О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……………/……….06.2018 год., гр.
Варна
Варненският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно
заседание в състав:
МАЯ
НЕДКОВА
сложи за разглеждане в. ч. гр. дело № 1233 по описа на съда за 2018 год., докладвано от съдията К.
Иванов и да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е образувано по частна жалба на „Обединена
Българска банка“ АД, с ЕИК 000694959, със седалище гр. София, универсален
правоприемник на „СИБАНК“ ЕАД, със седалище гр. София срещу Определение № 102/04.05.2018
год. на Съдията по вписванията при СлВп – гр. Варна, с което е отказано
вписването в имотния регистър на АВ на обстоятелствата по заявление с вх. № 11018/04.05.2018 год. по описа на СлВп-Варна.
В
жалбата са наведени оплаквания, че отказът е неправилен. Неправилен е изводът
на съдията по вписванията, че в случая е било необходимо да се представи и
договорът за преобразуване. Жалбоподателят твърди, че чл. 263и, ал. 6 от ТЗ не
предвижда подобно изискване. Договорът или планът за преобразуване се представя
сами при разделяне и отделяне на търговски дружества, а не и при вливане,
какъвто е настоящият случай. При вливане на едно търговско дружество в друго, когато
в имуществото на преобразуващо се дружество има вещно право върху недвижим имот
или върху движима вещ, сделките с която подлежат на вписване, се преставя само удостоверението по чл. 263в, ал. 1 ТЗ
– в този именно смисъл е нормата на чрл. 263и, ал. 6 от ТЗ.
Неправилно е прието също, че липсвали доказателства, въз основа на които
да се определи и дължимата държавна такса за вписване на заявения за вписване
акт. В случая е представена данъчна оценка на имота, принадлежал на
преобразуващото се дружество и след като от заключителния баланс на последното
съгласно чл. 263з, ал. 1 ТЗ не може да се определи стойността на имота, то
съгласно ТР № 7/2012 год. на ОСГТК на ВКС на РБългария държавната такса следва
да се изчисли върху данъчната оценка; в случая внесената държавна такса за
вписване е изчислена именно върху данъчната оценка на имота.
Неправилни са и изводите на съдията по вписванията, че не била представена
и декларация по чл. 264 ДОПК от представляващите вливащото се дружество лица
към момента на вливането. В тази насока са изложени подробни съображения, които
обобщено се свеждат до това, че с осъществената реорганизация (вливане) се
извършва прекратяване на вливащото се дружество без ликвидация, то престава да
съществува в правния мир, поради което и подобна декларация от представител на
несъществуващо вече дружество очевидно би била невярна към датата на подаване
на заявлението за вписване в СлВп-Варна.
Отправено е искане за отмяна на отказа и за връщане на преписката на
съдията по вписванията с указания за вписване на обстоятелствата по
заявление с вх.
№ 11018/04.05.2018 год. по описа на СлВп-Варна.
Жалбата
е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт и е
процесуално допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна по следните съображения:
Със заявление с вх. № 11018/04.05.2018 год. по
описа на СлВп-Варна е поискано вписване в имотния регистър
по партидата на заявителя „Обединена
Българска банка“ АД, с ЕИК 000694959, със седалище гр. София, на
промяна в собствеността върху недвижим имот, поради вписано в ТР на 05.02.2018 г. вливане на вписания
собственик „СИБАНК“ ЕАД, със седалище гр. София
в дружеството-заявител „Обединена Българска банка“ АД, с ЕИК 000694959, със
седалище гр. София.
Към
заявлението са представени: 1) заверен препис
от влязло в сила Постановление за възлагане от 24.10.2013 год. по изп. дело №
20128070400280 по описа на ЧСИ Н. Денчева с рег. № 807 и с район на действие
района на ОС-Варна, вписано под вх. № 3366/25.02.2014 год., акт № 103, том VІІІ
в СлВп-Варна, с което на „СИБАНК“ ЕАД, със седалище гр. София е възложен
недвижим имот – нива с площ от 6, 950 дка, имот с пл. № 032007 по плана за
земеразделя на землището на кв. Владиславово, гр. Варна, съставляващо имот с
идентификатор 10135.4032.7 по КК на гр. Варна, одобрена със Заповед на ИД на
АГКК от 19.06.2007 год.; 2) Удостоверение изх. № 20180208093431/08.02.2018
год., изд. от АГ – Търговски регистър, според което в ТР по партидата на
„Обединена Българска банка“ АД, с ЕИК 000694959, със седалище гр. София, е вписано
преобразуване чрез вливането на „СИБАНК“ ЕАД, със седалище гр. София, с ЕИК
831686320 (преобразуващо се дружество) в „Обединена Българска банка“ АД, с ЕИК
000694959; 3) заключителен баланс към 31.12.2017 год. на „СИБАНК“ ЕАД, със
седалище гр. София, с ЕИК 831686320 (преобразуващото се дружество) по чл. 263з
ТЗ; 4) удостоверение изх. № 5305007240/19.04.2018 год., изд. от община Варна, за
данъчна оценка на имота с идентификатор 10135.4032.7 по КК на гр. Варна,
представлвяващ нива от 6, 950 дка, находяща се в землището на кв. Владиславово,
Варна; 5) квитанция за платена държавна такса в размер на 10 лева, с пояснение:
такса ИР по чл. 2, ал. 1 от Тарифата; 6) пълномощно с нот. заверени подписи на
упълномощителите, с което изпълнителният директор и прокуриста на банката –
заявител „Обединена Българска банка“ АД, с ЕИК 000694959, са упълномощили
юрисконсулт на банката А. Д. да депозира заявлението за вписване на заявените
обстоятелства в СлВп-Варна.
За
да постанови обжалвания отказ съдията по вписванията при от СлВп-Варна е приел,
че удостоверението по чл. 263в, ал. 1 от ТЗ за вписване на преобразуването не
отговаря на изискванията на чл. 6-9 от ПрВп, към които препраща нормата на чл.
4 от ПрВп предвид дадените указания с ТР № 7/2002 год. на ОСГТК на ВКС на
РБългария. Позовал се е на чл. 263и, ал. 6 Т, който „изрично посочвал, че се
представят сделките, които подлежат на вписване и удостоверението за вписване“.
В случая било необходимо да се приложи договорът за преобразуване, от който да
е видно кои са вещните права върху недвижимите имоти. Съдията по вписванията е
изложил и съборажения относно начина на определяне на държавната такса по чл. 2
от Тарифата за държавните такси, събирани от АгВп, като от самото определение
не става ясно какво не е изпълнил заявителят, респ., какво липсва към
заявлението. Прието е също, че липсва декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК от
представляващия вливащото се дружество към деня на вливането, както и скица на
имота от КК на гр. Варна съгласно чл. 6, ал. 3 ПрВп.
При тези данни настоящият състав счита, че определението за отказ като
краен резултат е правилно, макар и не по всички изложени от съдията по
вписванията съображения.
В случая не е необходимо да се
представя и договорът за преобразуване (чрез вливане) тъй като подобно
изискване законът не съдържа. Съгласно чл. 263и, ал. 6 ТЗ когато в имуществото
на преобразуващо се дружество има вещно право върху недвижим имот или върху
движима вещ, сделките с която подлежат на вписване, удостоверението за вписване
по чл.
263в, ал. 1 и чл. 263г, ал. 1 се представя за вписване в съответния
регистър. При разделяне и отделяне се прилага и договорът или планът за
преобразуване.
Анализът на цитираната норма обосновава
два извода. Първо: че договорът или планът за преобразуване се представят не
при всяка реорганизация на търговски дружества, а само в хипотезите на
разделяне и отделяне, т. е., само при представяне за вписване в СлВп на
удостоверение по чл. 263г, ал. 1 ТЗ, но не и при вписване в СлВп на
удостоверение по чл. 263в, ал. 1 ТЗ (което удостоверява вписана в ТР
реорганизация на търговско дружество чрез вливане и сливане) и второ: че вписването
в СлВп на удостоверението по чл. 263в, ал. 1 ТЗ е акт, който подлежи на вписване
на основание чл. 4, б. „л“ от ПрВп, т. е., акт, за който е предвидено със закон
(в случая с ТЗ), че подлежи на вписване.
Поради това и непредставянето на договора
за преобразуване, не е основание да се откаже вписване в СлВп на заявените от
заявителя обстоятелства. Изводите на съдията по вписванията в обратен смисъл са
незаконосъобразни.
Доводите в обжалвания отказ относно
държавната такса са неясни, но настоящият състав намира за нужно да изложи
следното:
В ТР № 7/2012 год. на ОСГТК нва ВКС
на РБ е посочено, че в хипотезите на вписване на удостоверения по чл. 263в, ал.
1 и чл. 263г, ал. 1 ТЗ таксата за вписване се определя съгласно чл. 2
ТДТСАВ, като за цена на акта следва да се приеме стойността на преминалото
в резултат на преобразуването имущество по заключителния баланс, който трябва
да бъде съставен съгласно чл. 263з ал. 1 от ТЗ, или данъчната оценка, ако е по-
висока от стойността по заключителния баланс. Ако от заключителния баланс
цената на правото не може да бъде установена, то държавната такса следва да се
изчислява върху данъчната оценка, определена по реда на чл. 33 от
Закона за местните данъци и такси.
В случая от представения
заключителен баланс на преобразуващото се дружество стойността на имота, описан
по – горе, не може да се установи. При това положение дължимата държавна такса
следва да се определи върху данъчната оценка на имота, която е в размер на
1583, 60 лева. При тази данъчна оценка таксата е 1, 60 лева, но според чл. 2,
ал. 1, изр. първо, предл. последно от ТДТСАВ
дължимата държвна такса е не по – малко от 10 лева. Видно е, че
внесената от заявителя държавна такса е 10 лева, т. е., същата е изчислена (и
внесена) в съответствие с нормата на чл. 2, ал. 1, изр. първо, предл. последно
от Тарифата за държавните такси, събирани от АгВп.
Т. е., основание за отказ за
вписване поради невъзможност да се изчисли дължимата държавна такса липсва.
Правилни са обаче изводите в
обжалвания отказ, че липсва декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК от представителя
на преобразуващото се дружество към момента на вливането. Нормата на чл. 264,
ал. 1 ДОПК е ясна и не се нуждае от тълкуване. Доводите на жалбаподателя, че
подобна декларация би била невярна към момента на подаването на заявлението за
вписване, тъй като преобразуващото се дружество вече е прекратено и не
съществува в правния мир нямат отношение към изискването на чл. 264, ал. 1
ДОПК, която предвижда декларацията по чл. 264, ал. 1 ДОПК да е към момента на
вливането (момента, в който правата и задълженията на преобразуващото се чрез
вливане дружество преминават към правоприемника, вкл. и правата на собственост
върху недвижими имоти ако такива са налични в патримониума на преобразуващото
се дружество).
На следващо място със заявлението не
е представена скица-копие на имота от КК на гр. Варна. Видно е, че имотът се
намира в район с одобрена от 2007 год. кадастрална карта. Изискването на чл. 6,
ал. 3 ПрВп е императивно и неспазването му е самостоятелно основание да бъде
отказано вписването в СлВп на заявения за вписване акт – в този смисъл са и
задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с ТР №
7/2012 год. на ОСГТК на ВКС на РБългария.
В обощение отказът е законосъобразен,
а частната жалба срещу него – неостнователна и същата следва да се остави без
уважение.
Водим от
горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната
жалба на „Обединена Българска банка“ АД, с ЕИК 000694959, със
седалище гр. София срещу Определение № 102/04.05.2018 год. на Съдията по
вписванията при СлВп – гр. Варна, с което е отказано
вписването в имотния регистър на АгВп на обстоятелствата по
заявление с вх.
№ 11018/04.05.2018 год. по описа на СлВп-Варна.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба при условията на чл.
280, ал. 1 ГПК пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страната.
Председател:
Членове:1.
2.