Р Е Ш Е Н И Е

 

№……

гр.Варна, .......12.2018г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

     Варненският окръжен съд, Гражданско отделение, в открито съдебно заседание на пети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ:  ТАТЯНА МАКАРИЕВА

мл.с.ТАНЯ КУНЕВА

     при участието на секретаря Елка И., като разгледа докладваното от мл.съдияБажлекова в.гр.д.№ 2087/2018г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по Въззивна жалба от Прокуратурата на РБ срещу решение № 3320/13.07.2018г. постановено по гр.д. № 18613/17г. на ВОС, в частта му, с която е била осъдена да заплати на ищцата сумата за разликата над 1200лв. до присъдените 1600лв. като обезщетение за имуществени вреди, произтичащи от водено срещу нея наказателно производство, което е прекратено, на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, както и съдебно-деловодни разноски. Счита решението в тези части за неправилно, тъй като от доказателствата по делото не е била установена причинна връзка между претърпените вреди и повдигнатото обвинение. В жалбата се твърди, че наказателното производство, по което ищцата е била привлечена като обвиняемо лице не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което съдът необосновано е приел, че сумата от 1200лв., заплатена от ищцата за адвокатски услуги не е прекомерна. Неправилно е прието, че сумата от 100лв., заплатена за адвокатско възнаграждение по повод участие на ищцата като свидетел в очна ставка и преди привличането й като обвиняем, представлява претърпяна имуществена вреда, която е пряка и непосредствена последица от повдигнатото обвинение. Излага се също, че разноските в размер на 100лв. за заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне и подаване на молба за снемане на криминална регистрация също не представлява пряка и непосредствена последица от повдигането на обвинение.  Необосновани и неправилни са изводите на съда, че претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е доказана и основателна. Претендира се отмяна на решението като неправилно, като се отхвърли иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за разликата над 1200лв.до присъдените 1600лв.

В предвидения срок въззиваемата Д.К.И. е депозирала отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Мило за потвърждаване на решението на ВРС и за присъждане на разноските за въззивното производство.

 

     За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от фактическа страна:

     Производството пред първа инстанция е било образувано по искова молба, подадена от Д.К.И. *** срещу Прокуратурата на Република България, с предявени осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да й заплати сумата от 1600 лева, представляваща обезщетение за понесени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени адвокатски хонорари в наказателното производство, водено  срещу нея, повдигнато на 14.07.2017г. обвинение за извършено престъпление по чл. 323, ал.1, вр. чл.20, ал.1,т.2 и т.3 от НК, което производство е било прекратено с влязло в сила на 07.11.2017г. постановление на ВРС. В обстоятелствената част на исковата молба подробно са изложени твърдения за претърпените имуществени вреди, които са следствие на повдигнатото и поддържано обвинение от Прокуратурата по прокурорска преписка №4224/2016г. на ВРП и досъдебно производство №879/2016г. на ОД на МВР Варна, III РУ, за деяние, квалифицирано по чл. 323, ал.1, вр. чл.20, ал.1,т.2 и т.3 от НК, по което е било прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, л.1, т.1 НПК – поради липса на извършено престъпление.

     От материалите по ДП № 879/2016г. на ОД на МВР-Варна, се установява следното: ДП №879/2016г. е образувано срещу неизвестен извършител; с постановление от 14.07.2016г. на ищца е повдигнато обвинение по ч.323, ал.1, вр.чл.20, ал.1,2 и 3 НК ;    през 2016г. ищцата е била призовавана от органите на полицията във Второ РУ за снемане на показания като свидетел. През м. януари 2017г., същата е призована да се яви в качеството на свидетел за извършване на очна ставка.  След привличането й като обвиняемо лице, ищцата е разпитана за извършено престъпление по чл.323, вр.чл.20 НК и й е определена мярка за неотклонение – подписка; С постановление  на ВРП от 27.09.2017г. наказателното производство срещу ищцата е прекратено на основание чл.199 и чл.243, ал.1, т.2 НПК- поради липса на доказателства; с определение, постановено по ЧНД №4624/2017г. по описа на ВРС постановлението на ВРП от 27.09.2017г. за прекратяване на наказателното производство, като е прекратил същото на основание чл.243, ал.1, т.1, вр.чл.242, ал.1, т.1 от НПК; определението на съда за прекратяване на наказателното производство е влязло в сила на 07.11.2017г.

Видно от приложените по досъдебното производство пълномощни, ищцата е била представлявана и защитавана от адв. Г.Г..

По делото е представено копие от заповед № 3286з-4240/06.12.2017г., с която е разпоредено снемане от всички информационни фондове на МВР полицейската регистрация, извършена на Д.И.. В заповедта е посочено, че искането е отправено от ищцата, чрез адв. Г.Г.

Ищцата е представила с исковата молба пет броя разписки за заплатени адвокатски възнаграждения, както следва: 100лв. за изготвяне на документи за заличаване на криминална регистрация по ДР №879/2016г. на ОД на МВР Варна; 100лв. за защита по досъдебното производство, 100лв. за обжалване на постановление за прекратяване на досъдебно производство; 100лв. за съдействие и консултации, очни ставки на свидетели по ДП 879/2016г.; 1200лв. за защита по досъдебното производство.

Правни съображения и изводи.

     Обжалвания съдебен акт е валиден и допустим.

     Обезщетението за вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се дължи ако лицето бъде оправдано или наказателното производство бъде прекратено. Основание за ангажиране на отговорността на държавата е обективния факт, че спрямо лицето е било образувано наказателно производство, то е било привлечено в качеството на обвиняем, като му е било повдигнато обвинение за извършено престъпление. Отговорността на държавата е обективна и може да бъде ангажирана независимо от това дали вредите са причинени виновно от длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган. Тази отговорност обхваща всички претърпени имушествени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от воденото наказателно производство, което е било прекратено или лицето е оправдано. В този смисъл, имуществените вреди са конкретно определени.

     От посоченото по-горе се установи, че наказателното производство против ищцата е проведено за период от 14.07.2016г. до 07.11.2016г. по повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.323, ал.1 НК., когато с окончателен съдебен акт, същото е прекратено поради липса на извършено престъпление.Съгласно чл.207, ал.1 НПК, досъдебното производство се образува, когато са налице законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление. Когато се съберат достатъчно доказателства за виновността на определено лице в извършване на престъпление от общ характер, разследващият орган привлича лицето като обвиняем. Когато наказателното производство е образувано и се води срещу определено лице, а в последствие то е оправдано или производството е прекратено е осъществен съставът на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.

     Всички разноски, направени в рамките на прекратеното наказателното производство, които са във връзка с обвинението на Прокуратурата,  срещу ищцата, подлежат на обезщетяване и следва да й бъдат присъдени. От представеното на л. 174 от ДП № 876/2016г. на Трето РУ на МВР Варна пълномощно се установява, че ищцата на 14.07.2017г. е упълномощила адвокат Г.Г. *** да я защитава по досъдебното производство. На посоченото дата ищцата е била призована за разпит като свидетел и й е повдигнато обвинение. С исковата молба в настоящото производство са представени разписки за заплатени суми за адвокатски възнаграждения за извършени действия за правна защита и съдействие. Представените разписки имат характер на договор за правна защита и съдействие, като във всяка разписка е посочен конкретен предмет – защита по досъдебно производство№ 879/2016г., изготвяне на книжа, консултации по същото досъдебно производство, присъствие на разпит и очна ставка на свидетели, всички по досъдебното производство и заличаването на полицейска регистрация, извършена във връзка с воденото срещу ищцата досъдебно производство. Разписките установяват и заплащането на посочените в тях суми в брой.  Съгласно посоченото в пълномощното, адв. Г. е упълномощен да представлява и защитава ищцата по досъдебното производство до приключването му пред всички инстанции, а видно от разписките договаряните и платени възнаграждения са само за защита и съдействие по посоченото досъдебно производство,  в което срещу ищцата е повдигнато обвинение. Липсва посочване на конкретни дати и периода през който тези действия са осъществени, поради което не може да се направи извод, че част от тях са реализирани в периода, когато, ищцата е участвала в отделни действия по разследване, без да има качество на обвиняем или лице, срещу което е образувано досъдебно производство. Безспорно е, че по ДП № 879/2016г. ищцата като обвиняема е била защитавана от адв.Г., същият е изготвял книжа във връзка с обжалване на определението на ВРП за прекратяване на досъдебното производство, присъствал е на предявяване на разследване, предявяване на постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение и  разпити на ищцата като обвиняема по делото.

Настоящият състав на съда намира за неоснователни възраженията на ответника, че част от заплатените от ищцата адвокатски възнаграждения са за осъществена правна помощ при извършване на процесуални действия в период преди ищцата да е привлечена като обвиняемо лице по ДП или след прекратяване на наказателното производство, поради което и същите не са пряка и непосредствена последица от воденото наказателно производство. От представените по делото писмени доказателства се установява, че изплатените суми за адвокатско възнаграждение са за защита, съдействие и консултации по  досъдебното производство, в което ищцата е била привлечена като обвиняема, поради което и тези разходи са пряка и непосредствена последица от това производство. Липсват данни ищцата да е имала полицейска регистрация за периода преди привличането и като обвиняема по досъдебното производство, поради което следва да се приеме, че регистрацията е в следствие на това досъдебно производство. Предвид изложеното, съдът намира, че заплатените разходи за адвокатско възнаграждение за инцииране на процедура по заличаване на полицейската регистрация на ищцата са в пряка и непосредствена връзка с воденото и прекратено наказателно производство.

     Договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е съобразено с правната и фактическа сложност на делото, като съдът счита, че същото е в размер близък до предвидените в чл.12 и чл.13 от Наредба №1/2004г. минимални размери.

     Предвид изложеното следва да се приеме, че посочените в договорите възнаграждения в размер на 1200лв. и съответно по 100лв. за извършени процесуални действия – съдействие и консултации, разпит, подаване на жалба, изготвяне на искане за заличаване на регистрация, или общо 1600лв. са заплатени от ищцата и същите представляват претърпяна имуществена вреда. Решението е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

     Въззиваемата е претендирала разноски за настоящата инстанция, поради което и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на същата следва да се присъдят такива. Съобразно представените доказателства сторените в настоящото производство разноски възлизат на общо 450лв., които следва да се присъдят.

     Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

     ПОТВЪРЖДАВА решение № 3320/13.07.2018г. постановено по гр.д. № 18613/17г. на ВРС.

     ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Д.К.И.,***, с ЕГН ********** сума в размер на 450лв., представляваща разноски за въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.280, ал.3 ГПК..

          

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:              ЧЛЕНОВЕ: