Р Е
Ш Е Н И Е
№……….../………11.2018г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито съдебно заседание, проведено на
тридесет и първи октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
при секретар Капка Микова, като разгледа
докладваното от съдията Атанасов, въззивно търговско дело №1266 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на “Експириан“ ЕООД, с ЕИК 103776330, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, ул.“Иван Страцимир“ №2, представлявано от Б.П., действащ
чрез адв.Д.Т., със съдебен адрес:***, против Решение №1225/22.03.2018г. по
гр.д.№6511/2017г. на PC Варна, с което е
отхвърлен част от предявения от въззивника иск, против А.З.З., с ЕГН **********,
с адрес: ***, с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК вр. с чл.240
от ЗЗД, чл.79 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за приемане на
установено, че въззиваемата дължи сумите, за които е издадена Заповед №615/27.01.2017г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по
ч.гр.д.№1094/2017г. по описа на РС Варна, а именно: -за сумата от 1082.50лв., представляваща част от главница по
Договор за заем от 13.04.2016г. и сумата от 47.50лв., представляваща част от
главница по Договор за заем от 12.04.2016г., двата обезпечени с договорна
ипотека вх.рег.№7956 от 13.04.2016г., дв.вх.рег.№7294, акт №97, том ІІІ, дело
№4297, на АВ, СВ Варна; -за сумата от 1254.57лв., представляваща лихва и TP-ГПР
съгласно чл.2.2. б.“ж“, б.“з“ и б.“м“ върху главницата от 12000лв. по договора
от 13.04.2016г. за периода от 13.07.2016г. до 27.10.2016г.; -за сумата от
3120лв., представляваща наказателна лихва
върху главницата от 12000лв. по договора от 13.04.2016г. за периода от
13.07.2016г. до 27.10.2016г.; -за сумата от 7200лв., представляваща договорна
неустойка по чл.2.7. върху главницата от 12000лв. по договора от 13.04.2016г.;
-за сумата от 52.27лв., представляваща лихва и TP по чл.2.2. б.“ж“ и б.“м“
върху главница от 500лв. по договор от 12.04.2016г. за периода от 13.07.2016г.
до 27.10.2016г.; -за сумата от 130лв., представляваща наказателна лихва върху
главницата от 500лв. по договор от 12.04.2016г. за периода от 13.07.2016г. до
27.10.2016г.; -за сумата от 300лв., представляваща договорна неустойка по
чл.2.7. върху главница от 500лв. по договор от 12.04.2016г. и -за разликата от
30.33лв. до 300.60лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва по договора от 13.04.2016г. върху главница от 12000лв., за
периода от 27.10.2016г. до 14.12.2016г., вкл. и сумата от 12.53лв.,
представляваща законна лихва върху главница от 500лв. по договор от
12.04.2016г. за периода от 27.10.2016г. до 14.12.2016г., вкл.
В жалбата се
излага, че решението на РС Варна е необосновано, неправилно и
незаконосъобразно, тъй като съдът не е обсъдил изрични уговорки между страните,
съдържащи се в процесиите договори за заем и защото изводите му влизат в
противоречие със закона, трайната практика на съдилищата в тази насока, както и
решения на ВКС имащи задължителна сила. Оспорва изводът на първоинстанционния
съд, че процесните договори за заем са недействителни, поради противоречие с
императивните норми на чл.5 и чл.11 ал.1, т.9, т.9а, т.10 и т.11 от ЗПК, като
се излагат подробни съображения в подкрепа на поддържаното становище. Моли се
за отмяна на атакуваното решение и уважаване на предявеният иск, ведно с
присъждане на разноски за двете инстанции.
С отговора на
въззивната жалба се поддържа становище за неоснователност на жалбата,
респективно за правилност и законосъобразност на решението в атакувана му част.
Оспорват се доводите на въззивника за допуснати нарушения и непълнота на
мотивите на първоинстанционния съд. Развива подробни съображения за
недействителност на процесните договори за кредит, тъй като същите не отговарят
на изискванията на разпоредбите на ЗПК и поради наличието на неравноправни
клаузи по смисъла на ЗЗП. Моли се за потвърждаване на атакуваната част от
решението.
В съдебно заседание
въззивника, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата, оспорва
отговора и моли за отмяна на решението на районният съд в обжалваната му част,
за уважаване на предявените претенции в пълен размер и за присъждане на
разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна
оспорва жалбата, поддържа отговорът си и моли за потвърждаване на обжалваното
решение и присъждане на разноски.
За да се произнесе
по спора съдът съобрази следното:
Съдът е сезиран с
иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК вр. с чл.240 от ЗЗД,
чл.79 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявен от “Експириан“ ЕООД,
с ЕИК 103776330, за приемане на установено, че А.З.З., с ЕГН **********, дължи
сумите, както следва: -12000лв., представляваща главница по чл.1.1. от Договор
за заем от 13.04.2016г., обезпечен с договорна ипотека
вх.рег.№7956/13.04.2016г., дв.вх.рег.№7294, акт №97, том ІІІ, дело №4297, на
АВ, СВ Варна; -1254.57лв., представляваща лихва и TP-ГПР съгласно чл.2.2.
б.“ж“, б.“з“ и б.“м“ върху главницата от 12000лв. по договора от 13.04.2016г.
за периода от 13.07.2016г. до 27.10.2016г.; -3120лв., представляваща
наказателна лихва върху главницата от 12000лв. по договора от 13.04.2016г. за
периода от 13.07.2016г. до 27.10.2016г.; -7200лв., представляваща договорна
неустойка по чл.2.7. върху главницата от 12000лв. по договора от 13.04.2016г.;
-300.60лв., представляваща законна лихва върху главницата от 12000лв. по
договора от 13.04.2016г., за периода от 27.10.2016г. до датата на депозиране на
заявлението в съда-25.01.2017г.; -500лв., представляваща главница по чл.1.1. от
Договор за заем от 12.04.2016г., обезпечен с договорна ипотека вх.рег.№7956 от 13.04.2016г.,
дв.вх.рег.№7294, акт №97, том ІІІ, дело №4297, на АВ, СВ Варна; -52.27лв.,
представляваща лихва и TP-ГПР по чл.2.2, б.“ж“, б.“з“ и б.“м“ върху главницата
от 500лв. по договора от 12.04.2016г. за периода от 13.07.2016г. до
27.10.2016г.; -сумата от 130лв., представляваща наказателна лихва за забава
върху главницата от 500лв. по договора от 12.04.2016г. за периода от 13.07.2016г.
до 27.10.2016г.; -сумата от 300лв., представляваща договорна неустойка по чл.
2.7. върху главницата от 500лв. по договора от 12.04.2016г.; -12.53лв.,
представляваща законна лихва върху главницата от 500лв., по договора от
12.04.2016г., за периода от 27.10.2016г. до датата на депозиране на заявлението
в съда-25.01.2017г., ведно със законната лихва върху главниците по договорите
за заем от 13.04.2016г. и от 12.04.2016г., считано от 25.01.2017г. до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед
№615/27.01.2017г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№1094/2017г. по описа на РС Варна.
В исковата молба се твърди, че между страните са сключени договори за заем от 12.04.2016г. и от 13.04.2016г., по силата, на които ищцовото дружеството като заемодател предоставило на ответницата като заемополучател сумата от 500лв. по първия договор и в размер на 12000лв. по втория. Твърди се, че сумите са предоставени за срок от 60 месеца, при годишен лихвен процент от 10% и такси и разходи /TP/ от 26%, или общ годишен процент на разходите /ГПР/ от 36 %. Сочи се, че сумата по първия договор е получена в брой, срещу разписка, една част от сумата по втория договор е преведена за погасяване на други задължения по сметки на различни финансови институции, а имено: “4финанс“ ЕООД в размер на 1300лв.; “НетКредит“ ООД в размер на 713.25лв.; “София Комерс Кредит Груп“ АД в размер на 500лв.; “Кредисимо“ АД в размер на 445.74лв.; “Юробанк и Еф Джи България“ АД в размер на 495лв. и “Фератум България“ ЕООД в размер на 800лв. и остатъкът от 7746.01лв. е преведен по сметката на заемополучателя в “ЦКБ“ АД. Твърди се, че според клаузите на договорите заемополучателя е следвало да заплаща ежемесечно само лихви и TP, до 13-то число на съответния месец, с датата на първата вноска-13.05.2016г. Поддържа се, че длъжника заплатил първите няколко от погасителни вноски, след което преустановил плащанията. Сочи се, че съгласно чл.2.7 от договорите за заем при забава в погасяването на дължимата вноска TP и/или лихва с повече от 10 дни, след изтичане срока на плащане, цялото вземане става предсрочно изискуемо и заемодателят има право да прекрати договора и да иска предсрочно погасяване на заемната сума. Поддържа се, че поради неплащане на задълженията от заемополучателя за м.07, м.08, м.09 и м.10 на 2016г., заемодателят прекратил едностранно договорите за заем на 27.10.2016г. Твърди се, че с Нотариална покана с рег.№10001, том 2, акт №161/28.10.2016г. на Нотариус В.Г., е обявена предсрочна изискуемост на договорите за заем поради неплащане на вноските за месеците юли, август, септември и октомври на 2016г. в определените срокове. Твърди се, че съгласно чл.2.2, б.“ж“ и б.“з“ от договорите длъжникът следва да връща заемната сума, ведно с фиксиран годишен лихвен процент от 10 % и годишен процент на такси и разходи свързани с обслужване, управление, мониторинг на заема-такса разходи /TP/ в размер на 26 %, които са разпределени на равни месечни вноски и се дължат ежемесечно. Сочи се, че общият годишен процент на разходите /ГПР/ е в размер на 36 %-чл.2.2, б.“м“ от договорите за заем, който включва договорна лихва и такса разходи. Поддържа се, че към датата на подаване на заявлението дължимите лихва и TP, т.е. общото задължение по ГПР, съгласно текстовете на чл.2.2, б.“ж“, б.“з“ и б.“м“ от договорите, е в размер на 1254.57лв. по договора от 13.04.2016г. за периода от 13.07.2016г. до 27.10.2016г. /106 дни/, като включва 348.49лв.-лихва и 906.08лв.-TP, и в размер на 52.27лв. по договора от 12.04.2016г. за периода от 13.07.2016г. до 27.10.2016г., като включва 14.52лв.-лихва и 37.75лв.-TP. Поддържа се, че според чл.2.6 и чл.2.8 от договорите при забава в погасяването на дължимата вноска ГПР и/или дължима лихва, се начислява наказателен лихвен процент в размер на 5% месечно върху заемната сума. Твърди се, че сбора от наказателната лихва върху забавените вноски по договора от 13.04.2016г. за месеците юли, август, септември и октомври на 2016г. за периода от 13 число на съответния месец до 27.10.2016г. възлиза общо на 3120лв. Твърди се, че наказателната лихва по договора за заем от 12.04.2016г. за месеците юли, август, септември и октомври на 2016г. за периода от 13 число на съответния месец до 27.10.2016г. възлиза общо на 130лв. Поддържа се, че на основание чл.2.7 от договорите при забава в погасяването на дължимата вноска TP и/или дължима лихва с повече от 10 дни, след изтичане срока за плащане определен в чл.2.2, б.“и“, цялото вземане става предсрочно изискуемо и заемодателят освен правата по чл.2.6, има право да прекрати договора, като иска предсрочно погасяване на заемната сума, ведно с неустойка в размер на 60 % от заемната сума, която неустойка по договора от 13.04.2016г. е в размер на 7200лв. и по договора от 12.04.2016г. в размер на 300лв. Твърди се, че законната лихва по договор от 13.04.2016г., върху главницата от 12000лв. от датата на прекратяване на договора-27.10.2016г. до датата на подаване на заявлението е в размер на 300.60лв. и по договор за заем от 12.04.2016г., върху главницата от 500лв. от датата на прекратяване на договора-27.10.2016г. до датата на подаване на заявлението е в размер на 12.53лв.
С отговора на
исковата молба се поддържа становище за неоснователност на претенциите. Оспорва
се получаването от ответницата на нотариална покана, като се поддържа становище
за нередовност на връчването, тъй като в поканата не е отбелязано по кое време
на деня са направени посещенията на 28.10.2016г., на 14.11.2016г. и на
30.11.2016г. и защото не са събрани данни дали адресата пребивава на адреса. Поддържа
се, че процесните
договори не отговарят, по форма и съдържание, на изискванията визирани в глава
III-та от ЗПК, поради което са недействителни. Твърди, че клаузите за неустойка
по чл.2.7, чл.2.9 и чл.2.10 от договорите са нищожни като противоречащи на добрите
нрави-чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, поради прекомерност и като противоречащи на
чл.143, т.5 от ЗЗП. Поддържа се,
че така уговорените
неустойки излизат извън рамките на обичайните и присъщите им обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции и като такива водят единствено до
неоснователно обогатяване на кредитора, при наличие на несъразмерност на
насрещните вземания/задължения на страните по сделката. Твърди се, че съгласно
чл.33, ал.2 от ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него плащания по
кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. В
условията на евентуалност се претендира намаляване на размера на неустойките на
основание чл.92, ал.2 от ЗЗД. Поддържа
се, че поради
противоречие със закона са недействителни ѝ клаузите за лихва и TP, общо
в размер на 36 % на годишна база, обективирани в чл.2.2., б.“м“, както и
уговорките за наказателната лихва за
забава по чл.2.6 и чл.2.8 от договорите. Твърди се, че с платежно нареждане от
05.05.2016г. ответницата е заплатила на ищцовото дружество сумата от 750лв. с
основание “вноска по договори за заем от 12.04.2016г. и от 13.04.2016г.“, както
и че с платежно нареждане от 05.08.2016г. е заплатила сумата от 380лв. с
основание “вноска по кредит“. Поддържа
се, че плащанията не са
отчетени от ищеца, поради което неправилно същия претендира пълния размер на
задълженията по процесните договори.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд,
като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
Жалбата, инициирала
настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима
и следва да се разгледа по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда,
същото е допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки. По отношение на неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2
от ГПК, въззивният съд по принцип е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания за неправилно формираните от съда изводи. В случая оплакванията на
въззивника, съставляват оспорване на изводите на районния съд недействителност
на процесните договори поради противоречието им с императивните норми на ЗПК. Така
направените оспорвания не съставляват новонаведени възражения или фактически
твърдения, поради което следва да бъдат разгледани по същество.
По делото не е
налице спор и от приетите по делото преписи от 2 бр. Договори за заем от
12.04.2016г. и от 13.04.2016г., ведно с погасителни планове, от НА за
учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №35, том I, рег.№2931, дело
№ 200 от 2016г. на Варненски нотариус с рег.№549 в РНК, от 2 бр. Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити,
от Разписка от 12.04.2016г. и 7 бр. Платежни нареждания от 13.04.2016г., е
видно, че страните са сключили два договора за заем, като по първия ответницата
е получила в брой сумата от 500лв., а по втория ѝ е преведена по банков
път общо сумата от 12000лв. Видно е съдържанието на договорите за заем, че
сумите са предоставени за срок от 60 месеца, при годишен лихвен процент от 10 %
и годишен процент на такси и разходи /TP/ за покриване на разходи, свързани с
обслужване, управление, мониторинг на заема и т.н., от 26 %, или общо ГПР от 36
%, които се разпределят на равни месечни вноски и са дължими ежемесечно до
13-то число на съответния месец. Според чл.2.2., б.“и“ и б.“й“ от договорите, с
дължимите ежемесечни вноски от 15лв. и от 360лв., с дата на първата вноска-13.05.2016г.,
се погасяват само лихви и TP, като главницата се дължи в края на срока за
погасяване. Съгласно чл.2.6 и чл.2.8 от договорите при забава в погасяването на
дължимата вноска ГПР и/или дължима лихва, се начислява наказателен лихвен
процент в размер на 5% месечно върху заемната сума, включително и след
едностранното прекратяване на договорите от заемодателя до окончателното
погасяване на задължението. На основание чл.2.7 от договорите при забава в
погасяването на дължимата вноска TP и/или лихва с повече от 10 дни, след
изтичане срока на плащане, цялото вземане става предсрочно изискуемо и
заемодателят има право да прекрати договора за заем, както и да иска предсрочно
погасяване на заемната сума, ведно с неустойка в размер на 60 % от заемната
сума.
Установява се от
приетия препис от Нотариална покана с рег.№10001, том 2, акт №161/28.10.2016г.
на Варненски нотариус с рег.№549 в РНК, че ищеца е обективирал волеизявление за
едностранно прекратяване на договорите за заем, поради неплащане в срок на
дължимите вноски за месеците юли, август, септември и октомври на 2016г., като
е обявена и предсрочна изискуемост на цялото задължение. Видно от нотариалното
отразяване е, че поканата е връчена на 14.12.2016г. по реда на чл.47, ал.5 вр.
ал.1 и ал.2 от ГПК, тъй като при
извършените посещения на 28.10.2016г., на 14.11.2016г. и на 30.11.2016г.,
адресата не е открит, както и лице съгласно да получи съобщението със задължение
да го предаде, поради което и при липса на достъп до вратата на жилището на
адресата или до пощенската му кутия, при всяко от посещенията е залепяно
уведомление.
От представените 2 бр. преписи от Извлечение от банковата сметката на
ответницата, се установява, че
на 05.05.2016г. и на 08.05.2016г.,
същата е превела по сметка на ищеца, съответно сумата от 750лв. с посочено
основание-вноски по договори за заем от 12 и 13.04.2016г. и сумата 380лв. с
основание-вноска по кредит.
От заключението Съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът кредитира като компетентно и добросъвестно изготвено, се
установява, че в счетоводството на ищеца е отразено погасяване по двата договора за заем на
вноските за месеци май и юни на 2016г., в общ размер на 750лв., с извършено на 09.05.2016г.
плащане от
ответницата. Според заключението размера на дължимата лихва и ТР по
чл.2.2, б.“ж“ и б.“з“ от договорите за периода от 13.07.2016г. до 27.10.2016г.
е 52.27лв. по първия и 1254.57лв. по втория, или общо 1306лв. Размер на
дължимата наказателна лихва по чл.2.6 и чл.2.8 от договорите е 100лв. по първия
и 17000лв. по втория, или общо 1800лв. Размера на неустойка по чл.2.7 от
договорите е 300лв. по първия и 7200лв. по втория, или общо 7500лв. В о.с.з.
вещото лице сочи, че върху главницата от 12000лв. няколко пъти е начислявана
една и съща лихва, като се припокриват и периоди.
Въз основа на
горното, въззивният съд намира следното:
Предвид правилата
за разпределение на доказателствената тежест и с оглед премета на предявените
претенции, ищеца следва да установи, че между страните са сключени договори за
заем, съдържащи твърдените права и задължения /размер, срок, падеж, лихви,
обезщетения и т.н./, в това число и реално предаване на заемните суми от
заемателят на заемополучателят. Следва да установи наличие на предпоставките за
настъпване на предсрочната изискуемост /включително и обявяването ѝ на
длъжника по смисъла на чл.60, ал.2 от ЗКИ/ на задълженията по процесните
договори, които имат характеристиките на договори за потребителски кредит. На
последно място ищеца следва да докаже размера на претенции за главница, лихви и
неустойки. Ответникът следва да установи правоизключващите си възражения за
липсата на настъпила предсрочна изискуемост и за недействителност на процесните
договори или че е изправна страна по тях, т.е. че е налице погасяване на
задължението.
Както се посочи
по-горе сключването на процесните договори за заем не се оспорва от
ответницата, като същата възразява относно осъществяването на фактическия
състав по обявяване на предсрочната изискуемост на задълженията, поради
нередовност на връчването на уведомлението за това. Предвид избрания
процесуален ред на предявяване на претенциите, а имено чрез иницииране на
заповедно производство за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, така посоченото
оспорване на ответницата, е от значение за изначалната основателност на иска,
поради което следва да се разгледа, преди възраженията за недействителност на
отделни клаузи от договора, които биха рефлектирали върху частичната
основателност на исковете.
С обективираното
волеизявление в представената по делото нотариална покана, в съответствие с
клаузата на чл.2.7 от договорите, кредитора е упражнил потестативно си право,
при наличие на забава в плащанията с повече от определените в договора дни, да
преобразува съществуващите облигационни правоотношения, досежно периодичността
и размерите на изпълнението на паричните задължения на длъжника, като
вземанията са станали изцяло изискуеми от момента на уведомяването на
кредитополучателя. Факта на допусната забава от длъжника, не се оспорва, спорно
е налице ли е уведомяване на същия, което да е достигнало до него. Въз основа
на нотариалното удостоверяване, съдържащо се в процесната покана, относно
начина на връчването ѝ, съдът намира, че в случая е приложима фикцията за
връчване по чл.47, ал.5 от ГПК. Нотариусът, с оглед възложената му от закона
удостоверителна функция, може да удостоверява последиците по чл.47 от ГПК, в
т.ч. и да прилага, в какъвто смисъл е и постоянната практика на ВКС по
приложението на цитираната законова разпоредба. Оплакването на ответницата за
нередовност на връчването, поради липсата на посочени часове при посещенията на
адреса, не намират опора в закона, още повече, че при всяко посещение е
залепяно уведомление, респективно същата е канена непрекъснато в продължение на
периода от начало до края на посещенията, за получаване на книжата. Доводите за
неспазване на процедурата по залепване на уведомление, тъй като не са събрани
данни дали лицето пребивава на адреса, са несъстоятелни. Предпоставка за
залепването на уведомление, е неоткриването на адресата или на лице, което да
получи съобщението със задължение да го предаде, което в случая е установено.
Факта на установява от връчителят, че адресата не пребивава на адреса има за
резултат задължение за набавяне на справка за адресна регистрация на лицето,
независимо от залепването на уведомление. Тук е мястото да се посочи, че видно
от служебно направената справка в заповедното производство постоянният и
настоящият адреси на длъжника са непроменени в периода 11.02.2016г. до
26.01.2017г. и съвпадат с адреса на връчването. Ето защо съдът намира, че
процесната нот.покана е връчена редовно на длъжника, съответно на същия е
обявена предсрочната изискуемост на задълженията по процесните договори за
заем.
Възраженията на
ответницата за пълна недействителност на договорите, поради нарушение на
специалните норми, предвидени като основание за нищожност в чл.22 от ЗПК, са
неоснователни. Действително предвид момента на договаряне, процесните договори
попадат в приложното поле на ЗПК и общата императивна закрила, срещу
неравноправно договаряне по ЗЗП. Това е така предвид факта, че заемите са
предоставени на физическо лице, като не са налице данни то да е действало като
професионалист, респективно заемополучателя следва да се приеме за потребител
по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК. Наред с това договорите са сключени от
търговско дружество, което предоставя кредити на потребителя в рамките на
своята професионална или търговска дейност. Дори обаче кредитната дейност да не
е основна за ищеца, то тъй като чл.3а от ЗКИ допуска кредитиране да се извършва
и без регистрация, като спомагателна дейност, сделката по предоставяне на заем
на потребител попада в приложното поле на чл.9, ал.4 от ЗПК и налага
съобразяването със специалните норми на това кредитиране. Приложението на този
закон е признато и от кредитора при представянето за попълване на формуляра за
преддоговорна информация, а имено на Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити.
В съдържанието на
процесните договори не се констатират нарушения на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1,
т.7-т.12 и т.20 ЗПК. Договорите са сключени в писмена форма, с ясно и
разбираемо съдържание с предвидения размер шрифт, като ответницата не оспорва
наличието на два екземпляра от договора. Действително не всички елементи/клаузи
на договора са с еднакъв вид, като е налице различно оформление на част от
текста, чрез използване на подчертаване и удебеляване, но отклонението не
затруднява възприемане на информацията от потребителя, напротив акцентира
вниманието по отношение на най-важните и обременителни клаузи. В договорите са
посочени фиксиран лихвен процент и ГПР, поради което изисквания на закона
касаещи референтни стойности, индекси и методики, съответно допускания по
променливи във формулата за изчисляваното им, са неприложими, като договорите
препращат към ясен погасителен план, без уговорки за промяна. Клаузата относно
възможността за увеличаване на лихвения процент по реда на чл.4.2, б.“б“ не
представлява запазено за заемодателя право, а съответства на уговорката за
наказателна лихва /чл.2.6/, добавена към договорения годишен лихвен процент в
случай на неизпълнение. Специфичната уговорка за отсрочване на погасяването на
главниците към крайна падежна дата, изключва приложимостта на информацията за
плащанията при погасяване на главница в хода на договора, извън предсрочното
погасяване, уредено в чл.5.2. Договорите не е включват клауза относно правото
на потребителя да се откаже от договора, но информация за начина, по който това
право може да се реализира вече му е била предоставена в преддоговорния процес
в част ІV, т.1 и част V, т.1 от Стандартен европейски формуляр, който е
неразделна част към договора и съдържа подпис на длъжника. Непопълването на част
от реквизитите на Стандартният европейски формуляр, не го опорочава, а се дължи
на спецификите на договорите, което води до ненужност от попълването им. По
делото не са представени общи условия, като съдържанието на възникналите между
страните правоотношения се изчерпва само с индивидуално уговорените клаузи на
процесните договори, поради което изискването за подписване на всяка страница
от ОУ, е неприложимо. В заключение, съдът не намира отклонение в съдържанието
на договорите за кредитиране, чрез заем, което да обуслови недействителност на
договарянето в цялост.
От друга страна
отделни елементи от останалото съдържание на процесните договори, не
съответстват на изискванията на закона. По силата на препращането по чл.3, ал.4
от ЗПК на кредитора са възложени редица задължения в преддоговорния процес
/чл.5 и чл.6 от ЗПК/. Очевидно кредиторът е бил запознат с тези свои
задължения, тъй като е предприел изпълнението им със съставяне и предлагане на
заемополучателя на формуляри с преддоговорна информация. В случая обаче няма
надлежно изпълнение на посочените задължение, тъй като най-съществената за
интересите на потребителя информация относно разходите по кредитирането и
неблагоприятните за длъжника последици от просрочие на плащанията, не са
оповестени по изисквания от закона начин. В стандартните формулярите липсва
ясно и точно разяснение относно включеното в процесните договори задължение за
заплащане на допълнителни 26 % годишно като компенсация за бланкетно описани
разходи, свързани с обслужване, управление, мониторинг на заема. Този разход не
е незначителен, а надхвърля над 1.5 пъти основното плащане на възнаградителна
лихва по договорите от 10 %. Оповестената предварително в част ІII, т.4 от
формуляра информация обхваща само част от стойността на ТР до размера от 15 %
като за разликата до 26 % липсва обяснение за какви точно услуги ще събира тази
завишена цена. Освен това част от описаните разходи са еднократни-2 % за
разглеждане на документи и одобряване на кредита и 1.5 % такса за кредитен
посредник, поради което възниква въпроса защо са включени в пълен размер при
формиране на ГПР за всяка една от 5-те години на кредита. Понятието “мониторинг
на заема“, за който е предвидена такса от 4 %, е твърде общо и неясно, като
въобще не дава представа за целта на посочения разход. Подобна неяснота е
налице и относно таксата за счетоводно водене и таксата за обслужване на
кредита, което е пречка да се прецени дали не се препокриват извършваните
дейности, за което се дължат отделни такси. Наред с това допълнителния годишен
процент е оповестен в част ІІІ, т.2 от формуляра като ГПР, не съответства на
изискванията на чл.19 от ЗПК, според който този показател следва да отчита и
лихвата и другите разходи, а не само другите разходи. Ползвания начин на
представяне на преддоговорната информация, препятства възможността потребителя
да възприеме, че посочената в част ІІ, т.6 от формуляра месечна вноска, без
части от главница, реално се формира от лихва от 10% и допълнителни разходи 26
%, т.е. от 36 %, а не от обявения във формуляра ГПР от 26 %. Отделно, при
разясняването с част III, т.4.3 от формуляра на последиците от прекратяването
на договора преди изтичането на 12 месеца по вина на кредитополучателя, е въведена
различна и подвеждаща информация, спрямо включената в окончателния договор
допълнителна неустойка от 60 % от размера на главницата, която е дължима над
оповестената наказателна лихва именно при предсрочно прекратяване поради
неплащане на коя да е от вноските в срок, като в първия случай действието
ѝ е ограничено до изтичане на първата година от договора, а във втория
касае целия срок. Наказателна лихва като дължим разход при неизпълнение не е
обозначена ясно в част III, т.4.1 от формуляра, като надбавка над редовната
лихва /доколкото според окончателния договор тя следва да се начислява върху
цялата главница/, тъй като формулирането ѝ като “обезщетение за забава в
размер на 5 % месечно за всяка забавена месечна вноска“ позволява възприемането
ѝ като обезщетение, начислявано само върху просрочена сума.
По делото не е налице
спор, че окончателния текст на договора е
съставен от кредитора и предложен на потребителя като обвързваща оферта,
приета с подписване на документа от ответницата. Ето защо и тъй като целта на
предварителното информиране на потребителя е запознаване с основните
характеристики на предлагания продукт и въздействието, което отделните клаузи
могат да окажат върху потребителите, включително последиците при просрочени
плащания, непълнотата и несъответствия в предварителната информация относно
разходите и неустойките, с предложеното от търговеца окончателно съдържание на
договора, представлява нарушение на задълженията му и съответно поставят
потребителя в неравнопоставено положение, спрямо по-информирания
професионалист.
Съдържанието на
процесните договори относно общата цена на кредитирането не съответства на
изискването на чл.10а, ал.2 и чл.3 от ЗПК, забраняващ уговаряне на заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита и
дублиране на плащания за едно и също действие. Не съответства и на ал.4 от
горецитираната правна норма, допускаща уговаряне на такси само за конкретно
посочени в договора действия на кредитора. В случая клаузите на чл.2.1, б.“з“ и
б.“м“ от договорите не съдържат пояснение относно действията, които кредитора
извършва за да получи 26 % от главницата годишно. Общото описание налага
извода, че размера на възнаграждението съответства на всички производствени
разходи за търговеца, извършвани от него за предоставяне на услугата, извън
извънредните разходи по събиране на просрочен дълг, които са отделно посочени в
т.2.1, б.“л“ от договорите. Въпросните плащания, обаче се дължат едновременно с
лихвата, която по естеството си следва да представлява именно цената за
ползване на заетите средства като приход от сделката и да компенсира както
разходите, така и да включва планирана печалба. От тук следва извода, че ако
разходите се покриват от плащането на 26 % “ТР“, то “лихвата“ от 10 % не
представлява цена, а е чиста печалба за търговеца и съответно уговарянето ѝ
отделно под наименование фиксиран лихвен процент не съответства на изискванията
на добросъвестността. Предвид факта, че в преддоговорната информация лихвата
като цена на кредитиране е обявена в размер на 10 %, то следва да се приеме, че
и в окончателния договор страните са уговорили размер от 10 % за цялата
възнаградителна лихва, без уговаряне на допълнителни кредитни услуги. Ето защо
административните разходи по управление на кредита, следва да се считат
включени в тази цена, съответно и допълнителното им плащане би представлявало
повторно събиране на възнаграждение за предоставени средства в заем, което е в
противоречие с правилата за потребителско кредитиране.
Уговорката за
наказателна лихва в случай на забава в размер от 5 % месечно върху заетата
сума-чл.2.6 от договорите, влиза в противоречие с изискванията на чл.33 ал.1 и
ал.2 от ЗПК, тъй като този размер надхвърля законната лихва /ограничена до 10
пункта над основния лихвен процента на БНБ годишно/, а отделно от това,
клаузата предвижда като основа за изчисляване на този размер цялата главница, а
не само върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
Всички описани по-горе клаузи от процесните
договори или пряко противоречат на закона или прилагането им в отношенията
между страните води до обвързване със съдържание, различно от разясненото в
преддоговорния процес, поради което и се приравняват на заобикаляне на
изискванията на закона, като съответните законови текстове са посочени в чл.4,
т.2 от ЗПК като приложими и към ипотечно потребителско кредитиране. В резултат, от което
несъобразените с императивните нормативни изисквания части от договорите не
следва да обвързват страните. Що се касае до основния предмет на кредитиране,
срещу възнаградителна лихва от 10 %, то същият не се засяга и договорът може да
бъде прилаган без уговорките за плащане на разходи и наказателна лихва, на
основание чл.26, ал.4 от ЗЗД.
На
следващо място освен специалната
закрила на потребителите в областта на кредитирането, приложение намира и
общата уредба на последиците от договаряне между неравнопоставени участници в
оборота. В разглеждания казус клаузата
за неустойка при предсрочно прекратяване на договора в размер от 60 % от
главницата, съответства на договорената лихвата за 6 години, при общ срок на
кредитирането от 5 години. При отчитане на наличие на имотно обезпечение,
съответно на периода необходим за възстановяване на заетия капитал и
възможността за предоставянето му в заем на друг потребител, отговорността
следва да се ограничи до обичайно необходимото време за снабдяване с
изпълнителен лист и провеждане на продан, което не може да е съпоставимо с
толкова дълъг срок. От изложеното се налага извод, че размерът на неустойката е
необосновано завишен, спрямо предвидимите при сключване на договора вреди,
поради което е налице хипотеза на типично неравноправно договаряне по смисъла
на чл.143, т.3 от ЗЗП, което не може да обвърже валидно потребителя на
основание чл.146, ал.1 от ЗЗП.
За пълнота следва да се отбележи, че дори
неустоечната клауза да се приема за индивидуално уговорена, то тя пак не би
могла да прояви действието си, тъй като подобно свърхпрекомерно обезщетение не
отговаря на изискванията за добросъвестно договаряне и прилагането ѝ би
довело до нарушение на справедливостта, като морален принцип, ограничаващ договорната
свобода съгласно чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД. В тази връзка следва да се има
предвид визирания в чл.32, ал.4 от ЗПК размер на обезщетенията, предвидени за
подобни по вид вреди за кредитор, предоставил дългосрочен кредит с фиксиран
лихвен процент, като същия е ограничен до 1 % без доказване на вредите. В
преддоговорната информация-част IV, т.3 от формуляра кредиторът е
определил обезщетение от 5 % от
погасената главница при предсрочно погасяване на заема, което следва да се
възприе като приемлив за него предвидим размер на вредите от загубени приходи
до края на срока. Дванадесеткратно по-високият размер на неустойката, очевидно
не може да се счита за съответен на обезпечителна и обезщетителна, а дори и на
санкционна ѝ функция, поради което следва извода, че при уговарянето
ѝ страните не са целели да постигнат тези функции, а включването в договора е резултат от злоупотреба на икономически
по-силен субект, наложил на затруднения заемополучател, в нарушение на принципа
на справедливост, условия с цел извличане на неоснователна облага.
В обобщение настоящият състав на съдът намира за
валидни основания на предявените претенции само уговорките за предоставяне на
главница за ползване до 13.04.2021г., срещу заплащане на годишна договорна
/възнаградителна/ лихва в размер на 10 %, чието погасяване е разсрочено на
месечни вноски.
Както се изложи по-горе сбъдването на условието на чл.2.7 от договорите, е довело до лишаване
на длъжника от преимуществата на сроковете по погасителния план, като
предсрочната изискуемост на задълженията е настъпила с изтичане на срока по
чл.47, ал.5 от ГПК, т.е. в края работния ден на 14.12.2016г. До този момент
главницата не е била изискуема, но са били дължими лихвите, като разпределените
на месечни вноски задължения са били равни по размер, който съответства на
начисляване на годишна база от 365 дни при отчитане на 30 дни за всеки месец.
Съответно и дължимата до прекратяване на договора лихва следва да се определи
по посочения начин за целия период на предоставяне на кредита-от договарянето
до прекратяването му, или общо 246 дни по договора от 12.04.2016г. и 245 дни по
договора от 13.04.2016г. Изчислен от съда размерът на лихвата от 10 % годишно
за този период върху главницата от 500лв. възлиза на 33.75лв. и върху
главницата от 12000лв. на 806.67лв., или общо 840.42лв. Според неоспореното от
ищеца извлечение от банковата сметка на длъжника, в срока на действие на
процесните договори, кредитополучателя е извършил две плащания по договорите в
общ размер от 1130лв., т.е. с 289.58лв. повече от дължимите лихви. Ето защо
претенцията на ищеца заплащане на договорна/възнаградителна лихва е изцяло
неоснователна и следва да се отхвърли.
След прекратяването
на срока на договора, настъпва падежа за връщане на цялата главница, съответно
от 500лв. и 12000лв. С остатъка от внесените от длъжника суми в размер на
289.58лв. по правилото на чл.76, ал.2 вр. ал.1 от ЗЗД следва да се погаси
главницата по най-обременителното за длъжника задължение или това по договора
от 13.04.2016г. Тук е мястото да се посочи, че обезщетението по чл.86, ал.1 от
ЗЗД не подлежи на приспадане по реда на чл.76, ал.2 от ЗЗД, тъй като предвид
обезщетителния характер на т.нар. мораторна лихва, същата не попада в
приложното поле на цитираната правна норма. Ето защо претенцията за присъждане на
сумата от 500лв.-главница по договора от 12.04.2016г. е изцяло основателна, а
тази по договора от 13.04.2016г. до размера от 11710.42лв.
От получаване на
уведомлението за предсрочна изискуемост от заемополучателя, същия следва да се
счита в забава, съответно дължат обезщетение на основание чл.86 от ЗЗД в размер съответен
на законната лихва, което за периода от 15.12.2016г. до предявяване на иска по
смисъла на чл.422 от ГПК на 25.01.2017г., което изчислено с общодостъпни
лихвени калкулатори върху главницата от 500лв. възлиза на 5.69лв. и върху
главницата от 11710.42лв. на 133.37лв., до които размери основателни се явяват
претенциите за мораторна лихва.
Претенциите за заплащане на други разходи над
възнаградителната лихвата са неоснователни, поради недействителност на клаузи
за това задължение и следва да се отхвърли изцяло. По изложените съображения
неоснователни са и претенциите за наказателна лихва поради допусната забава и
за неустойката поради предсрочно прекратяване на договора, в резултат от което искът
и в тази му част подлежи на отхвърляне.
На основание чл.86,
ал.1 от ЗЗД, ответнницата дължи законна лихва върху основателния размер на
претенциите за главници, считано от предявяване на иска по смисъла на чл.422 от
ГПК, а именно от датата на подаване на заявлението по чл.417 от
ГПК-25.01.2017г.
В заключение
въззивният състав на съда приема, че предявените претенции за главница и
мораторна лихва са основателни до размерите, както следва: 500лв.-главница по
договора от 12.04.2016г.; 11710.42лв.-главница по договора от
13.04.2016г.; 5.69лв.-законната лихва
върху главницата от 500лв. за периода от 15.12.2016г. до 24.01.2017г. и
133.37лв.-законната лихва върху главницата от 11710.42лв. за същия период,
респективно че решението на първоинстанционния съд, следва да бъде отменено,
както следва: за сумата от 792.92лв., представляваща разликата между дължимия
размер на главницата от 11710.42лв. и присъдените 10917.50лв. по договора от
13.04.2016г.; за сумата от 47.50лв., представляваща разликата между дължимия размер
на главницата от 500лв. и присъдените 452.50лв. по договора от 12.04.2016г.; за
сумата от 103.04лв., представляваща разликата между дължимия размер от
133.37лв. на законната лихва за периода 15.12.2016г.- 24.01.2017г. върху
главницата от 11710.42лв. и присъдените 30.33лв. по договора от 13.04.2016г. и
за сумата от 5.56лв., представляваща разликата между дължимия размер от 5.69лв.
на законната лихва за периода 15.12.2016г.-24.01.2017г. върху главницата от
500лв. и присъдените 0.13лв. по договора от 12.04.2016г. В останалата обжалвана
част, решението следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и предвид задължителните указания дадени с т.12 на ТР №4/2013г. на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца търсените и доказани деловодни разноски в заповедното производство, които съразмерно с уважената част от иска възлизат на 893.81лв.
На основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК и в съответствие с направените искания, в полза на всяка от страните се дължат деловодни разноски за исковото производство, съобразно с представените доказателствата по делото за извършването им и съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от претенциите. Изчислени по посочения начин дължимите в полза на ищеца разноски за двете инстанции възлизат на 2655.25лв., а тези на ответницата на 1449.90лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №1225/22.03.2018г.
по гр.д.№6511/2017г. на PC Варна, в частта с която е отхвърлен предявеният от “Експириан“ ЕООД, с ЕИК 103776330, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, ул.“Иван Страцимир“ №2, представлявано от Б.П., иск с правно
чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК вр. с чл.240 от ЗЗД, чл.79 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД
и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за приемане на
установено, че А.З.З., с ЕГН **********, с адрес: ***, дължи,
както следва: разликата между
присъдената главница от 10917.50лв. и дължимата такава от 11710.42лв. по
Договор за заем от 13.04.2016г., в
размер на 792.92лв.; разликата между присъдената главницата
от 452.50лв. и дължимата такава от 500лв. по Договор за заем от 12.04.2016г., в размер на 47.50лв.; разликата
между присъдената законната лихва от 30.33лв. върху главница от 11710.42лв. за
периода от 15.12.2016г. до 24.01.2017г. и дължимата такава от 133.37лв., в размер на 103.04лв. и разликата между
присъдената законната лихва от 0.13лв. върху главница от 500лв. за периода от
15.12.2016г. до 24.01.2017г. и дължимата такава от 5.69лв., в размер на 5.56лв., за които суми е
издадена Заповед №615/27.01.2017г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№1094/2017г. по описа на РС Варна,
както и в частта за разноските, вместо
което постановява:
ПРИЕМА за установено, че А.З.З., с ЕГН
**********, с адрес: ***, дължи на “Експириан“ ЕООД, с ЕИК 103776330, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, ул.“Иван Страцимир“ №2, представлявано от Б.П., както
следва: -сумата от 792.92лв., представляваща разликата между дължимия
размер на главницата от 11710.42лв. и присъдените 10917.50лв. по Договор за
заем от 13.04.2016г.; -сумата от
47.50лв., представляваща разликата между дължимия размер на главницата от
500лв. и присъдените 452.50лв. по Договор за заем от 12.04.2016г.; -сумата от 103.04лв., представляваща
разликата между дължимия размер от 133.37лв. на законната лихва за периода от
15.12.2016г. до 24.01.2017г. върху главницата от 11710.42лв. и присъдените
30.33лв. по договора от 13.04.2016г. и -сумата
от 5.56лв., представляваща разликата между дължимия размер от 5.69лв. на
законната лихва за периода от 15.12.2016г. до 24.01.2017г. върху главницата от
500лв. и присъдените 0.13лв. по договора от 12.04.2016г., за които суми е
издадена Заповед №615/27.01.2017г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№1094/2017г. по описа на РС Варна.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№1225/22.03.2018г. по
гр.д.№6511 по описа за 2017г. на PC
Варна, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА А.З.З., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на “Експириан“ ЕООД, с ЕИК 103776330, със
седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Иван Страцимир“ №2,
представлявано от Б.П., сумата от 893.81лв., представляваща деловодни разноски за
заповедното производство и сумата от 2655.25лв., представляваща разноски за исковото производство, пред двете
инстанции.
ОСЪЖДА “Експириан“
ЕООД, с ЕИК 103776330, със
седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Иван Страцимир“ №2,
представлявано от Б.П., да заплати на А.З.З., с
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1449.90лв., представляваща разноски за исковото производство, пред двете
инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.