Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Варна, 24 октомври 2018 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско
отделение – първи състав, в открито съдебно заседание проведено на първи
октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВИН ШАКИРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛА ПЕНЕВА
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия Красимир
Василев,
в.гр.дело
№ 1511 по описа за 2018 година, за
да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на П.Д.Б., чрез адв.Д. /ВАК/ против
Решение № 1807 от 11.05.2018 година, постановено по гр.дело № 11 774/2015
година на ВРС, с което са били отхвърлени исковите претенции на ищеца против Р.Д.Б.
и М.Н.Б., както следва:
- прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба от 25.02.2015
год., оформен с нотариален акт № 60, том І, рег. № 2629, н.д. № 52/2015
год., на нотариус Р. Кожухарова, рег. № 212 на Нотариалната камара, с район на
действие – района на РС-Варна, с който ****** Б., чрез пълномощника си
Р.Д.Б. е продала на Р.Д.Б. собствените си 4/6 ид.ч. от следните недвижими
имоти: жилище № 4, на втори етаж в източната част на жилищна сграда, без
посочено площ на жилището по документ за собственост, а по удостоверение за
данъчна оценка 94.50 кв.м., състоящо се от входно антре, две спални, дневна с
кухненски бокс, хол, баня-пералня, дрешник, ведно с мазе № 3 с площ по
удостоверение за данъчна оценка от 13.50 кв.м. и гараж № 4, без посочена площ
по документ за собственост, а по удостоверение за данъчна оценка 22.90 кв.м.,
находящи се в дворно място, цялото с площ от 496 кв.м., съставляващо УПИ
ХІІІ-730, в квартал № 42, по плана на гр. Аксаково, съставляващ част от парцел ХІІ
– 470 по стар план, с административен адрес ул. „Побити камъни”, № 21, при
граници на УПИ: УПИ ХІІ-731, УПИ ХІV-732, ул. „Побити камъни” и ул. „Йордан
Енчев”, до размера на 2/6 ид.ч., поради договаряне на пълномощника във вреда на
упълномощителя в противоречие с добрите нрави поради нееквивалентност на
насрещните престации, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 40 ЗЗД;
- унищожаване на едностранната сделка от 25.02.2015 год.,
обективирана в пълномощно рег. № 2618 с удостоверен подпис и рег. № 2618, том
1, акт № 48 с удостоверяване на съдържанието на нотариус Р. Кожухарова, рег. №
212 на Нотариалната камара, с район на действие – района на РС-Варна, с което ****.
е упълномощила Р.Д.Б. да продаде, като сам определи условия и цена изцяло по
негова преценка, каквато той договори, включително като договаря сам със себе
си на 4/6 ид.ч. от следните недвижими имоти: жилище № 4, на втори етаж в
източната част на жилищна сграда, без посочено площ на жилището по документ за
собственост, а по удостоверение за данъчна оценка 94.50 кв.м., състоящо се от
входно антре, две спални, дневна с кухненски бокс, хол, баня-пералня, дрешник,
ведно с мазе № 3 с площ по удостоверение за данъчна оценка от 13.50 кв.м. и
гараж № 4, без посочена площ по документ за собственост, а по удостоверение за
данъчна оценка 22.90 кв.м., находящи се в дворно място, цялото с площ от 496
кв.м., съставляващо УПИ ХІІІ-730, в квартал № 42, по плана на ****,
съставляващ част от парцел ХІІ – 470 по стар план, с ******, при граници на УПИ:
УПИ ХІІ-731, УПИ ХІV-732, ******* до размера на 2/6
ид.ч., като извършено от дееспособно лице, което не е могло да разбира и
ръководи действията си, на основание чл. 31, ал. 2, вр. 44 ЗЗД и прогласяване
нищожността на договора за
покупко-продажба от 25.02.2015 год., оформен с нотариален акт № 60, том І,
рег. № 2629, нот.дело № 52/2015 год., на нотариус Р. Кожухарова, рег. № 212 на
Нотариалната камара, с район на действие – района на РС-Варна, като сключен при
липса на съгласие, на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД;
- за обявяване на нищожен като привиден договора за покупко-продажба от
25.02.2015 год., оформен с нотариален акт № 60, том І, рег. № 2629,
нот.дело № 52/2015 год., на нотариус ****, рег. № 212 на
Нотариалната камара, с район на действие – района на РС-Варна, с който ****.,
чрез пълномощника си Р.Д.Б. е продала на Р.Д.Б. собствените си 4/6 ид.ч. от
следните недвижими имоти: жилище № 4, на втори етаж в източната част на жилищна
сграда, без посочено площ на жилището по документ за собственост, а по
удостоверение за данъчна оценка 94.50 кв.м., състоящо се от входно антре, две
спални, дневна с кухненски бокс, хол, баня-пералня, дрешник, ведно с мазе № 3 с
площ по удостоверение за данъчна оценка от 13.50 кв.м. и гараж № 4, без
посочена площ по документ за собственост, а по удостоверение за данъчна оценка
22.90 кв.м., находящи се в дворно място, цялото с площ от 496 кв.м.,
съставляващо УПИ ХІІІ-730, в квартал № 42, по плана на ****, съставляващ част от
парцел ХІІ – 470 по стар план, с *******, при граници на УПИ:
УПИ ХІІ-731, УПИ ХІV-732, *******”, до размера на 2/6
ид.ч., на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5, вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД и за обявяване
за действителен прикрития договор за дарение на горните имоти, както и за
възстановяване на запазената част от наследството на П.Д.Б. от
наследството на *****., поч. на 18.05.2015 год., чрез намаляване на прикритото дарение до
размера на запазената му част от наследството на Б., на основание чл. 30, ал. 1
ЗН.
С Решение № 56 от 18.01.2018 година, постановено по
в.гр.дело № 1552/2016 година на ВОС, съдът е потвърдил първоинстанционния
съдебен акт в частта, с която са отхвърлени предявените исковете
на П.Д.Б.,
ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. И.Д. срещу Р.Д.Б., ЕГН ********** и М.Н.Б., ЕГН **********,***, за
обявяване на нищожен като привиден договора за покупко-продажба от 25.02.2015
год., оформен с нотариален акт № 60, том І, рег. № 2629, нот.дело № 52/2015
год., на нотариус Р. ***, рег. № 212 на
Нотариалната камара, с район на действие – района на РС-Варна, с който ****.,
чрез пълномощника си Р.Д.Б. е продала на Р.Д.Б. собствените си 4/6 ид.ч. от
следните недвижими имоти: жилище № 4, на втори етаж в източната част на жилищна
сграда, без посочено площ на жилището по документ за собственост, а по
удостоверение за данъчна оценка 94.50 кв.м., състоящо се от входно антре, две
спални, дневна с кухненски бокс, хол, баня-пералня, дрешник, ведно с мазе № 3 с
площ по удостоверение за данъчна оценка от 13.50 кв.м. и гараж № 4, без
посочена площ по документ за собственост, а по удостоверение за данъчна оценка
22.90 кв.м., находящи се в дворно място, цялото с площ от 496 кв.м.,
съставляващо УПИ ХІІІ-730, в квартал № 42, по плана на гр. ****
съставляващ част от парцел ХІІ – 470 по стар план, с ******,
при граници на УПИ: УПИ ХІІ-731, УПИ ХІV-732, ********”, до размера на 2/6 ид.ч., на основание чл. 26, ал. 2, пр.
5, вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД и за обявяване за действителен прикрития договор за
дарение на горните имоти, както и за възстановяване на запазената част от наследството на П.Д.Б. от
наследството на ***** починала на 18.05.2015 год., чрез намаляване на
прикритото дарение до размера на запазената му част от наследството на Б., на
основание чл. 30, ал. 1 ЗН; отменил е решението в частите, с което са отхвърлени предявените
исковете на П.Д.Б., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, чрез адв.
И.Д. срещу Р.Д.Б., ЕГН ********** и М.Н.Б.,
ЕГН **********,***,за 1/ прогласяване
нищожността на договора за покупко-продажба от 25.02.2015 год., оформен с нотариален акт № 60, том І,
рег. № 2629, нот.дело № 52/2015 год., на нотариус Р. *****
рег. № 212 на Нотариалната камара, с район на действие – района на РС-Варна, с
който ****., чрез пълномощника си Р.Д.Б. е продала на Р.Д.Б.
собствените си 4/6 ид.ч. от следните недвижими имоти: жилище № 4, на втори етаж
в източната част на жилищна сграда, без посочено площ на жилището по документ
за собственост, а по удостоверение за данъчна оценка 94.50 кв.м., състоящо се
от входно антре, две спални, дневна с кухненски бокс, хол, баня-пералня,
дрешник, ведно с мазе № 3 с площ по удостоверение за данъчна оценка от 13.50
кв.м. и гараж № 4, без посочена площ по документ за собственост, а по
удостоверение за данъчна оценка 22.90 кв.м., находящи се в дворно място, цялото
с площ от 496 кв.м., съставляващо УПИ ХІІІ-730, в квартал № 42, по плана на гр.
Аксаково, съставляващ част от парцел ХІІ – 470 по стар план, с административен
адрес ул***, при граници на УПИ: УПИ ХІІ-731, УПИ ХІV-732, ******
до размера на 2/6 ид.ч., поради договаряне на пълномощника във вреда на
упълномощителя в противоречие с добрите нрави поради нееквивалентност на
насрещните престации, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 40 ЗЗД; 2/ унищожаване на едностранната
сделка от 25.02.2015 год., обективирана в пълномощно рег. № 2618 с удостоверен
подпис и рег. № 2618, том 1, акт № 48 с удостоверяване на съдържанието на
нотариус *****, рег. № 212 на Нотариалната камара, с район на действие –
района на РС-Варна, с което Величка Тодорова Б. е упълномощила Р.Д.Б. да
продаде, като сам определи условия и цена изцяло по негова преценка, каквато
той договори, включително като договаря сам със себе си на 4/6 ид.ч. от
следните недвижими имоти: жилище № 4, на втори етаж в източната част на жилищна
сграда, без посочено площ на жилището по документ за собственост, а по
удостоверение за данъчна оценка 94.50 кв.м., състоящо се от входно антре, две
спални, дневна с кухненски бокс, хол, баня-пералня, дрешник, ведно с мазе № 3 с
площ по удостоверение за данъчна оценка от 13.50 кв.м. и гараж № 4, без
посочена площ по документ за собственост, а по удостоверение за данъчна оценка
22.90 кв.м., находящи се в дворно място, цялото с площ от 496 кв.м.,
съставляващо УПИ ХІІІ-730, в квартал № 42, по плана на ******,
съставляващ част от парцел ХІІ – 470 по стар план, с административен *****,
при граници на УПИ: УПИ ХІІ-731, УПИ ХІV-732, ******”,
до размера на 2/6 ид.ч., като извършено от дееспособно лице, което не е могло
да разбира и ръководи действията си, на основание чл. 31, ал. 2, вр. 44 ЗЗД; 3/ прогласяване нищожността на
договора за покупко-продажба от 25.02.2015 год., оформен с нотариален акт №
60, том І, рег. № 2629, нот. дело № 52/2015 год., на нотариус Р. Кожухарова,
рег. № 212 на Нотариалната камара, с район на действие – района на РС-Варна,
като сключен при липса на съгласие, на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД и
вместо него е отхвърлил исковите претенции.
Със свое Определение № 1134 от 05.12.2017 година,
постановено по к.гр.дело № 1934/2017 година ВКС на Р България е допуснал до
касационно обжалване решението на ВОС само в частта по исковете, с правно
основание чл.26 ал.2 пр.5 вр.чл.17 ЗЗД и чл.30 ал.1 от ЗН.Отменяйки решението в
тази му част ВКС е върнал делото за ново разглеждане, с дадени указания.
В съдебно заседание пред ВОС, при повторното
разглеждане на делото, въззивника, редовно призован, не се явява, представлява
се от адв.Д., която моли съдът да се уважи исковата претенция, като се съобрази
и произнасянето на ВКС.
Въззиваемите страни, в лицето на Р.Д.Б. и М.Н.Б.,
редовно призовани, не се явяват, нито се
представляват.
За да се произнесе по спора, като се запозна с
материалите по делото и застъпените от страните становища, ВОС намери за
установено следното:
Съобразно дадените от ВКС указания и допускане до
касационно разглеждане само на исковите претенции с правно основание чл.26 ал.2
пр.5 вр.чл.17 ЗЗД и чл.30 ал.1 от ЗН, настоящата инстанция формира мотиви само
досежно тях.
От фактическа страна е установено и не се спори от
страните, че с н.а. № 176/1975 година, сключен на 12.12.1975 година,
с договор за покупко-продажба наследодателят на страните *****. /последното видно от приложеното на л. 73
от делото удостоверение за наследници/, заедно с още четири лица са закупили по
1/5 ид.ч. всеки от жилищна сграда, подобрения и стопански постройки, изградени
върху държавно дворно място, съставляващо парцел от 800 кв.м., с № ХІІ-470, кв.
42 по плана на *****
По делото е приложен и
Договор за доброволна делба от 1993 година, като съобразно него съсобствеността
между приобретателите по горния договор за покупко-продажба е прекратена, като ******
Б., П.Д.Б.
и Р.Д.Б. са придобили в дял и изключителна собственост жилище № 4, находящо се
на втори етаж, източна част на жилищна сграда, находяща се в ******,
състояща се от входно антре, две спални, дневна кухненски бокс, хол, баня,
пералня, дрешник, ведно с прилежащите маза № 3 и таван № 4, както и гараж № 4.
По делото е налично също
така и Пълномощно с нотариална заверка на подписа и съдържанието рег. №№ 2618 и
2619 от 25.02.2015 год. на нотариус Роза Кожухарова, с което ****.
е упълномощила Р.Д.Б. да продаде собствените на Б. 4/6 ид.ч. от горния имот,
като сам определи условията и цена, като договаря и сам със себе си. Самата Б.
е поставила пръстов отпечатък, като в забележка нотариусът е посочил, че
горното е сторено поради намалено зрение и тремор на упълномощителя, като
пълномощното му е прочетено от нотариуса и след одобряването е положен
отпечатък от десен палец.
Видно от Договор за
покупко-продажба от 25.02.2015 година, оформен в н.а. № 60, том І, рег. № 2629,
дело № 52/2015 год. на нотариус *******., чрез пълномощника си Р.Д.Б.
е продала на пълномощника собствените си 4/6 ид.ч. от горното жилище и гараж №
4 за сумата от 9500 /девет хиляди и петстотин/ лева, платена напълно и в брой
от купувача на продавача в деня на подписване на нотариалния акт.В същия н.а. е
било отразено още, че продавачката, чрез пълномощника си, запазва за себе си
пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху продавания имот,
необезпокоявана от никого до края на дните си. От материалите по приобщеното
нотариално дело се установява, че данъчната оценка на жилището към датата на
изповядване на сделката данъчната оценка на жилище № 4 е 13 371.40 лева, а
на гаража 2 657.90 лева /л. 72/.
Не се спори още, и е
видно от Удостоверението за наследници, че ***** Б. е починала на
18.05.2015 година, като е оставила наследници по закон - ищецът П.Д.Б. /син/ и
ответникът Р.Д.Б. /син/.
Налични са още множество
Епикризи, характеризиращи медицинското и психиатрично състояние на покойната – Паркинсон, Диабет, Тежка съдова
деменция, Катаракта на двете очи.
Пред ВРС е била
изслушана и неоспорена Съдебно психиатрична експертиза, с която в.л. д-р ****
сочи, че още от 2014 година покойната не е била в състояние да извършва правни
сделки - което състояние в период от повече от година до упълномощителната
сделка е довело до задълбочаване на симптомите на това психическо заболяване.Сочи
нарушение на паметта, налице е било затруднение за обработка на нова
информация.Д-р ***** обосновава още, че екзикутивните функции
/генериране и приложение на планове, разрешаване на проблеми, подбор на
подходящи и отхвърляне на неподходящи отговори, оформяне на адекватни отговори/
на Б. са били нарушени и тя е била зависима в ежедневието си от близките си.Касае
се за необратими необратими промени в ядрото на личността и те дали основание
на експерта да заключи, че са довели до невъзможност Б. да се грижи сама за
себе си и за своите интереси.
За установяване средната
пазарна стойност на имота по делото са ползвани специални знания на вещото лице
инж. Цветана Ангелова, която в заключението си излага, че средната пазарна
стойност на имота към 25.02.2015 год. възлиза в размер на 34 000 лева, а при
съобразяване правото на ползване, остойностено на 7 360 лева, стойността на
имота е 26640 лева. В съдебно заседание на 28.03.2016 год. вещото лице сочи, че
оценката касае цялото жилище и гараж. Оценката на имота е посочено да е дадена
към датата на изповядване на сделката – 25.02.2015 год. и към датата на
откриване на наследството на Б. – м. май 2015 год. не би се променила.
Били са изслушани
свидетели.
Съобразно дадените от ВКС
на Р България указания е била изготвена и изслушана Съдебно икономическа
експертиза, от заключението на която става ясно, че пазарната оценка на
жилището към момента на смъртта на наследодателката и датата на сделката е
48 000 /четиридесет и осем хиляди/, а към настоящия момент е в размер на
54 000 /петдесет и четири хиляди/ лева.Гаражът възлиза на стойност
5 000 /пет хиляди/ лева.
Становището на съда е следното:
Предметните предели на въззивната проверка, съобразно дадените от страна на ВКС указания, касаят единствено исковите претенции, с правно основание чл. чл.26 ал.2 пр.5 вр.чл.17 ЗЗД и чл.30 ал.1 от ЗН.Съобразно константната практика на ВКС п
ривидни са договорите,
при които страните нямат воля да бъдат обвързани, както постановява договорът.
Когато волята на страните по сключеното съглашение е само да създадат привидни
правни последици на обвързаност, които те не желаят, симулацията е абсолютна, а
когато волята на страните е да бъдат обвързани по начин различен от посочения
по сключеното съглашение симулацията е относителна, но и в двата случая явната
сделка е нищожна. Ако страните имат воля да бъдат обвързани по различен начин,
съгласно чл. 17, ал. 1 ЗЗД прикритото
съглашение ги обвързва, ако са изпълнени изискванията за неговата валидност.Самите
претенции – по чл.26 от ЗЗД и по чл.17 от ЗЗД имат различен предмет - единият
нищожността на явната сделка, а другият - обвързващата сила на прикритото
съглашение.също съобразно практиката на ВКС симулативен е онзи договор, от
който страните, които са го сключили, не желаят да бъдат обвързани.
Симулативният договор е нищожен, независимо от това, че не прикрива никаква
друга сделка /абсолютна симулация/ или прикрива някаква друга сделка и каква
/относителна симулация/.За да е налице обаче симулация - вж. Решение № 492 от 12.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1904/2009 г., I г. о., ГК,
докладчик съдията ****** е необходимо по безспорен начин да се установи, че
страните по договора не са имали воля да бъдат обвързани от него, а са го сключили
само за да създадат привидни правни последици, настъпването на каквито не са
желаели.Отделно от това – вж.Решение № 163 от 15.06.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1536/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията *****, един договор се явява
привиден, когато страните са се съгласили, че няма да си дължат посочените
престации. Ако страните са се съгласили, че няма да си дължат нищо, симулацията
е абсолютна, а ако са се съгласили, че ще си дължат друго, симулацията е
относителна. В тежест на страната, която претендира, че сделката е привидна, е да докаже симулацията, а в тежест
на страната, която претендира, че съществува прикрито съглашение, е да докаже
неговото съдържание.Поначало симулативното действие е
нищожно и то не произвежда никакви прави действия, така че всеки заинтересован
може да се позове на действителното положение на нещата, без ограничение със
срок, защото възможността да се разкрие симулацията не е някакво особено право,
което се погасява по давност, а пряка последица от действителното състояние на нещата.Прикритото
съглашение поражда действие само ако отговаря на изискванията за неговата
действителност.Симулативни са и онези сделки, чиито правни последици страните
не желаят да настъпят.При относителната симулация всъщност има две сделки -
едната привидна, симулативна, чиито
правни последици страните не желаят и другата - прикритата или дисимулирана,
чиито правни последици страните действително желаят.
В конкретния случай
сключването на продажбата не е с цел да увреди някого, или да се укрие ответника,
като преобретател, а по твърденията на ищеца - за да надари ответника.
Прикритата сделка се сключва между страните, за да породи желаното от тях
действие, но тя се оформя по начин да не стане достояние на третите лица.В
конкретния случай ищецът твърди наличие на прикрита сделка - дарение, и успешно
го доказва с помощта на свидетели и наличната по делото, и неоспорена Съдебно
психиатрична експертиза.По делото не е представено обратно писмо за други
уговорки.От свидетелските показания се установява изразена воля за привидност
на покупко- продажбата по отношение на купувача.
В съответствие с практиката на ВКС т
ежестта да докаже твърдяната симулация е изцяло на ищеца, тъй като той би извлякъл при евентуално успешно провеждане на иска, благоприятни последици за себе си. Ето защо той следва да представи такива доказателства, които по несъмнен начин да установяват, че целената сделка всъщност е различна от тази, която е официално удостоверена. Неплащането на продажната цена не води до нищожност на сделката, но е индиция за това, че не е имало обща воля за възникване на задължението. Тази индиция обаче сама по себе си не може да опровергае доказателствената сила на нотариалния акт за покупко-продажба.От друга страна обаче, в този случай от разпита на свидетелите може да се направи обоснован извод, че извършената като покупко – продажба сделка се явява привидна, т.е. тя прикрива дарение.
Съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, ако
страните прикрият сключеното между тях съглашение с едно привидно съглашение,
прилагат се правилата относно прикритото съглашение, ако са налице изискванията
за неговата действителност.Привидността се изразява в това, че страните се
съгласяват да сключат договора по определен начин, но нямат воля да бъдат
обвързани по този начин и зад привидно изразената воля се крие воля за друга
сделка. При хипотезите на относителна симулация, когато договарящите се
споразумеят да прикрият действителната сделка с друга, привидна, и двете страни
трябва да са наясно и да постигнат съгласие по всички съществени клаузи, както
на действителната, прикритата, така и на прикриващата, симулативната сделка.
В настоящия случай, от събраните по делото доказателства се установява с
категоричност, че договорът за продажба, сключен с н.а. № 60, дело № 52 на
нотариус Кожухарова, извършен чрез Пълномощно № 2618, 2619 от 25.02.2015 година,
е симулативен и прикрива договор за дарение.Това
е така, защото се доказа, че сделката е "безпарична", т. е., че
посочената в договора продажна цена от 9 500 лева не е заплатена на
продавача, в какъвто смисъл са наведените от ищеца, твърдения. Доказа се също,
че волята на договарящите страни била е собствеността върху имота да се
прехвърли безвъзмездно, а не срещу плащане на посочената в договора цена.Бе
установено, че физическото и психическо състояние на покойната е било
изключително лошо, като експерта обоснована, че реално същата е нямала
когнитивна воля да реализира сделката.По изложените съображения съдът намира,
че са доказани елементите на фактическия състав на предявения иск по чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, за разкриване на
относителна симулация на сделката.
Основателността на горния иск има за последица основателност и на иска, с
правно основание чл.30 от ЗН.
От събраните по делото доказателства се установи
безспорно, че нотариалнооформеният договор от 25.02.2015 година за
покупко-продажба на процесния недвижим имот е привиден /симулативен/ при
условията на относителна симулация. Доказа се твърдението на ищеца, че покойната
наследодателка и ответниците не са желали неговото правно действие, а са целели
да прикрият с него друга правна сделка - дарение
/което да породи правно действие, но да не става достояние на трети лица/. С
разпоредбата на чл. 26, ал. 2, пр. последно от
ЗЗД законодателят категорично обявява симулативната сделка за нищожна, без
да отдава значение на факта прикрива ли тя друга сделка или не.
С иска по
чл. 30, ал. 1 ЗН се цели възстановяване на
запазената част от наследството, когато тя е накърнена с безвъзмездни
разпореждания на наследодателя - дарения или завещания. Когато прецени, че този
иск е основателен, съдът пристъпва към извършване на намалението на
безвъзмездните разпореждания по правилата на чл. 32- чл. 36 ЗН.
Общият принцип, на който са основани
разпоредбите на чл. 32 - чл. 36 ЗН, е получаването в натура на
запазената част от наследството, съответно - задържане в натура на
разполагаемата част. Когато в резултат на уважаването на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН се наложи частично
отменяване на завещание или дарение по отношение на една неделима вещ,
възможностите са две - или намалението да се извърши в дробна част, само по
правилата на чл. 32-34 ЗС,
при което ще възникне съсобственост между ищеца и ответника, или прилагане
правилата на чл. 36, ал. 1 или ал. 2
ЗН, които целят избягването на съсобствеността, а оттам и на последващата
делба на вещта. Едновременното намаление в дробна част и връщане на същата вещ
в наследството е недопустимо.
Правото на възстановяване на запазена част,
накърнена чрез завещателни или дарствени разпореждания, е самостоятелно
субективно потестативно право, което има имуществен характер. Самата запазена,
респективно разполагаема част не съставляват дял в натура от наследството,
макар Закона за наследството
при регламентацията им /чл. 28
и чл.
29/ да употребява изразите "част от наследството" и "част от
имуществото на наследодателя, тъй като начина на определяне на размера на
запазената част съгласно чл. 31 от
ЗН налага извода, че запазената част е цифрова величина, дроб от една
стойност, която се изчислява чрез извършване на регламентираните в закона
действия.
Следователно с оглед същността на правото на
възстановяване на запазена част като потестативно право, което се упражнява
чрез предявяване на конститутивен иск или възражение по чл. 30 ЗН,
то волята на съда, че безвъзмездно разпореждане на наследодателя с негово
имущество следва да бъде намалено като накърняващо запазената част на наследник
със запазена част, следва да бъде изрично обективирана в диспозитива на
съдебното решение, тъй като правната промяна - отпадане правата на
облагодетелствания от разпореждането и съответно придобиване на вещни права от
безвъзмездно разпореденото имущество от наследника със запазена част в случаите
когато не намира приложение някоя от хипотезите на чл. 36 ЗН
настъпват за в бъдеще с влизане в сила на решението. Ако в диспозитива на
решението си съдът не е отразил волята си за намаляване на дарствено
разпореждане и възстановяване на запазената част, то не настъпва потестативния
ефект на решението /освен ако не се касае до очевидна фактическа грешка, при
която е налице формирана и отразена в мотивите воля, но е пропуснато
обективирането й в диспозитива/, съответно между облагодетелствания от
дарственото разпореждане и наследника, поискал възстановяване на запазената си
част не е възникнала съсобственост, която да бъде прекратена чрез съдебна
делба.
Когато безвъзмездното разпореждане от наследодателя
е извършено чрез договор за дарение или чрез завет изчисляване на размера на
запазената и разполагаемата част се извършва при спазване поредността на
действията, посочени в чл. 31 ЗН
за определяне размера на наследствената маса, в която се остойностяват всички
парично оценими активи на наследодателя по цени към момента на откриване на
наследството, изваждат се задълженията му, за да се определи чистия актив и
мислено се прибавя стойността на извършените безвъзмездни разпореждания -
завети и дарения. От така получената цифрова стойност /наследствена маса/ се
определеля стойността на разполагаемата и запазената част по правилата на чл. 28
и 29
ЗН и съобразно броя на наследниците със запазена част. Преценява се дали
наследникът със запазена част може да получи от останалия в наследството чист
актив /без заветите и даренията/ имущество на стойност съответстваща на
стойността на запазената му част. Ако това имущество е на по-малка стойност, то
е налице накърнение на запазената част, която подлежи на възстановяване.
Възстановяването се извършва в натура по правилата на чл. 32
- чл.
35 от ЗН в зависимост от вида, броя и времето на извършване на
безвъзмездните разпореждания или чрез парично допълване на запазената част в
случаите на чл.
36 от ЗН. В диспозитива следва да намери отражение формираната воля на съда
с каква сума се намалява всяко от извършените от наследодателя или от всеки от
наследодателите /при съвместно разпореждане от двама наследодатели/
безвъзмездни разпореждания - завет/и и/или дарение/я и каква е правната
последица от това - възникване на съсобственост между наследника със запазена
част и заветника или надарения, ако не всички наследници със запазена част
участват в съдебното производство или ако всички участват - отделяне и връщане
в наследството на това, с което се надвишава разполагаемата част, а ако това е
невъзможно: задържане на имота от страна на облагодетелствания, при направено
от него изрично искане в тази насока и заплащане стойността на накърнението на
запазената част по цени към момента на намалението /т. е. постановяване на
съдебното решение/ или връщане на имота в наследството за разпределение между
наследниците по закон /ако всички са заявили искане за възстановяване на
запазена част/ и заплащане стойността на разполагаемата част по цени към
момента на намаляването.
Следователно във всички случаи когато
безвъзмездното разпореждане е извършено чрез договор за дарение и с него не се
изчерпва цялото имущество на наследодателя /наследодателите/ преценката
накърнена ли е запазената част се извършва след като се образува и остойности
наследствена маса по правилата на чл. 31 ЗН,
а самото възстановяване - чрез намаляване на дарението с паричната сума,
необходима за допълване на запазената част на наследника със запазена част,
предявил иска или възражението, а не чрез обикновената дроб, посочена като
размер на запазената част в чл. 28
и чл.
29 ЗН.За да се прецени дали е налице накърняване на запазената част по чл. 29 ЗН със завета е необходимо най-напред
да се определи масата по чл. 31 ЗН като
имущество и в стойностно изражение и съответно стойността на запазените и разполагаеми
части. От стойността на свободното имущество, което не е предмет на общи или
частни завещателни разпореждания и дарения и от което наследниците със запазена
част получават по закон, следва да се определи тяхната част и тази сума да се
съпостави със запазената част и така да се определи дали е накърнена.
Съобразно правилото на чл. 29, ал. 1 от ЗН, запазената част на
низходящи, (вкл. и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг е: при две и повече деца или низходящи от тях
(какъвто е настоящия случай) – 2/3 от имуществото на наследодателя, т. е.,
разполагаемата част на П.Б. е 1/3 от имуществото й. Запазената част на ищеца
също е 1/3. Съгласно чл. 31 от
ЗН за да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част
на наследника, образува се една маса от всички имоти, които са принадлежали на
наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и
увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2. След това се прибавят към нея
даренията с изключение на обичайните такива според тяхното положение по време
на подаряването и според стойността им по време на откриването на наследството
за недвижимите имоти и по време на подаряване - за движимите.В настоящия случай
масата по чл. 31 от ЗН включва сбора от стойностите, към датата на откриване на
наследството, на следните имущества – 1/2 ид. част от процесния апартамент и
гараж, предмет на договора за дарение, оценени в състоянието, в което се е
намирал към момента на подаряването му през 25.02.2015 година.От заключението
на Съдебно - техническата експертиза /л. 22 от делото на ВОС/, кредитирано от
съда като обективно и безпристрастно, неоспорено от страните, е видно, че
пазарната стойност на апартамента и гаража, в състоянието, в което се е намирал към момента на подаряването му,
е в размер общо от 53 000 лева, а стойността му към датата на изготвяне на
заключението, в състоянието на апартамента понастоящем, е в размер на 54 000
лева, докато гаража запазва сумата от 5 000 лева.
С
оглед горното масата по чл. 31 от ЗН в стойностно изражение е в размер на 53
000 лева. Разполагаемата част на наследодателката е в размер на 1/ 3 идеална
част, а по аргумент от нормата на чл.29 ал.1 пр.2 от ЗН запазената част на
ищеца е в размер също на 1/3 идеална част от целия имот.Т.к. в конкретния
случай, макар да бе дадена възможност на ответниците да посочат други имоти, за
да бъдат те включени в наследствената маса, такива не бяха посочени, ВОС
приема, че не е нежно да формира дробно число, а възстановяването на запазената
част следва да бъде установено с идеална
част. В съответствие с чл.29 ал.1 пр.2 от ЗН и чл. 30 от ЗН, запазената
част на ищеца П.Д.Б. е 1/3 идеална част от1/3 идеална част – запазената част от
наследството на наследодателката му, или общо дарението следва да бъде намалено с 1/9 идеална част и същата
следва да бъде възстановена в патримониума на ищеца.
По отношение на разноските:
В
конкретния случай са били предявени четири иска, само два от които са били
уважени.Общия размер на направените по делото разноски от страна на ищеца
възлизат на сумата от 4 020.41 лева.Т.к. са били уважени два от исковете,
при наличието на предявени четири такива, съдът приема, че ищеца следва да
търси и да получи половината от посочената по –горе сума – а именно в размер на
2 101.20 лева – сторени пред ВРС, ВОС, ВКС и при повторното разглеждане на
делото пред ВОС.
С
оглед на горното, ВОС,
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение № 1807 от
11.05.2016 година, постановено по гр.дело № 11 774/2015 година, по описа
на ВРС, в частта, с която са били
отхвърлени исковите претенции по чл.26 ал.2 пр.5 вр.чл.17 ЗЗД и чл.30 от ЗН,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено по
отношение на П.Д.Б., ЕГН **********, че сключеният на 25.02.2015 година, с н.а.
№ 60 ,том.1, рег.№ 2629, дело № 52 от 2015 година на нотариус *****
Договор за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в *******
Б., чрез
пълномощника си Р.Д.Б. е продала на Р.Д.Б. и М.Н.Б. собствените си 4/6 ид.ч. от
следните недвижими имоти: АПАРТАМЕНТ № 4,
на втори етаж в източната част на жилищна сграда, без посочено площ на жилището
по документ за собственост, а по удостоверение за данъчна оценка 94.50 кв.м.,
състоящо се от входно антре, две спални, дневна с кухненски бокс, хол,
баня-пералня, дрешник, ведно с мазе № 3 с площ по удостоверение за данъчна
оценка от 13.50 кв.м. и ГАРАЖ № 4,
без посочена площ по документ за собственост, а по удостоверение за данъчна оценка
22.90 кв.м., находящи се в дворно място, цялото с площ от 496 кв.м.,
съставляващо УПИ ХІІІ-730, *******, съставляващ част от
парцел ХІІ – 470 по стар план, с административен ******, при граници на УПИ:
УПИ ХІІ-731, УПИ ХІV-732, ******* и *******”,
е нищожен като привиден относително симулативен, прикриващ действителен Договор
за дарение, по иска с правно основание чл.26
ал.2 пр.5 вр.чл.17 от ЗЗД.
НАМАЛЯВА прикрития Договор за
дарение, сключен между ***** Б., чрез пълномощника си
Р.Д.Б., и Р.Д.Б. и М.Н.Б. с 1/3 от 1/3 идеална част, равна общо на 1/9 ид.част от недвижим имот, както следва: АПАРТАМЕНТ № 4, на втори етаж в
източната част на жилищна сграда, без посочено площ на жилището по документ за
собственост, а по удостоверение за данъчна оценка 94.50 кв.м., състоящо се от
входно антре, две спални, дневна с кухненски бокс, хол, баня-пералня, дрешник,
ведно с мазе № 3 с площ по удостоверение за данъчна оценка от 13.50 кв.м. и ГАРАЖ № 4, без посочена площ по
документ за собственост, а по удостоверение за данъчна оценка 22.90 кв.м.,
находящи се в дворно място, цялото с площ от 496 кв.м., съставляващо УПИ
ХІІІ-730, в квартал № 42, по плана на *****, съставляващ част от
парцел ХІІ – 470 по стар план, с ******, при граници на УПИ:
УПИ ХІІ-731, УПИ ХІV-732******** като я ВЪЗСТАНОВЯВА в имуществото на П.Д.Б.,
ЕГН **********, по иска с правно основание чл.30 от ЗН.
ОСЪЖДА Р.Д. ****,
ЕГН ********** И М.Н.Б., ЕГН ********** да заплатят в полза на П.Д.Б., ЕГН **********
сумата от 2 101.20 /две хиляди сто и един и двадесет/ лева, съдебно
деловодни разноски извършени пред ВРС, ВОС, ВКС и при повторното разглеждане на
делото във ВОС, на основание чл.78 ГПК.
В
останалата му част решението е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване пред състав на
Върховен Касационен съд на Р България, в едномесечен срок от връчването му на
страните, на основанията, посочени в чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: