Р Е Ш Е
Н И Е
№ ................./ 14.11.2018г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – ви състав, в открито съдебно заседание проведено на пети ноември през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛА ПЕНЕВА
НЕВИН ШАКИРОВА
при секретар М. И.ОВА,
като разгледа докладваното от съдия Невин
Шакирова
въззивно
гражданско дело № 1465 по описа за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХХ от ГПК.
Образувано е
по повод въззивна жалба на Ф.П.Д. срещу Решение № 1549 от 13.04.2018г. по гр.д.
№ 16616/2016г. по описа на ВРС, XIX-ти състав, с което на основание чл. 29, ал. 3 от СК е отхвърлен предявения от
въззивника срещу М. Г.Н. с ЕГН **********
и с адрес: *** иск за определяне на по-голям дял от
придобитото по време на брака между страните общо имущество, поради значително
по - голям принос на ищеца, при квоти 87/100 ид.ч. за ищеца и 13/100 ид.ч. за
ответницата.
Жалбата
съдържа оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на решението, което
противоречи на целите на закона. Необоснован е правният извод на ВРС, че
ответницата по време на брака е била неотлъчно до детето и се е грижила за
него, че трудовите й доходи служели за задоволяване потребностите на
домакинството. Игнорирани са безспорните факти и доказателства сочещи
значително по-големия принос на въззивника при придобИ.е на общото имущество,
разходването и ползването на неговите доходи и участието и помощна на неговите
родители. В решението липсва комплексна оценка и съпоставка на хронологията на
събитията и фактите от живота на страните, а свидетелските показания са
кредитирани едностранчиво. При преценка показанията на свидетелката Ж.Д., съдът
не е отчел възрастта й към момента на осъществяване на фактите и
обстоятелствата, за които свидетелства. Моли в тази връзка да се отмени
обжалваното решение и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск
бъде уважен в пълен, евентуално по-нисък размер.
В отговор на
жалбата М.Г.Д. оспорва доводите в нея и излага други, с които обосновава
правилност и законосъобразност на решението. Твърди, че се е грижила за
домакинството, реализирала е трудови доходи, грижила се е за детето в
семейството, осигурявала е спокойствие на съпруга си да се грижи за финансовата
стабилност на семейството, съхранявала е имуществото и не е допуснала
разхищаването му. По-големият размер на полученото трудово възнаграждение от
въззивника, само по себе си не е основание за определяне на по-голям дял от
имуществената общност. Моли в тази връзка обжалваното решение да се потвърди с
извод за правилност и законосъобразност на същото.
В хода
на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените позиции
по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.
При проверка
валидността на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци,
водещи до неговата нищожност или недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявен
от Ф.П.Д. срещу М. Г.Н. конститутивен иск с правно основание чл. 29, ал. 3 от СК
за определяне на по-голям дял на ищеца от имуществото придобито по време на
брака между страните, поради по-голям принос в придобИ.ето му равняващ се на
87/100.
Фактическите твърдения, на които е основан иска са
следните: страните са бивши съпрузи, чийто граждански брак, сключен на 01.04.1995г.
е прекратен с развод на 28.12.2015г. На 21.06.1996г. се родила дъщеря им Ж.,
като ищецът помагал при отглеждането на детето и полагал грижи за семейството.
На 12.11.1996г. закупили ¼ ид.ч. от къща с пристройка, находяща се в гр.
Варна, ул. „К. Пейчинович“ № 24, заедно с 55/220 кв.м. ид.ч. от дворното място,
цялото с площ от 220 кв.м., съставляващо парцел II-1607 в кв. 127 по плана на 29-ти
подрайон на гр. Варна за сумата от 95 800 неденоминирани лв. Част от
придобивната цена и средства за ремонт им била дарена от родителите му. Наред с
това с общи средства – дарени от баща му 1 000 лв., средства от продажба
на лек автомобил на родителите на ответницата – 1 500 лв., негови трудови
възнаграждения и помощ от негови роднини закупили описаните движими вещи,
необходими за домакинството. Финансовите средства, необходими за задоволяване
потребностите на домакинството, както и средствата за придобИ.е на собствено
жилище през 2010г. са осигурени с неговия приоритетен принос под формата на
доходи от труд, като към 1996г. ищецът престирал труд по трудово правоотношение
в „Нефтегаз“, а по-късно в КРЗ „Одесос“ до 2004г. През 2004г. заминал за
Германия, където работил 1 година и 6 месеца, а след завръщането си в страната
работил като стругаро-фрезист в МТГ „Делфин“, гр. Варна до 2006г. През януари
2007г. по трудов договор заминал за Гибралтар, където работил 8 години, като
реализираните от него доходи от трудови възнаграждения възлизат на
409 819.37 лв. През целия им брачен живот ответницата е работила само 4 г.
и 7 м. и е реализирала доходи в размер на 14 862 лв. През 2010г. съпрузите
придобили апартамент № 2 – ново строителство, самостоятелен обект с ид.
10135.5502.539.1.2, находящ се в гр. Варна, ул. „Орел“ № 1. Ремонтът и
обзавеждането на жилището отнели време, труд и пари, като в началото на 2012г.
семейството заживяло в същото. През 2013г. майка му дарила на ответницата
сумата от 4 000 лв., придобити от продажба на наследствен имот. На
05.12.2013г. придобили лек автомобил марка „Тойота Аурис“ за сумата от
10 000 лв. Общата стойност на придобитото по време на брака имущество
възлиза на 115 095 лв., а вложените от него средства – 100 233 лв.,
както и положени грижи за семейството. Моли в тази връзка за определяне на
по-голям дял от общото имущество в размер на 87% от цялото.
В отговор на исковата молба, М.Д. оспорва предявения
иск. Навежда правоизключващи възражения за липса на по-голям дял, доколкото
именно тя се е грижила за семейството и за роденото от брака дете Ж. – сама е
отгледала дъщеря си, без помощта на родителите на ищеца. Още от началото на брака
им, родителите на ищеца не са имали положително отношение към нея, нито такова
към детето им. Никога не са й дарявали парични средства, нито са я подпомагали
с друга помощ. Признава, че действително ответникът е реализирал по-високи
доход от трудово възнаграждение, като е работил изцяло по време на брака, вкл.
и извън България. Тя обаче се е грижила за домакинството, също е реализирала
трудови доходи, грижила се е за роденото от брака дете, осигурявала е
спокойствие на съпруга си да се грижи за финансовата стабилност на семейството.
Именно тя е съхранявала средствата, изпращани от съпруга й и е спомогнала за натрупването им,
за да бъдат вложени в покупката на семейното жилище. Всичко това следва да се отчете
като принос в придобИ.е на общото имущество. По-високият размер на доходите на
ищеца сам по себе си не е основание за определяне на по-голям дял от общото
имущество, след като тя е изпълнявала задълженията си за грижа за детето,
домакинството и семейството и не е разхищавала имуществото, като за издръжката
на семейството е разчитала на себе си и на близките си. В периода от 2007г. до
закупуване на жилището много рядко е теглила средства от сметката на ищеца за
задоволяване потребностите на домакинството. След придобИ.е на жилището, то не
е било годно за обитаване и единствено нейния труд е допринесъл за пълното му
ремонтиране и обзавеждане – наела е работници; ежедневно посещавала обекта;
купувала материали; извършвала е всички плащания; избирала е интериора;
обикаляла по магазини и т.н. В същото време е отглеждала детето им и се е
грижила за домакинството. Оспорва заявените в исковата молба размери на
доходите на ищеца, както и на заявения дял.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните
по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия
закон, приема за установено следното от фактическа страна:
Няма
спор по делото, а и от представените по делото писмени доказателства се
установява, че същите са бивши съпрузи, като гражданския им брак сключен на
01.04.1995г. е прекратен с развод, с влязло в сила решение на 28.12.2015г. /л.
59-60/. По време на брака им се е родило детето Ж. Филипова Д., родено на ***г.
/л. 81/.
По
време на брака си съпрузите придобили, следното имущество:
-
1/4 ид.ч. от къща с пристройка,
находяща се в гр. Варна, ул. „К. Пейчинович“ № 24, заедно с 55/220 кв.м. ид.ч.
от дворно място, цялото с площ от 220 кв.м., съставляващо парцел II-1607,
в кв. 127 по плана на 29-ти подрайон на гр. Варна на основание договор за
покупко продажба оформен с НА № 62/12.11.1996г. за сумата от 95 800 неденоминирани лв. или 95.80
лева /съгласно чл. 1 от Закона за деноминацията на лева в сила от
05.07.1999г./, платена в брой на продавачите;
-
Апартамент № 2, с ид.
10135.5502.539.1.2, находящ се в гр. Варна, ул. „Орел“ № 1, в сграда № 1, на
втори етаж, с площ от 83.90 кв.м., ведно с избено помещение № 14 с площ от 4.82
кв.м., както и 4.8543% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж
и 25.24 кв.м. ид.ч. от дворното място, в което е изградена сградата за сумата
от 62 586.56 лева платена в
брой на продавача;
-
Лек автомобил марка „Тойота",
модел „Аурис", с peг. № ОВ 5652 ВВ, рама
№ NMTKT58E30R032272, двигател № 1NR0381591, на основание договор за покупко продажба
на МПС от 05.12.2013г. за сумата от 10
000 лв. /л. 83/;
-
Движими вещи на обща стойност 11 733.14 лв., съобразно
доказателствата за плащане на л.л. 69-80 и на л.л. 110-116 от делото на ВРС.
Пред
ВРС е проведена ССчЕ и ДЗ към нея, от заключенията на които се установява
следното: за периода от 01.04.1995г. до 30.06.2015г. трудовият стаж на ищеца в
страната възлиза на 10 години, 2 месеца и 7 дни. Декларираният осигурителен
доход на лицето за периода от 1997-2015г. е в размер на 53 831.57 лв., а облагаемият месечен доход на лицето е
деклариран само в периода м. 05.2006г. до м. 02.2007г. и е общо в размер на 7 094.29
лв. За периода от 1999 до 2015г. лицето няма декларирани други доходи по чл. 41
от ЗОДФЛ и чл. 50 от ЗДДФЛ. Трудовият стаж на М.Н. за периода от 01.04.1995г.
до 30.06.2015г. е общо 5 години и 14 дни. Декларираният й осигурителен доход е
общо в размер на 21 185.89 лв.,
а облагаемият месечен доход деклариран само в периода м. 05.2008г. до м.
04.2011г. е в размер на 21 514.97 лв.
Ф.Д.
има открити две сметки в „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, като първата в
британски лири е открита на 19.01.2007г. В рамките на процесния период общият
сбор на постъпилите по нея суми възлиза на 114 741.60
GBP.
На 08.01.2008г. е открита сметка в евро, общият сбор на постъпленията в рамките
на исковия период по която възлиза на 62 403.38
EUR. За същия период
трудовият стаж на ищеца в чужбина е общо 7 години и 5/11 месеца, в т.ч. по
трудов договор с работодател Себастиан Обермайер при брутна месечна заплата за
12/18 месеца ищецът е реализирал доход в размер на 17 880 евро/26 820 евро, а по трудов договор с работодател Gibdock,
Гибралтар за периода от 01.07.2007г. до 30.06.2015г. – в размер на 166 505.76 британски лири. Този
извод се подкрепя и от представените удостоверения за изплащане на заплати от Gibdock,
Gibraltar приложени на л.л. 17-22.
Пред
ВРС са събрани и гласни доказателства посредством показанията на свидетелите М.
Д. /съпруга на първи братовчед на ищеца/ и И. Д. /брат на ищеца/ и Ж. Д.
/дъщеря на страните/ и Н. Н. /брат на ответницата/.
СЪДЪТ, въз основа
на така установеното от фактическа страна,
прави следните правни изводи:
Съгласно
чл. 29, ал. 3 от СК при прекратяване на общността поради развод или по чл. 27,
ал. 2 съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на единия съпруг,
ако приносът му в придобИ.ето значително надхвърля приноса на другия съпруг.
Съвместният принос от друга страна може да се изрази във влагане на средства,
на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството съгласно чл. 21, ал. 2 от
СК.
Основен
принцип за имуществените отношения на съпрузите при законовия режим по чл. 21
от СК е общността върху придобитите по време на брака в резултат на съвместен
принос вещни права, и равенството на дяловете при прекратяване на имуществената
общност /чл. 28 от СК/. Конститутивният иск по чл. 29, ал. 3 от СК предоставя
правна възможност на съпруга, чийто принос значително надхвърля приноса на
другия съпруг, да поиска от съда да му определи по-голям дял от общото
имущество.
С
т. 8 на Постановление № 5/1972г. на Пленума на ВС е прието, че не е налице
основание за определяне на по-голям дял от общото имущество по реда на чл. 14,
ал. 4, изр. 2 от СК /1968г. отм./, когато и двамата съпрузи са изпълнявали
задълженията си посредством взаимно разбирателство и общи усилия и съобразно
със своите възможности, имущество и доходи са осигурявали благополучието на
семейството. Основанието за изменяване на установеното от закона равенство на
дяловете трябва да се установи не само чрез съпоставяне трудовото
възнаграждение на съпрузите, а като се държи сметка и за полагания от тях труд
в домакинството на семейството, за отглеждането на децата от брака, за
създадената спокойна обстановка на другия съпруг да се труди и твори и за
всички други обстоятелства, които са от значение за приноса в придобИ.ията на
общите вещи и изграждане благополучието на семейството. На преценка подлежи и
фактът дали съпругът не е работил, без да е бил нетрудоспособен, или е
разпилявал систематически придобитите от него средства.
Последвалата
съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 28, ал. 3 от СК /1985г. отм./,
възпроизведен в чл. 29, ал. 3 от СК /2009г./, приема, че ищецът следва да
докаже своя принос, и то във всички изрично уредени от законодателя форми, като
на никоя от тях не може да бъде даден приоритет за сметка на друга, тъй като
законодателят е равнопоставил всички форми на принос. Преценката се извършва
конкретно, независимо от начина, по който всеки от съпрузите е съдействал за
материалните придобивки на семейството. Значителността на приноса, която е
основание за определяне на по-голям дял, следва да се отнася за всичките му
проявни форми, и означава отклонение от обичайното, което да сочи на
изключителност /Р
№ 215 от 23.06.2011г. по гр.д. № 1014/2010г. на ВКС, II ГО; Р № 237 от 27.06.2011г. по гр.д. №
931/2010г. на ВКС, I ГО;
Решение № 560/05.06.2009г. по гр.д. № 1535/2008г. на ВКС, I ГО и др./.
Установено
е по делото, че страните са бивши съпрузи, чийто граждански брак сключен на 01.04.1995г.
е прекратен с развод на 28.12.2015г. Бракът между съпрузите е продължил двадесет
години, от брака имат едно дете, а придобитото от тях имущество е на обща стойност
84 415.50 лева. По време на брака и двамата съпрузи са полагали усилия за
благополучието на семейството, участвали са с равен принос и личен труд в
ремонта и обзавеждането на двете жилища. В периода от 2004г.-2015г. съпругът е
работил и в чужбина, а съпругата в този период полагала непосредствените грижи по
отглеждането и възпитанието на детето им. Относно работата в домакинството и
грижата за детето, не се установява изключителност, т.е. приноса на всеки от
съпрузите е в рамките на обичайното. Този извод се обосновава от кредитираните
показания на свидетелите М. Д. и И. Д., които макар роднини на въззивника,
излагат свои трайни във времето, конкретни и непосредствени впечатления от
живота на съпрузите. От същите се установя, че след покупката на къщата през
1996г. съпрузите, с финансовата и физическа подкрепа на родителите и брата на
въззивника направили ремонта и обзавеждането й. До 8 годишната възраст на
детето страните полагали съвместни грижи по отглеждането и възпитанието му.
След 2004г. съпругът заминал да работи в Германия/Испания, изпращал редовно пари
на семейството си, което живеело „хубаво и охолно“. При неговото отсъствие,
родителите на въззивника, с които семейството живеело в една къща, но в
различни домакинства, помагали на съпругата в грижите за детето. Впоследствие
закупили апартамент, чийто ремонт и обзавеждане са извършени от брата на
съпруга и строителната му бригада с помощта и на брата на съпругата. Всички
средства за целта били осигурени от съпруга, като плащането се извършвало от М..
Свидетелските показания в тези части не са оборени от други гласни
доказателства по делото, а частично са подкрепени и от показанията на
свидетелите Ж. Д. и Н. Н.. С оглед тези доказателства, се налага извод, че
съпрузите са участвали равностойно във влагането на средства, на труд и работа
в домакинството, както и грижи за детето Ж. до юношеската му възраст. Когато
същото навършило 8 годишна възраст, съпругът заминал да работи в чужбина, а
съпругата поела непосредствените грижи за детето. Недоказани в тази връзка са
твърденията на въззиваемата, че детето Ж. е било с хронични заболявания,
налагащи отглеждането й в дома и възпрепятстващи посещението на детско
заведение, като аргумент за невъзможността да полага труд по трудово
правоотношение. Представените в тази връзка писмени доказателства – епикриза за
еднократно болнично лечение, изследвания и рецептурна книжка касаят заболяване
на детето през 2001г., като липсват данни за трайност и хроничност в
състоянието на детето в следхождащ период. Ето защо съдът приема, че полаганите
грижи за детето във времето след заминаването на съпруга в чужбина не се
характеризират с изкючителност и необичайност по обем грижи за родителя
осъществяващ непосредственото отглеждането на детето. Установено е на следващо
място от показанията на свидетелката Ж. Д., които съдът кредитира в тези части
като обективни, че във времето, когато въззивникът работил в чужбина той
съобразно обстоятелствата също е участвал в грижите и издръжката на детето,
намерили израз в изпращане на ежемесечна издръжка около „1000 -1200 лв.“;
„общите пари, с които е посрещнат ремонта и обзавеждането на апартамента са
осигурени от това, че баща ми работеше в чужбина“; „разходите за абитуриентския
бал плати баща ми“; „Когато се е връщал в България баща ми е полагал грижи за
мен“; „ходили сме в Испания почти всяко лято“ и др. От показанията на всички
свидетели на следващо място се установява, че средствата за придобИ.е, както на
апартамента, така и на движимите вещи са били осигурявани именно от доходите на
съпруга, реализирани в чужбина, като за реализирането им, правилното им
разходване и липсата на разхищение се е грижила съпругата. Следователно всеки
от съпрузите е допринесъл с влагане на средства, труд, работа в домакинството и
грижи за детето за придобИ.ето на общото имущество.
От заключението на проведената пред ВРС ССчЕ
се установява, че за периода от 01.04.1995г. до 30.06.2015г. съпругът е реализирал
доходи от трудово възнаграждение, доказани с писмени доказателства по делото в
размер на 53 831.57 лв. /осигурителен
доход в България/ + 166 505.76 британски лири /или равностойност на 416 264 лева,
изчислена по среден валутен курс на БНБ за периода от 2004-2015г. за 1
британска лира =
2.5 лева, по трудов договор с работодател в Гибралтар/ + 17 880
евро /или равностойност на 34 970 лева, изчислена по
фиксиран курс на БНБ за същия период за 1 евро = 1.95583 по трудов договор с работодател в Германия/ или общият размер на
реализираните от съпруга официални доходи по време на брака в страната и в
чужбина възлиза на над 500 000
лева. За същия период реализираният от съпругата осигурителен доход е приблизително
22 000 лева. Така, като се
съпоставят доходите на двамата съпрузи за процесния период, в който са
придобити движимите и недвижими вещи и останалите форми на принос - грижа за
семейството и работа в домакинството, съдът намира, че приноса на ищеца е в
обем 77.27/100 към 22.73/100 за ответницата.
Както
вече се посочи, двамата съпрузи са полагали еднакви грижи за семейството и нематериалният
им принос за благополучието на семейството им е равен. Съществена обаче е
разликата в доходите на двамата съпрузи, като тези на ищеца практически изцяло
са осигурявали в годините приходите на семейството, което обосновава
изискването за изключителност и значителност по смисъла на чл. 29, ал. 3 от СК.
При съобразяване на това обстоятелство, както и размера на придобитото по време
на брака имущество, съдът определя на Ф.Д. дял в размер на 77.27/100 от
прекратената съпружеска имуществена общност /с Решение № 560/05.06.2009г. по
гр.д. № 1535/2008г. на ВКС, I ГО е присъден принос за съпруга в размер на 2/3 към 1/3 за
съпругата, при установени негови доходи от работа в чужбина в продължение на
повече от 9 години в размер на 96 % срещу 4% за съпругата, която се е грижела в
страната за двете родени от брака деца сама/.
Решението
на ВРС е неправилно като противоречащо на материалния закон и необосновано и
следва да се отмени до този размер. Изводът на съда, че доходите на ищеца не
надвишават значително доходите на ответницата не е съобразен с доказателствата
по делото, а приноса на ответницата като работа в домакинството и грижи за
детето е надценен. За разликата до пълния предявен размер от 87/100 решение, с
което искът е отхвърлен е правилно и следва да се потвърди.
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от
ГПК всяка от страните има право на поискани и доказани разноски. Съгласно
представени списъци на разноски, всяка от страните претендира платени
възнаграждения за адвокат, въззивника в размер на 1 800, а въззиваемата –
в размер на 800 лв. С оглед релевираното от въззиваемата страна възражение за
прекомерност, след преценка на действителната правна и фактическа сложност на
делото, преценена като средна, на основание чл. 78, ал. 5 вр. чл. 7, ал. 1, т.
4 от Наредба № 1/2004г., съдът определя възнаграждението за един адвокат в
размер на 800 лева. С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция от
претендираните разноски, на въззивника следва да се присъди сумата от 710.53
лв., а на въззиваемата – сумата от 209 лв. Реализираните от ищеца разноски пред
първата инстанция /80 лв. държавна такса; 500 лв. депозит за вещо лице и 800
лв. адвокатско възнаграждение след уважено възражение за прекомерност/ възлизат
на 1380 лв., от които съобразно с уважената част на иска същият има право на
1 225.66 лева, а ответницата съразмерно с отхвърлената част на иска – на сумата от 209 лв. адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от така изложените
съображения и на основание
чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 1549 от
13.04.2018г. по гр.д. № 16616/2016г. по описа на ВРС, XIX-ти състав, В ЧАСТТА, с която на
основание чл. 29, ал. 3 от СК е отхвърлен предявения от Ф.П.Д. с ЕГН **********
срещу М. Г.Н. с ЕГН ********** и с адрес: *** иск за определяне на
по-голям дял от придобитото по време на брака между страните общо имущество,
поради значително по - голям принос на ищеца до 77.27/100 ид.ч. за ищеца, както
и в частта за разноските И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВИ:
ОПРЕДЕЛЯ
на основание чл. 29, ал. 3 от СК на
Ф.П.Д. с ЕГН ********** и с адрес: *** по-голям дял от имуществото, придобито
по време на брака с М. Г.Н. с ЕГН
********** сключен на 01.04.1995г. и прекратен с развод на 28.12.2015г. поради
значително по-голям принос в размер на 77.27/100
ид.ч. /седемдесет и седем точка двадесет и седем на сто/.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 1549 от
13.04.2018г. по гр.д. № 16616/2016г. по описа на ВРС, XIX-ти състав, В ЧАСТТА, с която на основание
чл. 29, ал. 3 от СК е отхвърлен предявения от Ф.П.Д. с ЕГН ********** срещу
М. Г.Н. с ЕГН ********** и с адрес: *** иск за определяне на
по-голям дял от придобитото по време на брака между страните общо имущество,
поради значително по - голям принос на ищеца за разликата над 77.27/100 ид.ч. до
пълния предявен размер от 87/100 ид.ч. за ищеца.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
М. Г.Н. с ЕГН ********** и с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Ф.П.Д. с ЕГН ********** сумата от 1 225.66 /хиляда двеста двадесет и пет лв. и шестдесет и шест ст./ лева,
представляваща реализирани съдебно деловодни разноски пред първата инстанция,
както и сумата от 710.53 /седемстотин и десет лв. и петдесет и три
ст./ лева, представляваща реализирани разноски пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
Ф.П.Д. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ
на М. Г.Н. с ЕГН ********** и с адрес: *** сумата от 209 /двеста и девет/ лева,
представляваща разноски пред първата инстанция, както и сумата от 209 /двеста и девет/ лева,
представляваща разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховен касационен съд в едномесечен срок, който за страните
започва да тече от получаване на съобщението за постановяването му по арг. от
чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Преписи от решението да се връчат на страните на
основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.