Р Е Ш Е
Н И Е
№ ................/ 29.08.2018г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – ви състав, в закрито съдебно заседание проведено на двадесет и девети август през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР
ВАСИЛЕВ
НЕВИН
ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Невин
Шакирова
въззивно гражданско
дело № 1930
по описа за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда чл. 435, ал. 2, т. 7 и сл. от ГПК.
Образувано е
по повод жалба с вх. № 3334/30.03.2018г.,
подадена от Л.И.К. – длъжник по изпълнението – срещу действие на частен съдебен изпълнител по изп.д. № 20167180400107 по описа на ЧСИ Станимира Данова, рег. № 718 и
с район на действие, този на ВОС по определяне на разноски, обективирано
в Постановление от 24.01.2018г.
В жалбата са
наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното постановление на ЧСИ, с доводи за недължимост на начислените прости такси, за които няма
доказателство да са внесени авансово. Разпоредбата на чл. 79, ал. 2 от ГПК
визира единствено субсидиарните такси по смисъла на
чл. 81 от ЗЧСИ, които се изплащат от бюджета на съответния окръжен съд. След
като таксите не са събрани авансово, реда за събирането им е този по чл. 79,
ал. 3 от ЗЧСИ, като предмет на установяване е извършени ли са изпълнителните
действия и необходими ли са били те. Начислената по т. 5 на следващо място
такса е недължима, доколкото не е платена авансово, нито са налице
доказателства за извършени действия от ЧСИ, за които да е дължима. Таксата по
т. 26 от ТТР към ЗЧСИ от друга страна също не е авансово платена, както няма
данни ЧСИ да е извършвал изпълнителни действия във връзка със събиране на
дължимите суми. Размера на тази такса е неправилно определен с оглед изменената
разпоредба на чл. 73, ал. 4 от ГПК. Оспорва също дължимостта
на начислените такси по т. 31 за пощенски разноски, с доводи за неяснота за
какво са направени тези разходи. По изп.д. липсват
данни за заплащане на тези такси от ЧСИ или от взискателя.
Дори обаче да бяха заплатени, то същите не съставляват такси по изпълнителното
дело и не могат да се възлагат в тежест на длъжника. По делото липсва издаден
документ по ЗСч съгласно изискването на раздел VI от ТТРЗЧСИ за извършването на допълнителните разноски, поради което
длъжникът не дължи и тези разноски. Моли в заключение за отмяна на
постановлението в обжалваните части, както и за присъждане на разноски за
настоящото производство.
В срока и по
реда на чл. 436, ал. 2 от ГПК, взискателят „Еффект“ ЕООД в писмено възражение оспорва жалбата и
доводите в нея, основан на съображения за правилност и законосъобразност на
постановлението. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.
ЧСИ е изложил мотиви по обжалваното действие, съобразно
което разноските по изпълнението са определени правилно, а жалбата е
неоснователна.
Депозираната
жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК /съобщението
за постановлението е връчено на длъжника на 21.03.2018г. /л. 99/, а жалбата е
депозирана по куриер на 28.03.2018г./, от
процесуално легитимирана страна - длъжник в изпълнителния процес, срещу акт
подлежащ на обжалване съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, а именно
постановление за разноски и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 260
и чл. 261 от ГПК.
СЪДЪТ, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на
основание чл. 437, ал. 3 от ГПК, прие за установено следното:
Изпълнителното
производство е образувано по молба от 26.02.2016г. въз основа на издаден изпълнителен
лист от 22.02.2016г. по т.д. № 1966/2013г. по описа на ВОС, в който е
удостоверено правото на принудително изпълнение в полза на „Еффект“
ЕООД за изпълнение на парично задължение на Л.И.К. в размер на 1 560 лв., 1 584 лв. и 1 800 лв. -
разноски.
С молба от
10.03.2016г. взискателят уведомил ЧСИ че с пощенски
запис получил от длъжника сумата от 1 800 лв., която сума е приспадната от
общия дълг като вече платена.
ПДИ изх. № 3537/29.02.2016г.
е връчена на длъжника на 04.04.2016г. /л. 40/.
С молба от 27.11.2017г.
длъжникът уведомил ЧСИ, че с нотариална покана, връчена на 10.10.2017г. на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК е отправил материалноправно изявление за прихващане на насрещните
вземания на страните до размера на по-малкото от тях. В отговор с молба от
14.12.2017г. взискателят признал за погасени сумите
дължими по настоящото изп.д. № 107/2016г. /3 858
лв./, като отправил искане производството да продължи за събиране на дължимите
разноски.
С Протокол за
извършено погасяване от 14.12.2017г. ЧСИ констатирал, че дългът е погасен в
цялост, в т.ч. 1 560 лв. и 1 584 лв. – неолихвяеми
суми; 600 лв. – адвокатско възнаграждение; 114 лв. – авансово внесени такси и
разноски или общо сумата от 3 858 лв., като се дължат такси и разноски. С
обжалваното постановление за разноски от 24.01.2018г. ЧСИ определил като
дължими следните разноски:
По т. 3 – 24
лв. с ДДС;
По т. 4 – 24
лв. с ДДС;
По т. 5 – 72
лв. с ДДС;
По т. 26 –
390.34 с ДДС и
По т. 31 –
11.10 лв. – направени разноски по платени държавни такси за извършване на
справки, вписване/заличаване на възбрани и др., както следва: 3.00 лв. – към
Община Варна; 5.00 лв. – към СВп Варна и 3.10 лв. –
пощенски разноски, като общият размер на дължимите такси и разноски е определил
на 521.44 лв.
При така
установената фактическа обстановка, СЪДЪТ
формира следните правни изводи:
Съгласно даденото задължително разрешение в т. 2 от ТР № 3 от 10.07.2017г.
по т.д. № 3/2015г. на ОСГТК, на
обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния
изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за
разноските по изпълнението.
Съгласно чл.
79, ал. 1 от ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника с
изключение на случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 от ГПК,
освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство
или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя
или отменени от съда. Плащането е направено след започване на изпълнителното
производство, когато длъжникът е погасил задължението си след предявяване на
изпълнителния лист от взискателя пред съдебния
изпълнител – съгласно чл. 426, ал. 1 от ГПК, изпълнението започва, когато взискателят поиска писмено от съдебния изпълнител да
пристъпи към изпълнение на основание представен изпълнителен лист или друг акт,
подлежащ на изпълнение. Изключение от този принцип се съдържа в чл. 53, ал. 2
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
съгласно който текст държавният съдебен изпълнител не събира такса върху
сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение. В случаите
обаче, когато изпълнението се извършва от частен съдебен изпълнител, длъжникът
дължи такса и при плащане в срока за доброволно изпълнение. Таксата върху
събраната сума за изпълнение на парично вземане по чл. 26 от Тарифа за таксите
и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, по общото правило на
чл. 79, ал. 1 от ГПК е за сметка на длъжника, платил след започване на
изпълнението, независимо дали е извършил плащането пряко на взискателя
или сумата е постъпила по изпълнителното дело /Решение № 640 от 4.10.2010г. по
гр.д. № 920/2009г. на ВКС, IV ГО; Решение № 82/08.05.2012г. по гр.д. №
1891/2010г. на ВКС, IV ГО/.
В конкретния
случай, от доказателствата по делото е установено, че изпълнителният лист е бил
предявен пред ЧСИ на 26.02.2016г., когато е образувано и изпълнителното
производство. От данните по изпълнителното дело е установено, че плащането на
дълга е извършено частично след образуване на делото чрез пощенски превод /1
800 лв./, а остатъка чрез материалноправно изявление
за прихващане, достигнало до знанието на взискателя
на 10.10.2017г. по твърдение на жалбоподателя. Т.е.
плащането на задължението е извършено при висящо дело за принудително
изпълнение, поради което длъжникът дължи пропорционална такса върху събраната
сума. Без правно значение в тази насока е дали плащането е извършено на взискателя и дали той е внесъл дължимата на съдебния
изпълнител пропорционална такса към момента на събирането й /плащането/ от длъжника.
Съгласно чл. 79, ал. 2 от ГПК, когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя, се събират от длъжника, като текста на закона визира
всички „такси по изпълнението“. Доводът за конкретно тълкуване на разпоредбата единствено
за субсидиарните такси по смисъла на чл. 81 от ЗЧСИ,
които се изплащат от бюджета на съответния окръжен съд, е необоснован.
Съгласно т.
26, б. „в“ от ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се събира такса върху
събраната сума, която в хипотеза на сума от 1000 до 10 000 лв. е 100 лв. + 8 на
сто за горницата над 1000 лв.
Вземането по
изпълнителен лист в случая възлиза на 4 944 лв.
Изчислена съгласно чл. 26, б. „в“ от ТТР, таксата за изпълнение на
парично вземане възлиза на сумата от 498.62 лв. с ДДС. В постановлението за
разноски, определената от ЧСИ такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ е в размер на 390.34
лв. с ДДС. Ето защо жалбата е неоснователна, а постановлението на ЧСИ в тази
част – правилно и законосъобразно.
По разноските
по т. 3, 4 и 5:
Съгласно т. 3
от ТТРЗЧСИ за извършване на всяка справка за длъжника и неговото имущество се
събира такса 5 лв. Видно от данните по делото, за длъжника са извършени справки
ИКАР /л. 13/, НОИ за трудови възнаграждения /л. 23/; ГРАО за ТЗЛ – арендатор с
оглед налагане запор на арендно вземане /л. 26/ и
справки за вписвания в ТР /л. 29/. Дължимата за всяка справка такса в размер на
4х5=20 лв. + ДДС или 24 лв. е правилно определена.
Съгласно т. 4
от ТТРЗЧСИ за изпращане по пощата на призовка, препис от жалба, уведомление и
книжа се събира такса 10 лв. Начислената такса е в размер на 24 лв. за
изпратени 2 бр. съобщения до ТЗЛ-арендатор за вдигане на наложени по делото
запори след прекратяването му. По делото липсват данни за изпратени съобщения в
горния смисъл, поради което не са били налице предпоставките за начисляване на
разноски на това основание. Постановлението в тази част следва да се отмени
като незаконосъобразно.
Съгласно т. 5
от същата тарифа за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов
служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, се събира
такса 20 лв. На длъжника са връчени съобщение за наложени запори /л. 42/;
съобщение за налагане на запор /л. 83/ и съобщение за постановление за разноски
/л. 99/, като дължимата такса в размер на 3х20=60 лв. + ДДС или 72
лв. е правилно определена.
По т. 31, б.
„а“ и „к“: съгласно текста допълнителни разноски за разходи за получаване на
информация и документи свързани с длъжника и/или неговото имущество, както и
заплащане на пощенски и/или куриерски услуги. Тези допълнителни разноски са за
сметка на длъжника, когато за тях е издаден документ по ЗСч. По изпълнителното
липсват доказателства за реализирани от ЧСИ разходи в горния смисъл, нито са
налице документи, установяващи основанието и размера на разходите, поради което
не са налице основания за присъждане на разноски в този смисъл. В таз част
постановлението е незаконосъобразно и следва да се отмени.
Всяка от
страните е сезирала съда с искане за разноски. Реализираните от жалбоподателя
разноски по списък са в общ размер от 363.43 лв. /26.13 лв. – държавна такса; 37.30
лв. – такса към ЧСИ; 300 лв. – адвокатско възнаграждение/, от които съразмерно
с уважената част на жалбата на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК същият има право
на 24.46 лв. /уважена част 35.10 х разноски на страната 363.43 : общия размер
на претенцията 521.44/. В този размер, разноските следва да се възложат в
тежест на взискателя.
Разноските на взискателя са в размер на 360 лв. - адвокатско
възнаграждение, от които съразмерно с отхвърлената част на жалбата на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК същият има право на 335.77 лв. /отхвърлена част 486.34 х
разноски на страната 360 : общия размер на претенцията 521.44/. В този размер,
разноските следва да се възложат в тежест на жалбоподателя.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 3334/30.03.2018г., подадена от Л.И.К. –
длъжник по изпълнението – срещу
действие на частен съдебен изпълнител по изп.д. № 20167180400107 по описа на ЧСИ Станимира Данова, рег. № 718 и
с район на действие, този на ВОС по определяне на разноски, обективирано
в Постановление от 24.01.2018г., в частите му, с които са начислени такси
съгласно т. 3, т. 5 и по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
ОТМЕНЯ на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК действие на
частен съдебен изпълнител по изп.д. №
20167180400107 по описа на ЧСИ Станимира Данова, рег. № 718 и с район на
действие, този на ВОС по определяне на разноски, обективирано
в Постановление от 24.01.2018г., в частите му, с които са начислени такси
съгласно т. 4 и т. 31 от ТТРЗЧСИ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Еффект“ ЕООД, ЕИК 103826406 ДА ЗАПЛАТИ на Л.И.К. с ЕГН ********** сумата от 24.46 /двадесет и четири лв. и четиридесет
и шест ст./ лева, представляваща реализирани от страната съдебно деловодни
разноски съразмерно с уважената част на жалбата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Л.И.К. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ „Еффект“
ЕООД, ЕИК 103826406 сумата от 335.77 /триста
тридесет и пет лв. и седемдесет и седем ст./ лева, представляваща
реализирани от страната съдебно деловодни разноски съразмерно с отхвърлената
част на жалбата.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл. 437, ал. 4, пр. II от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.