Р Е Ш Е Н И Е
№……… /………………..2018г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА
ХЕКИМОВА
при участието на секретаря ДАРИНА БАЕВА,
като разгледа докладваното от съдия
Писарова в.т.дело №1480 по
описа за 2018г. на ВОС, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по ВЖ на Ж.Ф.Г.,
ЕГН **********,***, с настоящ адрес в Република Италия,
Монтесилвано Корсо, Умберто първи №38, чрез адв.Н.Т. от ВАК, срещу решение
№2800/14.06.2018г., постановено по гр.дело №295/2018г. на ВРС, 19 състав, с
което съдът осъжда ответницата Ж.Ф.Г.,
ЕГН **********,***, да заплати на "Водоснабдяване и канализация -
Варна" ООД, гр. Варна, ул.„Прилеп” № 33, ЕИК 103002253, сумата от 933.38 лв., представляваща остатък
от главница за ползвани и незаплатени ВиК услуги за периода от 14.08.2012г. до
10.12.2013г., на адрес гр. Варна, жк. Младост, бл. 107, вх. 4, ап. 79, абонатен
№1515848; сумата от
82.05 лв., представляваща остатък от
лихва за забава върху главницата за периода от 14.03.2013г. до 19.05.2014г.,
както и законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението в съда на
22.05.2014г. до окончателното й плащане, на основание чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от
ЗЗД.
В жалбата
се излага, че постановеното от ВРС решение е незаконосъобразно и неправилно,
постановено при нарушение и на процесуалните правила при разглеждане на спора.
Твърди се, че съдът неправилно е приел, че подаденото заявление по чл.410 ГПК е
прекъснало давността като не е отчетено, че издадената заповед е била
обезсилена по подадено възражение по чл.423 ГПК от длъжника. Обезсилен е бил и
издаденият изпълнителен лист.
Прави се
довод, че обезсилването на издадената по ЧГД №6573/2014г. заповед за изпълнение
по ч.т.дело №1319/2017г. на ВОС, поражда ретроактивното си действие като
заличава правните последици на депозираното заявление по чл.410 ГПК /т.3б от ТР
№4/2013г. на ОСГТК на ВКС/. Поради това се твърди неправилност на постановеното
от ВРС обжалвано решение тъй като съдът не е приложил разпоредбата на чл.111 от
ЗЗД. Възраженията на ответника са своевременно упражнени с отговора на исковата
молба. Всички отделни претенции от иска се отнасят за периода преди 2013г. и до
м.12.2013г., поради което са погасени към датата на исковата молба – 08.01.2018г.
Отделно от
изложеното, въззивникът чрез адв.Т. претендира, че исковете биха били
неоснователни дори при неупражнено от ответника възражение за изтекла
погасителна давност. Твърди, че пред районния съд са оспорени представените от
ищеца документи; възможността с разпечатка от АВ да се установи собственост
върху един имот; неправилно е прието, че ответницата е потребител на услугата
без доказателства в тази насока; липсват мотиви по възражението на ответника,
че издадените от ищеца фактури не са му връчвани за да бъде поставен в забава;
част от фактурите са издадени за същия абонатен номер, но на друг абонат;
първата фактура е за консумация за цяла година; не е отчетено, че в случая
намира приложение кратката тригодишна погасителна
давност съгласно ТР №3/2012г. на ОСГТК на ВКС. Претендира се отмяна на
решението и отхвърляне на исковете ведно с присъждане на сторените разноски, за
които се прилага списък и адв.пълномощно/договор за правна защита.
В срока по
чл.263 ГПК не е постъпил отговор на
насрещната страна ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ –ВАРНА ООД, ЕИК 103002253,
Варна.
В съдебно заседание пред въззивния съд пълномощникът на Ж.Г. адв.Т. поддържа жалбата на
изложените основания. Допълнително се въвежда довод, че отговорността на въззивника
не може да се обоснове със соченото от ищеца основание именно поради липсата на
договор с дружеството.
Насрещната страна Водоснабдяване и канализация –Варна ООД, чрез ю.к.Пл.В. оспорва жалбата
като твърди, че качеството потребител на услугите на доставчика възниква въз
основа на правни норми като ответницата не е оспорила обстоятелството, че е
собственик на имота, за който се води партидата. Твърди, че характерът на
предявения иск като осъдителен е съгласно дадените от съда указания. Оспорва твърдението
на въззивника, че вземането е погасено по давност. Твърди, че в момента за
имота регулярно се заплащат сметките за консумация на ВиК услуги. Счита жалбата
де неоснователна.
За да се произнесе по жалбата съдът съобрази, че пред ВРС е бил предявен
иск от „Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД срещу Ж.Ф.Г. с правно
основание чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, с искане ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 933.38 лв.,
представляваща остатък от главница за ползвани и незаплатени ВиК услуги, за
периода от 14.08.2012 г. до 10.12.2013 г.,
на адрес гр. Варна, ж.к.Младост, бл.107, вх.4, ап.79, абонатен №1515848; сумата
в общ размер на 82.05 лв.,
представляваща остатък от лихва за забава върху тази главница за периода от 14.03.2013 г. до 19.05.2014 г. както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда - 22.05.2014 г. до окончателното й плащане.
В
исковата молба ищецът твърди, че в качеството си на В и К оператор, съгласно
чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги – ЗРВКУ (обн. ДВ бр.18 от 2005г., с поел. изм.), предоставил на Ж.Ф.Г. ***,
услуги, които се отчитали по партида с абонатен номер 1515848, чийто титуляр
бил ответникът. Съгласно чл. 5, т. 6 от Общите условия за предоставянето на В и
К услуги на потребителите от В и К оператор „Водоснабдяване и
канализация-Варна" ООД, потребителите били длъжни да заплащат ползваните В
и К услуги в срок, което ответникът не правил. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите
условия, ответникът бил длъжен да заплаща дължимите суми за използваните В и К
услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, след изтичане на който
срок, той изпадал в забава.
На
22.05.2014г. В и К операторът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК до ВРС, въз основа на което било образувано ЧГД №
6573/2014г. по описа на ВРС. На 26.05.2014г. съдът издал Заповед № 3563 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която разпоредил ответникът
да заплати на ищеца сумата от 1 524.82 лв., представляваща стойност на ползвани
и незаплатени В и К услуги за периода от 15.12.2009г. до 19.05.2014г., сумата
от 244.06 лв., представляваща лихва за забава върху тази главница за периода от
15.12.2009 г. до 19.05.2014 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 22.05.2014 г. до
окончателното плащане, както и сторените по делото съдебно-деловодни разноски,
изразяващи се в заплатена по делото държавна такса в размер на 35.38 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. На 29.08.2017г. ответникът
депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение на основание чл. 414, ал. 1
от ГПК. На 31.08.2017 г. ответникът депозирал възражение срещу заповедта за
изпълнение на основание чл. 423 от ГПК, въз основа на което било образувано ЧТД№1319/2017г.
по описа на ВОС. На 06.12.2017 г. ищецът бил уведомен, че на основание чл. 415,
ал.1 от ГПК предвид подаденото възражение може да предяви иск за установяване
на вземането си. Твърди се, че на 16.07.2014г. ответникът платил доброволно
сумата от 262.03 лв. - главница и сумата от 99.86 лв. - лихва, а в периода от
18.08.2014 г. до 09.02.2016 г. заплатил 329.41 лв. - главница и 102.63 лв. - лихва. На 16.07.2014г.
ответникът заплатил доброволно и присъдените със заповедта за изпълнение
съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 135.38
лв.
С оглед на изложеното
ищецът претендира главница в общ размер на 933.38
лв., за периода от 14.08.2012 г. до 10.12.2013 г., и лихва от 82.05 лв., за
периода от 14.03.2013 г. до 19.05.2014 г., дължими по партида с абонатен №1515848,
формирани както следва: по ф. № 1129914839/14.02.13 г. - 565.62 лв., за периода
14.08.12 г. - 13.02.13 г., и лихва - 53.54 лв., за периода 14.03.2013 г. -
19.05.2014 г.; по ф. № 1130056389/14.03.13 г. - 50.15 лв., за периода 13.02.13
г. - 12.03.13 г., и лихва - 5.60 лв., за
периода 14.04.2013 г. - 19.05.2014 г.; по ф. № 1130200081/15.04.13 г. - 35.82
лв., за периода 12.03.13 г. - 11.04.13 г., и лихва - 3.68 лв., за периода
15.05.2013 г. - 19.05.2014 г.; по ф. № 130336712/17.05.13 г. - 59.70 лв., за
периода 11.04.13 г. - 16.05.13 г., и лихва - 5.60 лв., за периода 17.06.2013 г.
- 19.05.2014 г.; ф. № 1130488320/18.06.13 г. - 47.76 лв., за периода 16.05.13
г. - 17.06.13 г., и лихва - 4.05 лв., за периода 18.07.2013 г. - 19.05.2014 г.;
по ф. № 1130611549/12.07.13 г. - 52.54 лв., за периода 17.06.13 г. - 11.07.13
г., и лихва - 4.11 лв., за периода 12.08.2013 г. - 19.05.2014 г.; по ф. №
1130895566/16.09.13 г.- 14.33 лв., за периода 11.07.13 г. - 11.09.13 г., и
лихва - 0.86 лв., за периода 16.10.2013 г.- 19.05.2014 г.; по ф. №
1131051895/17.10.13 г. - 23.88 лв., за периода 11.09.13 г. - 14.10.13 г., и
лихва - 1.22 лв., за периода 17.11.2013 г. - 19.05.2014 г.; по ф. №
1131182803/15.11.13 г. - 54.92 лв., за периода 14.10.13 г. - 13.11.13 г., и
лихва - 2.37 лв., за периода 15.12.2013 г. - 19.05.2014 г.; по ф. №
1131323470/12.12.13 г. - 28.66 лв., за периода 13.11.13 г. - 10.12.13 г., и
лихва - 1.02 лв., за периода 12.01.2014 г. -19.05.2014 г.
В
срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор
от ответника, в който се посочва, че заповедното производство е нередовно и
искът за установяване съществуването на вземане, е недопустим, защото е „продължение"
на заповедното производство, а в конкретния случай то било недопустимо. Прави се
искане за прекратяване на производството. Посочва се, че установителният иск е
недопустим защото ищецът няма правен интерес от подобно установяване, като, ако
искът не е при хипотезата на продължение на заповедното производство, то той би
следвало да бъде осъдителен такъв, а не установителен. Посочва се, че ако съда
приеме, че следва да се даде ход на претенция за установяване съществуването на
вземане, тези искове противоречатна закона и търговския обичай, тъй като
изнесеното в исковата молба не отговаря на изискванията за добросъвестност на
упражняване на процесуалните права на ищеца, като между страните не съществуват
договорни отношения. По същество оспорва изцяло исковите претенции и
твърденията за съществуване на някакви отношения между страните както и
дължимостта на плащане. Излага се, че за други периоди има плащания по
партидата на този абонатен номер, който бил произволно открит с посочения
титуляр, като това били плащания от трети задължени лица, а ответницата няма
договор с ищеца. Прави искане да се приеме за безспорно и ненуждаещо се от
доказване между страните, че фактурите не са връчвани на ответницата. Прави се
възражение, че ищецът не изпълнява добросъвестно задължението си за редовно
отчитане на потребената вода, като показателно в това отношение било
обстоятелството, че първата претендирана сума била за периода от 14.08.2012г.
до 13.02.2013 г. Ответницата оспорва по съдържание всички представени справки,
които били компютърно генерирани документи, и не било ясно дали имат автор и
кой е той, а видно от представената справка за недобора на частен абонат било,
че абонат по фактурите е друго лице - Ф.И.Д., за което не се спори, че е било в
договорни отношение с ищеца. Не оспорва публикуваните общи условия на ищеца, но
те били в сила само за лицата, с които дружеството било в договорни отношения,
като от исковата молба не ставало ясно дали се твърди, че ответницата има
такива отношения. Исковете счита за неоснователни, защото задължено лице е друг
абонат. Неоснователно твърди, че е искането за присъждане на лихви, тъй като
няма отправена покана до длъжника, а не се касае до сметки с ежемесечно отчитане.
Прави възражение, че всички вземания на ищеца за периодични плащания, с
последна дата от края на 2013 година, са погасени по давност.
Съдът, въз основа на събраните доказателства, твърденията и доводите на
страните, съобразно пределите на въззивното обжалване, намира за установено
следното:
При преценка редовността на жалбата съдът констатира, че същата е постъпила
в законовия срок, от надлежна страна, чрез процесуалния и представител и пред
първата инстанция адв.Т., срещу подлежащ на обжалване акт и при съответствие с
изискванията за редовност на жалбите.
Въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата
инстанция процесуални нарушения, а такива въпреки посочване в жалбата, не се
твърдят изрично. Не се установява основание за невалидност и
недопустимост на решението, предмет на обжалване.
С решението, предмет на обжалване, съдът е осъдил
ответницата да заплати на ВиК –Варна ООД претендираните плащания за доставени ВиК услуги за период по-малък от този в
заповедта за изпълнение. /т.е. обхванат от заповедта/ Съществено е, че въз
основа на проведено в заповедното производство възражение по чл.423 ГПК, са
обезсилени издадените по ЧГД №6573/2014г. на 21 състав на ВРС, заповед за
изпълнение и изпълнителен лист срещу Ж.Ф.Г., съгласно чл.411, ал.2, т.4 ГПК.
Във въззивното производство не се правят доказателствени
искания. По същество с въззивната жалба се правят идентични на въведените пред
първата инстанция възражения – за неправилен извод на съда относно прекъсване
на давността с подаване на заявлението по чл.410 ГПК на 22.05.2014г., въпреки
обезсилване на заповедта и листа по реда на чл.423, ал.3 ГПК; поради
предходното, неправилно неразглеждане от съда на своевременно направеното от
ответника възражение за погасителна давност по чл.111, б.в ЗЗД спрямо двете
суми /давността не се счита прекъсната/; поддържа се възражението за давност на
всички вземания, които са за периодични плащания с последна дата края на
2013г.; оспорване по съдържание на всички приложени документи от ищеца като
едностранно създадени от него и необсъждане на тези възражения от районния съд;
поддържат се твърдения за липса на връчване на фактурите за поставяне на
длъжника в забава; възразява се относно качеството потребител на ответника,
сега въззивник, поради липса на договор с ищеца.
Тези възражения се поддържат чрез пълномощника на
въззивника адв.Т. и в съдебно заседание.
Видно от
приложеното ЧГД №6573/2014г. на 21 състав на ВРС, същото е образувано по
заявление по чл.410 ГПК на Водоснабдяване и канализация –Варна ООД, за издаване
на заповед за изпълнение срещу Ж.Ф.Г., за суми, дължими за ползвани и
незаплатени ВиК услуги за периода от 15.01.2009г. – 19.05.2014г. /за
главниците/ и за лихвите от 15.12.2009г. до 19.05.2014г. ведно със законна
лихва от подаване на заявлението на 21.05.2014г.
до окончателното му издължаване. Съдът е издал заповед за изпълнение на
26.05.2014г. за цялото заявено вземане, а с разпореждане от 31.08.2017г. е
върнато възражение на длъжника по чл.414 ГПК от 29.08.2018г. В същото са
направени възражения, че длъжникът не дължи сумите тъй като част от тях са
погасени с плащане, а друга част като погасени по давност.
С
определение по ЧТД №1319/2017г. на ВОС, ТО, съдът е приел възражение на
длъжника Ж.Г., на основание чл.423, ал.1, т.2 ГПК и обезсилил заповедта за
изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист съгласно чл.423,
ал.3 ГПК. Поради това, с разпореждане от 28.11.2017г. съдът е дал указания на
заявителя ВиК - Варна ООД да предяви осъдителен иск за вземането си съгласно
чл.423, ал.4 ГПК и чл.415, т.3 ГПК.
Именно
такъв е характера на предявения иск – с правно основание чл.79, ал.1 ГПК
вр.чл.86 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати дължимите суми за консумирана
вода и канализационни услуги, за имот в гр.Варна, кв.Младост, бл. 107, вх.4,
ап.79, за периода от 14.08.2012г. до
10.12.2013г. ведно с лихви за забавено плащане от 14.03.2013г. до
19.05.2014г. Искът за осъждане на потребителя да заплати дължимите към
доставчика суми, е предявен на 08.01.2018г.
Преди
произнасяне по възражението за погасяване по давност на претенцията, което е
своевременно въведено и допустимо за разглеждане по същество, въззивният съд
следва да изложи аргументи във връзка с останалите оплаквания в жалбата.
Съдът намира за
неоснователно възражението, че въззивникът няма качество потребител. Съгласно
чл.31, ал.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от
ВиК оператор, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните
от тях ВиК услуги в 30 дневен срок след датата на фактурирането. Общите условия
съгласно чл.11, ал.7 и ал.8 от
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги /ЗРВКУ/, в сила през целият процесен период, следва да бъдат
публикувани най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в
сила в едномесечен срок от публикуването им, а в срок до 30 дни след влизането
в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право
да внесат в съответния В и К оператор заявление, в което да предложат различни
условия. Влизането в сила на ОУ не се оспорва от въззивника, макар
същия да оспорва действието им по отношение на лица, които не са сключили
договор с оператора. Съгласно чл.8, ал.4 от НАРЕДБА № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, при липса на постигнато споразумение между оператора и потребителя, при
несъгласие на последния с ОУ, последните остават в сила за него. В случая
въззивникът не твърди да е отправял заявление за подписване на споразумение за
изменение на ОУ на оператора.
По
делото от представените писмени доказателства, от които се установява факта на
влизането им в сила както, че същите важат за всички потребители на вода и ВиК
услуги, какъвто съгласно чл.2 от Общите условия е въззивникът в настоящото производство.
Представените от оператора доказателства относно собствеността върху имота,
макар негодни да установят собственост върху имота, не са оспорени от
насрещната страна – установява се, че имотът първоначално се води по партида на
името на праводателя на ответника Ф.И.Д., но след извършена разпоредителна
сделка с него през 2006г. в полза на Ж.Г., същата е отбелязана служебно като
абонат в партидата за този имот. Ответницата не е оспорила обстоятелството, че
е собственик на имота, че е извършвала плащания за ползваните в имота услуги –
в този смисъл съдът цени направеното с възражението по чл.414 ГПК, приобщено
като доказателство по делото, изявление, че част от сумата е погасена с
плащането и на оператора. Не е спорен фактът, че имотът е включен към
водопреносната мрежа.
Без
значение е и фактическото ползване на имота спрямо основанието за плащане на
отчетените количества. Съгласно чл.9а от Наредба №4/2004г., промяната на
носителя на правото на собственост, на строеж или на ползване на водоснабдения
обект има действие спрямо оператора от деня на промяната по партидата на
потребителя по реда, определен в договора или в общите условия. Въззивникът не
твърди да е отправял предложение/писмено заявление, въз основа на което доставчикът
да спре водоподаването за имота. Същевременно, промяната по партидата на
потребителя е негово задължение съгласно чл.43, ал.2, т.11 от Наредбата,
цит.по-горе, поради което съдът намира, че неизпълнението на това задължение,
не може да бъде основание за черпене на изгодни правни последици. Не се твърди
и не се представят доказателства за липса на открита партида за имота
съгл.чл.57, ал.2 и ал.3 от ОУ и чл.58 и чл.62, ал.5 от ОУ.
Не
съществува спор относно количеството доставена вода и ВиК услуги както и
стойността и за периода. Независимо от това, съгласно заключението на приетата
СИЕ, която настоящият състав цени като обективна, се установява размера на
задълженията на абоната Ж.Г. за главница в размер на 933.38 лева за периода от
2012г. до м.12.2013г. и обезщетение за забавено плащане върху всяка една
фактура в размер на 82.05 лева за периода от март 2013г. до май 2014г. Размерът
на сумите не е оспорен от въззивника.
Въззивният
съд намира, че неправилно исковият първоинстаннционен съд е присъдил законните
лихви от датата на подаване на заявлението през 2014г. доколкото последиците на
заповедното производство са били заличени с обезсилването на заповедта и
изпълнителния лист. В тази част решението на районния съд е неправилно.
Неправилни
са констатациите за неоснователност на възражението за изтекла погасителна
давност относно вземането, предмет на иска по чл.79 ЗЗД. От мотивите на първата
инстанция не е ясно поради каква причина съдът приема, че с подаване на
заявлението по чл.410 ГПК се прекъсва теченето на погасителната давност и тъй
като към този момент не са изтекли три години от падежа по всяко едно месечно
вземане, то и искът не е погасен по давност, съответно възражението на
ответника - неоснователно. Въззивният съд достига до различни изводи: С
обезсилване на заповедта и издаденият въз основа на същата лист, се заличава с
обратна сила прекъсването/спирането/ на погасителната давност, постигнато с
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 22.05.2014г.
Или, счита се, че заявление не е било подадено и давността относно вземането не
е спирала да тече. /арг.в чл.116, б.б, предложение последно ЗЗД/
По делото е направено възражение за погасено по давност
вземане, което се поддържа с въззивната жалба. Водоснабдителната и
канализационна услуга има характер на задължение за периодично плащане, спрямо
което е приложима тригодишна погасителна давност. "Периодични
плащания" по смисъла на чл.111, б. „в" ЗЗД се характеризират с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията
да са еднакви /ТР № 3/2012 г. от 18.05.2012 г., постановено по т.д № 3/2011 г.
на ОСГТК на ВКС/.
В настоящия случай претендираните суми са за предоставени
водоснабдителни и канализационни услуги, които се покриват от понятието
"периодично плащане" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД,
поради което и вземанията за цената на същите се погасява с изтичане на
3-годишна давност. Давността според нормата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Давностният срок за
вземането за плащане на периодични вземания съгласно чл.111, б.”в”
ЗЗД, каквито безспорно са предявените съдебно, започва да тече спрямо всяко
месечно задължение като се погасява с изтичане на тригодишен период от
изискуемостта му. Съгласно чл.33, ал.2 от приложените по делото Общи условия на
оператора /л.24/, потребителите са длъжни да заплащат сумите за ползваните от
тях ВиК услуги в 30 дневен срок от датата на фактуриране.
В този смисъл, доколкото най-късното предявеното вземане
е фактура от 10.12.2013г. /с падеж на 11.01.2014г./, погасителната давност е
изтекла към датата на предявяване на иска на 18.01.2018г. Неправилно първата
инстанция е отнесла моментът на прекъсване на давността към подаване на
заявлението на 22.05.2014г., а не към подаване на исковата молба. Съдът не е
съобразил, че фикцията на чл.422, ал.1 ГПК е относима към иска за установяване
съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение. С
обезсилването на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, прекъсването на давността
отпада и същата към датата на исковата молба е била изтекла.
Съгласно чл.116, б."б", предл.1
от ЗЗД, давността се прекъсва с предявяване на иск. С разпоредбата на чл.415 ГПК се предвиждат условията за продължаване на
заповедното производство по чл.410 ГПК, започнало с подаване на заявлението
през 2014г. Съгласно чл.422 ГПК, искът за съществуване на вземането се смята
предявен от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Не
такъв е настоящия иск. Прекъсването на давността следва от изричната
разпоредба на чл.
116, б."б" ЗЗД и настъпва чрез предявяване на иска
с правно основание чл.422 ГПК, като последния се счита предявен от датата на
заявлението за издаване на заповед за изпъленние. В случая, съдът намира, че ищецът не може да се ползва от прекъсването на
давността тъй като издадената въз основа на същото заповед за изпълнение е била
обезсилена. Образуваното исково производство е по предявен осъдителен иск, за
който фикцията в чл.422, ал.1 ГПК, не се отнася. В този смисъл, въззивният съд
намира, че поради липса на валидна заповед за изпълнение, вземането по която да
е предмет на установяване в исковото производство, давността не се счита
прекъсната с подаване на заявлението, а едва с подаване на исковата молба по
чл.79 ЗЗД съгласно изричната норма на чл.116, б.б ЗЗД. С оглед на горното и
съдът намира цялото предявено вземане за погасено с кратката тригодишна давност
към датата на предявяване на иска, вкл. по отношение обезщетението за забавено
плащане върху главниците на самостоятелно основание съгласно чл.111, б.б ЗЗД
както и съгласно чл.119 ЗЗД като акцесорно на погасеното вземане.
С оглед на горното, въззивният съд достига до различни
правни изводи от тези на първата инстанция, чието решение поради това следва да
бъде отменено и предявеният иск – отхвърлен изцяло като погасен по давност.
В полза на ответницата следва да бъдат
присъдени направените разноски за производството, за двете
инстанции, в размер на 650 лева за въззивна инстанция и 300 лева за първа
инстанция, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Съобразно горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №2800/14.06.2018г., постановено по ГД №295/2018г. на ВРС, 19
състав, с което съдът е осъдил Ж.Ф.Г., ЕГН **********,***, да заплати
на "Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД, гр. Варна, ул.
„Прилеп” № 33, ЕИК 103002253, сумата от 933.38 лв., представляваща остатък от
главница за ползвани и незаплатени ВиК услуги за периода от 14.08.2012 г. до
10.12.2013 г., на адрес гр. Варна, жк. Младост, бл. 107, вх. 4, ап. 79,
абонатен номер 1515848, сумата от 82.05 лв., представляваща остатък от лихва за
забава върху главницата за периода от 14.03.2013 г. до 19.05.2014 г., както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда - 22.05.2014 г. до окончателното й плащане, на основание чл. 79 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД като присъдил в полза на "Водоснабдяване
и канализация - Варна" ООД, ЕИК 103002253, сторените разноски
по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и вместо това ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от "Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД, гр.
Варна, ул. „Прилеп” № 33, ЕИК 103002253 срещу Ж.Ф.Г.,
ЕГН **********,***, осъдителен иск за заплащане на сумата от 933.38 лв.,
представляваща остатък от главница за ползвани и незаплатени ВиК услуги за
периода от 14.08.2012 г. до 10.12.2013 г., на адрес гр. Варна, жк. Младост, бл.
107, вх. 4, ап. 79, абонатен номер 1515848, сумата от 82.05 лв., представляваща
остатък от лихва за забава върху главницата за периода от 14.03.2013 г. до
19.05.2014 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 22.05.2014 г. до окончателното й плащане, на
основание чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като погасен по
давност.
ОСЪЖДА "Водоснабдяване
и канализация - Варна" ООД, гр. Варна, ул. „Прилеп” № 33, ЕИК 103002253 да заплати на Ж.Ф.Г., ЕГН **********,***, сторените в
двете инстанции разноски в размер на 650 лева за въззивна инстанция и 300 лева
за първа инстанция, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: