Р Е Ш Е Н И Е

 

№

 

Град Варна, 29 ноември 2018 година.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение – първи състав, в открито съдебно заседание проведено на деветнадесети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:          КРАСИМИР ВАСИЛЕВ

НЕВИН ШАКИРОВА

 

 

СЕКРЕТАР: МАРИЯНА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдия Красимир Василев,

в.гр.дело № 2283 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството е въззивно и е образувано по въззивна жалба от Ж.П.Д., чрез адв.С. против Решение № 3673 от 09.08.2018 година по гр.д. № 19 325/2017 година, по описа на ВРС, двадесети състав, с което са били отхвърлени исковите претенции на ищцата против „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ-ВАРНА“ ООД, ЕИК 103002253, с правно основание чл. 109 ЗС, чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да преустанови неоснователните си действия, с които смущава правото на собственост на ищцата, като премахне незаконно изградените стоманобетонова шахта с размери 2.0 м. на 3.50 м., височина около 2.10 м., спирателен кран, както и четири сградни водопроводни отклонения от съществуващия водопровод, преминаващи през имота за сгради в други имоти, в собствения на ищцата недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 10135.2551.2121 по КККР на гр. Варна, одобрени със заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, с административен адрес: гр. Варна, район Приморски, местност „Франга дере“, с площ 1080 кв. м., при граници: имоти с идентификатори 10135.2551.125, 10135.2551.128, 10135.2551.2017, 10135.2551.2019 и 10135.2551.95;

Ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищцата сумата 1 000 /хиляда/ лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в емоционален дискомфорт, изживяно унижение от отношението на ответника към нея, постоянно нервно напрежение, безпокойство и притеснение, в резултат от неправомерните действия на ответника – извършване на неразрешени от ищцата строително-монтажни действия в собствения й имот, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 22.12.2017 г. до окончателното й изплащане, както и ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата в общ размер от 3 742 /три хиляди седемстотин четиридесет и два/ лева, представляваща обезщетение за периода 01.06.2016 г. – 21.12.2017 г. за лишаването на ищцата от ползването на 100 кв. м. реална част от имота, върху които са разположени построената шахта и четирите водопроводни отклонения, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 22.12.2017 г. до окончателното й изплащане, както и в частта за разноските.

Оплакванията в жалбата са по посока на неправилност и материална незаконосъобразност на решението.Излага се, че съдът е тълкувал превратно наличните по делото доказателства, като на тази база е неправилен и неговия извод.Като се обсъждат писмените и гласни доказателства, се настоява ВОС да отмени решението и да уважи предявените искове, като доказани.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемото дружество, с които се иска решението да бъде потвърдено, като правилно.

В съдебно заседание по делото въззивницата Ж.Д., редовно призована, не се явява, но чрез адв.С. поддържа жалбата си и моли съдът да я уважи.

Въззиваемата страна, в лицето на „ВиК-Варна“ ООД, редовно призована, не се представлява.Постъпило е писмено становище от адв.Ралчева, с което моли ход на делото да се даде в нейно отсъствие; заявява, че оспорва жалбата и моли съдът да потвърди решението.

За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:

Пред първата съдебна инстанция съдебното производство е било образувано от страна на ищцата Ж.П.Д., ЕГН ********** против „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ-ВАРНА“ ООД, ЕИК 103002253 по искове с правно основание чл. 109 ЗС, чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да преустанови неоснователните си действия, с които смущава правото на собственост на ищцата, като премахне незаконно изградените стоманобетонова шахта с размери 2.0 м. на 3.50 м., височина около 2.10 м., спирателен кран, както и четири сградни водопроводни отклонения от съществуващия водопровод, преминаващи през имота за сгради в други имоти, в собствения на ищцата недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 10135.2551.2121 по КККР на гр. Варна, одобрени със заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, с административен адрес: гр. Варна, район Приморски, местност „Франга дере“, с площ 1080 кв. м., при граници: имоти с идентификатори 10135.2551.125, 10135.2551.128, 10135.2551.2017, 10135.2551.2019 и 10135.2551.95; ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 1000 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в емоционален дискомфорт, изживяно унижение от отношението на ответника към нея, постоянно нервно напрежение, безпокойство и притеснение, в резултат от неправомерните действия на ответника – извършване на неразрешени от ищцата строително-монтажни действия в собствения й имот, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 22.12.2017 г. до окончателното й изплащане, както и ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата в общ размер от 3742 лв., представляваща обезщетение за периода 01.06.2016 г. – 21.12.2017 г. за лишаването на ищцата от ползването на 100 кв. м. реална част от имота, върху които са разположени построената шахта и четирите водопроводни отклонения, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 22.12.2017 г. до окончателното й изплащане. От твърденията в самата молба става ясно, че ищцата е собственик на ПИ с идентификатор 10135.2551.2121 по КККР на гр. Варна по силата на наследство и изтекла в нейна полза придобивна давност. Тя сочи ще, че през месец май 2016 година е посетила имота и е забелязала, че има следи от тежка техника, изсечени и изкоренени трайни насаждения.Констатирала също така, че в средата на мястото е изградена бетонова шахта, затворена с метален капак, заключен с катинар.Впоследствие разбрала, че навлизането и строежа са осъществени от служители на „ВиК“-Варна.На опитите й да получи обяснение, не било отговорено, като й разяснили само, че извършените строителни дейности в имота са законни и касаят водопровод.

Ищцата сезирала Общинските власти, които съставили КП и от своя страна уведомили РДНСК-Варна.На по късен етап Д. е била уведомена от Началника на РО – НСК при РДНСК – Североизточен район, че се касае за незаконен строеж в имота й.Пред ВРС ищцата е обяснила, че според нея извършването на неразрешени от нея строително-монтажни действия в собствения й имот е противоправно и е настояла то да се коригира.

Дружеството – ответник е оспорило исковете.Изложило, че  през имота преминава захранващ „Батовски водопровод“, който осигурява водоподаване на абонатите в местностите „Пчелина“ и „Изгрев“. Твърди, че водопроводът е построен през 1900 г., като същият му е предаден за експлоатация в качеството му на ВиК оператор.Твърди, че изградената шахта и поставения редуцил вентил са елементи, неразделна част от водопровода, като местонахождението им е технически обосновано. Излага, че процесният водопровод осигурява водоподаване на повече от 10000 абоната. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

 

Становището на въззивния съд е следното:

 

В практиката на ВКС се приема, че целта на негаторния иск е да даде защита на правото на собственост срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта според нейното предназначение, а такова въздействие съставлява и използването на обща по естеството си част не по нейното предназначение.Той може да бъде уважен, когато се пречи на упражняването на правото на собственост с неоснователно действие или състояние.

Съгласно чл. 23 от ЗВ (Закон за водите), собственикът на земята е собственик и на водите и водните обекти в имота, освен ако те не са собственост на държавата или на общината. Според чл. 24 ЗВ, частна собственост са извиращите в границите на недвижимия частен имот води, с изключение на минералните, докато текат през него, освен ако не са каптирани или не са включени във водоснабдителните системи. Не се спори, че изграденият водопровод е функциониращ, т. е. каптираният източник е включен във водоснабдителната мрежа на град Варна. Независимо дали ищцата обработва имота си, действията на ответника, дори без да отнема владението, ограничават, смущават и пречат на пълноценното използване на имота според предназначението му. Целта на исковата защита по чл. 109 ЗС е да се отрече правомерността на въздействието от страна на ответника, като постанови спрямо него със сила на присъдено нещо правото на ищеца, както и да възстанови фактическото положение, съществувало преди нарушението.

Институтът на сервитутите е бил подробно уреден в ЗИСС (отм.). Съгласно чл. 207 от ЗИСС (отм.) поземленият сервитут се състои в задължението което е наложено върху един недвижим имот за служене и полза на друг недвижим имот, който принадлежи на друг собственик, т. е. по своята същност сервитутите са ограничени вещни права върху определени недвижими имоти. Действуващият ЗС не формулира правила относно сервитутите, а те са уредени в различни закони. Правото за водоползуване е сервитутно право уредено в чл. 112 ЗВ. Текстът задължава собственик на имот да даде право на водопрекарване през имота на всички, които имат постоянна или временна нужда от това, т. е. водопрекарването се обуславя от нуждата на собственика на господстващия имот и се изразява във възможността за прокарване на повърхностна водопреносна система или изграждане на водопровод и други съоръжения на водопрекарване в имот, собственост на друго лице. Разпоредбата на чл. 103 от ЗВ определя, че служещ имот е този през който се осъществява водопрекарването и за собственика именно на служещия имот е задължението да търпи упражняването на сервитутното право на водопрекарване. Сервитутното право принадлежи на собственика на господстващия имот, то обаче следва да бъде учредено. Това може да бъде осъществено чрез договор между собствениците на господстващия и служещия имот, а ако такова споразумение не може да бъде постигнато може да бъде учредено с административен акт по предвидения в закона ред. Според чл. 85 ЗС, разпоредбите за придобиване право на собственост по давност важат и за придобиване на други вещни права. Затова, ако едно лице фактически упражнява сервитутно право в продължение на 10 г., то може да придобие по давност това право. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 103, ал. 3 ЗВ.

Същевременно в чл. 210, ал. 1 и ал. 3 ППЗТСУ /отм./, е предвидено при нужда, когато няма възможност за друго техническо решение, със заповед на кмета на общината отклонения от мрежи, проводи, канали и други съоръжения да се прокарват и през чужди имоти, като за претърпените вреди от работите, правоимащите се обезщетяват предварително от собствениците на имотите, за които се правят отклоненията.Или, при използване на чужд имот за прокарване на отклонения от различни съоръжения на техническата инфраструктура се дължи обезщетение на собственика на имота, който търпи ограничение, но то се дължи от лицето, собственик на имота, който ще се ползува от отклонението. Аналогична е законовата уредба и по сега действащия ЗУТ. В чл. 193 ЗУТ е предвидено, че правото на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чужди имоти се учредява с писмен договор между собствениците на ПИ с нотариална заверка на подписите. Специалният закон, който урежда собствеността и управлението на водите като общонационален неделим природен ресурс и собствеността на водностопанските системи и съоръжения е Законът за водите. В него е дадена легална дефиниция на поземлените сервитути, свързани с водните обекти. Поземлен сервитут според чл. 103 ЗВ е тежестта, наложена върху един недвижим имот, наречен служещ имот, в полза на друг недвижим имот, наречен господстващ имот, който принадлежи на друг собственик и той може да произтича от закона или от правна сделка. От съдържанието на сервитута като ограничено вещно право се налага извода, че страни по договора за учредяването му могат да бъдат само собственици на недвижими имоти. Чл. 112 от ЗВ изрично предвижда задължение за всеки собственик да даде право на водопрекарване през своя имот на всички, които имат постоянна или временна нужда от това. Посочена е и формата за учредяване на водопрекарването и сервитутните ивици на съоръженията - споразумение на собствениците на господстващия и служещия имот, а ако такова споразумение не може да бъде постигнато - с акт на органа по чл. 52, ал. 1, т. 3 при спазване на процедурата по чл. 36 и чл. 34, без да се постановява отчуждаване на засегнатия имот.

Съобразно така направените фактически и правни констатации, съдът намира исковете за неоснователни по следните съображения:

По делото се прие за установен и доказан факт, че ищцата е собственик на имота, въз основа на наследство и давност. Налице е първата предпоставка за уважаване на иска по чл. 109 от ЗС.Що се отнася до втората предпоставка за успешно провеждане на иска - да е налице неоснователно действие, което да пречи на собственика да упражнява правото си на собственост, според съда тя липсва, което води до неоснователност на предявения иск.Водопроводът е подземен и според вещото лице по делото не съставлява пречка ищецът да осъществи своите инвестиционни намерения в собствения му имот.Изграждането му не представлява действие, ограничаващо правото на собственост на ищцата.В решение № 226 от 10.06.2010 г.на ВКС Второ ГО, е прието по сходен на настоящия казус, че исканото премахване на шахтата и отклоненията, изградени върху водопровода не е адекватна мярка за отстраняване на соченото нарушение на правото на собственост.Според същото решение това ограничение следва да е от такова естество, че да възпрепятства правата на собственика, а наличието на изграден водопровод или друга инсталация, само по себе си не е достатъчно основание да се приеме, че е налице такова ограничение.Ето защо, съдът стига до извода, че не е ограничено нито правото на ползване, нито правото на владение или разпореждане с имота.

Според чл. 19, ал. 1, т. 4, б. "а" и б. "б" от Закона за водите, публична общинска собственост са водоснабдителните системи или части от тях, включващи мрежи и съоръжения за отнемане, пречистване, обеззаразяване, съхраняване и транспортиране на водите, чрез които се доставя вода за потребителите на територията на общината, както и уличните разпределителни водоснабдителни мрежи в урбанизираните територии и водопроводните отклонения до измервателните уреди в имотите на потребителите; уличните канализационни мрежи и дъждоприемните шахти в урбанизираните територии и отвеждащите канализационни колектори с прилежащите им съоръжения и пречиствателните станции и съоръженията за отпадъчни води, които обслужват потребителите на територията на общината. С оглед на това, съдът приема, че около трасето на водопровода и изградената шахта, които са "главни" за посочените водоснабдителни зони в този район на град Варна е налице сервитут, възникнал по силата на закона. Това е сервитут, установен в обществена полза, отнасящ се до осигуряване на достъп за общо ползване на водните обекти - публична собственост, и до изграждане на необходимата за това инфраструктура, както и за поддържане в изправност на водностопански системи и съоръжения, предназначени за осигуряване на услугата за доставяне на вода за населението, съгл. 104, ал. 2 от Закона за водите. Източникът на възникване на вещното право не е договорен, нито административен. Налице е заварена тежест в имота на ищцата, съществуваща към момента на придобиване на правото на собственост върху имота, през който преминават съоръженията, изразяваща се във възникнало по силата на закона сервитутно право за съществуващ водопровод Ф 374 Ч и шахта, с отклонения.Ето защо не може да се приеме, че с действията си ответното дружество неоснователно ограничава и пречи на ищцата за пълноценното ползване на имота, според предназначението му. Конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с влязъл в сила подробен устройствен план по смисъла на чл. 103, ал. 3 от ЗУТ и в конкретния случай предназначението на поземления имот, собственост на ищците и предвиденото в него застрояване е съобразено с преминаващите през него водопровод и колектор.Нещо повече – съгласно нормата на чл.23 ал.1 от Наредба № 4 от 2004 година на МРРБ, в сила от 17.08.2012  година не се разрешава разполагане на строежи и трайни насаждения по трасетата на подземните водопроводи в сервитутните ивици за експлоатация и ремонт.

Настоящия съд приема за правилни и изразените в мотивите обосновки по повод разпоредбата на чл. 151, ал. 1, т. 2 ЗУТ. Касае се за аварийно изграждане на инсталация върху вече съществуващ обект, какъвто е водопровода, защото с това изгражданедействително не се променя трасето и техническите характеристики.Несъмнено е, че водопровода е бил изграден 1934-40 година.

Както при действието на ЗТСУ (отм.), така и съгласно нормативната уредба по ЗУТ, във връзка и със Закона за водите, съдържащ уредба на поземлените сервитути, свързани с водните обекти, водопрекарването през чужд имот е в полза на имота, който се обслужва, а не на В и К оператора, който стопанисва общата водопроводна мрежа до съответното улично отклонение. Следователно търпените от ищцата ограничения не са от ответника, спрямо който е предявен искът по чл.59 ЗЗД, поради което и спрямо този ответник той се явява неоснователен. С оглед изложеното без значение за изхода на спора е обстоятелството, че всички имоти, водоснабдени чрез водопроводното отклонение през имота на ищцата, имат редовни партиди в ответното дружество и му заплащат стойността на извършваната услуга, тъй като експлоатирането на това отклонение се осъществява не в полза на дружеството, а в полза на собствениците на съседните имоти, до които то е изградено и на които ответникът предоставя услугата "водоснабдяване".Ето защо и не следва да се приема, че ответното дружество се обогатява за сметка на ищцата, предвид нормативната уредба за уреждане правата на потребителите на услугата "водоснабдяване" - трети за процеса лица, в случаите, когато за тази услуга е необходимо съответните съоръжения да бъдат прокарани през чужд имот. По тези съображения искът за неоснователно обогатяване е правилно отхвърлен.

С оглед изхода на спора в полза на „ВиК“-Варна ООД следва да се присъди възнаграждение за ю.к. в размер на 300 /триста/ лева.

На основание изложеното, ВОС,

 

Р Е Ш И:   

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №  3673 от 09.08.2018 година по гр.д. № 19 325/2017 година, по описа на ВРС, двадесети състав.

 

ОСЪЖДА Ж.П.Д., ЕГН **********  да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ-ВАРНА“ ООД, ЕИК 103002253 сумата от 300 /триста/ лева, представляваща сторените пред ВОС, съдебно-деловодни разноски – възнаграждение за ю.к., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване пред състав на Върховен Касационен Съд на Р България, в едномесечен срок от връчването му на страните, на основанията, посочени в чл.280 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: