частична трансформация при заявена пълна такава са неоснователни.

От анализа на събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява наличие на твърдяната от ответника трансформация по смисъла на чл. 23, ал. 1 от СК.

За да обоснове наличието на преобразуване на лично имущество при придобиване на автомобила, ответникът твърди, че произходът на средствата, вложени в закупуването му са негови лични, получени в резултат на дарствена сделка от ДЗЗД „Т. и син“. Тези твърдения не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Участниците в „Т. и син“ ДЗЗД са взели решение на 22.06.2010 г. за предоставяне на заем на съдружника Д.Т. за закупуване на автомобил на името на последния, като изрично са посочили условията и срока на договора. Автентичността на писмения документ, в който е обективирано това решение, е установена категорично от допусната по делото съдебно–графологична екпертиза, което заключение настоящият съдебен състав кредитира като обективно и компетентно дадено съобразно специалните знания на вещото лице. Безспорно е, че от сметката на съдружниците е изтеглена сума за закупуване на процесния автомобил и същият е придобит с тези средства. При така установените факти съдът намира, че между съдружниците в ДЗЗД „Т. и син“ и ответника Т. е сключен договор за заем, а не договор за дарение, както се твърди. Договорът за заем е неформален и реален договор, поради което не е необходимо да е налице изричен писмен акт за неговото сключване. Тълкувайки действията на участниците в него – решение за предоставяне на заема, изготвяне на пълномощно за теглене от сметката на дружеството, изтегляне на сумата от нея, съдът намира, че волята на съдружниците е да се предостави заем на парична сума на Т. за закупуване на лекия автомобил, а не същата да се предоставя безвъзмездно. Обстоятелството, че до 09.2014 г. въззивникът не е изпълнявал задължението си за връщане на заетата сума и че гражданското дружество е прекратено след смъртта на един от съдружниците, не променя възмездния характер на възникналото правоотношение. Фактът, че спрямо Т. не са предприеми действия по събиране на дълга, не означава, че сумата му е дарена. Волята на съдружниците е недвусмислена – сумата да се предостави в заем на физическото лице Д.Т. при точно определени условия - срок на издължаване 10 години при 1 % годишна лихва и едногодишен гратисен период.

Не е спорно, че процесният лек автомобил е придобит по време на брака на бившите съпрузи и то с тези средства. Меродавният момент за възникване на съпружеската имуществена общност е придобиването на вещното право по съответния възмезден юридически способ - по време на брака на съпрузите съобразно презумпцията на чл. 21 от СК. Съобразно трайната съдебна практика, която настоящият съдебен състав изцяло споделя, погасяването на заем от единия съпруг, взет за плащане на цената на придобитата през време на брака вещ, не създава в негова полза вещни претенции и не може да промени вече възникналите общи вещни права между съпрузите. Създават се само облигационни отношения с оглед изравняване на участието на съпруга в изплащане на задължението (в този смисъл т. 4 от ТР № 5 от 29.12.2014 г. по тълк.д. № 5/2013 г. на ВКС, ОСГТК, Решение № 36 от 31.03.2015 г. по гр.д.№ 3386/2014 г. на ВКС, ІІ г.о., Решение №799/20.11.1992 г. по гр.д. №533/1992г. на ВКС, Решение №127/28.03.2006 г. по гр.д. №817/2005 г. и други). Това е така, защото задължението за изплащане на заема е възникнало като солидарно задължение за двамата съпрузи по аргумент от чл. 32, ал. 2 от СК.

Ето защо, доколкото придобитата по възмезден начин вещ със заемни средства по време на брака задоволява семейни нужди, съпрузите са солидарно отговорни за връщане на заема по аргумент от чл. 32 от СК, а върху същата възниква обща, бездялова, съсобственост. Не се установи, че автомобилът е закупен във връзка с дейността на дружеството, която от своя страна и непредполага необходимост от подобна вещ с оглед нейния характер. Предназначението на вещта не се опровергава и от показанията на свидетеля Г., доколкото в тази част същите пресъздават изявление на ответника и не са подкрепени от останалите събрани по делото доказателства. Промяната в намерението на съдружниците с решението от 22.06.2010 г. да предоставят заем на Т. и автомобилът да се закупи на името на физическото лице, обосновават извод, че целта на придобиването не е свързана с предмета на дейност на дружеството. Поради липсата на доказателства за извънсемеен произход на средствата в закупуването на лекия автомобил, съдът намира за неоснователно на възражението по чл. 23 от СК за преобразуване на лично имущество в придобиването на делбената вещ.

Ответникът не е оборил презумпцията за съвместен принос в придобиване на вещта, поради което по аргумент от чл. 28 от СК при прекратяване на съпружеската имуществена общност правата на бившите съпрузи в съсобствеността са равни.

По изложените съображения, съдът намира, че дяловете на съделителите в съсобствеността се равняват на ½ ид.ч. от лекия автомобил, при които дялове следва да се допусне делбата.

Предвид съвпадане на крайния извод на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, макар и по различни правни съображения, решението на Варненския районен съд следва да бъде потвърдено.

По отношение на разноските във въззивното производство е приложимо общото правило на чл. 78 от ГПК, доколкото пред въззивната инстанция е пренесен спор относно наличието на съсобственост по отношение на обекта на делба и правата на всеки от съделителите (в този смисъл е трайната практика на ВКС – Определение № 255/09.10.2013 г. по гр.д. 563/2012 г. на ВКС, I г.о., Определение № 226/05.06.2013 г. по ч.гр.д. 3125/2013 г. на ВКС, II г.о., Определение № 252/11.07.2014 г. по гр.д. 2024/2014 г. на ВКС, I г.о., Определение № 692/29.09.2014 г. по гр.д. 4283/2014 г. на ВКС, III г.о., Определение №202/13.10.2017 г. по гр.д. №3295/2017 г. на ВКС, I г.о. и др.).

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на въззиваемата В. К. следва да бъдат присъдени направените разноски пред въззивната инстанция в размер на 600 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, доказателства за които са представени (л.22 от делото). Същите следва да бъдат възложени в тежест на въззивника Д.Т..

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 2446/30.05.2018 г., постановено по гр.д. № 16953/2017 г. по описа на ВРС, ХLI състав.

ОСЪЖДА Д. Х. Т., с ЕГН ********** и адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на В.Й. К., с ЕГН ********** и адрес ***, сумата от 600 (шестстотин) лева, представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл. 280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: