Р Е Ш
Е Н И Е
№…………./……...07.2018 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЕТИ ВЪЗЗИВЕН
СЪСТАВ, в публично съдебно заседание, проведено на девети юли през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛА КОЛЕВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
при участието на
секретаря Христина Христова,
като разгледа
докладваното от съдия Карагьозова,
в.т.д.
№ 705/2018 г., по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе взе
пред вид следното:
Производството по делото е
по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по
постъпила въззивна жалба вх. № 16372/09.03.2018 г.
от „Сосиете
Женерал Експресбанк” AД, ЕИК 813071350, с адрес: гр. Варна, бул. Владислав
Варненчик 92, против решение № 668/20.02.2018 г.,
постановено по гр.д. № 3055/2017 г. по описа на ВРС, 19 състав, с което е осъден
да заплати на И.И.Г., ЕГН **********,
със съдебен адрес: *** 62а, сумата от 1011,68 лева, събрана на отпаднало
основание по изпълнително дело № 128/2010 г. по описа на ЧСИ Т.Л., по което
изпълнителният лист е обезсилен, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на предявяване на иска – 23.11.2016 г. до окончателното
изплащане; сумата от 345.65 лева, представляваща законна лихва,
начислена за периода от 23.11.2013 г. до 05.11.2015 г. върху главницата от
4233,45 лева; сумата от 46,43 лева, представляваща законна лихва,
начислена за периода от 06.11.2015 г. до 09.02.2016 г. върху невъзстановения
остатък от 1738,36 лева /след възстановяване на 06.11.2015 г. на сума в размер
на 2495,09 лева/; сумата от 80,98 лева, представляваща законна лихва,
начислена за периода от 10.02.2016 г. до 23.11.2016 г. върху невъзстановения
остатък от 1011,68 лева /след възстановяване на 10.02.2016г. на сума в размер
на 726,88 лева/; и сумата от 36 лева, представляваща заплатена такса за
издаване на удостоверение от ЧСИ Т.Л. по изп. дело № 128/2010 г., на основание
чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
В
жалбата въззивникът е навел твърдения за недопустимост на решението, като
постановено при наличието на сила на пресъдено нещо като отрицателната
процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск. Твърди, че между
страните вече е било проведено съдебно производство по гр.д. № 8182/2013г. по
описа на РС - Пловдив, приключило с решение, по което ответникът е бил осъден
да заплати на ищцата дължимите суми, събрани принудително по образуваното
изпълнително дело, в размер на общо 2495,09 лева. Предявяването на иск за
разликата над присъдения вече размер е недопустимо, тъй като искът не е бил
предявен като частичен или за част от вземането. Напротив в исковата молба
изрично е посочено, че се претендират всички погасителните вноски, възлизащи на
сумата от 2495.09 лева, без да е уточнен периодът, в който са извършени
плащанията. Съответно в мотивите на влялото в сила решение предметът на
производството е индивидуализиран като сбор от всички събрани по изпълнителния
лист суми. По тази причина не е имало необходимост да се уточняват
погасителните вноски, които се включват в присъдената сума и върху които се
простира силата на пресъдено нещо. Евентуално допусната от ищеца грешка относно
общия размер на вземането му е можело да бъде отстранена чрез изменение на
иска, но не и чрез предявяването на нов иск за разликата. Обективните предели
на силата на пресъдено нещо обхващат и размера на спорното материално право,
поради което влязлото в сила решение е пречка да се предяви иск за разликата,
ако първоначалният иск не е предявен като частичен, поради недопустимостта да
се пререшава спорът относно размера на вземането в нов исков процес. Поради
акцесорния им характер претенциите за мораторна лихва също са преклудирани от
силата на пресъдено нещо, тъй като не са били предявени за съвместно
разглеждане в първоначалното производство. Прави се искане за отмяна на
обжалваното решение и прекратяване на производството по предявените искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил
отговор от въззиваемата страна, в който
оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Поддържа се, че не е налице идентичност между диспозитива на съдебното решение по гр.д. №
8182/2013г. на РС – Пловдив и петитума на исковата молба, по която е образувано
настоящото производство, тъй като се претендират различни суми, събрани от ЧСИ
по изпълнителното производство. Със сила на пресъдено нещо се ползва само
диспозитива на съдебното решение, но не и мотивите, а в случая, в диспозитива
на решението не е посочено, че има за предмет „всички“ събрани по
изпълнителното дело суми. Страните са длъжни да направят и обосноват всичките
си искания и възражения, но в рамките на предмета на делото, доколкото
допустимите изменения на иска са ограничени от разпоредбата на чл.214 от ГПК и
са предвидени като право и възможност на ищеца.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд
съобрази следното:
Производството по
гр.д. № 3055/2017г. на ВРС е образувано по кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, предявени от И.И.Г. за осъждане на „Сосиете Женерал Експресбанк”
AД, да заплати сумата от 1011,68 лева, събрана на отпаднало основание по
изпълнително дело № 128/2010 г. по описа на ЧСИ Т.Л., по което изпълнителният
лист е обезсилен, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска –
23.11.2016 г. до окончателното изплащане; сумата от 345.65 лева, представляваща законна лихва, начислена за периода от
23.11.2013 г. до 05.11.2015 г. върху главницата от 4233,45 лева; сумата от 46,43 лева, представляваща законна
лихва, начислена за периода от 06.11.2015 г. до 09.02.2016 г. върху
невъзстановения остатък от 1738,36 лева /след възстановяване на 06.11.2015 г.
на сума в размер на 2495,09 лева/; сумата от 80,98 лева, представляваща законна лихва, начислена за периода от
10.02.2016 г. до 23.11.2016 г. върху невъзстановения остатък от 1011,68 лева
/след възстановяване на 10.02.2016г. на сума в размер на 726,88 лева/; и сумата
от 36 лева, представляваща
заплатена такса за издаване на удостоверение от ЧСИ Т.Л. по изп. дело №
128/2010 г..
В исковата молба се посочва, че ищцата е била длъжник по изпълнително дело
№ 128/2010 г. по описа на ЧСИ Т.Л., по което взискател е бил „Сосиете Женерал
Експресбанк” AД. Предвид прекратяването на изпълнителното дело с постановление
на ЧСИ от 20.01.2016 г., на ищцата се дължат всички заплатени от нея суми по
изпълнителното дело, в това число заплатени разноски и законна лихва върху
недължимо платените суми. Твърди, че по реда на принудителното изпълнение, чрез
удръжки от трудовото й възнаграждение, е събрана сума в общ размер на 4335.45
лева, от която сума в размер на 100 лева е преведена за погасяване на
задълженията на длъжника към НАП, а сумата в размер на 726,68 лева й е била
възстановена от съдебния изпълнител на 10.02.2016г. С влязло в сила решение по
гр.д. №8182/2013г. на Районен съд Пловдив е признато за установено, че ищецът
не дължи сумите по изпълнителния лист, а ответникът е осъден да върне на
отпаднало основание сумата от 2495.09 лева, което задължение същият е изпълнил
на 06.11.2015г. След извършените плащания, ответникът е останал задължен за
разликата от 1011,68 лева, която сума следва да бъде възстановена, на отпаднало
основание. Претендира за присъждане на дължимата законна лихва върху
неизплатените суми, както и на обезщетение за вреди в размер на 36 лева,
изразяващи се в заплатена такса за издаване на удостоверение от ЧСИ. Правният
интерес от предявения иск се обосновава с постановения по гр.д. №8182/2013г. на
Районен съд Пловдив отказ за издаване на обратен изпълнителен лист в полза на
длъжника за събраните по изпълнителното дело суми. Заплатените от длъжника
такси и разноски по изпълнителното дело също обогатяват ответника, само че не
като директно постъпление по неговата сметка, а като погасяване с тях на
задълженията му към ЧСИ - платени и неплатени. Моли за уважаване на исковите
претенции и за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
По делото е постъпил писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК от ответника
„Сосиете Женерал Експресбанк” АД, в който твърди, че исковите претенции са
недопустими, поради това, че между страните вече е било проведено съдебно
производство по в.гр.д. № 2147/2015г. по описа на ОС - Пловдив, приключило с
решение, по което ответникът е бил осъден да заплати на ищцата всички дължими
суми, събрани принудително по образуваното изпълнително дело, определени от
самия ищец в размер на общо 2495,09 лева. Посочва, че доколкото този иск не е
бил предявен като частичен, понастоящем предявяването на нови искове за нови
суми е процесуално недопустимо. С влизане в сила на решението са се
преклудирали всички факти и обстоятелства, които не са били заявени от страните
до приключване на устните състезания. Ищцата не се е възползвала от
възможността да измени размера на предявения иск или да прибави изтекли лихви
по реда на чл.214 от ГПК, поради което претендирането им на същото основание в
настоящото производство е недопустимо. Оспорва дължимостта на сумите и по
основанието, на което се претендират по настоящото дело и моли исковите
претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни. Прави възражение за
погасяване по давност на претенциите на ищцата. Оспорва се вземането за сумата
от 36 лева, тъй като същата представлява разход за снабдяване с доказателство,
което не е нововъзникнало, а е несвоевременно представено, тъй като е можело да
послужи в предходния исков процес. Претендира за присъждане на сторените по
делото съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора,
приема за установено от фактическа страна следното:
От
представения по делото изпълнителен лист от 15.10.2004 г., издаден по гр. дело
№ 6579/2004 г. на Районен съд – Пловдив, се установява, че ищцата е осъдена да
заплати на ответника сумата от 6062.67 лв. – просрочена главница, 899.57 лв. –
просрочени лихви за периода 02.09.2003 г. - 08.10.2004 г., както и договорна
лихва за забава в размер на 22.5 % върху просрочената главница от 08.10.2004г.
до окончателното плащане и направените по делото разноски в размер на 139.24
лв.
От
изисканото от настоящата инстанция гр.д. №8182/2013г. на Районен съд Пловдив се
установява, че същото е образувано по искова молба вх. №23531/17.05.2013г.
от И.И.Г. срещу „Сосиете
Женерал Експресбанк” AД, с която са предявени обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и чл.55, ал.1, прел. трето от
ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните недължимостта на
сумите по изпълнителен лист от 15.10.2004 г., издаден по гр. дело № 6579/2004
г. на Районен съд – Пловдив и за осъждане на ответника да заплати всички
запорирани суми по изп.д. №128/2010г. по описа на ЧСИ, с рег. №820
на КЧСИ Т.Л. в размер на 2495.09 лева, както и разноските по изпълнителното производство,
които са поставени в тежест на ищцата.
С
определение №13705/30.10.2013г., постановено по гр.д. №8182/2013г. на Районен съд Пловдив, е
допуснато обезпечение на предявените искове чрез спиране на изп. дело №
128/2010 г. по описа на ЧСИ Т.Л., с peг. № 820 на КЧСИ.
Производството
по
гр.д.
№8182/2013г. на Районен съд Пловдив е приключило с влязло в сила на
23.10.2015г. решение №1649/23.10.2015г., постановено по в.гр.д. №2147/2015г. на
Окръжен съд Пловдив, с което е отменено първоинстанционното решение, с което
исковете с отхвърлени като неоснователни, като вместо него е постановено друго,
с което е признато за установено в отношенията между страните, че ищцата не
дължи на ответника сумата от 6062,67 лв. – главница ведно с договорна лихва в размер на
22.50% от 11.10.2004г. до окончателното й изплащане, която за периода
11.10.2004г. – 06.12.2010г. възлиза на 8514.26 лева, сумата от 899.57 лева –
мораторна лихва за периода 02.09.2003г. – 08.10.2004г., произтичащи от Договор
за кредит „Експресо“ №6930/10.07.2003г., както и сума 139.24 лева – разноски по
гр.д. №6579/2004г. на ПРС, за които вземания ответникът се е снабдил с
изпълнителен лист по гр.д. №6579/2004г. на ПРС и за принудителното събиране на
които е било образувано изпълнително дело №4609/2004г. по описа на ДСИ при ПРС,
а впоследствие след прекратяването му на основание чл.330, ал.1, б.“д“ ГПК /отм./
- изп.д. №128/2010г. по описа на ЧСИ, с рег. 820 на КЧСИ Т.Л., като ответникът
е осъден да заплати на ищеца сумата от 2495.09 лева – запорирани суми по изп.д.
№128/2010г. по описа на ЧСИ, с рег. №820 на КЧСИ Т.Л., на основание чл.55,
ал.1, прел. трето от ЗЗД и сумата от 2838 лева – съдебно деловодни разноски за
двете съдебни инстанции на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Видно
от представеното банково извлечение, на 06.11.2015г. ответникът е заплатил на
ищеца присъдената му с Решение по в.гр.д. №2147/2015г. на ПОС сума от
2495.09 лева.
С
разпореждане №33960/11.05.2016г. по гр.д. №8182/2013г. на Районен съд Пловдив е оставено без
уважение искането на ищцата за издаване на обратен изпълнителен лист за сумата
от 1011.68 лева – главница, 977.47 лева – законни лихви и сумата от 213.50 лева
– законни лихви, събрани в хода на изп.д. №128/2010г. по описа
на ЧСИ, с рег. №820 на КЧСИ Т.Л.. Разпореждането е потвърдено с Определение №2582/14.11.2016г.,
постановено по ч.гр.д. №1851/2016г. на ПОС и е влязло в сила на 14.11.2016г.
От
представеното по делото платежно нареждане от 05.01.2016 г. се установява, че
ищцата е заплатила по сметка на ЧСИ Т.Л. сумата от 36 лв., представляваща такса
за извършване на справка за размера на дълга по изп.дело № 128/2010 г.
Въз
основа на посочената справка е издадено удостоверение №668/ 20.01.2016г., от което е видно, че в периода от 12.01.2011 г. до 06.11.2013 г. по
изп. дело № 128/2010 г. са постъпвали ежемесечно суми от наложения запор на
трудовото възнаграждение на ищцата в общ размер на 4333.45 лв., от които
2999.67 лв. са преведени по сметка на ответника, 100 лв. са преведени по сметка
на присъединения взискател - НАП, 507.10 лв. са удържани от ЧСИ съгласно
ТТРЗЧСИ, а сумата от 726.68 лв. е останала неразпределена и подлежаща на
възстановяване на длъжника след влизане в сила на постановлението за
прекратяване на изпълнителното дело.
От
представеното по делото уведомление от 20.01.2016 г., издадено от съдебния
изпълнител, се установява, че изп.д. №128/2010г. по описа на ЧСИ, с рег. №820
на КЧСИ е прекратено, на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 от ГПК.
Приета
е като доказателство по делото покана за доброволно изпълнение вх.
№RV1193707/01.12.2015г., с която ищецът е предоставил на ответника седемдневен
срок, считано от получаването й, да възстанови по посочена в поканата банкова
сметка ***о удържани от трудовото му възнаграждение суми в размер на 1838.36
лева, във връзка с Решение по гр.д. №2147/2015г. на ПОС.
От
изготвеното по делото заключение на ССЕ се установява, че общо удържаните суми
от трудовото възнаграждение на ищцата, получени по банковата сметка на ЧСИ са в
размер на 4333.45 лв., като ответникът на 06.11.2015 г. е възстановил сумата от
2495.09 лв., ЧСИ е възстановил на 10.02.2016 г. сумата от 726.68 лв., 100 лв. са
преведени на НАП, като остатъкът от удържаната сума е в общ размер на 1011.68
лв.
При така установеното от фактическа страна съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес, поради което е допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на
така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и
допустимо.
Съдът
намира, че настоящата искова претенция не е преклудирана от силата на пресъдено
нещо на решението по гр.д. №8182/2013г. на Районен съд Пловдив. Поради липсата на посочен в
решението период, за който е калкулирана присъдената сума от 2495.09
лева, обективните предели на силата на пресъдено нещо следва да бъдат
определени аналитично. Осъдителните искове могат да имат за предмет само
вземания, които са възникнали до датата на предявяване на иска. Искове за
бъдещи вземания са недопустими. Процесуалният закон не предвижда процесуален
способ за въвеждане като предмет на делото на вземания, възникнали след
предявяване на иска, дори те да произтичат от аналогични факти, поради
недопустимост на последващото обективно съединяване на искове. Добавянето на
събрани в хода на процеса суми по принудителното изпълнение би представлявало
предявяване на ново основание и нов петитум, а не изменение на иска. В този
смисъл следва да се приеме, че предмет на производството по гр.д. №8182/2013г.
на Районен съд Пловдив са само вноските по принудителното изпълнение, които са
удържани до датата на предявяване на иска - 17.05.2013г. Постъпилите след този
момент суми не са обхванати от силата на пресъдено нещо на решението, тъй като
са нововъзникнали в хода на процеса и не са били приети за съвместно
разглеждане. Следователно възможността за претендирането им по исков ред в
самостоятелно производство не се е преклудирала. В хода на висящия процес по гр.д.
№8182/2013г. на ПРС по изпълнителното производство са събрани 6 вноски по 181.67
лева или общо сумата от 1090.02 лева за периода 06.06.2013г. – 06.11.2013г. С
оглед диспозитивното начало и доколкото настоящият иск не е предявен като
частичен, съдът приема, че предмет на разглеждане в настоящото производство са
вземанията на ищеца за всички неоснователно удържани в хода на изпълнителното
производство суми, постъпили по сметка на ЧСИ за периода 06.06.2013г. –
06.11.2013г., в твърдяния от ищеца общ размер от 1011.68 лева, доколкото същият
не надхвърля действително заплатената обща стойност. Същите не са обхванати от
установителното действие на влязлото в сила решение, поради което
претендирането му в настоящото производство се явява процесуално допустимо.
На
следващо място настоящият съдебен състав съобрази, че за ищеца е налице правен
интерес от предявения иск, независимо от възможността за снабдяване с обратен изпълнителен
лист въз основа на влязлото в сила решение по гр.д. №8182/2013г. на ПРС, още
повече предвид представените доказателства, че отправеното от него искане в
тази насока е било оставено без уважение. Наличието на други средства за защита
не изключва правния интерес от разрешаването на съществуващия между страните
спор относно съществуването на вземането със сила на пресъдено нещо.
В
рамките на преценката по допустимост на предявения иск съдът констатира
непълнота на решението по гр.д. №8182/2013г. на ПРС, тъй като в същото липсва
произнасяне по обективираното в петитума на исковата молба искане за присъждане
и на събраните в изпълнителното производство такси и разноски. В тази част
исковата молба е останала нередовна, тъй като искът не е индивидуализиран по
размер и не са представени доказателства за заплатена държавна такса. Независимо,
че удържаните в изпълнителното дело разноски и такси (в размер на 507.10 лева,
видно от представеното в настоящото производство удостоверение от ЧСИ), са били
предявени за разглеждане по гр.д. №8182/2013г. на ПРС, те не са обхванати от
силата на пресъдено нещо на решението, поради липсата на произнасяне по този
иск и поради преклудираната възможност да се претендира допълване на решението
по чл.250 от ГПК. С оглед изложеното съдът намира предявяването им с настоящата
искова молба за допустимо.
Възражението
на въззивника за недопустимост на предявените акцесорни искове с правно
основание чл.86 от ЗЗД съдът намира за неоснователно. Обективното съединяване
на искове е процесуална възможност, а не скрепено със санкция задължение,
поради което упражняването й е в зависимост от едновластната преценка на ищеца.
Предявяването на обусловени искове за самостоятелно разглеждане в отделни
паралелни или последователни производства е въпрос на избор на титуляра на
правото на иск, поради което не е недопустимо, дори в случаите на зле воден предходен
процес или злоупотреба с право.
С
оглед формирания извод за допустимост на предявените искове съдът дължи
произнасяне по основателността на исковите претенции.
По отношение на
правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на
чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
Съдът
е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, чл. 86 и чл.45 от ЗЗД.
Съгласно нормата на чл.55, ал.1, предл. трето от
ЗЗД даденото на отпаднало основание подлежи на
връщане. В тежест на ищеца – въззиваема страна в настоящото производство, е да
докаже при условията на пълно и главно доказване елементите от фактическия
състав на института на неоснователното обогатяване – фактическо разместване на
имуществени блага, настъпило въз основа на конкретно правно основание, което
впоследствие е отпаднало, а в конкретния случай – факта на погасяване по реда
на принудителното изпълнение на задължение, което впоследствие е признато за
недължимо с влязло в сила решение.
От съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства се установява, че въз основа на издаден в полза на ответника
изпълнителен лист срещу ищцата е образувано изпълнително производство, в
рамките на което чрез удръжки от трудовото възнаграждение е събрана сумата от 4333.45 лева за
периода 12.01.2011г. – 06.11.2013г. Дължимостта на сумите по изпълнителния лист
е отречена с влязло в сила на 23.10.2015г. съдебно решение. От този момент следва
да се приеме, че основанието за извършеното в хода на принудителното изпълнение
плащане е отпаднало и е настъпила изискуемостта на задължението на взискателя
да върне сумата, с която се е облагодетелствал. По изложените съображения съдът
намира, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника на
плоскостта на неоснователното обогатяване, поради което предявеният иск се
явява доказан по основание.
За
определяне размера на задължението от всички постъпили по изпълнението суми
следва да бъдат съобразени само тези, които са довели до имотно обогатяване на
ответника. Съдът, като съобрази събраните данни за извършеното от ЧСИ
разпределение, намира, че обогатяването е в размер на 3506.77 лева. Посочената
стойност е формирана като сбор от постъпилата по сметка на взискателя сума от 2999.67
лева и разноските по изпълнението в размер на 507.10 лева, които предвид
прекратяването на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 7
от ГПК следва да останат за сметка на взискателя. Независимо, че разноските по
принудителното изпълнение не са постъпили директно в патримониума на ответника,
същият дължи възстановяването им, тъй като в случая обогатяването се изразява в
спестяване на дължими от него разходи. След приспадане от тази стойност на
присъдената и заплатена от ответника сума в размер на 2495.09 лева въз основа
на решението по гр.д. №8182/2013г. на ПРС, дължимият остатък от задължението се равнява на
1011.68 лева.
По
изложените съображения предявеният иск с правно основание чл.
55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД се явява доказан до пълния предявен размер. В тази
част обжалваното решение следва да бъде потвърдено поради идентичност на
достигнатия краен извод.
С оглед изхода на спора по
главния иск с правно основание чл.55 от ЗЗД, съдът намира, че доколкото
ответникът е неизправен по отношение на задължението си за връщане на
процесната сума от 1011,68 лева, въпреки отправената покана, с противоправното
си бездействие, същият е станал причина за извършването на разходи от страна на
ищеца в размер на 36 лева, изразяващи се в заплатена такса за снабдяване с
официален документ за действителния размер на вземането. Претърпяната имуществена
вреда е предпоставка за ангажиране на деликтната отговорност на ответника,
поради което предявеният иск с правно основание чл.45 от ЗЗД се явява доказан
по основание и размер. Постановеното първоинстанционно решение, с което същият
е уважен, следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Основателността
на акцесорните искове с правно основание чл.86 от ЗЗД се предпоставя от
безспорната установеност на съществуването и изискуемостта на главното
задължение и настъпване на последиците на забавата. Фактическият състав на
забавата на длъжника включва изискуемост на задължението, покана за изпълнение
и виновно неизпълнение в определения срок. Изключенията от изискването за
покана са предвидени в чл.84 от ЗЗД по отношение единствено на срочните
задължения и при задълженията за деликт. Задълженията за връщане на даденото на
отпаднало правно основание стават изискуеми в момента на отпадане на
основанието за плащане, а за поставяне на длъжника в забава е необходима
покана, тъй като с оглед извъндоговорния характер на източника на
облигационното правоотношение задължението е без определен срок.
В
разглеждания случай изискуемостта на задължението на ответника за връщане на
даденото е настъпила на 23.10.2015г. с влизане в сила на решението по гр.д.
№8182/2013г. на ПРС. Следователно искът за присъждане на обезщетение за забава
за предхождащ тази дата период е изначално неоснователен, независимо от
предприетото от ответника пред първата инстанция частично признание на иска.
Същото не следва да бъде съобразявано от настоящата инстанция, тъй като от една
страна по отношение на признатия размер производството по делото е прекратено с
протоколно определение от 31.01.2018г., а от друга страна, доколкото на
основание чл.175 от ГПК признанието на иска не обвързва съда, а се преценява с
оглед всички обстоятелства по делото. По изложените съображения предявеният иск
с правно основание чл.86 от ЗЗД за присъждане на сумата от 345.65 лева,
представляваща законна лихва, начислена за периода от 23.11.2013 г. до 05.11.2015
г. върху главницата от 4233,45 лева, се явява неоснователен, тъй като се отнася
за период преди настъпване на изискуемостта на задължението и преди поставяне
на длъжника в забава. В тази му част обжалваното решение следва да бъде
отменено и вместо него постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен.
С
оглед представените от ответника доказателства за датата на получаване на
поканата - 01.12.2015г. и предоставения в нея седемдневен срок за доброволно изпълнение, съдът
намира, че същият е изпаднал в забава считано от 09.12.2015г. – деня, следващ
изтеклия на 08.12.2015г. срок. В този смисъл мораторно обезщетение в размер на
законната лихва се дължи само за периода 09.12.2015г. – 23.11.2016г., при това
само върху главницата от 1011,68
лева. За сумата от 726.68 лева, представляваща разлика над 1011.68 лева до
твърдяната по втория акцесорен иск главница от 1738,36 лева, задължението
за връщане не е на взискателя, а на ЧСИ, тъй като същата представлява останала неразпределена и
подлежаща на възстановяване на длъжника сума. По тези съображения ответникът не
е пасивно материално легитимиран да отговаря по този иск. Изчислен с
програмен продукт „Апис Финанси“ размерът на законната лихва върху главница от 1011,68 лева възлиза на сумата от 17.74 лева за
периода 09.12.2015г. - 09.02.2016г.
и на сумата от 81.10 лева за периода
10.02.2016г. - 23.11.2016г. С оглед
диспозитивното начало за втория период подлежи на присъждане претендираният
размер от 80,98 лева. Налага се
изводът, че до посочените размери предявените искове се явяват
основателни, а решението в тази част - законосъобразно. За разликата до
първоначално предявените размери и периоди исковите претенции следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни след като решението в тези части бъде отменено.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на
основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на въззивника следва да бъдат присъдени
разноски съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 49.23 лева за
първата инстанция от общо 200 лева, изразяващи се в юрисконсултско
възнаграждение и в размер на 80 лева за въззивната инстанция от общо 325 лева,
изразяващи се в заплатена държавна такса за въззивно обжалване (125 лева) и
юрисконсултско възнаграждение за процесуално производство във въззивното
производство (200 лева).
С оглед изхода на спора в
полза на въззиваемия се следват разноски с оглед уважената част от исковете в
размер на 701.07 лева от общо 930 лева за първата инстанция и в размер на
559.35 лева за въззивното производство от общо 742 лева, изразяващи се в
заплатено адвокатско възнаграждение. За разликата над 701.07 лева до присъдения
размер от 930 лева, възлизаща на 228.93 лева, първоинстанционното решение
следва да бъде отменено.
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №
668/20.02.2018 г., постановено по гр.д. № 3055/2017 г. по описа на ВРС, 19
състав,
В ЧАСТТА, с която „Сосиете Женерал
Експресбанк” AД, ЕИК 813071350, с адрес: гр. Варна, бул. Владислав Варненчик
92, е осъден да заплати на И.И.Г.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: *** 62а, сумата от 345.65 лева,
представляваща законна лихва, начислена за периода от 23.11.2013 г. до
05.11.2015 г. върху главницата от 4233,45 лева, сумата от 28.69 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главница от 726.68 лева за периода от 06.11.2015 г.
до 09.02.2016 г. и върху главница от 1011,68 лева за периода 06.11.2015 г. до 08.12.2015г г., изразяваща се в разликата над уважения
размер от 17.74 лева до пълния предявен размер от 46,43 лева, претендиран като законна лихва за периода от
06.11.2015 г. до 09.02.2016 г. върху главница от 1738,36 лева, както и сумата от 228.93 лева, представляваща сторени по делото разноски, на основание чл.
86 от ЗЗД и чл. 78,
ал. 1 от ГПК И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.И.Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** 62а, срещу „Сосиете
Женерал Експресбанк” AД, ЕИК 813071350, с адрес: гр. Варна, бул. Владислав
Варненчик 92, искове с правно основание чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати сумата от 345.65 лева, представляваща законна лихва, начислена
за периода от 23.11.2013 г. до 05.11.2015 г. върху главницата от 4233,45 лева,
формирана като общ сбор от принудително събраните суми по изп. дело № 128/2010
г. по описа на ЧСИ Т.Л. и сумата от 28.69 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 06.11.2015 г. до 09.02.2016 г. върху
главница от 726.68 лева (възстановена от ЧСИ на ищеца на 10.02.2016г. сума след
разпределението) и за периода 06.11.2015 г. до 08.12.2015г. върху главница от 1011,68 лева (предмет на настоящото производство),
изразяваща се в разликата над уважения размер от 17.74 лева до пълния предявен размер от 46,43 лева, претендиран като законна лихва за периода от
06.11.2015 г. до 09.02.2016 г. върху главница от 1738,36 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
668/20.02.2018 г., постановено по гр.д. № 3055/2017 г. по описа на ВРС, 19
състав,
В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ, с която
„Сосиете Женерал Експресбанк” AД, ЕИК 813071350, с адрес: гр. Варна, бул.
Владислав Варненчик 92, е осъдено да заплати на И.И.Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** 62а, сумата от 1011,68
лева, събрана на отпаднало основание по изпълнително дело № 128/2010 г. по описа на ЧСИ Т.Л., по което изпълнителният лист е обезсилен, формирана като
сбор от постъпилите ежемесечно суми от наложения запор на трудовото
възнаграждение на ищцата за периода 06.06.2013 г. – 06.11.2013г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на иска – 23.11.2016 г. до окончателното
изплащане; сумата от 17.74 лева, представляваща законна лихва върху главницата от 1011,68 лева, начислена за периода от 09.12.2015г. до 09.02.2016г.; сумата от 80,98 лева,
представляваща законна лихва върху главницата от 1011,68 лева, начислена за периода от 10.02.2016 г. до 23.11.2016
г.; сумата от 36 лева, представляваща заплатена такса за издаване на
удостоверение №668/20.01.2016г. от ЧСИ Т.Л. по изп. дело № 128/2010 г., както и сумата от 701.07 лева, представляваща сторени в
производството разноски, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, чл. 86 от
ЗЗД, чл.45 от ЗЗД и чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Сосиете Женерал
Експресбанк” AД, ЕИК 813071350, с адрес: гр. Варна, бул. Владислав Варненчик 92
да
заплати на И.И.Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** 62а, сумата от 559.35 лева (петстотин
петдесет и девет лева и тридесет и пет стотинки), представляваща сторени във
въззивното производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА И.И.Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***
62а, да
заплати на „Сосиете Женерал Експресбанк” AД, ЕИК
813071350, с адрес: гр. Варна, бул. Владислав Варненчик 92, сумата от 49.23
лева (четиридесет и девет лева и двадесет и три стотинки), представляваща
сторени в първоинстанционното производство съдебно-деловодни разноски и сумата
от 80 лева (осемдесет
лева), представляваща сторени във въззивното производство съдебно-деловодни
разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване, по аргумент на чл. 280,
ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.