О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№___________
гр. Варна, ______.06.2018г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско
отделение, в закрито заседание на деветнадесети юни две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДИАНА СТОЯНОВА
ОРЛИН
ЧАРАКЧИЕВ-мл.с.
като разгледа докладваното от съдия
М.Христова
ч.т.д. №785 по описа за 2018г. на ВОС,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е с правно
основание чл.418 вр.чл.275 от ГПК.
Образувано е по частна жалба „БАНКА
ДСК» ЕАД, ЕИК121830616 със седалище и
адрес на управление гр.София район Оборище ул. «Московска» №19 срещу разпореждане №757/17.04.2018г. по
ч.г.д.№399/2018г. на РС – Девня, с което е оставено без уважение искането на
жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу
длъжниците Б.С.И., ЕГН ********** и С.И.Г., ЕГН ********** за заплащане на
сумата от 19760,27лв., представляваща дължима главница към 14.03.2018г. по
Споразумение за обединяване на кредити от 27.03.2017г., сключено между Б.С.И. и
„Банка ДСК” ЕАД, Допълнително споразумение от 31.08.2017г., сключено между Б.С.И.
и „Банка ДСК” ЕАД и Договор за полъчителство от 31.08.2017г., сключен между С.И.Г.
и „Банка ДСК” ЕАД; сумата от 898,71лв., представляваща договорна
/възнаградителна/ лихва за периода от 15.11.2017г. до 14.03.2018г.; сумата от
8,98лв., представляваща лихвена надбавка за забава за периода от 27.02.2018г.
до 14.03.2018г.; сумата от 120лв., представляваща дължими такси и разноски,
както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението - 14.03.2018г. до
окончателното изплащане на задължението; сумата от 415,76лв., представляваща
платена държавна такса и сумата от 50лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение по чл.26 от НЗПП за защита по заповедното производство.
В жалбата се твърди, че разпореждането
е неправилно и незаконосъобразно.
Твърди се, че предсрочната изискуемост
по договор за кредит №11/24296889/27.03.2017г. и Допълнително споразумение от
31.08.2017г. е настъпила на 13.03.2018г. на основание връчено уведомление до
длъжника за обявяването й, като предпоставките за това са посочени в глава 7 от
ОУ към договора за кредит. Съгласно утвърдената съдебна практика, изискуемостта
на вземането спрямо кредитополучателя и поръчителя настъпва с уведомяването на
кредитополучателя, дори поръчителят да не е уведомен.
Излага се още, че съгласно т.18 от ТР
№4/2014г. на ОСГТК на ВКС банката – кредитор може да иска издаване на заповед
за изпълнение след като кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради
неплащане на една или повече вноски, което действие трябва да предхожда по
време сезирането на съда по реда на чл.417, т.2 от ГПК. В изпълнение на това си
задължение кредиторът има право да избере способа на уведомяване - по пощата, чрез връчване на нотариална покана
по реда на чл.50 от ЗННД, чрез връчване на поканата от ЧСИ по реда на чл.18,
ал.5 от ЗЧСИ или по друг подходящ начин.
Твърди се още, че за разлика от
регламентирания от ГПК ред за връчване на съдебни книжа и за призоваване, в
материалното право не е предвиден изричен ред за осъществяване на
кореспонденцията между страните, поради което същите са свободни да изберат
начина на кореспонденция, съобразно метода на автономно правно регулиране.
По процесния договор за кредит Банка
„ДСК” е избрала връчването на изявлението за обявяване на договора за
предсрочно изискуем да бъде осъществено чрез ЧСИ. Уредбата на връчване на
съобщенията и книжата от ЧСИ се съдържа в чл.18, ал.5 от ЗЧСИ и съответно
правилата на чл.37-58 от ГПК. След измененията в ГПК – ДВ, бр.86/27.10.2017г.,
в сила от 05.11.2017г. и свързаните с тях изменения в ЗЧСИ от същата дата,
частните съдебни изпълнители са оправомощени да извършват връчвания на всякакви
покани, съобщения и отговори във връзка с гражданскоправни отношения, а по
разпореждане на съда – съобщения и призовки по граждански дела.
Именно във връзка с гореизложеното,
длъжникът по процесния договор е уведомен за предсрочната изискуемост на
задълженията по него по реда на чл.47 от ГПК чрез залепяне на уведомление от
ЧСИ Людмил Станев, рег.№895, с район на действие района на ОС – гр.Варна, за
което е съставен протокол от 20.02.2018г.
Посочената в обжалваното разпореждане
съдебна практика е съобразена с нормите на закона действали преди влезлите в
сила изменения на ГПК на 05.11.2017г.
По същество се претендира отмяна на
разпореждането на ВРС и уважаване на
искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК.
Претендира и присъждане на направените по делото разноски.
Частната жалба е подадена в срока по
чл.275 от ГПК и е допустима.
Съдът след преценка на изложените в
жалбата съображения и материалите по г.д.399/2018г. на РС - Девня, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Пред РС е подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК от „БАНКА ДСК» ЕАД,
гр. София, ЕИК 121830616 срещу Б.С.И., ЕГН ********** и С.И.Г., ЕГН **********
за солидарно заплащане на сумата от 19760,27лв., представляваща дължима
главница към 14.03.2018г. по Споразумение за обединяване на кредити от
27.03.2017г., сключено между Б.С.И. и „Банка ДСК” ЕАД, Допълнително
споразумение от 31.08.2017г., сключено между Б.С.И. и „Банка ДСК” ЕАД и Договор
за полъчителство от 31.08.2017г., сключен между С.И.Г. и „Банка ДСК” ЕАД;
сумата от 898,71лв., представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за
периода от 15.11.2017г. до 14.03.2018г.; сумата от 8,98лв., представляваща
лихвена надбавка за забава за периода от 27.02.2018г. до 14.03.2018г.; сумата
от 120лв., представляваща дължими такси и разноски, както и законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 14.03.2018г. до окончателното изплащане на
задължението; сумата от 415,76лв., представляваща платена държавна такса и
сумата от 50лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение по чл.26 от НЗПП
за защита по заповедното производство.
РС -Девня е направил извод, че не са
налице основания за издаване на заповед за незабавно изпълнение по отношение на
длъжниците Б.С.И. и С.И.Г., тъй като към заявлението не е установено наличие на законоустановените предпоставки за уведомяване на кредитополучателя за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Настоящият състав споделя това
становището на РС -Девня поради следното:
При разглеждане на
заявлението съдът извършва преценка относно спазване указанията за попълване на
формуляра на заявлението съгласно Наредба №6/20.02.2008г. за утвърждаване на
образци, приложение №4. Заявлението, с което е сезиран ВРС е попълнено точно и
коректно. На следващо място съдът преценява условията по чл.411, ал.2 от ГПК,
след което следва да извърши преценка за редовността на документа,
удостоверяващ вземането, представляващ основание по чл.417, т.3 от ГПК както и
дали удостовереното в него вземане подлежи на изпълнение /дали е изискуемо/,
респ. дали са налице някакви модалитети по задължението – арг. чл.418, ал.2 и
ал.3 ГПК.
Съобразно
т.4 от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, заповед за незабавно изпълнение може да
бъде издадена и за акцесорни вземания, каквото е обезщетението за вреди от
неточно изпълнение на главното вземане, стига основанието на тези вземания да е
предвидено в документа /уговорена неустойка или лихва/, а размерът да е
определен в документа или определяем по посочен в него начин /например като
процент/. Такива вземания се основават на посочените в чл.417, т.2 и 3 документи,
тъй като не се установяват въз основа на данни, стоящи извън изпълнителното
основание.
С
оглед преценката на представените документи съдът намира, че същите са редовни
от външна страна и удостоверяват изискуемо вземане срещу кредитополучателя за
сумите, които са посочени в извлечението от сметка.
От друга страна, съобразно т.18 от
ТР №4/2013г. на ОСГТК, за да са налице предпоставките на чл.418 от ГПК за
постановяване на незабавно изпълнение е необходимо изявлението на кредитора за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем да е достигнало до длъжника, като постигнатата между страните
уговорка, че при неплащане на определен брой вноски кредитът става предсрочно
изискуем без да се уведомява длъжника не може да породи действие, ако банката
не е упражнила правото си обяви кредита за предсрочно изискуем и изявлението й
да е достигнало до длъжника.
Съобразно
т.4б от ТР №4/2013г. на ОСГТК и трайно установената съдебна практика /решение
по т.д.№601/2014г. на ВКС; решение по т.д.№1717/2013г. на ВКС; решение по
т.д.№3780/2013г. на ВКС/ предсрочната изискуемост на задълженията по договора
за кредит настъпва от датата, на която заявлението на кредитора е достигнало до
длъжника – кредитополучател.
В настоящия случай
заявителят – кредитор е избрал начин на връчване на изявлението си за обявяване
на процесния договор за кредит за предсрочно изискуем чрез ЧСИ.
Първият спорен въпрос е
по какъв начин следва да бъде удостоверено връчването на длъжника на документ
съдържащ изявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, за да
се приеме, че това изявление е достигнало до длъжника и е настъпила
предсрочната изискуемост.
За да даде отговор на
същия, настоящият състав съобразява разрешението по него, дадено в решение по
т.д.№2072/2015г. на ВКС, 1-во т.о, а именно, че връчването на документа и
начинът на удостоверяването му е поставено в зависимост от избрания от
кредитора способ за уведомяване, който може да е уговорен в договора или по
възлагане да е предоставен на нотариус или на ЧСИ. В хипотезата на възлагане се
прилагат разпоредбите на чл.37-58 от ГПК, като отказът от получаване на
съобщението или отсъствието на адресата по чл.47 от ГПК се удостоверяват от
длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени.
При преценка
обстоятелството дали ЧСИ може да връчва изявлението на кредитора за обявяване
на договора за кредит за предсрочно изискуем, съдът съобразява и разпоредбите
на законите уреждащи неговите правомощия, а именно: според чл.18, ал.5 от ЗЧСИ
/след изменението й с ДВ, бр.86/2017г./ ЧСИ може да връчва всякакви покани и
отговори във връзка с гражданскоправни отношения, а по разпореждане на съда –
съобщения и призовки по граждански дела; в чл.43 от ЗЧСИ изрично е предвидено,
че „ЧСИ може да възложи на определен
служител в неговата кантора да връчва призовки, съобщения и книжа при условията
и по реда на чл. 37 - 58 от Гражданския процесуален кодекс”; в чл.431,
ал.3 на ГПК /след изменението й с ДВ, бр.86/2017г./ е предвидено, че ЧСИ има
право на достъп до информация в съдебните и административните служби, в т.ч.
органите на НАП, поделенията на НОИ, на Централния депозитар, на лицата, водещи
регистър на държавни ценни книжа, на контролните органи по ЗДвП и др.лица,
които водят регистри за имущество или разполагат с данни неговото имущество.
Той може да прави справки и да получава сведения във връзка с изпълнението,
както и да иска копия и извлечения от документи”.
В съответствие с
предоставения му достъп до информацията съхраняване в масивите на НОИ е и
разпоредбата на чл. 74, ал.1, т.4 от ДОПК, която предвижда, че данни по
представляващи данъчна и осигурителна информация, се предоставят само по
писмено искане на съдебни изпълнители - във връзка с образувано пред тях
дело.
Съобразно така
очертаните правомощия на съдебния изпълнител, настоящият състав намира, че
същият има правомощия и е компетентен да получава информация за постоянния и настоящ
адрес и местоработата на длъжника и може да връчва книжа извън образуваните
пред него изпълнителни дела. В този смисъл постановеното решение по
г.д.№60106/2016г., на ВКС 2-ро г.о., в което е прието, че връчването на
призовки и книжа от ЧСИ се извършва в рамките на предоставената му
компетентност за извършване на принудително изпълнение и неговата компетентност
е ограничена до образуваните пред него дела или при изрично възлагане от съда,
е неотносимо към настоящия спор, доколкото е постановено преди изменението на
разпоредбата на чл.18, ал.5 от ЗЧСИ.
От друга страна, съдът
намира, че предвиденият в чл.47 от ГПК ред за връчване на книжата представлява
разписана от законодателя фикция за получаване на съобщението, при наличие на
точно определени предпоставки. За да бъде приложена, ведно с всички последици
от това – изтичане на процесуални срокове, настъпване на преклузии, упражняване
срещу страната на преобразуващи права и осигуряване участието й в процеса по
начин, който да не препятства изпълнението на решението по реда на Регламент
(ЕО) № 44/2001, е необходимо пълно и точно изпълнение на предпоставките за
приложението й, включително реда и условията за връчване. Още повече, че
разпоредбата на чл.43 от ЗЧСИ изрично предвижда връчването на призовки, съобщения
и книжа от съдебните изпълнители да се извършва по реда на чл.37-58 от ГПК, без
да е направено разграничение кои разпоредби, респ.коя част от правилата на
чл.47 са неприложими в това производство. Не е въведено ограничение в
приложението на този ред за връчване и по отношение на действията предвидени в
чл.18, ал.5 от закона, между които попада връчването на изявлението за
трансформиране на кредита за предсрочно изискуем.
Ето защо, съдът намира,
че при връчване на книжата съдебният изпълнител следва да приложи нормата на
чл.47 от ГПК във всичките й хипотези, като издири и връчи съобщението/книжата
на постоянния или настоящ адрес на адресата или по месторабота на същия.
Неизпълнението на разписаната процедура води до липса на редовно връчване по
предвидения ред.
Така даденото разрешение
е в съответствие и с постановките на решение на СЕС
по дело С-327/10 от 17.11.11 г., според което Регламент (ЕО) № 44/2001 допуска прилагането на разпоредба от вътрешното
процесуално право на държава членка, която поради заинтересованост да се
избегне ситуация на отказ на правосъдие позволява провеждането на производство
срещу и в отсъствието на лице, чието местоживеене не е известно, ако
юрисдикцията, сезирана със спора, се увери преди произнасянето по него, че за
откриването на ответника са предприети всички проучвания, изисквани от
принципите на дължимата грижа и на добросъвестността, а именно приложение на
разписаната процедура по връчване.
Допускането на различен ред за връчване на
книжата според субекта осъществяващ връчването и вида на връчваните книжа,
както и възможността да се достигне до различно тълкуване на вида на
предпоставките, които следва да са налице, за да се приеме, че е осъществено
„достигане на изявлението на банката до длъжника” в хода на заповедното и
исковото производство, означава страните по делото – както кредитора, така и
длъжника да бъдат поставени в неизвестност за това дали са упражнили надлежно
правата си, да се стигне до противоречиво прилагане на разпоредбите на закона
по отношение на едни и същи страни в различни производства и да се наруши
принципа на правната сигурност, според който когато един спор се разрешава от
съдилищата, той трябва да бъде разрешен окончателно.
Съобразно чл. 47, ал. 1
ГПК, този начин на връчване се прилага в случаите, когато ответникът не може да
бъде намерен на посочения по делото адрес, което се констатира най-малко с три
посещения на адреса, с интервал от по една седмица между тях, като най-малко
едно от посещенията е в неприсъствен ден. Това правило не се прилага, когато
връчителят е събрал данни, че ответникът не живее на адреса, след справка от
управителя на етажната собственост, от кмета или по друг начин с посочване на
източника на тези данни в съобщението.
В настоящия случай това
изискване е изпълнено. В разписката по залепяне на уведомлението е посочен
източникът на данни за отсъствие на адресата от адреса – И.К., съсед живущ на
,л.”Вихрен” №8, но не са отразени останалите обстоятелства във връзка със
залепяне на уведомлението – не е посочено същото пуснато ли е в пощенската
кутия на адреса и имало ли е достъп до такава. С оглед на това, не може да се
извърши преценка дали по отношение на адресата наистина са били налице
предпоставките за приложение на чл. 47 ГПК и съответно - дали връчването е
редовно /в този смисъл са и определение № 47 от 17.01.2011 г. на ВКС по т. д. №
719/2010 г., II т. о., ТК и определение № 141 от 2.02.2010 г. на ВКС по ч. т.
д. № 496/2009 г., I т. о., ТК/.
Предвид изложеното и
доколкото при връчване на процесното изявление съдебният изпълнител не е
приложил разпоредбата на чл.47, ал.3 от ГПК и не е оформил залепеното
уведомление по предвидения в ГПК ред, връчването на изявлението за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем не е редовно, поради което по делото не е
установено наличието на законоустановените предпоставки за издаване на заповед
за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжниците Б.С.И. и С.И.Г..
Обжалваното разпореждане
е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №757/17.04.2018г. по ч.г.д.№399/2018г. на РС –
Девня.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: