РЕШЕНИЕ

№ ………/…………………..гр.Варна

Варненският окръжен съд, Гражданско отделение, ІХ-ти състав в публично съдебно заседание, проведено на 12.07.2018 г., в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ХРИСТОВА

При участието на секретаря Доника Христова, след като разгледа гр. дело № 732 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по предявен от Н.Ф. против М.В.П. иск с правно основание чл. 55, ал.1 пр.3 вр. чл. 240 от ЗЗД е цена на иска 88 881 евро, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба 03.04.2018 г. до окончателното и заплащане, на основание чл. 86 от ЗЗД.

В исковата молба се излага, че ищецът и ответникът са сключили договор за кредит за сумата от 100 000 евро, които ответникът следвало да използва за покупка на жилище. Договорът е писмен и в него са уговорени срок за погасяване и лихва. Ищецът твърди, че страните са подписали и погасителен план и са уговорили начина на плащане чрез банков превод по сметка на ищеца. Срокът за връщане на сумата уговорили на 120 месеца от датата на усвояването. Твърди се, че след реалното получаване на сумата, ответникът върнал сума в размер на 11 118.93 евро, като вноските не съответствали на уговорените размери и срокове по договора. Твърди се, че последното плащане осъществил на 28.10.2016 г. и от тогова преустановил връщането на кредита.На 01.02.2018 г. ищецът писмено поканил ответника да върне 17 899.71 лева, като изрично бил предупреден, че ако не плати ищецът разваля договора. Представя документи и моли съда да ги приеме като писмени доказателства.

Ответникът оспорва иска като неоснователен. Оспорва наличието на договор, като се позовава на факта, че не е представен автентичният документ, който е на руски език. Прави възражение за нищожност на договора като сключен въпреки забраната частни лица да извършват банкова дейност. Твърди, че ответникът лично или чрез контролирани от него дружества извършва банкова дейност, без да е регистриран в публичния регистър на БНБ. Формулира възражение за нищожност на договора поради противоречие със закона - чл. 2, ал.5 от ЗКИ. В условията на евентуалност, ответникът ангажира съда с възражението, че изявлението за разваляне на договора не е породило действие, като прави аналогия с правилата в чл. 206, ал.1 от ЗЗД.

Съдът след като се запозна със становищата на страните, събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност спрямо правните норми, които регламентират процесните отношения, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищецът е представил писмен документ озаглавен договор за кредит № 20/15 от 20.08.2015 г. и от съдържанието му се установява, че представлява превод от друг документ, съставен на руски език. От съдържанието на превода се установява, че на 19.08.2015 г. между страните в настоящото производство е сключен договор, по силата на който е предоставена сумата от 100 000 евро за покупката на недвижим имот. Сумата е следвало да бъде усвоена еднократно , но връщана на части, съгласно приложен към договора погасителен план. Между страните била уговорена лихва.Погасителния план бил подписан пред нотариус, който удостоверил подписите върху документа. Видно от нареждане за валутен превод от 21.08.2015 г. по сметката на заемополучателя била наредена сумата от 100 000 евро.

С нотариална покана заемодателя уведомил заемопалучателя, че поради неизпълнение на договора за периодично плащане към датата 01.02.2018 г. дължи сумата от 17 899.71 евро. Връчването на поканата е удостоверено от нотариус на 15.03.2018 г.

От представените от ответника доказателства се установява, че ищецът е пълномощник на компания регистрирана на Британските вирджински острови с която ответникът има и други облигационна връзки /договор за заем № 10/14 от 01.10.2014 г. за сумата от 30 000 евро/.

От представени от ищеца документи се установява, че ответникът в качеството си на представител на ООД „Екобау“ е възложил на ЕООД „Архи Индъстри“ 2142 чиито едноличен собственик на капитала е също ответника, да финансира изработването на проект и строителство на сграда. Видно от нотариален акт за учредяване на договор на ипотека 173/2015 г. договор за заем с рег. № 4942 ат 20.08.2015 г. с нотариална заверка на подписите на страните е обезпечен с ипотека върху недвижим имот.

Последните писмени доказателства, нямат връзка с процесния договор, поради което от тях съдът извежда само извода, че между страните има и други облигационни връзки, освен процесната.

Относно представения пред съда спор, релевантни са следните факти:

Претенцията на ищеца произтича от твърдението за предоставен заем в размер на 100 000 евро. Договорът за заем е реален. Не е спорно и от представеното платежно нареждане се установява, че сумата е предоставена на ответника. Основанието за извършеното прехвърляне на сумата от 100 000 евро, според ищеца е договор за кредит. Този договор за кредит не е представен в оригинал или заверено копие, а само в превод от руски език. Доказването на договори за заем, за суми над 5000 лева, не може да става със свидетелски показания, затова макар и писмената форма да не е условие за доказване на съществуването на такъв договор, в случая следва да е налична. Ищецът не е доказал наличието на договор с тези условия, които са удостоверени от лицето, което е извършило превода от руски език. Следователно самия превод, без договора на руски език, не доказва наличието на договор с преведеното съдържание.

Представения пред съда погасителен план, който е на български език, представен в заверено от пр. представител на ищеца копие и неоспорено от ответника е достатъчно да се установи, че е налице договор за заем при следните условия – връщане на сумата от 100 000 на евро, за срок от 10 години на равни погасителни вноски, които включват главница до достигане на предоставената от 100 00 евро сума и възнаграждение /лихва/ в размер на 24 366.22 евро за целия период.

Същественото в настоящия спор е, че ищецът претендира за връщане на главницата, но не и на уговорената лихва, като се позовава на предсрочна изискуемост на предоставената в заем сума.Предсрочната изискуемост обаче не следва от договор, защото такъв не е представен пред съда, поради което основателна е претенцията само за тази част от главницата, която не е изплатена в периода от последното плащане до датата на предявяване на иска, ведно със законна лихва върху тази сума. Този извод настоящия съд приема за правилен като съобразява, че 1. Не е представен писмен договор, който да установява, че е уговорено погасителния план да няма действие между страните за в бъдеще при неплащане на определен брой вноски; 2. Не е представена на нотариална покана, от съдържанието на която да се установява, че ответникът е предупреден за волята на ищеца да развали договора изцяло; 3. Нотариалната покана съдържа изявлението, че е върната сумата от 11 228.93 евро, съответна на 9 бр. месечни вноски и към дата 01.02.2018 г. задължението е в размер на 17 899.71 евро; 4.Никъде в представените от ищеца документи, няма изявление за разваляне на договора.

Следователно ако се приеме, че договора за заем е обективиран в погасителния план, който факт съдът приема за доказан, то претенцията за връщане на главницата е основателна до размера на уговорената за връщане сума /главница колона 4/ в периода след преустановяване на плащането до датата на предявяване на иска. Основанието обаче за плащане е неизпълнение на договора, а не посоченото от ищеца – отпаднало основание поради разваляне на договора. Все още този договор обвързва страните и претенцията за връщане на сумата може да се оснавава само на договора, а не на неоснователно обогатяване.

По възражението за нищожност отправено от ответника, съдът намира същото за неоснователно предвид следното. Оформянето на един писмен договор по стандарти приети от търговските дружества, които извършват банкова дейност не представлява доказателство, че заемодателя развива такава дейност по занятие. Договорът за заем е разрешен и правно регламентиран договор в ЗЗД, включително и правото на страните да уговорят лихва /възнаграждение за предоставяне на пари или други родово заместими вещи/ . Сключването на повече от един такива договори също не представлява доказателство, че се извършва банкова дейност. Необходимо е да се докаже, че лицето /независимо дали е юридическо или физическо/ извършва тази дейност по занятие.

Съдът макар и да констатира изискуемост на част от претендираната сума, не е компетентен да постанови осъдителен диспозитив, тъй като не е сезиран със съответният иск, а с иск, чиито фактически състав не е доказан. Ответникът не претендира разноски, поради което съдът не присъжда такива.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Ф. против М.В.П. иск с правно основание чл. 55, ал.1 пр.3 вр. чл. 240 от ЗЗД с цена на иска 88 881 евро, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба 03.04.2018 г. до окончателното и заплащане, на основание чл. 86 от ЗЗД, по твърдението, че се дължат на основание разварен договор за заем № 20/15 от 20.08.2015 г. и Погасителен план към този договор с нотариална заверка на подписите на страните с рег. № 4943 на нотариус № 224 с район на действие ВРС.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от настоящия съдебен акт до страните.

Съдия в Окръжен съд Варна: