Р Е Ш Е Н И Е
№
……………/……………….07.2018 год., гр. Варна
Варненският окръжен съд,
гражданско отделение, четвърти състав, в открито съдебно заседание на втори юли
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН
ИВАНОВ
при
участието на секретаря ГАБРИЕЛА ДИМИТРОВА, сложи за разглеждане в. гр. дело № 1394 по описа на съда за 2018 год., докладвано от съдията К.
Иванов и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на К.З.К. *** Решение № 1889/03.05.2018 год.,
постановено по гр. дело № 2064/2018 год. по описа на РС-Варна, с което са
отхвърлени предявени от ищеца (настоящ въззивник) К.К. обективно кумулативно
съединени искове за осъждане на З.К.Д. *** да заплаща на ищеца месечна издръжка
като пълнолетно, учащо лице в размер на 120 лева месечно, считано от
предявяване на исковата молба – 12.02.2018 г. до завършване на средното му
образование, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца издръжка за
минало време за периода от 09.03.2017 год. до 12.02.2018 год. в размер на по
120 лева месечно, на основание чл.144 и чл.149 от СК.
В жалбата са наведени оплаквания за
неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон,
необоснованост и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
изразяващи се в неправилна преценка и анализ на събраните по делото доказателства. Настоява се за отмяна на решението и за
постановяване на друго, с което искът за издръжка да бъде уважен в цялост.
В писмен отговор насрещната страна З.К.Д. оспорва жалбата, счита решението
за правилно и настоява да бъде потвърдено.
В съдебно заседание въззивникът чрез
процесуален представител поддържа жалбата си.
Съдът съобрази следното:
Предявеният от К.З.К. ***.
"Стоян Буйнов" № 12 ЕГН ********** срещу З.К.Д. *** ЕГН **********
иск с правно основание чл. 144 СК, вр. чл. 149 СК e за осъждане на ответника да заплаща на
ищeца – негов пълнолетен
син – месечна издръжка в размер на 100 лева, считано от 09.03.2017 год., ведно
със законната лихва за всяка закъсняла вноска до настъпване на законни причини
за нейното изменяване или прекратяване.
Ищецът твърди, че ответникът е негов
баща. След развода на родителите си ищецът останал да живее с майка си, на
която е било предоставено упражняването на родителските права, а баща му бил
осъден да му заплаща месечна издръжка в размер на 120, 00 лева, считано от 18.09.2014
год. На 09.03.2017 год. е навършил пълнолетие, ученик е в 12 клас в МГ "Д-р
Петър Берон" – гр. Варна. Твърди, че не реализира доходи, не притежава
имущество, от което да се издържа. Ответникът е в състояние без особени
затруднения да му осигурява месечна издръжка в размер на 120 лева.
В писмен отговор, депозиран в срока
по чл. 131 ГП, ответникът е оспорил иска. Твърди, че няколко години е бил
безработен и едва от края на 2016 год. работи като „гробар“ в общинска фирма
„Обреди“ – Варна и получава минимално възнаграждение. Твърди, че липсата на
доходи е довела до забавяне от негова страна на изплащането на издръжката на
сина му, заради което против него е било образувано наказателно производство,
като в хода на това производство, той е успял да изплати забавените издръжки.
Навежда, че страда от заболявания, които изискват лечение, за което редовно
закупува медикаменти. Твърди, че за да изплати просрочените издръжки е взел
заеми и разчита на помощ на приятели и роднини. Сочи, че даването дори и на
минимална издръжка би съставлявало особено затруднение за него. Изтъква, че
задължението за изплащане на издръжка по чл. 144 СК не е безусловно и зависи от
възможността на родителя да я дава без особени затруднения, каквато възможност
той няма.
В
съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа иска.
Счита, че установените заболявания на ответника не му пречат да заплаща
издръжка на сина си, за да може последния да завърши средното си образование.
Настоява за уважавана на иска.
В
съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представител оспорва иска,
поддържа отговора си на исковата молба. Излага, че доходите, които получава са
недостатъчни за заплащане на издръжка на пълнолетния му син. Твърди, че
доходите от заплата, които получава му позволяват да води мизерен живот.
Настоява за отхвърляне на иска.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно между страните, че ищецът е син на ответника. Същият е
навършил пълнолетие на 09.03.1917 год.
От представеното уверение №
218/12.02.2018 год., изд. от МГ „Д-р Петър Берон“ гр. Варна е видно, че ищецът
е ученик в 12 клас в посоченото учебно заведение.
От Удостоверение изх.№
145/07.03.2018 г., изд. от „Обреди“ ЕООД-Варна, е видно, че ответникът работи
по трудово правоотношение в посоченото дружество. В периода март 2017 год. – февруари 2018 год.
(за 12 месеца) е реализирал доходи от трудово правоотношение в размер на 6355,
43 лева (брутен доход) или средномесечно по 530 лева, съответно – 4959 лева
(нетен доход) или средномесечно 413, 25 лева. За същия период му е заплатено и
обезщетение за временна неработоспособност в размер на 211 лева.
От епикриза № 950/25.02.2016 год.
е видно, че в периода 22.02.2016 год. – 25.02.2016 год. ответникът е бил на
лечение във ВМА – Варна, лекуван е от ерозивен гастрит; рефлукс езофагит.
По делото не са ангажирани
доказателства, от които да се установи, че ответникът реализира други доходи,
извън тези от трудово правоотношение или пък притежава имущество, от което да
може да се издържа. Не са ангажирани доказателства, че ответникът има
задължения за издръжка към други лица.
От показанията на свидетеля Х.С.Х.,
пряк ръководител на ответника се установява, че З.Д. живее на ръба на
нормалното оцеляване, постоянно вземал заеми от колеги и лично от свидетеля,
който му бил купувал и необходимите лекарства. Заявява, че знае за задължението,
което ответникът е изплащал за издръжка, след заплащането на която му оставала
малка сума пари месечно, с която да живее и се лекува. Заявява, че и други
техни колеги са му купували лекарства, тъй като не му достигали средствата.
Твърди, че понякога колегите събирали храната, която опечалените оставят в
памет на починалия и му я давали, за да се нахрани. Знае, че ответникът е
лекуван от алкохолизъм и заболяване на черния дроб, в момента продължава лечението си.
При така установеното от фактическа
страна се налагат следните правни изводи:
Според чл. 144 СК родителите дължат
издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни
заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст
при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във
висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от
използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени
затруднения.
Анализът на цитираните разпоредби
сочи, че задължението за издръжка на родител към пълнолетно дете има условен
характер и изисква да са налице няколко кумулативно проявени предпоставки:
търсещия издръжка да учи редовно; да не е надхвърлил определена възраст; да е в
невъзможност да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си и
даването на издръжка да не е свързано с особени затруднения за родителя. От
доказателствата по делото е установено, че ищецът е син на ответника; че учи
редовно в средно учебно заведение; не е навършил 25 години; не реализира доходи
и няма имущество, от което да се издържа.
Не са доказани обаче възможностите на
бащата да осигурява издръжка без особени затруднения.
Установено е по делото, че средномесечния
доход на ответника от трудово правоотношение е около 413 лева, т. е., в размер,
който е близък (надвишава с 92 лева) до
прага на бедност за 2018 год. (321 лева), установен с решение на Министерския
съвет на РБ. В посочения размер тези доходи очевидно не са достатъчни да
удовлетворят потребностите и на друг човек. Преценявани в контекста на едно
ново задължение биха поставили ответника в затруднено положение да покрива
собствените си нужди.
По тези съображения настоящата
инстанция намира, че ответникът е с ограничени възможности за посрещане дори на
собствените си нужди и заплащането на издръжка от същия за пълнолетния му син
ще съставлява за него особено затруднение, поради което искът за присъждане на
издръжка е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
В обобщение първоинстанционното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
1889/03.05.2018 год., постановено по гр. дело № 2064/2018 год. по описа на
РС-Варна.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.