Решение по Гражданско дело 2287/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ …………. / …………….. 2018 г.

гр. Варна

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на 16=10=2018 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА

СВЕТЛАНА ЦАНКОВА

при секретар Елка И.,

като разгледа докладваното от съдия Светлана Цанкова

въззивно гражданско дело № 2287 по описа за 2018 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на член 258 ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба депозирана от „ТРЪНЧЕВ“ ООД срещу Решение № 3118/02.07..2018 г., постановено по гр.д. № 5145І2018 г. на ВРС, с което:

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ уволнението на П.Й.И., с ЕГН ********** и адрес *** извършено със Заповед № 2268/23.01.2018г. на управителя на „Трънчев“ ООД, на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ.

ВЪЗСТАНОВЯВА П.Й.И., с ЕГН ********** и адрес *** на заеманата до уволнението длъжност „Стоковед“ с място на работа „Магазин 15, гр.Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, бул. „Константин и Фружин“ №41“ в ответното дружество „Трънчев“ ООД, с ЕИК 127585839.

ОСЪЖДА „Трънчев“ ООД, с ЕИК 127585839 и седалище и адрес на управление гр.Шумен, ул. „Ришки проход“ № 221 ДА ЗАПЛАТИ на П.Й.И., с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 300 /триста/ лева, представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност, незаконосъобразност и постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че процесната заповед е законосъобразна. Оспорват се твърденията на ищцата, че със сключеното споразумение по чл. 118, ал. 3 КТ за едностранно увеличаване на трудовото възнаграждение, договорът се е превърнал в окончателнен, като работодателят е прекратил уговорения срок за изпитване. Счита се, че страните по паравоотношението могат да изменят съдържанието на договора по взаимно съгласие, като предмет на изменение може да бъде всяка клауза, включително и тази за увеличаване на трудовото възнаграждение. В случая промяната на една клауза не обосновава извод за отмяна на клаузата за изпитване, тъй като страните не са направили волеизявление за това. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго, с което предявените искове по чл. 344, ал 1, т. 1 и 2 КТ се отхвърлят като неоснователни и се присъдят разноски.

Въззиваемата страна не е депозирала писмен отговор. Представя писмена защита

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.

Във връзка основателността им, съдът съобрази следното:

В изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл.269 и чл. 270 ГПК, въззивният съд счита, че решението на ВРС е валидно и допустимо. То съдържа реквизитите по чл.236 от ГПК и е постановено от родово компетентен съд.

Настоящото производство е въззивно, поради което съдът следва да направи свои фактически констатации и правни изводи.

Производството е образувано по искова молба от П.Й.И., с ЕГН **********, чрез адв.А.Д. срещу „Трънчев“ ООД, с ЕИК 127585839, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове:

- Да бъде признато за незаконно уволнението извършено със Заповед № 2268/23.01.2018г. на управителя на „Трънчев“ ООД и да бъде отменено същото на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ;

- Да бъде възстановена ищцата на предишната работа – на длъжност „Стоковед“ с място на работа „Магазин 15, гр.Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, бул. „Константин и Фружин“ №41“ в ответното дружество на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ.

Ищцата твърди, че работила като стоковед в ответното дружество с място на работа магазин 15 в гр.Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, ул. „Константин и Фружин“ № 41 съгласно трудов договор № 2932/23.08.2017г., сключен на основание чл.67, ал.1, т. КТ – за неопределено време във връзка с чл.70 КТ – със срок за изпитване 6 месеца в полза на работодателя.

На 04.10.2017г. между страните било сключено допълнително споразумение № 7157, съгласно което считано от 01.10.2017г. трудовия договор със съгласието и на двете страни се променял – премахвал се уговорения в полза на работодателя срок за изпитване и договора ставал безусловно безсрочен, а трудовото възнаграждение се увеличавало от 780 лева на 900 лева месечно.

С нотариална покана, връчена на ищцата на 19.03.2018г., е уведомена, че трудов договор № 2932/23.08.2017г. ще бъде прекратен на основание чл.71, ал.1 КТ – прекратяване на изпитателния срок, като към нотариалната покана била приложена заповед № 2268/23.01.2018г. за прекратяване на трудовото правоотношение, както и трудовата книжка на ищцата.

Твърди, че прекратяването на трудовото правоотношение е незаконосъобразно. С подписаното между страните допълнително споразумение трудовият договор между страните се превърнал от такъв със срок за изпитване в окончателен на основание чл.67, ал.1, т.1 КТ, т.е. в безсрочен трудов договор. Уговореният в полза на работодателя изпитателен срок бил прекратен, но не с издадената заповед за уволнение, а с подписване на допълнителното споразумение между страните, в което изрично било посочено, че се променят трудовото възнаграждение на ищцата и срокът на договора, поради което и трудовия договор можел да бъде прекратен след това само на общите основания посочени в Кодекса на труда, но не и на основание прекратяване по време на изпитателния срок.

Ищцата моли за уважаване на предявените искове, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски.

В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва предявените искове като неоснователни. Ответникът не оспорва сключването на трудовия договор между страните, сключването на допълнително споразумение към същия на 04.10.2017г., както и издаването на оспорваната заповед за уволнение и връчването и на ищцата. Поддържа, че със сключването на допълнителното споразумение към трудовия договор не е договаряно прекратяването на изпитателния срок. Променен бил единствено размерът на трудовото възнаграждение на ищцата, а в т.3 бил посочен видът на трудовия договор – безсрочен, какъвто бил и при сключването му. Моли за отхвърляне на предявените искове и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Безспорно установено е между страните по делото, че съгласно трудов договор № 2932/23.08.2017г ищцата изпълнявала длъжност „стоковед“, с място на работа „Магазин 15, гр.Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, бул. „Константин и Фружин“ №41“, като в трудовия договор е уговорен изпитателен срок в полза на работодателя 6 месеца,както и обстоятелството,че на 04.10.2017г. между страните е сключено допълнително споразумение, с което е променен трудов договор № 2932/23.08.2017г. по отношение размера на получаваното от ищцата трудово възнаграждение. Безспорно е и обстоятелството, че със Заповед № 2268/23.01.2018г. на управителя на „Трънчев“ ООД, трудовото правоотношение между страните било прекратено, на основание чл.71, ал.1 КТ –прекратяване на изпитателния срок; както и че заповед № 2268/23.01.2018г. на управителя на „Трънчев“ ООД е връчена на ищцата на 19.03.2018г.

Т.е. от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява,че обжалвана заповед е издадена в предвидената от КТ форма,от лице,което има компетентност да издава такава заповед,поради което съдът следва да се произнесе относно законосъобразността на основанието, поради което е прекратено трудовото правоотношение- т.е. налице ли е възможност на работодателя да прекрати трудовото правоотношение,като използва клаузата за изпитване,т.к. основен спорен момент между страните е дали със сключеното допълнително споразумение от 04.10.2017г. е изменен трудовия договор като прекратен и уговорения в полза на работодателя изпитателен срок, в който може да прекрати трудовото правоотношение.

Възникването и изменението на трудовото правоотношение е уредено от законодателя в глава V от КТ. Съгласно чл. 67 КТ трудовия договор може да бъде сключен за неопределено време /ал. 1, т. 1/ и като срочен трудов договор /ал. 1, т. 2/. Когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява,окончателното приемане на работата може да се предшества от договор за изпитване до 6 месеца.Такъв договор може да се сключи и когато работникът или служителят желае да провери дали работата е подходяща за него /чл. 70, ал. 1 КТ/. Посочените две разпоредби не са взаимно изключващи се, тъй като едната установява времетраенето на трудовия договор/чл. 67 КТ/, а втората установява условията за сключване на трудов договор със срок за изпитване/чл. 70 КТ/.

Трудовото право произхожда генетично и функционално от гражданското право, поради което въпреки, че в КТ не е налице изрично препращане, то при спор за тълкуване на действителната воля на страните, която е обективирана в титула на трудовото правоотношение приложение следва да намери общото правило на гражданския закон - чл. 20 ЗЗД. В тази разпоредба е предвидено, че при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора обичаите в практиката и добросъвестността.

При тълкуване на клаузите на сключения между страните трудов договор и допълнително споразумение към него, с оглед разпоредбата на чл. 20 ЗЗД, поотделно и в тяхната съвкупност съдът намира, че се касае за възникнало валидно индивидуално трудово правоотношение/ трудов договор- л.7/, което е безсрочно и с клауза за изпитване, т.е. анализът на съдържанието на трудовия договор сочи на сключването на трудов договор за неопределено време със срок за изпитване в полза на работодателя. Следва да се посочи, че уговорката за срок в трудовия договор и уговорката на срок за изпитване са различни и отделни клаузи, които са само възможни елементи на трудовия договор и срок за изпитване може да се уговори както при сключване на договор за неопределено време, така и при всички видове срочни трудови договори. Чрез тези две уговорки се обособяват два отделни вида трудови договори. Трудовият договор със срок за изпитване не е срочен трудов договор, а самостоятелен вид трудов договор /така решение № 10/25.02.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1476/2009 г., IV г.о., решение № 376/26.10.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1405/2010 г., IV г.о., решение № 108/25.03.2014 г. на ВКС по гр.д. № 4838/2013 г., IV г.о., решение № 155/27.06.2016 г. на ВКС по гр.д. № 418/2016 г., III г.о./. В решение № 11/27.01.2015 г. на ВКС по гр.д. № 4911/2014 г., III г.о., решение № 259/09.10.2014 г. на ВКС по гр.д. № 776/2014 г., IV г.о., и решение № 53/19.03.2014 г. на ВКС по гр.д. № 2907/2013 г., IV г.о., е изяснено, че наличие на уговорка за изпитване не прави трудовия договор срочен, а сключен под прекратително условие, защото дава право на страната, в чиято полза е сключен, да го прекрати с едностранно изявление в рамките на срока за изпитване, а ако трудовият договор не бъде прекратен в посочения срок, той се счита окончателно сключен като срочен или за неопределено време - в зависимост от предварителната уговорка на страните.

Действително, видно от приложеното към делото /л.5/ допълнителното споразумение, което е неразделна част от трудовия договор,не е посочена клаузата за изпитване.

Действително , допустимите изменения на трудовия договор на основание и по реда на чл. 119 КТ се отнасят към възможностите за изменение, регламентирани в следващите законови текстове - чл. 120 - чл. 123 КТ, при условия и срокове, различни от регламентираните в тях, но договорени по взаимно съгласие между страните

С оглед събраните по делото доказателства,тълкувайки действителната воля на страните настоящият въззивен състав счита, че е налице съвпадение на правното основание за сключване на трудовия договор,като такъв сключен на осн.чл.67 ал.1 т.1 от КТ за неопределено време като с оглед съвпадане на правните основания между трудовия договор и анекса към него, може да се приеме, че страните са изразили воля и в двата случая трудовият договор да бъде сключен за неопределен срок ,което се следва и от съдържанието на трудовия договор

Обсъжданият трудов договор е сключен именно като безсрочен, доколкото в него е уговорен само срок за изпитване, В случая не е извършена промяна в клаузата относно срока за изпитване, като не е отбелязано изрично,че тази клауза отпада в сключеното допълнително споразумение между страните

Въззиваемата/ ищца по иска/ още в исковата молба, а и с отговора на въззивната жалба и представената писмена защита, се позовава единствено на допълнителното споразумение, като е твърдял, че с него бил променен срока на договора – същият е трансформиран според нея в безсрочен .

При положение обаче, че при първоначалното сключване на трудовия договор на изрично е посочено,че същият е с клауза за изпитване, съдът намира, че при липса на промяна в тази клауза, липсата на тази клауза в сключеното допълнително споразумение не означава, че същата е отпаданала, тъй като тази клауза съставлява с оглед на нормата на 70 КТ,самостоятелна клауза независимо от обстоятелството, че времетраенето на трудовия договор също е елемент от неговото съдържание /арг. от чл. 66, ал.1, т. 4 КТ/ и като такъв той може да бъде изменян.

Настъпването на правна промяна по отношение клаузата на изпитване е подчинено на специалните правила за изменение на трудовия договор,което може да стане по изрично съгласие на страните, изразено писмено. Това означава, че следва да е налице писмено изразено волеизявление на страните за отпадане на клаузата за изпитване , а не да се извлича от подписаното между работодателя и служителя споразумение по чл. 119 КТ Поради това допълнителното споразумение, в което не е посочено,че е настъпила изменение на трудовия договор по отношение клаузата за изпитване не е довело до твърдяната промяна на трудовото правоотношение на ищцата като безсрочно, без клауза за изпитване.

Поради обстоятелството,че настоящият състав счита,че трудовият договор е бил такъв с клауза за изпитване в полза на работодателя, то трудовия договор е могъл да бъде прекратен законосъобразно поради упражняване на това право от страна на работодателя.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че в случая е работодателят правилно и законосъобразно е упражнил уволнителното основание по чл. 71 от КТ .

В тази насока следва да се посочи,че в конкретния случай няма промяна на характера и мястото на работа, а само на размера на трудовото възнаграждение, за да се приеме че клаузата за изпитване е отпаднала, е необходимо изрично се посочи по някакъв начин, че първоначалния изпитателен срок отпада или продължава да обвързва страните.

Сравнявайки посочените като изменения условия по трудовия договор от 23.08.2017г.се установява, че мястото на работа е посочено като „Трънчев“ ЕООД – гр.Шумен, Магазин 15 гр.Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“‘, бул. „Константин и Фружин“ №41, длъжността отново е „стоковед“ с код по НКПД: 43212018, категория персонал „Помощен персонал“, работното време е 8 часа. За срок на договора е посочен – ТД за неопределено време, във връзка с чл.70 КТ със срок за изпитване 6 месеца в полза на работодателя.

От допълнителното споразумение след „изменения в трудовия договор“ се установява, че не се изменят място на работа, длъжност и работно време и срок на договора- безсрочен . Изменение е извършено по отношение размера на договореното основно месечно трудово възнаграждение,като клаузата за изпитване не е посочена,като променена,което означава,че същата е останала неизменена с допълнителното споразумение

Настоящият въззивен състав / противно на изразеното от ВРС/ приема, че след като работодателят е решил, че в допълнителното споразумение след фразата „се споразумяха за следните изменения на трудовия договор“ следва да възпроизведе всички съществени условия по трудовия договор, то обстоятелството, че липсва уговорка за изменение на срока за изпитване уговорен в полза на работодателя изпитателен срок , следва да се тълкува като воля на страните за запазване на тази самостоятелна клауза по трудовия договор от 23.08.2017г.

С оглед изложеното, настоящият въззивен състав приема, че исковите претенции за признаване уволнението за незаконно, неговата отмяна и възстановяване на предишната работа се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Към датата на издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е разполагал с потестативното право по чл.71 КТ да прекрати трудовото правоотношение на основание уговорен в негова полза изпитателен срок.

Поради несъвпадащите изводи на настоящия въззивен състав с изводите на ВРс,решението на ВРС следва да се отмени изцяло и вместо него да се постанови друго,с което предявените искове следва да се отхвърлят.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 78 на въззивника следва да се присъдят направените по делото разноски за двете инстанции,съобразно представения списък в размер на 354,15 лв

Предвид горното, ВОС,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 3118/02.07..2018 г., постановено по гр.д. № 5145І2018 г. на ВРС, с което:

И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от П.Й.И., с ЕГН ********** и адрес *** искове против „Трънчев“ ООД, с ЕИК 127585839 ,с които се претендира да се ПРИЗНАЕ ЗА НЕЗАКОННО и ДА СЕ ОТМЕНИ уволнението на П.Й.И., с ЕГН ********** и адрес *** извършено със Заповед № 2268/23.01.2018г. на управителя на „Трънчев“ ООД, на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ,КАКТО И ДА СЕ ВЪЗСТАНОВИ П.Й.И., с ЕГН ********** и адрес *** на заеманата до уволнението длъжност „Стоковед“ с място на работа „Магазин 15, гр.Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, бул. „Константин и Фружин“ №41“ в ответното дружество „Трънчев“ ООД, с ЕИК 127585839.

ОСЪЖДА П.Й.И., с ЕГН ********** и адрес *** да заплати на „Трънчев“ ООД, с ЕИК 127585839 и седалище и адрес на управление гр.Шумен, ул. „Ришки проход“ № 221 сумата от 354,15 лева, представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния Касационен Съд на Р България, в едномесечен срок от 30.10.2018 год на основанията, посочени в чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: