Р Е Ш Е Н И
Е
№….….../...........07.2018 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно
заседание, проведено
на пети юли през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като разгледа
докладваното от съдия Карагьозова
търговско дело №
959 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 25 от ЗТР.
Постъпила е
жалба вх.№ 20180618133958 от „Фондация „И“ с ЕИК 103886339, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, ул.“Дебър“50, представлявано от Д.М.Й., против Отказ № 20180607120801/13.06.2018 г. на
длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията – Търговски регистър по
заявление с вх.№ 20180607120801/07.06.2018г. за обявяване на актуален
учредителен акт и за вписване на промяна в целите на фондацията.
В жалбата се
съдържат доводи за незаконосъобразност на
постановения отказ с искане да се отмени и преписката да се върне с указания за
удовлетворяване на заявените за вписване обстоятелства. Констатациите на
длъжностно лице, че събранието е свикано и проведено без покана до един от
учредителите, са неправилни, тъй като този учредител е починал на 17.06.2012г.,
за което обстоятелство са се съдържали сведения във фирменото дело. След като
препис от смъртния акт на учредителя веднъж е приложен по фирменото дело, не е
необходимо при всяко искане за промяна на вписано обстоятелство да се
представят доказателства за това обстоятелство. Фактът, че лицето е починало, е
можело да бъде установен със служебна проверка от страна на длъжностното лице
чрез преглед на документните, съдържащи се в електронното копие на фирменото
дело или чрез даване на указания за попълване на преписката с непредставения към конкретното заявление документ.
Жалбата е представена в официално заверено копие,
придружено с копие от приложените документи към заявлението и постановения
отказ, съобразно изискванията на чл. 25, ал. 3 ЗТРРЮЛНЦ, депозирана е пред АВ на 18.06.2018 г.,
или в границите на срока по чл. 25, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, предвид данните за
постановяване на обжалвания отказ – 13.06.2018г. Сезирането изхожда
от легитимирано лице, поради което жалбата е допустима за разглеждане.
Съдът като разгледа жалбата и приложените към
преписката на Агенцията по вписванията писмени доказателства, както и след
извършена служебно справка в ТР, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Регистърното производството е охранително и
осъществяваните от Агенцията по вписванията (АВ) правомощия са акт на
административно съдействие. В този тип производства водеща е формалната
проверка, като е недопустимо навлизане по същество на материалноправните
въпроси, заявени за отразяване в търговския регистър. Производството има за цел
да провери и удостовери, чрез извършване на съответното вписване, че заявеното
за целта обстоятелство е надлежно удостоверено според изисквания на закона.
При преценка законосъобразността на отказа, съдът изхожда от
вменените на длъжностното лице със Закона за
търговския регистър и Наредба №1/2007г. за водене, съхранение и достъп до ТР
правомощия. Съгласно чл.21 от ЗТР длъжностното лице следва да прецени дали
подаденото заявление отговаря външно на предвидената форма и ред, дали
заявеното за вписване обстоятелство е от кръга на тези, за които се предвижда
вписване в ТР; дали изхожда от оправомощено лице и
дали към заявлението са приложени всички документи, съществуването на заявеното
за вписване обстоятелство и съответствието му със закона; дали са представени
изискуемите декларации по чл.13 от ЗТР и дали е заплатена дължимата държавна
такса.
В разглеждания случай със заявление
вх.№ 20180607120801/07.06.2018г. е поискано да бъде вписана промяна в целите и
координатите за кореспонденция на фондацията съобразно изменения учредителен
акт, както и да бъде обявен актуалният учредителен акт, приет с решение на
общото събрание на учредителите от 04.06.2018г.
В мотивите си по същество към
обжалвания отказ длъжностното лице по регистрацията е приело, че решението за
изменение на учредителния акт на фондацията е незаконосъобразно, тъй като е
взето от част от учредителите, като за учредителя, който не е участвал, не е
представена покана за свикване на събрание.
Правната регламентация на органите
на фондациите се съдържа в чл.35 от ЗЮЛНЦ, според който фондацията има
управителен орган, който може да бъде едноличен или колективен. Когато
учредителният акт предвижда повече от един орган, правилата за общото събрание
и управителния съвет на сдружение се прилагат съответно и за другите органи. След
служебна справка в търговския регистър по партидата на „Фондация „И“ се
установява, че според действащия учредителен акт юридическото лице има следните
органи: Управителен съвет в състав от трима членове: Д.М.Й. – председател, М.М.Ч.–
зам.председател и И.Г.М.– член и Общо събрание, състоящо се от всички
учредители на фондацията, а именно: Д.М.Й., М.М.Ч., И.Г.М.и Е.З.П.. В Раздел II, б. В от учредителния акт изменението и
допълването му е предвидено като правомощие на общото събрание. Доколкото в учредителния акт не са
предвидени специални правила за кворум и мнозинство, приложение намира диспозитивната уредба на материалния закон. Съгласно чл.27,
вр. чл.35, ал.2 от ЗЮЛНЦ ако уставът не разпорежда
друго, общото събрание е законно, ако присъстват повече от половината от всички
членове. В чл.29, ал.2 от ЗЮЛНЦ е предвидено квалифицирано мнозинство от 2/3 от
присъстващите за взимане на решението за изменение и допълнение на учредителния
акт.
От
представения към заявлението протокол от събрание на учредителите от
04.06.2018г. се установява, че същото е проведено с участието на трима от общо
четиримата учредители: Д.М.Й., М.М.Ч.и И.Г.М., като решението е взето с
единодушие от присъствалите, което само по себе си е достатъчно да удовлетвори
изискванията за кворум и мнозинство, без да е необходимо да се изследва
редовността на процедурата по свикване на събранието.
За пълнота
на изложението следва да се посочи, че от представените към жалбата писмени
доказателства се установява, че присъствалите на събранието учредители са
получили лично писмени покани за свикване на събранието на 11.05.2018г. Покана
до четвъртия учредител Е.З.П. действително не е била изпратена, но в случая
това не е било необходимо, доколкото се касае за неправосубектно
лице. Видно от представения към жалбата препис-извлечение от акт за смърт от
18.06.2013г., четвъртият учредител - Е.З.П., е починал на 17.06.2012г.
Настъпването на смъртта на учредителя има за последица прекратяване на членственото му правоотношение, което настъпва ex lege по силата
на чл.22, ал.2 от ЗЮЛНЦ. Съгласно чл.21, ал.5 от ЗЮЛНЦ членските права и
задължения, с изключение на имуществените, са непрехвърлими
и не преминават върху други лица при смърт. Обективираните
в протокол от 15.12.2015г. решения на събранието на учредителите за
освобождаване на Милен Чавров от участие в УС и за
избирането на А.Б.за нов член на УС, вписването на които е отказано с решение №23/27.01.2016г. по ф.д. №1638/2004г. на ВРС, не рефлектират
върху персоналния състав на общото събрание на учредителите, тъй като касаят
промени единствено в управителния орган на фондацията.
По изложените съображения следва да
се приеме, че не са налице констатираните от длъжностното лице по регистрацията
основания за незаконосъобразност на взетото на 04.06.2018г. решение за изменение на
учредителния акт на фондацията.
Съдът намира, че към заявлението
са били представени всички изискуеми документи по чл.33т от Наредба №1/2007г., които след
изключване на неприложимите към разглежданата хипотеза доказателства се свеждат
до решението за промени в
обстоятелствата, подлежащи на вписване и препис от него със заличен лични данни и учредителния акт, съдържащ
промените и препис от него със заличени лични данни. Данни за настъпилото ex
lege прекратяване на членството на един от учредителите са били налични в
електронното копие на фирменото дело. В този смисъл изводите на длъжностното лице за
доказателствена непълнота на заявлението се
явяват неправилни. Отделно от изложеното доказателствената непълнота е отстраним
порок на заявлението, който може да бъде основание за отказ само в случай на
упражнени от длъжностното лице по регистрацията правомощия и бездействие от
страна на заявителя. В случая от доказателствата по делото и след справка в ТР
е видно, че по подаденото от жалбоподателя заявление
въобще не са давани указания от длъжностното лице по регистрация за представяне
на необходимите за преценката документи, поради което обжалваният отказ се
явява постановен при допуснато процесуално нарушение.
С оглед изложеното, постановеният отказ се явява незаконосъобразен и следва да
бъде отменен, като на длъжностното лице по
регистрацията
следва да се укаже да извърши обявяване и
вписване на обстоятелствата по заявление с вх.№ 20180607120801/07.06.2018г.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Отказ № 20180607120801/13.06.2018 г. на
длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията – Търговски регистър за обявяване
и вписване на обстоятелства по заявление с вх.№ 20180607120801/07.06.2018г.,
подадено от „Фондация
„И“ с ЕИК 103886339, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Дебър“50,
представлявано от Д.М.Й..
УКАЗВА на Агенцията по вписванията да
извърши обявяване на актовете и вписване на обстоятелствата по заявление с вх.№ 20180607120801/ 07.06.2018г.,
подадено от „Фондация
„И“ с ЕИК 103886339, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Дебър“50,
представлявано от Д.М.Й..
ДА СЕ ИЗПРАТИ на Агенция по вписванията препис от решението, на осн. чл. 25, ал. 5 от
ЗТР.
Решението не подлежи на обжалване.