Р Е Ш Е Н И Е
№………./……11.2018 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на пети ноември през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА
при секретар Галина Славова ,
като разгледа докладваното от съдия Мая Недкова
въззивно гражданско дело № 2025 по описа за
2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
въззивна жалба № 13831/26.02.2018г. на Й.Г.А. ЕГН**********
, чрез процесуален представител адв. С.С. ***, против Решение № 530
от 12.02.2018г., постановено по гр.д. № 2128/2016г. на
РС-гр.Варна, 39св., с което съда е ОТХВЪРЛИЛ предявения от Й.Г.А., ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адрес:***, чрез адв. С.С. - ВАК
срещу П.С.Н., ЕГН **********, адрес: *** и Е.С.Н., ЕГН **********,
адрес: ***, иск с
правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС за допускане и извършване делба на
недвижими имоти: ПИ с идентификатор 10135.3513.1892 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-64/16.05.2008г. на
Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение със заповед:
КД-14-03-953/08.04.2013г. на Началник на СГКК-Варна, с административен адрес на
поземления имот: гр. Варна, р-н Младост, ул. Чинар № 6, с площ 227 кв.м. и
номер по предходен план 208, квартал: 1089-а, парцел III при граници: ул.
"Чинар", и УПИ с идентификатори 10135.3513.338,
10135.3513.1893,10135.3513.343,10135.3513.453 и 10135.3513.333, при квоти – 1/2 ид.ч. за ищеца и
по 1/4 ид.ч. за ответниците; Сграда с идентификатор 10135.3513.1892.1,
състояща се от две стаи, баня и тоалет, както и паянтова стопанска постройка с
идентификатор 10135.3513.1892.2, разположени в северната част на имота и върху
имотната му граница с ул."Чинар", при квоти – по 1/4 ид.ч. за ищеца и ответницата П.Н. и
1/2 ид.ч. за ответницата Е.Н., като неоснователен.
Считайки обжалваното решение за
неправилно и необосновано, противоречащо на събраните доказателства, по
изложените в жалбата съображения, моли за отмяната му и постановяване на друго,
с което иска да бъде уважен. Твърди, че независимо, че производството по заведения
от ищеца против ответника П.Н. иск с правно основание чл. 24 ал.4 / чл. 22 ал.3
от СК/отм./ от СК е прекратено, това не променя факта, че процесното имущество
е СИО, т.к. е служило за задоволяване на нуждите на семейството, по време на брака
на въззивника с ответницата. Твърди се, че ответницата не е провела доказване
на приноса си в придобиването му. Излагат се съображения, че в решението, с
което е прекратен брака на ищеца с ответника П.Н. ясно е посочено, че на
последната е предоставено само ползването на семейното жилище, а не и
собствеността му. Оспорва се отново КНА № 14/1994г., като нищожен доколкото в
него не е посочено местожителството на молителя П.Н.. Твърди се, че неговия
порок влече след себе си и порок на сделката, с която последната е прехвърлила
на сестра си другия ответник – Е.Н. вещни права. От там и по делото ищеца е
доказал собствеността си върху ид.част от процесните имоти придобити по време
на брака му с ответника П.Н. , поради което
обжалваното решение е неправилно. Излагат се аргументи за бъдещи планове
на въззиваемите касателно процесните имоти, които са неотносими към настоящия
правен спор.
В съдебно заседание по същество,чрез
процесуалния си представител поддържа жалбата, моли първоинстанционното решение
да бъде отменено, като вместо него постановено друго, с което иска да бъде
уважен.Представя писмени бележки.Прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар на процесуалните представители на въззвиваемите.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е
постъпил отговор от Е.С.Н., в който е изразено становище за неоснователност на
оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и
законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на сторените в
съдебното производство разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е
постъпил отговор от П.С.Н., в който е изразено становище за неоснователност на
оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и
законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на сторените в
съдебното производство разноски.
В съдебно заседание по същество, чрез
процесуалните си представители поддържат депозираните отговори на въззивната жалба, молят същата да бъде отхвърлена
и потвърдено първоинстанционното решение.
За
да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството пред
ВРС е образувано по иск на Й.Г.А., ЕГН **********, адрес: ***,
съдебен адрес:***, чрез адв. С.С. - ВАК срещу П.С.Н., ЕГН **********,
адрес: *** и Е.С.Н., ЕГН **********,
адрес: ***, с
правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС за допускане и извършване делба на
недвижими имоти: ПИ с идентификатор 10135.3513.1892 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-64/16.05.2008г. на
Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение със заповед:
КД-14-03-953/08.04.2013г. на Началник на СГКК-Варна, с административен адрес на
поземления имот: гр. Варна, р-н Младост, ул. Чинар № 6, с площ 227 кв.м. и
номер по предходен план 208, квартал: 1089-а, парцел III при граници: ул.
"Чинар",и УПИ с идентификатори 10135.3513.338,
10135.3513.1893,10135.3513.343,10135.3513.453 и 10135.3513.333, при квоти – 1/2 ид.ч. за ищеца и
по 1/4 ид.ч. за ответниците ; Сграда с идентификатор 10135.3513.1892.1,
състояща се от две стаи, баня и тоалет, както и паянтова стопанска постройка с
идентификатор 10135.3513.1892.2, разположени в северната част на имота и върху
имотната му граница с ул."Чинар", при квоти – по 1/4 ид.ч. за ищеца и ответницата П.А. и
1/2 ид.ч. за ответницата Е.Н..
Ищецът основава исковата си претенция с твърдения, че по
време на брака му с ответницата П.Н., са придобили правото на собственост върху
делбения поземлен имот на основание възмездна сделка в режим на СИО. След
прекратяване на брака им с Решение по
гр.д. № 1861/2007г. по описа на ВРС, между тях е налице обикновена
съсобственост. Отстъпеното с Договор за право на строеж върху държавна земя от
20.01.1961 год. на наследодателя на
ответниците - С. Н.Т., ЕГН **********, починал на 23.02.1990г., било
реализирано, като в имота са изградени описаните сгради. На 08.02.1991 год. Е. П.
Н. е направила отказ от наследството на баща си,който отказ е вписан в
особените книги на ВРС, под № 31/8.02.91 год. Съгласно заповед № 2673/04.12.98
год. на Областен управител на гр.Варна, П.А. била определена за купувач на
Дворното място с площ от 271 кв.м., съставляващо парцел III-208 в кв.1099 по РП
на 26 п.р. на гр. Варна, находящо се в гр.Варна,, ул."Чинар " № при
граници: парели с №: IV-2-7,215 ,
214 , II-209 и
ул."Чинар", при цена 188 446 лв. Правото на собственост било
прехвърлено с договор от 27.01.1999 г., вписан в СВ-Варна, с дв.вх.р.
4032, т.III, д.242 от 11.05.99 год., сключен между Държавата и П.А.. Твърди, че
цената за имота е заплатена със средства, които имат семеен произход. С договор
за покупко-продажба, обективиран в НА № 110 t.IV,
вх.р. 1364/29.01.08 год. на СВ-Варна, първата ответница продала на втората
ответница ½ ид.ч. от дворното място и
сградите, без знанието на ищеца. Счита, че КНА № 14/07.02.1994 год. е
нищожен, поради липса на посочване местожителството на ответницата П.А.. Твърди, че сградите са съсобствени
между страните, като по отношение на него съсобствеността е породена по силата
на приращение. Претендира да бъде допусната съдебна делба на
същите между съсобствениците и при посочените квоти в съсобствеността за всеки
от тях.
В отговор на исковата молба, в срока и по реда на чл.
131 ГПК, ответникът П.А., счита предявения иск за недопустим. Не оспорва, че с
ищеца са бивши съпрузи, като сключеният на 19.04.1991 год. граждански брак е
прекратен с влязло в законна сила решение на 04.10.2007 год. Не оспорва и
следните факти: че с Е.Н. са наследници по закон на С. Н.Т., поч. на 23.02.1990 год.; че с
Договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя от 20.01.1961 год. на
наследодателя С. Т. е предоставено правото на строеж върху държавно урегулирано
място с площ от 542 кв.м., от които 1/2 ид.ч. равна на 271 кв.м. от парцел XV-
141,144-ти от кв.1089, находящо се в м-ст "Шашкъна" гр.Варна; че Е.Н.
се е отказала от наследството на С. Т., който отказ е вписан под №
31/08.02.1991год. Сочи, че с вписване на отказа на Е.С.Н., е станала
изключителен собственик на сградите, построени в държавното дворно място и се е
снабдила с оспорения КНА. Навежда доводи, че по силата на Договор за
покупко-продажба вписан в АВ на 11.05.1999 год., е придобила собствеността
върху дворното място, цялото с площ от 271 кв.м. Не оспорва, че с договор за
покупко-продажба, обективиран в НА № 14,т.1, рег.275, д.№ 14/29.01.2008г. се е
разпоредила в полза на сестра си Е.Н. с 1/2 ид.ч. от дворното място и сградите
в него. Счита за недопустима претенцията за прогласяване нищожността на КНА,
поради липса на правен интерес и активна процесуална легитимация на ищеца.
Твърди, че е призната за собственик на жилищните сгради на основание
наследствено правоприемство и отказ от наследство от нейната сестра, което
изключва твърдените права на ищеца върху собствеността им. Соченият от
ищеца порок на КНА не е основание за
неговата нищожност. Счита, че имотът не е придобит в режим на СИО,т.к. в придобиването на дворното място са вложени лични
нейни средства. Навежда доводи, че била единствен правоимащ да
закупи дворното място, като от придобиването му до настоящия момент го е
владяла необезпокоявано, в качеството си на добросъвестен владелец. Моли за отхвърляне на иска.
В отговор на
исковата молба, в срока по чл. 131 ГПК, ответникът Е.Н. поддържа становище за
допустимост и неоснователност на предявения иск. Оспорва, ищецът да притежава право
на собственост върху сградите, тъй като са били построени преди сключване на
гражданския брак между него и първата ответница. Не оспорва изложената в
отговора на П.А. фактическа обстановка. Сочи, че сградите са в режим на
съсобственост между нея и сестра и П.. Навежда доводи, че поземленият имот е
неделим, защото неговата площ и лице, не позволяват неговото раздробяване и
образуването на по-малки поземлени имоти. Твърди, че през 2008г. ответницата П.
валидно се е разпоредила в нейна полза с 1/2 ид.част от поземления имот и
находящите се в него сгради.
Навежда доводи, че имотът е закупен с лични средства от П.А., като заплатената
сума не е съществена, съобразно размера на средната работна заплата за страната
по времето на придобиването му. Придържа се
към изложеното от първата ответница по отношение наведените възражения за
нищожност на КНА. Твърди добросъвестно владение върху поземления имот от
момента на закупуването му от сестра си. Моли за отхвърляне на иска.
В
съдебно заседание страните поддържат тезите си.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като
съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата,
приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
Жалбата, инициирала
настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е
валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение
неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на
чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните
по делото пред първа инстанция доказателства,
по вътрешно убеждение и въз основа на закона намира за установено
следното от фактическа и правна страна :
Основателността на
претенцията по чл. 34, ал.1 от ЗС, предполага безспорна установеност по делото
на следните кумулативни предпоставки: наличие на съсобственост върху вещите,
делба на който се иска; същите да
съществуват към момента на предявяване на иска и съсобствеността да не е
прекратена.
Имуществено
правният режим и обемът на притежаваните от съделителите права по отношение на
имота на общо основание се определят от
основанието и момента на придобиване на правото на собственост.Ищеца се
позовава на СИО относно поземления имот , доколкото същия е придобит по време
на брака му с ответницата П.Н., а относно сградите по силата на приращение.
Възраженията
на въззивника, относно неправилността на обжалвания съдебен акт са частично
основателни, по следните съображения.
Относно
наличието на съсобственост по отношение на ПИ с идентификатор
10135.3513.1892 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18-64/16.05.2008г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно
изменение със заповед: КД-14-03-953/08.04.2013г. на Началник на СГКК-Варна, с
административен адрес на поземления имот: гр. Варна, р-н Младост, ул. Чинар №
6, с площ 227 кв.м.
По делото няма спор , прието е за безспорно
установено и е доказано от представените по делото писмени доказателства , че:
Ищецът и П.Н. са бивши съпрузи, като сключеният
между тях на 19.04.1991 год. граждански брак е прекратен с влязло в законна
сила на 04.10.2007 год. решение по гр.дело № 1861/2007г. по описа на ВРС;
Няма спор и ,че
процесният недвижим имот е придобит от П.Н. по време на брака и с ищеца, въз
основа на Заповед
№2673/04.12.1998г. на Областен управител на област Варна и Договор от
27.01.1999г. между Държавата, представлявана от Областен управител на област
Варна - Д. Митев и П.С.А., вписан в книгите по вписвания от съдия по
вписванията/л.8/.
Въз основа на горната Заповед и на
основание параграф 1 от ПЗР на ПМС № 235/1996г., във връзка с чл.27 от ПЗР на
ЗИДЗС /ДВ бр.33/1996г./ П.Н. е определена за купувач на правото на собственост
върху държавна земя, представляваща Дворно място с площ 271 кв.м., парцел III 208, кв.1089 по регулационния план на
26 подрайон на гр. Варна, ул. Чинар 6. В
сключения договор е отразено,че определената
продажна цена на имота в размер на 188 446 неденоминирани лева е
изплатена изцяло от купувача по банков път с вносна бележка от 29.12.1998г.
Със Заповед №1171/18.06.1999г. на
Областен управител на Област Варна /л.10/ е наредено придобитият от П.А. имот да
се отпише от актовите книги за недвижими имоти – частна държавна собственост и
се предаде на правоимащата П.А..
Аргументите на първоинстанционният съд, че към дата на покупко - продажбата на ½ от ид.част от недвижимия имот на
сестра си през 2008г., ответника П.Н. е била индивидуален собственик на целия
имот по силата на сложния фактически състав на изкупуване по Постановление №
235 на МС от 19.09.1896г. са неоснователни. Правото на изкупуване на земята върху която е реализирано
правото на строеж , безспорно е в обема на притежаваните от наследника права на
суперфиция, но бидейки такова, то не може да се трансформира автоматично в
индивидуална собственост, по отношение на целия имот, дерогирайки императивните
норми на СК относно СИО.
Съгласно действащата към момента на
придобиването на ПИ редакция на СК- чл.19, съответна на чл.21 от действащия към
момента СК, вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити
от съпрузите по време на брака в
резултат на съвместен принос, принадлежат на двамата съпрузи независимо на чие име
се придобити. Доколкото съвместния принос се предполага до доказване на
противното, за да бъде оборен,съпругът
твърдящ трансформация на лични
средства в закупуването на имуществото ,
следва при условията на пълно и главно
доказване да установи извън семейния характер на средствата за придобиването на
имота. В настоящата хипотеза, оспорвайки съсобствеността си с ищеца ответниците е следвало да докажат
, че сумата от 1888 446 лв.,послужила за закупуване на процесния ПИ е с извън
семеен произход. В хода на производството това не е сторено. В първото по делото открито съдебно заседание при
доклада на делото, ответникът П.Н. не се е отказала от твърдението си, че е
придобила имота с лични средства, но изрично е заявила, чрез процесуалния си
представител, че не може да ги докаже.Приети по дело са писмени доказателства единствено за минималната работна
заплата страната към м.12.1998г. твърдейки , че цената на имота не е по-голяма.
Доказателства за трудовата си заетост ответника не е представила. Съвместният
принос при придобиване на имота не е оборен и от събраните по дело гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите Р.П.и К.П.. Съвкупно от показанията им
се установява, че от сключването на брака до развода, или месец преди това
ищеца и ответника П.Н. са живели в едно
домакинство. Нещо повече, св. Р.П. излага, че той не е позволявал на съпругата
си да работи, бюджетът е бил негов.
С оглед твърдението си, заявени в хода
на процеса, че не могат да докажат извън семейния произход на средствата,
ответниците са се позовали на изтекла в
тяхна придобивна давност, с твърдения,
че са добросъвестни такива по отношение
на имота, за П.Н. от закупуването на имота -1999г., а за Е.Н. от 2008г.
Както беше посочено по-горе ,с Договор за
покупко-продажба, обективиран в НА № 14,т.1, рег.275, д.№ 14/29.01.2008 г. П.А.
се е разпоредила в полза на сестра си Е.Н. с 1/2 ид.ч. от дворното място и
сградите в него.
Ответниците са въвели основания , че
ако се докаже, че П.Н. се е разпоредила с повече права отколкото е имала, то
следва да се приеме , че тя с е разпоредила само с половината от притежаваното
от нея.
Доколкото в конкретната хипотеза не са налице законови
пречки за придобиване на собствеността съгласно индивидуалните характеристики
на процесния имот, за да са основателни
възраженията на ответника П.Н. за
придобиване на имота по давност е
необходимо да бъде формиран положителен
извод досежно изискуемият за това период
от време – 10 години, съгласно чл.79 от ЗС.
Това е така, защото с оглед придобивното основание, за нея е изключена
възможността тя да е добросъвестна /да не е знаела, за пороците на юридическото
основание/ към дата на изповядване на сделката / настъпване на юридическото
основание с вещно –прехвърлителен ефект -
договора от 1999г./, т.е. не е наличен втория елемент на добросъвестността на
едно владение, а именно субективния. Безспорно към датата на подаване на
исковата молба в съда десетгодишния давностен срок не е изтекъл, поради което и
възражението на ответника е
неоснователно.
Според
задължителните указания в ТР № 1/16.08.2012г. на ВКС по тълк.дело № 1/2012г. на
ОСГК на ВКС, независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е
възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху
чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държанието им във
владение.
Дори и да се приеме, че ответника П.Н. е била
добросъвестна, в хода на производството по делото тя, чиято е доказателствената
тежест, не е доказала по безспорен начин т.нар преобръщане на владението
/interversio possessionis/, при което от
съсобственик на идеална част се е
превърнал в съсобственик владелец.По делото не е проведено доказване,че
същата е
извършила действия, с които е престанала да държи идеалните части от
вещта за другия съсобственик - ищеца и е
започнала да ги държи за себе си с намерение да ги свои. Няма доказателства за действия,които са доведени до знанието на ищеца,да е манифестирано пред него, като съсобственик, което
да сочи желанието на ответника да
отблъсне владението на ищеца. По делото няма събрани доказателства, че
ответника не е допускал ищеца в имота. От събраните гласни такива се
установява,че след развода с ответника/или година преди това/,ищеца си е
тръгнал от семейното жилище. Плащането на данъци също не е доказателство за
намеренията на ответника да свои частта
на ищеца. В случая не е достатъчно да бъде налице упражняване на фактическа
власт върху спорния имот,както и твърдата и убеденост, че е негов собственик.
Ответницата П.Н. не е установила и
доказала по несъмнен и безспорен начин твърдяното от нея явно, необезпокоявано
и непрекъснато владение, в неговия обективен и субективен елемент, касателно
дела на ищеца, за период от 10 г., считано от 1999г. до подаване на исковата молба
в съда, за да е налице презумцията на чл.69 от ЗС и същата да го е придобила по давност.
С оглед изложеното процесния недвижим
имот е СИО при равни квоти между страните, т.е. същите са съсобственици при
квоти по ¼ ид.част за всеки от тях.
Доколкото към дата на депозиране на исковата молба в
съда – 25.02.2016г., преклузивният срок
чл.24 ал.4 от СК /чл.22 ал.3 от СК отм./ е изтекъл , както и с оглед
влязлото в сила Определение №
7208/04.07.2016г. по гр.дело № 5884/2016г. по описа на ВРС, за прекратяване на заведения
от настоящия ищец против бившата му съпруга иск с правно основание чл. 24 от СК
за прогласяване относителна недействителност на посочения по-горе договор за
покупко –продажба, останалата
½ ид.част от недвижимия имот принадлежи на ответника Е.Н., по силата
на Договор
за покупко-продажба, обективиран в НА № 14,т.1, рег.275, д.№ 14/29.01.2008 г.
Предвид формирания извод за придобиване от ответника Е.Н.
на правото на собственост за 1/2 ид.ч.
от процесния недвижим имот по силата на покупко –продажба , не следва да бъдат
обсъждани твърденията и за придобиване на същия по силата на изтекла в нейна
полза придобивна давност,считано от 2008г.
По изложените
мотиви, съдът намира, че е налице съсобственост между страните по делото, която
на общо основание подлежи на прекратяване по съдебен ред, предвид липсата на
воля за доброволно уреждане на отношенията.
Въззвината жалба в тази част е частично
основателна и следва да се уважи. Първоинстанционното решение следва да
отмени, в частта , с която е отхвърлен иска на ищеца за допускане на делба на ПИ с идентификатор 10135.3513.1892 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-64/16.05.2008г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение със
заповед: КД-14-03-953/08.04.2013г. на Началник на СГКК-Варна, с административен
адрес на поземления имот: гр. Варна, р-н Младост, ул. Чинар № 6, с площ 227
кв.м. и номер по предходен план 208, квартал: 1089-а, парцел III при граници:
ул. "Чинар", и УПИ с идентификатори 10135.3513.338,
10135.3513.1893,10135.3513.343,10135.3513.453 и 10135.3513.333 и вместо него да
бъде постановено друго , с което описания по-горе ПИ да бъде допуснат до делба
, между съсобственици ищеца и ответниците , при квоти по 1/ 4 ид.ч. за ищеца и
ответника П.Н. и ½ ид.ч. за ответника Е.Н..
Относно
съсообствеността на сградите.
По делото няма спор, а и е установено
от приетите писменни доказателства, че ответниците са наследници по закон на С. Н.Т.,
поч. на 23.02.1990 год. техен баща. С Договор за отстъпено право на строеж
върху държавна земя от 20.01.1961 год. на наследодателя С. Т. е предоставено
правото на строеж върху държавно урегулирано място с площ от 542 кв.м., от които
1/2 ид.ч. равна на 271 кв.м. от парцел XV- 141,144-ти от кв.1089, находящо се в
м-ст "Шашкъна" гр.Варна. По делото няма спор , че това право е реализирано и процесните сгради
с идентификатори 10135.3513.1892.1, състояща се от две стаи, баня и тоалет, както
и паянтова стопанска постройка с идентификатор 10135.3513.1892.2, са изградени от наследодателя на ответниците в
процесния недвижим имот. От събраните по делото гласни доказателства безспорно
се установява , че към дата на сключване на гр.брак на ищеца с отв. П.Н. те са
били във вида и обема , който са били и
към дата на откриване на наследството на С. Т. -1999г. На същите са правени
само козметични ремонти. Ответникът Е.Н.
се е отказала от наследството на С. Т., като
отказа е вписан под №
31/08.02.1991год.,поради което отв. П.Н.
е придобила собствеността върху тях по силата на наследяване преди брака.
Същата се е снабдила с КНА за собственост на недвижим
имот № 14,том.IV,дело 1629/1994г. на нотариус при ВРС. Възраженията на
въззивника за нищожност на същия, поради
липса на посочено местожителство на бившата му съпруга е неоснователно.
Доколкото на осн. чл. 22 ал.1 от СК /чл. 20 ал.1 от СК /отм./ ,към дата на договора за
покупко-продажба, обективиран в НА № 14,т.1, рег.275, д.№ 14/29.01.2008 г. ,
процесните сгради са били нейна лична собственост , тя валидно се е разпоредила
с ½ ид. част от тях в полза на сестра си Е.Н. и към дата на завеждане на
исковата молба не е налице съсобственост
по отношения на същите с ищеца.
В тази част решението на първоинстанционния съд е
правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото на въззивника
следва да се присъдят разноски в размер на 12.50 лева,представляващи заплатена
държавна такса, съобразно уважената част от въззивната жалба.
На въззиваемите П.Н. и Е. Николава следва да се присъдят разноски за настоящата
инстанция в размер на по 500.00 лева,
съобразно отхвърлената част на иска, представляващи заплатено възнаграждение за
процесуално представителство, като съда намира възражението на въззивника по
чл. 78 ал.5 от ГПК за неоснователно, с оглед фактическата и правна сложност на
делото.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение
№ 530 от 12.02.2018г., постановено по гр.д.
№ 2128/2016г. на РС-гр.Варна, 39св., в частта, с което съда е ОТХВЪРЛИЛ предявения от Й.Г.А., ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адрес:***, чрез адв. С.С. - ВАК
срещу П.С.Н., ЕГН **********, адрес: *** и Е.С.Н., ЕГН **********,
адрес: ***, иск с
правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС за допускане и извършване делба на
недвижим имоти: ПИ с идентификатор 10135.3513.1892 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-64/16.05.2008г. на
Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение със заповед:
КД-14-03-953/08.04.2013г. на Началник на СГКК-Варна, с административен адрес на
поземления имот: гр. Варна, р-н Младост, ул. Чинар № 6, с площ 227 кв.м. и
номер по предходен план 208, квартал: 1089-а, парцел III при граници: ул.
"Чинар", и УПИ с идентификатори 10135.3513.338,
10135.3513.1893,10135.3513.343,10135.3513.453 и 10135.3513.333, при квоти – 1/2 ид.ч. за ищеца и
по 1/4 ид.ч. за ответниците , И
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА ДА
БЪДЕ ИЗВЪРШЕНА СЪДЕБНА ДЕЛБА на недвижим имот: ПИ с идентификатор 10135.3513.1892 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-64/16.05.2008г. на
Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение със заповед:
КД-14-03-953/08.04.2013г. на Началник на СГКК-Варна, с административен адрес на
поземления имот: гр. Варна, р-н Младост, ул. Чинар № 6, с площ 227 кв.м. и
номер по предходен план 208, квартал: 1089-а, парцел III при граници: ул.
"Чинар", и УПИ с идентификатори 10135.3513.338,
10135.3513.1893,10135.3513.343,10135.3513.453 и 10135.3513.333, между съсобственици и при квоти, както
следва:
-
1/4 ид.ч. за Й.Г.А., ЕГН **********, адрес: ***,
-
1/4 ид.ч. за П.С.Н., ЕГН **********, адрес: ***,
-
1/2 ид.ч. за Е.С.Н., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл. 34, ал. 1 от ЗС.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 530 от 12.02.2018г.,
постановено по гр.д. № 2128/2016г. на РС-гр.Варна, 39св., В ЧАСТТА, с
която е отхвърлен предявеният от предявения от Й.Г.А., ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адрес:***, чрез адв. С.С. - ВАК
срещу П.С.Н., ЕГН **********, адрес: *** и Е.С.Н., ЕГН **********,
адрес: ***, иск с
правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС за допускане и извършване делба на
недвижими имоти: Сграда с идентификатор 10135.3513.1892.1, състояща се от две
стаи, баня и тоалет, както и паянтова стопанска постройка с идентификатор
10135.3513.1892.2, разположени в северната част на имот ПИ с идентификатор 10135.3513.1892 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-64/16.05.2008г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение със
заповед: КД-14-03-953/08.04.2013г. на Началник на СГКК-Варна, с административен
адрес на поземления имот: гр. Варна, р-н Младост, ул. Чинар № 6, с площ 227
кв.м. и върху имотната му граница с ул."Чинар", при квоти – по 1/4 ид.ч. за
ищеца и ответницата П.А. и 1/2 ид.ч. за ответницата Е.Н..
ОСЪЖДА П.С.Н., ЕГН **********,
адрес: *** и Е.С.Н., ЕГН **********,
адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Й.Г.А., ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 12.50 /дванадесет и
петдесет/ лева , представляваща
направени във въззивното производство разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Й.Г.А., ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на П.С.Н.,
ЕГН **********, адрес: *** и Е.С.Н., ЕГН **********, адрес: ***,
сумата от по 500.00 /петстотин/ лева , представляваща направени във
въззивното производство разноски на основание чл.78 ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВКС в едномесечен срок от съобщението му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: