ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№………./...... 06.2018г.

гр. Варна

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 20.06.2018г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА

МИЛА КОЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия Д. Томова

частно търговско дело № 931 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.423 от ГПК.

Подадено е възражение вх. №32040/14.05.2018г. по описа на ВРС от Т.К.М., ЕГН **********,***, действащ чрез пълномощник адвокат Кремена Танева, съдебен адрес:***, офис 1, срещу заповед за изпълнение №1213/10.03.2016г., издадена по ч.гр.д. №2596/2016г. на ВРС, 42 състав, в полза на кредитор „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище гр. София.

Като излага твърдения, че заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно, тъй като са нарушени установените в ГПК правила за връчване, длъжникът обосновава наличие на предпоставките, визирани в чл.423, ал.1, т.1 от ГПК и моли възражението по чл.414 ГПК да бъде прието като допустимо от въззивния съд. Обосновано е и искане за спиране на изпълнението по заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист. Претендира и присъждане на разноски за настоящото производство като представя списък по чл.80 ГПК.

І. По допустимостта на производството.

Видно от приложеното ч.гр.д. №2596/2016г. на ВРС, 42 състав, по заявление на кредитора „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище гр. София, е била издадена заповед за изпълнение №1213/10.03.2016г. по чл.410 от ГПК срещу Т.К.М. ***, за сумата 1 100,20 лева, представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит №4000115056/03.09.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 09.03.2016г., до окончателното й плащане; както и за сумата 12,45 лева, представляваща договорна лихва за периода от 05.10.2015г. до 06.12.2015г.; както и за сумата 27,33 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 05.10.2015г. до 24.02.2016г.; включени са и разноски за заповедното производство в размер на 325 лева.

Твърди се от длъжника Я. Цанков, че за издадената срещу него заповед за изпълнение узнал на 17.04.2018г., когато бил уведомен от работодателя си „Н.М. Транспорт - логистик" ЕООД, гр. Търговище, че е получено запорно съобщение по изп. дело №20167160400517 на ЧСИ Николай Георгиев за налагане на запор върху трудовото му възнаграждение. За образуваното срещу него ч.гр.д. №2596/2016г. и издадените по него заповед за изпълнение и изпълнителен лист узнал едва след направената на следващия ден (18.04.2018 г.) справка във Варненски районен съд. Твърди се от длъжника, че по образуваното изп. дело №20167160400517 и до настоящия момент липсва изготвена и/или връчена покана за доброволно изпълнение.

Тези твърдения нито се оспорват, нито се опровергават от насрещната страна – кредитора „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД. В подадения писмен отговор е обосновано становище по същество на искането като са оспорени като голословни твърденията на длъжника, че връчването е осъществено на различен от посочения по делото адрес, установен от извършената справка в НБД и като негов постоянен и настоящ адрес. Противопоставени са твърдения, че връчването на заповедта за изпълнение е направено редовно, при спазване на предпоставките по чл.47, ал.1 и 3, във вр. с ал.5 и 7 ГПК, поради което искането за приемане на подаденото възражение да се остави без уважение.

При така установените обстоятелства и при липсата на други данни за по-ранно узнаване от страна на длъжника за издадената спрямо него заповед за изпълнение съдът намира, че настоящото възражение от 14.05.2018г. е подадено в срока по чл.423, ал.1 от ГПК.

Същото е подадено от лице, сочено като длъжник в издадената по ч.гр.д. №2596/2016г. на ВРС, 42 състав, заповед за изпълнение. Сезиран е надлежен родово и местно компетентен съд (аргумент от чл.423, ал.2, изр.1-во от ГПК).

Ето защо съдът приема, че производството по чл.423 от ГПК е надлежно учредено и допустимо.

Преценявайки становищата на страните и предвид липсата на обосновани доказателствени искания, съдът намира, че искането следва да се разгледа в закрито съдебно заседание.

ІІ. По същество.

В сезиралото заповедния Варненски районен съд заявление като адрес на длъжника Т.К.М. кредиторът „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД е посочил „гр. Варна п.к. 9000, село Виница ул. Север 2052 №148”.

При извършената преди произнасянето си по реда на чл.411, ал.2 от ГПК служебна справка в НБД „Население” съдът е установил, че считано от 10.02.2014г. соченият в заявлението длъжник Т.К.М., ЕГН **********, е с постоянен и настоящ адрес ***. Виница Север 2052 №148.

Именно този адрес е посочен и в издадената в хипотезата на чл.410 от ГПК заповед за изпълнение №1213/10.03.2016г.

Въпреки това, видно от данните по ч.гр.д. №2596/2016г. на ВРС, препис от заповедта за изпълнение е била изпратена за връчване на длъжника на различен адрес - гр. Варна, С.О. „Виница Север - 2052” №1, първоначално по пощата (л.11), а впоследствие и от служител на съда с използване на служебен автомобил (л.14,15).

При единственото си посещение на посочения в съобщението адрес - гр. Варна, С.О. „Виница Север - 2052” №1, за което по делото са налични данни, длъжностното лице по призоваването е отразило в разписката за залепеното на 11.04.2016г. уведомление следната констатация: „Адресът посетен със служ. автомобил, местонахождението открито, посещаван и друг път. Разговаряно със съседи, имота не се обитава постоянно. Залепено уведомление на дворната врата”.

При тези данни съдът намира, че е налице нередовност на връчването.

От една страна, налице е неточност на адреса и с оглед липсата на отразени от връчителя каквито и да било данни за търсеното лице на посетения адрес (познато ли е на този адрес, пребивава ли там) не би могло да се приеме, че грешката в номерацията е несъществена. Като част от административния адрес, определен по реда на чл.89 Закона за гражданската регистрация, номерът на сградата, в която живее адресата, е от съществена важност за неговата индивидуализация. С оглед на това и като се съобразява нормата на чл.47, ал.1 от ГПК, указваща ясно мястото, на което следва да се залепи уведомление, различието в номерация се преценява като съществена нередовност на осъщественото връчване на съдебни книжа.

От друга страна, връчване по реда на чл.47, ал.1 ГПК, се извършва чрез залепване на уведомление на вратата или на пощенската кутия. Едва ако установи, че до тях не е осигурен достъп, връчителят може да се залепи уведомлението на входната врата или на видно място около нея. Наред с това, за да се приложи този ред за връчване е необходимо да се удостовери от връчителя, че ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението.

В конкретния случай, в оформената за извършеното действие разписка не са удостоверени от връчителя надлежно обстоятелства, налагащи необходимостта от залепване (чл.47, ал.1 ГПК). Липсват каквито и да било данни как и дали връчителят се е уверил, че призоваваното лице пребивава на адреса, кога би могло да бъде намерено, търсен ли е неколкократно в различно часово време, открити ли са други лица, пребиваващи на адреса, които да могат да получат призовката (чл.46 ГПК) и др. под. Напротив, липсват всякакви данни за обстоятелствата около връчването.

Ето защо не може да се приеме, че е осъществено редовно връчване по реда на чл.47, ал.1 ГПК, съответно нормата на чл.47, ал.7, във вр. с ал.5 от ГПК е неприложима.

Районният съд не е имал основания да зачете връчването за редовно.

В още по-малка степен е имал основания да счете, че към датата на постановяване на разпореждането от 17.05.2016г. за издаване на изпълнителен лист (л.15) заповедта за изпълнение е влязла в сила. Преди извършване на тази преценка съдът е следвало да изчерпи процесуалните възможности за редовно връчване на заповедта за изпълнение при спазване на Общите правила на ГПК, в т.ч. и чрез разпореждане на ново лично връчване на установения по делото адрес на длъжника с указания до връчителя за стриктно спазване на разпоредбата на чл.47, ал.1 от ГПК при залепване на уведомление в случай на необходимост от това.

Въз основа на горното, съдът приема, че е налице хипотезата на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК и подаденото от длъжника възражение по чл.414, ал.1 ГПК следва да се приеме като действително, годно да породи правните последици, предвидени в чл.415, ал.1 от ГПК.

Като обусловено от това и в съответствие с разпоредбата на чл.423, ал.3, изр.2-ро от ГПК, следва да се постанови спиране на изпълнението на заповедта за изпълнение чрез спиране на изпълнителното производство по изп. дело №20167160400517 по описа на ЧСИ Николай Георгиев, рег. №716 в КЧСИ.

ІІІ. По искането за присъждане на разноски за настоящото производство.

Защитата на длъжника при условията на чл.423 от ГПК има извънреден характер и се основава на изрично и лимитивно посочени предпоставки. Повдигнатия пред въззивния съд спор в това производство има изцяло процесуалноправен характер и не касае съществуването на заповедния дълг. Определението на въззивния съд, с което се приема предявеното възражение, не разрешава материалноправния спор за съществуването, ликвидността и изискуемостта на заповедното задължение. Заповедта за изпълнение не се отменя, а актът на съда е насочен единствено към възстановяване на положението, което би съществувало, ако длъжникът беше подал възражението си в срока по чл.414 от ГПК.

Следователно, в акцесорното производството по чл.423 от ГПК въззивният съд не действа като редовна инстанция, поради което чл.81 ГПК е неприложим. В производството по чл.423 от ГПК разноски в полза на длъжника се присъждат единствено в хипотезата на чл.423, ал.3, във вр. с чл.411, ал.2, т.3 и 4 от ГПК, когато въззивният съд служебно обезсилва заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист. В този случай, заповедното производство приключва, респ. заявителят може да търси вземането си единствено по исков ред. Във всички останали случаи произнасяне по дължимостта на разноски на длъжника се дължи при окончателното разрешаване на въпроса за основателността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – било от заповедния съд при произнасяне в хипотезата на чл.415, ал.2 от ГПК (при обезсилване на заповедта), било от исковия съд при разрешаване на спора за съществуването на вземането по оспорената заповед за изпълнение (в иска по чл.422 от ГПК).

В този смисъл са и дадените разрешения по тези въпроси с Тълкувателно решение №6/06.11.2013г. по тълк. дело №6/2012г. на ВКС, ОСГТК.

Съобразявайки тези основни положения и независимо от изхода на спора разноски за настоящото производство не се присъждат.

По изложените съображения съставът на Варненски окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПРИЕМА възражение на длъжника Т.К.М., ЕГН **********,***, срещу заповед за изпълнение №1213/10.03.2016г., издадена по ч.гр.д. №2596/2016г. на Варненски районен съд, 42 състав, в полза на кредитор „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище гр. София, на основание чл.423, ал.1, т.1 от ГПК.

СПИРА изпълнението на издадената по ч.гр.д. №2596/2016г. на Варненски районен съд, 42 състав, заповед за изпълнение №1213/10.03.2016г., чрез спиране на изпълнителното производство по изп. дело №20167160400517 по описа на ЧСИ Николай Георгиев, рег. №716 в КЧСИ, на основание чл.423, ал.3, изр.2-ро от ГПК.

Препис от настоящото определение ДА СЕ ИЗПРАТИ незабавно на ЧСИ Николай Георгиев, рег. №716 в КЧСИ по изп. дело №20167160400517, за сведение.

Делото ДА СЕ ВЪРНЕ на Варненски районен съд за извършване на следващите се действия по чл.415, ал.1 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.