Р Е Ш Е Н
И Е
№ …………./……..12.2018 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети ноември през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
МИЛА КОЛЕВА
при
секретар Мария Манолова,
като
разгледа докладваното от съдията Колева
въззивно търговско дело № 1682 по описа за
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба с вх. № 43888/28.06.2018 г. от К.Д.С., гр. Варна, чрез адв. А.Д.,
срещу решение № 2660/07.06.2018 г., постановено по гр. дело № 18099/2017 г. по
описа на ВРС, XII-ти
състав, в частта, с която е отхвърлен предявения иск от К.Д.С. срещу ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, със седалище
и адрес на управление: град София, бул. „Черни връх“ № 51 Д, за горницата над 4500 лева до пълно претендирания размер от 13 200 лева, представляваща обезщетение за причинените й
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от
настъпилите в резултат на ПТП от 07.07.2017 г. телесни увреждания, изразяващи
се в мозъчно сътресение, контузия на дясната раменна става, контузия на пояса,
ожулвания в областта на дясното рамо, дясното коляно, дясната глезенна става,
както и в причинените ѝ негативни психически преживявания и състояние на
емоционален стрес, ведно със законната лихва от датата на уведомяване на
застрахователя – 11.08.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, на
основание чл. 429, ал. 1 и ал. 2, във
връзка с чл. 432 КЗ, както
и К.Д.С. е осъдена да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД сумата от 65,91 лева, представляваща сторени разноски по делото, съобразно
отхвърлената част от исковата претенция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
В жалбата си въззивникът К.Д.С.,
обосновава подробно оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
решението в частта, с която е отхвърлен предявеният иск до пълно претендирания
размер от 13 200 лева, представляващи обезщетение за претърпените
неимуществени вреди. Твърди, че първоинстанционният съд едностранчиво е
изградил своите изводи в приоритет на ответника, като предвид безспорното
установяване на предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя е
следвало да се присъди обезщетение в пълен размер. Сочи, че от представената
пред първата инстанция медицинска документация и събраните гласни доказателства
категорично са били доказани причинените й телесни увреждания, в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП, вследствие на които е отключена
психична травма с конкретизираните в комплексната съдебно-медицинска и
психиатрична експертиза проявления, изразяващи се в депресивно настроение,
потиснатост и чувство на неудовлетвореност. Излага също, че поставената
диагноза - Дистимия с психосоматичен /конверсионен/ синдром е наложила медикаментозно
лечение с антидепресанти, необходимо и към настоящия момент. Твърди, че от
изслушаните по делото свидетелски показания, дадени от нейната дъщеря, също се
установяват характера и продължителността на претърпените болки и страдания,
вследствие на първоначално преживения шок и посттравматичния му ефект. Като се
позовава на Постановления № 4/23.12.1968 г., № 4/30.10.1975 г. на Пленума на
Върховния съд, р. № 142 - 1976 - I - ГО, 50 - 1979 - II - НО, 1102 - 1981 - I -
ГО ВС, обосновава критериите за преценка за справедливостта на размера на
обезщетението за неимуществените вреди, а именно характерът на деянието,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, степента на
увреждането, вината на деликвента, последиците от деянието, възрастта на
увредения, инфлационните процеси за времето от увреждането. Изрично сочи, че
съпричиняване не е било налице, както следва и от проведената по делото САТЕ.
Изразява категорично несъгласие с приетото от първоинстанциониия съд по
отношение на периода на дължимост на мораторна лихва, а именно счита, че такава
се дължи от датата на настъпване на деликта, а не от датата на уведомяване на
застрахователя за него. Обяснява функционалната връзка между отговорността на
застрахователя с тази на прекия причинител като се позовава на Решение № 45 от
15.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 525/2008 г., II т. о., ТК, постановено по чл.
290 от ГПК, както и други - решение № 126 от 02.10.2009 г. по т. д. № 290/2009
г. на ВКС, решение № 6 от 28.01.2010 г. по по т. д. № 705/2009 г. на ВКС,
решение № 100 от 13.11.2009 г. по т. д. № 92/2009 г. на ВКС. Моли за отмяна на решението
и постановяване на друго решение, с което да се уважи въззивната жалба, респ.
исковата претенция в цялост, както и да се присъдят извършените съдебни
разноски за двете инстанции.
В срока за отговор по чл. 263, ал. 1
от ГПК на депозираната въззивна жалба от въззиваемата страна – ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД
не е постъпил писмен отговор.
В проведеното открито съдебно
заседание въззивникът К.Д.С., чрез пълномощника си, моли съда да уважи
подадената въззивна жалба, като отмени първоинстанционвното решение на
Варненския районен съд в обжалваната му част и постанови друго, с което да
уважи изцяло предявените искови претенции. Прави искане за присъждане на
направените разноски в двете инстанции. Представя списък на разноските по чл.
80 от ГПК.
Въззиваемата страна ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД не изпраща представител в съдебно
заседание.
За да се произнесе по спора, Варненският
окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано
по предявен от К.Д.С., ЕГН **********, адрес: ***, срещу ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК
121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх“ №
51 Д, осъдителен иск с правно основание чл. 432 КЗ, във вр. с чл. 429, ал. 1 и
ал. 2 от КЗ, за сумата от 13 200 лева, представляваща обезщетение за
причинените ѝ неимуществени вреди, изразяващи се в причинените и болки и
страдания от настъпилите в резултат на ПТП от 07.07.2017 г. телесни увреждания,
изразяващи се в мозъчно сътресение, контузия на дясната раменна става, контузия
на пояса, ожулвания в областта на дясното рамо, дясното коляно, дясната глезена
става, както и в причинените ѝ негативни психически преживявания и състояние
на емоционален стрес, ведно със законната лихва от датата на увреждането –
07.07.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата
молба ищцата твърди, че на 07.07.2017 г. около 14.30 часа в к. к. „Златни
пясъци“ в близост до хотел „Долче Вита“ настъпва ПТП между нея и автомобил
„Дачия Логан“ с рег. № В 5479 РМ като е блъсната от последния при движението му
на заден ход. За ПТП е съставен констативен протокол с пострадали лица, в който
като виновен е посочен водача на лекия автомобил. В резултат на удара ищцата
получава увреждани, изразяващи се в мозъчно сътресение, контузия на дясната
раменна става, контузия на пояса, ожулвания в областта на дясното рамо, дясното
коляно, дясната глезена става. С влязло в сила наказателно постановление от
02.08.2017 г. се установява, че водача на лекия автомобил Кирил Кънев виновно е
нарушил правилата за движение по пътищата като по непредпазливост причинил на С.
изброените телесни повреди. Наложено му е административно наказание глоба в
размер на 20 лева. В исковата молба е посочено, че е налице сключена
застраховка гражданска отговорност със застрахователна полица
BG/22/117000768201 с ответното дружество, която е действаща към датата на ПТП.
Посочва се още, че ищцата е закарана до спешния център след ПТП, където ѝ
е направен обстоен преглед и снимки в резултата на които се установява, че е
получила следните увреждания: мозъчно сътресение, контузия на дясната раменна
става, контузия на пояса, ожулвания в областта на дясното рамо, дясното коляно,
дясната глезена става като ѝ е назначено лечение при домашен стационар. В
първите вечери след инцидента се налагало да приема допълнителни
болкоуспокояващи, за да може да заспива поне за кратко. Изпитвала болки повече
от месец, след което постепенно започнала да се възстановява и да се движи що-годе
нормално. Въпреки че причинените ѝ травми не изискват особено сериозно
лечение, изпитвала болки в ръката при смяна на времето. По време на
възстановяването се нуждаела от помощта на близките си, които да я обгрижват и
успокояват, тъй като изживените болки и стреса от ПТП за нея били големи. След
инцидента започнала да изпитва страх и изпадала в шок, ако покрай нея преминел
автомобил или чуела моторно превозно средство, започнала да изпитва и фобии от
превозни средства. Страхувала се да пресича сама улици. Болките в дясното рамо
и коляно ѝ причинили затруднения при движението и не можела да се справя
с носенето на тежки неща, поради което се нуждаела от помощ, в резултат на
което започнала да се чувства като тежест за семейството си. При спомена за
случилото си изпитвала ужас, който я разконцентрирал от вършеното на служебните
и личните задължения. Твърди, че за настъпилото ПТП ответното дружество е
уведомено на 21.08.2017 г. като в тримесечния срок не е уважило претенцията на ищцата.
Моли за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените разноски в
настоящото производство.
В срока по чл.
131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който исковата претенция се
оспорва по основание и размер. Заявява, че оспорва механизма на настъпилото ПТП
като счита, че водача на лекия автомобил е виновен за същото. Посочва, че
произшествието е настъпило при условията на съпричиняване от пострадалата, тъй
като не се е движила на обозначените за пешеходци места и е започнала
движението си внезапно, както и че не е положила необходимата грижа за
предотвратяването на същото. Оспорва твърденията в исковата молба относно
характера и интензитета на претърпените неимуществени вреди. Счита, че
претенциите са в завишен размер и не отговарят на действително претърпените
вреди. Оспорва изцяло претенцията за присъждане на лихва от деня на събитието,
поради неоснователност на главната претенция. Моли за отхвърляне на исковата
претенция, а в условията на евентуалност за намаляване на претендирания размер
на обезщетенията. Претендира присъждане и на сторените разноски в настоящото
производство.
Съдът, след преценка на събраните доказателства,
касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона,
предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, приема за
установено следното:
Жалбата, инициирала настоящото
въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
– в обжалваната му част. При изпълнение на задълженията, вменени му с
разпоредбата на чл. 269 и чл. 270 ГПК, въззивният съд намира, че произнасянето
на съда съответства на заявената за разглеждане претенция и е постановено от
родово компетентен съд, поради което решението е валидно и допустимо.
По
отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1,
изр.второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания.
С
въззивната си жалба К.Д.С. е
обжалвала решението на първоинстанционния съд в частта
му, с която съдът е отхвърлил иска за разликата над уважения размер от
4 500 лв. до пълния претендиран
размер от
13 200 лв., представляваща обезщетение за причинените ѝ
неимуществени вреди, изразяващи се в причинените й болки и страдания от настъпилите в резултат на ПТП от
07.07.2017 г. телесни увреждания, както и в причинените ѝ негативни
психически преживявания и състояние на емоционален стрес, на
основание чл. 432 от КЗ, както и в частта му, с която му, с която е
определена началната дата на лихвата за забава върху обезщетението. От това
следва, че решението на Варненския районен съд не е оспорвано в
частта му, с която предявения от К.Д.С. срещу ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД иск е
уважен до сумата от 4 500 лв.
обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната лихва
за забава върху сумата, считано от датата на уведомяване на застрахователя –
11.08.2017 г.
Поради това тази част на първоинстанционното решение е
извън предмета на въззивното производство, така както същият е определен
съгласно чл. 260 и чл. 269 от ГПК. Освен това К.Д.С. няма
правен интерес да обжалва решението в тази му част, тъй като с нея предявения
иск
е уважен. Предвид на това, а и тъй като
разпоредбите на ГПК не забраняват частичното обжалване на решенията, в тази си
част решението е влязло в сила по смисъла на чл. 296, т. 2, пр. 1 от ГПК и
поради това съгласно чл. 297 и чл. 298, ал. 1 от ГПК е задължително за страните
в настоящото производство и за съда, като съгласно чл.
299, ал. 1 от ГПК спорът в тази му част не може да бъде пререшаван. Още повече,
че задължението за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди е делимо такова и затова решението, за разлика от това за неделимите
задължения, може да влезе в сила само за част от него. С оглед на това със сила
на присъдено нещо е установено основанието, въз основа на което ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД дължи на К.Д.С. обезщетение
за неимуществени вреди, причинени й при настъпило на 07.07.2017 г. ПТП
със застрахован при ответника л.а. марка „Дачия Логан”, рег. № В
5479 РМ.
Спорен е само въпросът за размера на дължимото се обезщетение за претърпените
от ищцата неимуществени вреди и началната дата, от която се дължи лихва за забава върху същото и
въззивният съд следва да се произнесе само по него, което следва и от разпоредбата
на чл. 269, изр. 2 от ГПК. Освен това преразглеждането на решението, в частта
му за основанието на задължението на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД и
за размера на същото до 4 500 лв. създава
възможност за евентуално влошаване на положението на К.Д.С., без за тази част
на решението да е подадена жалба от другата страна, което е в противоречие с
разпоредбата на 271, ал. 1, изр. 2 от ГПК.
Освен това при частичното обжалване на решението само
по отношение на размера на дължимите се обезщетения положението е сходно с това
при предявен преди това частичен иск и предявена впоследствие претенция за
остатъка до пълния размер на задължението. Решението по частичния иск се ползва
със сила на присъдено нещо за спорното материално право, така както същото е
въведено с основанието и петитума на иска, предмет на производството. С
решението си съдът подвежда установените по делото факти под приложимата правна
норма и ги обявява в диспозитива като правни последици, които се ползват със
сила на присъдено нещо, поради което диспозитивът представлява източник на
силата на присъдено нещо. Когато е уважен частичен иск със сила на присъдено
нещо се ползва диспозитива на същото за заявеното основание и размер.
Основанието на иска не е самата правна норма, а фактите въз основа на които се
предявява субективното право. Затова предмет на силата на присъдено нещо не е
само субективното материално право, откъснато от конкретния юридически факт,
въз основа на който то се претендира. В основанието на иска се включват всички
факти, очертани в хипотезата на правната норма, въз основа на която се поражда
претендираното материално право и въз основа на които същото се претендира. Установените с решението по частичния иск общи
правопораждащи факти на спорното право се ползват със сила на присъдено нещо,
доколкото индивидуализират спорното право, чрез основанието и петитума на иска,
поради което същите не могат да бъдат предмет на повторна преценка в следващо
съдебно производство, образувано на същото основание. Именно затова, ако е
отхвърлен частичния иск не може да се предявява нов такъв за разликата над
първоначално предявения частичен размер до пълния такъв. Това е още една
предпоставка да бъде прието, че със сила на присъдено нещо е установено
обстоятелството, че ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД
дължи на К.Д.С. обезщетение за всички неимуществени
вреди, причинени
й при настъпилото на 07.07.2017 г. ПТП със застрахован при
ответника л.а. марка „Дачия Логан”, рег. № В 5479 РМ, доколкото във въззивното производство спорен е само
част от размера на претендираното обезщетение, а не самите обстоятелства по
възникване на задължението на застрахователя.
От заключението на изслушаната пред
първоинстанционния съд комплексна съдебно-медицинска и съдебно-психиатрична
експертиза с вещи лица д-р Деян Ангелов Демиров и д-р Татяна Колева Аврамова се
установява, че в следствие на ПТП ищцата е получила мозъчно сътресение, контузия на дясна
раменна става, контузия на пояса, ожулвания в областта на дясното рамо, дясното
коляно и дясната глезена става. Същите са обусловили временно разстройство на
здравето неопасно за живота. Посочено е, че отзвучават за около 3 седмици.
Уточнено е, че към настоящия момент оздравителният процес е приключил и
наличните оплаквания на ищцата не водят до ограничаване във функцията на десен
горен крайник, тъй като същата е запазена. В заключението е посочено, че К.С. е
развила непосредствено след злополуката симптоми на тревожност, потисната
настроение, фобия и нарушен сън. След проведеното лечение състоянието й
значително се е подобрило като към момента се нуждае от медикаментозно и
психотерапевтично лечение. Така причинените телесни увреждания и настъпилите в
следствие на тях негативни преживявания и неудобства представляват
неимуществени вреди, за които застрахователят дължи обезщетение на ищцата. При
определянето на размера на това обезщетение следва да се вземат предвид освен
констатациите на изслушаната комплексна
съдебно-медицинска и съдебно-психиатрична експертиза и показанията на
разпитаната по делото свидетелка Й. Д. Т., която е дъщеря на ищцата. Същата
сочи, че след пътно-транспортното произшествие майка й била откарана с линейка в МБАЛ „Света Анна“, където
престояла няколко часа докато траели прегледите. След това дълго време била на
легло и не е можела да се обслужва. Наложило се да я къпе и обгрижва, да спи с
нея в една стая, тъй като била стресирана и уплашена. Ищцата не е можела да спи
и се събуждала нощем. Обгрижването продължило около две/три седмици. Наложило
се да си завърти смените, за да полага грижи за майка си. Уточнява, че и след
това продължила да се лекува, тъй като не била добре психически, изпитвала
страх, когато пресичала и спряла да шофира. Потърсила психиатрична помощ, тъй
като психически не била добре, с оглед на това, че претърпяла и загубата на
бащата на свидетелката, което утежнило положението.
От така
събраните доказателства се установява, че получените от К.Д.С. в следствие на ПТП травматични
увреждания не са били тежки, като създадените от тях ограничения са били
търпени и са отминали за сравнително кратък период от време, а именно две-три
седмици. Действително, в следствие на ПТП ищцата е развила и посттравматично
разстройство, изразяващо се в тревожност, подтиснато настроение, страх и фобия.
По отношение на същото обаче е налице подобрение на състоянието на ищцата, като
се налага да се извърши допълнително психотерапевтично и медикаментозно
лечение. Няма данни това разстройство да е необратимо, а същевременно не са
събрани и доказателства, че претърпените травматични увреждания са довели до
трайни негативни последици по отношение на ищцата. С оглед на това, съдът
намира, че сумата от 4 500 лв. справедливо ще обезщети К.Д.С. за
претърпените от нея неимуществени вреди. Поради това така предявеният иск с
правно основание чл. 432, във вр. с чл. 429, ал. 1 и ал. 2 от КЗ е основателен
и следва да бъде уважен до този размер, като за разликата до пълния предявен
такъв от 13 200 лв. следва да бъде отхвърлен.
Първоинстанционното решение се оспорва
и в частта му, с която съдът е определил началната дата, от която
застрахователя ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД дължи лихва за забава върху обезщетението за
неимуществени вреди, а именно 11.08.2017 г. В тази връзка във въззивната си
жалба К.Д.С. твърди, че лихвата за забава върху обезщетението се дължи от
датата на увреждането – 07.07.2017 г. като са цитирани решения на ВКС,
постановени по реда на чл. 290 от ГПК. В тази връзка следва да бъде отбелязано,
че така цитираните решения са от
Поради
съвпадане на правните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските в настоящото производство:
Въззиваемата страна не е направила искане за присъждане
на разноски за въззивното производство и не е представила списък по чл. 80 от
ГПК, поради което и съдът не присъжда
такива.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2660/07.06.2018 г.,
постановено по гр. дело № 18099/2017 г. по описа на ВРС, XII-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.