О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№………./ .07.2018г.

гр. Варна

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, проведено на дванадесети юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Златина Кавърджикова

ЧЛЕНОВЕ: Иванка Дрингова

мл. съдия Таня Кунева

като разгледа докладваното от мл. съдия Кунева

възз.ч.гр.д. № 1563 по описа за 2018 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 279 вр. чл. 278 от ГПК и е образувано по частна жалба с вх. № 41470/19.06.2018 г., подадена от С.Г.М., Д.М.Т., А.Х.Т., действащ лично и със съгласието на своята майка и законен представител А.Е.М., Ц.И.Г. и Й.Н.Я., всички чрез адв. М.К., срещу разпореждане № 21972/07.06.2018 г. по гр. д. № 7469/2015 г. по описа на ВРС, 31 състав.

В частната жалбата се излага, че разпореждането на ВРС е неправилно, поради нарушение на процесуалния закон за определяне на дължимата в производството държавна такса. Навежда доводи за неправилно приложение на разпоредбите на чл. 71, ал. 2 от ГПК и ТР №4/2014 г. от 14.03.2016 г. по т.д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, съобразно определената цена на иска. Сочи, че съгласно данъчната оценка на имота – земя и сграда в размер на 4630,10 лева, цената на иска възлиза на тази сума и дължимата държавна такса следва да бъде определена по правилото на чл. 71, ал. 2 от ГПК вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, или в минималния размер от 50 лева. Сочи, че по предявените в условие на алтернативност искове, дължимата от ищците държавна такса в производството възлиза в размер на 200 лева, поради което сумата до внесения размер от 450,40 лв., подлежи на връщане. С тези доводи се счита за неоснователен отказът на районния съд да върне надвнесената в първоинстанционното производство държавна такса и осъждането на ищците да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС – Варна сума в размер на по 59,92 лв. останала незаплатена държавна такса по предявените искове. Моли се за отмяна изцяло на разпореждането и връщане на надвнесената сума по сметка на ВРС сума от 250,40 лв. Претендират се разноски.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК насрещната страна К.А.О. не е депозирала писмен отговор.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по искова молба на С.Г.М., Д.М.Т., А.Х.Т., действащ лично и със съгласието на своята майка и законен представител А.Е.М., Ц.И.Г. и Й.Н.Я., всички чрез адв. М.К., срещу К.А.О. за прогласяване на нищожност на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД на упълномощителна сделка обективирана в Пълномощно рег. № 222/11.03.2014 г. заверено от зам. кмета на Община Долни чифлик, поради липса на съгласие и представителна власт за договаряне сам със себе, както и за прогласяване нищожността на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка от 20.03.2014 г., обективиран в НА № 43, т. І, рег. № 3839, н.д. №39/2014 г. на Нотариус с район на действие, този на ВРС поради заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави, за осъждане на основание чл.108 ЗС ответницата за предаване на владението и при условията на евентуалност за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка от 20.03.2014 г. обективиран в НА № 43, т. І, рег. № 3839, н.д. № 39/2014 г. на нотариус с район на действие, този на ВРС до размера от по 1/9 ид.ч. за всеки от ищците С.Г.М., Д.М.Т., А.Х.Т., действащ лично и със съгласието на своята майка и законен представител А.Е.М. и от по 1/3 ид.ч. за всеки от ищците Ц.И.Г. и Й.Н.Я. поради неизпълнение, на основание чл.87 ал.3 ЗЗД.

С определение от 15.07.2015 г., постановено по гр. д. №7469/2015 г. на ВРС, е определена цена на всеки отделен иск в размер на по 4630,10 лева.

С платежно нареждане от 25.06.2015 г. са представени доказателства за заплатена по сметка на ВРС държавна такса в размер на 233.60 лева, а с платежно нареждане от 27.07.2015 г. е довнесена държавна такса по сметка на ВРС в размер на 942,42 лева.

Представено е извлечение от банковата сметка на Районен съд – Варна за постъпили държавни такси на 26.06.2015 г. и на 27.07.2015 г., от което се установя, че сумите, описани в платежните нареждания са постъпили по сметка на съда.

Въз основа на постъпила на 05.01.2016 г. молба от ищците, подадена чрез адв. М.К., с определение от 18.01.2016 г. е постановено връщане на ищците общо на сумата от 725,62 лева като надвнесена държавна такса.

С молби вх. № 30642/04.11.2016 г. и вх. № 15870/30.05.2018 г. отново е поискано връщане на надвнесени суми по чл. 4б от ЗДТ.

С разпореждане №21972/07.06.2018 г., постановено по гр. д. № 7469/2015г. на ВРС, е оставена без уважение молбата на адв. М.К. действащ в качеството на процесуален представител на С.Г.М., Д.М.Т., А.Х.Т., действащ чрез своята майка и законен представител А.М., Ц.И.Г. и Й.Н.Я. за връщане на сумата от 250,42 лв., като надвнесена държавна такса по гр.д. № 7469/2015 г. на ВРС, 31 състав, и всеки от ищците е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС - Варна сума в размер на по 59,92 лв. останала незаплатена държавна такса по предявените искове. За да достигне до този извод, районният съд е изложил съображения, че всеки от петимата ищци упражнява самостоятелни права срещу ответницата, поради което намира, че са предявени пет иска за разваляне на договор за издръжка и гледане и пет иска за собственост. Като е преценил, че дължимата държавна такса е в размер на 830 лв. по 50 лв. за всяка от трите групи по пет иска съответно по чл. 26 от ЗЗД, чл. 87, ал. 3 от ЗЗД и чл. 108 от ЗЗД, е приел, че не само не следва да се връщат на ищците още 250,40 лв., но и да бъдат осъдени да заплатят в полза на съда разликата от останалите по делото 450,40 лв. до действително дължимите се 750 лв., възлизаща на 299,60 лв.

Настоящият съдебен състав, като съобрази доводите на страните и представените по делото доказателства, намира жалбата за процесуално допустима, подадена от активно легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и подлежи на разглеждане.

По същество частната жалба е основателна, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 70 от ГПК и трайната съдебна практика по приложението й, въпросът относно цената на иска, може да се повдига от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото, след което същата се стабилизира и остава непроменена до приключване на производството с влязъл в сила съдебен акт, освен ако не бъде променена по реда на изменение на иска (в този смисъл и Определение № 423/23.09.2015г. по дело № 4061/2015 г. на ВКС, I г.о.).

С определение от 15.07.2015 г., постановено по гр. д. № 7469/2015 г. на ВРС, първоинстанционният съд е определил цена на всеки отделен иск в размер на по 4630,10 лева. Този съдебен акт не е обжалван и е влязъл в сила, поради което въпросът за цената на предявените искове не може да бъде преразглеждан от настоящия съдебен състав.

За да се определи дължимата държавна такса в производството, на първо място следва да се уточни броят на предявените искове и начинът на тяхното съединяване за разглеждане пред съда.

По исковете за прогласяване на нищожност на основание чл. 26, ал.2 от ЗЗД на упълномощителната сделка, поради липса на съгласие и представителна власт за приобритателя да договаря сам със себе си, петимата ищци са задължителни необходими другари, доколкото техните защитими права, почиват на едно общо основание (упълномощителна сделка, сключена от техния наследодател) и решението по тези искове следва да еднакво спрямо всички.

В същото процесуално положение ищците се намират и по отношение на исковете за прогласяване нищожността на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка от 20.03.2014 г., поради заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави.

Съобразно чл. 215 от ГПК искът може да бъде предявен от няколко ищци или срещу няколко ответници, ако предмет на спора са права, които почиват на едно и също основание, какъвто е настоящия случай. Естеството на търсената защита с исковете по чл. 26 от ЗЗД относно действителността на упълномощителната и алеаторна сделка, сключени от техния общ наследодател, предполага еднаквото установяване на тези обстоятелства спрямо всички ищци – наследници на страната по съответните сделки (в този смисъл определение № 632/20.12.2013 г. по ч.гр.д. № 5812/2013 г. на ВКС, І г.о., определение № 330/20.07.2016 г. на ВКС по ч.т.д. № 1514/2016 г., I т.о.). Правата им в съсобствеността, произтичат от едно и също материално правоотношение и решението, с което се прогласява нищожността или се отхвърля иска трябва да бъде еднакво спрямо всички.

По тези съображения съдът намира, че е предявен един иск от няколко лица – задължителни необходими другари, за прогласяване недействителността на упълномощителната сделка и един иск – за недействителност на алеаторната сделка, сключени от техния наследодател, а не както е приел първоинстанционният съд – по пет иска срещу ответника – преобретател.

Съгласно т. 1Б на Тълкувателно решение №4/2014 г. от 14.03.2016 г. по т.д. №4/2014 г. на ОСГК на ВКС разпоредбата на чл. 71, ал. 2 ГПК (ред. ДВ бр. 59/2007 г.) е приложима при определяне на държавната такса по исковете, чиято цена се определя по реда на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК. По правилата на чл. 69, ал. 1, т. 4 вр. т. 2 от ГПК по исковете за нищожност на сделки цената на иска се равнява на данъчната оценка или определена в настоящия случай от първоинстанционния съд с определение от 15.07.2015 г. – в размер на по 4630,10 лева.

Ето защо, съдът намира, че дължимата държавна такса по иска с правно основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД за прогласяване нищожност на упълномощителната сделка възлиза на сумата от 50 лева, определена на основание чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, доколкото определена съобразно чл. 71, ал. 2 ГПК вр. чл. 69, ал. 1, т. 4 вр. т. 2 от ГПК и чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, или математически - 4% от ¼ от 4630,10 лева, се равнява на сума по-малка от законоустановения минимум.

Дължимата държавна такса по иска с правно основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД за прогласяване нищожност на алеаторната сделка от 20.03.2014 г. се определя по идентичен начин, по изложените по-горе съображения, поради което ищците дължат държавна в общ размер от 50 лева.

За пълнота следва да се отбележи, че предените различни основания за нищожност на отделните сделки се намират в условие на евентуалност предвид тяхното правно естество, поради което и съобразно чл. 72, ал. 2, пр.2 от ГПК (ред. ДВ бр. 59/2007 г.) се дължи една такса.

По предявените при условията на евентуалност искове за разваляне на договора за издръжка и гледане поради неизпълнение, на основание чл.87 ал.3 ЗЗД също не се следва заплащане на държавна такса, поради естеството на тяхното съединява с исковете за нищожност на алеаторната сделка и съобразно правилата на чл. 72, ал. 2, пр.2 от ГПК (ред. ДВ бр. 59/2007 г.).

По ревандикационните искове по чл. 108 от ЗС предявени срещу ответницата за предаване на владението, свързани и обусловени с исковете за нищожност на договора, съдът намира, че дължимата държавна такса възлиза на сумата от 50 лева, определена на основание чл. 71, ал. 2 ГПК вр. чл. 69, ал. 1, т. 4 вр. т. 2 от ГПК и чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя разрешението, дадено в Определение № 726 от 11.11.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4074/2015 г., IV г. о., съгласно което при ревандикационния иск всеки съсобственик, независимо от дела в спорния имот, защитава своето право на собственост и упражнява правата на всички останали съсобственици, в обема на цялата съсобственост, за предаване владението върху общата вещ от трети на съсобствеността лица, поради което цената на иска се определя не от данъчната, респективно пазарна оценка на притежавания (претендиран) от всеки ищец дял в съсобствеността, а от данъчната, респективно пазарна оценка на съсобствената вещ, чиято ревандикация се желае. Ирелевантно е дали искът по чл. 108 ЗС е предявен от един или от всички съсобственици, защото и при субективно съединени искове, цената на всеки е равна на оценката на целия имот, доколкото при положително решение за един от ищците ще се предаде владението върху целия имот, а не само до обема на установените в негова полза субективни материални вещни права. Ищците защитават едно благо, което може да бъде получено веднъж, поради което и дължат внасяне на една такса. В случая цената на иска е 4630,10 лева и дължимата държавна такса за производството следва да се определи въз основа на нея.

По тези съображения и като взе предвид задължителните постановки на т. 1Б на Тълкувателно решение №4/2014 г. от 14.03.2016 г. по т.д. №4/2014 г. на ОСГК на ВКС, съдът приема, че дължимата държавна такса възлиза на сумата от 50 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 4б от ЗДТ недължимо платени такси се връщат по искане на заинтересованата страна. В настоящия случай, при наличие на доказателства за внесена държавна такса за първоинстанционно разглеждане на делото в общ размер на 450,40 лева и като съобрази, че молителят е поискал възстановяване на сумата от 250,40 лева, като надвзета в производството пред първа инстанция държавна такса /което искане поддържа и с настоящата частна жалба/, намира че сумата от 250,40 лева след да му се върне.

Като е достигнал до различен извод от изложения от настоящия съдебен състав, районният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да се отмени и по същество да се постанови връщане на недължимо платената държавна такса на основание чл. 4б от ЗДТ.

По изложените по-горе съображения, съдът намира и че неправилно е постановено осъждане на ищците да довнесат държавна такса за първоинстанционното производство на делото на основание чл. 77 от ГПК. Ищците не са останали задължени за заплащане на дължими в производството такси и разноски, а дори са надвнесли такива, поради което разпореждането в тази част също подлежи на отмяна.

Жалбоподателят е направил искане за присъждане на разноски по частната жалба в размер на 17,50 лева, което се преценява от съда като основателно, предвид наличието на доказателства за направата им, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И

ОТМЕНЯ изцяло разпореждане №21972/07.06.2018 г., постановено по гр. д. № 7469/2015г. на ВРС, с което е оставена без уважение молбата на адв. М.К., действащ в качеството на процесуален представител на С.Г.М., Д.М.Т., А.Х.Т., действащ чрез своята майка и законен представител А.М., Ц.И.Г. и Й.Н.Я. за връщане на сумата от 250,42 лв., като надвнесена държавна такса по гр.д. № 7469/2015 г. на ВРС, 31 състав, и всеки от ищците е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС - Варна сума в размер на по 59,92 лв. останала незаплатена държавна такса по предявените искове, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ВЪРНЕ недължимо платената сума от 250,40 лева, представляваща надвнесена държавна такса за първоинстанционното производство по гр. д. №7469/2015 г. по описа на ВРС, платена с вносни бележки реф. № HDOPCIB151770415 от 26.06.2015 г. и реф. № HDOPCIB152080450 от 27.07.2015 г. по сметка на Варненския районен съд, като се преведе по посочената с молба вх. № 30642/04.11.2016 г. банкова сметка ***. М.К..

ОСЪЖДА К. Амид О., ЕГН**********, с адрес *** да заплати на С.Г.М. ЕГН********** ***, Д.М.Т. ***, А.Х.Т. ЕГН********** действащ чрез своята майка и законен представител А.Е.М. ЕГН********** ***, Ц.И.Г. ЕГН********** *** и Й.Н.Я. ЕГН********** ***,50 лева, сторени в настоящото производство разноски.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.