Р Е Ш Е Н И Е
№ / .07.2017г.
гр. Варна
В И М ЕТ О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, II-ри
състав, в закрито заседание, проведено на 04 юли през 2018г., в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ирена ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
Мариана ХРИСТОВА
Наталия
НЕДЕЛЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдията Н.
Неделчева
в. гр. дело №881 по описа за 2017г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на 435 ГПК.
Образувано е по жалба вх.№27006/17.08.2017г.
на Г.К.Р., ЕГН ********** в качеството ѝ на собственик на възбранения по
делото недвижим имот, срещу действията на частния съдебен изпълнител по
изпълнително дело № 20167110400259 по описа на частен съдебен изпълнител Д. П. –
Я. - „отказ за вдигане на възбрана върху
изх. № 23728 от 03.08.2017 г. и насрочване на опис и оценки" по
изп. дело № 2016711040025. Жалбоподателката твърди, че е
изключителен собственик на възбранения имот, който владее от придобиването му с
нот.акт.за покупко-продажба № 84, дело 10669/95г. от 13.10.1995г. и до
настоящия момент без прекъсване. Излага, че имотът е закупен по време на брака
ѝ с длъжника
по изп.дело - М.Н.С., а след влизане в сила на Решение от 11.05.2000г. по гр.
д. № 729/1999г.на ВРС, 17-ти състав,
влязло в законна сила
на 08.06.2000г. и вписано в СВ гр. Варна, вх.рег. № 1443,
акт. № 161 от 27.01.2017г., процесният имот е предоставен в дял и собственост
изключително и само на
Г.К.
С. Твърди, че със споразумение от 05.06.2000г. и Разписка от 14.06.2000г.,
тя е изплатила на М.Н.С. / длъжник
по изп.
дело/ определения от ВРС размер за уравнение на дяловете,
непосредствено след влизане
на съдебното решение в сила - 6000.00 / шест хиляди/ щатски долара. Имотът бил деклариран
по ЗМДТ още през 2000г., като данъците и таксите
за него се плащат единствено и само от
нея. Счита, че собствеността ѝ се установява още и от приложената
Удостоверение за данъчна оценка на имота и Схема на имот, от които е видно, че
като собственик на имота е вписана единствено и само жалбоподателката. Предвид
изложеното, и доколкото възбраненият имот се владее непрекъснато от
жалбоподателката, като от 1995г. до 1998г. съвместно с М. Н. С., а след
фактическата им раздяла настъпила още през 1998г. и до настоящия момент, изцяло
е във владение на Г.К.Р., то тя се явява трето лице по смисъла на чл. 435, ал.4
от ГПК. Вписването на възбрана и отказа да я заличи, насрочване на опис и оценка,
са действия на ЧСИ, с които изпълнението е насочено върху собствения й имот, и
с които категорично се засягат имуществените права и интереси на
жалбоподателката обуславят допустимостта на жалбата. Още повече, че възбраната
е вписана не само по индивидуалната партида на длъжника М. Н. С., но и по
партидата на имота, за което прилага доказателство към жалбата- Удостоверение
изх.8738/22.06.2017г. Счита, че обстоятелството, че към датата на издаване на
обезпечителната заповед, съдебното решение по бракоразводното дело не е било
вписано, не променя факта, че именно жалбоподателката е изключителен
собственик на имота от 2000г.,
както и че ответника по търговското дело не е собственик на имота. Твърди, че
длъжникът М.С. не е бил собственик на процесния имот от 2000г., т.е. и към
датата на вписване на обезпечителната мярка- 11.04.2013г., и към 12.10.2016г. –
когато е вписана възбраната по изп. дело на ЧСИ. Жалбоподателката твърди че ЧСИ
не е изпълнил задължението си да провери собствеността на имота преди да наложи
възбраната върху него. Счита за абсолютно недопустимо насочването за
изпълнението срещу вещ, която не е собственост на длъжника. Сочи, че като
незаконосъобразни и в противоречие на чл. 483 от ГПК следва да бъдат отменени и
действията на ЧСИ, изразяващи се в насрочване на опис и оценка на недвижим
имот, който не е собствен на длъжника към датата на вписване на възбраната По
изложение съображения и на на чл. 435, ал.4, изр.2 от ГПК, и по аргумент на противното, предвид
установеното по категоричен начин от приложените писмени доказателства,
представляващи официални документи, че длъжникът М.Н.С. не е собственик на
имота при налагане на възбраната, жалбоподателката моли жалбата ѝ като
трето лице да бъде прието от съда за основателна, и да бъде уважена като бъдат
отменени обжалваните действия и бъде разпоредено заличаване на вписаната
възбрана, както и да ѝ бъдат присъдени
направени разноски по съдебното и изпълнителното производство. В о.с.з. жалбата
се поддържа чрез пълномощник.
Ответниците по жалбата и взискатели в изпълнителното производство –„СТОУН
ДЕКОР ММ" ЕООД с ЕИК 200538887, представлявано от управителя си Х. Х., и Н.К.Н.
– П., ЕГН **********, чрез депозирания писмен отговор и в о.с.з.
чрез пълномощника си излагат становище за неоснователност на жалба. Оспорват факта на
владение върху имота от страна на жалбоподателката в сочения период, като в
същото време считат, че този факт е ирелевантен за спора. Излагат, че извършените
до момента изпълнителни действия са напълно законосъобразни. Твърдят, че
задължението по изпълнителното дело все още не е заплатено, поради което все
още не е отпаднала причината, поради която е била наложена спорната възбрана. Оспорват
автентичността и верността на представените по делото документи от Г.К.Р., а
именно Споразумение от 05.06.2000 г. за получена сума в размер на 3 500 щатски
долара от М.Н.С. и Разписка от 14.06.2000 г. за получена сума от 2500 щатски
долара от М.Н.С.. От една страна твърдят, че тези документи не са подписани от М.Н.С.,
като от друга възразяват, че те удостоверяват реално предаване на сочените
парични средства. Оспорват и достоверността на датите на двата документа, като
твърдят, че същите не са достоверни. Оспорват, че Г.К.Р. е станала едноличен
собственик на имота, като твърдят, че тя не е получила реално пари от М.Н.С.
/чл. 288, ал. 7 ГПК /стар/, но дори и да е станала собственик, тя не би могла да
противопостави правата си на обезпечения кредитор, защото според разпоредбата
на чл. 453, т. 1 ГПК на взискателя не могат да се противопоставят прехвърлянето
и учредяването на вещни права, които не са били вписани преди възбраната. Считат,
че не е налице пречка за извършване на опис, оценка и продажба на ½ идеална част от правото на собственост от
самостоятелен обект - апартамент № 93, придобит в СИО по време на брака между М.Н.С.
и Г.К. Стоянова, чрез покупка по силата на Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 84, том XXXV, дело № 10669/95 г., с идентификатор
10135.3511.28.11.12, находящ се в гр. Варна, район Младост, ж.к.
„Възраждане" - бл. 77, вх. Д, ет. 3, ап. 93, с площ от 73, 35 кв. м., защото Г.К.Р. не е
вписала решението преди налагането по тяхно искане на възбрани по
изпълнителните дела върху имота, нито преди вписването на възбрана по
обезпечителна заповед издадена по настоящето дело. Твърдят, че
решението, от което жалбоподателката се стреми да черпи права е вписано едва на
27.01.2017 г. и евентуално придобитите права не могат да се противопоставят на
„СТОУН ДЕКОР ММ" ЕООД. Излагат, че съгласно приложимата разпоредба на чл.
349, ал. 5 ГПК /чл. 288, ал. 6 стар ГПК/, плащането следва да е извършено в 6
-месечния срок, но те оспорват такова реално да е било извършено. Считат, че
неоснователно се аргументира защитната теза на жалбоподателката с норми от Дял
Трети на ГПК „Изпълнение на непарични вземания", като излагат, че в случая
се касае за изпълнение на парично вземане по реда на Дял Втори от ГПК, където
приложение следва да намери чл. 453 ГПК, а не чл. 523 от ГПК и разрешенията
дадени в Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2015
г., ОСГТК. По изложените съображения, ответниците по жалбата молят същата да
бъде оставена без уважение, като им бъдат присъдени направените по делото
разноски.
ЧСИ
е депозирал писмени обяснения, в които излага становище, че жалбата е
допустима, но неоснователна. Счита, че при извършване на описа не е допуснал
твърдените в жалбата нарушения. Излага, че на
основание чл. 453, ал. 1, т. 2 от ГПК на взискателя не могат да се
противопоставят решенията по искови молби, подлежащи на вписване, които не са
били вписани преди възбраната. Твърди, че решението е вписано след възбраната
по делото поради което законосъобразно е отказал да заличи вписаната възбрана.
Спорът за действителността на плащанията и влизане в сила на съдебното решение
с което се прехвърля правото на собственост, не могат да се разглеждат в хода на
изпълнението. Предвид изложеното, счита, че действията му са извършени в
рамките на закона.
Съдът,
след като взе предвид становището на страните, доказателствата приложени по
делото, както и писмените обяснения на съдия-изпълнител приема за установено от
фактическа и правна следното:
Изпълнително дело №20167110400259 по описа на ЧСИ с peг. №711 Д. П. – Я.
е образувано 04.04.2016 г. по молба на „Стоун Декор ММ" ЕООД с ЕИК
200538887, чрез адв. Л.П. и въз основа на изп. лист, издаден по търг. дело №
186/2013 г. по описа на ВОС, с който длъжникът М.Н.С., ЕГН**********, е осъден
да заплати на кредитора „Стоун Декор ММ" ЕООД сумата 4 150.00 лева,
представляваща разноски по делото, на осн. чл. 78 от ГПК, сумата от 5 160,01 лева,
представляващи разноски при първоинстанционното разглеждане на спора, на осн.
чл. 78 от ГПК, сумата от 3 400.00 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за защита в касационната инстанция.
С
постановление за образуване на изпълнителното дело от 04.04.2016г., е
разпоредено изпращането на покана за доброволно изпълнение до длъжника и е
извършено пълно имуществено проучване на същия.
На
12.04.2016 г. по изп. дело е постъпило заявление за извършена на 01.04.2016 г.
цесия на вземанията между „Стоун Декор
ММ" ЕООД с ЕИК 200538887 и Н.К.Н. с ЕГН **********, като с постановление
от 12.04.2016г., последната е конституирана като взискател по изпълнителното
дело.
По
делото е присъединен като взискател по право ТД НАП гр. Варна за задължения на
длъжника М.Н.С..
Поканата за
доброволно изпълнение е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление на
постоянния му адрес, като на осн. чл. 47 от ГПК, ЧСИ е приел същата за редовно
връчена на 18.07.2016 г.
На 28.09.2016г. взискателят е
депозирал по изп. дело молба за налагане на възбрана върху собствения на
длъжника имот, и насрочване на опис и оценка на същия, като е приложил копие от
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, върху който да бъде
наложена и да бъде.
След извършена справка в Службата
вписвания по партидата на длъжника, ЧСИ установява, че същият притежава
½ идеална част от описания в НА имот, и с
постановление от 03.10.2016 г. е налага възбрана върху 1/2 идеални части от АПАРТАМЕНТ №93,
находящ се в гр. Варна, ж. к. „Възраждане", VI-mu микрорайон, бл. 77, вх.
Д, ет. 3, с обща застроена площ 73,35 кв. м., заедно с прилежащото му избено
помещение № 93 както и на 1,0445 % ид.
ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно дворно
място.
По молба на взискателя от
21.02.2017г., ЧСИ с постановление от
18.04.2017г. е насрочил опис и оценка на имота за дата 31.05.2017г. като е
разпоредил изпращането на съобщения до длъжника и съсобственика.
С молба от
03.05.2017г., Г.К.Р. –съсобственик на имота, уведомява ЧСИ, че длъжникът М.Н.С.
не притежава дял от възбранения имот, тъй като тя е получила същия в дял и
собственост с решението за прекратяване на брака по между им.
ЧСИ е
разпоредил копие от молбата, ведно с приложенията към нея да се изпрати на
взискателя за становище.
На
09.05.2017г., взискателят депозира становището си, в което излага, че на
взискателя не могат да се противопоставят прехвърлянето и учредяването на вещни
права, които не са били вписани преди възбраната, като на 02.06.2017г. подава
нова молба до ЧСИ за насрочване опис, оценка и публична продан на възбранения
по делото недвижим имот.
На
28.06.2017 г. е входирана молба от съсобственика Г.К.Р. чрез адв. А.П. с искане
за незабавно вдигане на наложената по делото възбрана, тъй като тя е едноличен
собственик на целия имот. На 14.07.2017г. постъпва втора молба, а на 18.07.2017
г.- трета поред молба от съсобственика с искане за произнасяне по предходните
две такива.
С
постановление от 03.08.2017г., ЧСИ отказва да впише заличаването на възбраната
върху имота, находящ се в гр. Варна, ж. к. „Възраждане", бл. 77, вх. Д,
ет.3, ап.93, като съобщение за така постановения отказ е изпратено до Г.К.Р..
На 17.08.2017 г. е депозирана настоящата
жалба от Г.К.Р. - в качеството ѝ на съсобственик на възбранения по делото
недвижим имот, срещу действията на ЧСИ Д. П. – Я. по изпълнително дело №
20167110400259, изразяващи се в „отказ
за вдигане на възбрана върху изх. № 23728 от 03.08.2017г. и насрочване на опис и оценки" по
изп. дело № 20167110400259.
Настоящият състав, като съобрази, че жалбата е депозирана в срока по чл. 436, ал.1 ГПК, от трето лице, при наведени твърдения, че е едноличен собственик на имота и е осъществявала владение върху същия към датата на налагане на възбраната, и е срещу действие на ЧСИ, подлежащо на обжалване съобразно разпоредбата на чл. 435, ал.4 ГПК, намира, че жалбата е допустима.
В тази насока са и показанията на разпитаните в о.с.з. свидетели Кр. П. и В. А., които излагат, че от закупуването на апартамента през 1995г. и до настоящия момент в него без прекъсвания живее Г.Р.. В началото са живеели заедно с М. и роденото от брака дете, а след развода в него е останала да живее Г. с детето.
Във връзка с възражението на жалбоподателката, че Н.Н. –П. е неправилно конституирана като въззиваема в настоящото производство, следва да се отбележи, че същото се развива по жалба намираща правното си основание в разпоредбата на чл. 435, ал.4 ГПК. Съгласно чл. 437, ал. 2 ГПК, подадените от трети лица жалби се разглеждат в открито съдебно заседание, с призоваване на жалбоподателя, длъжника и взискателя. Взискатели в изп. производство са както „Стоун Декор” ММ ЕООД, така и Н. Петкова, конституирана като такава с постановление от 12.04.2016г., с оглед представения пред ЧСИ договор за цесия а вземането.
За да се произнесе по съществото на спора, съдът съобрази следното:
Между страните по делото
липсва спор, че АПАРТАМЕНТ №93,
находящ се в гр. Варна, ж. к. „Възраждане", VI-ти микрорайон, бл. 77, вх.
Д, ет. 3, с обща застроена площ 73,35 кв. м., заедно с прилежащото му избено
помещение № 93 е придобит на 13.10.1995г. от М.Н. Х. и Г.К. С. в режим на СИО.
С решение,
постановено по гр. дело №729/1999г. по описа на ВРС, влязло в законна сила на
08.06.2000г., апартаментът е поставен в дял и изключителна собственост на Г.К.
С., като същата е осъдена да заплати на М. Н. С. сума за уравнение на дяловете
в размер на 6000 щатски долара.
С определение №1474/08.04.2013г.,
постановено по т. дело №186/2013 год., по описа на ВОС, е допуснато обезпечение
в полза на „СТОУН ДЕКОР ММ“ЕООД,
ЕИК200538887, по предявен по т.дело №186/2013г на ВОС, ТО осъдителен иск
срещу М.Н.С., ЕГН ********** за
присъждане на обезщетение за вреди от недобросъвестно управление по договор за
възлагане на управлението на избран от общото събрание на съдружниците
управител на дружество с ограничена отговорност, изразяващи се в липсващ актив
на стойност 54 000,14лв., чрез налагане на възбрана върху недвижим имот,
придобит от ответника чрез покупка по нотариален акт за покупко-продажба на
недвижими имоти №84, том XХХV, дело № 10669, дв. вх.рег. № 9074/13.10.1995 по
описа на Служба вписвания при АВ - гр. Варна, а именно: ½ идеална част
(в СИО по време на брак с Г.К. Стоянова), от право на собственост за
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ, а именно: АПАРТАМЕНТ № 93, с идентификатор №
10135.3511.28.11.12, заедно с принадлежащото му ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 93, както и
1,0445 % идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж върху държавно дворно място находящ се в гр. Варна,
кв."Възраждане" бл.77 вх. Д ет.3, на осн. чл. 389 ГПК, до размер на
54 000,14лв.
Между страните липсва спор, а и от представената
справка от Сл. по вписванията се установява, че възбраната е вписана на 11.04.2013г.
Впоследствие, в хода на изп. производство, с постановление от 03.10.2016г., ЧСИ е
наложил нова възбрана върху същите 1/2
идеални части, от същия АПАРТАМЕНТ №93, находящ се в гр. Варна, ж. к.
„Възраждане", VI-ти микрорайон, бл. 77, вх. Д, ет. 3, с обща застроена
площ 73,35 кв. м., собственост на М.С..
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че към датата
на извършване на справката от ЧСИ по партидата на длъжника С., е вписано, че
ап. 93 е придобит чрез покупка в режим на СИО със съпругата му Г.К.Р.. Бракът
между двамата е прекратен с решение за развод от 11.05.2000г.
Фактът,
че бракът между М.С. и Г.К.Р. е прекратен, е установен от ЧСИ и посредством
справка в НБД, предвид което и поради
липсата на други вписвания, ЧСИ законосъобразно е приел, че след развода
между двамата бивши съпрузи е възникнала обикновена съсобственост, поради което
е разпоредил възбраната да бъде вписана само по отношение на ½ ид. част,
собственост на длъжника М. С. както и да бъде уведомена Г. Р. в качеството си
на съсобственик за така наложената обезпечителна мярка.
В хода на настоящото производство се събраха гласни
/посредством разпита на св. К. Р. П. и В. Н. А./ и писмени доказателства
/съдебно решение по гр. дело №729/1999г. по описа на ВРС, влязло в законна сила
на 08.06.2000г., Споразумение от 05.06.2000г., удостоверяващо получена сума в
размер на 3 500 щатски долара от М.Н.С. и Разписка от 14.06.2000 г./, от които
може да се направи извод, че по силата на бракоразводното решение, апартамент №93
е бил поставен в дял и изключителна собственост на Г.Р., като в срок до 14.06.2000г.
тя е изплатила на м. С. дължимата за уравнение на дяловете сума в размер на
6000 щатски долара.
Няма спор, че посоченото решение
не е било вписано в Службата по вписванията след влизането му в сила.
То е било вписано на
27.01.2017г., т.е. след постановения от ЧСИ отказ да заличи наложената
обезпечителна мярка.
С оглед така
установеното от фактическа страна, за да се произнесе, съдът съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 112, ал.1, б.”з”
вр. б. ”а” от ЗС задължително се вписват влезлите в
законна сила съдебни решения, които заместват актовете, с които се прехвърля
правото на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго
вещно право върху недвижими
Според разпоредбата
на чл.
113 ЗС, актовете, подлежащи на
вписване до вписването им
не могат да се противопоставят на трети лица, които по-рано са придобили от
същия собственик и вписали вещни права върху недвижимия имот.
Според ал. 4 на чл.
115 ЗС, ако исковата молба не е вписана, решението, което е
постановено по нея, няма действие спрямо трети лица, освен от деня, в който то
е вписано.
С оглед цитираната нормативна
уредба, за да има действие по отношение на трети лица, решението за възлагане в
дял и собственост на недвижимия имот, следва да бъде вписано в Службата по
вписванията по местонахождението му, и съответно им е противопоставимо едва от
деня на вписването. Действително, утвърденото от съда споразумение в бракоразводния
процес има договорен характер и прехвърлителното действие досежно собствеността
на определените по взаимно съгласие движими и недвижими вещи настъпва от датата
на влизане на решението в сила, т.е. от момента на влизане в сила на съдебното
решение – 08.06.2000г., М.С. е прехвърлил своята ½ ид. Част от имота на
бившата си съпруга Г.Р. и тя се легитимира като индивидуален собственик на
целия имот. Предвид което би могъл да се направи извод, че към датата на
вписване на възбраната-като допусната обезпечителна мярка по т. Дело №186/2013
на 11.04.2013г.,
и към дата на налагане на възбраната по изп. Дело на дата 03.10.2016г., собствеността
върху възбранената 1/2 ид.част от процесния имот не е принадлежала на длъжника М.С.. За да произведе действие по отношение на
трети лица обаче съдебното решение е следвало да бъде вписано в имотния
регистър, съгласно чл. 112, б.З във връзка с б.А от
ЗС, като в случая то е вписано едва на 27.01.2017г., т.е. след вписването
на възбраната по искане на ЧСИ.
От
друга страна, съгласно чл.453, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, на
взискателя, вписал възбрана върху имота не могат да бъдат противопоставени прехвърлянето
и учредяването на вещни права, които не са били вписани преди възбраната, нито
решенията по исковите молби, подлежащи на вписване, които не са били вписани
преди възбраната. Налагането на възбрана върху собствен на длъжника недвижим
имот цели гарантиране на възможността за осъществяване на принудително
изпълнение спрямо него при удовлетворяване на парично вземане и има защитно за
правата на кредитора-взискател действие, проявяващо се при конкуренцията между
подлежащите на вписване актове.
Предвид
което въпреки, че към момента на налагане на възбраната длъжникът М. С. не е
бил собственик на възбранената 1/2 ид.част от имота, извършеното от него
посредством споразумението, утвърдено в бракораводното решение разпореждане с
нея е непротивопоставимо на взискателя, поради което принудителното изпълнение
спрямо същата, осъществено в случая чрез действие по налагане на възбрана, е
законосъобразно.
Във връзка с възражението на
жалбоподателката, че ЧСИ е нарушил разпоредбата на чл.483 от ГПК, следва да се отбележи, че
преди да наложи възбраната ЧСИ е извършил справка в Службата по вписванията,
при която е получил информация, че към тази дата по партидата на длъжника С., е вписано, че ап. 93 е придобит чрез
покупка в режим на СИО със съпругата му Г.К.Р.. Бракът между двамата е
прекратен с решение за развод от 11.05.2000г. Други вписвания досежно
собствеността на процесния имот към тази дата – 03.10.2016г. не са били
отбелязани. Предвид което
законосъобразно и в изпълнение на вменените му задължения, ЧСИ е наложил
възбрана върху 12 ид.част от имота.
Неотносими
към законосъобразността на действието и към разглежданата хипотеза на чл.
435, ал.4 от ГПК са възраженията на жалбоподателката свързани с разрешенията,
дадени в Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. №
3/2015г., ОСГТК, тъй като те касаят тълкуването на разпоредбата на чл.523 ГПК-
относно въвод в присъден недвижим имот, докато в случая се касае за
възбрана-като обезпечителна мярка с оглед осребряването на имуществото на
длъжника за заплащане на парично задължение.
По
изложените съображения, настоящият състав намира, че жалбата е неоснователна и
като такава следва да се остави без уважение.
Предвид
неоснователността на въззиваната жалба, въззиваемата страна има право да
ѝ бъдат присъдени разноски, които съдът с оглед представения списък и
доказателства, определя в размер на по 400.00 лв. на всеки от въззиваемите.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№27006/17.08.2017г. на Г.К.Р., ЕГН ********** срещу
действията на частния съдебен изпълнител по изпълнително дело № 20167110400259
по описа на частен съдебен изпълнител Д. П. – Я. - „отказ за вдигане на възбрана” върху
½ ид. част от АПАРТАМЕНТ
№93, с идентификатор № 10135.3511.28.11.12, заедно с принадлежащото му ИЗБЕНО
ПОМЕЩЕНИЕ № 93, както и 1,0445 % идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно дворно
място находящ се в гр. Варна,
кв."Възраждане" бл.77 вх. Д ет.3, от 03.08.2017г. по изп. дело №
2016711040025.
ОСЪЖДА Г.К.Р., ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „СТОУН
ДЕКОР ММ" ЕООД с ЕИК 200538887, седалище и адрес на управление: гр. Варна,
бул. Сливница, №149, ет.3, ап.5, представлявано от управителя си Христо
Христов, сумата от 400.00 /четиристотин/ лв. на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Г.К.Р., ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Н.К.Н.
- Петкова, ЕГН **********, адрес: *** сумата от 400.00 /четиристотин/ лв. на
осн. чл. 78, ал.3 ГПК
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на обжалване.
КОПИЕ от същото да се изпрати а ЧСИ
Д. П.-Я. за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: